Решение № 11556 от 3.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 1095/2025 г.

В сигнала се иска да се направи проверка, дали са спазени изискванията на чл. 41, ал. 1 и ал. 3 ЗМСМА. Тук следва да се посочи императивното правило на закона, че от момента на полагане на клетва (13.11.2023 г.) и встъпване в длъжност като кмет на кметство, трябва да се съблюдават ограниченията по чл. 41, ал. 1 и ал. 3 ЗМСМА.

Комисията установява, че лицето Б. Н. Т. към датата на полагането на клетва и встъпването си в длъжност като кмет на кметство „Г.“-Столична община, е притежавало дружествени дялове в търговските дружества „Български автостъкла“ ООД, с ЕИК и „Тезбус“ ООД с ЕИК. Лицето е предприело действия по прехвърляне на притежаваните от него дружествени дялове в „Български автостъкла“ ООД, с ЕИК като вписване на променените обстоятелства в ТРРЮЛНЦ е настъпило на 30.11.2023 г. Лицето обаче кумулативно и съгласно чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА не е уведомило Председателя на Столичен общински съвет и Председателя на ОИК-Столична община за предприетите от него действия.

Що се отнася до „Тезбус“ ООД с ЕИК и доколкото договор за покупко-продажба на дяловете е сключен на 29.07.2024 г., а вписването е настъпило едва на 17.10.2024 г., то задължението, вменено с разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА не е изпълнено в срока по ал. 3 или до 13.12.2023 г. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.10, ал. 2 от Закона за търговския регистър (ЗТР), според която невписани обстоятелства се смятат за несъществуващи за третите добросъвестни лица. В този случай правноирелевантни са и предприетите от Т. действия, които макар и добросъвестни от негова страна не са довели до целения резултат, а именно вписване на прекратяване на участието му в едномесечния срок съгласно закона.

По отношение на неуведомяването ОИК – „Столична“, позовавайки се на практиката на ВАС по приложението на разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА (Решение № 6698 от 03.06.2024 г. по адм. д. № 4056 / 2024 г. ВАС; Решение № 7626 от 23.06.2016 г. по адм. д. № 4408/2016 Четвърто отделение на ВАС) приема, че неизпълнението на едно от кумулативните изискванията на чл. 41 ал. 3 ЗМСМА води до предсрочно прекратяване пълномощията на кмета.

При горните съображения и на основание чл. 42, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 42, ал. 1, т. 9 и на основание чл. 42, ал.3, изречение последно от ЗМСМА във връзка с чл.41, ал. 1 и ал. 3 ЗМСМА във връзка с чл. 87, ал. 1, т. 1 и т. 30, вр. с чл. 463, ал. 2 и ал. 3 ИК, председателят на Общинска избирателна комисия – Столична община предлага за гласуване проект за решение с диспозитив:

Установява нарушение, осъществено чрез неизпълнение на задължението по чл.41, ал.3 във връзка с чл.41, ал.1 от ЗМСМА, осъществено от Б. Н. Т. – кмет на Кметство „Г.“ – Столична община.

Прекратява предсрочно пълномощията на Б. Н. Т. – кмет на кметство „Г.“ – Столична община, издигнат от МК "ГЕРБ /СДС/", поради установено нарушение по чл. 41, ал. 1 и ал. 3 ЗМСМА във връзка с чл. 42, ал. 1, т. 5 във връзка с чл.42, ал.1, т.9 ЗМСМА.

Анулира издаденото удостоверение на Б. Н. Т.. При проведеното гласуване на предложения проект на решение обаче, ОИК – Столична не постигна необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове, като от присъстващите в залата 36 членове на комисията, "ЗА" това предложение гласуват 17 членове и "ПРОТИВ" 19 членове. Предвид непостигнато мнозинство от две трети от присъстващите членове на комисията, относно подложените на гласуване проекти на решения, Общинска избирателна комисия – Столична община постановява решение за отхвърляне на предложения проект на решение по смисъла на чл. 85, ал. 4, изр. 2 ИК.

