Решение № 127 от 17.7.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 149/2026 г.

гражданско дело № 20262000500149 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивните жалби на двете страни в производството против Решение № 71/12.02.2026 г. по гр.дело № 151/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Жалбата на въззивника ответник Община Бургас , представлявана от кмета си, касае частта от горното, с която е прието за установено по отношение на нея, че „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас" АД (в несъстоятелност), ЕИК 102929385, е собственик на следните недвижими имоти: 17 287/139 943 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 07079.659.554 /седем хиляди седемдесет и девет точка шестстотин петдесет и девет точка петстотин петдесет и четири/ по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 9/30.01.2009 год. на изпълнителния директор на АГКК, изм. със Заповед за изменение на КККР № КД-14-021418/12.09.2013 г. на началник на СГКК Бургас, с адрес на поземления имот: ул. „И.“, с площ от 139 943.00 кв. м.,трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно предназначение -спортно игрище, предишен идентификатор: 07079.659.38, 07079.659.546, 07079.659.39, номер по предходен план: 855, квартал 1, парцел VII, при съседи: 07079.659.41,07079.659.36, 07079.659.42, 07079.659.43, 07079.659.44, 07079.659.40, 07079.659.35, 07079.659.46, 07079,659.404, 07079.659.30, 07079.659.526, както и на находящите се в имота сгради, както следва: Сграда с идентификатор 07079.659.554.4, с площ от 36 кв.м, брой етажи 1,предназначение: Сграда за битови услуги; Сграда с идентификатор 07079.659.554.6 с площ от 66 кв.м. брой етажи 1, предназначение: Сграда за търговия; Сграда с идентификатор 07079.659.554.8 с площ от 74 кв.м. брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда 19 еднофамилна; Сграда с идентификатор 07079.659.554.9 и площ от 128 кв.м. брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, Сграда с идентификатор 07079.659.554.19 с площ от 29 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Спортна сграда- база, Сграда с идентификатор 07079.659.554.20 площ от 26 кв.м. брой етажи 1, предназначение: Спортна сграда- база; Сграда с идентификатор 07079.659.554.21 с площ от 14 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Спортна сграда- база, Сграда с идентификатор 07079.659.554.22 с площ от 35 кв.м. брой етажи 1, предназначение: сграда за енергопроизводство. Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно в тази част и постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен за тези имоти. Според жалбоподателя изводът на първата инстанция, че ищецът е придобил собствеността върху частите от УПИ VII-855, които не са били част от имот с пл. № 855, респективно върху целия ПИ с идентификатор 07079.659.554 към датата на влизане в сила на Заповед №827/09.04.2008г., издадена от въззивника на основание чл.15, чл.16 и чл.17 от ЗУТ, е направен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, довело и до неправилния извод, че в конкретния случай ПУП поражда вещноправни последици. Намира за безспорно установено по делото, че ПИ с идентификатор 07079.659.554 по КККР на гр. Бургас е образуван вследствие на проведена процедура по одобряване на ПУП-ПРЗ за имот пл. № 855, със Заповед №827/09.04.2008 г., състояща се в урегулиране на имота и обособяване на УПИ VII-855, отреден „за спорт и спортни съоръжения - стадион 30 000 места, многофункционална спортна зала, зали за индивидуални спортове, спортно стрелбище спортен хотел, административно-делови сгради, търговия и атракция, инженерна инфраструктура, озеленяване, подземен паркинг.Сочи, че изменението е отразено и в кадастралната карта със заповед за изменение на КККР № КД-14-02-1418/12.09.2013 г. на Началника на СГКК – Бургас. Със заповедта от 2008 г. бил одобрен ПУП - ПРЗ и е урегулиран имот пл.№ 855, към който са придадени части от улична регулация публична общинска собственост на основание чл.44, ал.1, т. 13 от ЗМСМА, чл. 129, ал.2 и чл. 128, ал.3, чл. 109, ал.2, чл. 110, ал. 1, т. 1 и чл. 112, ал.2, т.1 от ЗУТ. Не били приложени чл.15- 17 от ЗУТ и не били представени доказателства за провеждане на процедурите, посочени в тях. Ето защо според страната при тези обстоятелства съдът е тълкувал неправилно разпоредбите на чл.15 – чл.17 от ЗУТ, отнасящи се единствено до нерегулирани имоти, не и до повторна регулация на регулирани имоти, при които промяна на границата е допустима единствено със съгласието на собственика.Изводът в обжалваното решение, че в заповедта са включени имоти, улици, зелени площи и други територии и правото на собственост върху тях е преминало към ищеца според страната противоречи на разпоредбата на чл.15 от ЗУТ, тъй като ПУП не прехвърля собственост и не изменя граници без изрично съгласие на собствениците, а включването на публични територии е възможно само след решение на Общинския съвет, предварителен договор или при промяна в характера на собствеността.Счита, че никой от посочените елементи не е налице в настоящото производство.Намира за неправилно приложена разпоредбата на чл.16 от ЗУТ, уреждаща първоначална регулация при наличие на посочените там предпоставки и допускаща общината да отнема до 25 % от имоти за задоволяване на публични нужди, придавайки им статут на публична общинска собственост,както и ал. 4 и 6 от същата норма. Също неправилно бил приложен чл.17 от ЗУТ, изискващ писмено заявление от собствениците( такова липсва по делото), нито може да се приеме, че Заповед №827/09.04.08г. го замества. Страната счита, че заповедта е и неправилно изтълкувана- съдът не е анализирал съдържанието й, не се е произнесъл по нейната действителност и не е проверил основанието за издаването й и дали произвежда вещно правен ефект. Не били съобразени и специалните разпоредби на ЗМСМА и ЗОС относно режима на отчуждаване на имоти, публична общинска собственост. Не била съобразена и констатацията на приетата по делото съдебно техническа експертиза, че в капитала на дружеството е внесен имот с пл. №855, кв. 1, парцел VII по кадастралния и регулационен план на кв. „А.“ (Заповед №165/16.02.1998 г.), а не поземлен имот с идентификатор 07079.659.554, обособен едва след 2008 г. по реда на ПУП-ПРЗ със Заповед №827/09.04.2008 г. на кмета на общината, т.е съдът е излязъл от пределите на доказване и е признал за установено право върху имот, който не е бил предмет на апортната вноска.Поддържа, че по делото са допуснати и съществени процесуални нарушения – изводите за идентичността на имота се основавали единствено на експертното заключение, без да бъде отчетена констатираната там разлика в площта на имотите, която несъмнено сочела на включването на площи, представляващи публична общинска собственост. Не бил обсъден и приетият като доказателство Акт за публична общинска собственост (АПОС)№970/1998 г., с който спорният имот е деактуван като държавен в полза на Община Бургас. Този имот не бил включен в експертната оценка и все още бил публична общинска собственост. Актът не бил оспорен успешно в производството, а съдът бил излязъл извън рамките на доказателствата, приемайки, че погасените съсобствености са трансформирани в собственост на ищеца. Неправилно и неоснователно според въззивника е определен и характерът на процесните сгради, счетени за част от апорта. Липсвало решение на Общинския съвет за прехвърляне на собствеността върху тях, нямало доказателства, че те са включени в оценката на вещите лица по чл.72, ал.2 ТЗ при учредяване на дружеството. Поддържа, че не е извършвана промяна в тяхното предназначение и характер, сградите и понастоящем са публична общинска собственост и не могат да станат частна такава без извършване на съответната процедура. Съдът бил игнорирал и обстоятелството, че сградите не са включени в акта за частна общинска собственост от 2007 г., нито в решението на ОС. За тях важала посочената в чл.86 ЗС забрана за придобиване по давност и те не можели да бъдат придобити по реда на чл.92 ЗС, а съдът неправилно бил приел, че са обхванати от земята. Поддържа, че публичният характер е обусловил необходимостта от приемане на решение от ОС за промяна в статута на имота,т.