Решение № 16178 от 16.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 19561/2023 г.

Производството е по реда на чл. 124 ГПК. Образувано е по искова молба на Б срещу С. В. И., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 10 000 лева, частична претенция от общо заявено вземане в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от извършвана рекламна дейност в периода м.03.2023 г. – м.04.2023 г., причинени от неправомерни действия на ответника, изразяващи се в отклоняване на клиенти на ищеца към Л, в резултат на злоупотреба със служебно положение и станала му известна при и по повод изпълнение на трудовите му функции информация, ведно със законната лихва за периода от 12.04.2023 г. до изплащане на вземането, и 1000 лева, частична претенция от общо заявено вземане в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име и накърняване на репутацията на дружеството, причинени от неправомерни действия на ответника, изразяващи се в отклоняване на клиенти на ищеца към Л, в резултат на злоупотреба със служебно положение и станала му известна при и по повод изпълнение на трудовите му функции информация, ведно със законната лихва за периода от 12.04.2023 г. до изплащане на вземането. Ищецът извежда съдебно предявените права с твърдения, че през периода от 04.02.2019г. до 13.03.2023г. между страните било налице трудово правоотношение, като ответникът заемал длъжността „технически сътрудник“. Ответникът осъществявал контакти с клиенти на дружеството, подготвял оферти за сключването на договори и осъществял действия по оперативна комуникация при изпълнението на проекти. Сочи, че през март 2023г. получил информация, че ответникът разговарял и изпращал по електронна поща съобщения на клиенти на дружеството, че съвместната дейност вече ще продължи със същия екип, но с дружество с наименование Л. Допълва, че след извършена справка в ТР установил, че едноличен собственик на капитала на процесното дружество е ответникът С. В. И., като впоследствие на 13.03.2023г. трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на страните. Твърди, че ответникът осъществявал комуникация с клиентите на дружеството, въвеждал ги заблуждение и по този начин отклонявал техните поръчки към собственото си дружество и ги осъществявал в своя лична облага. Ответникът използвал търговска тайна и вътрешна информация, станала му известна при и повод изпълнението на трудовите му функции, злоупотребил с доверието на ищеца, като с тези действия бил нарушен чл. 126, т. 9 КТ. Поддържа, че вследствие на изброените действия претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза /загуба на приходи/ от извършвана рекламна дейност в периода м.03.2023 г. – м.04.2023 г., до която довело намаляването на поръчките с К, А и К, както и прекратяването на договора с К. Описва, че претърпял и неимуществени вреди под формата на накърняване на доброто име и репутацията на дружеството, нарушаване нормалното управление и положение на несигурност, безпокойство и неудобство, причинени на управляващия дружеството. Поради изложените съображения счита, че в негова полза е възникнало притезание за обезщетяване на претърпените вреди. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, с която излага становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва наличието на противоправност и причинно-следствена връзка между действията и твърдените вреди, като навежда аргументи, че дружеството Л е учредено след прекратяване на трудовото му правоотношение, а именно на 16.03.2023г. Възразява срещу твърденията, че е използвал търговска информация, придобита от работата при ищеца, както и че е отклонявал клиенти на дружеството за своя изгода. Не оспорва, че е в търговски отношения с А, К и К, но излага, че възлагането на услуги от тези компании е започнало през 2024г. Релевира възражение относно възможността юридическо лице да претърпи неимуществени вреди. Оспорва размера на претендираните имуществени вреди, като намира същите за прекомерни. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: От приетия като писмено доказателство трудов договор № 10/04.02.2019г. е видно, че на 04.02.2019г. между Б и С. В. И. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ответникът е заемал длъжност „Технически сътрудник“ в отдел „Администрация“ при условията на пълно работно време и основно месечно трудово възнаграждение от 1 289 лева. В чл. VIII, ал. 3 от процесния трудов договор е предвидено задължение за работника да не разкрива на трети лица, каквато и да било конфиденциална информация, която му е станала известна при изпълнение на задълженията му по договора или по какъвто и да било друг начин, освен ако такова разкриване не се изисква от закон или предварително съгласие за това, предоставено от работодателя. Според дефиницията в ал. 4 под конфиденциална информация следва да се разбират всички онези сведения, факти и данни, в това число и личнни данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679, станали му известни при или по повод осъществяване на задълженията му по договора, чието разгласяване на трети лица може да нанесе вреди (независимо от техния характер) на работодателя или на трети лица. С допълнително споразумение от 31.05.2022г. страните са постигнали съгласие за изменение на трудовия договор в частта, касаеща работното време, като същото се променя от 8-часов работен ден на 4-часов, както и в размера на основното трудово възнаграждение, чиято нова стойност е 355 лева. С последващо съглашение от 03.01.2023г. стойността на основното трудово възнаграждение е увеличена на 390 лева. Със Заповед № 007/06.03.2023г. трудовото правоотношение на ответника е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 13.03.2023г. Установява се, че на 16.03.2023г. в ТРРЮЛНЦ е вписано търговско дружество Л с предмет на дейност – маркетинг и реклама, консултантска дейност, търговия със стоки и услуги, търговско представителство, посредничество, търговска дейност на едро и дребно в страната и чужбина, покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, вътрешна и външна търговия със стоки и услуги, агентство и представителство на местни и чуждестранни лица, внос, износ, както и всякаква друга стопанска дейност, незабранена от закона, а за тези с разрешителен режим – след снабдяване с лиценз. Като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е отбелязан С. В. И.. От приетата електронна кореспонденция е видно, че на 20.03.2023г. от електронен адрес ...lgaria.com до трети за производството лица e изпратено електронно съобщение, с което им е представено създаването на рекламна агенция Л, с изразена готовност за продължаване на съвместната работа при познатия им ниво и ритъм на работа. Като писмено доказателство е представена електронна кореспонденция между електронен адрес.. от 03.08.2023г., касаеща изготвяне на оферта за изработка на два дисплея, която не е приета. Искане за изготвяне на оферта за изработка на 70 дисплеи е отправена от електронен адрес .. и на 23.12.2024г. На 23.07.2023г. от електронна поща .. .. до .. е отправена покана за регистрация в платформа ... На 21.05.2024г. между К и Л е сключен рамков договор, по силата на който второто търговско дружество се задължава да изработва уеб сайтове, „Фейсбук“ приложения, мобилни приложения, уеб банери и други формати, предназначени за дигитална среда, както и да организира и координира провеждането на събития, промоционални активности, производство и доставка на рекламни материали и цялостна брандировка на обекти, разработване на дизайни и цялостни рекламни концепции, за 1-годишен срок срещу възнаграждение. Съгласно чл. 2 тези дейности следва да се извършват от изпълнителя по отделни писмени възлагания от страна на възложителя и в рамките на конкретно определен бюджет за всяко производство, мероприятия или кампания, и чийто размер се посочва в изготвена от изпълнителя подробна оферта. За установяване на обстоятелствата относно неправомерните действия на ответника са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля МЙ – служител на Б на длъжност „Акаунт мениджър“ от септември 2022г. По негови сведения С. И. директно ръководел проектите с дългодишните клиенти на ищцовото дружество - К и А, като след прекратяването на трудовото му правоотношение през април 2023г. тези клиенти преустановили възлагането на поръчки. Съобщава, че при връщането на материалите от мероприятията клиентите започнали да му задават въпроси защо дружеството е променило наименованието си на Л, за каквото обстоятелство ръководството не е уведомяло служителите. Споделя, че след напускането на ответника последният му предложил работа при него, но от съображения за лоялност му отказал. Като свидетел по делото е разпитана и ВХ – също служител на Б на длъжност „Промоутър и хостеса“ от 2016г., а от 2023г. на длъжност „Акаунт мениджър. Заявява, че преди 2023г. ответникът и Ббили „главни акаунти“, които поддържали контакти с К и провеждали самите мероприятия, в които свидетелят участвал като хостеса. След напускането на С. И. този клиент и А преустановили работата с ищцовото дружество, а клиентът К бил с убеждението, че Б вече е с наименование