Решение № 257 от 27.2.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1119/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл. 226, ал.1 т.5 във вр. с чл.231 от ЗМВР Жалбоподателят С. А. Ц. обжалва Заповед №ЧР-05-285/26.09. 2025г. на Министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното му правоотношение на С. А. Ц., в качеството му на заместник-главен директор на ГДИН. Счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл.146, т.2,т.3,т.4 и т.5 от АПК . С. Ц. твърди, че обжалваният административен акт е постановен при липса на мотиви, поради което не е спазено изискването за форма на административния акт – порок по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Сочи, че е константна практика на ВАС, че липсата на мотиви нарушава изискването за форма на административния акт и представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Според жалбоподателя, в случая ,мотивите“ към обжалваната заповед просто липсват. Уточнява, че преразказът на фактическата обстановка относно предходни факти не представлява мотиви. Счита, че липсва каквато и да е обосновка по какъв начин и въз основа на какви факти и обстоятелства. Намира, че Министърът на правосъдието е взел своето решение за издаване на обжалвания административен акт без да изложи мотиви и следователно обжалваната заповед на Министъра на правосъдието е изцяло необоснована, с липсващи мотиви. Изтъква, че изискването за обоснованост на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и законоустановените интереси на гражданите и организациите и че мотивирането на административните актове е условие за тяхната законосъобразност . Аргументира се, че това изискване е залегнало в общия административнопроцесуален ред - чл.59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК и че е без значение дали при постановяване на акта органът действа в условията на обвързана компетентност или разполага с оперативна самостоятелност. Подчертава, че съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване, като по същество те представляват юридическия факт , респективно - фактическият състав, от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Сочи, че това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата, на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта, които в случая не са изложени. С. Ц. твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и поради това, че от страна на Министъра на правосъдието не е извършена преценка за наличието на други вакантни и подходящи за служителя длъжности. Аргументира се, че съгласно практиката на ВАС, извършването на преценка за наличието на други вакантни и подходящи за служителя длъжности, както и предлагането им на конкретния служител е абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразността на последващото прекратяване на служебното правоотношение. Намира, че в случая такава преценка не е извършена, поради което обжалваната заповед е незаконосъобразна. Твърди, че са налице и други длъжности, които са били вакантни, но не са му били предложени да ги заеме. Позовава се на практика на ВАС, съобразно която ЗМВР не дефинира белезите, позволяващи определянето на дадена длъжност като „подходяща“. Посочва, че преценката има ли друга длъжност, която да е подходяща за служителя, е винаги дължима и следва да бъде надлежно изразена в прекратителната заповед, тъй като обуславя проверката за наличието на юридически факти с изключващо прекратяването на правоотношението действие. Счита, че тази преценка трябва да е конкретна и подчинена на изследването дали съпоставяната друга длъжност съответства на професионалната квалификация на служителя, неговото здравословно, психологическо, физическо състояние и въобще обективната му способност да я изпълнява и че по този начин правно-логически се очертават и принципните критерии за принадлежността на свободната длъжност към категорията на подходящите. Твърди, че в случая в обжалваната заповед не е била изискана информация от структурите на МП и ГДИН относно наличието на всички вакантни и подходящи длъжности, а нарочно са му предложени неподходящи такива, с цел да не приеме. Жалбоподателят е категоричен , че непосредствено преди издаването на обжалваната заповед процедурата по наредбата, включително предлагане на длъжност – чл. 7, ал. 1, въобще не е провеждана. Посочва, че имплицитно съдържащото се в заповедта съждение за липсата на друга подходяща длъжност не отговаря на действителността и от него на самостоятелно основание следва противоречието на акта с материалния закон. Навежда доводи, че активността на органа е ограничена до предлагането на две длъжности, които не са подходящи за жалбоподателя, защото притежаваните от него квалификация и професионален опит надвишават чувствително