к. съгласно АПОС №13/13.12.1996 г. сградите са обявени за публична общинска собственост. Доколкото те са съществували като самостоятелни обекти към датата на апорта и при липса на решение на ОС за промяна на статута или за внасянето им в капитала на ищеца, разпоредбата на чл.92 ЗС не можела да бъде приложена и те били останали публична общинска собственост. В отговора на въззивната жалба, подаден от ПФСК „Черноморец“ /в несъстоятелност/ ЕИК 102929385, чрез пълномощника адв.Б., се иска оставянето й без уважение като неоснователна. Сочи се за безспорно установено, че дружеството е придобило като апортна вноска, обективирана в Устава му от 30.07.2007 г., имот с местонахождение: община Б., гр. Б., кв. „А.“, ул. „И.“, с площ 140 000 кв.м., ведно с построените в него сгради по опис, съгласно Приложение, неразделна част от Акт за частна общинска собственост (АЧОС)№4720/30.07.2007год. на Община-Бургас, при граници: североизток - ул. „С.“; югоизток - ул. „И.“; югозапад – ул. „Л.", УПИ VI, V - 862,зелена площ, ПИ – 856, ПИ – 857, УПИ II – 1189, в кв. 1; северозапад –панорамен път (шосе) Е – 95,предмет на същия АЧОС. Намира за безспорно и че Заповед № 827/2008 г. урежда първа за имота регулация. От заключението на вещото лице било видно, че преди нейното издаване за процесния терен е имало единствено план за улична регулация, утвърден със Заповед №165/16.02.1998г. Счита за неправилно изложеното в жалбата тълкуване на разпоредбата на чл.16 от ЗУТ и намира, че тя не въвежда ограничения за вида на собствеността, която урежда. Това се потвърждавало и от систематичното й място в ЗУТ. Предложеното от въззивника стеснително тълкуване противоречало на принципите на Конституцията, на практиката на КС и на правовия ред. Счита за несъстоятелно твърдението, че към процесния УПИ са придадени части с улична регулация, представляващи публична общинска собственост по смисъла на §7, ал.1, т.4 от ПР на ЗМСМА- посочената разпоредба касаела единствено улици, публична общинска собственост, каквито нямало придадени към имота, включително и според заключението на вещото лице съобразно графичните отражения на уличната регулация. Там твърдените от Община Бургас, като придадени към УПИ VII-855, „зелени площи“, са заключени между червената линия, бележеща границата (края) на уличната регулация и границите на имот 855 по кадастралния план, поради което не може да се приеме, че са „част от улична регулация", а още по-малко, че имат характер на публична общинска собственост по смисъла на §7 ал.1 т.4 пр.2 от ПР на ЗМСМА, която норма третира единствено улици. Според заключението, при приемането на ПУП-ПРЗ и процесната заповед, уличната регулация не е изменена. По отношение на твърденията, че в границите на УПИ е бил включен паркинг с площ от 1700 кв. м. се сочи, че по делото няма представени доказателства той да е бил публична общинска собственост.Съставеният АПОС №970/1998 г. нямал правопораждащо за собствеността на Община Бургас действие.В акта следвало да са посочени конкретните фактически основания за придобиване на собствеността от общината съгласно Решение № 67 от 16.06.2017год. по гр. д. № 3533/2016 год. на II г. о. на ВКС. На следващо място се твърди, че границите на собствеността, описани в Устава на дружеството от 30.07.2007 г., не са граници на имот 855 по кадастралния план на гр. Бургас от 1998 г., тъй като според Устава имотът граничи от три страни с улици, а не със зелени площи, паркинг, сграда на автотранспорта и др. Площта на терена, описана там, възлиза на 140 дка и в този размер е вписана апортната вноска, а не в размер от 122 дка, каквато е площта на УПИ по графичните данни. За сградите, предмет на въззивната жалба сочи, че няма данни да са със статут на публична общинска собственост. Според вида и предназначението си, те били част от спортния комплекс, предмет на апортната вноска в неговата цялост. Съдът основателно бил отчел съдържанието на апорта и приел сградите за собственост на дружеството в съответствие с практиката на касационната инстанция. Въззивната жалба на ищеца ПСФК „Черноморец“ е подадена против решението в частта, с която е отхвърлен искът му за приемане за установено спрямо Община-Бургас, че дружеството е собственик на сграда с идентификатор 07079.659.554.3, с площ от 208 кв.м., брой етажи - 1, предназначение: сграда на транспорта. Иска се отмяната на акта в тази част и постановяването на решение, с което искът да бъде уважен. Страната намира за безспорно установено, че сградата е без постоянен градоустройствен статут и е изградена като временна постройка въз основа на разрешение за строеж № 7/29.10.1998 г., издадено на Й. С., в качеството му на ЕТ““ЙОКИ –МЕЙ“ на основание чл.120, ал.1 ППЗТСУ. Този статут бил потвърден и от заключението на вещото лице и бил причина сградата да не е нанесена в скицата. Не било предвидено и запазването й с одобрения със Заповед №827/09.04.2008 г. ПУП – ПРЗ за процесното УПИ. Временният статут на постройката позволявал притежаването на собствеността върху нея без право на строеж за изграждането й, съгласно чл.120, ал.4 ППЗТСУ/отм/. С факта на построяването й тя била придобита от едноличния търговец под условие – до реализиране на инвестиционното намерение. С изтичането на срока по §17 от ЗУТ правото на собственост върху нея не било отпаднало автоматично и общината никога не е била неин собственик и не би могла да я придобие чрез давностно владение. Необоснован бил изводът на първата инстанция, че сградата е била построена с разрешение за строеж и попадала в границите на УПИ 855 и че събраните гласни доказателства не установили отблъскване на владението на общината, както и факта на своене от страна на ищеца върху постройката. Този извод не кореспондирал с твърденията на изслушаните по делото показания на св. Вълков, игнорирани в решението, отнасящи се до всички сгради, предмет на апорта и за процесната постройка. Владението на имота от ПФСК“ ЧЕРНОМОРЕЦ“ от 2010 г. насам било явно и несмущавано и сградата била придобита от дружеството поради изтекла в негова полза придобивна давност.В тази връзка е поискано събирането на допълнителни гласни доказателства, отхвърлено от този съд по съображения, изнесени в доклада по жалбата.Претендират се разноските в производството. В отговора на въззивната жалба, подаден от ответната Община-Бургас се иска оставянето й без уважение, като неоснователна. Оспорват се твърденията, че сградата не е нанесена в скицата, приложена при извършване на апортната вноска поради временния си статут. Твърди се, че скицата съдържа единствено номерата на имотите, предмет на апорта, а въпросната постройка не е посочена в акта за общинска собственост, тъй като се намира извън границите на апортирания имот, не е била част от апортната вноска и не е станала собственост на дружеството. Тя не фигурирала в решението на Общинския съвет и характерът й на публична общинска собственост не е променян. Оспорват се и твърденията, че сградата е собственост на ЕТ“ЙОКИ МЕЙ“, като се сочи, че едноличният търговец е неин държател съгласно Договор за съвместна дейност, по силата на който Община Бургас, като собственик на имота и със задължение да осигури необходимото транспортно обслужване на жителите на града и общината, предоставя за срочно ползване на ЕТ „Йоки-Мей" терен за престояване на автобусите на дружеството срещу задължението да осъществява превози по определен маршрут. За този имот бил издаден акт за публична общинска собственост № 970 от 24.09.1998 г. -имотът бил деактуван в полза на Община- Бургас от Българската държава през 1998 г. съгласно представените доказателства- искане до областния управител и Заповед № РД-11-981/09.09.1998 г. за отписване от актовите книги. Качеството на едноличния търговец на държател на постройката и изграждането й на основание чл.120 ППЗТСУ/отм/ изключвали възможността да е придобита по давност. Оспорват се и твърденията, че общината не е владяла имота, като се сочи акта за публична общинска собственост. Намира, че от показанията на изслушания по делото свидетел не се установявало това обстоятелство, тъй като той не помни процесната сграда и подробности за местоположението и състоянието на имотите. Твърди се за общоизвестно, че дружеството не осъществява фактическа власт върху сградата и територията, на която се намира тя, т.к. е извън оградата на бившия имот с пл. №855, както и върху стадиона, който е изоставен и е предмет на набези поради липса на полагана грижа. Теренът, представляващ бивш паркинг, в който се намира процесната сграда, и към настоящия момент бил функционално свързан с уличната регулация на ул.