Предвид така установеното от фактическа страна, Административен съд – София - град обосновава следните правни изводи:

Жалбата на МК „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА [държава]“ е постъпила на 24.01.2025 г. пред Административен съд – София – град, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Оспореното пред съда решение на ОИК – Столична, прието при условията на чл. 85, ал. 4 от ИК, обективира отказ по смисъла на чл. 42, ал. 5 във вр. ал. 3 от ЗМСМА. Съгласно посочената разпоредба в тридневен срок от получаване на документите, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 42, ал. 1, т.5 от ЗМСМА, общинската избирателна комисия уведомява кмета и му предоставя възможност да направи писмено възражение пред комисията в тридневен срок от уведомяването му. В тридневен срок от изтичането му общинската избирателна комисия приема решение. Когато установи, че обстоятелствата за прекратяване на пълномощията са налице, общинската избирателна комисия прекратява пълномощията на кмета. Съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 4 от ИК в случаите, когато за приемане на решение на избирателната комисия липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне. Така издаденото решение представлява изрично волеизявление на административен орган, осъществяващ публични функции, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации и притежава белезите на административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК.

С разпоредбата на чл. 85, ал.4, изр. второ от ИК се създава фикция за приемане на „решение за отхвърляне“, когато при проведено гласуване липсва необходимото мнозинство от две трети от присъствалите членове на общинската избирателна комисия, като въведеното общо правило е за всички решения на комисията и предвид обстоятелството, че липсва изрична разпоредба в ЗМСМА или друг нормативен акт, която да го изключва. При гласуване на решение по чл. 42, ал.3 от ЗМСМА, приложение намира цитираното общо правило на чл. 85, ал. 4 от ИК и когато не бъде достигнато необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне на направеното предложение.

В случая е гласуван проект на решение по поставения за обсъждане сигнал за вероятна несъвместимост на кмета на Кметство „Г.“- Столична община Б. Н. Т. и поради липса на достигнато мнозинство за приемането на което и да е от тях, приложение намира разпоредбата на чл. 85, ал. 4, изр. 2 от ИК за приемане на „решение за отхвърляне“. Липсата на мнозинство в колективния орган, тоест невъзможността за приемане на решение, е заместена по волята на законодателя от „решение за отхвърляне“. По този начин административното производство приключва и се осигурява възможност за осъществяване на съдебен контрол. Ако се приеме противното разбиране, което застъпва заинтересованото лице, то в настоящата хипотеза, при която комисията не е достигнала необходимото мнозинство за приемане на решение при обсъждане и гласуване на поставен въпрос, налице би била неяснота относно волята на административния орган, което би ограничило и възможността за съдебен контрол.

В потвърждение на изложените от настоящия състав на съда аргументи са и съображенията на Върховния административен съд, възпроизведени в мотивите на Решение № 13682 от 15.12.2015 г. по дело № 13924/2015 г., IV отд. на ВАС на РБ: „Затова, когато ЦИК използва израза в диспозитива на решението, че „отхвърля предложения проект на решение“, на практика няма постановено решение по конкретната жалба, сигнал, заявление и др. Действително разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от ИК (дословно възпроизведена от отменения Изборен кодекс - чл. 20, ал. 2 след изм. в ДВ, бр. 17/21.02.2013 г.) регламентира, че когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство (което е две трети от присъстващите членове), се смята, че е налице решение за отхвърляне. Законодателят обаче не е прецизирал какво точно се отхвърля. Тази празнота на закона не води до извода, че се отхвърля предложения от докладчика проект за решение, а е логично да се отхвърли жалбата, сигнала, направеното в заявлението искане и т.н. според конкретния случай. Липсата на мнозинство две трети от присъстващите членове на практика трябва да е изключение, а не правило в работата на ЦИК. Освен това следва да се има предвид, че с отхвърлянето на предложения проект за решение не се разрешава никакъв въпрос, а казусът се прехвърля за разрешаване от Върховния административен съд.“. /Виж още Решение № 5750 от 02.05.2018 г. по дело № 5476/2018 г., IV отд. на ВАС, Решение № 3686 от 22.03.2021 г. по дело № 11968/2020 г., III отд. на ВАС и др./.

