Решение № 1903 от 18.5.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 9859/2025 г.

Производството е по искова молба от Д. Р. К. срещу В. В. В. с която са предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 51 ЗАдв. вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника след допуснато от съда изменение на иска да заплати на ищеца сума в размер на 2 873,49 евро, /5 620,05 лв./, ведно със законната лихва от 12.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата – представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от противоправни действия на ответника, неприсъдено по съдебен ред обезщетение за оставане без работа на ищеца, поради незаконно уволнение по чл.225 ал.1 КТ във вр с чл.344, ал.1 т.3 КТ по в.гр.д. № 1010/2021 г. на Варненския окръжен съд, V с-в, в следствие бездействие в качеството на В. В. на адвокат, по недоказване оставането без работа на ищеца за периода от 27.02.2021г. до 12.05.2021 г. вкл. Ищецът твърди, че В. В. по силата на изрично писмено пълномощно между ищеца Д. Р. К. – в качеството му на клиент и ответника В. В. В. – в качеството му на адвокат, с БУЛСТАТ •••• и личен адвокатски № ••••, вписан в Адвокатска колегия – Варна, последният е поел задължение да представлява и защитава процесуално първия във въззивната инстанция, като въззивник по в.гр.д. № 1010/2021 г. на Варненския окръжен съд, V-ти в.гр.с-в, срещу заплащане на сумата от 300 лв., което е обективирано в нарочен писмен Договор за правна защита и съдействие от 17.05.2021 г. Сочи, че в Разпореждане № 264485/04.02.2021 г., Варненският районен съд, XXI-ви гр. с-в по гр.д.№ 16411/2020г. /явяващ се първоинстанционен/ на стр.2, абз.3 е разпределил доказателствената тежест, като е вменил в тежест на ищеца доказване оставането му без работа за процесния период, което разпределение е потвърдено като правилно в Определение № 1469/13.04.2021 г. на Варненския окръжен съд, V-ти в.гр.с-в по в.гр.д. № 1010/2021 г. на стр.2, абз.2 изр.2. На дата 18.05.2021 г., ответникът В. в качеството му на адвокат на ищеца /тогава въззивник/ се е явил в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция – ВОС и е заявил, че няма възражение по доклада на съда и че няма доказателствени искания. С постановеното съдебно Решение № 1000/01.06.2021 г. по в.гр.д. № 1010/2021 г. на Варненския окръжен съд, V с-в Съдът частично е уважил претенцията на ищеца за сумата от 8 629,83 лв., като за горницата до целия предявен размер от 14 249,88 лв. е отхвърлил предявения от К. иск по чл.225, ал.1 КТ във вр.с чл.344, ал.1, т.3 КТ срещу работодателя, поради недоказаност. Излага, че уважената част от иска по чл.225, ал.1 КТ във вр. с чл.344, ал.1, т.3 КТ за сумата от 8 629,83 лв. е за оставането на К. без работа за периода от датата на уволнението – 12.11.2020 г. до датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция – 26.02.2021 г., а отхвърлената – за сумата от 6 040, 05 лв. - за оставането без работа в периода от 27.02.2021г. до 12.05.2021 г. Твърди, че в резултат от действията на ответника е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в неприсъдено по съдебен ред обезщетение за оставане без работа на ищеца, поради незаконно уволнение по чл.225, ал.1 КТ във вр с чл.344, ал.1, т.3 КТ по в.гр.д. № 1010/2021 г. на Варненския окръжен съд, V с-в, в следствие бездействие в качеството на В. В. на адвокат, по недоказване оставането без работа на ищеца за периода от 27.02.2021г. до 12.05.2021 г. вкл. Ответникът В. В. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Ответникът излага, че е поел задължение да представлява ищеца (тогава въззивник) единствено и само във въззивната инстанция (по въззивно гр.д. № 1010/2021 г. на ВОС), по силата на договор за правна защита и съдействие от 17.05.2021г. Участието на адв.В. се е свело до едно единствено открито съдебно заседание, проведено на 18.05.2021 г., като той не е изготвял въззивната жалба по делото, нито е представлявал ищеца пред първата съдебна инстанция. Счита, че адв. В. не може да носи отговорност за пропуски, допуснати от ищеца или предишния му процесуален представител по време на първоинстанционното производство (по гр.д. № 16411/2020 г. на ВРС), както и за пропуски в самата въззивна жалба, които са довели до неотстранима преклузия на доказателствата които е могло да бъдат представени пред въззивната инстанция. Отговорността за липсата на доказателства, които е следвало да бъдат събрани в първата инстанция, лежи върху страната и/или предишния представител. На етапа, на който адв.В. е бил ангажиран със защитата на ищеца по гр.д. № 1010/2021 г. на ВОС, не е съществувала процесуална възможност, да се правят нови доказателствени искания, освен ако не са били налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК – новооткрити или невъзникнали обстоятелства. В противен случай такова искане било недопустимо по силата на преклузията, настъпила в първоинстанционното производство и правилата на чл. 266, ал. 1 ГПК. Такива нито са били налице, нито са били дори твърдени. Сочи, че съдебното дирене пред Варненския районен съд (първа инстанция) е приключило на 26.02.2021 г., когато съдът е обявил делото за решаване по същество, а самото съдебно решение по това дело е постановено на 12.03.2021г. Спорният период, за който ищецът твърди, че е останал без работа, е от 27.02.2021 г. до 12.05.2021 г. и за които период не били събрани доказателства, поради бездействието на доверителят му както е посочил в иска си. Датата на участие на адв. В. във въззивния съд е 18.05.2021 г. Към 18.05.2021 г., целият период на безработица (до 12.05.2021 г.) е бил факт. Доказателствата за неговото доказване (като трудова книжка в оригинал или справка от НАП, както сам ищецът посочва в исковата молба) са били налични и са могли да бъдат представени от ищеца или от неговия процесуален представител пред първата съдебна инстанция или най-малкото, към въззивната жалба или по време на първата инстанция или чрез своевременно актуализиране на експертизата, което обаче не е сторено. Ищецът изрично твърди, че оставането без работа е „видно от приложената трудова книжка“. Ответникът счита, че не е налице нито неполагане на дължимата грижа, нито професионален пропуск. Според съществуващата съдебна практика, адвокатът не носи отговорност за неблагоприятен изход на делото, ако е действал законосъобразно и е проявил грижата на добрия адвокат. Подчертава, че адвокатът поема задължението да осигури правна защита, но не и да гарантира определен резултат по делото. Заключава, че не е налице противоправно бездействие или вина от страна на ответника, липсва причинна връзка между твърдяното бездействие (липса на доказателствени искания) и настъпилата вреда (отхвърляне на частта от иска). Позовава се на чл. 266, ал. 1 ГПК, че във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Тази норма е преклузивна. Тъй като ищецът е разполагал с възможността да докаже оставането си без работа до 12.05.2021 г. още при подаването на въззивната жалба (или чрез навременна актуализация на допуснатата експертиза пред първата инстанция преди 26.02.2021 г.), забраната по чл. 266, ал. 1 ГПК е била вече налице към 18.05.2021 г. Обобщава, че отхвърлянето на частта от иска е пряк и непосредствен резултат от прилагането на законово ограничение (чл. 266 ГПК), а не от противоправно бездействие на адв. В.. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, че ищецът е проявил процесуално бездействие, изразяващо се в непредставяне в оригинал на трудовата му книжка още при разглеждане на делото пред първа съдебна инстанция, макар и изрично да е бил уведомен за това от процесуалния му представител. В отговора на исковата молба моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Ищецът е взел становище по отговора, като оспорва изложеното от ответника. Счита, че шестмесечния период на оставане без работа на К. е изтекъл на 12.05.2021 г., тоест след подаването на въззивната жалба. Следователно, допустими са били всякакви доказателствени искания на осн.чл.266, ал.2, т.2 ГПК от ответника по настоящото дело В. – в качеството му на адвокат, целящи доказването оставането без работа за периода 27.02.2021 г. – 12.05.2021 г. на ищеца К., чиято доказателствена тежест е била да установи тези обстоятелства съгл. Тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС. Счита, че отхвърлянето на частта от иска по чл.225 КТ е пряк и непосредствен резултат не от прилагането на законово ограничение (чл. 266 ГПК), а от противоправно бездействие на ответника адв.В. В.. На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 51 ЗАдв. вр. чл. 45 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че с конкретните си противоправни действия/бездействия на ответника - е извършил противоправно деяние спрямо ищеца, в пряка причинна връзка с което са му причинени твърдените неимуществени вреди, съответно техния характер и интензитет. Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено следното: С решение по гр.д.№16411/20г. на ВРС са отхвърлени предявените искове от Д. Р. К., ЕГН •••••••••• от гр. С., съдебен адрес адв. Г. Г., гр. С. срещу Средно училище „••••“, БУЛСТАТ ••••, с административен адрес гр. С., област В., представлявано от Б.Б. в качеството й на директор, за отмяна на Заповед № РД-07-65/26.10.2020г. на Началника на Регионално управление на образованието – Варна, с която е прекратено трудовото правоотношение на Д. Р. К. на осн.чл.328, ал.1, т.10 КТ, по отношение на заеманата от него длъжност „Директор“ на Средно училище „••••“ -гр. С., възстановяване на предишната работа, както и осъждане на ответника да заплати парично обезщетение в размер на 14249,88 лева, за периода през който ищецът е останал без работа, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 21.12.2020г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Същото е отменено с решение по възз.гр.д.№1010/2021г. на ВОС, като е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. Р. К. на осн.чл.328, ал.1, т.10 КТ, по отношение на заеманата от него длъжност „Директор“ на Средно училище „••••“ -гр. С. и е възстановяване на предишната работа, осъден е ответника да заплати на Д. К. сумата от 8629,83 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа през периода от 12.11.2020г. до 28.02.2021г. и е потвърдено решението на ВОС в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ за разликата от 8629,83 лева до претендираното обезщетение от 14249,88 лева. С определение по гр.д.№3426/2021г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение №1000 от 01.06.2021г. постановено по гр.д.№1010 по описа за 2021г. на ВОС. По делото е приета ССЕ, неоспорена от страните от заключението на която се установява, че размерът на обезщетението за периода от 27.02.2021 г. до 12.05.2021 г., съобразно получаваното брутно трудово възнаграждение от ищеца за последния пълен отработен месец при работодателя СУ „••••“, гр. С. е 5 609.07 лева или 2 867.88 евро. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 51 от ЗАдв., адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по ЗАдв., по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Етичния кодекс на адвоката, адвокатът е длъжен да съветва и защитава клиента си компетентно, грижливо, добросъвестно и своевременно. Той осведомява клиента си за развитието на възложената му работа и при поискване отговаря на въпроси, поставени му от клиента във връзка с провежданата защита. Съгласно т. 3.2.3 от Наредба № 2 – Правила за упражняване на адвокатска професия и професионална отговорност, адвокатът е длъжен да направи необходимото в рамките на закона и правилата за упражняване на професията, за да предпази клиента от вреди. Адвокатската професия е конституционно установена дейност за подпомагане на гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси /чл. 2 от ЗАдв. /. Тя се осъществява чрез устни и писмени консултации и становища по правни въпроси, изготвяне на книжа молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа, представителство на доверителите и подзащитните пред органите на съдебната власт, пред физически и юридически лица срещу уговорено между адвоката и клиента възнаграждение. Адвокатът представлява своя клиент пред органите на съдебната власт, въз основа на писмено или устно упълномощаване. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАдв., адвокатът е длъжен да упражнява съвестно своята професия и чрез своето поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен за необходимите за професията доверие и уважение, като при упражняване на професията адвокатът се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин и точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения. В Решение № 227 от 19.08.2013 г. по гр. д. № 1166/2012 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС е посочено, че "с договора за адвокатска услуга адвокатът поема задължението да извърши необходимите правни и фактически действия и/или да посъветва доверителя какви правни и фактически действия да извърши той, за да бъде осъществена защитата на едно претендирано от доверителя (или срещу едно претендирано спрямо него) материално субективно право така, че то да може да бъде реализирано от доверителя (или реализирането му спрямо доверителя да бъде осуетено). При изпълнението на поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа от тази на добрия стопанин (чл. 281 ЗЗД) и дори от тази на добрия търговец (чл. 302 ТЗ), тъй като чл. 2, ал. 2 ЗА го задължава да действа в интерес на доверителя по най-добрия начин със законни средства. Ако правото на доверителя не бъде защитено в пълна степен или реализирането на претендираното спрямо доверителя право не бъде изцяло осуетено поради неполагането на дължимата от адвоката грижа, той дължи обезщетение за всички претърпени от доверителя вреди. Имуществените вреди на доверителя съставляват разликата между паричната оценка на неговото имуществото, ако изпълнението беше надлежно и паричната оценка на имущество му в резултат на действително изпълненото и на пропуснатото от адвоката. Когато претендираното от доверителя право е парично вземане, вредата от неговото отричане (непризнаване) или от осуетяването на възможността за реализирането му е дължимата главница със съответната лихва. ". В същото решение още е прието, че "отговорността на адвоката за вреди може да бъде ангажирана само ако неблагоприятният за страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие, което е довело до погасяването на съответна процесуална възможност. Страната понася във всички случаи последиците от неблагоприятния за нея резултат, а упълномощеният адвокат не отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа - в интерес на доверителя е приложил всички подходящи законови средства за защита по най-добрия начин. ". Събраните доказателства установяват, че ищецът Д. К. е подписал лично подаданата възз. жалба вх.№ 279378/22.03.21г., като в същата е посочен съдебен адрес - адв. Г. Г.. В първото по делото заседание е представено пълномощно от Д. К. към адв. В. В. да го представлява пред ВОС по гр.д.№1010/21г., т.е. адвокат В. е надлежно упълномощен едва след образуване на възз.производство, тъй като същото е посочено като номер в пълномощното. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК, нито е изпълнено и изискването на чл.261,т.3 към жалбата да се приложат новите писмени доказателства, посочени в нея. Предвид подаването на възз.жалба лично от ищеца Д. К. пред ВОС, то не може да се вмени във вина и отговорност на упълномощеният от него процесуален представител адв. В. липса на представени доказателства за оставане без работа в периода 27.02.2021г.-12.05.21г. Това е така, защото въззивната жалба е подадена още на 22.03.21г. и към него момент Д. К. е могъл да посочи доказателства за оставането му без работа за периода от 27.02.21г. до съответната дата, както и да му бъде дадена възможност да ангажира такива за датата на о.с.з. Такова искане във възз.жалба не е направено. Действително по чл.266 от ГПК, страните могат да представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата и представят доказателства за нововъзникнали обстоятелства, но както бе посочено по-горе този факт не е посочен изрично от подписалия лично въззивната жалба ищец Д. К., поради което не може да носи отговорност адвокат В.. Няма как адвоката да знае дали ищеца работи в съответния период, ако самият ищец не посочи, като същият е присъствал лично и в о.с.з. проведено на 18 май 2021г. във ВОС. Нещо повече, проведеното въззивно производство е приключило с частична отмяна на постановеното по делото първоинстанционно решение и уважаване на част от исковете, който факт не би могъл да обоснове не полагане на дължима грижа от процесуалния представител на ищеца адв.В.. Ето защо, искът следва да бъде отхвърлен в предявения размер от 2 873,49 евро, /5 620,05 лв./ По разноските: На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски. Същият не претендира такива. Посочения разход за призоваване на свидетел от 100 евро подлежи на възстановяване, на осн.чл.4б от ЗДТ. Мотивиран от гореизложеното, съдът