„С.“, като оградата на стадиона се съобразявала с неговата площ, входове и изходи, видно от всички скици, представени по делото. Сградата периодично се почиствала от Община Бургас, която владеела и почиствала територията около нея. Възразява се и срещу събирането на поисканите от другата страна гласни доказателства, т.к. нямало основание за това-първата инстанция не била допуснала в тази връзка процесуални пропуски. Представя се разрешение за строеж и Договор за съвместна дейност без да се прави искане за приемането им като доказателства, поради което съдът не ги счита за такива. Третото лице-помагач на ищеца- "Спортс пропърти мениджмънт" АД ЕИК102246382 не е взело становище по жалбите. Извършената от Бургаския апелативен съд проверка по чл.267 ГПК е констатирала, че въззивните жалби са редовни и допустими, а проверката по чл.269 от ГПК определя обжалваното решение като валидно и допустимо. По съществото на спора, с оглед въведените от жалбоподателите доводи за неправилност на решението, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството е образувано по претенция по чл.124 от ГПК за установяване право на собственост, заявена от „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас" АД (в несъстоятелност)с ЕИК 102929385, чрез синдика на дружеството-адв. И. И. П. срещу ОБЩИНА БУРГАС, представлявана от Кмета на Общината - Д. Н.. Ищецът ПСФК претендира, че е собственик на 17 287/139 943 кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07079.659.554 по КККР на гр. Б., с площ от 139 943.00 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизиран, начин на трайно предназначение - спортно игрище, предишен идентификатор: 07079.659.38, 07079.659.546, 07079.659.39, номер по предходен план: 855, квартал 1, парцел VII, при съседи: 07079.659.41,07079.659.36, 07079.659.42, 07079.659.43, 07079.659.44, 07079.659.40, 07079.659.35, 07079.659.46, 07079,659.404, 07079.659.30, 07079.659.526, както и на находящите се в този имота сгради, както следва: Сграда с идентификатор 07079.659.554.2, с площ от 33кв.м. брой етажи 1, предназначение: Спортна сграда, Сграда с идентификатор 07079.659.554.3 с площ от 208 кв.м., брой етажи 1, предназначение: сграда на транспорта, Сграда с идентификатор 07079.659.554.4, с площ от 36 кв.м, брой етажи 1, предназначение Сграда за битови услуги; Сграда с идентификатор 07079.659.554.6 с площ от 66 кв.м. брой етажи 1, предназначение Сграда за търговия; Сграда с идентификатор 07079.659.554.8 с площ от 74 кв.м. брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна; Сграда с идентификатор 07079.659.554.9 с площ от 128 кв.м. брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, Сграда с идентификатор 07079.659.554.13 с площ от 325 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Спортна сграда- база, Сграда с идентификатор 07079.659.554.19 с площ от 29 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Спортна сграда- база, Сграда с идентификатор 07079.659.554.20 площ от 26 кв.м. брой етажи 1, предназначение: Спортна сграда- база; Сграда с идентификатор 07079.659.554.21 с площ от 14 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: Спортна сграда-база, Сграда с идентификатор 07079.659.554.22 и площ от 35 кв.м. брой етажи 1, с предназначение: сграда за енергопроизводство; Сграда с идентификатор 07079.659.554.26 с площ от 59 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; Сграда с идентификатор 07079.659.554.27 с площ от 44 кв.м. брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда еднофамилна; Сграда с идентификатор 07079.659.554.28 с площ от 20 кв.м. брой етажи 1, с предназначение жилищна сграда - еднофамилна; Сграда с идентификатор 07079.659.554.29 с площ от 9 кв.м. брой етажи 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване; Сграда с идентификатор 07079.659.554.30, с площ от 29 кв.м., брой етажи 1, с предназначение жилищна сграда - еднофамилна; Сграда с идентификатор 07079.659.554.31, с площ от 45 кв.м., брой етажи 1, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна. Правото на собственост на ищеца върху целия имот, представляващ Спортен комплекс“Черноморец“, се сочи за придобито чрез апортна вноска,осъществена съгласно чл.73,ал.1 от ТЗ, при прехвърлителен ефект, настъпил с факта на приемане на изменението на устава на дружеството и вписването на апорта с Решение №1 от 31.07.07г. по ф.д. 2156/05г. на ОС- Бургас, а всички документи в тази връзка препращали към АЧОС №4720/30.07.07г., отменил предходния Акт за публична общинска собственост от №13/13.12.96г., като бившият собственик на непаричната вноска – Община Бургас не е запазил никакви вещни права за себе си върху този имот или части от него. Освен това се позовава на чл.92 от ЗС, като намира, че изграденото върху терена следва собствеността на последния, дори когато не е описано в обема на сделката- има се предвид придобиването на онези сгради, които не са били предмет на апорта. Позовава се и на съдебна практика, сочеща, че прехвърлянето на терена води до прехвърляне и на изграденото върху него(трайни насаждения, сгради и подобрения), ако не са изрично изключени от сделката, а такова изключване в случая нямало. Заявява се също така, че ищецът упражнява фактическа власт като собственик върху процесния имот изцяло още от апортирането му, т.е. от 30.08.07г. и до момента. Независимо от това ответникът е оспорил собствеността на ищеца, като е съставил Акт за публична общинска собственост № 9590/01.06.21г. за 17 287/139943 кв.м. ид.ч. от процесния ПИ 07079.659.554 и сградите в него, доколкото с този документ легитимира обективно правата си, макар да не сочи основанието за придобиването им след вече извършения апорт. Ищецът отрича наличието на материално правно основание за придобиване на горепосочените права от ответника, а счита, че такова не е видно и от съдържанието на последно съставения АПОС.За недопустимо намира и без решение на Общинския съвет на Община Бургас да бъде променен характерът на собствеността върху посочения имот- от частна –на публична. Предвид горното се сочи, че със Заявление вх. № 91-00-76 от 30.07.2021 г. „Професионален Спортен Футболен Клуб Черноморец“ е поискал недвижимия имот, актуван като публична общинска собственост с АПОС № 9590 /01. 06. 2021г. да бъде отписан от актовите книги за общинска собственост на основание чл. 64, ал. 1 от ЗОС, но поради непроизнасянето в срок по молбата е сезирал Административен съд Бургас с искане по чл. 256 ал. 2 от АПК. С Определение № 1800/13.09.2021 г. по адм.д. № 2035/2021 г. производството е било прекратено, а определението - потвърдено от ВАС, по съображения, че „актуването, респективно деактуването на недвижими имоти от актовите книги за общинска собственост няма конститутивен характер и от него не възникват права и задължения, нито се засягат права и законни интереси, тъй като записването или отписването на имоти от актовите книги не създава нито прекратява право на собственост върху тези имоти“ и е дадено становището, че ..“ Лица или органи, чиито права и законни интереси са били засегнати от действия по актуването или отписването могат да ги защитят по общия исков ред, а не по пътя на административното обжалване по смисъла на чл. 64, ал, 2 от ЗОбС.“ С горното се обосновава и възникналият за ищцовата страна правен интерес от заявяването на настоящото исково производство. Добавя се, че спорният по делото имот, като част от капитала, е вече част от масата на несъстоятелността на дружеството- ищец, която може да бъде разпореждана само от синдика и съгласно взетите решения на общото събрание на кредиторите. Излагат се подробни правни съображения и в насока, че ответната Община Бургас не може да се легитимира като собственик на процесния имот. В едномесечния срок, визиран в закона, ответникът, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба. С него се възразява срещу горната, като се изтъква, че по време извършването на апорта през 2007г. не е съществувал ПИ с идентификатор 07079.659.554,съответстващ на УПИ VII-855. В този кадастрален район не е съществувал имот с такива конфигурация и площ, като внесения с апорта. Имот 855 по кадастралния и регулационен план на кв.“А.