Решение № 10 от 20.1.2026 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 377/2025 г.

Изпратеното наказателно решение № 612/А от 14 август 2024 г., произнесено по дело № 685/59/2024 от Апелативния съд Тимишоара, Република Румъния, в сила от същата дата, и издаденото въз основа на него удостоверение по чл.6 от Рамково Решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции на съответния компетентен орган на Република Румъния, представлява влязъл в сила (окончателен) акт по чл.3, т.1, б. "а" Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, издаден от съдебен орган на държава членка на Европейския съюз, с който осъдения Т. Х. К. е условно освободен от изтърпяване на наказание лишаване от свобода с налагане на подробно описани пробационни (надзорни) мерки. Съгласно чл.1 и чл.2 от ЗПИИСРРПОУНПМАС този именно съдебен акт подлежи на разглеждане в настоящото производство.

В съответствие с изискването на чл.6 от същия закон, заверено копие от Присъдата е придружено с Удостоверение съгласно приложения образец, издадено от компетентен орган на Република Румъния, преведено е на български език, като съдържание му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава.

Съдът намира, че са налице основания за признаване на постановеното наказателно решение № 612/А от 14 август 2024 г., произнесено по дело № 685/59/2024 от Апелативния съд - Тимишоара, Република Румъния, с която на условно освободения от изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода Т. Х. К. са определени за изпълнение подробно описани пробационни мерки.

Решението/присъдата е постановено от съдебен орган в наказателно производство в държава-членка на Европейския съюз и се отнася до деяние, което съставлява престъпление и по българското законодателство, а именно - деянието съставлява престъпление и по българското законодателство, такова по чл.280, ал.2, т.4 от НК (трафик на мигранти с използване на МПС), като същото освен, че е престъпление и по българския НК, попада и в обхвата на тези, за които съгласно чл.14, ал.2 от ЗПИИСРРПОУНПМАС не се изисква двойна наказуемост. По делото се установява, че осъденото лице, което е български гражданин, има местоживеене в Република България към настоящия момент.

Съдебният състав намира, че не са налице отрицателните предпоставки за признаване по чл. 15, ал. 1, т. 12 и т. 13 от ЗПИИСРРПОУНПМАС, свързани с продължителността на пробационните мерки и местоизвършване на престъплението, тъй като видно от описанието на инкриминираните деяния, същите са извършени на територията на издаващата държава и определената продължителност на пробационните мерки не е по-малка от шест месеца.

Наложените пробационни мерки следва да бъдат адаптирани при спазване нормите визирани в чл. 5, ал. 1 и сл. от ЗПИИСРРПОУНПМАС, съобразно които: когато характерът или продължителността на наложената с решението по чл. 2, т. 1 пробационна мярка или алтернативна санкция или продължителността на срока на пробацията са несъвместими с българското законодателство, българският компетентен орган може да ги адаптира в съответствие с характера и продължителността на наказанията, предвидени в българското законодателство за аналогични деяния; адаптираната пробационна мярка, алтернативна санкция или продължителността на срока на пробацията се съобразява максимално с наложената в издаващата държава; когато продължителността на наложената пробационна мярка или алтернативна санкция или продължителността на срока на пробацията надвишава максималната продължителност, предвидена в българското законодателство, при адаптирането се определя максималната продължителност на съответното наказание, предвидена в Република България; адаптираните наказания не могат да бъдат по-строги или по - продължителни от първоначално наложените с решението по чл. 2, т. 1.

При това положение на осъдения Т. Х. К. следва да бъдат определени две пробационни мярка, съобразени максимално с наложените от издаващата държава, а именно : 1/ „задължителна регистрация по настоящ адрес“, пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.1 от Наказателния кодекс /НК/ на Република България, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, за срок от 3 поредни години, считано от 14.08.2024 г., датата посочена за влизане в сила на решението; и 2/ „безвъзмезден труд в полза на обществото“, пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.6 от Наказателния кодекс /НК/ на Република България – за срок от 320 часа, за не повече от три поредни години.

Посочения срок от 3 години е максималния предвиден в чл.42а, ал.3, т.1 от НК на РБ. В тази насока съдът съобрази и разпоредбата на чл.70, ал.6 от НК на Република България, по смисъла на който при условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието. В рамките на изпитателния срок, но за не повече от три години, съдът може да постанови две от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 - 6, предвид доклад от пробационния служител. Освен цитираното ограничение, останалите наложени на осъдения Т. Х. К. пробационни мерки - да приема визитите на лице, назначено за неговия надзор, да съобщава предварително всяка промяна на местожителството и всяко пътуване над 5 дни, да съобщава за смяна на работно място и информация за документи от естество, позволяващи контрол на неговите средства за издръжка, и задължаване на подсъдимия да посещава една или повече програми за социална реинтеграция, провеждани от Пробационната служба Гюргево или организирани в сътрудничество с обществени институции по време на установения надзорен срок, не могат да се адаптират, защото не съответстват по съдържание на пробационните мерки, визирани в чл. 42а, ал. 2 от НК на Република България.