Решение № 1293 от 6.8.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 200/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 232 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Административното дело е образувано по жалба на Р. Л. П., [ЕГН], с адрес: гр. Ловеч, [жк], [адрес], подадена срещу Заповед № 8121К-6191 от 24.03.2026 г. на министъра на вътрешните работи, с която оспорващата е възстановена на длъжност в Министерството на вътрешните работи /МВР/ и е преназначена на ръководна длъжност начилник на група „Криминална полиция“ към Районно управление /РУ/ - Луковит при Областна дирекция на МВР – Ловеч /ОДМВР Ловеч/. В жалбата се излагат доводи, че оспорваната заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и неговата цел. Според оспорващата, от страна на ответния административен орган е нарушено изискването на чл. 232 от ЗМВР, като П. е била преназначена на по-ниска по категория и основно месечно възнаграждение длъжност спрямо предходната таква, заемана от жалбоподателката /началник на РУ Троян/. Излагат се доводи, че П. вече е упражнила правото си на избор на вакантна длъжност – началник на РУ Габрово, предложена в хода на проведената процедура по чл. 232 от ЗМВР, като органът по назначаването едностранно е променил заявения от оспорващата избор с по-ниска позиция в РУ Луковит. В заключение се иска отмяна на обжалваната заповед. В съдебно заседание, оспорващата се явява лично и поддържа жалбата на заявените в нея основания, като моли да се отмени заповедта и преписката да бъде върната на министъра на вътрешните работи със задължителни указания за финализиране на процедурата по възстановяване на П. на длъжност в МВР. В допълнително представени писмени бележки излага съображения по същество. В съдебно заседание ответникът – министърът на вътрешните работи – редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба с вх. № 2480/28.07.2026 г. в АдмС Ловеч, чрез процесуален представител, моли съдът да отхвърли оспорването. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Със Заповед № 8121К-3682/12.04.2023 г. на министъра на вътрешните работи на Р. Л. П. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното ѝ правоотношение в МВР /л. 210-214/. Тази заповед е отменена с Решение № 300/18.02.2025 г. по адм. дело № 148/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч /л. 8-25 и л. 47-55/, оставено в сила с Решение № 11655/18.11.2025 г. по адм. дело № 8046/2025 г. по описа на Върховния административен съд /л. 26-27 и л. 45-46/. Липсва спор между страните, а и от данните в административната преписка се установява /л. 210-214 и л. 43/, че преди прекратяване на служебното правоотношение жалбоподателката е заемала длъжността началник на РУ Троян, като към датата на уволнението е била временно преназначена на длъжността началник на РУ Луковит. На 27.11.2025 г. Р. П. подала уведомление с вх. № 295000-12879/27.11.2025 г. /л. 28, л. 37/ до министъра на вътрешните работи, с което поискала да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. На 12.12.2025 г. министърът на вътрешните работи резолирал уведомлението на П. за започване на процедура по предлагане на друга длъжност /л. 44/. С писмо с рег. № 8121р-23422/17.12.2025 г. преписката е изпратена на директора на ОДМВР Ловеч /л. 42/. На 15.12.2025 г. била изготвена справка за вакантните щатни бройки в ОДМВР Ловеч /л. 60-61/. С писмо с рег. № 295р-20634/15.12.2025 г. /л. 62/ директорът на ОДМВР Ловеч изискал от ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР информация относно вакантните длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР. На 18.12.2025 г. с писмо с рег. № 20771/17.12.2025 г. жалбоподателката е поканена да се яви на 19.12.2025 г. в сградата на ОДМВР Ловеч /л. 114/. От Протокол за предлагане на вакантна ръководна длъжност за държавен служител в МВР с рег. № 295р-20923/19.12.2025 г. /л. 116/ се установява, че на Р. Л. П. са предложени следните вакантни ръководни длъжности: началник на сектор /главен разследващ полицай/ в сектор 03 отдел 07 „Разследване“ при Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“; началник на участък Маджарово към Районно управление Харманли при Областна дирекция на МВР Хасково; началник на участък Ружинци /КП/ към Районно управление Белоградчик при Областна дирекция на МВР Видин; началник на група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Търговище; началник на група „Патрулно-постова дейност“ в сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление Разград при ОДМВР Разград; началник на група „01 Сигма“ в сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Варна; началник на група „Превантивна дейност и доброволни формирования“ в сектор „Превантивен контрол и превантивна дейност“ на отдел „Превантивна и контролна дейност“ към Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“; началник на Районно управление Габрово при Областна дирекция на МВР Габрово. Видно от саморъчното отбелязване върху протокола /л. 116-гръб/, П. е заявила желание да заеме длъжността началник на Районно управление Габрово при ОДМВР Габрово. Копие от протокола е изпратено до директора на ОДМВР Габрово /л. 117/, който с Докладна записка с рег. № 264р-433/09.01.2026 г. /л. 221 и л. 250/ отправил предложение до министъра на вътрешните работи Р. П. да бъде преназначена на ръководна длъжност началник на РУ Габрово при ОДМВР Габрово. Върху тази докладна записка на 16.01.2026 г. министърът на вътрешните работи поставил резолюция: „Не съм съгласен! Да се спази разпоредбата на чл. 232 от ЗМВР.“. С писмо с рег. № 8121р-1141/19.01.2026 г. /л. 167/ копие от Докладна записка с рег. № 264р-433/09.01.2026 г. с резолюцията на министърана вътрешните работи е изпратена до директора на ОДМВР Ловеч за изпълнение на поставената резолюция. На 19.01.2026 г. директорът на ОДМВР Габрово подал Докладна записка с рег. № 264р-1044/19.01.2026 г. относно временно преназначаване на държавен служител от МВР на по-висока по вид длъжност по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР, като със същата е направено предложение инспектор И. Х. – разузнавач III степен в сектор 02 към отдел 05 при дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР да бъде временно преназначен за срок от 1 година, на ръководна длъжност началник РУ Габрово при ОДМВР Габрово, със специфично наименование – главен инспектор. Със Заповед № 8121К-292/20.01.2026 г. на министъра на вътрешните работи /л. 236/ инспектор И. С. Х. е временно преназначен на ръководна длъжност – началник на РУ Габрово при ОДМВР Габрово. Р. П. подала заявление до министъра на вътрешните работи с УРИ-812100-1352/1 от 26.01.2026 г. /л. 125/ с искане да бъде назначена на избраната от нея длъжност в РУ Габрово предвид изтичането на срока по чл. 7, ал. 8 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. До министъра на вътрешните работи е изпратена Докладна записка с рег. № 8121р-2182/04.02.2026 г. от директора на дирекция „Човешки ресурси“ в МВР /л. 124/ с предложение за предприемане на действия по уведомяване на П. с взетото решение и приключване на процедурата по предлагане на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР. До оспорващата е изпратена покана с рег. № 295р-1725/30.01.2026 г. /л. 118/ за явяване на 02.02.2026 г. в ОДМВР Ловеч за предлагане на длъжност. Видно от докладните записки, приложени в административната преписка /л. 119-123/, същата не е била връчена на П.. На 02.02.2026 г. е изготевно нова покана с рег. № 295р-1863/02.02.2026 г. /л. 127/, която също не е била сведена до знанието на оспорващата. Междувременно, П. подала сигнал до Министерски съвет на 31.01.2026 г. /л. 129/ относно неизпълнието от страна на министъра на вътрешните работи на задължението му по чл. 232 от ЗМВР. На 23.02.2026 г. П. подала възражение с УРИ-295000-2558/23.02.2026 г. /л. 31/ до министъра на вътрешните работи във връзка с връченото ѝ съобщение за запознаване с резолюция на министъра върху Докладна записка с рег. № 264р-433/09.01.2026 г. На същата дата П. подала и жалба до Административен съд – Ловеч с вх. № 611/23.02.2026 г. /л. 176/ срещу резолюцията на министъра на вътрешните работи от 16.01.2026 г. върху Докладна записка с рег. № 264р-433/09.01.2026 г., с която е отказано преназначаването ѝ на длъжност началник на РУ Габрово. Направено е и искане по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на изпълнението /л. 177/. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че по тази жалба в АдмС Ловеч е образувано адм. дело № 79/2026 г. по описа на съда, както и че с Определение № 8273/22.07.2026 г. по адм. д. № 5962/2026 г. по описа на Върховния административен съд е прието, че доколкото в обжалваната резолюция липсва разпореждане за допускане на предварителното ѝ изпълнение, подадената срещу нея жалба спира изпълнението на обжалвания акт, на основание чл. 166, ал. 1 от АПК, като изпълнението на обжалвания акт е спряно с оспорването му пред съда. С Докладна записка с рег. № 295р-3273/24.02.2026 г. /л. 166/ директорът на ОДМВР Ловеч уведомил министъра на вътрешните работи, че на 23.02.2026 г. П. е получила копие от Докладна записка с рег. № 264р-433/09.01.2026 г., както и че същата е депозирала възражение с рег. № 295000-2558/23.02.2026 г. На 26.02.2026 г. П. подала искане с рег. № 295000-2798/26.02.2026 г. /л. 175/ до министъра на вътрешните работи за отлагане на процедурата по предлагане на нова длъжност до постановяването на окончателен съдебен акт във връзка с оспорването на резолюция на министъра на вътрешните работи от 16.01.2026 г. върху Докладна записка с рег. № 264р-433/09.01.2026 г., с която е отказано преназначаването ѝ на длъжност началник на РУ Габрово. Видно от Протокол за предлагане на вакантна ръководна длъжност за държавен служител в МВР с рег. № 295р-3551/26.02.2026 г. /л. 194/, на Р. П. е предложена вакантна ръководна длъжност от щата на ОДМВР Ловеч – началник на група „Криминална полиция“ към РУ Луковит при ОДМВР Ловеч, като ѝ е разяснено, че при несъгласие да приеме предложената длъжност, служебното ѝ правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. След запознаване с предложената длъжност П. е посочила, че на 26.02.2026 г. в 14:40 ч. е входирала искане вх. № 295000-2798/26.02.2026 г. за спиране на процедурата, тъй като има съдебно оспорване на резолюцията на министъра на вътрешните работи, с която ѝ е отказано без мотиви назначаването в РУ Габрово, както и че не възразява да бъде назначена на предложената длъжност, но счита, че би било законосъобразно да приключи първо процедурата по оспорването, след което да продължи тази процедура. С Докладна записка с рег. № 295р-4704/17.03.2026 г. /л. 193/ директорът на ОДМВР Ловеч предложил на министъра на вътрешните работи Р. Л. П. да бъде възстановена и преназначена на ръководна длъжност началник на група „Криминална полиция“ към РУ Луковит при ОДМВР Ловеч. Последвало е издадаване на обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № 8121К-6191/24.03.2026 г. на министъра на вътрешните работи /л. 35/, с която на основание чл. 143, ал. 1, т. 3, чл. 158, т. 4, чл. 232 от ЗМВР, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, Решение № 300/18.02.2025 г. на АдмС Ловеч за отмяна на Заповед № 8121К-3682/12.04.2023 г. на министъра на вътрешните работи относно налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение, потвърдено с Решение № 11655/18.11.2025 г. на ВАС, Протокол с рег. № 295р-3551/26.02.2026 г., Докладна записка № 295р-4704/17.03.2026 г., Р. Л. П. е възстановена на длъжност в МВР и е преназначена на ръководна длъжност началник на група „Криминална полиция“ към Районно управление Луковит при ОДМВР Ловеч, със специфично наименование на длъжността - старши инспектор. Като доказателства по делото са приети и Справка с рег. № 295р-9294/26.05.2026 г. относно категорията и основното възнаграждение за длъжността началник на група в РУ Луковит /л. 234/ и Справка с рег. № 264р-8314/26.05.2026 г. относно категорията и основното възнаграждение за длъжността началник на РУ Габрово /л. 235/. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, имащо пряк и непосредствен интерес като адресат на оспорения акт, в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Обжалваната заповед е връчена на жалбоподателката на 06.04.2026 г., видно от отбелязването върху същата /л. 35/, а жалбата е постъпила в деловодството на ответника на 15.04.2026 г., където е заведена с рег. № 297000-2830/15.04.2026 г. /л. 5/. Наред с това, съдът съобрази разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, която предвижда в случаите като настоящия, когато в административния акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване административен акт. С процесната заповед пряко се засяга служебното правоотношение, по което страна е оспорващата и в този смисъл пряко се засягат нейни права и интереси. От друга страна, заповедта представлява и правопораждащ факт за възникване на задължения за оспорващата и в този смисъл също за нея е налице правен интерес от оспорването ѝ. Обстоятелството дали актът е със съдържанието, което е поискано от жалбоподателката или не удовлетворява нейното действително искане, е въпрос по съществото на спора. Изложеното обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането ѝ по същество. Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, Ловешки административен съд, първи състав, намира жалбата за основателна, по следните съображения: Оспорената заповед е издадена от материално компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по смисъла на чл. 158, т. 4 от ЗМВР, съгласно която разпоредба, министърът на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството преназначава държавните служители на висши ръководни и ръководни длъжностни. С Указ № 57 от 19.02.2026 г. за назначаване на служебно правителство /oбн., ДВ, бр. 19 от 19.02.2026 г./ издателят на обжалваната Заповед № 8121К-6191/24.03.2026 г. – Е. Д. е назначен за служебен министър на вътрешните работи, а длъжността, на която е назначена П., е ръководна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, установено с т. 5 от раздел IX.1 на Приложение № 1 от Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г., с последващи изменения и допълнения/. Предвид изложеното, не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съдържа изложение на фактическите обстоятелства, възприети от органа, в т.ч. и чрез препращане към съответните документи – Протокол с рег. № 295р-3551/26.02.2026 г. и Докладна записка с рег. № 295р-4704/17.03.2026 г., както и посочване на приложените правни норми, на които се основава преназначаването на жалбоподателката, подписана е от нейния издател. С оглед на това, липсва и отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Съдът намира, че при издаването на обжалваната заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Предложението до П. от 26.02.2026 г. за заемане на длъжността началник на група „Криминална полиция“ към РУ Луковит, обективирано в Протокол с рег. № 295р-3551/26.02.2026 г. /л. 33/, е отправено при вече реализиран фактически състав по предлагане на вакантна ръководна длъжност в МВР с Прокотол с рег. № 295р-20923/19.12.2025 г. /л. 29/ и изразено от страна оспорващата съгласие за заемане на вече предложената ѝ длъжност началник на РУ Габрово. Процесната заповед е издадена преди да е приключила процедурата по оспорването на отказа на министъра на вътрешните работи да назначи оспорващата на първоначално предложената ѝ длъжност - началник на РУ Габрово. Жалбата на П. срещу резолюцията на министъра на вътрешните работи от 16.01.2026 г. върху Докладна записка с рег. № 264р-433/09.01.2026 г. /л. 176/ е спряла изпълнението ѝ, с оглед на което процесната заповед е издадена преди да е приключило производството, касаещо преназначаването на Р. П. в РУ Габрово. Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. В този смисъл е и депозираното от П. искане с рег. № 295000-2798/26.02.2026 г. за спиране на производството по преназначаването ѝ в РУ Луковит /л. 175/. Отделно от горното, преди отправянето на предложението за заемане на длъжността началник на група „Криминална полиция“ в РУ Луковит при ОДМВР Ловеч, обективирано в Протокол с рег. № 295р-3551/26.02.2026 г., ответникът не е изпълнил процедурата по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, изискваща когато в същата структура няма друга длъжност, ръководителят изисква информация от другите структури на МВР за наличието на такава вакантна длъжност. Доколкото, от данните по делото се установява, че преди признаването на уволнението за незаконно, П. е заемала длъжността началник на РУ, то органът е следвало да положи дължимата грижа и да изследва налице ли е друга такава вакантна длъжност, отправяйки съответното запитване, както е сторил това с писмо с рег. № 295р-20634/15.12.2025 г. /л. 62/ преди предлагането на П. на длъжността началник на РУ Габрово. Съдът намира, че в хода на проведеното административно производство по преназначаването на П. в МВР е нарушен и заложеният в чл.13 от АПК принцип на последователност и предвидимост /правна сигурност/, доколкото с отправеното от Р. П. уведомление за възстановяване от 27.11.2025 г., предложената от ответния административен орган длъжност началник РУ Габрово и нейното приемане от служителката на 19.12.2025 г. /л. 116/ е реализиран фактическият състав, обуславящ издаването на последваща заповед за възстановяване от страна на ответния административен орган. Следва да се отчете и вътрешното противоречие в действията на ответника – отказ да бъде назначена П. на длъжност, която самият той ѝ е предложил, като тази непоследователност безспорно е в противоречие с принципа по чл. 13 от АПК, който е развитие на общия принцип за правна сигурност и идва да защити легитимните очаквания на правните субекти към органите на публичната власт. Действията на министъра на вътрешните работи са показателни за непоследователното прилагане на закона от страна административния орган. С оглед изложеното, съдът намира, че