Според разпоредбата на чл. 42, ал. 5 ЗМСМА решенията и отказите по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА може да се оспорват пред съответния административен съд от заинтересуваните лица или от централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава, и ръководствата на коалициите, компетентни съгласно решението за образуване на коалицията, които са представени в общинския съвет или от упълномощени от тях лица, по реда на чл. 459 от ИК. Анализът на разпоредбата води до извод, че лицата, които са активно легитимирани в случая са първо заинтересованите лица (например кмет, чиито пълномощия са предсрочно прекратени), централните ръководства на партиите, които участват в общинския съвет или ръководствата на коалициите, които са представени в общинския съвет. Критерият „правен интерес“ като определящ дали субектът е активно легитимиран по чл. 42, ал. 5 ЗМСМА е неотносим към втората и третата група субекти, тъй като те трябва да отговорят на друго условие – партията или коалицията да е регистрирана за участие в местните избори за общински съветници и нейни кандидати да са били избрани и да са участници в общинския съвет. Наличието на правен интерес по отношение на тези две групи субекти се презюмира от закона и не е предмет на изследване при оценката на допустимостта на обжалването по чл. 42, ал.5 от ЗМСМА от страна на съда, доколкото законодателят изрично е предоставил възможността да обжалват на двете групи субекти - партиите и коалициите представени в общинския съвет. Този извод се споделя и от практика на ВАС на РБ по приложението на чл. 30, ал.8 от ЗМСМА, която разпоредба е с идентична редакция на тази по чл. 42, ал.5 от ЗМСМА, но относно решенията на ОИК за прекратяване пълномощията на общинските съветници: „В разпоредбата ясно са показани трите категории правни субекти, на които законодателят е предоставил правната възможност да оспорват решенията и отказите: На първо място това са заинтересуваните лица. На второ място, са централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава. На трето място са ръководствата на коалициите, компетентни съгласно решението за образуване на коалиция, които са представени в общинския съвет. И в трите случая е допустимо оспорването да се провежда от упълномощени от тях лица. Така извършеният анализ на чл. 30, ал. 8 ясно показва, че законът е определил в самата разпоредба оправомощените да оспорват правни субекти. Извършеното препращане към реда на чл. 459 ИК касае останалите съдопроизводствени въпроси.“ / Определение № 7185 от 15.06.2016 г. по дело № 6647/2016 г., ІV отд. на ВАС/. В този смисъл е и определение № 9673 от 15.07.2020 г. по дело № 4826/2020 г., III отд. на ВАС.

В случая, с Решение № 109-МИ от 18.09.2023г. на ОИК – „Столична“, Местна коалиция "Продължаваме промяната - Демократична [държава]" (Спаси София) за участие в изборите за кмет на кметства на територията на Столична община на 29 октомври 2023 г. В заявлението са посочени всички 32 броя кметства на територията на Столична община, за които местната коалиция се регистрира: [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място] [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място].

Предвид изложеното жалбоподателят МК, "Продължаваме промяната - Демократична [държава]" (Спаси София) е активно легитимиран по смисъла на чл. 42, ал. 5 от ЗМСМА да обжалва Решение № 1197-МИ от 19.01.2025г. на ОИК – „Столична“, с което се е произнесла по сигнала за несъвместимост срещу Б. Н. Т., избран за кмет на Кметство „Г.“ – Столична община в изборите за кмет на райони в Столична община на 29 октомври 2023 г. Разгледана по същество жалбата е основателна.

На първо място, атакуваното решение е издадено от компетентен орган – ОИК – „Столична“ и в пределите на неговата власт, съгласно разпоредбата на чл. 42, ал.3 от ЗМСМА, след сезиране за евентуално наличие на основания за предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета на К. Г., поради неизпълнение на задължението по чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА за предприемане на действия за прекратяване на дейността или за освобождаване от съответната длъжност по чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА и уведомяване писмено за това на председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия. Решението е прието с поименно гласуване /чл. 85, ал. 7 от ИК/ при наличие на предпоставките по чл. 85, ал. 4 от ИК „решение за отхвърляне“ поради липса на необходимото квалифицирано мнозинство от две трети от присъстващите членове. Не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК.

На второ място, решението е издадено при спазване на законоустановената форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са обективно и пълно фактическите и правните основания за постановяване на акта, като от описаните в него констатации може да се изведе волята на административния орган, обективирана в разпоредителната му част. Изложените в акта факти съответстват на приложените по делото писмени доказателства. Не се установи порок във формата по см. на чл. 146, т. 2 от АПК, който да обуслови отмяна на акта /Постановление № 4/1976 г. на Пленума на ВС и ТР № 4/22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. ОСС на ВАС; Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд/. Ответникът, чрез своите фактически констатации обосновано е посочил действителното правно положение, не се установява непълнота на фактите, а след анализ и проверка на същите, съдът приема, че те са и реално осъществени. Волята на административния орган е ясно изразена, не съществуват пропуски или грешки, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия съдебен процес.

