Решение № 1421 от 1.10.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 5445/2025 г.

Иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР. Пред РС-Плевен е депозирана искова молба от К. В. С., ЕГН ••••••••••, от с. •••, общ. Долни Дъбник, ул. „•••“ №••• чрез адв. Р. М. от АК-Плевен против •••-ТП Плевен. Твърди се, че К. В. С. е работила по трудов договор в •••-с.••• /ликвидирано без правоприемници/, от м.01.•••. до м.07.1988г., от м.10. 1988г. до м.06.1989г., от м.09.1989г. до м.07.1990г., от м.11.1990г. до м.06.1991г., от. м.11.1991г. до м.12.1993г. Сочи се, че по това време е била с фамилия •••. Изложени са доводи, че поради обстоятелството, че ••• с. ••• не е предало всички ведомости за изплатени трудови възнаграждения, за посочения по-горе период, на НОИ- ТП - Ловеч, в издаденото от НОИ удостоверение по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, фигурират само отделни дати, на които на лицето е отбелязано, че е работила. Ищцата счита, че за нея е налице правен интерес да установи по съдебен ред наличието на трудов стаж при пенсиониране за посочения по-горе период от време. Депозирани са допълнителни молби-уточнения, вкл. че ищцата е работила по трудов договор, при 8-часов работен ден, през периода от м.01.•••. до м.07.1988г., от м.10.1988г. до м.06.1989г., от м.09.1989г. до м.07.1990г.,от м.11.1990г. до м.06.1991г., от.м.11. 1991г. до м.12.1993г., като за периода й е заплащано месечно възнаграждение в размер на 50 лв. С допълнителна молба ищцата представя удостоверение №5510-10- 3/16.04.2026г., издадено от ••• в гр. Ловеч, от което ищцата сочи, че е видно, че липсват ведомостите на •••, ••• в с. •••, Плевенска област, въз основа на които да се издаде официална справка за трудовия стаж по дни,месеци и години на К. В. С., от с. •••, общ. Долни Дъбник, ул. „•••“ №••• ЕГН ••••••••••, за периода от м.01.•••. до м.07.1988г., от м. 10.1988г. до м. 06.1989г., от м.09.1989г. до м. 07.1990г., от м. 11.1990г. до м.06.1991г., от м.11.1991г. до м.12.1993г. В тази връзка ищцата счита, че за нея е налице правен интерес да установи трудовия си стаж по съдебен ред. В заключение моли съда да постанови решение на основание чл.1,ал.1,т.З от ЗУТОССР, за установяване на трудовия стаж на ищцата в •••- с.••• /ликвидирано без правоприемници/, където е работила по трудов договор, при 8-часов работен ден, през периода от м.01.•••. до м.07.1988г., от м.10.1988г. до м.06.1989г., от м.09.1989г. до м.07.1990г.,от м.11.1990г. до м.06.1991г., от.м.11. 1991г. до м.12.1993г., като за периода й е заплащано месечно възнаграждение в размер на 50 лв. Представени са писмени доказателства по опис и са направени доказателствени искания. В едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор. Твърди се нередовност на исковата молба, както и недопустимост на предявените искове. По отношение на искането за допускане на свидетели ответникът сочи, че се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж. В случая счита, че към исковата молба такива доказателства не са ангажирани, поради което счита искането за допускане до разпит на свидетелите за неоснователно. В случай, че искът бъде приет за допустим, взема становище, че е неоснователен. В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. Р. М. от АК-Плевен. Исковата молба се поддържа по изложените съображения. В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Установява се от удостоверение за идентичност на имена, че К. В. С., с ЕГН•••••••••• и К. В. ••• са едно и също лице. Установява се от удостоверение № ••• от 17.04.2025г.на ••• Ловеч, че К. В. С., с ЕГН•••••••••• е работила в ••• с. ••• / ••• •••/, находящо се на л. 5 от делото. Установява се от удостоверение № 5510-10-3 от 16.04.2026г.на ••• Ловеч, находящо се на л. 52 от делото, че е удостоверено, че съгласно чл. 5, ал.2 ЗУТОССР в осигурителният архив на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето К. В. С., с ЕГН••••••••••, трудов/осигурителен стаж за периода от м.01.•••. до м.07.1988г., от м.10.1988г. до м.06.1989г., от м.09.1989г. до м.07.1990г.,от м.11.1990г. до м.06.1991г., от.