Решение № 242 от 31.7.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1269/2025 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда №900003/22.01.2025 г., поС.на по н.о.х.д. №66/2020 г. РС – Сандански е признал К. К. М., с ЕГН •••••••••• за виновен в това, че в ранните часове на 02.10.2017г., в гр. Сандански, в района разположен пред хотел Анели” гр. Сандански, находящ се на ул. „Гоце Делчев” №1 в гр.Сандански, по време на транспортирането му от района пред хотел „Анели” - до сградата на РУП-Сандански находяща се на ул. „Малешевска” №2 в гр. Сандански, както и в сградата на горецитираното полицейско управление, при условията на продължавано престъпление, е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, съпроводени със съпротива срещу органи на властта в лицето на полицейските служители при РУП- Сандански - В. М. Б., Д. В. С., Я. К. С. и Н. В. П. изпълняващи служебните си задължения по опазване на обществения ред, като с оглед начина на неговото осъществяване и съдържанието на извършените от него действия, деянието на обвиняемия К. М. се отличава с изключителен цинизъм и дързост, а извършеното от него престъпление в своята цялост включва в състава си три отделни деяния осъществени както следва:

• в ранните часове на 02.10.2017 г., в гр. Сандански, в района разположен пред хотел „Анели” гр. Сандански, находящ се на ул. „Гоце Делчев” №1 в гр. Сандански е извършил непристойни действия грубо нарушаващи

обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като е уринирал върху една от сервизните врати на стената на хотел „Анели”, псувал, крещял и отправял на висок глас обиди и заплахи с нанасяне на телесна повреда спрямо собственика и управителя на дружеството стопанисващо хотел „Анели” гр. Сандански - Б.Й.Д. от гр. Сандански, изразяващи се в думите - „кой си ти че ще ми държиш сметка”, „какъв собственик бе шушумига, такава”, „ще ти еба майката”, „ще ти счупя и избия зъбите” „жена ти е курва”, оказал е съпротива спрямо пристигналите на местопроизшествието органи на властта - В. М. Б., Д. В. С., Я. К. С. и Н. В. П. в качеството им на служители на РУП-Сандански изпълняващи служебните си задължения по опазване на обществения ред, като вместо да изпълни техните указания и незабавно да прекрати неправомерното си поведение обвиняемият М. е продължил с непристойните си действия и викайки на висок глас е отправил псувни, обиди и заплахи за саморазправа спрямо полицейските служители Б., С., С. и П., изразяващи се в думите „теб те знам, ще ти еба майката” „какъв си те бе, сега ще ти еба майката, и теб те знам” „я си еби майката боклук” „да ви еба майката боклуци, познавам ви ще ви намеря един по един и ще се разправям с вас тогава”, показал е обиден жест с изправен среден пръст на дясната си ръка точно пред лицето на полицейския служител П., съпроводен с думите „Ето ти документ за самоличност”, като същевременно яростно се съпротивлявал на опитите на горепосочените полицейски служители да го задържат, като се е дърпал, ритал и извивал тялото си, нанесъл е удар с крак в областта на таза на полицейския служител П., а след вкарването му на задната седалка на служебния полицейски автомобил е продължил да се дърпа, рита и удря във всички посоки с крака, тяло и главата си и да обижда и псува полицейските служители с горепосочените думи, като с оглед начина на осъществяване и съдържанието на извършените от него действия, описани по-горе, деянието на обвиняемия М. се отличава с изключителен цинизъм и дързост.

в ранните часове на 02.10.2017 г., в гр. Сандански, по време на транспортирането му със служебен полицейски автомобил от района

разположен пред хотел „Анели” гр. Сандански, находящ се на ул. „Гоце

Делчев” №1 в гр.Сандански - до сградата на РУП-Сандански находяща се

на ул. „Малешевска” №2 в гр. Сандански, е извършил непристойни

действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно

неуважение към обществото, като викайки на висок глас е отправил

псувни, обидни думи и заплахи за саморазправа спрямо полицейските

служители при РУП-Сандански - В. М. Б. и Д. В. С., изразяващи се в думите - „теб те знам, ще ти еба майката” „какъв си те бе, сега ще ти еба

майката, и теб те знам” „я си еби майката боклук”, ”да ви еба майката

боклуци, познавам ви ще ви намеря един по един и ще се разправям с вас

тогава”, като въпреки поставените на ръцете му белезници, М.

продължил да оказва съпротива на органите на властта в лицето на горепосочените полицейски служители изпълняващи служебните си

задължения по опазване на обществения ред, като яростно се дърпал,

ритал и удрял с крака и глава във всички посоки в купето на полицейския

автомобил, като с оглед начина на осъществяване и съдържанието на извършените от него действия описани по- горе, деянието на обвиняемия

М. се отличава с изключителен цинизъм и дързост.

в ранните часове на 02.10.2017 г., в гр. Сандански, в сградата на РУП-

Сандански, находяща се на ул. „Малешевска” №2 в гр. Сандански, е

извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, съпроводени със съпротива срещу орган на властта в лицето на полицейските служители

при РУП- Сандански - В. М. Б., Д. В. С., Я. К. С. и Н. В. П., изпълняващи

служебните си задължения по опазване на обществения ред, като

викайки на висок глас М. е отправил псувни, обиди и заплахи за саморазправа с полицейските служители Б., С., С. и П. изразяващи се в думите — „теб те знам, ще ти еба майката”, „какъв си те бе, сега ще ти

еба майката, и теб те знам”, „я си еби майката боклук” ,”да ви еба

майката боклуци, познавам ви ще ви намеря един по един и ще се

разправям с вас тогава”, „не само майките но и жените ви ще чукам” като

същевременно продължил да буйства, да рита с крака и да се дърпа, като

с оглед начина на осъществяване и естеството на извършените от него

действия, деянието на обвиняемия М. се отличава с изключителен

цинизъм и дързост, - престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 НК, във вр. с чл.26, ал. 1 НК и на основание чл.54 НК му е наложил на наказание

„ Лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години и 6/шест/ месеца.

М. е признат за виновен в това, че в ранните часове на 02.10.2017 г., в гр. Сандански, в района пред хотел „Анели” гр. Сандански, находящ се на ул. „Гоце Делчев” №1 в гр.Сандански, е отправил закани с извършване на убийство спрямо Б.Й.Д. от гр. Сандански изразяващи се в думите - „Какъв собственик бе, шушумига такава, ще ти избия зъбите и ще те убия”, „ще те утрепя”, „жена ти е курва знам къде мога да те намеря утре и ще те убия”, и тези закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им – престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 НК, като на основание чл.54 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години.

Подсъдимият е признат виновен извършването на четири отделни престъпления по чл.144, ал.3, във вр. с ал.2 пр.1, във вр. с ал.1 НК извършени по отношение на полицейските служители Б., С., П. и С. в качеството им на длъжностно лице като в ранните часове на 02.10.2017 г., в сградата на РУП- Сандански, находяща се на ул. „Малешевска” №2 в гр. Сандански, е отправил закани с извършване на убийство спрямо всеки един от полицейските служители, при и по повод изпълнение на службата им по охрана на обществения ред, като заканите се изразяват в думите - „Само ме пуснете и ще ви избия”, „зная къде живееш и ще вляза в къщата ти някоя вечер и ще ти прережа гърлото”, като тези закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им, като на основание чл.54 НК за всяко едно от четирите престъпления му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от по 2/две/ години.

С присъдата М. e признат за виновен, в това, че в ранните часове на 02.10.2017 г., в гр. Сандански, в района разположен пред хотел „Анели” гр. Сандански, находящ се на ул. „Гоце Делчев” № 1 в гр.Сандански, чрез нанасяне на силен удар с крак /ритник/ в областта на бедрото и таза на пострадалия В. М. Б., при което същия е изгубил равновесие и е паднал на земята, а стъпалото на десния му крак се е заклещило между гумата на управлявания от Б. служебен полицейски автомобил и тротоара на улицата, на която това превозно средство е било паркирано, като по този начин обвиняемият умишлено е причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда с разстройство на здравето на В. М. Б. - в качеството му на полицейски орган - старши полицай в група „Охранителна полиция“ на РУП- Сандански, при и по повод изпълнение на службата на този полицейски служител и възложените му в тази връзка на инкриминираната дата служебни задължения по охрана на обществения ред, като тази лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК се изразява в причиняване на навяхване на десния глезен на крака на пострадалия Б., съпроводено с травматичен оток на меките тъкани на дясната глезенна става, умерено изразен излив в ставата, частични разкъсвания на връзките в страничния връзков комплекс на дясната глезенна става, което представлява временно разстройство на здравето неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.3, във вр. с ал.1, т.12 НК, във вр. с чл.130, ал.1 НК и на основание чл.54 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години.

Подсъдимият е признат за виновен в това, че в ранните часове на 02.10.2017 г., в гр. Сандански, по време на транспортирането му със служебен полицейски лек автомобил марка и модел „Опел Астра“ с peг. №••• собственост на ОД на МВР гр. Благоевград от района пред хотел „Анели” Сандански, находящ се на ул. „Гоце Делчев” №1 - до сградата на РУП- Сандански, находяща се на ул. „Малешевска” №2 в гр. Сандански, чрез блъскане, бутане и нанасяне на множество удари с крака и тяло, противозаконно е повредил служебен полицейски лек автомобил марка и модел „Опел Астра“ с peг. №••• собственост на ОД на МВР гр. Благоевград, както и намиращата се по това време в същия лек автомобил служебна полицейска преносима радиостанция марка „ЕАDS“, като повредите се изразяват в - деформиране (изкривяване) на облегалката на предната дясна седалка на автомобила и повреждане на задвижващия механизъм на тази седалка всичко на обща стойност 210,40 лева, счупване на дръжката за сваляне и вдигане на стъклото на задната дясна врата на автомобила на стойност на 18,35 лева, счупване на пластмасовия капак поставен около дръжката за отваряне от вътрешната страна на задната дясна врата на автомобила на стойност 5,85 лева, изкъртване и счупване на 1 брой тонколона монтирана на задната лява врата на автомобила на стойност 19 лева, счупване на антената на служебна полицейска преносима радиостанция марка „ЕАDS“ на стойност 15 лева, намираща се към инкриминираната дата в горепосочения полицейски служебен автомобил, като стойността на всички причинени от деянието повреди възлиза общо на сумата от 253,60 лева – престъпление по чл.216, ал.1 НК и на основание чл.54 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години.

На основание чл.23 НК първоинстанционният съд е определил общо найтежко наказание за отделните престъпления в размер на 2/две/ години и 6/шест/ месеца „лишаване от свобода”, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК е отложил за изпитателен срок от 4/четири/ години.

На основание чл.45 ЗЗД М. е осъден да заплати на В. М. Б. обезщетение в размер на 5000(пет хиляди) лева за претърпени от инкриминираното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2017 г. до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски в размер на 3590 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, като предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен в останалата част до претендирания размер от 30 000 лева.

