Присъда № 13 от 25.2.2026 г. на Районен съд - Добрич по дело № 5/2026 г.

към присъда № 13/25.02.2026 г. по н.о.х.д. № 5 по описа на Добричкия

районен съд за 2026 г.

На 06.01.2026 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 120/2025 г. по описа на Второ РУ при ОДМВР - Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция против Г. П. Г., ЕГН ••••••••••, за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Г. П. Г., на 21.05.2025 г., по път ІІ-71 град Добрич - град Силистра, в посока от град Добрич за село Карапелит, на кръстовището за село Златия, община Добричка, област Добрич, при управление на моторно превозно средство от категория С+Е - товарен автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено към него полуремарке марка „•••“ с рег. № •••, собственост на „•••“ ООД град Добрич с управител Н. Б. Г., движейки се с превишена скорост от 85,21 км/ч и навлизайки в лентата за насрещно движение, нарушил правилата за движение по пътищата:

чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.“

чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача

на пътно превозно средство е забранено да превишава следните

стойности на скоростта в km/h: 70 km/h извън населено място за пътно

превозно средство от категория С+Е.“,

и ударил движещия се в обратна посока, в лентата за насрещно движение товарен автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено полуремарке марка „•••“ с рег. № •••, собственост на „А. П.“ ЕООД град Балчик, управляван от Й. К. Й.ов от град Добрич и лек автомобил „•••“ с рег. № ••• управляван от Ш. М. А. от град Добрич, като по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета на товарен автомобил марка „•••“ с рег. № •••, тотална щета на прикачено полуремарке марка „•••“ с рег. № ••• и унищожен товар от слънчоглед - 6540,00 кг, в общ размер на 36072,60 лева (тридесет и шест хиляди седемдесет и два лева и шестдесет стотинки), собственост на „А. П.“ ЕООД град Балчик с управител П. Н. П. и вреди в размер на 2416,20 лева (две хиляди четиристотин и шестнадесет лева и двадесет стотинки), изразяващи се в щета на лек автомобил „•••“ с рег. № ••• собственост на Ш. М. А..

Процесуалният представител на ощетеното юридическо лице „А. П.“ ЕООД с представляващ П. Н. П., преди даване ход на разпоредителното заседание заявява, че няма да предявява в настоящото производство граждански иск срещу подсъдимия за претърпените от юридическото лице имуществени вреди.

Преди даване ход на разпоредителното заседание пострадалият Ш. М. А. заявява, че не желае да се конституира в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса.

В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия; Налице са основания за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК; Няма основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и да се извършват съдебни следствени действия по делегация; Не са налице основания за взе•••е на мярка за неотклонение или на други мерки за процесуална принуда по отношение на подсъдимия Г. П. Г.; Приема и прилага към материалите по делото справка за съдимост на подсъдимия Г. П. Г. с рег. № 260113005000015272/13.01.2026 г. и заверени копия от три броя трудови книжки на подсъдимия Г. П. Г. и не се налага събирането на нови доказателства; На основание чл. 252, ал. 1 от НПК, делото следва да бъде разгледано незабавно след провеждане на разпоредителното заседание, като не са налице основания за обединяване или разделяне на делото.

Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от НПК изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на държавното обвинение заявява, че процедурата е допустима, като не възразява производството да протече по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Ц. П., допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

По пренията представителят на Районна прокуратура Добрич поддържа повдигнатото обвинение, счита, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление, като му бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от 6 (шест) месеца, което след приложението на чл. 58а от НК да бъде намалено до 4 (месеца) лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 3 (три) години. Пледира се на подсъдимия да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г от НК, а именно - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца, както и да му бъдат възложени сторените по досъдебното производство разноски.

Защитникът на подсъдимия по пренията заявява, че повдигнатото спрямо подсъдимия Г. обвинение е безспорно доказано. Относно индивидуализацията на наказанието, защитникът на подсъдимия пледира на последния да бъде определено наказание пробация, което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“ от НК бъде заменено с глоба в размер на 200 (двеста) евро. Пледира се, съдът съобразявайки Тълкувателно решение № 1 от 13 април 2023 г. на Върховния касационен съд на Република България по тълкувателно дело № 1 по описа за 2022 г., да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК и да не наложи кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 343г от НК наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

По пренията, на даденото му право на лична защита, подсъдимият Г. заявява, че поддържа становището на защитника си.

