Решение № 143 от 11.10.2024 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 306/2024 г.

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Я. “ ЕООД, ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление гр. ••••••••••, представлявано от управителя П. Г. П. останал недоволен и обжалва Наказателно постановление № 04-001406 от 30.04.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Велико Търново, с което, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 55 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение по чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗЗБУТ, във вр. с т. 4 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили. Поддържа, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, като не е описано в какво точно се изразява нарушението и разпоредбите, които са нарушени. Излага съображения. Отделно твърди, че не е извършил нарушението, за което е санкциониран. Изразява несъгласие с мотивите на наказващия орган относно неприлагането на чл. 28 от ЗАНН. Сочи, че е изпълнил предписанието на инспекторите на Д „ИТ“ – Велико Търново и съгласно указанията на СТМ за направа на бордюри и предвид обстоятелствата, че нарушението е отстранено веднага и няма настъпили вредни последици, наказващият орган е следвало да приложи нормата на чл. 415в от КТ. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, а алтернативно да намали размера на имуществената санкция до минималния такъв, предвиден в чл. 415в от КТ. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Д. Ц. от ВТАК жалбоподателят поддържа жалбата. Адв. Ц. счита, че от заключението на СТЕ и показанията на свидетеля Саркизов се установява, че процесният канал не е челен и поставянето на челни бордюри би застрашило живота и здравето на работещите. Не е налице фактическият състав за монтирането на странични и челни бордюри, поради което постановлението е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски. ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО Р. С. оспорва жалбата. Поддържа, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Административнонаказателното обвинение се доказва по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Сочи, че по АНП не са налице безспорни доказателства, удостоверяващи отстраняване на нарушението, а неосигуряването на здравословни и безопасни условия на труд винаги се свързва с неблагоприятни последици за работника или служителя, поради което и не намира приложение предвидената в специалния закон отговорност за маловажно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ. Подробни съображения излага в писмени бележки. Моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: На 19.02.2024 г. Н. М. Н. – инспектор и Й. Г. П. – гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Велико Търново, извършили проверка проверка по спазване на трудовото законодателство по КТ и ЗЗБУТ на „Я.“ ЕООД, на място, в обект на контрол: Автосервиз „Я.“, гр. •••••••••, в присъствието на управителя П. П.. Проверката продължила по документи до 19.03.2024 г., когато е приключена в сградата на Д „ИТ” - Велико Търново. Резултатите от контрола са обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2406982 от 19.03.2024 г. В хода на проверката на място, контролните органи установили, че на работните места в ремонтния канал и в близост до него не са налични условия за опазване на здравето на работещите лица и осигуряване на безопасност, като е налице неизправност, която засяга безопасността и здравето на работещите. В конкретния случай не била осигурена безопасността на трудещото се лице М. Б. Ц., ЕГН ••••••••••, автомонтьор, тъй като ремонтния канал - в помещението за техническо обслужване и ремонтни работи на автомобили; не е обезопасен (с челни и странични бордюри) в нарушение на т. 4 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили(ДВ бр. 6/18.01.2005г.), във връзка с чл. 7, ал. 3, т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд – т. 1 от Протокол за извършена проверка № ПР2406982 от 19.03.2024 г. Направено е предписание за отстраняване на констатираното нарушение със срок за изпълнение 10.04.2024 г. На 19.03.2024 г. инспектор Н. Н. съставил против „Я.“ ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ АУАН № 04- 001406, с който констатирал извършено от работодателя нарушение на чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗЗБУТ, във вр. с т. 4 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили. АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството П. Г. П. и е предявен същия ден за запознаване със съдържанието и подписване. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са депозирани писмени възражения по акта вх. № 24030275/27.03.2024 г., ведно със становище на СТМ за безопасна работа с ремонтен канал в автосервиз изх. № 2703/21.03.2024 г. Посочено е, че са предприети действия за изпълнение предписанията съобразно становището на Службата по трудова медицина за правилно монтиране на бордюри. Направено е искане да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и да не се издава наказателно постановление, а писмено предупреждение. Алтернативно е направено искане да се приложи чл. 415в от КТ. След като разгледала преписката, образувана по акта, на 30.04.2024 г. Р. С. С. –Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Велико Търново издала обжалваното Наказателно постановление № 04-001406, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 55 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ наложила на „Я.