Л. Ищецът изпаднал в криза след прекратяването на трудовото правоотношение с ответника, тъй като същият напуснал с част от екипа и двама от клиентите. Гласни доказателства са събрани и чрез разпит на свидетеля ББ – бивш служител на Б в периода от 2018г. до есента на 2022г. и настоящ служител на Л на длъжност „Технически сътрудник“. Описва, че заедно с ответника отговаряли за организацията на промоционални кампании и събития, в това число събиране на оферти, изготвяне на бюджет, поддържане на комуникация с екипите. Имало сериозно текучество в персонала. Управителят Зина била в отпуск за отглеждане на дете, а съпругът – К не присъсвал физически в офиса да контролира работния процес, поради което контролът се осъществявал от С. И.. В отделни разговори ответникът споделял за нежеланието си да изпълнява възложената му работа в тази среда, както и намерението си да потърси финансиране от сестра си за учредяването на фирма. Сочи, че мотивите да прекрати трудовото си правоотношение с ищцовото дружество било неблагоприятната атмосфера и обема от работа. През лятото на 2023г. започнала работа в Л, като основните функции били в криейтива и дизайна, но не си спомня с точност кои са били първите клиенти, като назовава клиента К. Не е известно в кой момент и по какви причини К и А възлагали проекти на Л. Описва, че тези клиенти работели с различни маркетингови агенции, като за въвеждането на нови брандове на пазара използвали няколко подизпълнители. Като свидетел по делото е разпитан и МА – бивш служител на Б в периода от 2018г. до 2023г. и Л през 2023г. на различни длъжности. Описва, че през 2021г. фактически ръководител на ищцовото дружество бил КЗ, който на моменти изоставял работата си на С. И.. Към този момент работната обстановка била тягостна, трудовите възнаграждения не били заплащани своевременно и често служители напускали търговското дружество. Към края на месец март 2023г. прекратил трудовото си правоотношение с Б и започнал работа в Л, като това решение било взето преди да му стане доС.ие намерението на С. И. за учредяване на ново дружество. Заявява, че първоначално единствено били отправяни запитвания към Л, а работата с клиенти се осъществила през май-лятото на 2023г., когато стартирали проекти с К и А. През 2024г. били създадени търговски отношения и с К. Финансирането на проекта било извършено с подкрепа от семейството на ответника. Не му е известно последният да е предлагал работа на свидетелите ВХ и МЙ. Съобщава, че в този бранш било характерно клиентите да възлагат индивидуални проекти на различни агенции, като често имало и съревнования между тях. За установяване на обстоятелствата относно претърпените имуществени вреди и поради необходимостта от специални знания е допусната и изслушана съдебносчетоводна експертиза. Вещото лице е констатирало съвпадение в търговските отношения с клиенти на двете търговски дружества – с К, А и К. Според експертното заключение за периода месец март 2023г.-месец април 2023г. Л е реализирало приходи от продажби в общ размер на 42 478,59 лева без вкл. ДДС и 50 974,31 лева с вкл. ДДС, реализирани към А. От своя страна, за периода от 01.03.2022г. до 30.04.2022г. Б е генерирало приходи на обща стойност от 120 316,75 лева от клиентите К и К, а за периода от м.март 2023г. до м. април 2023г. – 331 490,15 лева, в която стойност са включени и продажбите към А. За периода от 2020г. до 2024г. приходите от продажби на Б към тези три клиента са разпределени както следва: приходи от А – за 2020г. – 0 лева, за 2021г. – 90 лева, в периода от 22.08.2022г. до 31.12.2022г. – 217 170,09 лева, за 2023г. – 78 165,42 лева, за 2024г. – 0 лева; приходи от К – за 2020г. – 469 879,04 лева, за 2021г. – 615 895,04 лева, за 2022г. – 208 954,51 лева, за 2023г. – 205 520,44 лева, за 2024г. – 0 лева, приходи от К – за 2020г. – 313 771,42 лева, за 2021г. – 1 040 313,48 лева, за 2022г. – 1 411 203,23 лева, за 2023г. – 1 652 445,85 лева, за 2024г. – 2 872 382,17 лева. Спрямо 2022г. е отчетен е спад на приходите през 2023г. от А със сумата от 139 004,67 лева и от К със сумата от 3 434,07 лева. Броят на осигуряваните лица в ищцовото дружество възлизат на 7 броя за 2020г., 8 броя за 2021г., 9 броя за 2022г., 10 броя за 2023г. и 11 броя за 2024г. При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи: От заявените в исковата молба фактически твърдения и искането за защита се налага извод, че съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, които намират правната си квалификация в чл. 45 ЗЗД. Основателността на исковите претенции е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: деяние, противоправност, вреди в претендирания размер; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на посочените обстоятелства, както и да обори презумпцията за вина съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Исковите претенции се базират на фактически твърдения за увреждане в резултат на злоупотреба със служебно положение и използване на информация, станала известна на ответника при и по повод изпълнението на трудовите му функции. Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява еднозначно и категорично, че в периода от 04.02.2019г. до 13.03.2023г Б и С. В. И. са били в трудово правоотношение, по силата на което последният е заемал длъжност „Технически сътрудник“, както и че управляваното от ответника търговско дружество Л е в търговски отношения с А, К и К. В това отношение, правният спор се концетрира относно наличието на противоправно поведение на ответника, в причинна връзка с което поведение са настъпили описаните в исковата молба имуществени и неимуществени увреждания. С разпоредбата на чл. 45 и сл. ЗЗД е прокламирана общата забрана да не се вреди другиму, посредством която се предоставя защита на всяко имуществено и неимуществено благо. Всяко поведение, което е в колизия с този запрет, се явява противоправно. Неправомерното поведение може да приеме две форми – действие, когато е предприето активно поведение, въпреки наличието на правна норма, която изрично го забранява, или бездействие, което представлява неосъществяване на действие, което следва да бъде извършено по силата на нормативен акт. Тези съждения, пренесени на плоскостта на злоупотребата със служебно положение и използване на вътрешна информация имат следното измерение: Не всяко използване на информация, придобита при или по повод изпълнението на дадена работа, следва да се квалифицира като противоправно поведение. Неправомерно би било поведението на работник или служител, който е нарушил задължението си за конфиденциалност – при изрична клауза в трудовия договор или отделно споразумение, която предвижда забрана последният да разкрива или използва определена информация, докато съществува трудовото правоотношение и/или след неговото прекратяване, в които случаи неговата отговорност отново е деликтна /в този смисъл Решение № 50077 от 11.05.2023г. по гр. д. № 2835/2022г., на ВКС, ІV г.о./. Както беше посочено, в чл. 8, ал. 3 от процесния трудов договор е бил регламентиран подобен запрет в тежест на ответника. От логическото и систематичното тълкуване на неговите клаузи обаче може да се направи обоснован извод, че забраната е меродавна единствено, докато трае трудовото правоотношение, но не и след неговото прекратяване. Аргумент в тази насока може да бъде изведен както от отсъствието на изрични или индициращи словесни изрази в тази насока, така и предвид отсъствието на срок след прекратяването, в който работникът би бил обвързан от задължението за конфиденциалност. Същото не би могло да бъде безсрочно предвид конституционно прокламираното право на труд и принципа на свободна стопанска инициатива. В хода на производството не са въведени фактически твърдения, нито са ангажирани доказателства до 13.03.2023г. (датата на прекратяване на трудовия договор) С. И. да се е възползвал от известната му по повод трудовите му функции конфиденциална информация – в частност имейл адресите на потенциалните клиенти. В същото време поради изложените съображения не може да се приеме, че между страните е съществувала уговорка, която да вменява задължение за конфиденциалност след прекратяване на трудовото правоотношение, поради което не са налице предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника на това основание. С правилото на чл. 37, ал. 2 ЗЗК е въведена забрана за използването и разпространяването на производствена или търговска тайна, когато същата е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана. В чл. 3 ЗЗТТ се съдържа легална дефиниция на понятието, като под „търговска тайна“ следва да се разбира всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания – 1) представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация; 2) има търговска стойност поради тайния си характер; 3) по отношение на нея са предприети мерки за запазването и в тайна от лицето, което има контрол върху информацията. Тази забрана за неразпространяване на конфиденциална информация се основава на правилата от обществен ред за защита на конкуренцията. Така утвърждаването на правила за лоялна конкуренция и забрана на възползване от служебна информация осигуряват нормалното