На дадената му последна дума подсъдимият Г. заявява: „Нямам какво да кажа.“ (цитат).

След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 21.05.2025 г., около 10:40 часа, свидетелят Ш. М. А. управлявал собствения си лек автомобил „•••“ с рег. № ••• по главен път ІІ-71 град Добрич - град Силистра (републикански второкласен път), в посока от град Добрич за село Карапелит.

Пътнотранспортното произшествие е настъпило в светлата част на денонощието, при ясно, слънчево време и добра метеорологична видимост, на прав, хоризонтален участък от платното за движение, в зоната на регулирано с пътни знаци и хоризонтална маркировка Т-образно кръстовище. Асфалтовата настилка в района на произшествието е била суха, запазена и гладка, без неравности и следи от ремонт.

При приближаване на Т-образното кръстовище с пътя за село Златия, свидетелят А. предприел •••евра завиване наляво (в посока с. Златия), намалил скоростта на управляваното от него моторно превозно средство и спрял почти върху осевата линия с левите си гуми, за да пропусне насрещно движещите се с предимство участници в движението. В същото това време два товарни автомобила също се движели по републикански второкласен път ІІ-71, в посока един срещу друг.

Първият товарен автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено към него полуремарке марка „•••“ с рег. № •••, собственост на „•••“ ООД град Добрич с управител Н. Б. Г., бил управляван от подсъдимия Г. П. Г., а вторият товарен автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено полуремарке марка „•••“ с рег. № •••, собственост на „А. П.“ ЕООД град Балчик с управител П. Н. П., управляван от свидетеля Й. К. Й.ов.

Приближавайки кръстовището за село Златия, подсъдимият Г. П. Г. управлявал товарния автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено към него полуремарке марка „•••“ с рег. № •••, със скорост от 85,21 км/ч, като при тази скорост на движение в конкретната ситуация и конкретните условия, опасната зона на спиране на превозното средство е била с дължина 95,40 м. Виждайки лекия автомобил „•••“ с рег. № ••• който бил спрял М.ално вляво на дясната пътна лента за движение, с цел извършване на •••евра завиване наляво в посока село Златия, и изчакващ насрещно движещите се превозни средства, подсъдимият Г. задействал спирачната система на управляваното от него моторно превозно средство, но дистанцията се оказала сравнително малка и недостатъчна за спиране на превозното средство. Разстоянието между спрелия, изчакващ за завиване наляво лек автомобил „•••“ с рег. № ••• и десния край на платното за движение също се оказало недостатъчно за преминаване на товарния автомобил, управляван от подсъдимия, вдясно от лекия автомобил. Виждайки бързото намаляване на дистанцията и недостатъчното разстояние за спиране, с цел да избегне удара в задната част на спрелия лек автомобил „•••“ с рег. № ••• подсъдимият Г. предприел •••евра заобикаляне на лекия автомобил от лявата му страна и навлязъл в лентата за насрещно движение.

В същото това време, вторият товарен автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено полуремарке марка „•••“ с рег. № •••, движещ се по път ІІ-71 в посока от село Карапелит към град Добрич, управляван от свидетеля Й. К. Й.ов, също навлязъл в кръстовището, образувано с пътя за село Златия. В момента, в който управляваният от свидетеля Й.ов товарен автомобил преминал покрай спрелия лек автомобил „•••“ с рег. № ••• и го подминал, товарният автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено към него полуремарке марка „•••“ с рег. № •••, управляван от подсъдимия Г., заобикаляйки от ляво спрелия лек автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение, при което траекториите на движение на двата товарни автомобила се пресекли и последвал удар между тях.

