Решение № 78 от 16.3.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 95/2026 г.

Производството е по чл.25, ал.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ). Образувано е по жалба, вх.№20260305160543, подадена чрез адв.Б. Д. като пълномощник на „САГА ЕР“ ООД, ЕИК 202617155, седалище и адрес на управление с.Равда, ул.“Лагуна“ №4, представлявано от управителя Кирилка Димитрова Разпопова, срещу Отказ №20260223155302-2/27.02.2026 г. на Агенцията по вписванията, постановен по заявление, обр.А4 с вх. №20260223155302, с който е отказано вписване по партидата на дружеството на заявени промени - прехвърляне на дружествен дял, промяна в членствения състав на дружеството и промяна на капитала на дружеството. Обжалваният отказ е постановен с мотиви, че върху дружествените дялове на съдружника-отчуждител е вписан особен залог, като прехвърлителят не е представил изрично съгласие на заложния кредитор, вписано в Централния регистър на особените залози и съответния друг регистър. Длъжностното лице по регистрацията е посочило още, че към момента на постановяване на отказа такова съгласие не е вписано в Търговския регистър (поле 216а), съгласно изискванията на ЗОЗ, преди подаване на искането за вписване за вписване на прехвърлянето, а клаузата на т.4.1 (е) от подписания между страните Договор за особен залог, не дерогира действието на законовата разпоредба. В мотивите на отказа се изтъква и това, че заявителят е следвало да представи и актуална към месеца на подаване на заявлението декларация по чл.129, ал.2 от ТЗ – за липса на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и осигурителни вноски. Жалбоподателят счита така постановения отказ за неправилен и незаконосъобразен и излага подробни аргументи в тази насока. Според жалбоподателя, обстоятелството дали прехвърлените дружествени дялове са предмет на договор за особен залог не може да съставлява пречка за настъпване на транслативния ефект на договора за продажба на дружествени дялове, защото с учредяването на особен залог върху дружествени дялове те не се изваждат от търговския оборот. Според жалбоподателя, заложените дружествени дялове могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки и да се придобиват от други лица, но прехвърлянето на заложените дялове не е противопоставимо на заложния кредитор – чл.13, ал.1, вр.чл.12, ал.3 и чл.19, ал.2 от ЗОЗ, когато е извършено след вписването на залога. В тази връзка счита се от жалбоподателя, че законът не предвижда забрана за прехвърляне на имущество, което е предмет на договор за особен залог. Когато заложният кредитор не е дал изрично съгласие за прехвърляне на дружествени дялове и когато то не е вписано, приобретателят на дяловете ще ги придобие, но обременени със залога, както и ще придобие качеството на залогодател, защото заложното право следва заложеното имущество. Според жалбоподателя, забраната за разпореждане със заложеното имущество е налице само след пристъпване към изпълнение, за каквото в случая липсват всякакви данни, включително и за постигната, съгласно чл.9 от ЗЗД уговорка в договор за особен залог, с която съгласието на заложния кредитор да е предвидено като положително потестативно условие, обуславящо действието на разпоредителната сделка с предмет заложеното имущество. С оглед на тези мотиви, жалбоподателят счита, че сключеният и приложен договор за прехвърляне на дялове е произвел своето прехвърлително действие. По делото е постъпил отговор от Агенцията по вписванията, съгласно който жалбата е неоснователна. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар. Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, от лице с правен интерес, поради което и същата е процесуално допустима. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: В разпоредбата на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ е изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по регистрацията следва да извърши, като същата обхваща и преценка дали към заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт – чл.21, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел, не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра и ако същите не са изпълнени до изтичането на срока по чл.19, ал.2 длъжностното лице постановява отказ – чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за вписване и за заличаване и по заявленията за обявяване на актове незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им в регистрите, освен ако със закон е предвидено друго. В настоящия случай, предмет на регистърното производство, по което е бил постановен обжалваният отказ, е вписване в търговския регистър по партидата на „САГА ЕР“ ООД на горепосочените промени, основната от които е прехвърляне на един дружествен дял, върху който е учреден особен залог от съдружника П. П. С. на новоприет като съдружник Фори Димитров Разпопов. По заявление за вписване на обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице, което е компетентно да го извърши, проверява както неговата редовност– дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, а също дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, т. е. че не противоречат на императивни законови норми (чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ). Доколкото по партидата на дружеството в търговския регистър са вписани обстоятелства относно учреден особен залог върху дружествените дялове, длъжностното лице проверява дали са спазени законовите и договорните предпоставки за прехвърляне на заложените дружествени дялове. В съответствие с нормата на чл.129, ал.1 от ТЗ , прехвърлянето на дружествен дял от един съдружник на трето лице, какъвто е настоящият случай, се извършва при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял, като в ал. 2 е установено изискване за форма на сделката – договор, сключен в квалифицирана писмена форма - с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. С договор от 18.12.2025 г., сключен с нотариална заверка на подписите, съдружникът П. П. С. е прехвърлил на новоприетия като съдружник Фори Димитров Разпопов, един дружествен дял от капитала на „САГА ЕР“ ООД, срещу цена от 25 000 лева. Към