изискванията към предложените длъжности, като последните са намират и по-ниско в йерархията на системата и назначаването LЦУ на тях би било равнозначно на понижаване, а подобно кариерно развитие е допустимо в други хипотези, неотносими към настоящата. Според жалбоподателя, отделно следва да се отчете факта, че тези длъжности се намират в регионални дирекции, отдалечени от София и макар и ръководни длъжности, не са от вида на старши ръководни, каквато Цветанов е заемал, което несъмнено е фактор, който е от значение. В жалбата се посочва още, че обоснованото фактическо установяване на съда относно наличието на други свободни длъжности, които са и подходящи за заемане към датата на издаване на заповедта - чл. 142,ал.1 от АПК - е отрицателна предпоставка на упражненото правомощие по чл.226, ал.1, т. 5 ЗМВР - служебното правоотношение е могло да бъде правомерно прекратено само при отказ на служителя да заеме не всяка предложена, а само длъжност с признака по ал. 5 на текста. Изтъква, че неизпълнението на това условие квалифицира акта за незаконосъобразен по чл. 146, т. 4 от АПК. Относно факта, че в случая няма реално съкращаване на щата, което води до незаконосъобразност на обжалваната заповед жалбоподателят намира, че както следва от практиката на ВАС, преструктурирането на администрацията, при което се запазва системата от функции, задачи и изисквания към конкретна длъжност и броя на лицата, които я заемат, не представлява съкращение на щата. Аргументира се, че промяната на местоизпълнението на длъжността в този случай не съставлява съкращение на щата , независимо от формалното изявление за съкращаване на длъжността като позиция в щатното разписание, защото е извършено трансформиране на длъжността, която е продължила да съществува в същия сектор с идентични функции, задачи, отговорности и изисквания за заемането й при ненамалена обща численост на лицата, които я заемат. Твърди, че в настоящия случай считам, че няма реално преструктуриране, а само формално такова, а длъжността функционално е продължила и продължава да си съществува. С. Ц. счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и поради това, че в случая е налице и превратно упражняване на властническите правомощия от органа по назначаването. Намира, че предприетата структурна промяна не отговаря на принципите за разумност, добросъвестност, справедливост и съразмерност по чл.6 АПК. За жалбоподателя в случая длъжността заместник-директор само привидно е съкратена от щата на ГДИН при формално спазване на материалния закон, като извършеното редуциране с една бройка в случая е не поради необходимостта от оптимизиране дейността на конкретната структура в ГДИН, а разкрива действително преследваната с извършената промяна цел - премахване на длъжността на служителя, за да се постигне персоналното му отстраняване като заместник-директор на ГДИН. С тези доводи жалбоподателят иска от съда въз основа на справедливостта и закона да постанови решение, с което да отмени Заповед№ЧР-05-285/26.09.2025г. на Министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното правоотношение на С. А. Ц., [ЕГН], в качеството му на заместник-главен директор на ГДИН. Претендира и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В хода на съдебното производство жалбоподателят С. Ц. поддържа жабата си, по изложените в нея съображения, и моли същата да бъде уважена, като обжалваната заповед бъде отменена като незаконосъобразна, с произтичащите от това правни последици. Ответникът Министърът на правосъдието, действащ чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Т.Недкова, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в сила Заповед №ЧР-05-285/26.09.2025г. на Министъра на правосъдието като правилна и законосъобразна, издадена от компетентно лице, в кръга на правомощията му, при спазване на всички процесуални и материално-правни разпоредби. Изтъква ,че от събраните по делото доказателства се установява, че съкратената щатна бройка не е трансформирана в длъжност с подобни функции, а е прехвърлена за обезпечаване на новоизградения затвор в с. Самораново, с учебен център, както и че функциите, които са били възложени на жалбоподателя са останали под прякото ръководство и контрол на главния директор на ГДИН. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК. В хода на съдебното производство, а и в представените писмени бележки ответникът моли съда да отхвърли жалбата и да остави в сила обжалваната заповед като правилна и законосъобразна. Според ответника, в хода по същество на правния спор жалбоподателят се описва да въведе възражения, които не са изложени в жалбата му относно основанието за прекратяване на служебното му правоотношение. Категоричен е, че основанието, на което е издадена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на С. Ц. не е това, че е му е отнет достъпът до класифицирана информация , а е съкращаване на длъжността. Акцентира, че единственият мотив, поради който се засяга отнемането на достъп до класифицирана информация на жалбоподателя е този, че е от страна на Министъра е било изпълнено задължението му-да предложи на Цветанов други длъжности за заемане по реда на чл.226, ал.5 от ЗМВР и поради липсата на други свободни ръководни длъжности. Подчертава, че отнемането на достъпа до класифицирана информация е пречка Цветанов да заеме ръководна длъжност в ГДИН, защото за всички ръководни длъжности има изискване за наличие на такъв достъп до класифицирана информация. В заключение, Министърът на правосъдието моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди обжалваната заповед като законосъобразна. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за юрисконсултско възнаграждение, аргументирайки се, че делото не е с фактическа и правна сложност е а правен спор с предмет обикновено съкращаване в щата. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение . Настоящият съдебен състав на Административен съд-София област, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното : Предмет на обжалване е Заповед№ЧР-05-285/26.09.2025г. на Министъра на правосъдието, с която на основание чл.10, ал.2, т.5 и чл.19,ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, във вр. с чл.226,ал.1, т.5 във вр. с чл.226, ал.5 от Закона за Министерство на вътрешните работи, във връзка с протокол с рег.№26-00-190#4/24.09.2025г. по описа на ГДИН е прекратено служебното правоотношение на старши комисар С. А. Ц.-заместник-главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, поради „съкращаване на длъжността“, считано от датата на връчване на заповедта. Въпросната заповед е връчена на жалбоподателя на 01.10.2025г., видно от удостоверяването на това обстоятелство посредством изписване собственоръчно на датата и подпис на С. Ц. върху последната страница на самата заповед /л.71 от делото/. Недоволен от така издадената заповед С. Ц. е оспорил същата пред съда, депозирайки на 13.10. 2025г. жалба, въз основа на която е образувано настоящето дело. От представената и приобщена като доказателство по делото преписка по издаване на оспорения акт се установява, че производството по издаване на обжалваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на С. Ц., е започнало с издаване на Заповед№ЧР-05-254/12.09.2025г. на министъра на правосъдието, с която заповед е утвърдено длъжностно разписание на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с което ново разписание е съкратена една щатна бройка за длъжността “Заместник-главен директор“ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията. Видно от приетия като доказателство по делото Протокол с рег.№26-00-190#1/ 18.09. 2025г., комисия в състав главен комисар И. Й. – главен директор на ГДИП, комисар Л. К.-началник на отдел „Правно и административно обслужване“ в ГДИН и главен инспектор В. С.-началник на сектор „Организация и управление на човешките ресурси„ в ГДИН е обсъдила новото длъжностно разписание на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, утвърдено със заповед №ЧР-05-254/ 12.09.2025г. на Министъра на правосъдието, което ново щатно разписание влиза в сила от 23.09.2025г. Комисията се е мотивирала, че от предложение с рег.№12-00-421#7/05.09. 2025г. по описа на ГДИН е видно, че от утвърдените три бройки за същата длъжност се предлага една щатна бройка „Заместник-главен директор„ на ГДИН по служебно правоотношение по ЗМВР, с ресор „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ и сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода „ да се съкрати и тази щатна бройка да се прехвърли по щата на затвора в гр. Бобов дол, II категория и да се трансформира в една щатна бройка „надзирател II-I степен по служебно правоотношение по ЗМВР, с цел кадровото обезпечаване на ново изградения затвор по проект : “Повишаване на капацитета на персонала, изграждане на пилотен затвор, свързан с учебен център и подобряване на рехабилитацията на лишените от свобода“, затворнически съоръжения/ затвор с. Самораново, учебен център и half way house/. Комисията се е мотивирала, че съгласно утвърдената длъжностна характеристика от 28.02.2025г. и Заповед №Л-01-9/ 28.02.2025г. на главния директор на ГДИН на жалбоподателя старши комисар С. А. Ц.