Товарният автомобил „•••“ почти челно, с предната броня, предна декоративна маска, преден капак и кабина, се ударил в лявата страна, в областта на предната ос на полуремаркето, теглено от влекача „•••“, управляван от свидетеля Й.ов. От удара товарното полуремарке се поднесло странично и поради високия център на тежестта (същото е било пълно със слънчогледови семки), се наклонило силно надясно, а десните гуми изписали дъга с голям радиус. От силата на реакция на удара и от създалите се инерционни сили от скоростта и масата на автомобила, възникнал въртящ момент по хоризонталната направляваща ос на масовия център на полуремаркето, с център на ротация десните гуми на полуремаркето и посока на завъртане надясно по посока на часовниковата стрелка, което е довело до преобръщане на полуремаркето надясно върху десния му борд и разпиляване на товара по пътното платно. Инерционните сили от масата на полуремаркето и масата на товара, които са значително по-големи от масата на влекача, довели до неговото преобръщане (на влекача) надясно по посока на часовниковата стрелка. Така съставът влекач и полуремарке продължил движението си около 5-6 метра, обърнат на дясната си страна, плъзгайки се по пътното платно, доразпилявайки товара от слънчогледови семки, преустановявайки движението си обърнат надясно върху дясната врата и десния борд, завъртени наляво по вертикалната ос, по посока обратна на часовниковата стрелка, съответно - влекачът, завъртян на около 60 градуса, а полуремаркето на около 20 градуса спрямо първоначалната им посока на движение.

Товарният състав, състоящ се от влекач марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено към него полуремарке марка „•••“ с рег. № •••, управляван от подсъдимия Г., под въздействието на силата на реакция на удара и създалия се въртящ момент от инерционните сили на скоростта и масата на състава, с център на ротация мястото на удара (предната ос на влекача), се „пречупил“ (сгънал като ножица) в зоната на седлото на влекача и „царския“ централен болт на полуремаркето. Задната част на влекача се завъртяла по вертикалната ос на масовия център на тежестта в посока, обратна на часовниковата стрелка, задните гуми изписали дъга с голям радиус и със задната дясна част на носещата конструкция на рамата на влекача, същият се ударил в задния десен панел на спрелия лек автомобил „ТОЙОТА“. От силата на удара лекият автомобил се изместил на около 3 метра напред и преустановил движението си завъртян на ляво на 20 градуса по посока обратна на часовниковата стрелка спрямо първоначалната си посока на движение. След удара товарният автомобил „•••“ продължил въртеливото си движение още около 2 метра и преустановил движението си, завъртян наляво на 140 градуса по посока, обратна на часовниковата стрелка спрямо първоначалната си посока на движение, а полуремаркето останало в първоначалната си посока на движение.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство автотехническа експертиза (том І, л. 89 - л. 130 от досъдебното производство), мястото на удара между товарния автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено към него полуремарке марка „•••“ с рег. № ••• и товарния автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено полуремарке марка „•••“ с рег. № •••, е в зоната между 106,8 м - 108,3 м след Ориентир № 1 и на 7 метра в ляво от Ориентир № 2 - дясната граница на платното за движение.

Мястото на удара между товарния автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено към него полуремарке марка „•••“ с рег. № ••• и лекия автомобил „•••“ с рег. № ••• се намира на 113,8 м след Ориентир № 1 и на 2 метра в ляво от Ориентир № 2 – дясната граница на платното за движение (АТЕ – том І, л. 89 - л. 130 от досъдебното производство).

Съгласно заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство АТЕ (том І, л. 89 - л. 130 от досъдебното производство), скоростта на движение на товарния автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено към него полуремарке марка „•••“ с рег. № •••, непосредствено преди настъпване на пътнотранспортното произшествие е била 85,21 км/ч, като при тази скорост на движение в конкретната ситуация и конкретните условия, опасната зона на спиране на превозното средство е била с дължина 95,40 м. Когато водачът на товарния автомобил се е намирал на 81,90 м и е имал техническа възможност да възприеме опасността, не са му достигали 13,50 м за да спре и да избегне удара.

Видно от заключението на вещото лице, разстоянието, на което се е намирал товарният автомобил от мястото на удара в момента, в който е имал техническа възможност да възприеме опасността, е по-малко от дължината на опасната му зона на спиране, поради което при избраната от водача скорост на движение 85,21 км/ч, същият не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара, а с това и да предотврати произшествието.

Ако водачът на товарния автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено към него полуремарке марка „•••“ с рег. № •••, се е движел със скорост от 70 км/ч (която е М.ално разрешената скорост за движение на състав извън населено място), то опасната зона на спиране на превозното средство е с дължина 71,02 м. При тази скорост на движение, ако водачът на товарния автомобил е реагирал своевременно и е предприел спиране в момента, в който е имал възможност да възприеме опасността от спрелия и изчакващ да завие наляво лек автомобил (т.е. когато се е намирал на 81,90 м преди мястото на удара), то същият е имал техническата възможност да преустанови движението на управлявания от него товарен автомобил преди мястото на удара и да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие.

