Решение № 76 от 27.4.2026 г. на Районен съд - Елин Пелин по дело № 358/2025 г.

Производството е образувано по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Постъпила е жалба от „АН- ТА БГ" ООД, с ЕИК..........., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А.“' № ..... вх. В, ет. партер, представлявано от управителя М.К., гражданин на Република У., ЛНЧ ......., против Наказателно постановление № 23-2500480 от 29.10.2025 г„ издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – С. област, със седалище в гр.С. с което на жалбоподателя на основание чл.416, ал.5 КТ във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева за извършено нарушение по чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. с чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР(обн. ДВ, бр. 37/04.05.2004 г.). В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено без да е съобразено наличието на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като непривилно е посочена нарушената материална норма. Иска се отмяна на наказателното постановление, а при условията на евентуалност се иска намаляване на наложеното наказание към минимума предвиден в закона. Претендира разноски. Жалбоподателят, редовно призован, се представлява в с. з. от процесуален представител- адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното постановление и присъждане на направените по делото разноски. Административно-наказващият орган, се представлява в с. з. от процесуален представител-юрисконсулт. Моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление и присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт. РП Е.П., редовно призована, не изпраща представител. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН от лице посочено в обжалваното постановление като нарушител, поради което е допустима. За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното. Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 23-2500480/29.08.2025 г., съставен от М. М. на длъжност главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда С. област" - С.. В обстоятелствената част на акта е посочено, че на 09.07.2025г. в обект на контрол: „Логистичен център" – сграда 7 в УПИ XXXI -200.623 - „за ПСДОДО", кв. 80, с. Гара Е.П., общ. Е.П., С. област по повод смъртна злополука с двама работници на дружеството - лицата С.П., ЛНЧ ......, роден на ........г. и .К., ЛНЧ .......(и двете лица са на длъжност монтажници) и на 29.08.2025г. за приключване на проверката по документи в Дирекция "Инспекция по труда С. област" със седалище гр. С., бул. „В." № 6, ет. 2 е установено, че „АН- ТА БГ' ООД, ЕИК........... в качеството на работодател по смисъла на параграф 1 т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, работодател по смисъла на параграф 1 т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд не е изпълнил задължението си и не е предприел мерки за отстраняване, ограничаване или намаляване на опасностите за живота и здравето на работещите при работа на височина, като не осигурил безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, а именно колективни и лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи). Посочено е, че работниците са допуснати до работа без да използват осигурените им лични предпазни средства -обезопасителни колани и въжета. Работодателят не е изпълни задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. На 09.07.2025г. около 11:20 часа лицата С.П., ЛНЧ ...... и .К., ЛНЧ ......... са извършвали строително-монтажни работи на покрива на горецитираната сградата, като монтират метални листове с размер около 0,90/6,00 метра, които се съединяват с готова метална носеща конструкция на халето посредством винтове на височина около 12.00 метра. Неочаквано се появява силен порив на вятъра, който повдига ламарината върху която са се намирали С.П. и .К.. Те падат на бетоновата основа на сградата, където смъртта на С.П. е установена от медик от Бърза помощ, която пристига по късно на място. Лицето .К. е откаран с линейка в УМБАЛ „Света Анна", където към 17:45 часа на същата дата почива. Посочено е, че нарушението е безспорно извършено когато става инцидентът на 09.07.2025г. в с. Гара Е.П.. Като нарушена е посочена нормата на чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Обн. ДВ. бр. 37 от 4 Май 2004г.). АУАН е връчен на адв. Ж. Ж., в качеството му на упълномощено лице съобразно с представените пред АНО пълномощно. Въз основа на посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление. В обстоятелствената част на наказателното постановление е възпроизведена фактическа обстановка, идентична с тази по съставения АУАН, като административно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. с чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР(обн. ДВ, бр. 37/04.05.2004 г.), за което на основание основание чл.416, ал.5 КТ във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева. Посочената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства:протокол за извършена проверка № ПР 2529378 от 29.08.2025г.; Идентификационна карта; Договор за СМР от 12.05.2025г.; Договор за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от 12.05.2025г.; Адвокатско пълномощно; Списък на специално работно облекло и лични предпазни средства; Списък на работните места и длъжностите; Справка на трудовите правоотношения на дружеството – работодател ; Заповед № 1155/02.10.2025г.; Схема на халето; Списък на работните места, професии и видове работа; Протокол 1-10.07.2025г.; Инструкция за работа на височина и за безопасна работа при покривни работи; Препис - извлечени от смъртен акт - 2бр.; Декларация за трудова злополука - 2бр.; Заповед № 001- 14/09.07.2025г.; Трудови досиета на лицата С.П. и .