Решение № 623 от 4.3.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 99/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46, ал. 5, изречение второ от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Образувано е по жалба на С. Д. Р., [ЕГН] чрез процесуален представител – адв. Г. Г., АК Русе, със съдебен адрес [населено място], [улица]срещу Заповед № РД-01-246/28.01.2026 г., издадена от „за кмет“ на Община Русе. С обжалваната заповед е наредено прекратяването на наемното правоотношение със С. Д. Р. за общински жилищен имот с административен адрес [населено място], [улица]. Определен е едномесечен срок, считано от датата на връчване на заповедта, за доброволно освобождаване на жилището. Заповедта се обжалва като необоснована и издадена в противоречие на материалния закон, а също така и като недопустима. Иска се от съда „в закрито заседание да отмени с Определение/или Разпореждане/,издадената Заповед №РД-01-246 от 28.01.2026г.на кмета на община Русе ,която ние обжалваме с настоящата жалба. Смятам ,че в интерес и на съда и на данъкоплатците е да не се влиза в открито заседание по това дело.“ В съдебно заседание Р. лично и с процесуалния си представител адв. Г. Г., АК Русе, поддържат жалбата на основания, изложени в нея и претендират разноски.

Ответникът – кмет на Община Русе се представлява в процеса от адв. Р. Р., АК Русе, надлежно упълномощен, който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

В административната преписка се съдържа Акт за общинска собственост № 54/08.06.1995 г., с който е актуван общински имот, представляващ имот пл. № 11, кв. 101, състоящ се от дворно място и масивна жилищна сграда, с административен адрес [населено място], [улица].

Съдът е обобщил договорите за отдаване под наем на жилищен имот, анекси към тях и заповеди на кмета на Община Русе за целия период, в който Р. е живял под наем, както следва:

№ по ред

заповед

№

дата

дата връчване

срок действие

дата

23.05.1996

нечетлива

договор

20.01.1997

договор

12.04.2000

анекс

29.10.2001

договор № 1324

16.07.2004

РД-01-95

09.01.2006

10.01.2006

5 г.

анекс

10.01.2006

анекс

10.04.2006

РД-01-261

01.02.2011

10.02.2011

2 г.

анекс

10.02.2011

анекс

09.07.2012

РД-01-137

28.01.2013

28.01.2013

2 г.

РД-01-160

29.01.2015

29.01.2015

5 г.

анекс

03.02.2015

РД-01-532

28.02.2020

04.03.2020

5 г.

анекс

04.03.2020

анекс

29.01.2021

анекс

04.02.2023

Забележка: Доказателства от № 1 до № 9 включително се съдържат в преписката по адм.д. № 515/2025 г.

Съдът посочва, че с анексите са въвеждани нови правила относно факторите, които обуславят прекратяването на договора за наем и/или изменение на размера на месечния наем.

В представената административна преписка са налични подадени заявления от Р. на 16.01.2013 г.; на 08.01.2015 г. и на 13.02.2020 г. за продължаване на договора за наем, както и съответните декларации по чл. 26 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост (Наредба № 6).

Съгласно т. І от сключения на 04.03.2020 г. Анекс към Договор за отдаване под наем на жилищен [имот номер]/16.07.2004 г., чл. 5 от договора се изменя така „чл. 5. Настоящият договор се сключва за срок от 5 (пет) години, считано от датата на влизане в сила на настанителната заповед“. Настанителната Заповед № РД-01-532/28.02.2020 г. е връчена на Р. на 04.03.2020 г.

С. З. вх. № Н-248/29.04.2025 г. Р. е сезирал директора на Общинско предприятие „Управление на общински имоти“ (ОП УОбИ) при Община Русе, че представя заявление за продължаване на наемното правоотношение и издаване на нова заповед. Представена е декларация по чл. 26 от Наредба № 6 относно имущественото състояние, в която е посочено, че притежава собствен гараж и две коли, както и че получава пенсия в размер на 1 246,20 лева.