м.11.1991г. до м.12.1993г. при работодател/осигурител •••- с. •••. От показанията на свидетеля ••• се установява, че познава молителката от дълги години, още от съвместната им работа в ••• с. •••. Свидетелят дава показания, че от •••. е шофьор, като е карал ••• „•••“ към ••• и същевременно е от с. •••. Сочи, че продукцията, където е работела ищцата на зеленчуковата градина, е била 80 % извозвана от свидетеля. Свидетелят сочи, че продукцията е била картоф, домати, лятото домати. Сочи, че ищцата е работила на зеленчуковата градина, но е била още момиче, а всички останали работещи били възрастни и понастоящем вече са починали, като той е останал единственият жив свидетел и съвременник. Свидетелят дава показания, че последният починал съвременник е отчетничката •••. Свидетелят дава показания, че ищцата редовно товарела •••а с домати – по 600 касетки. Сочи, че и много пъти се налагало ищцата да ги разтоварва обратно, защото много пъти на борсата руснаците им намирали недостатъци и се налагало свидетелят да връща •••а и наново да се разтоварва, да се прережда продукцията и да се бере нова. Свидетелят сочи, че ищцата е започвала да работи още от януари, февруари месец, когато работата е била копаене на парници, поставяне на тор. За периода уточнява, че е •••. до 1990г., тъй като през 1990г. вече •••-а бил фалирал. Свидетелят заявява, че ищцата е била на работа от рано до късно. Сочи даже, че през месец декември е карал зелето с •••а, и ищцата е товарила освен посочените по-горе зеленчуци, и зеле. Свидетелят дава показания, че ищцата е работила на пълен работен ден. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, като последователни, изчерпателни и непротиворечиви. При личното си изслушване ищцата К. С. заявява, че започнала да работи от •••., като по цял ден е работила на зеленчуковата градина. Сочи, че първо е било засаждането като дейност. Заявява, че най-много е работила като товарачка, например доматите се товарили и след това се изкарвали до един навес. Там се сортирали с касетки, единични, и тогава ищцата сочи, че ги качвала на •••а „•••“, управляван от свидетеля •••. Сочи, че продукцията била предназначена за тогавашния Съветски съюз. Уточнява, че продукцията включвала домати, чушки, картофи, зеле, абсолютно всичко. Ищцата заявява, че е работила, защото искала да си изкарва пари за училище. Дори сочи, че винаги директорката я оставяла септември, даже и октомври, защото ищцата е израснала в пансион, въпреки, че е от •••, и винаги цяло лято започвала работата, за да може да изкарва пари за училище, за тетрадки, за дрехи и т.н. Ищцата заявява също така, че както на другите работещи, така и на нея й давали цяла заплата за целия месец, като вземала по 50,60,70 лева, зависи от месеца, като за времето си това били много пари. Ищцата заявява, че реално животът й минал в тази •••. Заявява, че също така е ходила и в самата •••, в лозарската бригада да помага и на тях, когато те имали нужда, като се прави уточнение от адв. М., че изложеното за лозарската бригада е извън исковата молба, но то е пак в рамките на •••. Ищцата уточнява, че когато нямало много продукция в зеленчуковата градина, вече септември, октомври, ги местели в лозарската, защото там вече гроздето започвало. Ищцата заявява, че всички съвременници били вече починали, като последна, на ••• починала допуснатата до разпит свидетелка ••• в •••-то И. ••• Г.. Ищцата представя и декларация по чл. 8 от ЗУТОССР, с нужното съдържание. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР съгласно чл. 5 ЗУТОССР е представянето на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени (чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР), а в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на., издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, представяне на удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж (чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР). В настоящия случай такъв документ е представен от ищеца и същият изхожда именно от ответника, като от съдържанието му следва извод, че в архива на ТД на НОИ-Ловеч липсват писмени данни за положен трудов/осигурителен стаж на ищеца за процесния период при твърдения работодател. В представеното удостоверение е удостоверено, че съгласно чл. 5, ал.2 ЗУТОССР в осигурителният архив на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето К. В. С., с ЕГН••••••••••, трудов/осигурителен стаж за периода от м.01.•••. до м.07.1988г., от м.10.1988г. до м.06.1989г., от м.09.1989г. до м.07.1990г.,от м.11.1990г. до м.06.1991г., от.м.11.1991г. до м.12.1993г. при работодател/осигурител •••- с. •••. Всичко изложено обосновава допустимост на предявения иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи твърденията си, че за посочените периоди е работила по трудово правоотношение на пълен 8- часов работен ден и е била в кръга на лицата по чл. 2, ал. 3 ЗУТОССР и за това време са били дължими или внесени осигурителни вноски съгласно действащите разпоредби или е бил в законоустановен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. По делото е представено удостоверение № ••• от 17.04.2025г.