развитие на пазарната икономика като стълб на правовата държава и е ценност, гарантираща право на свободна и честна стопанска инициатива. По аргумент от чл. 2, ал. 2 ЗЗТТ защитата на търговската тайна не може да се прилага като основание за ограничаване движението на работници или служители, като не следва да ги ограничава да използват информация, която не е търговска тайна по смисъла на този закон, да ги ограничава да използват опита и уменията, придобити добросъвестно в процеса на работа, да им налага допълнителни ограничения чрез трудовите им договори извън тези, които са в синхрон с правото на Европейския съюз или българското законодателство. Ето защо, следва да бъде изследвано дали информацията, от която се е възползвал ответникът представлява защитена от закона търговска тайна и дали същата е използвана правомерно. От събраните писмени доказателства се установява, че на 20.03.2023г. С. И. е изпратил електронно писмо до трети за производството лица, с което ги уведомява за създаването на рекламна агенция Л с изразена готовност за продължаване на съвместната работа при познатите им ниво и ритъм на работа. По делото не са ангажирани доказателства, че електронните адреси на клиентите са били известни на ответника не поради работата му, а по друг законосъобразен начин, т.е. че информацията е била общодостъпна, а не е била съхранявана в клиентска база на работодателя, за чието съхраняване са били предприети мерки. Ответникът не оспорва обстоятелството, че въпросното електронно писмо е било изпратено именно до процесните клиенти, а не до други потенциални клиенти, както и че същата му е станала доС.ие благодарение на осъществяваните от него трудови функции. От съдържанието на електронното писмо също може да се направи обоснован извод за неправомерно ползване на конфиденциална информация. Действително, в него се инкопорира уведомление за създаването на нова рекламна агенция, което при буквален прочит би създало убеждение за приемственост между Б и Л. Доколкото обаче от експертното заключение, което съдът приема за компетентно изготвено и обосновано, се установява, че по време на исковия период клиентите А, К и К са поддържали търговските си отношения и са възлагали извършването на рекламни услуги на ищеца, то убеждението за подобно правоприемство следва да бъде изключено. В съдържанието на електронното съобщение макар да не се наблюдава изрично или конклудентно приканване на клиентите да прекратят договорните си отношения с Б, е изразена готовност за бъдещи търговски отношения чрез регистрираното от ответника търговско дружество със същия предмет на дейност. Тази готовност е обективирана чрез данните и със средствата за комуникация, получени при работата в ищцовото дружество в кратък период от време от прекратяване на трудовото правоотношение (в частност 7 дни). Обстоятелството, че според гласните доказателства на МА работниците и служителите в ищцовото дружество не са разполагали със служебни телефони, като комуникацията с клиентите се осъществявала на техните лични мобилни номера, не разколебава извода, че контактите с клиентите са придобити благодарение на трудовото правоотношение, доколкото следва да се приеме, че личните телефони са били използвани като средство за изпълнение на служебните задължения, а не за осъществяване на лична търговска дейност. Съобразно чл. 8, ал. 2, т. 3 ЗЗТТ използването на търговска тайна без съгласието на нейния притежател се смята за неправомерно, когато е извършено от лице, което е нарушило задължение за ограничаване използването на търговската тайна. Поради гореизложените съображенията поведението на ответника чрез регистриране на дружество със същия предмет на дейност, офериране на същите клиенти на ищцовото дружество чрез данните и със средствата на комуникация, получени при работата в дружеството е явно целенасочено и с ясно разбиране за неговата неморалност, от което следва и видът на вината - пряк умисъл. Действията на ищеца попадат категорично под хипотезата на нелоялна конкуренция. Настоящият състав намира за неоснователни доводите на ответника, че настоящата хипотеза попада в предметния обхват на чл. 2, ал. 2 ЗЗТТ, тъй като от съвкупния анализ на събраните доказателства не се установява С. И. да се е ограничил единствено до използване на придобитите в ищцовото дружество знания и практически опит. Безспорно и категорично се установи поведение, предприето на базата на служебна информация след прекратяване на трудовия договор, чрез което същият цели да увреди интересите на ищцовото дружество и от това да издейства за