процесното заявление за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на дружеството не е приложено предварително писмено съгласие на заложния кредитор за извършеното прехвърляне. Видно от извършените вписвания по партидата на дружеството, на 10.09.2018 г. е вписан особен залог на дружествения дял на П. П. С., от капитала на „САГА ЕР“ ООД, ЕИК 202617155, (един дял с номинал от един лев, представляващи 10% от капитала на дружеството в общ размер на десет лева), като заложен кредитор е „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749. Особеният залог е подновен на 23.08.2023 г. по реда на чл.30, ал.2 от ЗОЗ. В клаузата на т.4.1, буква „е“ от договора за особен залог залогодателят се е задължил да не се разпорежда със заложеното имущество и да не допуска каквито и да е правни и фактически действия, водещи до прехвърляне или възникване на права на трети лица върху заложеното имущество, или до промяна на неговата идентичност, без изричното предварително писмено съгласие на Банката. С оглед на това, длъжностното лице по регистрацията е указало на заявителя да представи изрично писмено съгласие от заложния кредитор „Юробанк България“ АД за отчуждаване на дружествения дял, но указанията не са изпълнени. Съгласно чл.8, ал.3 от ЗОЗ, за извършване на разпоредителни сделки със заложеното имущество, извън посочените в чл.7, т.е извън онези, които са от кръга на обикновената дейност на заложния длъжник по занятие, е необходимо изрично съгласие на заложния кредитор, вписано в Централния регистър на особените залози и в съответния друг регистър, а съгласно ал.4, когато заложният кредитор не е дал такова съгласие, приобретателят придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положението на залогодател, като това правило се прилага и по отношение на всеки следващ приобретател на заложеното имущество, освен ако той установи, че е бил добросъвестен. От цитираните норми е видно, че законът допуска сключването на разпоредителни сделки със заложеното имущество, извън кръга на обикновената дейност на заложния длъжник по занятие и без съгласието на заложния кредитор, като в този случай защитата на интересите на заложния кредитор се осъществява чрез липсата на погасително действие на разпореждането върху заложното право, за разлика от хипотезата на чл.7 от закона, при която придобиването на права върху заложеното имущество от страна на трето лице води до погасяване на заложното право, ако придобитото право е несъвместимо с него и ако разпоредителната сделка е от кръга на обичайната дейност на заложния длъжник. Предвид мотивите за отказа на длъжностното лице и с оглед наведените в жалбата доводи, съществени за нейната основателност са въпросите дали липсата на съгласие на заложния кредитор по чл.8, ал.3 от ЗОЗ е пречка за вписване на прехвърлянето на заложения дружествен дял, след като в разпоредбата на ал.4 на същата норма изрично са уредени последиците от неспазване на това изискване, както и дали изпълнението на изискването за съгласие на заложния кредитор попада в обхвата на проверката, дължима в регистърното производство. На тези въпроси следва да се даден положителен отговор. В клаузата на т.4.1. (е) от договора за особен залог съгласието на заложния кредитор е предвидено като положително потестативно условие, обуславящо действието на разпоредителната сделка с предмет заложеното имущество (дружествения дял). При липсата на такова съгласие договорът е валидно сключен, но не поражда правни последици, в частност транслативния си ефект, до настъпването на уговореното с него условие. Споменатата клауза е уговорена в същия договор, от който произтича заложното право, в границите на договорната автономия на гражданскоправните субекти, очертана от нормата на чл.9 от ЗЗД, поради което правилно е била съобразена при формиране на крайния извод за осъществяването на заявеното за вписване обстоятелство. В този смисъл доводът на жалбоподателя, че в случая заложения дружествен дял може да бъде прехвърлен без изричното писмено съгласие на банката-кредитор не се споделя от съда като основателен, тъй като между действителността на договора за прехвърляне на дружествени дялове и спазването на изискванията за вписване на последиците от него в търговския регистър е налице разлика. Договорът за прехвърляне на дружествени дялове е действителен между страните по него, ако е сключен в предвидената от закона форма по чл.129, ал.2 от ТЗ. За да породи транслативното си действие по отношение на третите лица обаче, той следва да бъде вписан в ТР, като в регистърното производство е необходимо да бъде извършена проверка за спазването на особените изисквания на закона, каквото е това по чл.8, ал.3 от ЗОЗ. Ето защо, не е налице тъждество между изискванията за действителността на договора и предпоставките за вписване в търговския регистър на извършеното с него прехвърляне на дружествен дял, респективно за вписване на приобретателя по него като съдружник в дружеството. Обстоятелството, че в чл.8, ал.4 от ЗОЗ се уреждат последиците от неспазването на установеното в ал.3 изискване - запазване на заложното право по отношение на приобретателя, не променя характера на нормата на чл.8, ал.3 от ЗОЗ в диспозитивна и не дерогира изискването за наличие на съгласие на заложния кредитор за прехвърлянето, доказателства за което следва да бъдат представени в регистърното производство. С оглед изложеното се налага извод, че депозираната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а отказът на АВ да се потвърди. Що се отнася до поисканите от Агенцията по вписвания разноски, съдът намира, че не следва да присъжда такива. Съгласно нормата на чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.), съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. С това законодателно разрешение не е внесена промяна в охранителния характер на настоящото производство, поради което не може да се приеме, че Агенцията по вписванията е страна по него. Според чл.541 от ГПК разноските по охранителните производства винаги са за сметка на молителя. Мотивиран от горното и на основание чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, Бургаският окръжен съд