Съгласно заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство АТЕ, скоростта на движение на товарния автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено полуремарке марка „•••“ с рег. № •••, непосредствено преди настъпване на пътнотранспортното произшествие е била 66,10 км/ч, като при тази скорост на движение опасната зона на спиране на превозното средство е с дължина 64,60 м. При тази скорост на движение, отчитайки, че водачът на товарния автомобил е имал възможност да възприеме възникналата опасност, когато се е намирал на 31,13 м преди мястото на удара, то същият не е имал техническата възможност да спре управлявания от него автомобил преди мястото на удара, а с това и да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие.

Непосредствено преди настъпването на пътнотранспортното произшествие, водачът на лекия автомобил „•••“ с рег. № ••• с цел извършване •••евра завиване наляво към село Златия, е бил спрял М.ално вляво на пътна лента в която се е движел (с левите гуми върху разделителната линия), за да пропусне идващите срещу него превозни средства, които са били с предимство за преминаване през кръстовището, като същият не е имал никаква възможност да предвиди и да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие.

При извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на седлови влекач марка „•••“ с рег. № ••• не са установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване (АТЕ – том І, л. 81 - л. 88 от досъдебното производство).

При извършения оглед по окачването на трите моста, спирачната система и ходовата част на полуремарке марка „•••“ с рег. № ••• не са установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване (АТЕ – том І, л. 81 - л. 88 от досъдебното производство).

При извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на седлови влекач марка „•••“ с рег. № ••• не са установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване (АТЕ – том І, л. 81 - л. 88 от досъдебното производство).

При извършения оглед по окачването на трите моста, спирачната система и ходовата част на полуремарке марка „•••“ с рег. № ••• не са установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. Установените повреди са в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие (АТЕ – том І, л. 81 - л. 88 от досъдебното производство).

При извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на лек автомобил „•••“ с рег. № ••• не са установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване (АТЕ – том І, л. 81 - л. 88 от досъдебното производство).

При изследване и установяване механизма на автопроизшествието и последиците от него по несъмнен начин е установен размерът на причинените повреди по товарния автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено полуремарке марка „•••“ с рег. № •••, собственост на „А. П.“ ЕООД град Балчик, както и по лекия автомобил „•••“ с рег. № ••• собственост на Ш. М. А..

Видно от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство АТЕ (том І, л. 89 - л. 130 от досъдебното производство), възстановяването на седловия влекач марка „•••“ с рег. № •••, както и на полуремаркето марка „•••“ с рег. № •••, е технически възможно, но е икономическо неизгодно поради високата стойност на ремонта и възстановителните работи (части, материали, труд), като е налице тотална щета както за влекача, така и за полуремаркето. Съгласно заключението на вещото лице, остатъчната стойност на влекача е в размер на 16 387,50 лева (8379 евро), а тази на полуремаркето - 13 537,50 лева (6921,61 евро).

Съгласно заключението на вещото лице по изготвената оценъчна експертиза (том І, л. 132 от ДП), стойността на унищожения товар - 6540,00 кг слънчоглед е 6147,60 лева, като общата стойност на причинената вреда на „А. П.“ ЕООД град Балчик с управител П. Н. П. е в размер на 36 072,60 лева (тридесет и шест хиляди седемдесет и два лева и шестдесет стотинки).

Видно от заключението на вещото лице по изготвената АТЕ, за отстраняване на повредите по лекия автомобил „•••“ с рег. № ••• собственост на Ш. М. А., е необходимо да му се извърши ремонт на стойност 2 416,20 лева (две хиляди четиристотин и шестнадесет лева и двадесет стотинки), респективно в такъв размер е и причинената на Ш. А. имуществена вреда, като общият размер на причинените имуществени вреди е 38 488,80 лева (тридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки).