Върху бланката на заявлението, в частта относно заключението от проучването, извършено от съответните служители на Община Русе са направени следните отбелязвания, че „Плаща наем редовно“; „АВ 01.01.2022 – 05.05.2025 г. – продал поземлен [имот номер] 500 кв. м. [населено място]“; „МДТ – 3 бр. МПС и гараж 28 м2“; „В и К – няма задължения за вода – 08.05.25 г.“. Като доказателства в тази връзка са налични следните документи:

разпореждане [номер]/30.06.2024 г., издадено от ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе (л. 71)

Справка от 05.05.2025 г. дирекция МДТ при Община Русе (л. 74 – л. 75)

Справка от Агенцията по вписванията за периода 01.01.2022 г. – 05.05.2025 г. (л. 83 – л. 84)

Видно от препис-извлечение от Протокол № 7/28.05.2025 г. от заседание на комисията по чл. 6 от Наредба № 6, подаденото от Р. заявление е разгледано. Посочени са адреса на жилището и фактът, че той е настанен от 1997 г. Отбелязано е, че със Заповед № РД-01-532/28.02.2020 г., в горепосоченото общинско жилище Р. е настанен за срок от 5 години, който срок е изтекъл на 20.03.2025 г. и подаденото заявление е просрочено с повече от един календарен месец. Записано е, че наемателят Р. за периода на наемното правоотношение е заплащал редовно наемната цена и такса битови отпадъци за предоставеното общинско жилище. В декларацията към подаденото заявление С. Д. Р. декларира, че притежава гараж, както и едно моторно превозно средство без да уточнява марка и модел. Посочил е доход от пенсия в размер на 1 246,20 лева. Разгледани са данните от извършеното проучване по представените справки от дирекция МДТ при Община Русе и от Агенция по вписванията. Съгласно справката от МДТ наемателят притежава гараж с площ 28 [жк], [улица], както и три моторни превозни средства - „Мерцедес Ц 220 с първа per. от 2002 г., М. В. с per. 2007 г, Р. С. per. 2011 г. и товарно ремарке за лек автомобил Хоби с неуказан модел per. 1986 г.“ От справката в Агенцията по вписванията се установява, че Р. е продал земеделски земи с площ 12,369 дка. Няма данни за неплатени задължения към Община Русе. Направен е извод, че заявителят не отговаря на условието по чл. 3, ал. 1, т. 3 и т. 5 от Наредба № 6. Посочено е още, че наемното правоотношение е изтекло преди повече от 2 месеца, лицето не е декларирало пълното си имуществено състояние — посочени са разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 5, т.6 и т. 13 от Наредба № 6. По изложените причини комисията е приела решение да не се продължава срока на наемното правоотношение между Община Русе и С. Д. Р. за процесното общинско жилище, както и наемното правоотношения между тях да бъде прекратено.

С писмо № 94С-19412-1/02.06.2025 г. председателят на комисията оп чл.. 6 от Наредба № 6 е предоставил препис от решение по т.4.3. от цитирания Протокол № 7/28.05.2025 г. като е уведомил Р., че подаденото от него заявление е разгледано и комисията е приела решение наемното правоотношение да не бъде продължено и да бъде прекратено. Посочено е, че с писмото се поставя началото на производство по чл. 26 от АПК за прекратяване на наемното правоотношение на Р. с Община Русе. Предоставена е възможност на лицето в 7-дневен срок от получаване на писмото да изрази становище. Посочено е, че крайният срок на производството е 30.06.2025 г. В писмото са посочени задълженията на наемателя по смисъла на чл. 19 от договора за наем; чл. 233 и чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Служители на ОП УОбИ са залепили уведомление по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК на входа на имота, обитаван от Р..