Подсъдимият е осъден да заплати на Д. В. С. обезщетение в размер на 2000(две хиляди) лева за претърпени от инкриминираното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2017 г. до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски в размер на 1790 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, като в останалата част до претендирания размер от 10 000 лева предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен.

М. е осъден да заплати на Н. В. П. обезщетение в размер на 2000(две хиляди) лева за претърпени от инкриминираното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2017 г. до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски в размер на 1790 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, като предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен в останалата част до претендирания размер от 10 000 лева.

Подсъдимият е осъден да заплати на Я. К. С. обезщетение в размер на 2000(две хиляди) лева за претърпени от инкриминираното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2017 г. до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски в размер на 1790 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, като е отхвърлен като неоснователен предявеният граждански иск в останалата част до претендирания размер от 10 000 лева.

Подсъдимият е осъден да заплати на ОДМВР - Благоевград обезщетение в размер на 253,60 лева за претърпени от инкриминираното деяние по чл.216, ал.1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2017г. до окончателното й изплащане.

В тежест на подсъдимия е възложено заплащането по сметка на ОДМВР – Благоевград направени в досъдебната фаза разноски в размер на 823,45 лева и по сметка на РС – Сандански направените в съдебната фаза разноски в размер на 1094,76 лева, държавна такса размер на 200 лева - върху уважената част на гражданския иск на пострадалия Б. и по 80 лева върху уважената част на гражданските искове на пострадалите С., П. С..

Срещу присъдата са постъпили две въззивни жалби.

Първата въззивна жалба е подадена от адв. Н. в качеството му на защитник на подсъдимия М. и същата е насочена против наказателно-осъдителната и гражданско- осъдителните части на присъдата. Сочи се, че в хода на съдебното следствие не са събрани категорични доказателства, доказващи съпричастността на подсъдимия към всяко едно от предявените му обвинения и се поддържа неправилен анализ на доказателствената съвкупност.

Прави се искане за отмяна на присъдата в посочените части, оправдаване на подсъдимия по всички повдигнати обвинения и отхвърляне изцяло на предявените граждански искове.

Втората въззивна жалба е депозирана повереника на гражданските ищци и частни обвинители – адв. Ч., като присъдата се обжалва в частта, в която са отхвърлени предявените граждански искове над уважения им размер, както и в частта за присъдените разноски.

Прави се искане за изменение на първоинстанционната присъда в обжалваните части, като гражданските искове бъдат уважени в предявените размери и се присъдят разноски съобразно уважените граждански искове.

Във въззивното заседание, представителят на държавното обвинение излага доводи за правилност и законосъобразност на поС.ната присъда и прави искане за нейното потвърждаване. Счита, че първоинстанционният съд е установил фактите въз основа на събрания и подложен на анализ доказателствен материал и обосновано е извел правните си изводи за извършените престъпления и авторството им в лицето на подсъдимия.

По отношение на престъпленията по чл.144, ал.3 НК изтъква, че съставомерността им не е обусловена от реализиране на отправената закана, нито възбуждане на основателен страх при отправянето й и акцентира, че и четиримата полицейски служители са заявили, че са се притеснили от отправените им закани.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци прави искане за потвърждаване на обжалваната присъда в частта й, с която подсъдимият е признат за виновен по повдигнатите му обвинения и прави искане за изменение на присъдата като бъде увеличен размерът на присъдените обезщетения в претендираните размери. Сочи, че на икриминираната дата М. е отправил закани с убийство спрямо всеки един от доверителите му, като тези закани с оглед цялостното поведение на подсъдимия са могли и са предизвикали основателен страх от осъществяването им за всеки един от пострадалите. Подчертава, че подсъдимият не е бил респектиран нито от упражнените спрямо него властнически правомощия от страна на полицейските служители, нито от отвеждането му в полицейското управление, където е продължил да отправя закани спрямо всеки един от частните обвинители, което се установявало и от приетите по делото видеозаписи. Посочва, че отправените от М. закани касаели период след освобождаването му, което наред с агресивното му поведение и проявената от него физическа агресия спрямо Б., предизвикало страх от осъществяването на заканите в частните обвинители.

Защитникът на подсъдимия поддържа подадената въззивна жалба. Акцентира на влошаването на здравословното състояние на подсъдимия след освобождаването му от арестното помещение, като посочва, че от приложените по делото видеозаписи не се установяват самонаранявания на подсъдимия. Излага становището си за недостоверност на показанията на полицейските служители, изграждащи единна линия за възбуден страх от отправените към тях закани, както и за мястото, където са им отправени тези закани. Твърди нелогичност на съдържащия се в показанията на свидетелите механизъм на увреждане на полицейския автомобил от страна на М.. Излага съмнения и за достоверността на показанията на Д..

Сочи, че предоставеният от частните обвинители видеозапис не установял и отправянето на конкретни закани към полицейските служители но се установявал зададен от подсъдимия въпрос „Защо ме бихте?“.

Подчертава противоречието между твърденията на свидетелите за отказ на М. да бъде освидетелстван и отразеното в съставения фиш за медицински преглед, съдържащ данни за здравословното му състояние.

Сочи, че внасянето на обвинителния акт е отговор на образуваното ДП по подадената от подсъдимия жалба срещу полицейските служители.

Изтъква, че поС.ната осъдителна присъда относно престъпленията по чл.144, ал.3 НК се основава само на показанията на частните обвинители. Счита, че единствено действията на подсъдимия до пристигането на полицейските служители било възможно да се квалифицират като хулиганство.

Твърди недоказаност на обвиненията за извършени престъпления по чл.144, ал.3 НК и чл. 131 НК, като посочва, че нанесената на Б. телесна повреда се дължи на случайно събитие на базата на неговите собствени действия при качването на подсъдимия в полицейския автомобил, без какъвто и да било принос от страна на М..

По изложените съображения прави искане за отмяна на обжалваната присъда и признаване на подсъдимия за невинен.

В реплика повереникът на частните обвинители сочи, че престъпленията по чл.144, ал.3 НК се доказвали чрез показанията на частните обвинители и свидетелите Д. и М., които не са заинтересовани от изхода на делото. Твърди, че нараняванията по петите на подсъдимия се дължат на ударите с крака по вратата и стените в помещението за задържане.

В правото си на дуплика защитникът на подсъдимия допълва, че няма данни за самонараняване по отношение на другите увреждания на подсъдимия.

В становището си по същество на делото подсъдимият сочи, че не е виновен и не е извършил описаните от полицейските служители действия. Счита за противоречиви показанията им, че бил в нетрезво състояние, което не му позволявало да пази равновесие и в същото време поради масивността на тялото му успявал да оказва съпротива. Сочи, че извършеното от него, включително и изречените псувни, били след нанесения му побой, като навежда тенденциозност в извършената му проверка и използвана спрямо него физическа агресия от страна на полицейските служители.

В правото си на последна дума отново заявява, че не е виновен и моли първоинстанционната присъда да бъде отменена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира следното:

РС - Сандански е провел съдебно следствие по общия ред, при спазване на процесуалните правила, регламентирани с глава ХХ НПК. За съвместно разглеждане са приети предявените от В. Б., Д. С., Я. С. и Н. П. граждански искове и четиримата пострадали са конституирани като граждански ищци и частни обвинители.

Окръжен съд-Благоевград счита, че в хода на досъдебното производство и проведеното в първоинстанционното производство съдебно следствие са събрани относимите и допустими доказателства, като присъдата на районния съд е поС.на при изяснена фактическа обстановка.

Въз основа на всички доказателствата по делото, законовото задължение за собствен доказателствен анализ, въззивният съд изведе следната фактология:

Подсъдимият К. К. М. е роден на ••• г. в с. Склаве, общ. •••, с ЕГН ••••••••••.

На 01.10.2017 г. М. празнувал кръщенето на своя внук в комплекс „Комитите“ с. Чучулигово, общ. Петрич. На тържеството присъствали много гости, между които дъщеря му С. М.а и свидетелите Л.М. и К.М.. Тържеството продължило до късно вечерта, след което част от празнуващите отшили в пиано бар в гр. Сандански, като подсъдимият употребявал алкохол и в двете заведения .

В ранните часове на 02.10.2017 г., компанията на М. решили да отидат в хотел „Анели“, за да се нахранят, като първи към хотела тръгнали дъщерята на М. и част от гостите, а М. останал в заведението да плати сметката, като с него останали и приятелите му Л.М., К.М. и И.Г..

Малко по - късно същата нощ, четиримата излезли от пиано бара на хотела, като Г. казал, че ще се прибира, поради което Л.М. тръгнал с автомобила, за да го превози до дома му, а подсъдимият и К.М. се насочили към хотел „Анели“, находящ се в гр. Сандански, ул. „Гоце Делчев“ №1.

Когато пристигнали при хотел „Анели“, ресторантът на хотела вече бил приключил работа, като управителят на хотела - Д. уведомил подсъдимия, че заведението вече не работи, като пристигналата преди тях група младежи са си тръгнали.

М. и К.М. излезли от хотела и малко след това вниманието на Д. и свидетелката Ц.М. било привлечено от шум пред хотела, поради което двамата излезли да проверят какво се случва отвън.

Като излезли през другия вход на хотела Д. и М. видели, че подсъдимият уринирал по прозорец, обслужващ механата на хотела. Д. попитал М. какво прави, направил му забележка, че това не е нормално и го помолил да престане. Подсъдимият обаче продължил да уринира демонстративно, като същевременно крещейки се обърнал към Д. с думите „Кой си ти че ще ми държиш сметка“. Д. му отговорил, че е собственик и управител на хотел „Анели“, при което подсъдимият станал много агресивен и започнал на висок глас да псува, крещи, като казвал на Д. „кой си ти, че ще ми държиш сметка”, „какъв собственик бе шушумига, такава”, „ще ти еба майката”, „ще ти счупя и избия зъбите” „жена ти е курва”. След като приключил с уринирането, продължил на висок глас да псува и заплашва Д. и се насочил бавно към него.

Поведението на М. възмутило, притеснило и изплашило свидетеля Д., поради което подал сигнал в полицейското управление на гр. Сандански.

За проверка на сигнала били изпратени автопатрул в състав В. Б. на длъжност „Старши полицай“ в група „Охранителна полиция“ на РУП- Сандански и Д. С. на длъжност полицай /водач на служебно куче/ в група „Охранителна полиция“ на РУП-Сандански.

В същото време докато изпълнявали служебните си задължения по осъществяване на охрана на обществения ред, полицейски автопатрул в състав Я. С., заемащ длъжността полицай в група „Охранителна полиция“ на РУП- Сандански и Н. П. на длъжност „Младши автоконтрольор“ II-ра степен в група „Охранителна полиция" в същото управление от предаването по радиостанцията разбрали за необходимостта от посещаване на сигнала и тъй като били в близост до адреса се насочили към хотела и пристигнали първи на място.