В хода на досъдебното производство, представляващият дружеството - собственик на товарния автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено към него полуремарке марка „•••“ с рег. № ••• - свидетелят Н. Б. Г., е направил изявление с правно основание чл. 343, ал. 2 от НК, като е поискал наказателното производство, относно причинените на дружеството имуществени вреди да бъде прекратено, поради което и тези вреди не са били обект на изследване.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Справка за съдимост на Г. П. Г. от 03.11.2025 г.; справка с характеристични данни на Г. П. Георгиев; справка за нарушител/водач; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; протокол за разпит на обвиняем от 21.11.2025 г.; протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие от 21.05.2025 г., ведно с фотоалбум; скица към протокол за оглед на ПТП от 21.05.2025 г.; протокол за разпит на свидетеля Ш. М. А. от 21.05.2025 г.; протокол за разпит на свидетеля С. Н. С. от 27.05.2025 г.; протокол за разпит на свидетеля Й. К. Й.ов от 27.05.2025 г.; протокол за разпит на свидетеля М. С. Д. от 05.06.2025 г.; протокол за разпит на свидетеля В. А. А. от 09.06.2025 г.; протокол за разпит на свидетеля Д. С. И. от 10.06.2025 г.; протокол за разпит на свидетеля К. К. М. от 11.06.2025 г.; протокол за разпит на свидетеля П. Н. П. от 09.06.2025 г.; протокол за разпит на свидетеля М. П. Б. от 07.07.2025 г.; протокол за разпит на свидетеля Н. Б. Г. от 03.11.2025 г.; протокол с рег. № 265000- 3797/03.11.2025 г.; протокол за разпит на свидетеля П. Н. П. от 28.11.2025 г.; автотехническа експертиза от 20.06.2025 г.; автотехническа експертиза от 12.09.2025 г.; справка нарушител/водач на Г. П. Г.; справка нарушител/водач на Й. К. Й.ов; констативен протокол с пострадали лица № 2025-1035-50563; справка с рег. № 10582р-2342, екз. № 2/27.05.2025 г.; протокол за доброволно предаване; епикриза на Й. К. Й.ов; копие на свидетелства за регистрация част II; копие на удостоверение за техническа изправност на ППС; ЗЗ „Гражданска отговорност“ № BG/30/125000749815; копие на свидетелство за управление на МПС на Г. П. Г.; копие на свидетелство за управление на МПС на Й. К. Й.ов; копие на свидетелство за регистрация част I; копие на свидетелство за регистрация част II; полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/08/125000642935; удостоверение за техническа изправност на ППС – 2 броя; товарителница за обществен автомобилен превоз в страната № •••; трудов договор № •••/16.02.2023 г.; заповед № ••• г.; полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № BG•••; протокол № ••• за извършен оглед на МПС; протокол за водача; свидетелство за регистрация част I – 2 броя; удостоверение за техническа изправност на ППС -2 броя; товарителница за обществен и автомобилен превоз в страната серия Г № ••• г.; пътно-прехвърлителна разписка № ••• г.; пътен лист № •••; трудов договор № ••• г.; полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № BG•••; полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/•••; опис - заключение за вреди на МПС; приемна бележка 73119 от 22.05.2025 г.; справка в централна база КАТ; протокол № ••• за извършен оглед на МПС; справка за съдимост на Г. П. Г. от 13.01.2026 г., ведно с бюлетин за съдимост; заверени копия от три броя трудови книжки на подсъдимия Г. П. Г..

Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Подсъдимият Г. П. Г. от обективна и субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 343, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 21.05.2025 г., по път ІІ-71 град Добрич - град Силистра, в посока от град Добрич за село Карапелит, на кръстовището за село Златия, община Добричка, област Добрич, при управление на моторно превозно средство от категория С+Е - товарен автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено към него полуремарке марка „•••“ с рег. № •••, собственост на „•••“ ООД град Добрич с управител Н. Б. Г., движейки се с превишена скорост от 85,21 км/ч и навлизайки в лентата за насрещно движение, нарушил правилата за движение по пътищата:

чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.“

чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача

на пътно превозно средство е забранено да превишава следните

стойности на скоростта в km/h: 70 km/h извън населено място за пътно

превозно средство от категория С+Е.“,

и ударил движещия се в обратна посока, в лентата за насрещно движение товарен автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено полуремарке марка „•••“ с рег. № •••, собственост на „А. П.“ ЕООД град Балчик, управляван от Й. К. Й.ов от град Добрич и лек автомобил „•••“ с рег. № ••• управляван от Ш. М. А. от град Добрич, като по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета на товарен автомобил марка „•••“ с рег. № •••, тотална щета на прикачено полуремарке марка „•••“ с рег. № ••• и унищожен товар от слънчоглед - 6540,00 кг, в общ размер на 36072,60 лева (тридесет и шест хиляди седемдесет и два лева и шестдесет стотинки), собственост на „А. П.“ ЕООД град Балчик с управител П. Н. П. и вреди в размер на 2416,20 лева (две хиляди четиристотин и шестнадесет лева и двадесет стотинки), изразяващи се в щета на лек автомобил „•••“ с рег. № ••• собственост на Ш. М. А..

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Съдържащите се в писмените доказателства данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното Д.ие. Гласните доказателства са безпротиворечиви, че именно подсъдимият Г. П. Г. е управлявал въпросното моторно превозно средство.

Налице са всички обективни съставомерни признаци на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, а именно - противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата, в частност - чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, настъпване на вредоносен резултат - причиняване на значителни имуществени вреди (установени с автотехническа и оценъчна експертизи), както и причинната връзка между тях.

Съгласно Постановление № 1 от 17.1.1983 г. по н.д. № 8/82 г. на Пленума на ВС, „значителни имуществени вреди” са налице, когато паричната им равностойност е не по-малка от 14 минимални работни заплати за страната към момента на извършване на Д.ието.

За периода 01.01.2025 г. - 31.12.2025 г. минималната работна заплата за страната е била 550,66 евро/1077 лева, съгласно ПМС № 359/23.10.2024 г.).

Съобразявайки задължителната съдебна практика, както и константната такава, за да е налице съставомерният признак „значителни имуществени вреди“, същите следва да са в размер не по-малък от 15078 (петнадесет хиляди седемдесет и осем) лева. В случая причинените имуществени вреди са в общ размер на 38488,80 лева (тридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки), който размер надхвърля 35 пъти минималната работна заплата за страната към датата на Д.ието - 21.05.2025 г.

Релевантни за наказателната отговорност, както и за определяне на гражданските последици от Д.ието са само онези нарушения на правилата за движение по пътищата, допуснати от подсъдимия, които се намират в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици. Съдът намира, че подсъдимият Г., управлявайки товарен автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено към него полуремарке марка „•••“ с рег. № •••, е нарушил следните правила за движение по пътищата, съгласно Закона за движението по пътищата, а именно:

чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.“

чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача

на пътно превозно средство е забранено да превишава следните

стойности на скоростта в km/h: 70 km/h извън населено място за пътно

превозно средство от категория С+Е.“

В настоящия случай подсъдимият Г. е управлявал товарния автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено към него полуремарке марка „•••“ с рег. № •••, със скорост от 85,21 км/ч, при М.ално разрешена скорост за движение извън населено място от 70 км/ч, съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в редакцията, действала към датата на Д.ието и при която скорост на движение, същият не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара, а с това и да предотврати произшествието.

И тъй като при избраната скорост на движение от 85,21 км/ч, подсъдимият не е имал техническа възможност да предотврати

произшествието, спирайки преди мястото на удара, същият, с цел да избегне удара в задната част на спрелия лек автомобил „•••“ с рег. № ••• в нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което траекторията му на движение се пресекла с траекторията на движение на товарния автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено полуремарке марка „•••“ с рег. № •••, в резултат на което последвал удар между тях.

Съгласно заключението на вещото лице по изготвената АТЕ, при скорост на движение от 70 км/ч, ако подсъдимият е реагирал своевременно и е предприел спиране в момента, в който е имал възможност да възприеме опасността от спрелия и изчакващ да завие наляво лек автомобил, то същият е имал техническата възможност да преустанови движението на управлявания от него товарен автомобил преди мястото на удара и да предотврати

настъпването на пътнотранспортното произшествие.

Подсъдимият Г. обаче при М.ално разрешена скорост за движение от 70 км/ч, е управлявал товарния автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено към него полуремарке марка „•••“ с рег. № ••• със скорост от 85,21 км/ч, в резултат на което и след навлизане в лентата за насрещно движение, е настъпило и пътнотранспортното произшествие.