С. Р. е представил възражение с вх. № 94С-19412-1/1/17.06.2025 г., в което посочва, че е настанен в имот, състоящ се от една стая и кухня, в който е настанен от 1997 г. посочва, че на същия адрес притежава и гараж с площ 28 кв. м., който е декларирал. Твърди, че в справката от дирекция МДТ са посочени автомобили, за които той е допуснал да не бъдат отчислени, тъй като ги разпродава на части за да покрива разходите си по необходимите му лекарства, за да поддържа здравословното си състояние. Сочи още, че иска комисията да преразгледа неговия случай и състояние. Прави изявление, че „неволно съм пресрочил срока за подаване на заявление с повече от месец, също така неволно съм нарушил неосъзнавайки условието по чл. 3, ал. 1, т. 3 и 5 по Наредба 6 на ОбС-Русе“. Счита, че като дългогодишен наемател комисията следва да му разреши да декларира пълното си имуществено състояние, макар и със закъснение. Представил е данни за възникнал пожар в имота през февруари 2022 г., като посочва, че като заинтересована страна не е предявил претенции по извършения ремонт и направените разходи, като през това време е живял при близки и надлежно е плащал наем. Като доказателства са приложени писмо на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД от 23.06.2022 г.; констативен протокол от 07.03.2022 г. и писмо от ОД МВР, Първо районно, до директора на ОБ УОбИ от 17.05.2022 г.

На 30.06.2025 г.. комисията по чл. 6 от Наредба № 6 на поредното си заседание е разгледала в т. 4.5. случаят на Р., като в съставения протокол са вписани всички разгледани обстоятелства, отразени в т. 4.3. от Протокол № 7/28. 05.2025 г. Отбелязани са взетите решения – да не се продължава срока на наемното правоотношение и то да бъде прекратено. Посочено е постъпилото възражение от Р., като е направен извод, че изложените аргументи са ирелевантни. Взето е решение, което на практика е идентично с това, отразено в Протокол № 7 - да не се продължава срока на наемното правоотношение и то да бъде прекратено.

В административната преписка като доказателства за просрочени задължения от Р., са представени следните документи:

1. Справка за просрочени задължения (л. 47 – л. 48), изготвена на 01.07.2025 г., от която е видно, че Р. дължи наем за 4 месеца в общ размер 410,04 лева.

2. Протокол от 10.07.2025 г. (л. 49) – установяват се просрочени задължения за месечен наем в размер на 420,18 лева.

3. Справка просрочени вземания за период 09.2005 – 28.02.2025 г. (л. 50) – под № 12 е вписан С. Д. Р. с размер на задълженията 423,76 лева за 4 месеца, като е посочено, че справката е актуална към 10.07.2025 г.

В резултат на проведеното административно производство и взетите решения от комисията по чл. 6 от Наредба № 6, надлежно упълномощен заместник-кмет на Община Русе е постановил Заповед № РД-101-2149/ 11.07.2025 г., с която прекратяването на наемното правоотношение между Община Русе и С. Д. Р. за общински жилищен имот на адрес [населено място], [улица] е определил едноседмичен срок за доброволно освобождаване на жилището. Заповедта е връчена на Р. по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК на 15.07.2025 г. (л. 2 от преписка по адм. д. № 515/2025 г.). Р. е обжалвал таи заповед по съдебен ред като е образувано адм. д. № 515/2025 г. на Административен съд – Русе. С Решение № 126/19.01.2026 г., постановено по посоченото дело, състав на Административен съд – Русе е отменил Заповед № РД-101-2149/ 11.07.2025 г. и върнал преписката на административния орган за произнасяне по Заявление № Н-248/29.04.2025 г., подадено от Р. за продължаване на наемното правоотношение, при спазване на дадените задължителни указания.

Р. е подал Заявление с вх. № ОИ-10-130/08.10.2025 г. до кмета на Община Русе, с което заявява желание да закупи обитавания от него общински имот, като посочва, че живее в къщата от 1980 г. – закупил е същата от М. М., а също така е направил гараж от 28 [жк], който е в идеални части. Посочва, че през 1987 г. Община Русе е отчуждила къщата за целите на Асамблея „Знаме на мира“, създадена от Л. Ж.. Уточнява, че с настъпването на демократичните промени през 1989 г. плановете на общината са се провалили и целта за която, къщата му е отчуждена, не е изпълнена. Бил е обезщетен с недовършен апартамент, но не е бил обезщетен с гараж. Посочва, че предоставения му апартамент е на името на дъщеря му, която живее в [населено място]. Развел се е със съпругата си преди много години и останал да живее в къщата, която все още тогава се е водела на негово име. Отбелязва, че за обитавания общински имот е извършил множество подобрения и ремонти, като след пожара преди няколко години то е възстановил изцяло със собствени средства. Р. твърди, че няма задължения към Община Русе, а също така и че не е нарушавал условията на договора за настаняване, по който е страна, като стриктно е изпълнявал условията по същия.