На трето място, съдът приема, че актът е издаден без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не е налице основание за отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Постъпилите сигнали за евентуална несъвместимост по чл. 41, ал.1 от ЗМСМА са докладвани, като е взето решение и са предприети мерки за разглеждането му и уведомяване на кмета на К. Г. – Столична община Б. Т.. Изискана е информация от ТРРЮЛНЦ относно извършени вписвания и налични данни за съдружие на лицето в търговски дружества и вписването му като управител, както и от Столичен общински съвет за извършени от Т. уведомявания по реда на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА. В хода на протеклото административно производство не са допуснати нарушения на процедурните правила от категорията на съществените - чл.34, ал.3 и чл.35 от АПК, които да са накърнили правото на защита на засегнатото лице и да са го препятствали да я упражни в пълен обем. Изпълнено е и задължението по чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА за уведомяване на кмета, като му е предоставена възможност за да направи писмено възражение пред комисията. Събраните доказателства и наведените възражения са обобщени и обсъдени на заседанието на ОИК – Столична, проведено на 19.01.2025 г. Гласуването на предложението за решение е извършено при спазване на законовите изисквания за наличието на кворума предвиден в чл. 85, ал. 3 от ИК. За приемане на решението са гласували 17 от членовете на комисията при присъстващи 36 члена, т.е. по-малко от половината при необходимост от постигане на квалифицирано мнозинство. Правилно е констатирано, че поради недостигане на мнозинство е приложимо правилото на чл. 85, ал. 4, изр. 2 от ИК за приемане на „решение за отхвърляне“ на искането за предсрочно прекратяване на пълномощията на избрания кмет на кметство Г. - Столична община.

Съдът констатира обаче, че атакувания акт е постановен в противоречие с материалноправните норми, което представлява основание за неговата отмяна по чл.146, т.4 АПК.

С атакуваното Решение № 1197-МИ от 19.01.2025г. ОИК – Столична е постановила отказ да прекрати предсрочно пълномощията на кмета на К. Г. – Столична община, Б. Н. Т. по чл. 42, ал.1, т.5 от ЗМСМА, поради неизпълнение на задължението му, произтичащо от разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА във вр. с чл. 41, ал.1 от ЗМСМА.

Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА, кметовете на общини, на райони и на кметства, кметските наместници, заместник-кметовете на общини и на райони и секретарите на общини не могат да извършват търговска дейност по смисъла на Търговския закон, да бъдат контрольори, управители или прокуристи в търговски дружества, търговски пълномощници, търговски представители, търговски посредници, синдици, ликвидатори или да участват в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества и кооперации за времето на мандата им. С нормата на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА е въведено задължение в едномесечен срок от полагането на клетва, съответно от приемане на решението на общинския съвет, лицето, което при избирането му за кмет заема длъжност или осъществява дейност по ал. 1 на чл. 41, да предприеме необходимите действия за прекратяване на дейността и/или за освобождаването му от заеманата длъжност и да уведоми за това писмено председателя на общинския съвет и Общинската избирателна комисия. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, като съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА, при неизпълнение на задължението по чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА, пълномощията на кмета се прекратяват предсрочно от ОИК.

Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че преследваната от закона цел с регламентираното основание по чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА за предсрочното прекратяване пълномощията на кмета, е недопускане съществуването на две паралелни правоотношения, които при изпълнението на държавна служба или на друга дейност да влязат в противоречие или да поставят под съмнение изискванията за независимост и добросъвестност при осъществяване на пълномощия, права и задължения. Следователно предвиденото в чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета с решение на ОИК цели премахването на определеното от закона като недопустимо съвместяване на публични функции с изчерпателно посочени дейности и/или заемане на длъжности в частната сфера, при неизпълнение от страна на избраното за кмет лице на задължението му по чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА. Легално определение за несъвместимост се съдържа в § 1, т. 4 от ДР на Закона за противодействие на корупцията, съгласно която разпоредба "несъвместимост" е заемането на друга длъжност или извършването на дейност, която съгласно Конституцията или закон е несъвместима с положението на лицето като заемащо публична длъжност. В практиката на Конституционния съд институтът на несъвместимостта е очертан като съвкупност от уредени на конституционно или законово ниво забрани определена публична длъжност да бъде съвместявана с друга такава или с длъжности и дейности, свързани с частен интерес на заемащия публичната длъжност, което осигурява добросъвестно, независимо и безпристрастно осъществяване на властническите функции в обществен интерес.