Независимо от пристигналите на място полицейски служители С. и П., М. продължил да псува, да крещи и да отправя обиди и закани с извършване на престъпление спрямо Д., като му казвал - „Ще ти еба майката“, „какъв собственик бе шушумига, такава”, „ще ти избия зъбите и ще те убия“, „ще те утрепя“, „жена ти е курва”, „знам къде мога да те намеря утре и ще те убия“, а Д. притеснен и уплашен от агресивното поведение и заплахите на подсъдимия останал да стои прав до страничния вход на ресторанта на веранда зад оградата.

Пристигналите на място С. и П. се опитали да успокоят подсъдимия, като П., който бил по-близо до М. няколкократно му разпоредил устно веднага да преустанови с неправомерното си поведение и да не нарушава обществения ред като му разпоредил и да представи за проверка документите си за самоличност. Междувременно на място вече били пристигнали и полицейските служители Б. и С..

Вместо да изпълни полицейското разпореждане, подсъдимият продължил с непристойните си действия, като показал пред лицето на П. жест с изправен среден пръст на ръката си, съпроводен с думите „Ето ти документ за самоличност“ и тръгнал заплашително към него.

П. възприел действията на подсъдимия и го хванал за дясната му ръка, а след това прихванал с двете си ръце тялото му през кръста и го навел напред, като по този начин се опитал да го задържи неподвижен, за да може да му постави белезници. Подсъдимият, който към този момент бил физически силен и едър на ръст, оказал яростна съпротива като започнал силно да се дърпа и върти, поради което С. хванал подсъдимия от лявата му страна и двамата успели да повалят М. на колене на земята. Въпреки това подсъдимият продължавал да се дърпа, върти и двамата полицейски служители не успявали да го задържат неподвижно, за да му поставят белезници. Тогава С. и Б. се намесили да помогнат на своите колеги, като всеки от тях хванал подсъдимия за част от тялото му, опитвайки се да го задържат, за да му сложат белезници, но подсъдимият продължил да се съпротивлява на полицейските служители като се блъскал, опитвал се да ги удари с глава и продължавал да ги псува и обижда.

След много усилия, М. бил поставен на земята, а С. успял да му постави белезници. Полицейските служители изправили М. и му обяснили, че ще бъде ще бъде задържан и отведен в сградата на РУП-Сандански. След това го повели към един от служебните полицейски автомобил марка и модел „Опел Астра“ с рег. №•••, собственост на ОД на МВР гр. Благоевград, който бил паркиран пред хотел „Анели“, за да го качат в автомобила и да го отведат до сградата на полицейското управление.

Докато го водили към полицейския автомобила подсъдимият продължавал да се съпротивлява яростно, като ритал с крака, блъскал, дърпал и извивал тялото си във всички посоки и продължил да отправя псувни и обиди спрямо полицейските служители.

Като доближили полицейския автомобил, Б. отворил задната му врата, при което М. с ритник затворил вратата, след което се запънал на автомобила с крака си и затруднявал вкарването му в купето на автомобила.

Тогава С. минал от другата страна на полицейския автомобил и отворил отсрещната врата, влязъл в купето и се опитвал отвътре да издърпа подсъдимия, докато другите трима полицейски служители били отвън до М. и се опитвали да го избутат навътре.

По време на тези опити М. ритал с краката си и нанесъл няколко удара с крака в тялото на Б., като вторият удар с крак бил в областта на бедрото и таза на полицейския служител Б.. В резултат на този удар Б. изгубил равновесие и паднал на земята, а стъпалото на десния му крак се заклещило между гумата на полицейския автомобил и тротоара на улицата.

Независимо от изпитваната остра и силна болка, Б. се изправил и с помощта на тримата си колеги успели да вкарат М. в автомобила и да го поставят да седне на задната лява седалка.

В автомобила подсъдимият продължил да се дърпа, рита и удря във всички посоки с крака, тяло и главата си и да обижда и псува полицейските служители с думите „теб те знам, ще ти еба майката”, „какъв си те бе, сега ще ти еба майката, и теб те знам”, „я си еби майката боклук”,”да ви еба майката боклуци, познавам ви ще ви намеря един по един и ще се разправям с вас тогава”.

Б. се качил на мястото на шофьора, а С. седнал на задната дясна седалка до подсъдимия и потеглили към сградата на районното управление, следвани от втория полицейски автомобил, в който пътували С. и П..

По време на транспортирането му от хотел Анели” до сградата на РУП- Сандански, М. продължил да вика на висок глас и да отправя псувни, обидни думи и заплахи за саморазправа към полицейските служители Б. и С., като им казвал - „теб те знам, ще ти еба майката” „какъв си те бе, сега ще ти еба майката, и теб те знам”, „я си еби майката боклук”, ”да ви еба майката боклуци, познавам ви ще ви намеря един по един и ще се разправям с вас тогава“, продължавал необуздано да се дърпа, блъска и бута в купето на автомобила като нанесъл и удар с крак в областта на тила на Б..

Докато седял на задната седалка в полицейския автомобил, М. успял да вдигне краката си над седалката и започнал да рита с тях и да блъска тялото си в купето на автомобила, като по този начин нанесъл множество удари, в резултат на което по време на транспортирането му от хотел „Анели“ до сградата на РУП- Сандански, деформирал (изкривил) облегалката на предната дясна седалка на служебния полицейски автомобил „Опел Астра“ с рег. №•••, повредил задвижващия механизъм на тази седалка, счупил дръжката за сваляне и вдигане на стъклото на задната дясна врата, счупил пластмасовия капак, поставен около дръжката за отваряне от вътрешната страна на задната дясна врата, изкъртил и счупил една тонколона монтирана на задната лява врата на автомобила, и счупил антената на служебна полицейска преносима радиостанция марка „ЕАDS“, поставена в пространството между двете предни седалки на полицейския автомобил.

След като пристигнали пред РУП- Сандански, подсъдимият бил въведен в сградата на полицейското управление, където след направена справка в информационните фондове на МВР е уС.на самоличността му и му е извършен личен обиск по реда на ЗМВР.

В сградата на полицейското управление, М. продължавал с непристойните си действия като на висок глас отправял псувни, обиди и заплахи за саморазправа спрямо полицейските служители Б., С., С. и П., изразяващи се в думите „теб те знам, ще ти еба майката”, „какъв си те бе, сега ще ти еба майката, и теб те знам”, „я си еби майката боклук”,”да ви еба майката боклуци, познавам ви ще ви намеря един по един и ще се разправям с вас тогава”, „не само майките но и жените ви ще чукам” като продължавал да буйства, да рита с крака и да се дърпа.

Докато полицейските служители Б., С., С. и П. подготвяли необходимите документи за задържането му и охранявали подсъдимия, последният отправял към всеки един от тях закани за убийство като им казвал „Само ме пуснете и ще би избия”, „Зная къде живееш и ще вляза в къщата ти някоя вечер и ще ти прережа гърлото”.

Поради цялостното поведение на подсъдимия, проявената от него агресия пред хотела, по време на задържането му и транспортирането му до полицейското управление, продължаващо и в сградата на самото управление, заявеното, че знае къде живеят, както и демонстрираното пълно незачитане на полицейските органи и даваните от тях разпореждания, отправените закани породили основателен страх от осъществяването им у Б., С., П. и С. .

За извършването на медицински преглед преди задържането му, в сградата на полицейското управление пристигнал свидетелят В. – фелдшер при СПО – Сандански, пред който М. продължил агресивното си поведение и отказал да му бъде извършен преглед, като този отказ е отразен в съставения фиш за преглед.

След оформянето на документи по задържането, М. бил настанен в едно от помещенията за временно задържане на лица в сградата на районното управлевение, където продължил да буйства, като псувал, удрял безпричинно тялото си в стените на помещението, ритал силно с крак по вратата и хвърлял на пода одеялата и възглавниците.

Непристойните действия на М. в сградата на РУП- Сандански били възприети и от свидетелите Б. Д. и Ц.М., които пристигнали в сградата на полицейското управление малко след довеждането на подсъдимия, за да депозират жалба срещу него.

След настаняването на М. в помещението за временно задържане, Б. посетил ФСМП-Сандански, където му бил извършен медицински преглед и бил насочен към приемно отделение на МБАЛ“Югозападна болница“ ЕООД гр. Сандански за извършване на рентгенография и допълнителни изследвания.

За случая била уведомена Районна прокуратура - Сандански и е образувано досъдебно производство №339-ЗМ-718/2017 г. по описа на РУП- Сандански.

Съгласно медицинско удостоверение №78/02.10.2017 г., издадено на В. Б., при извършения му на същата дата преглед е уС.н хематом с размери 10/8, болезнени и ограничени движения на дясната глезенна става травматичен оток, палпаторна болезненост.

При извършеното изследване с ядреномагнитен резонанс е уС.н оток на меките тъкани на дясната глезенна става, умерено изразен излив в ставата, частични разкъсвания на връзките на страничния връзков комплекс

На 03.10.2017 г. подсъдимият също посетил съдебен лекар, който му издал медицинско свидетелство, в което описал уС.ните при прегледа увреждания, а именно: хематом на лява очна орбита, с охлузване и кръвонасядане по бузата в ляво, охлузване между двете скули, по лява мишница и предмишница – хематом и охлузване, хематоми в областта на корема, ляво бедро - петно със синьо-виолетов цвят, дясно коляно – хематом, дясна подбедрица и дясно стъпало – тотално посиняване.

•••

Във връзка с подадена от М. жалба, след самоотвода на прокурорите от РП - Сандански с Постановление на РП – Петрич е образувано ДП №46/2018 г. по описа на ОСлО при ОП- Благоевград за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2 НК за причинена на М. средна телесна повреда.

След проведено разследване с Постановление от 13.01.2020 г. на наблюдаващия прокурор, на основание чл. 243, ал.1, т.1 и ал.4 НПК е прекратено ДП №46/2018 г. по описа на ОСлО при ОП- Благоевград.

Посоченото постановление е обжалвано по реда на чл.243 НПК и е потвърдено с Определение №334/11.02.2020 г. по ч.н.д. №47/2020 г. на РС – Сандански, потвърдено от ОС- Благоевград с Определение №2728/22.08.2020г. по в.ч.н.д.176/2020 г. по описа на съда.

В мотивната част на поС.ните в производството по чл.243 НПК съдебни актове, съставите на РС - Сандански и ОС - Благоевград, след обсъждане на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, са приели, че от страна на полицейските служители не е извършено престъпление спрямо М.. Основавайки се на изготвената в хода на разследването по отношение на М. СМЕ е прието, че констатираните на М. увреждания могат да бъдат причинени, както от удар с тъп предмет, така и при самонараняване при съпротивление по време на арест, падане, ритане с твърди повърхности, буйстване на седалката в патрулката. Според експертите описаните повърхностни травми по тялото на М. се разминават с показанията му и не съответстват да са получени от директни удари с ритници, както и че директен удар с ритник по лявата скула би причинил значително по-тежка увреда от уС.ното кръвонасядане и охлузване с размери 4/1 см.