В отговор, с писмо с № ОИ-10-130/08.10.2025 г., заместник-кмет на Община Русе посочва, че с Решение № 480 по Протокол № 16/30.01.2025 г. на Общински съвет Русе, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗОС и чл. 12, ал. 2 от Наредба № 6, общинската къща е включена под № 14 в Списък № 1 на общинските жилища за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, раздел Б. КЪЩИ. Посочено е в отговора,, че на основание чл. 33, ал. 2, т. 6 от Наредба № 6, къщите, отредени за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, не могат да се продават.

Представени са в административната преписка още следните доказателства:

1. Справка за просрочени задължения (л. 45 – л. 46), изготвена на 03.11.2025 г., от която е видно, че Р. дължи наем за 4 месеца в общ размер 423,76 лева.

2. Протокол от 19.11.2025 г. (л. 51) – просрочени задължения на Р. за месеците юли, август септември и октомври в размер на 423,76 лева; както и за същия период такса битови отпадъци в размер на 11,28 лева или общо 435,04 лева.

3. Справка просрочени вземания за период 09.2005 – 30.06.2025 г. (л. 52 – л. 53) – под № 18 е вписан С. Д. Р. с размер на задълженията 410,04 лева за 4 месеца, като е посочено, че справката е актуална към 19.11.2025 г.

4. Справка (л. 72 – л. 73) от дирекция МДТ при Община Русе за Р. към 27.01.2026 г. в качеството му на собственик на недвижимо имущество и на превозни средства

5. Справка № 108189/27.01.2026 г. (л. 77 – л. 82) от Агенцията по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 27.01.2026 г. на С. Д. Р..

Предмет на обжалване от Р. в настоящото съдебно производство е Заповед № РД-01-246/28.01.2026 г., издадена от заместник-кмета на Община Русе, с която отново е разпоредено прекратяване на наемното правоотношение между Община Русе и С. Д. Р. за общински имот с адрес [населено място],, [улица]като е определен едномесечен срок, считано от датата на връчване на заповедта, за доброволно освобождаване на жилището. В мотивната част на заповедта е посочено, че предходно издадената заповед за прекратяване на наемното правоотношение е отменена от съда с вече посоченото Решение № 126/19.01.2026 г. по адм. д. № 515/2025 г. на Административен съд – Русе. Разгледани са дадените задължителни указания от съда и е направен извод, че „3. Решаващият състав, ясно е посочил в акта си, че неплащането на наемната цена за по-вече от 3 месеца и отпадането на условията по чл.З от Наредба №6 предполагат определено неправомерно отношение от наемателя и е достатъчно, за да доведе до прекратяване на наемното правоотношение за конкретния общински имот.“. Административният орган е приел, че Р. не отговаря на условието на чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 – притежава повече от едно моторно превозно средство, което е прекратително основание по чл. 31, ал. 1 ,т. 6 от Наредба № 6. Установено е още, че двукратно – към 10.07.2025 г. и към 19.11.2025 г. Р. е имал просрочени задължения за наем за над три месеца, което е установено със съответните протоколи, независимо, че същите впоследствие са платени. Посочените основания налагат прекратяването на наемното правоотношение. На л. 44 от делото е представено доказателство,, че заповедта е връчена на Р. на 02.02.2026 г.