С други думи - именно нарушенията на императивните правила на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се намират в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Тук е мястото да се отбележи, че свидетелите Й. К. Й.ов и Ш. М. А., в качеството си на участници в движението - първият, като водач на товарен автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено полуремарке марка „•••“ с рег. № •••, а вторият, като водач на лек автомобил „•••“ с рег. № ••• от своя страна по никакъв начин не са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, тъй като от тяхна страна няма извършени нарушения на правилата за движение по пътищата.

Д.ието е извършено от подсъдимия Г. Г. при формата на вината - престъпна небрежност (несъзнавана непредпазливост), тъй като същият, управлявайки товарен автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено към него полуремарке марка „•••“ с рег. № •••, не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Причина за извършване на Д.ието са неспазване на правилата за движение по пътищата.

За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него Д.ие и данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на Г. П. Г..

Подсъдимият Г. П. Г. роден на ••• г. в гр. Добрич, общ. Добрич, обл. Добрич, живущ в гр. Добрич, общ. Добрич, обл. Добрич, ул. „•••“ № ••• българин, български гражданин, с основно образование, месторабота - „•••“ ООД гр. Добрич, длъжност - шофьор, женен, неосъждан, ЕГН ••••••••••.

Д.ието е извършено при превес на смекчаващите вината обстоятелства - чисто съдебно минало, липса на неприключили наказателни производства, добрите характеристични данни по местоживеене, проявеното критично отношение към извършеното, както и неголемия брой нарушения на правилата за движение по пътищата, за които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред.

Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК сочи, че подсъдимият Г. съдейства за разкриване на обективната истина, както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да се отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия случай признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител.

Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете обстоятелството, че са причинени имуществени вреди в размер на 38 488,80 лева (тридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки), който размер надхвърля значително прага от 15 078 (петнадесет хиляди седемдесет и осем) лева, необходим, за да е налице съставомерният признак „значителни имуществени вреди“.

Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът отчете и обстоятелството, че в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие са били причинени и телесни увреждания на водача на товарния автомобил марка „•••“ с рег. № ••• - свидетеля Й. К. Й.ов (описани в приложената по досъдебното производство епикриза), в действителност несъставомерни по смисъла на чл. 128, ал. 2 от НК и чл. 129, ал. 2 от НК, поради което и неотносими към правната квалификация на Д.ието, но явяващи се отегчаващо вината обстоятелство.

Изложените обстоятелства съдът прецени спрямо тежестта на инкриминираното Д.ие и установи следното:

Няма спор, че извършеното от подсъдимия Г. престъпление не е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но съдът намира, че същото се отличава с висока степен на обществена опасност на Д.ието. Фразата „висока степен на обществена опасност на Д.ието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените транспортни престъпления, за броя на убитите при тях, осакатените завинаги, получили временни – по-тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези престъпления, макар и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за това транспортните престъпления най-общо казано имат крайно негативна обществена оценка. Особено укорими са нарушенията, извършвани от водачите на моторни превозни средства, довели до причиняване на пътнотранспортни произшествия, отчитайки, че управлението на моторно превозно средство е правнорегламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. В тази връзка следва да се посочи, че напоследък нарушенията извършени от лица, управляващи мощни моторни превозни средства вземат застрашителни размери, като в повечето случаи тези нарушения са дръзки и арогантни. В настоящия казус подсъдимият Г. не прави изключение от тези случаи, отчитайки, че Д.ието е осъществено с мощно моторно превозно средство - товарен автомобил марка „•••“ с рег. № ••• с прикачено към него полуремарке марка „•••“ с рег. № •••, като с поведението си, подсъдимият е допуснал пътнотранспортно произшествие с участието на още две пътни превозни средства, създавайки сериозна опасност за здравето и живота на всички участници в него.

Иначе казано – подсъдимият е осъществил Д.ие с висока степен на обществена опасност.

Относно вида и размера на наказанието:

Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да отговаря на основните принципи (с оглед правната теория), както и на целите на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и ху•••ност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на наказанието.

Предвидените наказания за извършеното от подсъдимия Г. П. Г. престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК са лишаване от свобода до една година или пробация.