“ ЕООД, ЕИК •••••••, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по по чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗЗБУТ, във вр. с т. 4 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили. Постановлението е връчено на управителя П. на 17.05.2024 г. На 29.05.2024 г. дружеството депозирало в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Велико Търново жалбата срещу наказателното постановление. От показанията на свидетеля И. Х. С., че в края на м. март – началото на м. април го потърсил управителя на автосервиза, с когото са приятели. Потърсил го, за да изработи спешно обезопасителни парапети на ремонтния канал. Той се отзовал и поставил странични бордюри на канала. От заключението на назначената съдебно – техническа експертиза, изготвено от вещо лице инж. Н. Й. А., неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обосновано, се установява, че каналът на автосервиз на ул. ••••••, собственост на „Я.“ ЕООД е ремонтен, поточен. Не е челен. За него не са предвидени и технически са невъзможни за изпълнение челни бордюри при този вид канал. Поради това, че този вид канал не е челен, а за него не са предвидени, освен това и технически невъзможни са за изпълнение челни бордюри, при огледа не е установено обезопасяване на канала, а именно монтирани челни бордюри в съответствие с изискванията на т. 4 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12/27.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили. Установени са изградени и монтирани за обезопасяване на канала странични бордюри в съответствие с изискванията на т. 4 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12/27.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили. След запознаване с техническата документация - в случая проект за изграждане на обекта като цяло и в частност канала, вещото лице не е установило за изпълнение по приложените чертежи челни и/или странични бордюри и същият обект е приет по надлежния ред за експлоатация и използване по предназначение. Изложената по - горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Н. Н., Й. П., И. Б. и И. С., заключението на съдебно – техническата експертиза и приетите по делото писмени доказателства. При така установените факти по делото се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН пред компетентен съд от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Съдът не констатира нарушения на административнопроизводствените правила относно установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание. Актът за установяване на административно нарушение е съставен по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне и в 7-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган преди изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Неоснователно е оплакването на дружеството – жалбоподател, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, като не е описано в какво точно се изразява нарушението и разпоредбите, които са нарушени. Видно от текста на АУАН и на НП, на дружеството – жалбоподател, в качеството на работодател е вменено извършването на нарушение по неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, изразяващо се в наличие на неизправност на работните места в ремонтния канал и в близост до него, която засяга безопасността и здравето на работещите, а именно ремонтният канал в помещението за техническо обслужване и ремонтни работи на автомобили не е обезопасен (с челни и странични бордюри). По този начин е описано словесно от контролните органи допуснатото от дружеството нарушение. От правна страна деятелността на дружеството е отнесена спрямо текстовете на чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗЗБУТ, във вр. с т. 4 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ. Чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗЗБУТ, чийто адресат е работодателя, изисква създаване на работните места на условия за опазване на здравето на работещите лица и осигуряване на безопасност, като работното място и работното оборудване се поддържат в техническа изправност и отстраняване във възможния най – кратък срок на всички неизправности, които могат да засегнат безопасността и здравето на работещите. Съгласно т. 4 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили ремонтните канали и траншеите в помещенията за техническо обслужване и ремонтни работи се осигуряват с челни бордюри за ограничаване на движението на автомобили и/или странични бордюри срещу пропадане. При това словесно и цифрово описание на нарушението не съществува неяснота относно дължимото от санкционираното лице поведение. Описанието на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството – жалбоподател е ясно и пълно, посочващо всички елементи от обективна страна на това конкретно нарушение. Категорично не е било нарушено правото на защита на наказаното лице и то не е било лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени от административнонаказващия орган факти и дружеството не само е могло, но е и реализирало правото си на защита в пълен обем, инициирайки настоящото производство. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че на 19.02.2024 г. в Автосервиз „Я.“, гр. •••••••, „Я.