е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК, доколкото допуснатото от органа нарушение на административнопроизводствените правила е съществено - такова, тъй като ако не беше извършено би довело до различни фактически и правни изводи и издаването на акт със съдържание, различно от процесното. Съгласно разпоредбата на чл. 232 от ЗМВР, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение се явят в съответната структура. Когато предишната длъжност не е вакантна или е съкратена, държавните служители в МВР се възстановяват на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от същия закон. Актът, с който служителят се възстановява на конкретна длъжност, следва да бъде издаден от органа по назначаване и подлежи на съдебна проверка, за да се установи дали отговаря на законовите изисквания, посочени в чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 232 от ЗМВР. Правото по чл. 232 от ЗМВР произтича пряко от закона и от задължителната сила на постановения съдебен акт, с който е призната незаконността на прекратяването, поради което административният орган действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да реализира възстановяването при наличие на законовите предпоставки. Цитираната правна норма съдържа и действия, които служителят следва да предприеме в определен срок и с които да обективира волята си да бъде възстановен. Липсва спор между страните, а и от уведомление с вх. № 295000-12879/27.11.2025 г. /л. 28, л. 37/ се установява, че в предвидения в чл. 232 от ЗМВР двуседмичен срок от влизане в сила на Решение № 300/18.02.2025 г. по адм. д. № 148/2023 г. по описа на АдмС Ловеч, оставено в сила с Решение № 11655/18.11.2025 г. по описа на ВАС, П. е заявила желанието си да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Следователно, в рамките на законоустановения срок от влизане в сила на решението на ВАС, с което е оставено в сила решението, с което е отменена заповедта за уволнение, жалбоподателката е заявила готовност да бъде възстановена на същата длъжност чрез подаденото от нея заявление, което представлява както формално, така и фактическо явяване по смисъла на закона. Това заявление представлява ясно, категорично и недвусмислено волеизявление за заемане на длъжността, поради което от този момент за органа по назначаването възниква задължението да предприеме необходимите действия за реалното възстановяване на служителя. С Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР е определен редът за преназначаване на държавните служители по чл. 143, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, като в настоящия случай административният орган се е позовал на чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредбата. В тази хипотеза законът изисква ръководителят на структурата на МВР, в щата на която е заеманата длъжност преди уволнението, когато предишната заемана длъжност не е вакантна или е съкратена, да предприеме действия за предлагане на служителя на друга длъжност. Когато в същата структура няма друга длъжност, ръководителят изисква информация от другите структури на МВР за наличието на такава вакантна длъжност. Предлагането на друга длъжност, съгласието или отказът на служителя да я заеме се удостоверяват писмено със съставянето на протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители. В случаите по ал. 1, т. 5 на държавния служител се предлага и се преназначава на длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР. Видно от Протокол за предлагане на вакантна ръководна длъжност за държавен служител в МВР с рег. № 295р-20923/19.12.2025 г. /л. 116/, доколкото предишната заемана от нея длъжност не е била вакантна, на Р. Л. П. са предложени редица вакантни ръководни длъжности, сред които е и длъжността началник на Районно управление Габрово при Областна дирекция на МВР Габрово, избрана от П. /л. 116-гръб/. Не е спорен и фактът, че след отказа на министъра на вътрешните работи с резолюция от 16.01.2026 г. да назначи П. на длъжността началник на РУ Габрово /л. 30/, с Протокол за предлагане на вакантна ръководна длъжност за държавен служител в МВР с рег. № 295р-3551/26.02.2026 г. /л. 194/ на Р. П. е предложена вакантна ръководна длъжност от щата на ОДМВР Ловеч – началник на група „Криминална полиция“ към РУ Луковит при ОДМВР Ловеч. От представените по делото Справка с рег. № 295р-9294/26.05.2026 г. и Справка с рег. № 264р-8314/26.05.2026 г. /л. 234-235/ се установява, че РУ Луковит е категоризирано от четвърта категория със Заповед № 