Въззивният съд не споделя уС.ното от РС-Сандански, че в ранните часове на 02.10.2017 г. подсъдимият е нанесъл удар в областта на тялото на П., доколкото такива данни не се съдържат в показанията на нито един от свидетелите, като в проведеното пред окръжния съд въззивно следствие П. изрично заявява, че не му е нанасян удар от страна на подсъдимия.

Извън посоченото, съставът на ОС - Благоевград намира за правилна и основана на доказателствената съвкупност по делото уС.ната от първата фактическата обстановка. Фактическите констатации на районния съд са базирани на събраните в хода на делото и по предвидения с НПК ред гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и заключенията на назначените в досъдебната и съдебната фаза експертизи. Горното наред с правилната интерпретация на доказателствената съвкупност дават основание на въззивната инстанция да възприеме в основните им части направените от първостепенния съд фактически констатации.

Безспорно са изяснени фактите, съществени за съставомерността на престъпленията, за които подсъдимият е привлечен към наказателна

отговорност.

Извършвайки собствен анализ на наличните по делото доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав счита, че следва да подкрепи доказателствения анализ на първата инстанция .

Районният съд е подложил на задълбочен и детайлен анализ обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, като при отчитане на процесуалното им качество и съпоставяйки ги помежду им и с останалата част от събраните по делото доказателства, наличието съответно липсата на противоречия и логически несъответствия, аргументирано е посочил коя част от гласните доказателствени средства кредитира.

Правилно при анализа на обясненията на подсъдимия е отчетена двойствената им природа на доказателствено средство и средство за защита.

Съставът на въззивния съд споделя извода за частично кредитиране на обясненията на М.. Обясненията на подсъдимия следва да се приемат за достоверни в частта им за присъствието му на инкриминираните с обвинителния акт време и място, както и за повода за възникналия между него и Д. конфликт. Посочените части, както и частта от обясненията му за хронологията на събитията, предшестващи конфликта му с Д. следва да бъдат кредитирани предвид тяхната последователност и подкрепата им от показанията на Л.М., К.М., К. М.а и Б. Д..

Правилно обаче първата инстанция не се е доверила на останалата част от обясненията на подсъдимия, преценени като негова защитна позиция, променяща отношението му към фактите, относими към предмета на делото. Частта от обясненията му, отричаща отправянето на псувни, обидни изрази, жестове и закани с убийство към Д. и частните обвинители в качеството им на полицейски служители пред хотел „Анели“, по време на транспортирането му от хотела да сградата на полицейското управление и в сградата на полицейското управление се опровергава категорично от показанията на свидетелите Б., С., С., П., Д. и М..

Действително с оглед процесуалното качество на Б., С., С. и П., конституирани като частни обвинители и граждански ищци по делото, техните показания също следва да бъдат подложени на критичен анализ.

В случая обаче, районният съд е основал изводите си за достоверност на показанията на четиримата свидетели на констатираната хронологична последователност, логичност и вътрешна непротиворечивост на показанията им. Първата инстанция обосновано е съобразила и съответствието на показанията на четиримата свидетели с показанията на Д. и М., както и корелацията им със заключението на СТЕ и назначената по отношение на Б. СМЕ.

Така показанията на Б., С., С., П., Д. и М. са доказателствен източник за съдържанието на отправените обиди и закани с убийство по отношение на Д. пред хотела, реакцията на М. при отправено му от полицейския служител П. разпореждане да преустанови неправомерното си поведение, да спазва обществения ред и да предостави документа си за самоличност и отправения от подсъдимия обиден жест към П.. Показанията им установяват и заплашително насочване на подсъдимия към П., наложило предприемане на действия за неутрализирането му и поставянето на помощни средства – белезници. Показанията на тази група свидетели еднопосочно установява, че независимо от присъствието на място на четирима полицейски служители, подсъдимият продължил с арогантното си и агресивно поведение, изразяващо се многократно изричани по отношение на полицейските служители псувни, обидни изрази и закани за саморазправа, конкретното съдържание на които също се изяснява посредством показанията им.

Тези гласни доказателствени средства установяват и оказаната яростна съпротива от страна на подсъдимия при предприетите действия по задържането му и въвеждането в полицейския автомобил. Еднопосочно свидетелите заявяват, че към инкриминирания момент корпулентността на подсъдимия и разяреното състояние, в което се намирал затруднявало съществено задържането му, поставянето на белезници и въвеждането му в автомобила, което наложило участието на четиримата полицейски служители. Предвид това, че М. опрял единия си крак в полицейския автомобил, затрудняващо значително въвеждането му в автомобила, С. минал от отсрещната страна на автомобила, навлязъл в купето му и започнал да дърпа подсъдимия. Именно непротиворечиво описаната от полицейските служители и свидетелите Д. и М. последователност от действия по задържането на подсъдимия и тяхната логичност подкрепя косвено и показанията им за поведението на М., наложило включването на четирима полицейски служители, каквото не би било необходимо при подчиняване на отправените му разпореждания.

Показанията на частните обвинители и свидетелите Д. и М. установяват и нанесения от подсъдимия удар с крак в областта на бедрото и таза на полицейския служител Б., довело до уС.ното с медицинската документация телесно увреждане. Като тази част от свидетелските показания се подкрепя и от заключението на назначената на Б. СМЕ, установяващо съответствие с давността и механизма на нанесената травма. Нещо повече, изрично в личното изслушване вещото лице пояснява, че униформеното облекло и обувки на Б. не биха могли да предотвратят напълно причиняването на констатираната при него травма и че именно те са предотвратили причиняването на по-тежко увреждане.

При оценката за достоверност на обясненията на подсъдимия не може да бъде пренебрегнато, че в хода на проведените с негово участие очни ставки заявява липса на спомен, както за това дали е отправял обиди и закани по отношение на полицейските служители, така и да е нанасял удари с крак на Б.. Споменът му, че е дърпан, за да бъде вкаран в купето на автомобила обаче е показателен за липса на оказано от него съдействие и напълно подкрепя показанията на полицейските служители.

Същевременно направеният назначената спрямо него СПЕ извод за наличие на смесено личностово разстройство с водещи черти на емоционалноволева неустойчивост, асоциални прояви, алкохолна употреба, като към инкриминирания период психичният проблем на М. се е изразил с гняв, раздразнителност, импулсивност, асоциално поведение подкрепя показанията на полицейските служители за неправомерното му поведение на посочените в обвинителния акт време и място.

Нещо повече обясненията на подсъдимия съдържат и данни за това, че в сградата на полицейското управление е отправял обиди и закани към полицейските служители, подкрепено и от съдържанието на приетия видеозапис и заключението на СТЕ, като М. обяснява действията си с твърдение за упражнено спрямо него полицейско насилие. /л.479/.

Високата доказателствена стойност на показанията на Б., С., С., П., Д. и М. се основава на възпроизвеждането на непосредствените им възприятия за всички съществени елементи от престъпленията на М. от момента на пристигането на полицейските служители пред хотел „Анели“, като неправомерните му действия преди това се установяват от показанията на свидетелите Д. и М..

Въззивният съд се солидаризира с извода на РС - Сандански за недостоверност на обясненията на подсъдимия и показанията на неговата дъщеря К. М.а, и приятелите му И.Г., К.М. и Л.М., които следва да бъдат преценени през призмата на близките им роднински и приятелски връзки с подсъдимия. Отделно от горното обясненията на подсъдимия и показанията на К.М. и Л.М., съдържащи данни за упражнено от полицейските служители физическо насилие спрямо подсъдимия, се опровергават не само от показанията на четиримата частни обвинители, но и от тези на свидетелите Д. и М., за които отсъстват данни за заинтересованост от изхода на делото. Същевременно показанията на Л.М. се характеризират с ниска

доказателствена стойност и с оглед уС.ното от вещото лице при проведеното му изследване лека умствена изостаналост, леката към умерена алкохолна интоксикация и лесна внушаемост.

Показанията на М.а и Г. от своя страна са производен доказателствен източник и пресъздават обясненото им от подсъдимия, поради което в тази им част, предвид приетата недостоверност на обясненията на М., не следва да бъдат подлагани на самостоятелен анализ.

Отделно от горното по делото извън преценените за недостоверни гласни доказателствени средства, липсват доказателства за причинени от действията на четиримата полицейски служители наранявания на подсъдимия, доколкото е възможно уС.ните му увреждания да са в резултат на самонараняване вследствие на неговите собствени действия от удари с тялото и краката в купето на автомобила, каквото поведение е уС.но с показанията на Б. и С.. Същевременно продължилото буйстване в помещението за задържане, включително и удари с бос крак по вратата на помещението, доказано чрез приетия видеозапис, обяснява и уврежданията, констатирани по долната част на стъпалата му.

Именно изводът за възможно причиняване чрез самонаранявания на констатираните увреждания, направен в СМЕ, назначена по отношение на М. в хода на разследването по ДП 46/2018 г. по описа на ОСлО при ОП- Благоевград, е бил в основата на поС.ните от РС- Сандански и ОС- Благоевград съдебни актове с придадения им от закона юридически стабилитет, с които е прието, че липсват данни за извършено от полицейските служители престъпление по отношение на М..

Като достоверни следва да се кредитират и показанията на В., Щ. и К. предвид липсата на данни за заинтересованост от изхода на делото, логичността и непротиворечивостта на показанията им.

Показанията на В. също съдържат данни за агресивното поведение на подсъдимия в сградата на полицейското управление, както и за отказа му му бъде направен медицински преглед.

Тук е мястото да се посочи, че приложеният по делото фиш за спешна медицинска помощ има доказателствена стойност само относно попълнената дата, лични данни и извършеното отразяване, че подсъдимият е отказал преглед. В останалата си част този документ не следва да бъде кредитиран, с оглед несъмнено уС.ния от показанията на В. и полицейските служители отказ за преглед от страна на М.. Ето защо съдържащите се в медицинския документ данни за неврологичния му статус, дишане и хемодинамика не следва да бъдат съобразявани при изграждането на фактическите и правни констатации по делото.

Показанията на К. не притежават значима за делото доказателствена стойност с оглед заявения от него липса на спомен и обстоятелството, че вниманието му е било ангажирано със съставянето на необходимите документи. Със значение за предмета на доказване са само показанията му, съдържащи данни за задържането на М., както и за необузданото му поведение.

Показанията на Щ. представляват производен източник на доказателствена информация и установяват съдържанието на докладваното му за подадения сигнал, оказаната от М. съпротива, причиненото на Б. увреждане и нанесените щети по автомобила, която информация съвпада изцяло с показанията на частните обвинители и свидетелите Д. и М..

При изграждането на фактическите си и правни изводи, първата инстанция е съобразила заключението на изготвените в хода на досъдебното и съдебното производство експертизи .

Стойността на щетите, изразяващи се в повредите на полицейския автомобил и преносимата полицейска радиостанция са уС.ни чрез заключението на СОЕ, изготвена от експерт, притежаващ необходимите специални знания.