В Решение № 3 от 07.03.2019 г. по к.дело № 16/2018 г. Конституционният съд на [държава] дефинира института на несъвместимостта като „съвкупност от уредени на конституционно или законово ниво забрани определена публична длъжност да бъде съвместявана с друга такава или с длъжности и дейности, свързани с частен интерес на заемащия публичната длъжност, което осигурява „добросъвестно, независимо и безпристрастно осъществяване на властническите функции в обществен интерес“. „Несъвместимостта е характеристика на правовата държава, в която законодателят е длъжен да осигури превеса на публичния интерес над частния, особено в случаите на колизия. Основната ѝ цел е да се осигури независимост на публичната служба, като се създадат гаранции срещу недопустими въздействия от страна на външни сили, като по този начин се защитават и интересите на обществото като цяло. (Решение № 13 от 24.09.2020г. по к.дело № 5/2020г., в този смисъл и Решение № 5 от 06.04.1993 г. по к.дело № 6/1993 г.). Това е целта и на ограниченията по чл. 41, ал.1 от ЗМСМА.

Лицето, намиращо се в състояние на несъвместимост, има възможност да направи избор относно това кое от двете несъвместими правоотношения желае да запази – дали да продължи да бъде кмет, при което трябва да предприеме действия за прекратяване на дейността, респ. освобождаване на длъжността по чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА, или да запази тази длъжност/дейност, при което ще следва да подаде оставката си като кмет. За да се защити обществения интерес, като се отчете и личният, избраните за кметове, по отношение на които е налице несъвместимост, в едномесечен срок от обявяването на изборните резултати, съответно от приемането на решението на общинския съвет, са задължени да предприемат необходимите действия за прекратяване на дейността и/или за освобождаването им от заеманата длъжност, както и да уведомят писмено за това председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия. В противен случай при неизпълнение на тези три кумулативни предпоставки, пълномощията на кметовете се прекратяват предсрочно /чл. 42, ал.1, т.5 от ЗМСМА/. Определеният в закона разумен срок от един месец създава възможност лицата да предприемат всички необходими действия, за да се отстранят евентуалните предпоставки за липса на непредубеденост и безпристрастност при упражняване на публичните функции, като по този начин се създава допълнителна защита на обществения интерес. Уведомяването на общинската избирателна комисия и общинския съвет за несъвместимостта са още една гаранция за постигане на тази основна цел на закона да се обезпечи добросъвестност и безпристрастност на упражняване на публичните функции, като се създава възможност да се извърши оценка предприети ли са необходимите мерки за отстраняване на несъвместимостта при отчитане на всички особености на конкретната ситуация, оценяване на всички аспекти на несъвместимостта, както и на предприетите и дължими действия в конкретната хипотеза. В тази връзка в Решение № 13 от 24 септември 2020г. по к. дело № 5/2020г. Конституционният съд на [държава] излага съображения, че „Основанията за приложението на санкцията по чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА подлежат на подробна и съдържателна оценка от общинската избирателна комисия преди постановяване на решението“, предвиденият в 42, ал. 3 от ЗМСМА специален механизъм „се отнася до задължителната преценка за наличието, респ. липсата на несъвместимост, съответно на основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета, която се извършва от общинската избирателна комисия и се контролира от съда. Тази преценка се прави съобразно спецификите на всеки отделен случай, което е задължение на общинската избирателна комисия и подлежи на съдебен контрол“.