- Заместник главен директор на ГДИН е възложено да осъществява методическо ръководство и контрол на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите в ГДИН и на сектор „медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода „ в ГДИН и че правомощията, отговорностите и задълженията на този заместник директор на ГДИН се припокриват в голяма степен с тези на началник отдел СДВРП и МОМЛС. Изтъкнато е, като структурно-административно звено отдел СДВРП разполага с достатъчно ръководен персонал – началник на отдел и трима началника на сектори, които могат да изпълняват функционалните задължения на ресорния заместник главен директор и по тази причина продължаването на съществуването на щатната бройка Заместник-главен директор на ГДИН е неоправдано. Комисията е изтъкнала, че стратегията на ГДИН е да търси баланс на натовареността в системата на главната дирекция и подобряване на работния процес. В същият протокол комисията е отразила и че видно от писмо с рег.№С-14098/26.08. 2025г. по описа на Държавна агенция „Национална сигурност“ на старши комисар С. Ц. е издадено Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво „Строго секретно“ и че във връзка с горното и предвид разпоредбата на чл.226,ал.5 от ЗМВР на старши комисар С. Ц. трябва да бъде предложена вакантна длъжност, за която не се изисква достъп до класифицирана информация и е подходяща. Изрично е посочено, че комисията е разгледала това решение, след като е разгледана заповед №Л-01-9/28.02.2025г. на главния директор на ГДИН за определяне на ресорите на държавните служители, които заемат длъжността „Заместник-главен директор на ГДИН, от която заповед е видно, че на старши комисар Ц. Т. Ц. са възложени функции по осъществяване на методично ръководство и контрол на сектор „Режимна дейност“ в ГДИН, сектор „Охрана и сигурност в местата за лишаване от свобода„ в ГДИН, сектор „Вътрешна сигурност“ в ГДИН, режимната и надзорно-охранителната дейности в териториалните служби на ГДИН и отдел „Правно-административно-обслужване“, а на старши комисар Н. Н. Г. са възложени функции по осъществяване на методическо ръководство и контрол на сектор „Финансово-счетоводен и капиталови разходи“ в ГДИН и на сектор „Логистика и обществени поръчки“ в ГДИН, а също и това, че старши комисар С. Ц. е с отнет достъп до класифицирана информация, който достъп се изисква за длъжността „Заместник-главен директор на ГДИН“. Видно от Протокол рег.№26-00-190#4 от 24.09.2025г. на основание чл.6,ал.4 от Раздел II-ри на Правилата за преназначаване на държавните служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Главна дирекция „Охрана“ и Бюро за защита на застрашени лица към министъра на правосъдието, утвърдени със заповед №ЛС-04-750/09.12.2021г. на За министър на правосъдието на 24.09.2025г. е съставен този протокол за удостоверяване обстоятелството, че на старши комисар С. А. Ц. е предложено да бъде преназначен на длъжност “Инспектор V-III степен/социална дейност и възпитателна работа/ в Затвора в гр. Варна, I-ва категория или на длъжност „Инспектор V-III степен/ социална дейност и възпитателна работа/ в Затвора в гр. Пазарджик, II-категория и че той изрично е отказал да бъде преназначен на предложената длъжност. След отказа на жалбоподателя да заеме предложените му две длъжности е издадена оспорваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на С. Ц. поради съкращаване в щата, като заповедта е издадена от За министър-Заместник министър М. М.-С., съобразно заповед за заместване №ЛС-0147/18.09.2025г. С въпросната заповед на зам. министър М. М. – Стамболийска е възложено да замества министъра на правосъдието за времето от 21.09. 2025г. – 27.09.2025г. включително, като изпълнява правомощията на министър на правосъдието в пълен обем. В хода на съдебното производство за установяване на релевантните факти от страна на ответника са представени и приобщени като доказателство преписката по издаване на оспорения акт, Правила за преназначаване на държавните служители на ГДИН, ГД „Охрана“ и Бюро по защита на застрашени лица към министъра на правосъдието, утвърдени със заповед рег. № ЛС-04-750/09.12.2021г. на министъра на правосъдието; 5 броя длъжностни характеристики за длъжността „началник на сектор III-I категория Районна служба „Изпълнение на наказанията“ III-I категория при ОС „Изпълнение на наказанията“; длъжностна характеристика за длъжността „началник на сектор/надзорно охранителна дейност II-I категория в затвора; длъжностна характеристика за длъжността „началник сектор“ (социална дейност и възпитателна работа в затвор II-I категория); длъжностна характеристика за длъжността „началник на сектор“-III-I категория затворническо общежитие; заповед№ ЧР-05-258/12.09.2025г. за утвърждаване длъжностно разписание на затвора гр. Бобов дол, ведно с длъжностно разписание на затвора Бобов дол II категория; длъжностно разписание на затвора Бобов дол II категория, в сила от 23.09. 2025г., утвърдено със заповед№ЧР-05-258/12.09.2025 г. и заповед рег. № Л-01-41#1/17.10. 2025г. Приети като доказателство по делото са и Писмо рег.