Като компетентно изготвено и отговарящо пълно на поставените въпроси правилно е кредитирано и заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена по отношение на пострадалия Б.. От заключението на тази експертиза и направените при личното изслушване на вещото лице уточнения, се установява видът, механизмът и давността на причинените на пострадалия травматични увреждания.

СМЕ установява и прогнозния период за възстановяването на ходенето, възстановяването на движенията и продължителността на изпитваните болки, както и възможността след причиняване на травмата пострадалият да извършва движения.

Правилно при кредитиране на заключенията на СПЕ изготвени по отношение на подсъдимия и свидетеля Л.М. са съобразени притежаваните от експерта специални знания и съдържащите се експертизите обосновани отговори. Двете експертизи установяват психичното състояние на подсъдимия и свидетеля към релевантния за предмета на делото момент. Назначената по отношение на М. СПЕ установява и вменяемостта му към времето на инкриминираните с обвинителния акт деяния.

Протоколът за оглед на местопроизшествие и протоколът за оглед на ВД установяват състоянието на полицейския автомобил и причинените щети след транспортирането на подсъдимия до сградата на полицейското управление.

Приложената в досъдебното производство ежедневна ведомост и типови длъжностни характеристики установяват заеманата от частните обвинители Б., С., С. и П. длъжност към 02.10.2017 г.

Приетият в първоинстанционното съдебно следствие видеозапис и назначената по отношение на него СТЕ установяват автентичността на записа и съдържанието на изричаните от подсъдимия изрази в сградата на РУП Сандански, поради което правилно са ценени от районния съд при изграждането на фактическите и правните изводи по делото.

Назначената във въззивното производство СТЕ е извършила прекодирането на файловете от камерите на РУП Сандански, като същите са записани във формат позволяващ възпроизвеждането им. Съдържащите се видеозаписи /без звук/ установяват агресивното и неспокойно поведение на подсъдимия в помещението за задържане, включващо и нанасяне на удари с дланите на ръцете и с крака без обувки по вратата, удари с възглавница, залитания и падания на подсъдимия и редица необуздани действия, като ръкомахания, хвърляне на пода на намиращите се в помещението одеяла и възглавници и др.

При така уС.ното от фактическа обстановка, съдът намери за уС.но от правна страна следното:

По отношение на престъплението по чл.325, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.26,

ал.1 НК

За да е налице извършено престъплението хулиганство е необходимо кумулативното наличие на следните обективни признаци – грубо нарушаване на обществения ред и изразяването на явно неуважение към обществото, а от субективна страна наред със съзнаването на тези обективни белези деецът следва да цели или допуска осъществяването и настъпването на общественоопасните последици.

В задължителните указания на ППВС 2 от 1974 г. е пояснено, че под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва да се разбират уС.ните в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот, а „непристойни действия" са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. Обективното им проявление трябва винаги да бъде съпроводено от друг допълнителен съставомерен признак (престъпен резултат) – "грубо нарушение на обществения ред", в смисъл, че чрез действията си деецът трябва да изразява брутална демонстрация против уС.ния ред.

Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. При това антиобщественият характер на тези действия се съзнава, както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние.

В същото Постановление е посочено, че квалифицириният състав на престъплението по ал.2 се отличава от основния състав по признаците, посочени в закона, чрез които е подчертана значително по-висока обществена опасност. Разяснено е, че орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, това са органите на МВР и други лица, оправомощени по надлежния начин за опазване на обществения ред. Съпротивата срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, е квалифициращ елемент на престъплението по чл. 325, ал. 2, пр. 1 НК и не представлява самостоятелно престъпление по смисъла на чл. 269, чл. 270, чл. 271 НК. Хулиганството се отличава с изключителен цинизъм, когато непристойните действия са особено нагли, характеризират безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите, с изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към други обществени или лични интереси. С тях се изразява грубо нахалство и тежко оскърбление. Изключителна дързост е налице, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени или лични интереси. С тях се скандализира обществото, изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление.

Въззивният съд споделя напълно направения от първата инстанция извод, че от събраните по делото доказателства се установява, че в ранните часове на 02.10.2017 г., в гр. Сандански, в района разположен пред хотел Анели” гр. Сандански, находящ се на ул. „Гоце Делчев” №1 в гр.Сандански, по време на транспортирането му от района пред хотел „Анели” - до сградата на РУП- Сандански находяща се на ул. „Малешевска” №2 в гр. Сандански, както и в сградата на същото полицейско управление е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, съпроводени със съпротива срещу органи на властта в лицето на полицейските служители при РУП- Сандански - Б., С., С. и П., като с оглед начина на неговото осъществяване и съдържанието на извършените от него действия, деянието на М. се отличава с изключителен цинизъм и дързост като

-в района разположен пред хотел Анели” е уринирал върху една от сервизните врати на стената на хотела, псувал, крещял и отправял на висок глас обиди и заплахи с нанасяне на телесна повреда спрямо Д. изразяващи се в думите - „кой си ти че ще ми държиш сметка”, „какъв собственик бе шушумига, такава”, „ще ти еба майката”, „ще ти счупя и избия зъбите”, „жена ти е курва”, оказал е съпротива спрямо пристигналите на местопроизшествието органи на властта - Б., С., С. и П. в качеството им на служители на РУП-Сандански изпълняващи служебните си задължения по опазване на обществения ред, като вместо да изпълни техните указания и незабавно да прекрати неправомерното си поведение е продължил с непристойните си действия и викайки на висок глас е отправил псувни, обиди и заплахи за саморазправа спрямо полицейските служители Б., С., С. и П. изразяващи се в думите „теб те знам, ще ти еба майката” „какъв си те бе, сега ще ти еба майката, и теб те знам” „я си еби майката боклук” „”да ви еба майката боклуци, познавам ви ще ви намеря един по един и ще се разправям с вас тогава”, показал е обиден жест с изправен среден пръст на дясната си ръка точно пред лицето на полицейския служител П., съпроводен с думите „Ето ти документ за самоличност”, като същевременно яростно се съпротивлявал на опитите на тези полицейски служители да го задържат, като се е дърпал, ритал и извивал тялото си, а след вкарването му на задната седалка на служебния полицейски автомобил е продължил да се дърпа, рита и удря във всички посоки с крака, тяло и главата си и да обижда и псува полицейските служители с горепосочените думи.

-по време на транспортирането му със служебен полицейски автомобил от района разположен пред хотел Анели” до сградата на РУП-Сандански е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като викайки на висок глас е отправил псувни, обидни думи и заплахи за саморазправа спрямо полицейските служители при РУП-Сандански Б. и С., изразяващи се в думите - „теб те знам, ще ти еба майката” „какъв си те бе, сега ще ти еба майката, и теб те знам” „я си еби майката боклук” „”да ви еба майката боклуци, познавам ви ще ви намеря един по един и ще се разправям с вас тогава”, като въпреки поставените на ръцете му белезници, М. продължил да оказва съпротива на органите на властта в лицето на горепосочените полицейски служители изпълняващи служебните си задължения по опазване на обществения ред, като яростно се дърпал, ритал и удрял с крака и глава във всички посоки в купето на полицейския автомобил.

в сградата на РУП-Сандански е извършил непристойни действия грубо

нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, съпроводени със съпротива срещу орган на властта в лицето

на полицейските служители при РУП- Сандански - Б., С., С. и П.

изпълняващи служебните си задължения по опазване на обществения

ред, като викайки на висок глас е отправил псувни, обиди и заплахи за саморазправа с полицейските служители Б., С., С. и П. изразяващи се в думите — „теб те знам, ще ти еба майката”, „какъв си те бе, сега ще ти

еба майката, и теб те знам”, „я си еби майката боклук”,”да ви еба майката

боклуци, познавам ви ще ви намеря един по един и ще се разправям с вас

тогава”, „не само майките но и жените ви ще чукам” като същевременно

продължил да буйства, да рита с крака и да се дърпа.

Преди да изложи съображенията за съставомерността на това престъпление, въззивната инстанция намира за необходимо да посочи престъпното поведение на подсъдимия представлява едно деяние, а не продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК, извършено с три отделни деяния. Основната разлика дали съответното престъпление е осъществено с едно деяние или с няколко такива в рамките на продължаваното престъпление е дали деянието е извършено в изпълнение на едно решение, насочено към постигане на една цел, независимо от извършването му с повече от едно телодвижение или с оглед изменение на условията деецът взима ново решение с поставяне на нова цел.

В този смисъл е са и Решение № 93 от 24.II.1977 г. по н. д. № 64/77 г., I н. о., Решение № 189 от 14.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 691/2025 г., II н. о., и Решение № 202 от 4.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 290/2015 г., III н. о., в което съставът на съда е имал възможност да посочи, че по дефиниция за продължавана престъпна дейност може да се говори при наличието най-малко на две деяния, които поотделно осъществяват един и същ или различни състави на дадено престъпление. Ето защо първият основен въпрос при преценката налице ли са предпоставките на чл. 26 от НК е този за броя на деянията. Понятията "телодвижение" и "деяние" не са тъждествени. Телодвижението е съставна част, елемент на деянието, с оглед на което броят на деянията не зависи от броя на телодвиженията, т.е. наличието на няколко телодвижения, на няколко действия, не означава непременно и същия брой деяния. Две или повече деяния ще има само когато повтарянето на действията става в резултат на ново решение, взето с оглед изменение на условията, при които действа деецът и при поставяне на нова цел. Когато действията са извършени при относителна неизменност на условията, в изпълнение на едно решение и са насочени към постигане на една цел, е налице едно деяние независимо, че се касае за повече от едно телодвижение. Налице е едно деяние, а не съвкупност или продължавано престъпление и когато нормата от особената част на НК предвижда няколко форми на изпълнителното деяние и деецът в рамките на едно решение, за постигането на една единствена цел, осъществява едновременно или последователно няколко от тях.

Конкретиката на настоящия случай обуславя извод, че всички действия на подсъдимия, изпълващи състава на хулигански такива, съпроводени със съпротива на орган на власт и отличаващи се с изключителна дързост и цинизъм представляват едно деяние, извършено от подсъдимия след вземането на едно решение и извършвано от него без да има каквото и да е прекъсване на хулиганските му действия. Напротив. Хулиганските действия на подсъдимия изразяващи се в обиди, псувни, заплахи за саморазправа спрямо свидетеля Д. и четиримата полицейски служители, оказаната яростна съпротива спрямо полицейските служители да бъде задържан, както и при транспортирането му до сградата на полицейското управление са продължили непрекъснато от момента пред хотел „Анели“, по време на транспортирането му с полицейския автомобил и в сградата на полицейското управление. Тези действия са били насочени към постигането на една и съща цел, а именно грубо нарушаване на обществения ред и изразяването на явно неуважение към обществото съпроводени със съпротива срещу орган на власт и отличаващи се с изключителна дързост и цинизъм. В случая именно цялостното поведение на подсъдимия - с продължаващите дълго време хулигански действия, включително и след пристигането на полицейските служители, даже и след задържането му и отвеждането в сградата на районното управление характеризират деянието му като отличаващо се с изключителна дързост и цинизъм.

