Решение № 77 от 13.1.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 5977/2025 г.

Районен съд - Бургас13.01.2026reporting judge ЕВГЕНИ МИРОСЛАВОВ УЗУНОВ

Ruling

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Д. Г. И., ЕГН ••••••••••, от гр.Бургас, чрез пълномощника адвокат Г. С., Адвокатска колегия – Бургас, със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. Б. •••, СРЕЩУ Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: гр. С., •••, БУЛСТАТ •••, представлявана от директора И. Й. за осъждане на ответника да заплати следните суми: 1060,29лв. – главница за неизплатено увеличение на брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.01.2025г. – 31.01.2025г.; 1060,29лв. – главница за неизплатено увеличение на брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.02.2025г. – 24.02.2025г.; 1000лв. – главница, предявена като частичен иск от общо 18 545,80лв. – неизплатен остатък от дължимо обезщетение по чл.234, ал.5 от ЗМВР; 247,25лв. – главница, представляваща неизплатен остатък от дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2025г. по чл.234, ал.8 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни и недоказани. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Г. И., ЕГН ••••••••••, от гр.Бургас ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: гр. С., •••, БУЛСТАТ •••,, сума в размер на76,69 евро, равностойност на 150.00 /сто и петдесет лева/, деловодни разноски. Решението подлежи на обжалване от страните пред Бургаски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му. Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

Grounds

Производството по делото е образувано по повод искова молба на Д. Г. И., ЕГН ••••••••••, от гр.Бургас, чрез пълномощника адвокат Г. С., Адвокатска колегия – Бургас, със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. Б. •••, СРЕЩУ Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: гр. С., •••, БУЛСТАТ •••, представлявана от директора И. Й. за осъждане на ответника да заплати следните суми: 1060,29лв. – главница за неизплатено увеличение на брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.01.2025г. – 31.01.2025г.; 1060,29лв. – главница за неизплатено увеличение на брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.02.2025г. – 24.02.2025г.; 1000лв. – главница, предявена като частичен иск от общо 18 545,80лв. – неизплатен остатък от дължимо обезщетение по чл.234, ал.5 от ЗМВР; 247,25лв. – главница, представляваща неизплатен остатък от дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2025г. по чл.234, ал.8 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ищецът твърди, че в периода 01.01.2025г. – 24.02.2025г. ищецът е била в трудово правоотношение с ответника на длъжност „•••“, ••• в затворническо общежитие „Житарово“ II категория към затвора в гр.Бургас. Със заповед № 1-11-106/12.02.2025г. на директора на ГД „Изпълнение на наказанията“ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, поради навършване на пределна възраст – 60 години, считано от деня, следващ датата на навършване на пределна възраст, т.е. от 24.02.2025г. Със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца са начислени следните обезщетения:- На основание чл.234, ал.1 от ЗМВР – 20 брутни месечни възнаграждения на обща стойност 49 868лв. за прослужени 22 години; На основание чл.234, ал.8 от ЗМВР – общо 7 дни в размер на 851,15лв. Съгласно чл.21, ал.2 от ЗИНЗС лицата, работещи по трудово правоотношение, получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавката за работата в местата за лишаване от свобода и в пробационните служби, а съгласно ал.2 размерът на добавката по ал. 1 се определя от министъра на правосъдието. Тази добавка е в размер на 5 %. След прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът е уведомен за наличие на Заповед № ЧР-05-117/15.05.2025г. на Министъра на правосъдието, с която са утвърдени нови Вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГД „ИН“ и териториалните й служби, приложими от 01.01.2025г. С цитираната заповед, основното трудово възнаграждение за заеманата от ищеца длъжност е увеличена от 1 686лв. на 2 327лв. Съгласно приетите и действащи от 01.01.2025г. нови ВПРЗ и увеличение на основната заплата, съгласно чл.8 и Приложение № 2 към ВПРЗ, считано от 01.01.2025г., произтичат права и за ищеца, като се иска да бъдат начислени и изплатени дължимите суми по трудови възнаграждения и обезщетения, съгласно изменените от 01.01.2025г. ВПРЗ. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата молба се счита за допустима, но неоснователна. Тази претенция е неоснователна, тъй като в заповедта изрично се посочва, че се отнася до служители, които се намират в трудово или служебно правоотношение към или след датата на заповедта, а именно 15.05.2025 г. Съгласно представените по делото документи, а именно Заповед №Л- 11-106 от 07.03.2025г., трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено, считано от 12.02.2025 г., тоест преди влизането в сила на Заповед №ЧР-05-117 от 15.05.2025г. на Министъра на правосъдието. Т.е. към момента на влизане в сила на изменението на възнагражденията ищецът не е бил служител на ответника и за него не възниква право на по-високо трудово възнаграждение по силата на заповед №ЧР-05-117 от 15.05.2025г. на Министъра на правосъдието. Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Не се спори по делото, че Ищецът в периода 01.01.2025г. – 24.02.2025г. е бил в трудово правоотношение с ответника на длъжност „•••“, ••• в затворническо общежитие „Житарово“ II категория към затвора в гр.Бургас. Със заповед № 1-11-106/12.02.2025г. на директора на ГД „Изпълнение на наказанията“ е прекратено трудовото му правоотношение, поради навършване на пределна възраст – 60 години, считано от деня, следващ датата на навършване на пределна възраст, т.е. от 24.02.2025г. Със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца са начислени следните обезщетения:-– 20 брутни месечни възнаграждения на обща стойност 49 868лв. за прослужени 22 години; На основание чл.234, ал.8 от ЗМВР – общо 7 дни в размер на 851,15лв. Не е спорно, че е издадена Заповед № ЧР-05-117/15.05.2025г. на Министъра на правосъдието, с която са утвърдени нови Вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГД „ИН“ и териториалните й служби, приложими от 01.01.2025г. Спорния правен въпрос е дали тази заповед е относима към полагания труд от ищеца за периода през който е бил в трудово правоотношение с ответника и дали на него му се полага, дължи и следва да се изплати възнаграждението в увеличния размер, като следва да етчете, че заповедта е издадена на 15.02.2025г. и се сочи да влиза в сила от 01.01.2025г., т.е. придава и се обратно действие. Горецитираната заповед е издадена на основание чл. 10, ал. 1 и ал. 2, т. 5 и т. 9, чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, във връзка с чл. 176 и чл. 177, ал. 4 от Закона за МВР,и с нея се утвърждават Вътрешни правила за работната заплата на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби. Заповедта влиза в сила от 01.01.2025 год, и отменя заповед № ЧР-05- 295/02.09.2020 год. на министъра на правосъдието, изменена със заповед № ЧР-05-282/17.08.2021 год. на министъра на правосъдието, заповед № ЧР-05- 132/21.07.2022 год. на министъра на правосъдието, заповед № ЧР-05- 227/11.11.2022 год. на министъра на правосъдието, заповед № ЧР-05- 119/11.04.2023 год. на министъра на правосъдието, заповед № ЧР-05- 250/13.09.2023 год. на министъра на правосъдието и заповед № ЧР-05- 313/27.08.2024 год. на министъра на правосъдието. Вътрешните правила са приети и утвърдени в съответствие с НАРЕДБА за структурата и организацията на работната заплата Приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г., изм., бр. 66 от 24.07.2020 г., в сила от 1.01.2021 г. / по смисъла на Чл. 2.