себе си материална облага чрез привличане на клиенти на ищеца. Предмет на исковата претенция са имуществени увреждания под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в отклоняване на клиенти на „Биоспоук България“ ЕООД към Л. По естеството си пропусната полза представлява неосъществено увеличаване на имуществото на увредения от деликта. На обезщетяване подлежат единствено реално претърпените вреди, а не предполагаемите и хипотетични вреди. Възможността за увеличаване на имуществото на пострадалия сама по себе си не е достатъчна, за да се обоснове наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от обективната действителност, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението /в този смисъл ТР № 3 от 13.01.2023г. по т.д. № 3/2021г. на ОСГТК на ВКС/. От приетото и неоспорено от страните експертно заключение се установява, че в периода м.март 2023г. - м. април 2023г. клиентите А, К и К са възложили на Б извършването на посочените в таблица № 3 рекламни услуги, за осъществяването на които последното дружество е кумулирало приходи в размер на 331 490,15 лева. Стойността на тези приходи надвишава размера на приходите за същия период през 2022г. със сумата от 211 173,40 лева. Необходимо е да се отбележи, че както сумарният размер на приходите за 2023г., така и отделните приходи от тримата различни клиенти надвишават стойностите за 2022г. При буквален прочит на споменатите сведения може да се направи обоснован извод, че по време на исковия период в патримониума на ищцовото дружество не е настъпила каквато и да било имуществена вреда. Този извод не се опровергава от гласните доказателства на МЙ, според чиито сведения след прекратяване на трудовото правоотношение със С. И. въпросните клиенти преустановили възлагането на проекти на ищеца. Ценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК и отчитайки евентуалната заинтересованост на свидетеля, на изложените данни не следва да се дава вяра, тъй като не са изградени на лични и непосредствени възприятия предвид осъществяваната от него трудова функция, несвързана с директна комуникация с клиентите, а със складова дейност. В тяхното съдържание се наблюдават и логически и юридически изводи, които преповтарят поддържаната от ищеца правна позиция, поради което вътрешното убеждение на съда относно желанието на свидетеля добросъвестно да възпроизведе възприятията си относно правнорелевантните факти е силно разколебано. Доказателствената стойност на съдебно-счетоводната експертиза не се разколебава и от свидетелските показания на ВХ, които също не са лични и непосредствени, а са косвени – придобити от разказа на управителя на ищцовото дружество. По правило косвените доказателства могат да бъдат ценени като достоверни и да служат за установяването на правнорелевантни факти, когато от цялата съвкупност от косвени доказателства може да се изведе обосновано заключение за проявлението на конкретния факт от значение за изясняване на делото. Разглежданата хипотеза може да бъде приета за такава, тъй като тези данни се подкрепят от останалия доказателствен материал. Същевременно вещото лице е констатирало, че в пределите на упоменатия период Л е реализирало приходи от продажби в общ размер на 50 974,31 лева с вкл. ДДС от клиента А. От изложеното се установява, че липсва твърдяното от ищеца изцяло привличане на клиента А. Не може да се приеме обаче, че е налице и частично отклоняване на поръчките от Б към Л. От една страна, както беше посочено, стойността на реализираните приходи от ищеца от този клиент през 2022г. са 0 лева, докато през март-април 2023г. се наблюдава чувствително увеличение. От друга страна, според гласните доказателства на свидетелите Бодурова и Антонов за осъществяването на маркетинговата си дейност и тримата клиенти А, К и К поддържат търговски отношения с повече от един изпълнители в зависимост от сезона. Ценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, на свидетелските показания следва да се даде вяра, тъй като са последователни, вътрешно хармонични и почиващи на лични и непосредствени възприятия. Тяхната доказателствена стойност не се опровегава от останалия доказателствен материал. Изложените данни са и житейски убедителни, доколкото изградена мрежа от партньори би осигурила по-успешно развитие на маркетинговите стратегии на компанията, гъвкавост, достъп до професионалисти в дадена област, пред това същите да бъдат възложени на една-единствена агенция. Съобразявайки този факт, както и че през предходната 2022г. на Б не са възлагани рекламни услуги от А, не може да се приеме, че ако