Недоволен от така постановената заповед, Р. обжалва същата с доводи за необоснованост и противоречие с материалния закон, а също и като недопустима. Сочи се, че между същите страни и въз основа на същото правно основание е образувано и адм.д. № 515/2025 г. по описа на Административен съд – Русе като последния, след няколко заседания, обследвал казуса подробно и цялостно, като са запозна със всички доказателства, представени от страните постановил правилно съдебно решение, с което отменил заповедта. Сочи се, че основанията за прекратяване на наемното правоотношение в обжалваната заповед преповтарят тези в отменената заповед и даже са по-малко на брой. Счита, че съдържанието на обжалваната заповед е в противоречие с правните принципи защото не може да се пререшава правен казус по който има влязло в сила съдебно решение. Релевира възражение, че няма правно основание за възобновяване или за отмяна на влязлото в сила решение, още повече, че по същото са присъдени разноски и в тази връзка е образувано изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител. Посочва, че „Община Русе не е представила и протоколите от заседанията на комисията по общинска собственост,въз основа на които се издават и съответните заповеди.Не е ясно въз основа на какво е издадена новата заповед от 2026г.Същата е необоснована и правно неиздържана.Посочените в обжалваната заповед прекратителни основания,са били известни и по време на предходното дело на съда.“ Иска се от съда в закрито заседание с определение или разпореждане да отмени обжалваната заповед, като заявява, че „Смятам ,че в интерес и на съда и на данъкоплатците е да не се влиза в открито заседание по това дело.“. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

По искане на жалбоподателя, на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, с Определение № 339/04.02.2026 г. съдът е постановил спиране на изпълнението на обжалваната заповед.

С разпореждане [номер]/04.02.2026 г. съдът е конституирал страните, насрочил е съдебно заседание и е разпределил тежестта на доказване.

С Определение № 340/04.02.2026 г. съдът е задължил трети неучастващи лица – директор на дирекция МДТ и директор на дирекция „Административно обслужване“ при Община Русе да представят информация относно Р.. Получен е отговор с вх. № 597/06.02.2026 г. от директора на дирекция МДТ, към който е приложена справка за декларираното имущество на Р. – към 05.02.2026 г. същият притежава гараж с площ 28 кв. м.; товарно ремарке за лек автомобил и лек автомобил с първоначална регистрация 1986 г. От представените с писмо с вх. № 600/09.02.2026 г. от началник отдел „Гражданско състояние“ при Община Русе удостоверения за постоянен и настоящ адрес се установява, че от 01.01.2000 г., респ. 08.12.2000 г. до настоящия момент Р. е регистриран на адрес [населено място], [улица].

С разпореждане [номер]/04.02.2026 г. съдът е задължил трето неучастващо лице – директор на ОД МВР Русе да представи справка за декларираните от Р. моторни превозни средства. Получен е отговор с вх. № 659/11.02.2026 г. от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Русе, като от приложената справка се установява, че Р. е придобил на 02.09.2024 г. ремарке за лек автомобил, а на 19.02.2025 г. е регистрирал лек автомобил „Рено сценик“.

В проведеното по делото единствено съдебно заседание на 17.02.2026 г., жалбоподателят Р. е направил следното изявление във връзка с имущественото си състояние: „Искам да обясня малко по-подробно. Преди 50 години купих част от къщата от М. М., направих гараж от 28 кв.м. в двора на имота. През 1987 г. Община Русе ми взеха къщата, отчуждиха я за целите на Асамблея „Знаме на мира“. С настъпването на демокрацията през 1989 г. плановете на общината се провалиха и целта, за която къщата ми беше отнета, не се изпълниха, аз можех да си върна къщата, но тогава аз се развеждах и не успях да си върна къщата. През 2022 г. се запали къщата, не по моя вина, изгоря, аз останах без ток и без вода, аз живях в гаража две седмици, докато си пусна ток и малко да позакърпя и теглих заем 15 000 лева, дал съм документ и в същото време трябваше да правя ремонт и се принудих да си направя операция. Направих ремонт на покрива на къщата, защото щеше да се събори и влязох да живея. Ходих до общината да попитам, кога ще я ремонтират, но до сега нищо вече три години, всичко аз съм ремонтирал 25 - 30 000 лева съм дал и съм теглил заем. Записали са, че съм продал 20 дка ниви, но аз съм продал 13 дка, за да мога да си върна заема. В същото време ми изгоря и една кола 20 000 лева. Това е моята социална слабост.“

При така установената фактическа обстановка, съдът формира до следните правни изводи:

Съдът намира за несъстоятелно твърдението на жалбоподателя относно недопустимостта на постановения административен акт, предмет на оспорване в настоящото производство - Заповед № РД-01-246/28.01.2026 г., издадена от „за кмет“ на Община Русе. Сочи се в жалбата, че спорът за прекратяване на наемното правоотношение на Р. е решен с влязло в сила Решение № 126/19.01.2026 г., постановено по адм. д. № 515/2025 г. на Административен съд – Русе, като съдът се е произнесъл по всички прекратителни основания, поради което този спор не може да бъде пререшаван. Релевираните възражения в тази насока не отговарят на действителността. Както правилно е приел административният орган в мотивната част на оспорената заповед, в съдебното решение е посочено, че в хода на съдебното дирене не е доказано по безспорен начин неплащането на наемната цена и разноските за консумативи от Р. в продължение на повече от три месеца, т.е. поне 4 месеца. Именно на база събраните доказателства за неплащане е издадена оспорената заповед в това производство. По изложените причини съдът намира, че спорът между страните относно неплащане на наемна цена в продължение на повече от три месеца от наемателя Р. не е решен със сила на присъдено нещо с Решение № 126/19.01.2026 г., постановено по адм. д. № 515/2025 г. на Административен съд – Русе и по тази причина жалбата е допустима.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.

Не е спорно между страните, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган. Същият притежава материална и териториална компетентност и такава по степен в съответствие с разпоредбите на чл. 46, ал. 2 от ЗОС, според който наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. Процесната настанителна заповед е издадена от кмета на общината, а оспорената заповед също е издадена от кмета на общината . В конкретния случай, за деня на издаването на заповедта функциите на кмет са изпълнявани от заместник – кмета З. С., съгласно Заповед № РД-01-225/26.01.2026 г. на кмета на Община Русе.

Спазена е разпоредбата на чл. 59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити на оспорения индивидуален административен акт. Заповедта съдържа както правното основание, така и фактическите основания за неговото издаване. По същество те представляват юридическия факт (респ. фактическия състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. В него са включени констатации за фактическото положение и отношенията между страните. Посочените фактически обстоятелства се обхващат от нормите на чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 9; ал. 2 и ал. 5 от ЗОС и чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредба № 6, определени от органа като приложимите за случая правни основания за издаване на акта. С оглед изложеното се налага извода, че обжалваният акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Спазено е изискването на чл. 46, ал. 2, изречение второ от ЗОС – в заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Жалбоподателят не е предявил възражения срещу формата на оспорения акт.

Съдът намира, че при постановяването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а такива не се сочат от жалбоподателя. Последният е уведомен за започване на производството, дадена му е възможност за възражения и ангажиране на доказателства. Заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е издадена от органа, който е издал настанителната заповед.

Настоящият съдебен състав намира, че издадената заповед е съответна на материалния закон, като релевираните в жалбата възражения в тази насока са неоснователни.

Основанията, на които се прекратява наемно правоотношение за нает общински имот са подробно, но неизчерпателно установени в чл. 46, ал. 1 от ЗОС. По тази причина, същите са доразвити в чл. 31 от Наредба № 6. За да достигне до извод за необходимост от прекратяване на наемното правоотношение с Р., административният орган се е позовал на следните норми: Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗОС Наемните правоотношения се прекратяват поради:

чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС - изтичане на срока за настаняване.

чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС - други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1, като последната разпоредба предвижда, че условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и чл. 45 се определят с наредба на общинския съвет.

чл. 46, ал. 2 от ЗОС - Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец.

чл. 46, ал. 5 от ЗОС - Заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Решението на административния съд е окончателно.

чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 - неплащане на наемната цена или консумативните разноски за повече от три месеца.

чл. 31, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6 - отпадане на условията по чл. 3 за настаняване на наемателя в общинското жилище

чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 - Право да кандидатстват за настаняване под наем в жилища, предназначени за отдаване под наем имат граждани и техните семейства/домакинства, които отговарят едновременно на следните условия: не притежават повече от едно моторно превозно средство, с изключение на тези, собственост на инвалиди, ползващи преференции при внос на леки автомобили, земеделски земи и гори повече от 20 дка и други недвижими нежилищни имоти; Лицата отговарят на изискването ако моторното превозно средство е с дата на първа регистрация над 10 години преди подаване на заявлението.