№11-00-1767#9/ 01.12.2025г. от главния секретар на Министерство на правосъдието на Главния директор на ГДИН относно адм.д.№119/2025г.,писмо рег.№11-00-1767/04.12.2025г. от Главния директор на ГДИН до главния секретар на министерството, справка за вакантни длъжности, респективно за заемането им от 01.07.2025г до 30.09.2025г. за ръководни длъжности, подходящи за заемане от С. Ц., а именно длъжностите като „началник на затвор/Старши комисар/,“началник на отдел ГДИН/комисар/, „началник на сектор в районна служба Изпълнение на наказанията/главен инспектор/ и други свободни ръководни длъжност, длъжностни характеристики за описаните в справките вакантни длъжности. По искане на жалбоподателя е изискана информация от трето неучастващо по делото лице - Държавна агенция „Национална сигурност“ относно издаване и връчване на Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация на С. А. Ц., както и дали в този акт е включено разпореждане за предварително изпълнение. Съобразно предоставената информация, обективирано в писмо вх.№353/19.01. 2026г. на 26 август 2025г. от ДАНС е издаден индивидуален административен акт Отнемане№284 на разрешение за достъп до класифицирана информация№181146/25.04.2023г. до ниво „Строго секретно“ на С. А. Ц., като актът е връчен на господин С. Ц. на 26.08.2025г. като приложение към писмо с рег.№С-14097/26.08.2025г. в същото писмо се уведомява съда, че на 29.08.2025г. в ДАНС е постъпила жалба от С. Ц. с вх.№459/29.08.2025г. срещу Отнемане№284/26.08.2025г., като жалбата с цялата преписка е препратена в ДКСИ с писмо с рег.№С-6-15606/12.09.2025г. Самият жалбоподател заявява пред съда, че е обжалвал това решение на ДКСИ пред Върховен административен съд. При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на С. Ц. е процесуално допустима - подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, като правото на оспорване е упражнено в рамките на законоустановения срок ,в който това може надлежно да бъде направено и е сезиран компетентния да се произнесе по правния спор съд. Разгледана по същество жалбата е основателна и следва да бъде отменена, с произтичащите от това правни последици. Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на неговото издаване, като провери дали е бил издаден от компетентен орган, дали са били спазени изискванията установени от закона във връзка с неговата форма, дали са били спазени процесуалните правила и материално-правните разпоредби и дали индивидуалният административен акт е издаден в съответствие с целта на закона. Оспорваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение н жалбоподателя С. Ц. е издадена от материално, териториално и функционално компетентен орган – Зам. министъра на правосъдието, при условията на заместване, в качеството му на орган по назначаването по смисъла на чл.10,ал.,т.5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/. От представената Заповед №ЛС-01-47/ 18.09.2025г. на министъра на правосъдието е видно, че същият е оправомощил М. М. – Стамболийска да изпълнява правомощията на министър на правосъдието в пълния им обем. Следователно, оспорваната заповед е издадена от компетентен орган и не е налице порок по смисъла на чл.146,т.1 от АПК за отмяната й като незаконосъобразна. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити, съобразно чл.59,ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й тоест заповедта не е незаконосъобразна поради порок по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Основателни обаче са доводите на жалбоподателя, че обжалваният административен акт е постановен при липса на мотиви, и че това е самостоятелно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. Безспорно е, че липсата на мотиви на административен акт има за последица незаконосъобразност на акта и налага отмяната му, с произтичащите от това правни последици. Реално в обстоятелствената част на заповедта се съдържа само изложените на приетото за установено от фактическа страна, но липсват каквито и да било аргументи и посочване на приложими и относими правни норми от административния орган. Несъмнено преразказът на фактическата обстановка относно предходни факти не представляват мотиви на акта. Макар и лаконично в мотивите на всеки административен акт , за да е законосъобразен трябва да се съдържат аргументите на издателя на акта въз основа на така приетото за установено от фактическа страна какви изводи прави, каква е приложимата правна норма и какви са аргументите му да издаде акт, с точно такова съдържание, на такова изложение и такива мотиви в конкретния случай липсват и това има за резултат незаконосъобразност на оспорвания акт поради липса на мотиви. Отделно от това неизлагането на мотиви от органа по назначаването е пречка за осъществяване контрол за законосъобразност , а и и нарушава правото на защита на адресата на акта, което е друго самостоятелно основание за отмяна на оспорвания акт като незаконосъобразен. Настоящият съдебен състав на Административен съд-София област намира, че заповедта е незаконосъобразна и поради издаването й в противоречие материалноправните разпоредби. От материалите по делото и от самото съдържание на заповедта за прекратяване па служебното правоотношение се установява, че служебното правоотношение е прекратено в резултат на формално извършено съкращаване на щата, на „привидно“ правно основание по ЗМВР и без излагане на съответни мотиви. Споделими от съда за доводите на жалбоподателя, че посоченото правно основание за прекратяване служебното правоотношение на С. Ц. е по чл.226, ал. 1, т.5 от ЗМВР - „съкращаване на щата“, но изложените в обстоятелствената част доводи на административния орган са в посока на друго правно основание, а именно - това по чл.226, ал.1, т.7, буква „е“, изречение второ от ЗМВР- „отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация“, каквото основание към момента на прекратяване на правоотношенията формално не е било налице тъй като актът на ДАНС за отнемане на достъпа до класифицирана информация на съответното ниво на жалбоподателя не е бил влязъл в сила. Анализът на събраните доказателства обоснова еднозначен и категоричен извод, че вместо да приложи правилно материалния закон, в случай на влизане в сила на акта на ДАНС за отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация, органът по назначаване е упражнил превратно правомощията си и в противоречие с целта на закона. В конкретния случай, без наличие на съответното правно основание е оглед липсата на окончателен акт за отнемане на достъпа, органът по назначението е използвал друго такова, създавайки „изкуствени“ предпоставки за прилагането му, преследвайки целта да прекрати правоотношенията именно със С. А. Ц.. Това е така, тъй като видно от самата заповед за прекратяване от 26.09.2025г. в нея изрично е посочено, че в процедурата за съкращаване на щата, комисия от служители от ГД“ИН“ е предложила от съществуващите три щатни бройки да бъде съкратена „длъжността, която се заема от старши комисар Свилен Цветанов“. Иначе казано, процедурата по съкращаване не е преследвала легитимната цел за оптимизация, а е проведена с цел прекратяване на служебното правоотношенията именно с жалбоподателя С. Ц.. Основателни са доводите на жалбоподателя, че в процедурата по съкращаване се проверяват и извеждат обективни причини, относими към служебните задължения за конкретната длъжност или длъжности, а не се изпълняват цели с оглед личността на заемащия длъжността. Съдът счита подобен подход за „съкращаване в щата“ за недопустим, тъй като разкрива нарушение както на административно-производствените правила, така и е в нарушение на материалния закон, доколкото единственият резултат от осъществената оптимизация на щата е прекратяването на служебните отношения конкретно със старши комисар Цветанов. Съдът намира за необходимо изрично да посочи, че дори и да се приеме, че съкращаването на заеманата от старши комисар Цветанов длъжност с резултат от вътрешен подбор, каквото задължение не е налице по ЗМВР за органа по назначаване, то отново действията са незаконосъобразни, тъй като са необосновани. При вземане на решение за извършване на подбор органът по назначаване е задължен да съобрази всички относими обстоятелства, включително и дългогодишния стаж в системата на ГД“ИН“ на С. Ц. на висши ръководни длъжности, доказаното отлично изпълнение на служебните задължения с оглед проведените оценявания през годините и връчените награди за високи постижения в системата на изпълнение на наказанията. Мотиви от страна на административния орган при извършване на подбора за това как се оценяват тези обстоятелства относно дългогодишната отлична работа на жалбоподателя и липсата на налагани наказания липсват, което прави и оспорваната заповед незаконосъобразна. Основателни са и доводите на С. Ц., че действително съкращаване в щата липсва, което прави заповедта незаконосъобразна поради противоречието й с относимите и приложими материално правни норми, както и че от страна на Министъра на правосъдието не е извършена преценка за наличието на други вакантни и подходящи за служителя длъжности. Анализът на събраните доказателства налага еднозначен и категоричен извод,че извършеното преструктуриране на администрацията е козметично и че липсва реално съкращаване в щата, тъй като се запазва системата от функции , задачи и компетентности, изпълнявани от жалбоподателя. Всички дейности, които жалбоподателят е изпълнявал и са му били възложени като ресор продължават да се осъществяват реално. Няма реално преструктуриране, а само формално такова. След като не е доказано реалното съкращаване на длъжността и функционално тя продължава да съществува, Заповед№ЧР-05-285/ 26.09. 