“, одобрен със Заповед през 1998г., бил с различни граници и с площ от 122 656 кв.м. , а УПИ VII-855 е обособен с ПУП- ПРЗ едва през 2008г. От описаните граници (съседи) на имота и приложената към исковата молба комбинирана скица от 14.05.21г., според страната е видно, че внесеният като апорт имот не е идентичен по форма, граници и площ с горепосочения УПИ, нито с настоящ ПИ 07079.659.554. На следващо място се твърди, че съсобственост между страните е възникнала вследствие на проведена процедура по одобряване на ПУП-ПРЗ за имот №855 със Заповед 827/09.04.08г.,при която имотът е бил урегулиран в обособения парцел VII-855, отреден за „спорт и спортни съоръжения- стадион 30 000 места,многофункционална спортна зала,зали за индивидуални спортове,спортно стрелбище,спортен хотел,административно –делови сгради, търговия и атракция, инженерна инфраструктура,озеленяване, подземен паркинг“. Изменението било отразено и в кадастралната карта на града със заповед от 12.09.13г. на началника на СГКК-Бургас. При урегулирането на имота са придадени „части от уличната регулация откъм главен път ул.“Спортна“,зелена площ откъм панорамен път(шосе Е-95) откъм ул.“И.“ и подробно посочени имоти.Придадените части от уличната регулация и зелените площи са публична общинска собственост по смисъла на §7,ал.1,т.4,пр.2 от ПЗР на ЗМСМА,вр. чл.2,ал.1,т.2 от ЗОС, като по аргумент от разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗОС за тях не се съставят актове за общинска собственост. Сградите, намиращи се в имота, които не са предмет на непаричната вноска също се сочат за публична общинска собственост, т.к характерът им на такава не е бил променян с решение на общинския съвет. Оспорва се намиращите се на терена постройки, неописани в акт №13/13.12.96г., респективно в апорта, да са придобити от ищеца като приращение към апортирания терен. Цитираната от ищеца практика на ВКС се сочи за ненамираща приложение към казуса,т.к. в случая следвало да се съобрази публичният характер на собствеността на имота преди внасянето му като апорт. Т.к. преди последният да бъде осъществен, имотът и постройките са били публична общинска собственост, се е наложило вземане на изрично решение на Общинския съвет –Бургас за промяната на собствеността на имота от публична в частна общинска, поради което останалите извън това решение и съставения в тази връзка АОС от 30.07.07г. сгради са продължили да бъдат в режим на публична собственост-за тях е нямало воля от собственика да ги внесе като апортна вноска в дружеството ищец и за тях правилото на чл.92 от ЗС не е приложимо. Останалите сгради, описани в АОС от 01.06.21г., се сочат за ситуирани извън им. 855 по плана на кв.“А.“ от 1998г. и попадащи в съседни му имоти или в улична регулация. Оспорва се като неоснователно твърдението за изтекла в полза на ищеца придобивна давност върху процесната идеална част, за която е издаден акта на Община –Бургас през 2021г. заради публичния характер на това имущество и защото дружеството никога не е упражнявало фактическа власт върху целия ПИ 07079.659.554- това е така, т.к. оградата, съществуваща и към настоящия момент, според страната не съвпада с неговите регулационни граници от 2008г. Оспорва се като неоснователно и твърдението, че от постановяване на Решение №79/04.07.19г. по т.д.№480/18г. по описа на БОС за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството ищец, ПИ 07079.659.554 ведно с изградените в него сгради са част от масата на несъстоятелността на ищеца и съгласно чл.658, ал.1,т.14 от ТЗ разпореждане с него може да се извършва само от синдика и съгласно взетите решения на общото събрани на кредиторите. Конституираното по делото като трето лице- помагач на ищеца дружество също е подкрепило становището на подпомаганата страна, обосновавайки фактически и правно придобитите от ПСФК вещни права върху спорните части от имота. Първоинстанционният съд е уважил с решението си заявената от ищеца претенция частично, като е приел за установено в претендираните идеални части правото на собственост на дружеството по отношение терена на спортния комплекс(ПИ 07079.659.554) по КККР на гр.Б., кв. „А.“, ведно със следните изградени върху него сгради, а именно: 1.Сграда с идентификатор 07079.659.554.4, с площ от 36 кв.м, брой етажи 1, предназначение Сграда за битови услуги; 2. Сграда с идентификатор 07079.659.554.6 с площ от 66 кв.м. брой етажи 1, предназначение Сграда за търговия; 3.Сграда с идентификатор 07079.659.554.8 с площ от 74 кв.м. брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна; 4.Сграда с идентификатор 07079.659.554.9 с площ от 128 кв.м. брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна; 5.Сграда с идентификатор 07079.659.554.19 с площ от 29 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Спортна сграда- база; 6. Сграда с идентификатор 07079.659.554.20 площ от 26 кв.м. брой етажи 1, предназначение: Спортна сграда- база; 7. Сграда с идентификатор 07079.659.554.21 с площ от 14 кв.м., брой етажи 1 и предназначение: Спортна сграда- база; 8. Сграда с идентификатор 07079.659.554.22 с площ от 35 кв.м. брой етажи 1 и предназначение: сграда за енергопроизводство. За останалите постройки претенцията е отхвърлена по съображения, че вече не съществуват (погинали са)-така сгради с крайни цифри на идентификаторите: 2,13,14,26,27,28,29,30,31 или са извън пределите на горепосочения поземлен имот-във втората група попада и процесната по жалбата на ищеца сграда с идентификатор 07079.659.554.3, построена с разрешение за строеж, но извън границите на им. 855, която не е предмет на апорта, нито е придобита по давност чрез установено постоянно владение от дружеството и е с временен статут. Въззивният съд изцяло споделя крайните изводи на първата инстанция относно принадлежността на правото на собственост върху имотите, предмет на двете въззивни жалби, макар при различие на мотивите и в отговор на въведените от жалбоподателите оплакания, обосновава становището си така: Няма спор по следните релевантни за делото факти: С Решение №79 от 04.07.2019 год., постановено по търг. дело №480/2018 год. по описа на Окръжен съд Бургас е открито производство по несъстоятелност на ищеца-„Професионален футболен клуб Черноморец Бургас“ АД, а с Решение №260032 от 24.04.2023 г. по т.д. 480/2018 г. по описа на ОС Бургас на осн.чл.710 от ТЗ длъжникът е обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието и е постановено започване на осребряване на имуществото. Като акционер в ПСФК Черноморец Бургас АД (в несъстоятелност) Община Бургас е апортирала непарична вноска, описана в ТРРЮЛНЦ(Регистъра) като недвижим имот: Спортен комплекс "Черноморец", с местонахождение: община Б., гр. Б., кв. "А.", ул. "И.", съставляващ поземлен имот № 855 по плана на кв. "А.", гр. Б., с площ 140 000.00 кв.м, ведно с построените в него сгради, по опис, съгласно приложение, неразделна част от Акт за частна общинска собственост(АЧОС) № 4720/30.07.2007 год., при граници на имота : североизток - ул. "С."; югоизток - ул. "И."; югозапад - ул. "Л.", УПИ VІ, V - 862, зелена площ, ПИ - 856, ПИ - 857, УПИ ІІ - 1189, в кв. 1; северозапад- панорамен път (шосе) Е - 95. Стойност: 25004360.00 лв.“ В Устава на юридическото лице приело апорта, недвижимият имот е описан по същия начин. В Търговския регистър няма данни да е предприето изменение на Устава, нито доказателства между Община Бургас и ищцовото дружество да са сключвани каквито и да е сделки, касаещи вещни права с процесния имот, както и с построените в него сгради, включая с тези, описани в приложението към акта за частна общинска собственост, към който се препраща в Устава и с находящите се към момента в рамките на процесното УПИ такива. Общински съвет Бургас е взел решение и е дал съгласие да увеличи участието си в капитала на спортния клуб с извършването на непарична вноска в тази връзка на свое заседание, проведено на 20.12.2006г., обективирано в Протокол №43(т. 8 от дневния ред), описвайки за тази цел имота като :Спортен комплекс „Черноморец", съставляващ имот с пл. №855 по плана кв. „А.“, гр. Б. целият с площ от 140 000.00 кв.м., ведно с изградените в него сгради, подробно описани в Приложение към Акт. № 13. Също така на заседанието е взето решение за промяна на характера на собствеността върху имота от публична общинска собственост- на частна общинска такава, като срещу цитираната непарична вноска Общината да придобие брой акции,съответстващ на стойността на апортирания имот с номинал от 10 лв.