ответникът не беше учредил търговско дружество и не бе използвал служебна информация, патримониумът на ищеца със сигурност би се увеличил със сумата от 50 974,31 лева. По делото не са ангажирани други доказателства, които да послужат като индиция за сигурно реализиране на тези приходи, поради което следва да бъде приложено правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че недоказаният факт е неосъществил се факт. Обстоятелството, че според изслушаната съдебно-счетоводна експертиза за 2024г. не са реализирани приходи от предоставени услуги към клиентите А и К не се отразява на извода за липса на претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. На първо място, следва да се отбележи, че по аргумент от чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита се определя от страните. Предмет на исковата претенция са вредоносните последици за периода от м. март 2023г. до м. април 2023г., както изрично е прието с проекто-доклада, който е приет за окончателен с протоколно определение от 10.12.2025г. При това положение, правораздавателната власт на съда се изчерпва до посочения период, а настъпилите след този момент имуществени увреждания са ирелевантни и могат да бъдат предмет на последващ иск. Исковата претенция за присъждане на имуществени вреди се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена в цялост. Предметът на настоящото производство е разширен и чрез първоначално предявения осъдителен иск за приждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. По естеството си неимуществените вреди представляват негативни последици, засягащи нематериални блага на увредения, които не подлежат на имуществена оценка. Следва да се отбележи, че по въпроса дали юридическите лица могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди е налице висящо т.д. № 1/2023г. на ОС на ВКС и ВАС за приемане на съвместно тълкувателно постановление предвид наличието на противоречива съдебна практика. С оглед задължението на съда да разгледа и разреши всяко искане за защита и съдействие, настоящият състав възприема, че липсва нормативно основание да се изключи материалноправната летигимация на юридическите лица да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Правилото на чл. 45 ЗЗД е общо и не въвежда ограничения относно страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане - всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в това число и на юридическо лице. Аргумент в подкрепа на този извод може да бъде изведен и от редици разпоредби на специални закони - като напр. чл. 631а ТЗ, регламентираща право на обезщетение за неимуществени вреди при отхвърляне на молба за откриване на производство по несъстоятелност, чл. 76а и чл. 76 ЗМГО, предвиждащ правна възможност за притежателя на марка и лицензополучателя на изключителна лицензия, независимо дали са физически или юридически лица, да предявят иск за обезщетение на неимуществени вреди при нарушение на правата им, нормите на чл. 60а до чл. 60м ЗСВ, съдържащи уредбата на административното средство за предоставяне на обезщетение за нарушаване правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, както и правилото на чл. 2б ЗОДОВ, регламентиращо отговорността на държавата за вреди при нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Предвид изложеното съдът приема, че юридическите лица търпят морални вреди и могат да претендират, съответно да им бъдат присъждани, обезщетения за същите. Несъмнено това касае всички юридически лица без оглед на техния вид – търговци, юридически лица с нестопанска цел, религиозни институции и т.н., както и без оглед на това дали имат членове, или не. Изключването на който и да било вид юридически лица от този кръг субекти би представлявало недопустим дискриминационен подход /в този смисъл Решение № 274/ 18.03.2019 г. по гр. д. № 5120/2017г. на ВКС, IV г.о., Решение № 206/26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/29017г., на ВКС, III г.о., Решение № 29/10.03.2020 г. по гр. д. № 1690/32019г. на ВКС, IV г.о., Решение № 29/10.03.2020г. по гр. д. № 1690/ 2019г. на ВКС, IV г.