“ ЕООД в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не е създал на работните места условия за опазване на здравето на работещите лица и осигуряване на безопасност, като не е обезопасил ремонтния канал в помещението за техническо обслужване и ремонтни работи на автомобили със странични бордюри срещу пропадане. С описаното деяние дружеството – жалбоподател е нарушило чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗЗБУТ, във вр. с т. 4 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили и следва да носи предвидената в чл. 55 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ административнонаказателна отговорност за нарушение на трудовото законодателство. Нарушението се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не е нарушил чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗЗБУТ, във вр. с т. 4 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили, предвид обстоятелството, че при проектирането и съоръжаването на работното място през 2017 г., проектантът е взел предвид всички нормативни изисквания за проектиране на такива канали и поради това не е имал задължение за обезопасяване на канала. Действително, след запознаване с техническата документация - в случая проект за изграждане на обекта като цяло и в частност канала, вещото лице, изготвило съдебно – техническата експертиза, не е установило за изпълнение по приложените чертежи челни и/или странични бордюри и същият обект е приет по надлежния ред за експлоатация и използване по предназначение. Това обстоятелство обаче не обуславя извод, че ремонтният канал към 19.02.2024 г. е отговарял на изискванията на т. 4 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили, а именно да е бил осигурен със странични бордюри срещу пропадане, с оглед вида на същия – ремонтен канал от поточен тип. Основателно е оплакването на жалбоподателя, че нормата на т. 4 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили предвижда и кумулативно, и алтернативно поставяне на бордюри в зависимост от вида ремонтен канал и не е задължително поставяне едновременно на челни и странични бордюри, като даденото предписание от контролните органи е било неизпълнимо в частта относно обезопасяване на канала с челни бордюри, тъй като видът на канала не го позволява. От заключението на назначената и изслушана съдебно – техническа експертиза, се установява, че каналът на автосервиз на ул. ••••••, собственост на „Я.“ ЕООД е ремонтен, поточен. Не е челен. За него не са предвидени и технически са невъзможни за изпълнение челни бордюри. От показанията на свидетеля И. Х. С. и заключението на съдебно – техническата експертиза безспорно се установява, че последващото поведение на привлеченото към отговорност лице е било насочено именно към отстраняване на констатираната неизправност на ремонтния канал. Така св. С. сочи, че в края на м. март – началото на м. април го потърсил управителя на автосервиза, за да изработи спешно обезопасителни парапети на ремонтния канал и той поставил странични бордюри на канала. Отстраняването на нарушението се доказва и от заключението на съдебно – техническата експертиза, съгласно което са установени изградени и монтирани за обезопасяване на канала странични бордюри в съответствие с изискванията на т. 4 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12/27.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили. За отстраняване на нарушението жалбоподателят е уведомил наказващия орган с депозираните писмени възражения по акта вх. № 24030275/27.03.2024 г., ведно със становище на СТМ за безопасна работа с ремонтен канал в автосервиз изх. № 2703/21.03.2024 г. От показанията на свидетелите Н. Н. и Й. П. се установява, че не е извършвана проверка на дадените предписания от контролните органи, отразени в Протокол за извършена проверка № ПР2406982 от 19.03.2024 г., вкл. по т. 1. Вярно е твърдението на наказващият орган, отразено в писмените бележки, че по АНП не са налице безспорни доказателства, удостоверяващи отстраняване на нарушението, тъй като сам е проявил бездействие и не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните обстоятелства. Необоснован е изводът на наказващия орган, че в настоящото производство не са налице кумулативно двата признака за квалифициране на нарушението като маловажно нарушение на трудовото законодателство за прилагане на привилегирован състав при определяне на наказанието, като взима предвид и доказателствата, удостоверящи констатирани от Д „ИТ“ - Велико Търново и други нарушения на трудовото законодателство извършени от работодателя, обективирани в протокол за извършена проверка № ПР 2406982 от 19.03.2024 г. на Д„ИТ“ гр. Велико Търново. Съгласно чл. 415в, ал. 1 от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. В случая нарушението е установено със съставяне на Протокол за извършена проверка № ПР2406982 от 19.03.2024 г. и АУАН № 04-001406 от 19.03.2024 г. Нарушението е отстранено няколко дни след установяването му и в дадения с предписанието срок за отстраняването му, за което работодателят е уведомил наказващия орган с депозираните писмени възражения по акта вх. № 24030275/27.03.2024 г., ведно със становище на СТМ за безопасна работа с ремонтен канал в автосервиз изх. № 2703/21.03.2024 г. При това положение следва да се приеме, че е изпълнено условието по чл. 415в, ал. 1 от КТ нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в същия кодекс. От нарушението не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. Противното становище, развито в писмените бележки на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Велико Търново, не се подкрепя от събраните доказателства. С оглед изложеното съдът приема, че се касае за маловажен случай на нарушение и отговорността на дружеството следва да се ангажира на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ. Като не е съобразил посочените по – горе обстоятелства, наказващият орган е допуснал неправилно приложение на материалния закон. Извършеното нарушение не е маловажно, тъй като не се отличава от типичните нарушения от този вид. В случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. По изложените по – горе съображения и като съобрази, че съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ВАС, в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, съдът следва да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба и приложи административнонаказателния закон за по – леко наказуемо административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 55 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН „При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.“, а разпоредбата на чл. 27, ал. 3 предвижда следното: „Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.“. Посочената разпоредба, с оглед на систематичното и място, касае индивидуализация на наказанията, предвидени в чл. 13, ал. 1 от ЗАНН. При липса на изрична норма в ЗАНН, която да дава общи правила за индивидуализирането на размера на предвидените имуществени санкции по чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, налагани въз основа на специалния закон, то, по аргумент от чл. 83, ал. 2 от ЗАНН, редът за определяне на размера на конкретната имуществена санкция, ако когато размерът и не е абсолютно определен, е този, който е разписан в нормите на чл. 27 от ЗАНН. За да индивидуализира имуществената санкция по чл. 415в, ал. 1 от КТ, съдът съобрази, че нарушението е отстранено няколко дни след установяването му и в дадения с предписанието срок за отстраняването му, за което работодателят е уведомил наказващия орган. От неизпълнението на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, изразяващо се в необезопасяване на ремонтния канал в помещението за техническо обслужване и ремонтни работи на автомобили със странични бордюри срещу пропадане не са произтекли вредни последици за работниците и служителите на дружеството. Няма данни за настъпили трудови злополуки в периода от въвеждане в експлоатация на автосервиза през 2017 г. до извършване на проверката от Дирекция „Инспекция по труда” гр. Велико Търново през 2024 г. При определяне тежестта на нарушението следва да се съобрази и обстоятелството, че съгласно проект за изграждане на обекта като цяло и в частност канала, вещото лице, изготвило съдебно – техническата експертиза, не е установило за изпълнение по приложените чертежи челни и/или странични бордюри и същият обект е приет по надлежния ред за експлоатация и използване по предназначение. Изложените обстоятелства определят нарушението като типичното за маловажните случаи на нарушения на трудовото законодателство. Допуснатото нарушение е извършено за първи път, което следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство. Констатираните други нарушения на трудовото законодателство, отразени в Протокол за извършена проверка № ПР2406982 от 19.03.2024 г. се явяват отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед изложеното съдът приема, че за постигане на целите на административното наказване на дружеството за извършеното административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 55 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ следва да бъде наложена имуществена санкция в максималния предвиден в закона размер от 300 лв. По изложените по-горе мотиви съдът следва да измени обжалваното наказателно постановление, като преквалифицира нарушението като маловажен случай по чл. 415в, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 55 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ и като намали размера на наложената имуществена санкция от 1500 лв. на 300 лв. При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК съдът счита, че е частично основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. Като съобрази чл. 36 от ЗА и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 450 лв., тъй като същото е в минимално определения размер. Поради това следва да осъди Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София /ЮЛ, в структурата на която е административният орган/ да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 600 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение и депозит за изготвяне на съдебно – техническа експертиза съгласно приложените договор за правна помощ на л. 91 и платежно нареждане на л. 77, съразмерно на отменената част от НП. При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, съдът счита, че е неоснователна претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, тъй като за въззиваемата страна в производството е участвал лично Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Велико Търново и същият не е бил защитават от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 7, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН, съдът