В нормата на чл. 343, ал. 1, б. „а“ от НК законодателят е предвидил две алтернативни наказания, за да се даде възможност на съда да наложи на подсъдимия онова от алтернативно предвидените наказания, което най-добре би го поправило и превъзпитало и което би съдействало да се постигнат целите на наказанието. В настоящия случай отчитайки ниската степен на обществена опасност на дееца, съдът намира, че целите на генералната и специалната превенция биха се постигнали с налагане на по-лекото от предвидените алтернативни наказания, а именно – наказанието пробация.

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията, действала към момента на извършване на престъплението (Изм., ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г.). Нормата на чл. 58а, ал. 5 от НК изрично изключва посочената в ал. 1 техника на индивидуализиране на санкцията за наказанията по чл. 37, ал. 1, т. 2 - т. 11, към които по силата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от НК принадлежи наказанието пробация. С други думи – правилата по ал. 1 - 4 се прилагат единствено и само за наказанията доживотен затвор, лишаване от свобода и доживотен затвор без замяна.

При определяне на наказанието при условията на чл. 57, ал. 1 от НК съдът, съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един и същ мисловно оценъчен процес както видът, така и размерът на наказанието, като се ръководи от изискванията по чл. 36 от НК. Алтернативните наказания са елементи от една комплексна санкция, чиито минимален размер съвпада с минимума на най-лекото алтернативно наказание, а М.алният размер с М.ума на най-тежкото алтернативно предвидено наказание. Ето защо, в зависимост от конкретната тежест на обстоятелствата по чл. 54 от НК и съотношението между тях е възможно при значителен превес на смекчаващите обстоятелства да се наложи минимално предвидения размер на наказанието по най-леката алтернативна санкция, ако то е най-подходящо за дееца, с оглед целите по чл. 36 от НК.

В настоящия случай съдът намира, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, обуславящи несъразмерна тежест дори и на най-лекото предвидено в закона наказание, поради което съдът не би могъл да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК, т.е. да замени наказанието пробация с глоба от сто до петстотин лева, като следва да определи вида и продължителността на пробационните мерки, съобразно чл. 54 от НК.

С оглед личността на подсъдимия, съдът определи наказание пробация в следната съвкупност от пробационни мерки:

• Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 (шест) месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице - два пъти седмично.

• Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 (шест) месеца.

Съдът намира, че така определеното наказание пробация, в тази съвкупност и с тази продължителност на пробационните мерки ще изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.

На основание чл. 343г във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК , отчитайки, че основното наказание за извършеното престъпление не е определено при условията на чл. 55 от НК и в съответствие със задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 13 април 2023 г. на Върховния касационен съд на Република България, ОСНК, по тълкувателно дело № 1 по описа за 2022 г., съдът намира, че подсъдимият Г. П. Г. следва да бъде осъден на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за определен срок, в рамките на предвидения от закона. По отношение на този срок и при преценяване на всички обстоятелства по делото, имащи значение за тази преценка (малкият брой нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е бил санкциониран по административен ред, както и с оглед на останалите благоприятни за личността на подсъдимия обстоятелства), съобразявайки начина на осъществяване на престъпния състав и настъпилите съставомерни последици, съдът намира, че същият този срок следва да се определи в размер на 3 (три) месеца.

Съдът намира, че така наложеното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 (три) месеца е съобразено както с тежестта на конкретното Д.ие, така и с малкия брой нарушения на правилата за движение по пътищата, за които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред, отчитайки, че трудовата му ангажираност е била свързана именно и само с управление на моторно превозно средство.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на подсъдимия Г. П. Г. за виновен, съдът го осъди да заплати сторените по делото разноски в размер на 1542,03 евро (хиляда петстотин четиридесет и две евро и три евроцента)/3015,94 лева (три хиляди и петнадесет лева и деветдесет и четири стотинки) по сметка на Областна дирекция на МВР - Добрич.

С присъдата съдът постанови приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. оптичен носител CD-R maxell, предоставен от Дирекция „Национална система 112-МВР“, Районен център 112 - Варна да остане по делото, в срока на съхранение на същото, след което да се унищожи.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!

Районен съдия:

(Данчо Димитров)

Мотивите към присъдата са изготвени на 23.04.2026 г., в срока по чл. 308, ал. 2 от НПК.