8121з-880/11.07.2022 г. на министъра на вътрешните работи и за длъжността началник на група в РУ е определено основно месечно възнаграждение в размер на 1 670,16 евро, а РУ Габрово е включено в първа категория и за длъжността началник РУ е определено основно месечно възнаграждение в размер на 1 863,97 евро. Според раздел IX.1, т. 1а и т. 5 на Приложение № 1 от Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г., с последващи изменения и допълнения/, длъжността началник РУ е ръководна, със специфично наименование - главен инспектор и за заемането ѝ се изисква минимална образователно-квалификационна степен бакалавър и минимален професионален стаж от 7 години, докато длъжността началник на група е със специфично наименование – старши инспектор и за заемането ѝ се изисква минимална образователно-квалификационна степен бакалавър и минимален професионален стаж от 5 години. Според раздел IX.1, т. 3б на Приложение № 1 от Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г., с последващи изменения и допълнения/, заеманата преди признатото за незаконно уволнение длъжност от П. – началник на РУ Троян /с временно преназначение като началник на РУ Луковит/ също е ръководна, със специфично наименование - главен инспектор и за заемането ѝ се изисква минимална образователно-квалификационна степен бакалавър и минимален професионален стаж от 7 години. Съгласно чл. 7, ал. 8 от от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, преназначаването по ал. 1, т. 5 се извършва в 30-дневен срок от явяване на държавния служител да заеме длъжността, на която е възстановен. С оглед на това, съдът приема, че към 19.12.2025 г. /в рамките на срока по чл. 7, ал. 8 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи/, в структурата на МВР е била налице вакантна длъжност от съответния вид по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР, съобразена с ранга на предходно заеманата такава, придобития професионален опит, квалификации и образование, а именно – началник на РУ Габрово, поради което същата правилно е била предложена за заемане от П.. Във връзка с горното, длъжността началник на РУ Габрово, съгласно Класификатора на длъжностите в МВР, е идентична и с оглед на това и значинтелно по-близка по йерархично ниво, компетентност и изисквания до заеманата от жалбоподателката ръководна длъжност преди уволнението – началник на РУ Троян /с временно преназначение като началник на РУ Луковит/. Вместо това, на жалбоподателката е предложена: длъжността началник на група „Криминална полиция“, която е със специфично наименование ст. инспектор и с изисквания за притежание на стаж, значително по-малък от притежавания от П.. Настоящият съдебен състав намира, че предложената на жалбоподателката длъжност е следвало да бъде друга такава, в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР - съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация. Следва да бъде със същия ранг, професионален опит, изискване на образование и други специфични изисквания, които са свързани с длъжностите в системата на МВР. В случая, между предложената ръководна длъжност – началник на група, отразена в Протокол за предлагане на вакантна ръководна длъжност за държавен служител в МВР с рег. № 295р-3551/26.02.2026 г. /л. 194/ и заеманата длъжност от жалбоподателката – началник на РУ, липсва такъв идентитет. В този смисъл, настоящият съдебен състав счита, че административният орган не е изпълнил разпоредбата на чл. 232 от ЗМВР и чл. 7, ал. 6 от Наредба № 8121 з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерство на вътрешните работи и не е възстановил със служителя служебното правоотношение във вида, който е съществувал преди прекратяване на служебното му правоотношение през 2023 г., както и да е съобразена с професионалната квалификация на служителя, придобитите от него професионален опит и образование. С оспорената заповед жалбоподателката е била преназначена на длъжност, която безспорно е с по-ниска степен в служебната йерархия, не съответства на нивото на предходната ѝ управленска позиция и не включва същия обем ръководни правомощия и отговорности. Това обстоятелство по същество представлява отклонение от законовото изискване за възстановяване на предишната или длъжност от същия вид, тъй като това не следва да се преценява формално, а въз основа на реалното място на длъжността в системата, нейния ръководен характер, степента на отговорност и възможностите за упражняване на управленски функции. Както вече се посочи, от данните в административната