Решение № 85 от 2.4.2026 г. на Районен съд - Ихтиман по дело № 1459/2025 г.

№ 20251840101459 по описа за 2025 година Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от В. А. Ц., ЕГН ••••••••••, действащ чрез адвокат М. С. против „Многопрофилна болница за активно лечение Ихтиман – Д-р Станю Янков“, ЕИК 000770061, представлявано от управителя д-р. И. Г. В исковата молба ищцовата страна сочи, че от 22-ри януари 1975 г. работи като лекар в различни лечебни заведения, като е отразено, че е работил без прекъсване и към момента на подаване на иска трудовият му стаж е 50 години. Заявява, че понастоящем работи на трудов договор при пълно работно време от 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица. Твърди се в исковата молба, че размерът на основното трудово възнаграждение на ищеца е 2120 лева и че не получава други допълнителни трудови възнаграждения. Според ищеца следва да му се заплаща и допълнително трудово възнаграждение по чл. 12 от НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит, като се навеждат аргументи, че такова не му е изплащано, въпреки, че с насрещната страна са водени разговори за това. Отправя се претенция, посредством която се настоява ответното дружество да бъде осъдено да заплати на активно легитимираната страна сума в размер на 7960 лева, дължима за времето от 01.04.2025 г. /когато се сочи, че е сключен трудовият договор/ до момента на подаване на иска /подаден по куриер на 14.11.2025 г./, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и съдебни разноски. Препис от исковата молба е връчен на ответника, който е подал писмен отговорно. С отговора се оспорва исковата претенция. Твърди се, че на основание чл. 22 от НСОРЗ работодателят е регламентирал във вътрешни правила реда и начина за определяне на допълнително възнаграждения на работници и служители и че в чл. 8, т.1.2 от вътрешните правила е посочено, че при сключване на трудов договор с лице, което е пенсионер, не се предвижда начисляване на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, което обстоятелство според пасивно легитимираната страна се основава на това, че „трудовият стаж за целите на добавката е реализиран при пенсионирането и изплащането на обезщетение за пенсиониране по КТ“. В тази връзка се сочи, че В. Ц. е назначен с трудов договор от 01.04.2025 г. и че в молбата си за постъпване е посочил, че е пенсионер по болест, за което е представил Експертно решение на ТЕЛК. Сочи се, че ищецът не е водил разговори за изплащане на допълнително трудово възнаграждение, както и че не е представил на работодателя документи, от които да е видно по колко трудови договора работи към датата на сключването на трудов договор с МБАЛ - Ихтиман за да се направи преценка в какво съотношение са трудовите договори – основни и допълнителни. Посредством отговорът на иска ответникът се позовава и на чл. 12, ал. 8 от НСОРЗ, като в тази връзка заявява, че от писмо от РЗОК – София е видно, че ищецът освен с МБАЛ Ихтиман има сключени договори. Настоява се исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна. В проведеното последно открито съдебно заседание се явява ищецът и неговият процесуален представител – адвокат М. С., които поддържат исковата претенция и настояват за нейното уважаване. В предоставения срок за писмена защита такава е постъпила от адвокат С., в която са изложени съображения, въз основа на които смята, че искът е основателен. В откритото съдебно заседание не се явява законен или процесуален представител на ответното дружество. Предявеният иск е с правна квалификация чл. 357, ал. 1 от КТ, във вр. чл. 128 от КТ, във вр. чл. 12 от НСОРЗ. Исковата молба е допустима – налице са процесуалните предпоставки за разглеждането й по същество. По същество на делото, съдът намира следното: Съгласно нормата на чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В текста на чл. 12, ал. 2 от НСОРЗ е разписано, че за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. В чл. 12, ал. 3 и ал. 4 от НСОРЗ е посочено и кои други случай следва да се отчитат от работодателя при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение, като в ал. 4, т. 1 е конкретизирано, че при определяне на същото за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Според чл. 12, ал. 5 от горепосочената наредба условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието, а в. ал. 6 е регламентирано, че минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя от Министерския съвет след провеждане на консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално ниво. В ал. 7 е регламентирано, че с колективен трудов договор на браншово равнище се определя минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за съответния бранш, а конкретният размер се определя в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Правилото на чл. 12, ал. 8 от НСОРЗ посочва, че допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. С чл. 12, ал. 9 и ал. 10 от НСОРЗ е уредено, че правото за получаване на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година, както и че размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се изменя на период, не по-малък от една година придобит трудов стаж и професионален опит. В настоящия случай страните по делото не спорят, че между тях е сключен трудов договор на 01.04.2025 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността. Това се установява и от представения препис от трудов договор към исковата молба. Съгласно представения договор трудовото възнаграждение е уговорено в размер на 2120 лева. От ищеца по делото са представени писмени доказателства, въз основа на които се установява какъв е трудовият му стаж до момента. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се налага извод, че В. А. Ц. има общ трудов стаж. От съдържанието на посочените преписи от писмени документи може да се приеме, че този трудов стаж е във връзка с изпълнение на трудови функции като медицински работник. В експертното решение е отразено още, че класът прослужено време на ищеца възлиза на 48%. Изчислено е от вещото лице и че допълнителното трудово възнаграждение, което ищецът би следвало да получи при клас прослужено време 48% за времето от месец април 2025 г. /когато е сключен процесният трудов договор/ до датата на подаване на исковата молба, възлиза на 7120.04 лева или 3640.42 евро. Също така в заключението към експертизата е уточнено, че брутната заплата на ищеца, ведно с клас прослужено време, би била 3127.60 лева или 1604.23 евро. В съдебно заседание вещото лице поддържа експертизата и допълва, че изчислената сума от 7210.04 лева е изчислена на база основното трудово възнаграждение и че на тази сума трябва да бъдат удържани съответните осигуровки и данъци, както и че тази сума е брутна, а не нетна. След това вещото лице сочи, че минималният процент за допълнителното трудово възнаграждение е 0.6 за страната, но ответната болница е приел 1%. В чл. 8, т. 1.1 от вътрешните правила на ответника, препис от които е представен с отговора на исковата молба, се регламентира, че допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е в размер на 1% от индивидуалната основна месечна заплата за всяка година трудов стаж при настоящия работодател на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия при друг предходни работодатели. От изложеното дотук може да се приеме, че ако бъдат изпълнени изискванията на чл. 12 от НСОРЗ, ищецът за времето от 01.04.2025 г. до подаването на иска /предявен посредством изпращането по куриер на 14.11.2026 г./ е следвало да получи 7120.04 лева допълнително брутно трудово възнаграждение. Относно възражението на ответната страна, а именно, че според чл. 8, т.1.2 от вътрешните правила /препис от които е представен с отговора на исковата молба/ при сключване на трудов договор с лице, което е пенсионер, не се предвижда начисляване на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, съдът намира това възражение за неоснователно. Действително, във въпросните вътрешни правила се съдържа такава клауза, като в нея е уточнено, че това се основава на обстоятелството, че трудовият стаж за целите на добавката е реализиран при пенсионирането и изплащането на обезщетение за пенсиониране по КТ. Следва да се държи сметка, че в нормата на чл. 12 от НСОРЗ не се съдържа подобна хипотеза, при която не се дължи допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит по отношение на пенсионирани лица. В същото време подобно ограничени, въведено чрез вътрешните правила, поставя лицата, които получават пенсия поради трудов стаж и възраст или пенсия на друго основание в понеблагоприятно и неравноправно /дискриминационно/ положение от останалите работници и служители, тъй като целта на възнаграждението по чл. 12 от ВСОРЗ е да бъде оценен и възнаграден трудът на работещия, съобразно придобития от него трудов стаж и професионален опит на същата или сходна длъжност. От приложен препис от писмо, адресирано от РЗОК – София Област до директора на „МБАЛ Ихтиман – Д-р Станю Янков“, с изходящ номер от 15.04.2025 г. /две седмици след сключване на процесния трудов договор от 01.04.2025 г./ е видно, че В. А. Ц.е бил подаден като изпълнител и в други три медицински заведения, освен в ответното такова. Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 12, ал. 8 от НСОРЗ допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. В настоящия случай още с отговора на исковата молба ответното дружество се е позовало на разпоредбата на чл. 12, ал. 8 от НСОРЗ, във връзка с което е посочило, че по отношение на ищеца има данни за сключени съглашения с още три медицински заведения. Именно поради тази причина при насрочване на делото за разглеждане в открито съдено заседание и при изготвяне на доклада по чл. 312, ал. 1, т. 2 от ГПК /които насрочване и доклад са обективирани в Определение № 50 от 02.02.2026 г./, съдът е дал следните указания на страните: „УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че производството се разглежда по реда на глава 25-та от ГПК /бързо производство/ и че могат в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, в това число да ангажират доказателства и че ако не сторят това в указания им срок, те губят възможността да го направят по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.“ Така дадените указания са в съответствие с чл. 312, ал. 2 и чл. 313 от ГПК. Определението с указанията на съда е връчено на ищеца и на процесуалния му представител в първото открито съдено заседание, което е било насрочено за 25.03.2026 г. и в което не е бил даден ход на делото, тъй като активно легитимираната страна не е била редовно уведомена, въпреки че се е явила със своя процесуален представител в съдебна зала. Именно от 25.02.2026 г. е започнал да тече едноседмичният срок за страните по делото, в който те са могли да ангажират доказателства. Изтичането на този срок и отсъствието на направени доказателствени искания води до настъпване на преклузия относно последващото ангажиране на доказателства, освен ако липсата на активност на някоя от страните се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В този смисъл са мотивите към Решение № 55 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2103/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 81 от 27.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 114/2012 г., IV г. о., ГК и Решение № 69 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 372/2012 г., IV г. о., ГК. В настоящия случай, както вече бе посочено, определението на съда, както и отговора на исковата молба, са връчени на ищеца и неговия адвокат на 25.02.2026 г. В определението са посочени действията, които страните следва да предприемат и срокът, в който могат да сторят това, както и последиците от бездействието им. Също така в определението, в което е обективиран докладът /на страница трета от него е отразено, че това определение обективиран доклада по делото, който доклад се обявява на страните/, изрично е записано, че ищецът следва да установи, че са налице всички предпоставки, включително и тези по НСОРЗ, за изплащането му на допълнително трудово възнаграждение за времето от 01.04.2025 г. до подаването на исковата молба, включително и че процесният трудов договор е такъв по основно трудово правоотношение. В седемдневен срок от връчване на определението ищецът не е ангажирал други доказателства, освен представените на по-ранен етап към исковата му молба такива. Едва в съдебното заседание, проведено на 18.03.2026 г., от активно легитимираната страна се представя писмено доказателство, за което е посочено, че с него се цели да се установи, че договорът с ответното дружество е основен трудов договор, без да се излагат особени непредвидени обстоятелства за ангажирането доказателство на този по-късен етап. Поради несвоевременното ангажиране на доказателството и с оглед на настъпилата преклузия съдебният състав не е приел същото като част от доказателствената съвкупност и го е върнал на активно легитимираната страна. В същото време от представените в срок доказателства от страните, които могат да бъдат обсъдени подробно и анализирани поотделно и в тяхната съвкупност при постановяване на крайния съдебен акт, с който се решава делото по същество, може да се установи, че трудовият договор с ищеца е такъв по основно трудово правоотношение. Наистина, има данни по делото, че между ищеца и други медицински заведения е имало отношения, по които той се сочи за „изпълнител“ /в този смисъл е посоченото и по-горе писмо от РЗОК – София област/. От друга страна към отговора на исковата молба е представен препис от молба, изходяща от ищеца В. А. Ц. от 28.03.2025 г., в която е посочил, че има сключен трудов договор с друг работодател към онзи момент. Трудовият договорът с МБАЛ е бил прекратен на 01.04.2025 г., а с МБАЛ – на 01.03.2025 г., каквито данни се съдържат в представения препис от втората трудова книжка /продължение на първата/, който препис не е оспорен от ответната страна. Тук е мястото да се отбележи и че по отношение на трудовото правоотношение с МБАЛ ЕООД в трудовата книжка е отразено, че служителят е постъпил на 01.03.2025 г., а върху поставения печат е посочено, че прослуженото време е от 0 години 1 месец и 0 дни, което означава, че от постъпването си на 01.03.2025 г. е работил през целия месец март, но не работил и през месец април и поконкретно на 01.04.2025 г., поради което има и 1 месец прослужено време, в противен случай, ако е бил на работа и на 01.04.2025 г., щеше да има един месец и един ден. Тоест, към 01.04.2025 г. трудовото правоотношение с предходния работодател е било вече прекратено. В същото време в преписа от тази трудова книжка, а и в преписа от първата трудова книжка на ищеца, не се установява да е отразено между МДЦ ООД и ищцовата страна да е сключван трудов договор, който към 01.04.2025 г. да не е бил прекратен. Подобно твърдение не се съдържа и в писмото на РЗОК София област, тъй като в него се казва, че В. Ц. е изпълнител в отделни медицински заведения, а не че е работник или служител в тях по трудово правоотношение, което предполага, че може да изпълнява функции към някое от тези здравни учреждения и въз основа на граждански договор, а не по трудов такъв. Също така в декларация, изходяща от ищеца, която декларация е представена от ответника по делото, също не се посочва наличие на конкретно трудово правоотношение между В. Ц. и МДЦ ООД, а само се отразява, че ще оказва медицинска помощ в изпълнение на договори, сключени с НЗОК. От изложеното дотук може да се направи заключение, че към 28.03.2025 г. активно легитимираната страна е била в трудово правоотношение с МБАЛ ЕООД, което обаче към 01.04.2025 г. е било надлежно прекратено, което обстоятелство е вписано и в трудовата книжка. Също така още преди 01.04.2025 г. ищецът е бил прекратил трудовото си правоотношение с МБАЛ ЕООД – прекратено на 01.03.2025 г., а с МДЦ ООД не се установява да е встъпвал в трудови правоотношения. Тоест, налага се извод, че трудовото правоотношение с ответника по делото е било основно такова към 01.04.2025 г., което предполага изплащането и на възнаграждението по чл. 12, ал. 8 от НСОРЗ. Само за пълнота следва да се посочи, че представените преписи от трудова книжка са такива, касаещи период от време до 01.06.2025 г., поради което съдържащата се в тях информация се относима. Това е така, понеже считано от 01.06.2025 г. са в сила новите разпоредби на чл. 347 – чл. 350а от КТ. От съдържанието на същите може да се направи извод, че от 01.06.2025 г. за работници по трудово правоотношение не се води хартиена трудова книжка, тъй като вече Националната агенция за приходите поддържа регистър на заетостта, който съдържа единните електронни трудови записи на работниците и служителите. При това положение и доколкото данните в трудовите книжки касаят периоди от време и обстоятелства преди 01.06.2025 г., то отразеното в тях следва да бъде взето под внимание. Тъй като от доказателствата по делото – от приобщената експертиза, се установява, че размерът на дължимото допълнително трудово възнаграждение за процесния период е 7120.04 лева или 3640.42 евро, то искът подлежи на уважаване до този размер, а за разликата над него до претендираните 7960 лева или 4069.88 евро – подлежи на отхвърляне като недоказан. Поради основателността на главния иск на уважаване принципно подлежи и искането за присъждане на законната лихва върху главницата за времето от подаване на иска до изплащането на задължението. От данните по делото се установява, че макар към 01.04.2025 г. процесният трудов договор да е бил такъв по основно трудово правоотоншение, малко преди това, въз основа на подадената от 28.03.2025 г. от В. Ц. молба, работодателят е бил информиран за това, че предстоящият да постъпи на работа служител се е намирал и в друго правоотношение. Поради това и тъй като не се установява след 28.03.2025 г. и към момента на постъпване на работа В. Ц. да е уведомявал ответната болница за обстоятелството, че другото правоотношение вече е прекратено, то се налага извод, че едва от момента на получаване на исковата молба /връчена на 24.11.2025 г./ насрещната страна е била наясно с твърденията на ищеца за наличие на предпоставките по чл. 12 от НСОРЗ за изплащане на основно допълнително трудово възнаграждение. Именно поради това законната лихва в случая е дължима не от подаване на иска /14.11.2025 г./, а от 24.11.2025 г. Предвид изхода на делото ищецът има право на сторените от него съдени разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в която е посочено, че между В. Ц. и адвокат М. С. е договорено възнаграждение в размер на 1100 лева. В същия договор, обаче, е отразено, че е заплатена единствено сума от 550 лева или 281.21 евро. Поради това и съобразно мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, е да заплати на ищеца сумата от 550 лева. Тъй като разгледаните суми в настоящото решение /главница и разноски/ са в български лева /към момента на иницииране на производството именно левът е бил официалната валута в Република България/ и предвид Закон за въвеждане на еврото в Република България и по-конкретно чл. 5, чл. 12 и чл. 13 от него, всички суми в диспозитива на съдебния акт следва да бъдат изписани и в евро /официалната към момента валута в страната/, като бъдат изчислени съобразно официалния курс, според който 1 евро се равнява на 1.95583 лева. Поради това, че ищецът по силата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК е освободен в настоящото производство от внасяне на държавни такси и разноски и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответната страна следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Ихтиман, следните суми: 145.62 евро – дължима държавна такса съобразно уважената част от иска и 150 евро – заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещ лице. В проведеното на 18.03.2026 г. открито съдебно заседание съдът изрично е посочил, че решението ще бъде обявено на 02.04.2026 г. Тъй като решението се обявява на посочената предварително дата - 02.04.2026 г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК и предвид Тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 12/2012 г., ОСГК, двуседмичният срок за обжалване на решението тече от момента на постановяването и обявяването му. В мотивите към посоченото тълкувателно решение е отразено, че изпращането на препис от постановеното решението до страните има информативен характер и не променя началния срок за подаване на жалба. Мотивиран от горното, съдът