2025г. на министъра на правосъдието е незаконосъобразна поради наличие на порок по смисъла на чл.146, т.4 от АПК . Противно на твърдяното от ответника, съдът намира, че въпреки ангажираните доказателства не бе доказано реалното съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя по смисъла на чл.106,ал.1,т.2 от ЗДСл, а именно – че длъжността съществува, но е намален броят на длъжностите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, тоест намаляване на броя на служителите, които изпълняват длъжностна, но тя съществува като административна единица, нито пък прехвърлянето на функциите, осъществявани от Цветанов към Главния директор на ГДИН. В протокол с рег. №26-00-190#1 от 18.09.2025г. се посочва, че правомощията ,отговорностите и задълженията на заместник главния директор се припокриват в голяма степен от тези на началник отдел СДВРП и сектор МОМЛС, както и че има достатъчно ръководен персонал – началник на отдел и трима началник сектори, които могат да изпълняват функционалните задължения на ресорния заместник главен директор тоест посочва се че функциите и дейностите на Зам главния директор на ГДИН следва да се изпълняват от други служители, които са различни от Главния директор на ГДИН и следователно недоказано остана твърдяното прехвърляне на тези функции на Главния директор на ГДИН. Тези дейности и функции фактически не се прехвърлят и на някой от началника на отдел СДВРП , нито на някой от тримата началници на сектори. Иначе казано, функциите и дейностите, които са вменени като служебни задължения на жалбоподателя продължават да съществуват и извършеното съкращение в щата е формално. Последващото разпределение на функциите, задълженията и изискванията към длъжността, заемана от жалбоподателя С. Ц., след прекратяване на служебното правоотношение на Цветанов, извършено със Заповед рег.№Л-01-41#1/ 17.10.2025г обосновава и подкрепя извода на съда, че извършеното съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя е формално , което има за последица незаконосъобразно на обжалваната заповед ,доколкото лисва действително, реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя. Константната е практиката на съда, че извършването на преценка за наличието на други вакантни и подходящи а служителя длъжности при съкращаване в щата, както и предлагането им на служителя, засегнат от такова съкращаване в щата, съставлява абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразност на последващото прекратяване на служебното правоотношение. От представените доказателства от ответника не може да бъде направен обоснован извод за действително, реално съкращаване на дейностите и функциите, изпълнявани от С. Ц., нито пък прехвърлянето им същите да бъдат изпълнявани от Главния директор на ГДИН . Недоказано остана и изпълнението от страна на административния орган на задължението му да предложи други подходящи длъжности, които са подходящи за жалбоподателя и са били вакантни. С обжалвания административен акт е предвидено е трансформиране на длъжността заместник главен директор в надзирателска щатна бройка за териториална структура в страната, като същевременно не е отчетена реалната потребност от подобна необходимост от щат за структурата в главната дирекция или обособените структури на територията на гр. София, което би могло да даде решение на ребуса в настъпилата ситуация с отнетия достъп до класифицирана информация на жалбоподателя. Вместо описания подход впоследствие на С. Ц. се предлагат вакантни позиции за структури на ГДИН в градовете Пазарджик и Варна, което говори за тенденциозност в проведената процедура по съкращаване на щат и освобождаване на служител.Вместо да бъдат предложени други такива подходящи длъжностни на комисар С. Ц. са били предложени за заемане длъжности, за които предварително е било ясно, че не съответстват на професионалната квалификация на жалбоподателя, на професионалната му експертиза , а и са в населени места, отдалечени от местоживеенето на Цветанов. Иначе казано, налице са индиции, че от страна на органа по назначаването са предложени като подходящи за заемане длъжности, за които в голяма степен на вероятност С. Ц. ще откаже да заеме, като по този начин формално ще е изпълнено задължението на органа да предложи на служителя за заемане друга подходяща длъжност, като при отказ за заемане на някоя от предложените длъжности от служителя “законосъобразно“ да бъде прекратено служебното му правоотношение. Преценката има ли друга длъжност, която е подходяща за служителя, винаги е дължима трябва да бъде надлежно изразена в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като