Решение № 262 от 19.6.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 379/2026 г.

Въззивно гражданско дело № 20264400500379 по описа за 2026 година С решение № 134 от 30.03.2026 г. по гр.д. №1256/2025 г. Червенобрежки Районен съд е: ОСЪДИЛ на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Й. В. М., с ЕГН ••••••••••, от с. *, общ. Ч. б., обл. П., ул. „*" № * сумата от 511.29 евро (1 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – резултат от проведеното срещу него незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК по досъдебно производство № 8041/2023 г. по описа на РП - Плевен (ЗМ № 377/2023 г. на РУ на МВР - Червен бряг), което е прекратено поради липса на извършено престъпление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2024 г. до окончателното й изплащане. ОСЪДИЛ на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ и чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на адв. И. А. от АК - Плевен сумата от 204.52 евро (400 лв.) - адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ. ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Й. В. М., с ЕГН •••••••••• от с. *, общ. Ч. б., обл. П., ул. „*" № * сумата от 5.11 евро – разноски за държавна такса за образуване на делото. Недоволен от решението е останал ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено изцяло или да бъде намален размера на присъденото обезщетение. В жалбата се сочи, че Й. В. М. не е привличан като обвиняем и срещу него не е повдигано обвинение за конкретно престъпление, т.е. че образуването на наказателното производство не е достатъчно, за да се приеме, че е възбудено наказателно преследване. Сочи се, че това става с привличането на обвиняем с нарочно постановление по чл.219, ал.1 от НПК или с протокол за първо действие по чл.219, ал.2 от НПК. Моли се тези аргументи да бъдат отчетени при ангажиране отговорността на ПРОКУРАТУРАТА и при определяне размера на обезщетението. Препис от въззивната жалба е връчен на Й. В. М. на 15.04.2026 г. и същия ден е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение и да бъде присъдено адв. възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адв. И. А.. Въззиваемият се позовава на съдебната практика, според която израза „обвинение в извършване на престъпление“, използван в чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. Й. В. М. твърди, че деянието, описано в АУАН, е станало известно на целия му социален кръг и че това му е причинило срам, неудобство, безпокойство относно евентуалните наказателно-правни последици от неоснователното обвинение. С определение №594 от 04.05.2026 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждане на делото. В о.с.з. на 28.05.2026 г. прокурор И. Р. е пледирал за уважаване на въззивната жалба, а адв. А. – за потвърждаване на обжалваното решение. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Видно от приложеното досъдебно производство № ЗМ № 377/2023 г. по описа на РУ на МВР - Червен бряг, то е започнало въз основа на сигнал за това, че на 06.12.2023 г. около 10:30 ч. пред сградата на РАЙОНЕН СЪД – Червен бряг Й. В. М. се заканил на Н. Й. Г. с убийство с думите: „Ще ви избия, изчистя до девето коляно всички!“. Производството е образувано при условията на чл.212, ал.2 от НПК – със съставянето на протокол за разпит на свидетел. Така е посочено в писменото уведомление /на стр.1 от ДП/ от разследващия орган до Районна прокуратура-Плевен за започване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.144, ал.3 от НК. Първи по време на съставяне на 06.12.2023 г. – в 13.00 часа е протоколът за разпит на Н. Й. Г. като свидетел за разследване на престъпление по чл.144, ал.3 от НК. По-късно на 06.12.2023 г. като свидетели са разпитани още Б. А. И. /съжител на Н./, А. И. А. /баща на Б./ и М. М. М. /шурей на Б./. Видно от приложеното досъдебно производство № ЗМ № 377/2023 г. по описа на РУ на МВР - Червен бряг, преди да бъде съставен протокола за разпит на Н. Й. Г., още в 11.00 часа на 06.12.2023 г. е съставен протокол за проверка лек автомобил /на стр.59 от ДП/ – собственост на Й. В. М. за установяване наличието в него на пистолет. Същия ден – в 12.30 часа и в 13.00 часа със същата цел са извършени проверки на имоти – собственост на Й. В. М. и са съставени съответни протоколи /на стр.57 и 58 от ДП/. Видно от докладна записка №14608/06.12.2023 г. до Началника на РУ на МВР-Червен бряг, на 06.12.2023 г. Й. В. М. е бил задържан за престъпление по чл.144, ал.1 от НК и обискиран за установяване наличието на оръжието, с насочването на което е била съпроводена заканата за убийство. На 11.12.2023 г. като свидетели са разпитани Й. В. М., Й. Й.