Не е спорно, че срокът за настаняване на Р. е изтекъл. Съдът не е съгласен с посочената в Протокол № 7/28.05.2025 г. на комисията по чл. 6 от Наредба № 6 дата 20.03.2025 г., която е посочена като дата на изтичане на срока на настаняване. Съгласно чл. 5 от Анекс към Договор за отдаване под наем на жилищен [имот номер]/16.07.2004 г., сключен на 04.03.2020 г., договорът за наем се сключва за срок от 5 години, считано от датата на влизане в сила на настанителната заповед. Настанителната заповед № РД-01-532/28.02.2000 г. влиза в сила с връчването на същата на наемателя, като това е сторено на 04.03.2000 г. Следователно, срокът за настаняване изтича на 04.03.2025 г. Може да се направи извод, че комисията е приела по-благоприятен срок от действителният. Независимо дали крайният срок е 04.03.2000 г. или 20.03.2025 г., Р. е подал заявление за продължаване на наемното правоотношение на 28.04.2025 г., т.е. повече от един календарен месец след изтичането на срока.

В тази ситуация, за да бъде продължено настаняването на Р. в общинското жилище е необходимо той да отговаря на условията за настаняване – съгласно чл. 46, ал. 4 от ЗОС При изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.

Спори се между страните дали Р. отговаря на тези условия. Според жалбоподателя той стриктно изпълнява условията на договора за наем и следователно, макар и подадено по-късно, заявлението е редовно и следва да бъде уважено. Обратна е тезата на административния орган, която съдът намира за правилно.

Съдът вече посочи съдържанието на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6. Изискването е Р. да не притежава повече от едно моторно превозно средство. От събраните по делото доказателства – справката от дирекция МДТ, се установява, че Р. редовно е закупувал различни моторни превозни средства. Жалбоподателят твърди, че е инженер, закупувал е тези МПС, след това ги е бракувал и разпродавал на части. Няма спор, че в заявлението си от 28.04.2025 г. Р. посочва, че притежава един автомобил, докато безспорно се установява, че притежава три леки автомобила и товарно ремарке. Последният автомобил, наличен към момента на издаване на оспорената заповед, е придобит на 19.02.2025 г., почти към края на изтичане на договора за наем.

В подаденото заявление на 13.02.2020 г. изрично е вписано, че при промяна на условията по чл. 3 от Наредба № 6, Р. се задължава да уведомява кмета на Община Русе в едномесечен срок чрез подаване на нова декларация по чл. 26 от Наредба № 26. Не са представени доказателства, че в периода на действие на тази настанителна заповед – 04.03.2020 г. – 04.03.2025 г. Р. е подавал декларации за притежаването на различните МПС, които са декларирани пред дирекция МДТ. Следва също така да се отбележи изявлението на жалбоподателя, че той редовно се е занимавал с покупка на МПС, разглобяването им и продаването им на части. По тези причини неприемливо е твърдението на Р., че неволно е нарушил неосъзнавайки условието на чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 – посочено е във възражението, че счита за голяма грешка неотчисляването на автомобилите. Може да се направи извод, че Р. не счита за грешка, че не е подал своевременно декларация за промяна на обстоятелствата по чл. 3 от Наредба № 6 като притежава няколко автомобила, а само факта, че е успал навреме да ги отчисли. Следователно, лицето е имало доходи, които обаче не са надлежно декларирани и в подадената декларация на 28.04.2025 г. тези доходи не са декларирани. За съдът остава неясно как лице, което твърди, че не притежава необходимите парични средства, води се за социално слаб и по тази причина живее под наем в общинско жилище в продължение на много години притежава автомобил на стойност 20 000 лева, изгорял при пожар през февруари 2022 г.

Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборят твърдението на ответника, че едновременно е притежавал няколко леки автомобила и товарно ремарке. Отделно от това липсват доказателства, че тези автомобили са бракувани.