преписка безспорно се установява, че за органа по назначаването е била налице възможност за възстановяване на П. на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР, тъй като към относимия момент е имало вакантна длъжност началник на РУ Габрово, която е максимално близка от заеманата от П. предходна длъжност началник на РУ Троян /ВПД началник на РУ Луковит/. Вместо това, на 26.02.2026 г. на същата е предложена длъжност, която макар и да е ръководна, не е от същия вид и не е от съответната йерархия, обем на правомощия и ранг или най-малкото близко до тази, заемана от П. преди прекратяването на служебното ѝ правоотношение. Видно от справките на л. 234-235 от делото, дори размерът на възнаграждението за предложената на П. длъжност началник на група е по-нисък, което поставя оспорващата в по-неблагоприятно положение спрямо условията, при които е работила преди незаконосъобразното ѝ уволнение. Съдът намира, че следва да се вземат предвид актуално наличните позиции, тяхната съвместимост с предишната длъжност и вида на длъжността по смисъла на закона. Това е необходимо, за да се осигури реална възможност за упражняване на правото на възстановяване, гарантирано от нормативната уредба. В конкретния случай, органът по назначаване не е изпълнил задължението си да уреди последствията от уволнението, което е признато за незаконно със съдебно решение. Изводът, че към момента на упражняване на правото по чл. 232 от ЗМВР от страна на жалбоподателката е съществувала реална възможност за възстановяването ѝ на максимално близка до заеманата преди това длъжност – началник на РУ Габрово, тъй като същата е била свободна, се налага и от обстоятелството, че със Заповед № 8121з-292/20.01.2026 г. на министъра на вътрешните работи /л. 236/ на тази длъжност е било извършено временно преназначаване за срок от една година, което по своята правна същност представлява временно заемане на вакантна длъжност до окончателното ѝ заемане по съответния ред. Самото временно преназначаване обективира наличието на вакантност, доколкото при липса на свободна длъжност такъв вид кадрово действие би било правно невъзможно. Наличието на вакантност се потвърждава и от предлагането на тази длъжност на П. месец преди това - на 19.12.2026 г. /л. 225/. Съществено значение за правната преценка има и обстоятелството, че временното заемане на длъжността е извършено след като жалбоподателката е упражнила правото си на възстановяване чрез подаване на съответното заявление на 27.11.2025 г. и обективираното съгласие в протокола от 19.12.2025 г. При това положение, административният орган е бил длъжен с приоритет да разгледа възможността за възстановяване на служителката на същата длъжност, вместо да предприема действия по заемането ѝ чрез други кадрови механизми. Предприемането на такива действия при наличие на висящо право на възстановяване е несъвместимо с целта на закона, тъй като води до фактическо осуетяване на възстановяването. Правото на възстановяване по чл. 232 от ЗМВР не се изчерпва с формалното издаване на административен акт за назначаване, а предполага осигуряване на реална, а не привидна възможност служителят да продължи служебното си правоотношение при условия, които не го поставят в съществено по-неблагоприятно положение в сравнение с това, което е съществувало преди незаконното му прекратяване. Съдът намира, че възстановяване на по-ниска по степен длъжност, която не съответства на предходния служебен ранг и управленско ниво на служителя, по същество води до ограничаване и обезсмисляне на признатото право на възстановяване. Подобно действие не води до реално възстановяване на предходното правно положение на служителя, а представлява създаване на ново, различно и понеблагоприятно служебно правоотношение. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че по отношение на съществувалата вакантна ръководна длъжност, съответстваща по степен и характер на заеманата преди това длъжност, която първоначално е била предложена на жалбоподателката, дори е била започнала процедура по проучване във връзка с предоставянето на достъп до класифицирана информация, видно от Докладна записка с рег. № 264р-433/09.01.2026 г. /л. 221-гръб/. При това положение, изборът на административния орган да преназначи жалбоподателката на по-ниска длъжност, вместо да я възстанови на ръководна позиция, максимално близка до заеманата преди това, не се основава на обективна невъзможност, а представлява упражняване на предоставените правомощия в отклонение от тяхната цел. Съдът счита, че подобен подход представлява нарушение на принципите на законосъобразност, добросъвестност и защита на правата на служителите, закрепени в чл. 4 и чл. 6 от АПК. В този смисъл, чл. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи предвижда, че професионалното развитие на държавните служители в МВР се основава на основните принципи на управление на държавната служба в МВР, определени в ЗМВР. Същите са прогласени в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗМВР, и сред тях са: спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна /т. 1/; публичност и отчетност /т. 3/; обективност и безпристрастност /т. 5/; защита на служителите при и по повод изпълнението на служебните им задължения /т. 7/. Очевидно, същите са нарушени посредством издаването на обжалваната заповед за преназначаване. Доколкото правото на преценка на органа не е безконтролно, а се подчинява на принципите на законност и съразмерност – чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК, изборът на един от два или повече законосъобразни начина за решаване на случая предопределя съответствието на заповедта с целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. В случая, правомощията на органа по назначаването са упражнени с цел заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Законът изисква при отмяна на заповед за прекратяване на служебното правоотношение държавният служител да бъде поставен, доколкото е възможно, в положението, в което би се намирал, ако незаконното прекратяване не беше извършено. Това включва не само формалното възстановяване на служебното правоотношение, но и възстановяване на съответния служебен статус, ранг, функции и възможности за упражняване на правомощията, присъщи на заеманата преди това длъжност. Предвид изложеното съдът намира, че в случая ответникът не е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, както и че е засегнал правата и законните интереси на П. в по-голяма степен от необходимото. Съвкупната преценка на действията на органа по назначаване аргументира извод за превратно упражняване на власт, тъй като направеното от него предложение към служителката от 26.02.2026 г. /л. 33/ няма за цел връщането ѝ към реално и фактическо изпълнение на служебните ѝ задължения и няма като краен резултат възстановяване на служебното правоотношение в изпълнение на влезлите в сила съдебни актове. В този смисъл, съдът съобрази и трайно установената практика на ВАС, съгласно която задължението за възстановяване включва и задължение за реално и ефективно изследване на всички съществуващи възможности за назначаване на служителя, като преценката за наличието или липсата на подходяща длъжност следва да бъде конкретна, пълна и мотивирана, а не формална. Като не е възстановил жалбоподателката на максимално билзка до заеманата преди това длъжност, въпреки че такава е била вакантна, и като не е извършил необходимата преценка относно възможността за назначаването ѝ на друга подходяща вакантна длъжност, административният орган е постановил оспорената заповед в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел. По изложените съображения, оспорването на П. следва да бъде уважено, а обжалваната заповед отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146, т.т. 3, 4 и 5 от АПК. Доколкото от една страна производството по възстановяване е инициирано с подадено заявление от жалбоподателката - уведомление с вх. № 295000-12879/27.11.2025 г. /л. 28, л. 37/ и от друга – предвид обстоятелството, че естеството на акта не позволава решаването на въпроса по същество, то с оглед разпоредбата на 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да бъде изпратена на министъра на вътрешните работи за произнасяне с акт по чл. 232 от ЗМВР, при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. В съответствие с чл. 174 от АПК, вр. чл. 7, ал. 8 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, следва да се определи 30-дневен срок за произнасяне на компетентния орган, считано от влизане в сила на съдебното решение. По делото е внесена държавна такса в размер на 5,11 евро /л. 34/, но доколкото не е предявена претенция за присъждане на сторените разноски, то съдът не следва да присъжда такива. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само след като бъде надлежно сезиран. Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ, чл. 173, ал. 2, чл. 174 от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки административен съд, първи административен състав,