К.; Известие за доставка на НП до два адреса; Заповеди за компетентност № 1313/04.09.2020г. и № 1155/02.10.2025г.; Заповед № 3-0864 / 17.10.2022г., както и от останалите приобщени по делото писмени доказателства. По делото е разпитана св. М. М. /актосъставител/, св. И. Г. /свидетел по установяване на нарушението и съставяне на АУАН/ и св. Г. Г. и св. Т. К. /свидетели по съставяне на АУАН/, като от показанията им се установява описаната фактическа обстановка в съставения АУАН. Съдът кредитира показанията на рапитаните свидетели като преки, логични, незаинтересовани и подкрепени от приобщените по делото писмени доказателства. От показанията на св. М. М. и св. И. Г., се установява, че работодателят не е изпълнил задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд на работниците си. Свидетелителите сочат, че работодателят не е осигурил безопасност от падане на хора и предмети чрез подходящо оборудване – колективни, лични предпазни средства, като ограждения, платформи, мрежи и други. Не са спазени минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи. Свидетелстват, че на другия ден /10.07/след тази злополука, предписанията дадени от инспекторите са изпълнени, за което е представен по делото протокол за изпълнени предписания с приложен снимков материал, като на покривната конструкция се вижда, че е изтеглена осигурителна линия за която се захващат въжета закачени за сбруите на работниците. Видно от снимковия материал са опънати мрежи под цялата покривна конструкция, така, че да се предотвратят паданията на хора и предмети. Свидетелите са категорични в показанията си, че причината, поради която са паднали работниците е, че лицата не са ползвали личните предпазни средства, които са им били осигурени, като не са осигурени от работодателя колективни предпазни средства. Св. Г. заявява, на другия ден след инцидента е била пусната осигурителна линия и са опънати мрежи под отворите на този покрив, за да може да се предотврати падането на хора и предмети от тази голяма височина. Свидетелят пояснява, че осигурителна линия се казва стоманено въже, което се пуска по билото на покрива захванато здраво, за да може всеки работник с друго осигурително въже, карабина, закачвайки се с сбруята той да не може, или ако се случи да падне, това въже да го задържи и да се предотврати падане от голяма височина. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона направи следните правни изводи: Наказателното постановление е издадено от директора на Д"ИТ Софисйка област" –гр.С., който съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ , е компетентен орган да издава наказателни постановления. При извършената проверка относно формалните изисквания н а ЗАНН, съдът прие следното: Не се установяват нарушения при установяване на нарушението и съставянето на АУАН и издаването на НП, а възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни, доколкото АУАН и НП съдържат всички реквизити и са със съдържанието предвидени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и издаденото въз основа на него наказателното постановление , нарушението е квалифицирано като такова по чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. с чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР(обн. ДВ, бр. 37/04.05.2004 г.). От събраните по делото доказателства не се установява различна фактическа обстановка от установената със съставения АУАН, възпроизведена и в обстоятелствената част на издаденото НП, като по същество в жалбата не се и оспорват констатациите на АНО във връзка с изложените обстоятелства във връзка с извършване на нарушението, доколкото не се и твърди, че дружеството жалбоподател е изпълнило задължението си да осигури колективни обезопасителни средства, така, че опасностите за живота и здравето на работниците или служителите да бъдат отстранени, ограничени или намалени в какъвто смисъл са изискванията на чл. 275, ал. 1 от КТ . В чл. 275, ал. 1 от КТ е предвидено задължение за работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като в Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи (обн. ДВ, бр. 37/04.05.2004 г.)(Наредбата) се съдържат специфични конкретни изисквания, които работодателите трябва да спазват в изпълнение на задължението си по чл. 275, ал. 1 от КТ . В чл. 60, ал. 1 от цитираната по-горе наредба № 2 е предвидено, че работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи); чл. 61 от Наредбата е предвидено, че паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение; чл. 62, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че за предотвратяване на риск от падане при работа на височина (вкл. на скатни покриви) се осигуряват средства за колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др.. В случая жалбоподателят, който има качеството на работодател по см. на § 1, т. 1 от КТ , като не е изпълнил задълженията си да обезопаси строителния обект, чийто строител е бил, към момента проверката, по начина посочен в цитирания погоре текст на чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за ЗБУП при извършване на СМР е нарушил задължението си по чл. 275, ал. 1 от КТ да осигури здравословни и безопасни условия на труд. С оглед изложеното, съдът прие, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 275, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР(обн. ДВ, бр. 37/04.05.2004 г.). За нарушението по чл. 275, ал. 1 от КТ , съобразно санкционната норма на чл. 413, ал. 2 от КТ , за юридически лица каквото е жалбоподателя е предвидено наказание имуществена санкция от 1500 лв. до 15 000 лв.. В случая АНО правилно е определил същото в размер на 3000 лв., което е над минималния предвиден в закона размер. Съдът намира, че при определяне размера на наказанието следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство липсата на други нарушения на трудовото законодателство, установени с влязло в сила НП, извършени от жалбоподателя, а като отегчаващи вината обстоятелства настъпването на вредни последици за здравето на двама работниците и последвалата им смърт, поради което и наказанието имуществена санкция правилно е определено в размер на 3000 лв. Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се установява по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с характерната за този вид деяния, при положение, че е последвала смъртта на двама работници. По изложените съображения наказателното постановление следва да се потвърди. По разноските: В случая предвид установеното обстоятелство, че жалбоподателят е извършил нарушението вменено му с обжалваното постановление, следва да понесе разноските направени в производството от другата страна-ДИТ. ДИТ, която е представлявана и защитавана по делото от юрисконсулт, на основание чл. 65, ал. 5 от ЗАНН има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи по реда на чл. 37 от ЗПП и според предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 130 лв. /66,47 евро/ съобразно фактическата и правна сложност на делото. Мотивиран от изложеното, съдът