Съдът намира, че правилно административният орган се е позовал на наличието на обстоятелството, посочено в чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6.

Другото обстоятелство, което е причина за прекратяване на наемното отношение – неплащане на наемна цена и ТБО за два периода от по 4 месеца, също е доказано в хода на съдебното дирене от ответника. Съдът вече посочи относимите доказателства в тази връзка при изясняване на фактическата обстановка. В хода на съдебното дирене по адм. д. № 515 /2025 г. са представени в оригинал квитанции за заплащане на наем и такса битови отпадъци за месеците от юли до декември 2025 г. включително. – общо 12 бр. (л. 51 – л. 63), всички заплатени на 20.11.2025 г. Така представените доказателства са ирелевантни за спора, тъй като те са направени след установяване на факта, че наемателят Р. не е заплащал задълженията си в продължение на 4 месеца.

Наличието дори само на едно от обстоятелствата, които да са предвидени в Наредба № 6 за прекратяване на наемното правоотношение е достатъчно за целта, а при Р. се установява, че те всъщност са две такива – повече от едно моторно превозно средство и отделно от това незаплащане на наемна цена в продължение на повече от три месеца.

Съдът не установи нарушение на целта на закона. Оспореният акт е съобразен с целта на закона, която може да бъде извлечена и от чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОС – в общинските жилища да бъдат настанени именно граждани с установени жилищни нужди, т. е. такива, които с реализираните от тях доходи не могат да ги задоволят чрез закупуването на жилище или чрез наемане на такова на свободния пазар. Целта на Наредба № 6 е да охранява интересите на най-уязвимите групи граждани, които не притежават никакви имоти и чиито доходи са под визирания в същия подзаконов нормативен акт минимум. Както ЗОС в частта относно наемните правоотношения, така и Наредба № 6 имат за цел справедливо и адекватно устаноявавне на жилищните нужди на населението и разпределението на общинския жилищен фонд между лица с установени жилищни нужди. Административният орган надлежно е доказал, че С. Д. Р.. не е сред тези лица, поради което правилно е постановил заповед за прекратяване на наемното правоотношение.

В тази връзка следва да се добави, че няма противоречие и с чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), чиято разпоредба гарантира правото на жилище. Защита по чл. 8 от ЕКЗПЧОС би могъл да търси наемател, който е изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва установените нормативни разпоредби и отговаря на определените условия за настаняване в общинско жилище, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Съдът достига до заключение, че предприетото от административния орган прекратяване на договора е насочено към постигане на легитимна цел и е пропорционално.

В обобщение, налага се извод за законосъобразност на оспорвания акт, поради което следва да се отхвърли оспорването, тъй като е неоснователно.

Съдът намира за необходимо да отбележи и следното:

Неотносими са всички възражения на жалбоподателя относно факта, че Р. е собственик на гараж с площ 28 кв.м., разположен на същия адрес, на който е общинското жилище, което той обитава – [населено място], [улица]по причина, че административният орган не се е позовал на това обстоятелство за да прекрати процесното наемно правоотношение.

Неотносими са доводите на Р., че след пожара сам е правил ремонта на обитаваното от него общинско жилище по причина, че в договора за наем изрично е казано, че всички подобрения, извършени от наемателя при освобождаване на наетото жилище остават в полза на наемодателя.

Следва да се посочи, че в показанията на самия Р. се установяват значителни разминавания. В изявлението си пред съда в проведеното заседание твърди, че след пожара е живял в гаража си и е направил ремонт за 25 – 30 000 лева като е теглил заем от 15 000 лева. Неясно откъде Р. е получил разликата от 10-15 000 лева след като е декларирал доходи само от пенсия.

По делото не са ангажирани доказателства за влошеното здравословно състояние на Р., поради която причина същият не е заплащал наемната цена на общинското жилище в продължение на повече от 3 месеца.

По делото искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя. Предвид изхода на спора, разноски в полза на Р. не се следват.

На основание чл. 46, ал. 5, изречение трето от ЗОС, решението на административния съд е окончателно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,