всяка.Възлага се на кмета на общината да предприеме съответните законови действия за извършването на апортната вноска. Въз основа на решението на Общински съвет Бургас е изготвена на 31.05.2007 год.оценка от три вещи лица на апортната вноска по ч. търг. дело №164/2007 год. по описа на БОС, в размер от 25 004 360лв., извършена на база терен с площ от 140 000 кв.м. и постройки в него. С Протокол № 48 от 14.06.2007 год. Общински съвет- Бургас в т.10 от дневния ред е приел оценката на непаричната вноска на Община Бургас в ПСФК Черноморец Бургас в размер на 25 004 360лв. На 30.07.2007 год. в изпълнение на взетите решения на Общинския съвет, Община Бургас е съставила Акт за частна общинска собственост № 4720/30.07.2007 год. за Спортен комплекс „Черноморец“, представляващ ПИ № 855 по плана на кв. „Акациите“, с площ от 140 000кв.м., ведно с построените в него сгради по опис, съгласно приложение – неразделна част от акта. Като предмет на актуване е посочен „целия имот“. С издаването на акта за частна общинска собственост е отменен предхождащия го Акт за публична общинска собственост № 13/13.12.1996 год.(за терен от 140 000 кв.м.и постройки). На проведеното на 30.07.2007 год. Общо събрание на акционерите на ПСФК Черноморец Бургас АД, е взето решение за увеличение на капитала на дружеството с 50 508 720 лв., чрез издаване на 5 000 872 бр. поименни акции с номинал от 10 лв. всяка, от които 2 500 436 бр. акции са придобити от акционера Община Бургас срещу направената непарична вноска, представляваща горепосочения недвижим имот. На същата дата кметът на Община Бургас – Й. К.- е дал необходимото съгласие по чл. 73 ал. 1 от ТЗ, с изискуемата от закона нотариална заверка на подписа peг. № 4446/30.07.2007 год. на нотариус А. Д., Община Бургас да участва в увеличението на капитала на дружеството-ищец чрез непарична вноска,представляваща Спортен комплекс Черноморец, съгласно АЧОС № 4720/30.07.2007 год. Въз основа на приетите решения за увеличаване на капитала на дружеството чрез непаричната вноска, внесена от Община Бургас, е прието и изменение на чл. 6 и 7 от Устава на дружеството, по отношение на размера и структурата на капитала, като в чл. 6 ал. 2 от горния е описана подробно и непаричната вноска, внесена от Община Бургас. Увеличението на капитала чрез извършената от Община Бургас непарична вноска, както и изменението и допълнението на устава на дружеството съгласно решенията на Общото събрание на акционерите от 30.07.2007 год., е вписано по партидата на ПСФК Черноморец Бургас АД с Решение №1 от 31.07.2007 год. по ф. дело №2156/2005 год. на Окръжен съд Бургас. На 16.08.2007 год. Уставът на дружеството е вписан и в Служба по вписванията при PC Бургас том VI № 242, дв. вх. peг. № 12713 от 16.08.2007 год. С молбата на изпълнителния директор на спортния клуб- Т. Х. от 02.01.08г. до Кмета на Община –Бургас е поискано допускането и изготвянето на ПУП -ПРЗ за собствения на ПСФК Черноморец Бургас АД Спортен комплекс „Черноморец“, съставляващ им.пл.№855 по плана на кв. „А.“ гр.Б. с площ от 140 000 кв.м., ведно с изградените в него сгради, описани подробно в АЧОС 4720/30.07.07г., с оглед проучването на възможностите за застрояването на недвижимия имот, съгласно действащия устройствен план на града. Като приложени към молбата са описани: документ за собственост- устав на ПСФК Черноморец Бургас АД,вписан в АВ-Бургас,Решение по ф.д. №2156/05г. по описа на ОС-Бургас от 31.07.07г. и скица на имота, като в същите параметри е отреденият за него УПИ VII-855, с идентификатор по настоящ КККР 07079.659.554. Със Заповед №827/09.04.08г. на Община –Бургас, издадена на осн. чл.109,ал.2 от ЗУТ в първоначална редакция(предвиждаща, че ПУП могат да се разработват и само за един поземлен имот или за група поземлени имоти), чл.110,ал.1,т.1 от ЗУТ и чл.112 ал.2,т.1 ЗУТ, е одобрен ПУП- ПРЗ за имот с пл.№855 в кв.1 по плана на кв.“А.“- гр.Б., който се състои в урегулиране на имота и обособяване на УПИ, отреден за: спорт спортни съоръжения- стадион 30 хил. места, многофункционална спортна зала, зали за индивидуални спортове, спортно стрелбище, спортен хотел, административно делови сгради, търговия и атракции, инженерна инфраструктура, озеленяване, подземен паркинг с предвидени нови застройки с височина частично до 15м. и до 90м., с градоустройствени показатели, посочени в матричен и табличен вид съгласно червените, сините, черните линии и надписи, и условните цветове върху плана, който е неразделна част от тази заповед. Заповедта е съобщена на заинтересуваните лица:С. А.- съсед по имот(на 10.04.08г.);Община-Бургас чрез Дирекция управление на общинската собственост и дружествотоинвеститор(настоящ ищец)- чрез изпълнителния му директор Х.- на 11.04.08г.(всички подписани без възражения) и е влязла в сила съгласно акт на общината – на 07.05.08г. В обяснителната записка на арх.П. Й. към ПУП-ПРЗ за имота е изрично записано,че собственик на терена е ПСФК „Черноморец Бургас“АД, че е с площ от 140 дка, при граници:ул.“И.“,ул.С.“, градска магистрала 1 кл. Бургас-Созопол и ул.“Л.“, като идентифицирането на границите е направено въз снова на описанието по документа за собственост, геодезическа снимка и технически измервания. Безспорно е също, че на 01.06.21г. Община-Бургас е издала Акта за публична общинска собственост №9590, касателно процесната 17 287/139 943 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 07079.659.554, като е посочено следното правно основание/чл.59,ал.1 и ал.2 от ЗОС вр. §7 ПЗР на ЗМСМА и влезли в сила КККР, одобрен със заповед № РД-18-9/30.01.09г. на изп.директор на АГКК и ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед №827/09.04.08г.на Кмета на Община Бургас/.В забележка към този акт са описани и процесните по делото постройки в имота. Предвид възражението на жалбоподателя- Община Бургас, че съдът е извел идентичността на процесния имот неправилно- само на база изготвените по делото две експертизи(основна и допълнителна), без да съобрази разликата в площта на установените имоти, АС-Бургас намира следното: Съгласно първата експертиза, площта на внесения като апорт имот пл.№855 е била според кадастралния и регулационен план на кв. „А.“-гр.Б., одобрен със заповед №165/16.02.98г. от 123 343 кв.м.; площта на УПИ VII-855, обособен за посочения имот със заповед №827/08г. на Кмета на Община –Бургас е 140 109 кв.м., а тази на ПИ с идентификатор 07 079.659.554 по действащия КККР на гр.Бургас е 139 943 кв.м. Разликата в квадратурата на имотите(по кадастрален план и останалите) се обяснява от експерта като дължаща се на различната им конфигурация, т.к. в УПИ VII-855 са били включени и имоти с пл.№856 и 857, както и зелените площи, разположени между оградата на стадиона и тротоарите на ограждащите улици „Л.“,“С.“и бул.“Т. А.“. Посочените в жалбата на Община Бургас осем постройки попадат в границите на им. Пл. №855. Одобреният през 2008г. ПУП-ПРЗ е първият план за регулация на имот пл.№855, а преди нега са одобрени два плана, но за уличната регулация в кв.“А.“(от 1995г. и от 1998г.), засягащи граница ул. „Л.“ и регулацията се запазва с ПУП-ПРЗ за им.пл.№855. За сградите, намиращи се в чертите на им.пл.№855 имало издадени строителни книжапротоколи за даване на строителна линия и ниво от 1970 г. с инвеститор Окръжен съвет на БСФС- гр.Бургас; за процесната сграда с идентификатор 07070.659.554.3(сграда №3) се посочва, че е сграда на транспорта, със застроена площ от 208 кв.м.,намираща се извън оградата на им.пл. №855(вж. обяснения на в.л. от съдебно заседание в ОС на 07.07.25г.) - тя е в лошо състояние и за нея има представено разрешение за строеж. За сгради №8 и №9 вещото лице сочи, че видимо не са част от стадиона, като изградени в по-късен момент. Сграда №9, посочена в експертизата като масивна жилищна на два етажа е в лошо състояние, като за нея се уточнява в съдебното заседание от 07.07.25г., че е по-скоро с жилищно и търговско предназначение, а сграда №8, описана в заключението като функционално свързана с нея полумасивна постройка от 74 кв.м., е определена в с.з. като един навес към двуетажната. За тях двете нямало открито разрешение за строеж или документация. Допълнителното заключение на експерта изяснява, че площта на им. 855 от кадастралния план от 1998г. при внасянето си като апорт в дружеството на 30.07.07г.(съгласно представена скица №256 от същата дата) е намалена на 122 709 кв.м.Намалението се обяснява с междувременното провеждане на нов УПИ откъм северозапад в кв.1, отреден за обществено обслужване(Търговски комплекс Хонда), който измества съответната границата на процесния имот. Измерен на място в рамките на ограждането му, им.пл.№855 е установен с площ от 122 572 кв.м., като според експерта разликата между отразеното на скицата към апортната вноска и площта на място е обяснима с разликите в системите за измерване, респективно с точността на цифровия модел, послужил за измерване на съществуващите на място граници.Вещото лице е направило извода, че отразеният в кадастралния план имот 855 и този в скицата от апортната вноска, съответстват на съществуващите на място огради, заснети на геодезичната снимка. Характерът и предназначението на площите извън границите на имот 855 и включени в площта на УПИ VII-855 към ул.“Т. А.“ са „зелени площи-неорганизирани“ и „зелени площихрастовидна растителност“, бетонова настИ.(за паркинг), тротоари и обслужваща сграда, но няма промени в уличната регулация по процесния УПИ във връзка със заповед 827/09.04.08г., като също така няма отразен в кадастралния и регулационен план на кв. „А.“ от 1998г. имот, заключен между уличната регулационна линия откъм бул.“Т.А.“ и имот 855. Такъв УПИ можел според експерта да се обособи за озеленяване, който да включи площта между пътното платно с тротоара по булеварда и оградата на спортния комплекс. Нямало промяна и в уличната регулация поради ПУП-ПРЗ за УПИ VII -855, одобрен със Заповед №827/09.04.08г. на Кмета на Община-Бургас.Посочено е и че ул.“Л.“ е частично изградена. Вещото лице определя констатираната разлика между площта на УПИ VII -855 от 140 109 кв.м. и тази на ПИ 07079.659.554 от 139 943 кв.м. за допустима грешка при графично определяне и измерване на площта. Разликата между площта на им.пл.№855 и отреденото за него УПИ от над 17 дка обаче според него не може да се приеме за допустима грешка на измерването. За сградите №3,№8 и 9, посочени като налични, но с неустановен градоустройствен статут, според експерта нямало решение на Общински съвет-Бургас за започване на процедура по изменение на градоустройствения план на имота с цел получаването на постоянен статут. Сгради с номера: 4,6,19,20,21 и 22 съществували на място и според вещото лице по външен вид,конструкция, предназначение, година на построяване – представляват сгради от спортния комплекс.Сграда №4 представлява масивна тоалетна;сграда №6 не е обяснена в заключението откъм предназначение, но е отбелязано,че съществува на място и е отразена в кадастралния план;същото е посочено и за сгради от 19 до 22.Сгради №3,№8 и №9 са посочени за такива без устойчив градоустройствен статут и не се сочи да са нанесени на кадастралния план. Конкретно за сграда(№3), предмет на жалбата на дружеството има представено разрешение за строеж от 1998г., издадено съгласно проект от 17.08.98г. на името на Й. М. С., като за сграда за предпътен контрол -обслужващ обект по чл.120 а от ППЗТСУ,изградена върху предоставения за ползване и стопанисване паркинг от 1700кв.м., находящ се на ул. „С.“, извън чертите на стадиона(вж. л.226-228 – дело БОС).За имота (паркинг), в който е построена тази сграда, има издаден и АПОС №970/24.09.98г. Нямало предвиждане в ПУП-ПРЗ от 2008г. за събарянето на сградите: №4,6,8,9,19,20,21, 22, находящи се в новия УПИ, отреден за имот 855. Сградите, посочени в жалбата на общината били ситуирани в имота. Те са с масивни монолитни конструкции, като сгради №4, №6, №8 и №9, функционално свързана със сграда №8, са в лошо състояние. Въззивният съд намира, че заключенията на техническата експертиза(основно и допълнително) следва да бъдат ценени с останалия доказателствен материал по делото и кредитирани като достоверни, т.к. са изготвени в рамките на компетентността на вещото лице, за което няма данни да е заинтересовано от изхода на делото- те са обективни и обосновани от данните в процеса, като спорът на страните е не за съдържащите се в заключенията констатации, а за анализа и правната им преценка от първоинстанционния съд в контекста на поставения казус. Разпитан е по делото и свидетел на ищцовата страна-В.- бивш служител на дружеството в периода 2010г.-2015г., посещавал имота и по-късно- спорадично, който установява, че сгради №8 и №9, построени една до друга, са залепени на оградата( от вътрешна страна). Те не се ползвали поне от 2010г. според неговото възприятие. Сграда №3 откъм ул. „С.“ представлявала метална конструкция с големи прозорци, която според свидетеля също не се е използвала, откакто той е бил в трудови правоотношения с дружеството, нито когато посетил имота през 2021г. Тези показания са твърде общи, но информацията от тях не е в противоречие с останалите доказателства, събрани в процеса, поради което съдът няма основание да ги изключи като недостоверни При тези обстоятелства, очертаващи спора, съдът прави следните правни изводи: Имот с пл. № 855 по кадастралния и регулационен план на кв.“А.“- гр. Б. от 1998г., е бил собственост на Община –Бургас, по характер – публична и не е бил урегулиран, макар намиращ се в чертите на град Бургас. Със същия статут на неурегулиран имот, но вече след надлежно извършена процедура- вземане на решение от Общинския съвет-Бургас за промяна на собствеността от публична в частна общинска, този имот в цялост е бил внесен като апорт в капитала на дружеството ищец на 30.07.07г., ведно с изградените в него постройки, като срещу това Община-Бургас е придобила съответен брой поименни акции с номинал от по 10 лв. всяка. По делото няма спор, че апортът е законосъобразно осъществен по реда на чл.73 от ТЗ, след решение на Съвета на акционерите на дружеството- ищец за увеличение на капитала му, след съответна промяна в устава на дружеството, промяна на статута на имуществото от публична в частна общинска собственост, след надлежно взето от Общинския съвет-Бургас решение и съгласие за непаричната вноска в писмена форма и след дадено нотариално заверено откъм подпис съгласие от кмета на гр. Б. за горното, а след това е и вписан в ТРРЮЛНЦ, с оглед което съдът приема, че бившият собственик на посочения имот е изгубил правата си върху него, като същевременно те са придобити от дружеството, в чийто капитал имотът е включен от деня на вписването му в посочения регистър, с което се завършва фактическия състав на придобиването на прехвърленото с непаричната вноска имущество. Спорен е обаче обемът на прехвърлените с непаричната вноска вещни права , защото видно от експертизата и от приложение №1 (комбинирана скица в цвят)към нея, образуваният им.пл.№855 по кадастралния план на града от 1998г. е с площ от 123 343 кв.м., намалена към момента на апорта на 122 709 кв.м.(вж. доп.заключение), т.к. междувременно е бил проведен нов УПИ откъм северозапад в кв.1, отреден за обществено обслужване (Търговски комплекс Хонда), докато УПИ, отредено за същия този имот е с площ 140 дка. Ведно с това в първоначалния акт за публична общинска собственост- №13/1996г., издаден за им. Пл.№№855, представляващ Спортен комплекс „Черноморец“, имотът е описан като включващ терен от 140 000 кв.м. при граници от четири страни улици: Ловна, Индустриална, шосе Е-95 и улица, съединяваща последните две, ведно със сгради по опис. С такава площ имотът е описан и в решението на Общински съвет-Бургас за изменение характера на собствеността на имота от публична в частна и в решението на същия орган за неговото внасяне като апортна вноска в спортното дружество срещу съответен брой акции с номинал от по 10 лв. всяка и при приемането на оценката на внесеното имущество, а също и в решението на дружеството за увеличение на капитала и приемането на апорта, ведно с оценката му, а също в устава на ищеца след изменението от 30.07.07г., както и в АЧОС 4720/30.07.07г., с който Община-Бургас се легитимира като собственик непосредствено преди внасянето на непаричната вноска. В изброените документи имот пл.№855 е посочен както с площ от 140 000 кв.м.,така и с граници: североизток - ул.“С.“; югоизток-ул.“И.“; югозапад - ул.“Л.“, УПИ VI, V-862, зелена площ, ПИ-865, ПИ-857, УПИ II-1189 в кв.1; северозапад-панорамен път- шосе Е-95.За площ от 140 дка е осъществена оценката на апортната вноска и върху нейната стойност е определен броят на дължимите на акционера –община акции. Именно така направената оценка е приета от общината и от дружеството- ищец.С тези граници и площ имотът е описан и в молбата на изпълнителния директор на спортния клуб- Т. Х. от 02.01.08г. до Кмета на Община –Бургас, за изготвянето на ПУП, като в същите параметри е отреденият за него УПИ VII-855, получил по настоящ КККР идентификатор 07079.659.554, чиято площ е намалена в рамките на допустимата грешка на измерването. Предвид горното и независимо, че при апорта теренът е обозначен като пл.№855, той реално е с площ от 140 дка при граници – горепосочените четири улици. Ето защо този съд счита, че не имот пл.№855 по кадастралния план, одобрен за кв. „А.“ от 1998г., а целият терен от 140 000 кв.м., реална част от който е посоченият имот, е прехвърлен като апорт в имуществото на дружеството от Общината, защото както по- горе бе отбелязано, точно в този обем са решени от двете страни както промяната в характера на собствеността му от публична в частна общинска такава, така и прехвърлянето му като непарична вноска и това не е грешка или случайност, защото именно на база тази площ е изчислена нейната стойност, съответстваща и на броя на получените от ответника акции от капитала на дружеството. Действително данните по делото сочат, че им.пл.№855 е с площ и граници различни от тези на отредното му УПИ, съответно и на ПИ 554, като размерът на кадастралния имот е с над 17 дка по-малък от урегулирания парцел и имот по действащия КККР за населеното място(вж. комбинирана скица Приложение 1 към експертизата-л.268 – дело ОС), но въпреки това съдът не намира този факт за определящ обема на вноската. Напротив, определящи за обема й са на първо място според ЗКИР границите на внесения имот, а на следващо – площта му, заключена в тези граници, не и цифровото му обозначение. АС-Бургас не намира също и че с подаването на молбата за изработване на ПУП -ПРЗ и по причина горната разлика процесният имот следва да се приеме за съсобствен между страните по делото, защото няма законово основание за възникването на такава съсобственост. Това е така, защото :изработеният през 2008г. ПУП за им. Пл.№855 е първи за него, но не е осъществен при условията на чл.16 от ЗУТ-в случая не се касае до включване в строителните граници на населеното място на голяма неурегулирана територия, а само за един имот и регулацията на имота не е създала необходимост да се изработи и улична регулация за достъп до него- такава има вече проведена с предходни планове(ПУР)- установени от експерта по делотопрез 1995г. и 1998г.(вж. заключение – л.260-гръб- дело ОС).Следователно възникването на процесния имот не следва реда на чл.16 от ЗУТ, нито носи присъщите му правни последици- на отчуждителен вещен ефект за част от него в размер до 25 % заради необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост- респективно за придобиването срещу имота от собственика му на съответен УПИ с по- малка площ и възможно различие в границите, но на стойност по-висока или равна на тази на първоначалния имот.Респективно в следствие горното тук не може да намери приложение и чл.16,ал.5,т.3 от ЗУТ, предвиждащ възможност при изработването на този първи ПУП да се образува общ урегулиран имот за два или повече поземлени имоти, собственост на различни лица, въз основа на общо заявление на собствениците с нотариално заверени подписи, определящо идеалните им части в общия парцел, които се посочват в заповедта по ал. 6. Според БАС не е приложима в случая, поради липсата на предпоставки за това, и втората законова възможност за провеждането на първа регулация на спорния имот, визирана в чл.17 от ЗУТ.Разпоредбата касае един или група неурегулирани имоти, чиито вътрешни регулационни линии съвпадат с имотните граници, като за тях вече е била проведена улична регулация. Хипотезата е за случаи извън тези по чл. 16 от ЗУТ, при който уличната и имотната регулация се провеждат заедно за първи път за големи терени. Съобразно уредбата на чл.17 ЗУТ могат да се урегулират:1.налични неурегулирани поземлени имоти с цел образуване на повече на брой самостоятелни урегулирани поземлени имоти;2. поземлени имоти, чиито размери не отговарят на изискванията на чл. 19, с цел упълномеряването им с части от съседни имоти и 3. съседни неурегулирани поземлени имоти за създаване на съсобствени урегулирани поземлени имоти. При създаването на съсобствени парцели обаче законът отново поставя изискването заинтересуваните собственици да подадат общо заявление до общината, като в тези случаи и при упълномеряване на маломерни имоти, се изисква и сключването на предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. Идеалните части на съсобствениците в образуваните съсобствени урегулирани поземлени имоти се определят със самия договор.Изрично се посочва в ал.4 и 5 от нормата, че когато с план за регулация се засягат поземлени имоти - държавна или общинска собственост, договорът по ал. 3 се сключва в писмена форма по пазарни цени от областния управител респективно от кмета на общината. Очевидно от данните по делото е, че в случая не е подавано общо заявление за доброволно създаване на съсобствен имот от страните по делото, а обективно няма необходимост и от упълномеряването на съседни маломерни имоти, каквито реално липсват, при това няма отправено искане в този смисъл от собствениците им, нито има договор, уреждащ техните дялове в новия общ имот, не са уреждани и сметки в такава връзка. Извън горните случаи за първа регулация е приложим ПУП по чл.110 от ЗУТ, като планът по ал. 1, т. 1 от същата норма( план за регулация и застрояване - ПРЗ -план за регулация на улици и поземлени имоти и за режим на застрояване) може да бъде одобрен и за територии с неурегулирани поземлени имоти или за такива с неприложена първа регулация и включва едновременно план за улична регулация, такъв за имотите, както и за начина им на застрояване.Такъв ПУП за първа регулация може да бъде ПР (план за регулация на улици и поземлени имоти без режим на застрояване); може да бъде план за улична регулация - ПУР (план за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост); или план за застрояване - ПЗ;или работен устройствен план - РУП (план за застрояване и силуетно оформяне);или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии, като според устройствените цели и задачи и в зависимост от конкретната необходимост, при устройството на определена територия може да се изработва и прилага някой от горепосочените планове. Според АС-Бургас данните по делото сочат на предпоставки за изработването на ПУП-ПРЗ, т.е. на едновременен план за първо регулиране и за застрояване на процесния имот в хипотезата на чл.110,ал1,т.1 от ЗУТ, която норма е и отразена като основание за издаването на Заповед №827/09.04.08г. за УПИ VII-855. Обаче този план също няма признат от закона вещен ефект и не преобразува еднолична собственост в съсобственост. Видно от изложеното дотук е, че за разлика от предходно действалата правна уредба за регулиране на имоти, намираща се в ЗПИНМ(отм.) и ЗТСУ(отм.), предвиждаща възможности за създаване на съсобствени парцели при осъществена дворищна регулация, засягаща имоти с жилищно и вилно предназначение в хипотези на урегулиране на съседни маломерни, неупълномерими имоти при условията на ППЗПИНМ (отм.) и чл.27-31 от ЗТСУ(отм.), като се създават общи съсобствени такива заради признатото от чл. 110, ал. 1 ЗТСУ непосредствено отчуждително действие на дворищно регулационния план по отношение на недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица, като разместването на собствеността настъпва още от деня на влизане в сила на плана, ЗУТ не предвижда такива промени при урегулиране на имотите с принудително отнемане на собственост. Както е прието и в мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, одобрените по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещно правния статут на имотите. Следователно действащата правна уредба въвежда коренно различен режим при промяна в имотните граници, като налага принципа на така наречената доброволна регулация. Принудително, без съгласието на собствениците, изменение на границите на урегулираните поземлени имоти с ПУП и отнемане на части от имоти ЗУТ допуска само по изключение(например в хипотезата на чл. 16, ал.1 ЗУТ, при първа регулация на неурегулирани територии с необходимост да се определят и отнемат от Общината площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост). Така Решение № 52 от 19.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2551/2020 г., I г. о. Анализът на нормите в ЗУТ дава обобщението, че от неурегулирани,принадлежащи на различни собственици имоти могат да се създадат съсобствени урегулирани такива само доброволно и с план по чл. 16, ал. 5, т. 3 ЗУТ по общо заявление с нотариална заверка на подписите на собствениците на отделните имоти или с план по чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУТ, отново с общо заявление, но и с предварителен договор с нотариална заверка на подписите за прехвърляне на идеални части от съседните имоти. Освен това чл. 15, ал. 1 ЗУТ предвижда и че урегулирани веднъж поземлени имоти не подлежат на следващо урегулиране, освен в предвидените от закона случаи, а ал. 2, 3, 4 и 5 от нормата допускат изменението на подробен устройствен план, касаещо промяна на границите на вече урегулирани поземлени имоти( визира се придаването на части от един имот към друг съседен имот, както и образуването на общ урегулиран поземлен имот от два маломерни) отново само със съгласието на собствениците на двата имота, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собствеността. Съотнесено към казуса и фактите по него, горното означава, че вещни права в полза на общината в процесния УПИ, респективно в ПИ 554, е невъзможно да възникнат в съсобственост с ищеца по силата на проведената в случая първа регулация с ПУП-ПРЗ, но те не са възникнали и доброволно, поради липсата на писмено изразено при изготвянето на първия ПУП съгласие между тях за урегулиране на няколко имота в общ парцел и защото липсват данни за предварително определяне на квотите на правата на съсобствениците в общ имот.Няма подписан и предварителен договор с нотариална заверка на подписите, сключен въз основа на изготвения проект за подробен устройствен план.Наличието на волеизявления за доброволно създаване на общ парцел от страните изобщо не се твърди по делото. Дори обаче да имаше проект за създаване на общ парцел, при който реални части от съседните имоти да са включени в регулационните граници на новообразувания УПИ, самото му одобряване с нарочна заповед също не води до възникване на съсобственост между собствениците им, защото преобразуването на реалната собственост в съсобственост при съответни квоти се извършва със сключването на окончателен договор, който се подписва след влизането в сила на плана- на основание чл. 17, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 3 ЗУТ – при първоначално урегулиране на имотите и на основание чл. 15, ал. 3 и сл. при изменение на действащ ПУП( а при чл.16,ал.5 квотите следва да са включени в заповедта по ал. 6).За наличието на окончателен договор за прехвърляне на вещни права между страните по делото в горния смисъл няма нито твърдения, нито доказателства. Следователно според БАС ответникът не може успешно да оспори изключителните права на ищеца в процесния имот, като му противопостави идеалните части, предмет на делото, за които е издал напълно необосновано и нарочен АПОС. В обобщение от изложеното съдът намира, че целият ПИ 554 е собственост на дружеството – ищец, т.е. и идеалните части, предмет на спора. По отношение на постройките в имота, съдът изхожда на първо място от обстоятелството, че апортът от 30.07.2007г. е включвал не само терен, но и сградите в него, по приложен към документите опис, отговарящ на този, който е бил приложен към първоначалния АПОС №13/96г. Както по-горе бе посочено, видно от заключението на техническата експертиза, първоначален инвеститор на постройките в чертите на бивш им.пл.№855 преди да стане общински(през 1996г.), е Окръжният съвет на БСФС-Бургас и за тях е имало издадени строителни книжа-протоколи за даване на строителна линия и ниво от 1970 г.Т.к. сградите, предмет на жалбата на ответника- №4,6,19,20,21,22 съществуват, намират се в оградената част на б.ПИ 855 и изглеждат като построени към така определения минал момент, освен това са отразени в кадастъра, макар да не могат да бъдат идентифицирани с постройки от АПОС №13/96г.(изключая сграда №4- масивна едноетажна сграда- тоалетна- тя е безспорен предмет на апорта)би следвало да се приемат също за преминали в собственост на ищеца с апортната вноска, т.к. въпреки, че не са изрично посочени в описа към акта на общината и изготвените за непаричната вноска документи, като трайно прикрепени към терена те го следват по приращение(на осн.чл.92 от ЗС), щом не са изрично изключени от предмета на сделката( в този смисъл решение по гр.дело №1600/2015 г. , Трето г.о ;Решение № 529 от 9.07.2010 г. по гр.д. № 1129/2009 г. на ВКС, І г.о.; Решение № 120 от 22.10.2014 г. по гр.д. № 2928/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., постановени по чл.290 ГПК, съгласно които при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията, и сградите върху нея, щом не са изключени изрично като предмет на сделката- запазването на собствеността върху сградата отделно от земята трябва да е изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл.92 ЗЗД. Така щом продавачът не е изключил изрично от продажбата трайно прикрепените вещи, намиращи се в имота, купувачът придобива с мястото всичко в него: сграда, посаждения, оградата и др. Принципът, визиран в чл.92 от ЗС се отнася и до постройките №8 и №9, които също са в чертите на б. ПИ855, но са видимо различни от останалите, построени по-късно и според експерта без устойчив градоустройствен статут, като за тях няма установени строителни книжа и не са отразени в ПУП-ПРЗ.Те не би следвало да се приемат за преминали в собственост на ищеца с апорта, но са приращение към терена, върху който са изградени, поради което и при липсата на други доказателства за отделяне на вещните права на постройките от тези върху терена, следва да се приемат за собствени на притежаващия го ищец. Въззивният съд намира за неоснователна жалбата на дружеството против съдебното решение, отхвърлящо претенцията му за собственост върху постройка №3- сграда на транспорта, описана в последния АПОС от 2021г., построена през деветдесетте години на ХХ век с разрешително за строеж по реда на чл.120,ал.4 от ППЗТСУ- с временен статут. За нея няма данни да е осъществена процедура по §50 от ПЗР на ЗТСУ, т.е. няма предвиждания в ПУП-ПРЗ да бъде с постоянен статут и подлежи на събаряне без право на обезщетение при осъществяването на бъдещите предвиждания за строителство в имота, но тя не е притежание на нито една от страните по делото, т.к. изграждането й е било възложено преди апорта на трето за спора физическо лице(Йосиф Спиридонов) с издадено в негова полза разрешение за строеж от 1998г. и с оглед това следва да се счита за негова собственост, отделена от терена, върху който е построена. Следователно тази постройка не принадлежи на ответника, издал разрешението за строеж, обаче не принадлежи и на ищеца, т.к. не е част от апорта, но и не следва правилото на чл.92 от ЗС- да е приращение към терена, защото е отделена от него, нито има данни по делото върху нея да е била упражнявана фактическа власт от дружеството, като собственик на мястото. В този смисъл съдът съобразява данните, сведени от разпитания пред първа инстанция свидетел, който не установява осъществен върху тази постройка траен корпус от страна на ищеца. В тази връзка съдът отбелязва, че дори да се приеме, че сградата е била изоставена и неизползвана от никого, за да бъде придобита от друг субект- той трябва да я владее поне за срок от 10 години, съгласно чл.79 от ЗС, което в случая не се доказва. От изложеното по- горе е видно, че правните изводи на двете инстанции касателно поставения за разглеждане пред въззивния съд правен спор за собственост съвпадат, поради което решението на БОС следва да бъде потвърдено в обжалваните части. При този изход от въззивното обжалване, съдът не присъжда на страните деловодни разноски за внесените за разглеждането на жалбите им държавни такси. Не се присъждат разноски и за процесуалното представителство на страните, т.к. въззивникът ищец не е представил доказателства в тази връзка, а въззивникът ответник не е заявил нарочно искане. Мотивиран от горното, Апелативен съд Бургас