на ••• Ловеч, че К. В. С., с ЕГН•••••••••• е работила в ••• с. ••• / ••• •••/. Представено е и копие на трудовата книжка на свидетеля •••, което представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5 ЗУТОССР, при което е допустимо събиране на гласни доказателствени средства за установяването му. В тази връзка по делото е разпитан като свидетелит •••, работил за периода при същия работодател съгласно вписването в приетото по делото копие на трудова книжка на свидетеля, чиито показания кореспондират с твърденията на ищцата в исковата молба и молбите – уточнения, както и с изложеното при личното й изслушване, и еднозначно установяват, че ищцата е работила за периода от м.01.•••. до м.07.1988г., от м.10.1988г. до м.06.1989г., от м.09.1989г. до м.07.1990г.,от м.11.1990г. до м.06.1991г., от.м.11.1991г. до м.12.1993г. при работодател/осигурител •••- с. •••. По обективни причини, настъпила смърт на втората допусната свидетелка И. ••• •••, същата не е разпитана, като от представената по делото в копие на трудовата й книжка е видно, че работил за периода при същия работодател съгласно вписването. Истинността на изложените в исковата молба факти, кореспондиращи със събраните гласни доказателствени средства, са потвърдени от ищеца и чрез Декларация от 01.09.2026 г. по смисъла на чл. 8 ЗУТОССР. С оглед изложеното съдът приема въз основа на събраните по делото кореспондиращи си писмени и гласни доказателства, че претендираният от ищеца трудов стаж е доказан по реда на специалния закон за исковия период. Посоченото време следва да се признае и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби с оглед разпоредбата на пар. 9 от ПРЗ на КСО, съгласно който времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗУТОССР стаж по чл. 1, ал. 1, т. 3 може да се установява по отношение на лицата, които са задължително осигурени за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пенсия за старост или наследствена пенсия по дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г.), Указ. от 1953 г. за взаимно осигуряване членовете на трудово-производителните кооперации (отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г.) или са били членове на.. В случая се установява, че ищецът е работел в държавен институт (организация), а съгласно чл. 145, ал. 1 КТ (1951 г., отм.) държавното обществено осигуряване се разпростира задължително върху всички работници и служители, заети в държавни, обществени, кооперативни, смесени или частни предприятия, учреждения или организации, или при частни лица, независимо от характера и продължителността на тяхната работа и начина на заплащането й и съгласно чл. 146, ал. 1 КТ (отм.) обезпечава: а) (изм. - ДВ, бр. 53 от 1973 г., бр. 27 от 1975 г.) парични обезщетения и помощи при временно загубване на трудоспособността поради болест, злополука, бременност, раждане, отглеждане на малко дете, карантина, гледане на болен член от семейството, както и добавка към трудовото възнаграждение при трудоустрояване на бременни и на лица с временно намалена трудоспособност на понископлатена работа; б) пенсия за инвалидност, пенсия поради старост, както и наследствени пенсии на членовете на семейството в случай на смърт на лицето, което ги е издържало; в) провеждане мероприятия за трудоустрояване на трудовите инвалиди и за подобряване на културно-битовото положение на работниците, служителите и пенсионерите; г) набавяне необходимите ортопедически апарати, протези, уреди, ортопедически обуща и др. подобни. Следователно се установява, че ищцата, като работник/служител на ••• с. ••• за процесния период е бил задължително осигурен за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пенсия за старост или наследствена пенсия по дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г.), поради което и попада сред лицата, предвидени в чл. 2, ал. 3 ЗУТОССР, по отношение на които може да се установява стаж по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, както и че през исковия период е упражнявал трудова дейност на пълен работен ден, поради което установеният трудов стаж за период преди 31.12.1999 г. (от. г.) следва да се зачете и като такъв при пенсиониране. С оглед всичко изложеното предявеният иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР е основателен и следва да се уважи изцяло, като се признае, че положеният труд от ищеца К. С. в ••• с. ••• за времето за периода от м.01.•••. до м.07.1988г., от м.10.1988г. до м.06.1989г., от м.09.1989г. до м.07.1990г.,от м.11.1990г. до м.06.1991г., от.м.11.1991г. до м.12.1993г. при работодател/осигурител •••- с. •••, следва да се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Съобразно изхода на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, на ищцата биха се следвали разноски за адвокатско възнаграждение, но такова не е претендирано, като липсва и вписване на договорена и платена сума в пълномощното на л. 6 от делото. Поради гореизложеното, не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото такива не се претендират от ищцата. По изложените съображения съдът