Така описаните специфики на условията, в които е реализирана престъпната дейност на М. не позволява обособяване на няколко отделни, самостоятелни деяния в рамките продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК, поради което присъдата, предмет на настоящия въззивен контрол следва да бъде изменена, като подсъдимият следва да бъде частично оправдан – по отношение на обвинението да е извършил престъплението по чл.325, ал.2, вр. ал.1 НК в условията на продължавано престъпление, респективно, по отношение на квалификацията във връзка с чл. 26, ал. 1 НК.

Съставът на ОС - Благоевград споделя като правилен и обоснован след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, извода на първата инстанция, че извършените от подсъдимия действия, изразяващи се в демонстративното уриниране върху сервизна врата на хотел „Анели“, псуването и отправянето на висок глас на обиди и заплашителни реплики по отношение на Д., и пристигналите на място полицейски служители, оказаната съпротива на полицейските служители, изразила се в блъскането, ритането и дърпане, отправянето на множество обиди и псувни към полицейските служители при транспортирането му с полицейския автомобил и в сградата на полицейското управление, несъмнено са абсолютно неприемливи от гледна точка на уС.ния обществен ред и игнориране на спокойствието на околните.

Отделно от горното публичният характер на мястото на престъплението и с нищо неоправдана агресия към Д. и полицейските служители безспорно определя действията на подсъдимия и като пълно пренебрежение към уС.ния обществен и правов ред, към спокойствието и сигурността на околните. С извършеното на публично място престъпление, М. е осъзнавал, че действията му могат да бъдат възприети от неограничен кръг лица, като същият не е имал какъвто и да било личен мотив, поради което деянието му сочи на демонстрация на агресия, незачитане личността на Д. и полицейските служители. По този начин е изразил явното си неуважение към обществото и е нарушил обществения ред, като е демонстрирал, че не се смята за обвързан със спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение.

Налице са и двете квалифициращи обстоятелства на престъплението по чл.325, ал.2 НК.

Последователно съдебната практика, включително и задължителната такава във вече цитираното ППВС 2/74 на Пленума на ВС приема, че за да бъде прието, че хулиганството е съпроводено със съпротива на орган на власт е необходимо деецът да е предприел конкретно хулиганско поведение срещу реда и общественото спокойствие, в хода на това негово поведение да са се намесили органите на властта и въпреки тази намеса, хулиганското деяние да е продължило. Такъв именно е и настоящият случай – деянието на М. изразяващо се в уриниране, обиди и псувни отправени към свидетеля Д. е започнало преди пристигането на полицейските служители и е продължило след тяхната намеса - отправянето на разпореждане от страна на полицейския служител П. да преустанови неправомерното си поведение и да спазва обществения ред. В случая подсъдимият е продължил с отправянето на обиди и псувни включително и към полицейските служители и е оказал яростна съпротива при опитите да бъде задържан и транспортиран до районното управление, продължило и сградата на РПУ – Сандански. Действията на М. изразяват брутална демонстрация на неуважение, на уС.ните обществени порядки, на грубо незачитане личната физическа неприкосновеност, засягат грубо и съществено нормите на морала и обществения ред и са станали са достояние и на други лица. Поведението му се характеризира с особена арогантност, наглост и невъзпитаност, и изразява пълното неуважение към членовете на обществото и уС.ните обществени порядки, като въпреки намесата на полицейските служители действията не са се прекратили, а са продължили с необоснована упоритост, която ги определя и като такива, отличаващи се с изключителна дързост и цинизъм въпреки намесата на органите на МВР.

В този смисъл са и Решение № 154 от 31.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 14/2011 г., II н. о., Решение № 327 от 11.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1115/2012 г., III н. о., Решение № 432 от 30.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 433/2009 г., II н. о., НК, като в последното решение съставът на ВКС при аналогичен случай е посочил „Подсъдимият, дори и след пристигането на полицията и преустановяване на боя между двете групи лица, е продължил да буйства, не се подчинил на предупрежденията да прекрати неправомерното си поведение, оказал е съпротива и блъснал полицая св. Л, като същевременно псувал, обиждал и отправял закани към полицаите. Законосъобразно съдилищата са приели от правна страна, че непристойните действия на подсъдимия на обществено място и в присъствие на множество хора, не само грубо са нарушили обществения ред, но и се отличават с изключителна дързост и цинизми демонстрират явно неуважение към обществото и законовия ред. Фактическият състав сочи и на съпротива на орган на власт при изпълнение на функциите му по опазване на обществения ред, тъй като полицаите са били униформени и са изпълнявали служебните си задължения- обстоятелство, безспорно възприето от подсъдимия.“

Тук е мястото да се посочи, че съдът приема за неоснователно възражението на защита, че действията на подсъдимия следвало да бъдат квалифицирани като съпротива срещу орган на власт, каквото обвинение не му било предявено.

В случая правилно РП - Сандански и първостепенният съд са квалифицирали престъпната деятелност на подсъдимия като престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 НК при съобразяване със задължителните указания на ППВС 2/74 г., че съпротивата срещу орган на власт в случаите на хулиганство по чл. 325, ал. 2 НК не може да се квалифицира като самостоятелно престъпление по чл. 269-270 НК, защото е въведена като елемент от квалифицирания състав на хулиганството.

С оглед уС.ното по делото, че подсъдимият не е нанасял удар на полицейския служители П., присъдата на РС- Сандански следва да се измени, като подсъдимият бъде частично оправдан престъплението по чл.325, ал.2, вр. ал.1 НК да е извършено и чрез удар в областта на таза на П..

Обосновано на доказателствата по делото и при правилно прилагане на закона, районният съд е преценил деянието на М. за съставомерно от субективна страна, като извършено при пряк умисъл. Подсъдимият e съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасния последици и е целял тяхното настъпване, осъзнавал е и длъжностното качество на пристигналите на място полицейски служители и съдържанието на отправените му разпореждания да преустанови неправомерното си поведение, но въпреки това е продължил с хулиганските си действия. Времето, мястото и начинът, по който са извършени действията му обуславят извода, че М. е пренебрегнал напълно уС.ния обществен ред и спокойствието на присъствалите лица.

Подсъдимият е съзнавал, че действията му са непристойни и отличаващи се с изключителна дързост и цинизъм и че с извършването им ще наруши грубо обществения ред и ще покаже явно неуважение към обществото,както и че продължава действията си след намесата на полицейските служители и пряко е целял тези общественоопасни последици.

По отношение на престъплението по чл.144, ал.3 НК, извършено по отношение на свидетеля Д. и четирите престъпления по чл. 144, ал.3, вр. ал.2, вр.ал.1 НК извършени спрямо частните обвинители.

Въз основа на правилно уС.ните фактически положения, законосъобразно РС- Сандански е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на тези престъпления.

Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото, фактическата обстановка и закона. В контекста на горното липсват основания за приемане на различни правни изводи, поради което не е налице нарушение на материалния закон, доколкото правото е приложено правилно от проверяваната инстанция.

Събраните по делото доказателства установяват по изискуемия се несъмнен начин, че

• В ранните часове на 02.10.2017 г., в гр. Сандански, в района разположен пред хотел „Анели” гр. Сандански, находящ се на ул. „Гоце Делчев” №1 в гр.Сандански, М. е отправил закани с извършване на убийство спрямо Б.Й.Д. от гр.Сандански изразяващи се в думите - „Какъв собственик бе, шушумига такава, ще ти избия зъбите и ще те убия” „ще те утрепя” „жена ти е курва знам къде мога да те намеря утре и ще те убия”, и тези закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им

• В ранните часове на 02.10.2017 г., в сградата на РУП-Сандански, находяща се на ул. „Малешевска” №2 в гр. Сандански, е отправил закани с извършване на убийство спрямо В. Б. в качеството му на длъжностно лице - старши полицай в група „Охранителна полиция” на РУП-Сандански, при и по повод изпълнение на службата му по охрана на обществения ред, като заканите се изразяват в думите - „Само ме пуснете и ще ви избия”, „зная къде живееш и ще вляза в къщата ти някоя вечер и ще ти прережа гърлото”, като тези закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им

• както и че по същото време и място

• М., е отправил закани с извършване на убийство спрямо Д. С. в качеството му на длъжностно лице - полицай /водач на служебно куче/ в група „Охранителна полиция” на РУП-Сандански, при и по повод изпълнение на службата му по охрана на обществения ред, като заканите се изразяват в думите - „само ме пуснете и ще ви избия”, „зная къде живееш и ще вляза в къщата ти някоя вечер и ще ти прережа гърлото”, като тези закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им

• М., е отправил закани с извършване на убийство спрямо Н. П. в качеството му на длъжностно лице - младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция” на РУП-Сандански, при и по повод изпълнение на службата му по охрана на обществения ред, като заканите се изразяват в думите - „само ме пуснете и ще ви избия”, „зная къде живееш и ще вляза в къщата ти някоя вечер и ще ти прережа гърлото”, като тези закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им

• М., е отправил закани с извършване на убийство спрямо Я. С. в качеството му на длъжностно лице - полицай в група „Охранителна полиция” на РУП- Сандански, при и по повод изпълнение на службата му по охрана на обществения ред, като заканите се изразяват в думите - „само ме пуснете и ще би избия”, „зная къде живееш и ще вляза в къщата ти някоя вечер и ще ти прережа гърлото”, като тези закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им .

С Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК са дадени разяснения, че за осъществяване на престъплението по чл.144, ал.3 НК от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Анализирано е систематичното място на престъплението в наказателния кодекс, като е посочено, че мястото му в раздел V - "Принуда", а не в раздел I - "Убийство", от глава II от Наказателния кодекс - "Престъпления против личността" предпоставя извод, че с чл.144, ал.3 НК не се защитава животът на гражданите, а личната им свобода. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Указано е, че тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време. Ето защо за извършване на престъплението по чл.144, ал.3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.

УС.ните по делото факти предпоставят извода, че заканата с убийство по отношение на петимата пострадали е обективирана в изречените от подсъдимия спрямо Д. думи, че „Какъв собственик бе, шушумига такава, ще ти избия зъбите и ще те убия” „ще те утрепя” „жена ти е курва знам къде мога да те намеря утре и ще те убия”, и изречените спрямо Б., С., С. и П. „Само ме пуснете и ще ви избия”, „зная къде живееш и ще вляза в къщата ти някоя вечер и ще ти прережа гърлото”.

Заканата е възприета от петимата пострадали, достигнала е до съзнание им и е била годна да възбуди основателен страх от осъществяването с оглед нетрезвото, необуздано и агресивно поведение на подсъдимия.

Следва да се акцентира, че именно отправянето на заканите спрямо Д. в присъствието на полицейски служители, в изключително агресивно състояние с оказвана съпротива и нанасяне на удари на един от полицейските служители предпоставя възможността тези закани да възбудят основателен страх от осъществяването им.