обуславя проверката за наличието на юридически факти с изключващо прекратяването на правоотношението действие. Тази преценка следва да е конкретна и извършена в рамките на изследването дали съпоставяната длъжност съответства на професионалната квалификация на служителя, на здравословното му състояние и въобще на обективната му възможност да я изпълнява. Установява се, че в рамките на процедурата по предлагане на друга подходяща длъжност за заемане от С. Ц. нарочно са му предлагани неподходящи такива, с цел жалбоподателя да не ги приема. Основателен и доводът на жалбоподателя, че в оспорваната заповед имплицитно се съдържа съждение за липсата на друга подходяща длъжност, което е самостоятелно основание за отмяна за процесната заповед като незаконосъобразна поради противоречието и с материалния закон. Несъмнено, предлагането само на две длъжности, които не са подходящи за С. Ц., тъй като притежаваните от него квалификация и професионален опит надвишават чувствително изискванията към предложените длъжности, а и се намират чувствително по-ниско в йерархията на системата, което би било равнозначно на понижаване, е извършено от органа по назначаването единствено с цел формално да бъдат изпълнени законовите изисквания да бъде предложена друга длъжност, която да бъде заета от служителя, чиято длъжност се съкращава. От приетите като доказателство справки за вакантни места и заемането им в периода месец юли 2025г.- месец октомври 2025г. за ръководни длъжности, подходящи за жалбоподателя С. Ц. се установя наличието на вакантни ръководни длъжности като началник на затвор, началник сектор на районна служба изпълнение на наказанията, длъжности в ГДО, началник на областно звено „Охрана“, като никоя от тези длъжности не е била предложена на жалбоподателя, което прави оспорваната заповед незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон. Тук е мястото да бъде посочено, че макар да се твърди, че обстоятелството, че междувременно на С. Ц. е бил отнето разрешението за допуск до квалифицирана информация не е основание за прекратяване на служебното му правоотношение, реално му се предлагат за заемане само две вакантни длъжности и то такива, за които не се изисква служителят да има издадено и валидно разрешение за достъп до класифицирана информация. Следователно макар да твърди, че основанието за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е 226,ал.1,т.5 от ЗМВР, действителното правно основание за прекратяване на служебното правоотношение е чл.226, ал.1,т.7 от ЗМВР, което прави оспорваната заповед незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон – порок по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. Не на последно място, от събраните в хода на съдебното производство доказателства относно други свободни длъжности, подходящи за заемане от жалбоподателя, съобразно неговата професионална квалификация и опит се установи наличието на други такива длъжности, които длъжности обаче не са били предложени на С. Ц.. Това фактическо установяване наличието на други свободни длъжности, които са подходящи за заемане от С. Ц., но не са му предложени, е отрицателна предпоставка за упражняване от страна на органа по назначаването на правомощията му по чл.226, ал.1, т.5 от ЗМВР, защото служебното правоотношение е могло правомерно да бъде прекратено само при отказ на служителя да заеме не всяка предложена длъжността, само такава, която е подходяща за съответния служител съобразно неговата квалификация и професионален опит. Неизпълнението на това условие, както това е станало и в конкретния случай, има за резултат незаконосъобразност по чл.146, т.4 от АПК на Заповед№ЧР-05-285/26-09-2025г. на Министъра на правосъдието . По изложените съображения оспорваната заповед №ЧР-05-285/26-09.2025г на Министъра на правосъдието следва да бъде отменена като незаконосъобразна , издадена при неправилно приложение на материалния закон и при липса на мотиви, с произтичащите от това правни последици. При този изход от правния спор частично основателно е искането на С. Ц. да му бъдат присъдени направените по делото разноски. С оглед своевременно направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав, при съобразяване с фактическа и правна сложност на конкретното дело, обема от предоставената от адвоката правна защита и съдействие, трябва да присъди на С. Ц. адвокатско възнаграждение в размер на 766,94евро, представляващи равностойността на 1500лв. Министерство на правосъдието следва да заплати на жалбоподателя сумата 772,06евро равностойност на 1510лв.,представляваща адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв. и 10лв. държавна такса за образуване на административно дело . Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – София област , седми състав