Наредбата се прилага при: т.2. разработване и утвърждаване на вътрешни правила за работната заплата и свързани с тях други вътрешни актове на предприятието; 3. възникване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение, както и при договарянето на условията по трудовото правоотношение; 4. определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите. Промяната, предвиждаща увеличението на минималните трудови възнаграждения е утвърдена в Закона за държавния бюджет за 2025г., който изрично проявява действието си от 01 януари 2025г., без значение, че е обнародван по късно, т.е. придадено е обратно действие. Обратното действие е правен институт, с който законодателят придава правно значение на настъпването на определени правни последици към един минал момент, към който не се е осъществил правопораждащият ги юридически факт, по съображения за справедливост и социална целесъобразност. С фикцията на обратното действие се преуреждат съществували в предходен момент правоотношения между правните субекти. Смисълът е, че обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения /Решение № 12/11.11.2010 на КС по к. д. № 15/2010 г./. За обратното действие, обаче следва да има изрична норма. Изключението, че не се прилага нов размер на основните възнаграждения, считано от 01.01.2025г., за работните заплати на заетите в системата на правосъдието следва да е изрично визирано и изрично уточнено, че това увеличение не засяга лицата с прекратено трудово правоотношение, /арг. от чл.46 от ЗНА/. Видно от съдържанието на утвърдените със Заповед № ЧР-05- 117/15.05.2025г. на Министъра на правосъдието,вътрешни правила, параграф 2 , т.1 е със следното съдържание: 1. Новите размери на основните месечни възнаграждения/заплати, се определят за служители, които са в служебно трудово правоотношение с Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към и след датата на издаване на заповедта”.Т.е. обратното действие на увеличението на възнагражденията е оформено с изключение, като относимата дата към датата на издаване на заповедта-15.05.2025г., а е безспорно по делото, че към тази дата ищецът, вече не е бил в трудови или сружебни правоотношения с ответника. Изводимо от горното, настоящия състав на съда намира исковете за неоснователни и недоказани. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за заплащането на направените по делото разноски и следва на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да бъде осъден ищецът да заплати сумата от 150 лв-разноски за юрисконсултско възнаграждение.. Съответно без уважение следва да се остави претенцията на ищцовата страна за присъждането на направените по делото разноски.

Ruling

Grounds

Cited provisions