По същия начин отправянето на закани с убийство към четиримата полицейски служители, в сградата на полицейското управление, след като е посегнал на телесната неприкосновеност на Б. и като с думите си е дал стане ясно, че знае къде живеят полицейските служители характеризират подсъдимия като агресивна личност, при който употреба на алкохол води до снижаване на задръжките, раздразнителност и асоциално поведение /уС.но при проведеното му изследване в хода на СПЕ/, както и извършване на престъпления.

При изграждането на извода си дали заканите са били годни да възбудят основателен страх в пострадалите, следва да се съобрази конкретната обстановка, времето, начина, по който е отправена заканата и пияното състояние на дееца.

Използваните от него М. думи са красноречиви и значението им наред с пияното състояние на подсъдимия, възприето от всички присъствали като неадекватно обуславят извод, че заплахата не само е била годна, но е и възбудила основателен страх за осъществяването й във възприелите я пострадали. Именно проявената от подсъдимия агресия, брутално незачитане на обществения ред и неколкократно заявеното от него, че ще изпълни заканите си след изтичане на срока на задържането му, наред с проявената безцеремонност и корпулентността на тялото му към този момент обосновават годността на отправените от него закани да възбудят основателен страх от осъществяването им.

С отправянето на инкриминираните с обвинителния акт закани е довършен съставът на петте престъпления по чл.144, ал.3, т.1, вр.ал.1 НК.

По отношение на отправените към полицейските служители закани с убийство е налице и предвиденият с ал.2 на чл.144 НК признак, доколкото заканите са отправени спрямо длъжностни лица при и по повод изпълнение на службата им по охрана на обществения ред.

Съдебната практика и доктрината непротиворечиво приемат, че под "при изпълнение на службата или функцията" следва да се разбира посегателството да е осъществено към момент, в който пострадалият, изпълнява задължения, спадащи към неговата служба или функция, изпълнението на тези задължения в определеното работно време обуславя и квалификацията „по повод изпълнение на службата ”.

При правилно прилагане на материалния закон и необходимата доказателствена обезпеченост районният съд е приел, че заканите са отправени спрямо полицейските служители при и по повод изпълнение на службата им.

Този извод е базиран освен на показанията на частните обвинители, така и на приложените длъжностни характеристики и графика за дежурствата им, установяващи качеството им на длъжностно лице, както и че към инкриминираното време са изпълнявали служебните си задължения по предварително утвърден график .

Предвид горното въззивният съд приема, че цялостното поведение на М. на описаните в обвинителния акт време и място е изразявало агресия, насочена към петимата пострадали обуславя и направения извод, че тази заплаха е възможно да бъде реализирана, поради което и пострадалите са изпитали страх за живата и здравето си.

В този смисъл и Решение № 188 от 14.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 29/2026 г., III н. о., НК, в което съставът на ВКС е посочил, че д еецът следва да съзнава съдържанието на заканата и тя следва да е възприета от заплашения като действителна, без да е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, тя да би могла да се осъществи. Преценката за съставомерност на деянието следва да бъде правена при конкретните обстоятелства по време на извършване на деянието, а не след това. Конкретно отправената реплика, възприета при съпътстващата физическа агресия, покрива критериите на закона за съставомерност на деянието.

Ирелевантно за преценката дали заканите са възбудили страх е професията на частните обвинители и дали в поведението им е проличало страх от осъществяването на отправената им заплаха при съществуващото към тях изискване за професионално изпълнение на вменените им задължения, включващи и задължение по опазване на обществения ред, предотвратяване и оказване съдействие при разкрИ.е на престъпления и нарушения на обслужваната територия, каквито несъмнено са били действията на подсъдимия.

В Решение № 138 от 12.03.2026 г. на ВКС по н. д. № 76/2026 г., II н. о., НК съставът на ВКС е имал възможността да поясни, че н епосредствената цел на престъплението е пострадалите да изпитат страх от изпълнение на заканата. Реализирането на целта може и да не се осъществи. Затова не се изследва дали има действителна промяна в начина на живот на пострадалия следствие на отправената му закана. Преследваната от дееца цел не е част от състава на престъплението и не се явява престъпен резултат по чл. 144, ал. 3 НК.

От субективна страна и петте престъпления са извършени от подсъдимия при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК. М. е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият ясно е осъзнавал смисъла на отправените от него закани, целял е възприемане им от пострадалите като действителна заплаха, както и да изпитат страх от изпълнението им. По отношение на извършените спрямо полицейските служители закани е осъзнавал и качеството им на длъжностно лице, както и че отправя заканите при и по повод изпълнение на задълженията им.

По отношение на престъплението по чл.131, ал.2, пр.4, т.3, във вр. с ал.1, т.12 от НК, във вр. с чл.130 ал.1 НК.

Въззвният съд намира за законосъобразен е обоснован на доказателствената съвкупност по делото извода за осъществено от подсъдимия престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.3, във вр. с ал.1, т.12 от НК, във вр. с чл.130 ал.1 НК

От обективна страна на описаните в обвинителния акт време и място чрез нанасяне на силен удар с крак /ритник/ в областта на бедрото и таза на пострадалия Б., при което същия е изгубил равновесие и паднал на земята, а стъпалото на десния му крак се е заклещило между гумата на управлявания от Б. служебен полицейски автомобил и тротоара на улицата на която това превозно средство е било паркирано, причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето на Б., изразяваща се в причиняване на навяхване на десния глезен на крака на пострадалия Б. съпроводено с травматичен оток на меките тъкани на дясната глезенна става, умерено изразен излив в ставата, частични разкъсвания на връзките в страничния връзков комплекс на дясната глезенна става, което представлява временно разстройство на здравето неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Показанията на Д. и частните обвинители установяват несъмнено нанесения от подсъдимия удар с крак в областта на таза и бедрото на Б..

Причинените телесни наранявания са резултат именно от удара на подсъдимия, довел до падането на Б. и заклещването на крака му между тротоара и гумата на автомобила с последвалото усукване на крака. Посоченото несъмнено се доказва от заключението на СМЕ, установяващо давността и механизма на причиняване на телесната повреда.

Ето защо съдът прие, че получените от пострадалия навяхване на десния глезен на крака на пострадалия Б., съпроводено с травматичен оток на меките тъкани на дясната глезенна става, умерено изразен излив в ставата, частични разкъсвания на връзките в страничния връзков комплекс на дясната глезенна става се намират в пряка причинно - следствена връзка с действията на подсъдимия.

Медикобиологичният признак на увреждането като „временно разстройство на здравето, неопасно за живота ” извън случаите на чл.128 и чл.129 НК се установяват от заключението на СМЕ, изготвена от д-р А. и неговото изслушване в хода на съденото следствие.

Налице е и квалифициращият признак – причиняване на телесната повреда на пострадалия Б. в качеството му на полицейски орган - старши полицай в група „Охранителна полиция“ на РУП-Сандански, при и по повод изпълнение на службата му и възложените му в тази връзка на инкриминираната дата служебни задължения по охрана на обществения ред.

Както е посочено по - горе приетите по делото писмени доказателства установяват качеството на полицейски орган на Б., както и че на инкриминираната дата е изпълнявал служебните си задължения по утвърден график. Телесната повреда е нанесена на пострадалия именно при изпълнение на служебните му задължения, свързани с опазване на обществения ред, предотвратяване на престъпления и нарушения.

Завишената отговорност с оглед пострадалия - длъжностно лице от категорията на посочените в чл. 131, ал. 2 НК се обуславя от спецификата на засегнатите обществени отношения, свързани със служебната дейност на тези лица, при която се компрометира и препятства изпълнението на присъщите им задачи и функции. В този смисъл Решение № 163 от 14.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 567/2016 г., II н. о., НК, Решение № 155 от 4.08.2014 г. на ВКС по н. д. № 321/2014 г., III н. о., НК и др.

Правилно районният съд е приел, че телесната повреда е нанесена по хулигански подбуди.

В цитираното вече ППВС 2 от 1974 г. на Пленума на ВС по задължителен за съдилищата начин е разяснено, че ако хулиганските действия са съпроводени с посегателство върху телесната неприкосновеност или честта и достойнството на тези органи, ще е налице съвкупност от престъпления наред с квалифицираното престъпление хулиганство. Наличието на реална съвкупност от престъпления е прието и когато деецът е осъществил едно деяние на хулиганство по чл. 325 НК, а след него поведението му е прераснало в самостоятелно посегателство срещу личността, макар и то да е продиктувано от хулигански мотив, цялата престъпна дейност следва да бъде квалифицирана като съвкупност между хулиганство по чл. 325 НК и телесна повреда по хулигански подбуди /в този смисъл Решение № 82 от 3.III.1980 г. по н.о.х.д. № 59/80 г., II н. о. и Решение № 600 от 16.I.1979 г. по н.о.х.д. № 619/78 г., II н. о./

С нанасянето на телесна повреда на Б., подсъдимият е целял да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към реда, правилата на морала и личността на полицейския служител, като отсъстват лични отношения между подсъдимия и Б., които да са го мотивирали да нанесе телесната повреда. В случая М. е ръководен от демонстрирането на тотално незачитане на правните норми, ескалирало и в посегателство върху телесната неприкосновеност на полицейския служител.

Районният съд прецизно е обосновал обективната и субективната съставомерност на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.3, във вр. с ал.1, т.12 от НК, във вр. с чл.130 ал.1 НК основайки се на задължителната съдебна практика, които съображения се споделят напълно и от въззивната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Съобразени са действията на подсъдимия, конкретната обстановка и безразборното нанасяне на удари от подсъдимия на публично място пред много присъстващи лица, съпроводени със словесни нападки, оказана съпротива при опит да бъде задържан, изключващи наличието на личен мотив.

М. е разбирал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, като съвсем ясно е осъзнавал заеманата от Б. длъжност, което обстоятелство не само не е послужило като мотив да преустанови неправомерното си поведение, но е продължил с отправянето на обиди и псувни и оказване на съвсем осъзната и целенасочена съпротива да бъде задържан, дори и чрез нанасяне на удар с крак по тялото на Б.. Ясно е съзнавал, че нанася удар с крак по тялото на Б., в областта на лицето, вследствие на което пострадалият паднал. Осъзнавал е и характера на действията си, както и че същите са от естество да причинят лека телесна повреда на пострадалото лице, като е целял именно това. Съзнавал е, че нанася удара на публично място пред множество хора, като действията му са били насочени към нарушаване на обществения ред и спокойствие и демонстрация на явно неуважение и незачитане на личността и правата на полицейския орган.

По отношение на престъплението по чл.216, ал.1 НК.

Предмет на това престъпление може да бъде всяка движима или недвижима вещ, която не е собственост на дееца, като е необходимо същата да има определена стойност.