От доказателствата по делото се установява, че Б. Н. Т. е имал участие в две търговски дружества - „Български автостъкла“ ООД, с ЕИК и „Тезбус“ ООД с ЕИК към дата 30.10.2023г., когато с Решение № 988-МИ/30.10.2023г. е избран и обявен за кмет на К. Г., СО. Към 13.11.2023г. когато Т. е положил клетва като кмет участията в дружествата не са били прекратени. И докато по отношение на участието в „Български автостъкла“ ООД, с ЕИК Т. е предприел действия по прекратяване на участието си, приключило на 24.11.2023 г., видно от договор за продажба на дружествени дялове от 24.11.2023 г. с нотариална заверка на подпис и съдържание. Посочените обстоятелства са заявени за вписване в ТРРЮЛНЦ на 24.11.2023 г. и вписване е настъпило на 30.11.2023 г. По отношение на „Тезбус“ ООД с ЕИК обаче такива действия не са сторени. Съдът не приема, че предварителен договор за продажба на дружествени дялове от 06.11.2023 г. (л. 43-47) е действие, водещо до прекратяване на участие в дружеството. Всъщност, този предварителен договор е с достоверна дата 29.07.2024 г., когато е направена заверка на препис при нотариус С. К. рег. № 526 НК, поради което датата 06.11.2023г. не обвързва съда, а и административния орган, при все, че не е подкрепена с други относими доказателства. На следващо място предварителният договор по чл. 19 от ЗЗД по същество представлява обещание за продажба, което обещание може да бъде отменено, развалено или неизпълнено (чл. 8 и 9 от договора). Следователно, логичен и обоснован е извода, че в срока по чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА Т. не е предприел действия по прекратяване на търговската си дейност.

В своята трайна практика ВАС на РБ приема, че сключването на договор за прехвърляне на дружествени дялове не би могло да се окачестви като предприемане на необходимите действия, тъй като правното действие по отношение на третите лица от прехвърлянето на дяловете възниква от момента на вписването в ТРРЮЛНЦ. Затова е необходимо и отправяне на молба за освобождаване/ приемане на нов съдружник, гласуването й от общото събрание и подаване на заявление за вписване на извършените промени по отношение на съдружниците в търговското дружество.

От изложеното следва извод, че към момента на встъпване в длъжност като кмет на кметство Г. по отношение на Б. Н. Т. е била налице несъвместимост по чл. 41, ал.1 от ЗМСМА на основание участието му като съдружник в „Български автостъкла“ ООД, с ЕИК и „Тезбус“ ООД с ЕИК, като участието в последното не е прекратено в едномесечния срок. Реално, едва към 29.07.2024 г., с дата на вписване 17.10.2024 г. е изпълнил задължението си по чл. 41, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ЗМСМА по отношение на участието в „Тезбус“ ООД.

Поради наличието на предпоставките по чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА за лицето е възникнало задължението по чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА в едномесечен срок от полагането на клетвата, т.е. до 13.12.2023 г. да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта и уведомяване на общинската избирателна комисия и председателя на общинския съвет. В тази връзка в Решение № 13 от 24.09.2020 г. по к.дело № 5/2020 г. на Конституционния съд на РБ се посочва: „В текста не е посочено като изискване „необходимите действия“ да са породили крайния си резултат и да са настъпили свързаните с тях правни последици. Разпоредбата изисква тези действия „да бъдат предприети“, т.е. да бъде демонстрирана категорично волята на лицето, намиращо се в състояние на несъвместимост, да приведе положението си в съответствие със законовите изисквания. Така евентуалните негативни последици от неизпълнението на задължението би следвало да настъпят само при неосъществяването на факти, които са под контрола и във властта на задължения субект, а не са в зависимост от външни фактори. В текста на обсъжданата разпоредба не са посочени какви конкретни действия следва да бъдат предприети, което е напълно съобразено с това, че разнообразието на относимите обстоятелства е голямо. Именно това многообразие на възможни хипотези, правилното идентифициране на конкретно приложимата от тях и подвеждането под нея на фактите по всяко дело, са в основата на преценката на съда за законосъобразност на предсрочното прекратяване на пълномощията на кмета. Тази преценка, за да бъде мотивирана и обоснована, се основава именно на индивидуален подход по всеки отделен казус.“ На следващо място, разпоредбата на чл. 41, ал.3 от ЗМСМА съдържа още едно задължение на лицето избрано за кмет, а именно: писмено уведомяване на председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия за възникналата несъвместимост по чл. 41, ал.1 от ЗМСМА. От данните по делото се установява, а и не се спори, че за периода от полагане на клетвата – 13.11.2023 г. до 13.12.2023 г., Т. не е уведомил нито председателя на Столичен общински съвет, нито ответника за това, че до 13.12.2023 г. е предприел необходимите действия за прекратяването на дейността, като съдружник в „Български автостъкла“ ООД, с ЕИК и „Тезбус“ ООД с ЕИК.