ОВ В. /син на първия/, Е. Н. Б. /служител от Съдебна охрана при Районен съд – Червен бряг/. На 29.12.2023 г. е изготвено заключение по фоноскопска експертиза относно записа на телефонното обаждане на 06.12.2023 г., изходящо от А. И. А. до телефон 112. На 13.01.2024 г. е изготвено заключение по съдебнопсихиатрична експертиза, която да извърши психиатрично изследване на Н. Й. Г. и да отговори на въпроса създала ли е у нея основателен страх заканата на Й. В. М.. На 31.01.2024 г. разследващият полицай е изготвил заключително мнение, че в случая липсва съставомерно престъпление по чл.144, ал.3 от НК. С постановление от 09.02.2024 г. на Районна прокуратура-Плевен е прекратено досъдебно производство № 8041/2023 г. (ЗМ № 377/2023 г. на РУ на МВР - Червен бряг), поради липса на извършено престъпление. Постановлението е обжалвано от Н. Й. Г. и е потвърдено с определение №30 от 18.03.2024 г. по ч.н.д. №57/2024 г. на Районен съд – Червен бряг, което е влязло в сила на 10.06.2024 г. При така установената фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ПРОКУРАТУРАТА. Правилен е и извода, че съгласно чл.219, ал.2 от НПК, при образуване на досъдебно производство по реда на чл.212, ал.2 от НПК разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него. Първоинстанционният съд е приел, че липсва такова привличане съгласно чл. 219 от НПК, но това не е пречка за търсене на отговорност от държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Приел е още, че отговорност за държавата да обезщети вредите възниква и при прекратено предварително производство, водено срещу единствен възможен извършител на престъплението, което се разследва, дори и без лицето да е формално привлечено като обвиняем по реда на НПК, както е и в настоящия случай. Така е, защото отговорността по ЗОДОВ е обективна и се прилага принципът на риска, а не на вината. Според въззивната инстанция обаче, в случая Й. В. М. е привлечен като обвиняем със съставянето на протокола за проверка на лекия му автомобил, макар и протокола да не отговаря на изискванията за съдържание на чл.219, ал.3 от НПК. Според Плевенски Окръжен съд, когато лицето не е било привлечено като обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се счита, че е ангажирана наказателната му отговорност и че от проведеното срещу него наказателно преследване до прекратяването на досъдебното производство поради неизвършване на деянието или поради неговата несъставомерност то може да претърпи вреди, отговорна за които е държавата на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ . Въззивната инстанция споделя извода в обжалваното решение, че когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние. За да присъди 1 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, Червенобрежки Районен съд е съобразил най-вече субективното отражение на наказателното преследване върху психическото здраве на Й. В. М., върху доброто му име в обществото и върху личния му живот, за установяването на което отражение са събрани гласни доказателства. Според трайната практика на ВКС /обективирана например в решение по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС IV ГО/, при наличие на обвинение в извършване на престъпление, наказателното производство за което е прекратено, е несъмнено и без да са налице други доказателства, че ищецът търпи неимуществени вреди в рамките на обичайните в подобни случаи негативни преживявания, логично обусловени от провежданото производство, рефлектиращи върху честта и достойнството и обичайния му начин на живот. В допълнение и с оглед възраженията във въззивната жалба, Плевенски Окръжен съд намира, че определеното в размер на 1 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди е справедливо и при отчитане на следните обективни обстоятелства: тежестта на престъплението по чл.144, ал.3 от НК – за него се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години; продължителността на наказателното преследване – около 6 месеца; интензитетът на наказателното производство; данните за личността на Й. В. М.. В заключение – Плевенски Окръжен съд намира, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на спора по същество и на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ПРОКУРАТУРАТА следва да заплати на адв. И. А. от АК - Плевен сумата от 204.52 евро (400 лв.) като адвокатско възнаграждение за предоставената във въззивното производство безплатна правна помощ. Водим от горното, съдът