В Тълкувателно решение № 50 от 28.XII.1989 г. по н. д. 18/89 г., ОСНК е разяснена разликата между двете форми на изпълнителното деяния по чл.216, ал.1 НК, която се изразява единствено в степента на засягане на вещта, като е посочено, че повреждането е такова изменение в субстанцията или структурата на вещта, което я прави временно или частично негодна за употреба по предназначение. При повреждането негодността на вещта да се ползва по своето обичайно предназначение е или временна като ползването на вещта може да се възстанови след ремонт, или частична – не е възможно вещта да бъде използвана в пълен обем. Съставомерността на деянието като престъпление по чл.216, ал.1 НК е обусловена и от противозаконността на действията, засегнали вещите

В случая на подсъдимия е предявено обвинение за повреждане на чужди движими вещи - служебен полицейски лек автомобил марка и модел „Опел Астра“ с рег. №••• собственост на ОД на МВР гр. Благоевград, както и намиращата се по това време в същия лек автомобил служебна полицейска преносима радиостанция марка „ЕАDS“, като повредите се изразяват в - деформиране (изкривяване) на облегалката на предната дясна седалка на автомобила и повреждане на задвижващия механизъм на тази седалка всичко на обща стойност 210,40 лева, счупване на дръжката за сваляне и вдигане на стъклото на задната дясна врата на автомобила на стойност на 18,35 лева, счупване на пластмасовия капак поставен около дръжката за отваряне от вътрешната страна на задната дясна врата на автомобила на стойност 5,85 лева, изкъртване и счупване на 1 брой тонколона монтирана на задната лява врата на автомобила на стойност 19 лева, счупване на антената на служебна полицейска преносима радиостанция марка „ЕАDS“.

Съставът на ОС-Благоевград изцяло споделя направения от контролираната инстанция извод за извършено на инкриминираните с обвинителния акт време и място престъпление по ч.216, ал.1 НК.

Показанията на свидетелите Б. и С., протоколът за оглед на местопроизшествие и протоколът за оглед на ВД установяват по изискуемия се с НПК стандарт повреждането на инкриминираните вещи и действията на подсъдимия, изразяващи се в блъскане с глава и тяло в купето на автомобила, удари с крака, довели до причиняването на предвидения с чл.216,ал.1 НК престъпен резултат. Заключението на СОЕ от своя страна установява и стойността на причинените от деянието на М. вреди.

Тук е мястото да се посочи, че от показанията на Б. ясно се установява състоянието на тези вещи преди неправомерните действия на подсъдимия, като свидетелят изрично посочва, че при наличие на повреда в купето на автомобила се изготвя докладна записка и автомобилът се предава на следващата смяна след уведомяването за инцидент, довел до повреда на части от автомобила.

Несъмнено по делото е уС.но и противозаконността на действията на подсъдимия, довели до повреждането на инкриминираните вещи.

За престъплението по чл.325, ал.2, вр. ал.1 НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до пет години, за престъплението по чл.144, ал.3 НК и за това по чл.144, ал.3, вр. ал.2 , вр. ал.1 НК - „лишаване от свобода“ до шест години, за престъплението по чл. 131, ал.2, пр.4, т.3, във вр. с ал.1, т.12 НК, във вр. с чл.130, ал.1 – НК лишаване от свобода“ от една до пет години и за това по чл.216, ал.1 НК „лишаване от свобода“ до пет години.

В конкретния случай, съставът на Окръжен съд - Благоевград приема, че по отношение на нито едно от престъпленията не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключително такова по смисъла на чл.55 НК, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, поради което правилно контролираната съдебна инстанция е определила наказанията на основание чл.54 НК.

Правилно по отношение на всички престъпления като смекчаващи вината обстоятелство са отчетени здравословното му състояние и дадените обяснения, допринесли за разкрИ.е на обективната истина, а като отегчаващи са приети високата обществена опасност, мястото и времето на извършването на деянията и присъствието на други лица.

Според въззивната инстанция като отегчаващи вината обстоятелство следва да се отчете престъпната упоритост на подсъдимия и извършването на осем отделни престъпления.

От друга страна изминалият период от почти 9 години от извършване на престъпленията следва да бъде отчетен като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, макар и не като такова, което да обуслови прилагането на чл.55 НК, доколкото част от проведените пред първата инстанция заседания /шест/, са отлагани по искане на подсъдимия и неговия защитник.

Последователна е практиката на Европейския съд по правата на човека при прилагането на чл.6, т.4 ЕКПЧ в аспекта за разумната продължителност на наказателното производство и необходимостта от прилагане на компенсаторен механизъм за поправяне на нарушението.

Предвид горното въззивният съд приема за справедливи, съответстващи на обществената опасност на престъпленията и неговия извършител, както и насочени към осигуряване постигането на предвидените с чл. 36 НК цели на наказанието следните наказания:

За престъплението по чл.325, ал.2, вр. ал.1 НК - наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца.

За престъплението по чл.144, ал.3 НК и за всяко от престъпленията по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 НК –наказание „лишаване от свобода“ от по 1 година.

За престъплението по чл.131, ал.2, пр.4, т.3, във вр. с ал.1, т.12 НК, във вр. с чл.130, ал.1 – НК – наказание „лишаване от свобода“ от 1 година.

За престъплението по чл.216, ал.1 НК „лишаване от свобода“ от 1 година.

С оглед това, че и осемте деяния са извършени преди, за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, правилно районната инстанция е приела наличието на предпоставките на чл. 23, ал.1 НК за определяне и налагане на общо най - тежко наказание измежду отделно наложените такива.

Предвид горното атакувана присъда следва да бъде изменена в санкционната й част, като наложените наказания бъдат намалени до посочените размери, както и да бъде изменен размерът на определеното по реда на чл.23 НК общо най-тежко наказание от 2 години и 6 месеца на 1 година и 6 месеца.

Въззивната инстанция споделя изводите на РС- Сандански, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо изолирането му от обществото и ефективното изтърпяване на наложеното му наказание.

В случая обаче при спазване на разпоредбата на чл.66, ал.2 НК и предвид изменението на отделните наказания и определеното общо най-тежко такова, следва да бъде изменен и изпитателният срок за отлагане на наказанието от 4 на 3 години.

По отношение на гражданските искове:

Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вредни последици, които са пряка и непосредствена последица на деянието.

По аргумент от чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението за доказаните по основание претърпени неимуществени вреди, следва да бъде определен от съда по справедливост. Ето защо при уС.на основателност на предявения иск, размерът на обезщетението се определя след извършване на преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, като начин и обстановка при осъществяване на деянието, възраст на пострадалия, характера на вредните последици и тяхната продължителност и интензитет.

В настоящия случай са налице предпоставките за ангажиране на гражданската деликтна отговорност на подсъдимия за извършените от него деликти по отношение на четиримата пострадали -граждански ищци – доказано е виновното извършване на противоправните деяния, от което са причинени вреди, като е налична и необходимата причинна връзка.

Въззивната инстанция споделя направения от районния съд извод за доказано по несъмнен начин, че именно от поведението на подсъдимия, гражданските ищци са претърпели неимуществени вреди, които са пряка последица от извършените от М. престъпни деяния.

Окръжният съд приема за обосновани и справедливи и размерите на присъдените обезщетения, за които решаващият съд е изложил аргументи.

Така за присъденото на Б. обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.131, ал.2,т.3 вр. ал.1, т.12 НК вр. чл.130, ал.1 НК са съобразени причинените увреждания на здравето му, вида на телесната повреда, възстановителният период, без необходимост от специални медицински грижи, както и публичността на нанесената телесна повреда и възприемането й от други лица, което засяга достойнството на пострадалия.

Ето защо като съобрази изпитваното унижение от претърпяната физическа агресия, вида, интензитета и продължителността на претърпените от пострадалия неимуществени вреди въззивният съд намира за правилно приетото от РС- Сандански, че предявеният срещу подсъдимия граждански иск е доказан по своето основание, като следва да бъде уважен в размер на 3000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.10.2017 г. до окончателното й изплащане, като бъде отхвърлен над тази сума до предявения му размер от 20 000,00 лева като неоснователен.

Съставът на окръжния съд намира за справедливи и присъдените на Б., С., П. и С. обезщетения от по 2000 лева за неимуществени вреди, претърпени от престъпленията по чл. 144, ал.3, вр. ал.2, вр ал. 1 НК.

На първо място тези граждански искове също са доказани по своето основание с оглед доказателствената обезпеченост на извършени от подсъдимия деяния, които са противоправни, виновни и от които са причинени вреди на четиримата граждански ищци при наличието на причинна връзка между вредите и извършените деяния.

При определяне размера на присъдените обезщетения, първоинстанционният съд е отчел уС.ното по делото състояние на стрес и уплаха, предизвикани от отправените от подсъдимия закани с убийство и продължителността му.

Окръжният съд намира за необходимо да посочи, че освен горното от деянията на подсъдимия, осъществяващи и състава на четири престъпления по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр ал. 1 НК безспорно са засегнали личното им достойнство с оглед отправянето им на публично място и възприемането им и от други лица /свидетелите Д. и М./ и са им причинили негативни емоции.

С оглед горното ОС- Благоевград приема, че присъдените на Б., С., С. и П. обезщетения от по 2000 лева ведно със законната лихва от датата на деянието репарират справедливо причинените им от престъпленията по чл. 144, ал.3, вр. ал.2, вр ал. 1 НК неимуществени вреди.

Правилно в тежест на подсъдимия са присъдени изцяло и направените от частните обвинители и граждански ищци разноски по делото за заплатени адвокатски възнаграждения.

Изложените съображения обуславят извод за неоснователност на повереника на частните обвинители граждански ищци за изменение на обжалвана присъда в частта й за присъдените обезщетени и уважаването им в предявения размер.

Законосъобразно и правилно е определено и присъденото на ОДМВР – Благоевград обезщетение за причинени от престъплението по чл.216, ал.1 НК имуществени вреди.

Несъмнено е доказано че с действията си подсъдимия е повредил служебен полицейски лек автомобил марка и модел „Опел Астра“ с peг. №••• собственост на ОД на МВР гр. Благоевград, както и намиращата се по това време в същия лек автомобил служебна полицейска преносима радиостанция марка „ЕАDS“, като общата стойност на имуществените вреди, уС.на чрез СОЕ е в размер на 253,60 лева, поради което правилно подсъдимият е осъден да заплати на ОДМВР – Благоевград посочената сума, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2017г. до окончателното й изплащане

В съответствие с процесуалните правила за възлагане на разноските е и осъждането на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати по сметка на ОД МВР Благоевград направените в досъдебното производство разноски, както и по сметка на РС- Сандански разноските, сторени в хода на съдебното следствие и държавна такса от по 4% върху уважената част на предявените граждански искове.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС- Благоевград сума в размер на 769,70 евро с левова равностойност 1505,40 лева, представляващи възнаграждение за назначената в хода на въззивното производство експертиза.

Водим от горното и на основание чл. 334‚ т. 3 НПК‚ Окръжен съд – Благоевград