В Решение № 13 от 24 септември 2020г. по к. дело № 5/2020 г. Конституционния съд на [държава] излага следните мотиви: „Текстът на чл. 41, ал. 3 ЗМСМА не поражда съмнения относно своето съдържание и смисъл. Той задължава лицето, което при избирането му за кмет заема длъжност или осъществява дейност по ал. 1, да изпълни три кумулативно предвидени изисквания: да предприеме необходимите действия за прекратяването на дейността и/или за освобождаването му от заеманата длъжност; да уведоми писмено за това председателя на общинския съвет; да уведоми писмено за това общинската избирателна комисия“. В допълнение към даденото тълкуване от Конституционния съд на [държава], безспорно използването на съюза “и“, с който са свързани задълженията за предприемане на необходимите действия за прекратяване на несъвместимостта и за уведомяване, обективират волята на законодателя, че в условията на кумулативност трябва да се изпълнят всички изисквания. Уведомяването на председателя на общинския съвет и на общинската избирателна комисия е не просто второстепенно, декларативно задължение на лицето, по отношение на което е налице несъвместимост, а както вече беше посочено, е допълнителен механизъм предвиден от законодателя, за да се защити публичния интерес, като се даде възможност общинската избирателна комисия да осъществи контрол, да изпълни процедурата по чл. 42, ал.3 от ЗМСМА и да направи оценка изпълнени ли са условията по чл. 42, ал.1, т.5 от ЗМСМА във вр. с чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА, като при нужда пристъпи към съответните действия за предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета. В тази посока е и трайната практика на ВАС: Решение № 34 от 16.03.2016г. по дело № 42/2016 г. на Административен съд – Кърджали, потвърдено с Решение № 7626 от 23.06.2016 г. по дело № 4408/2016 г. на ВАС; Решение № 9172 от 24.07.2024 г. по дело № 5029/2024 г. на ВАС; Решение № 4403 от 14.04.2020 г. по по дело № 1336/2020 г. на ВАС; Решение № 10561 19.10.2021г. по дело № 5370/2021 г. на ВАС и др. От изложеното следва извод, че задължението на избраното лице по чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА за уведомяване на председателя на общинския съвет и на общинската избирателна комисия за наличието на основания по чл. 41, ал.1 от ЗМСМА за несъвместимост и предприетите действия за преустановяването й, е задължение, чието неизпълнение в законоустановения едномесечен срок представлява самостоятелно основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета.

Не на последно място, издаденият акт по същество противоречи и на целта на закона. Като не е констатирала неизпълнението на задълженията по чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА за предприемане на своевременни действия за прекратяване на участието на Трайков в „Тезбус“ ООД в едномесечния срок, както и за уведомяване на председателя на общинския съвет и на общинската избирателна комисия за прехвърляне на дяловете от капитала на „Български автостъкла“ ООД и не е прекратила предсрочно мандата на кмета Б. Н. Т., Общинската избирателна комисия е приела решение в несъответствие с целта на закона за осигуряване на непредубеденост, безпристрастност на органите на публична власт при изпълняване на техните функции и поставяне на публичния над частния интерес.

В заключение, кумулативно са налице юридическите факти - елементи от правопораждащия фактически състав по чл. 42, ал.3 във вр. с чл. 42, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 41, ал.3 от ЗМСМА, с които правната норма свързва предсрочното преустановяване на пълномощията на кмета на кметство Г.- Столична община. Жалбата е основателна, а оспореното решение подлежи на отмяна, поради констатираната негова незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Това налага и връщане на преписката на административния орган. АССГ не може да реши въпроса по същество, защото в ЗМСМА е предвидена специална компетентност на ОИК и естеството на спора не позволява решаването от съда. Правомощие на съда да реши по същество възникналия спор не произтича и от разпоредбата на чл. 459, ал. 10 от ИК. При новото произнасяне ОИК – „Столична“ следва стриктно да приложи неблагоприятните последици по чл. 42, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА – предсрочно прекратяване пълномощията на Б. Н. Т., съобразявайки задължителните мотиви в настоящия съдебен акт. Административният орган следва да се произнесе в 14-дневен срок от влизане на настоящото решение в сила.

При този изход на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, формулирано в жалбата е основателно. Доказателство за направени такива обаче, не са представени, поради което не се присъждат.