о./. В подкрепа на възможността юридическо лице да търси обезщетение за неимуществени са и съжденията на Европейския съд по правата на човека, според които за да бъдат ефективно гарантирани правата по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, в полза на юридическите лица също следва да се присъжда парично обезщетение за неимуществени вреди. Неимуществените вреди, претърпени от такива дружества, могат да имат основания, които са повече или помалко обективни или субективни. Съдът приема, че сред тези основания следва да се държи сметка за репутацията на дружеството, несигурността при взимането на решения, разрива в управлението на дружеството (за изчисляването на последствията от който няма точен метод) и макар и в по-малка степен, на причинените на членовете на управителните органи тревоги и безпокойство /в този смисъл Решение по дело Comingersoll S.A. v. Portugal/. В настоящата хипотеза са наведени фактически твърдения за претърпени неимуществени вреди под формата на накърняване доброто име и репутация на ищцовото дружество, нарушаване на нормалното управление, създаване на положение несигурност, безпокойство и неудобство на управляващия ищцовото дружество. Добротото име и търговската репутация не са просто абстрактни понятия, а са съществени активи на всяко едно юридическо лице, имащи особено голямо значение за развитието на бизнеса в съвременния конкурентен пазар. Негативните последици от накърняване на търговската репутация винаги имат комплексен характер, т. е. те засягат различни бизнес показатели като клиентела, оборот, партньори и други, а тяхното материално отражение има неясно и продължаващо във времето действие. Сведения за подобни вредоносни последици се съдържат в свидетелските показания на МЙ, който съобщава, че „хората ни попитаха защо сме си променяли името“, „станали сме друга компания“, и на ВХ, на която „акаунт“ от Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД споделил, че ответникът представял ищеца с ново наименование Л. Така предоставените данни са непълни и абстрактни, доколкото не се установява кои са тези лица, у които било създадено убеждението за правоприемство между двете страни, откъде са придобили тази информация и т.н. Изложените сведения не са и непосредствени и лични, доколкото се установи, че упражняваната от МЙ трудова функция не предполага работа с клиентите, на които е логично да се съобщи за твърдяната промяна в наименованието. Що се касае до показанията на ВХ, то същите се явяват и вътрешно противоречиви, доколкото същата сама заявява, че е назначена на длъжност „Акаунт мениджър“ едва от юли 2023г. Гласните доказателства не следва да бъдат кредитирани като достоверни и обективни и поради това, че не кореспондират с данните от експертното заключение. След като на ищцовото дружество са възлагани различни рекламни услуги, от осъществяването на които са кумулирани по-високи приходи спрямо предходната финансова година, то не може да се приеме, че са засегнати доброто му име и търговската му репутация, че е загубено доверието на клиентите и т.н. Предоставените данни не кореспондират с останалия доказателствен материал, доколкото липсва житейска логика, ако клиентът К счита Л за правоприемник на Б да отправя покана за регистрация в поддържания от него портал. Що се касае до останалите неимуществени увреждания, изразяващи се в нарушаване на нормалното управление, създаване на положение на несигурност, безпокойство и неудобство на управляващия ищцовото дружество, следва да се отбележи, че не са ангажирани доказателства, които да установят тяхното настъпване. Не се доказа начина, по който е била засегната нормалната дейност на търговското дружество - възникване на кадрова криза, затрудняване на управлението и т.н. В тази връзка следва да се отбележи, че според гласните доказателства на Би Аоще преди напускането и учредяването на Л в Б е било налице текучество на кадрите и напрегната обстановка, както и нарушения в нормалното управление, доколкото част от тези правомощия фактически били изпълнявани от С.ов В. И.. По делото не се твърди, нито се установиха предприети структурни или организационни действия поради поведението на ответника. Дори да се приеме, че такива са били възникнали, то липсват данни същите да представляват обичайна, типична последица от неправомерното ползване на служебна информация от ответника. Поради тези съображения, настоящият състав намира, че ищецът не съумя да установи с еднозначност и категоричност настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди. Ето защо и исковата претенция за неимуществени увреждания следва да бъде отхвърлена в цялост. По разноските: При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква в полза на ответната страна. Ответникът е представил списък по чл. 80 ГПК, с който претендира присъждането разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8 300 лева. Представени са доказателства за тяхното реално осъществяване, поради което следва да му бъдат присъдени. Мотивиран от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД