Решение № 442 от 26.5.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 2023/2025 г.

Производството е по реда на част трета, глава XXV ГПК. Ищецът М. Ю. Г. е предявил против Общинско предприятие „Общинско Лесничейство“ – Хасково при условията на обективно кумулативно съединяване следните искове: с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед •••• г. на Кмета на Община Хасково; с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „••••“ в Общинско предприятие (ОП) „Общинско лесничейство“ - Хасково; с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата от 5220,64 евро, представляваща обезщетение, за времето през което ищецът е останал без работа поради уволнението за периода от •••• до ••••. Първоначално в исковата молба от ••••. като ответници са посочени Община Хасково и ОП „Общинско Лесничейство“. Съдът е дал няколко пъти указания на ищеца да посочи надлежен ответник, като за такъв е посочена Община Хасково. Съдът е разменил съдебни книжа. В отговора на Община Хасково искът се поддържа като допустим, но неоснователен. Съдът е насрочил съдебно заседание за ••••. Същевременно, ответникът Община Хасково, в изпълнение на разпореждане на съда, в което е инкорпориран докладът по делото, е представила документи, включително трудовото досие, от което се вижда, че трудовият договор на ищеца е сключен с ОП „Общинско лесничейство“. В тази връзка, в проведеното на ••••. открито съдебно заседание, съдът е указал на ищеца да уточни обстоятелствата, с които обосновава пасивната процесуална легитимация на Община Хасково, а на ответника – да уточни обстоятелствата, с които обосновава пасивната си процесуална легитимация. И двете страни поддържат в откритото съдебно заседание, по което не е даден ход, че ответникът е Общината, защото трудовият договор е подписан от кмета на Общината. Според ответника ОП „Общинско Лесничейство“ е единствено място, където се полага труда, а работодател е Община Хасково, представлявана от Кмета, който подписва трудовите договори. Съдът, в проведеното на ••••. открито съдебно заседание, след като е съобразил представения трудов договор на ищеца М. Ю. Г., в който за работодател е посочено ОП „Общинско лесничейство“, представлявано от Кмета на Община Хасково, както и допълнителните споразумения към трудовия договор, които също са сключени между ищеца и Общинското предприятие „Общинско лесничейство“, е приел, че не е изяснена пасивната процесуална легитимация на ответника. В тази връзка, е изискал от Общински съвет на Община Хасково информация за учредяването на ОП „Общинско лесничейство“, както и за неговия статут. Изискал е и информация от ОП „Общинско лесничейство“ дали съгласно щатното разписание на общинското предприятие ищецът е работил като служител на общинското предприятие и за кой период, както и доказателства от Община Хасково, че съгласно щатното разписание ищецът е бил служител на Община Хасково. В последваща молба Община Хасково поддържа, че не е процесуално легитимирана страна по иска, а надлежния ответник е ОП „Общинско Лесничейство“. По делото е приложено и щатно разписание на ОП „Общинско Лесничейство“, в който фигурира ищеца. С последваща молба ищецът поддържа, че надлежен ответник по иска е ОП „Общинско Лесничейство“. Мотивира се със Заповед ••••., която твърди да не му е била известна и която да определяла ОП „Общинско Лесничейство“ като отделен правен субект. По делото е постъпило от Общински съвет – Хасково актът за създаване на ОП „Общинско Лесничейство“ и Правилника за организацията и дейността на Общинското предприятие. Видно е, че ОП „Общинско Лесничейство“ е създадено с Решение №••••., обективирано в Протокол №17 от заседание на Общинския съвет, проведено на ••••. Видно е от Правилника за организацията и дейността на Общинското предприятие, че същото е обособена структура с имущество и бюджет и е регистрирано по Булстат. Във връзка с новоразкритите обстоятелства и последващата уточнителна молба на ищеца, с разпореждане №••••. съдът е приел, че надлежен ответник по делото следва да е ОП „Общинско Лесничейство“ по следните съображния: Трудовият договор с ищеца и всички негови изменения са сключени с ОП „Общинско Лесничейство“, представляван от кмета на Община Хасково. Предприятието е обособена структура, с имущество и бюджет. Видно от Щатното разписание на ОП „Общинско Лесничейство“, представено от Общината наема самостоятелно работници и служители. Поради изложеното, с Разпореждане №••••. съдът е заличил като ответник по делото Община Хасково и е прекратил производството по делото в частта срещу Община Хасково, като е приел, че ответник по делото е ОП „Общинско Лесничейство“ и е разпоредил да се връчат на ОП „ОБЩИНСКО ЛЕСНИЧЕЙСТВО“ препис от разпореждането с указания по чл. 131 ГПК, ведно с Исковата молба, приложенията към нея и последващите уточнителни молби. Твърдения на ищеца: Ищецът твърди да е заемал длъжността „••••“ към ОП Общинско Лесничейство - Хасково, на основание трудов договор и трудовото му правоотношение с ответника да е прекратено със Заповед за прекратяване на трудовия му договор ••••г. на основание чл. 325, ал.1 т.9 от КТ във вр. с Експертно решение № ••••, зас. №•••• от ••••. на първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Хасково, във връзка с Експертно решение- трудова препоръка № ••••, зас. №•••• от дата ••••. на първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Хасково във връзка с обективна невъзможност за самостоятелно изпълнение на работните му задължения и основни функции на длъжността съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 ЗГ и съгласно изискванията за заемане на длъжността по длъжностна характеристика. Твърди да е работил в предприятието от шест години, преосвидетелстван за трети път от ТЕЛК състав, като при явяването си е представил медицинска документация, производствена характеристика с описания в нея дейността, която извършва, касаеща професията му. ТЕЛК да се е произнесъл за трети път през ••••, че ищецът може да изпълнява длъжността •••• с потвърдени •••• нетрудоспособност. Твърди да е работил през всичките тези години без никакъв проблем. На ••••. да е получил писмо от ТЕЛК с Експертно решение № •••• от зас. № •••• от дата ••••., съгласно което не можел да упражнява професията „••••“ на основание т.2,7 и т. 2,10 от длъжностната характеристика. В лесничейството никой да не притежавал служебно оръжие и малка част от колектива да притежавал разрешително за носене на оръжие. Твърди той да е имал такова разрешително. Твърди да е обжалвал решението на ТЕЛК пред НЕЛК и да е получил отговор, че жалбата му ще бъде разгледана на ••••. Твърди заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е издадена в нарушение на материалноправните и процесуално-правните законови разпоредби. С молба от ••••. уточнява, че последното му брутно трудово възнаграждение е 1701,78 лв. и претендира обезщетение за оставането му без работа в размер на 5220,64 евро (равностойни на 10210,68 лв.), представляващи брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца като в първото открито съдебно заседание от ••••. уточнява, че претендираното обезщетение за оставане без работа е за периода ••••. – ••••. Заявява, че му е връчено и не е обжалвал решение на НЕЛК ЕР №•••• от зас. № •••• от ••••. Иска съдът да признае уволнението му за незаконно и да отмени Заповед № ••••., да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да му присъди обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на 6 брутни работни заплати за времето, през което е останал без работа. Насрещни твърдения и възражения на ответника: Ответникът оспорва исковете по допустимост и основателност. Развива доводи да е пропуснат 2-месечният давностен срок и, че предявяването на иск срещу ненадлежен ответник (Община Хасково) не спира и не прекъсва изтичането на давността спрямо ОП „Общинско лесничейство“ Хасково. Признава обстоятелството, че ищецът е заемал длъжността „••••“ в ОП „Общинско лесничейство“ - Хасково и обстоятелството, че трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед •••• г. на Кмета на Община Хасково, считано от •••• г. на правно основание, посочено в заповедта - на основание чл. 325, ал.1, т.9 КТ. Твърди правното основание за прекратяване на трудовия договор да е обективната невъзможност на ищеца да изпълнява пълноценно и самостоятелно работните си задължения по длъжност „••••“ поради трайно намалена работоспособност (ТНР), установено със стабилизиран акт - влязло в сила Експертно решение (ЕР) №••••, зас.№ •••• от •••• г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Хасково. Второто Експертно решение- трудова препоръка № ••••, зас. №•••• от дата ••••. на първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Хасково да не е влязло в сила и да е посочено в заповедта като допълнителен референтен акт и потвърждение на вече установена фактическа невъзможност на ищеца да изпълнява длъжността пълноценно и самостоятелно. Твърди Заповедта за прекратяване на ТПО да е издадена на ••••., като на същия ден е връчена лично на ищеца срещу подпис. Твърди мотивите за прекратяването на трудовото правоотношение да са посочени в Заповедта и да се свеждат до следното: 1. трайно намалена работоспособност (ТНР) на ищеца - по повод преосвидетелстване е издадено Експертно решение (ЕР) № ••••, зас. № •••• от ••••. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Хасково и на ищеца е опредЕ. •••• ТНР, като са посочени противопоказания за труд: „тежък физически труд, психофизическо пренапрежение“; 2. По повод на полученото ЕР на ТЕЛК, са изпълнени от страна на Работодателя задължението за трудоустрояване (чл. 317 от КТ): Работодателят е предприел всички необходими мерки за облекчаване на условията на труд на ищеца, съобразени с противопоказанията, с цел както запазване (предимно) на здравето на ищеца, така и на трудовото правоотношение с него на същата длъжност. Конкретните мерки да са: недопускане на ищеца до управление на служебен автомобил и до участие в гасене на горски пожари; освобождаване от носене на оръжие; ищецът не е работил с нарушители, никога не е съставял актове за извършени нарушения или констативни протоколи по повод на установени такива, не е задържал и вещи в тази връзка; на ищеца не са поставяни задачи със стриктни времеви графици и срокове и са му осиrурявани достатьчно почивки като в зимните месеци с неблатоприятно метеорологични условия, вкл. преди и след началото на 2025г., до прекратяването на трудовото му правоотношение, е излизал на теренна работа (където следва да престира труда си ) едва няколко пъти; ищецът е възпиран от полагане на тежък физически труд на терен. Сочи, в Решението на ТЕЛК (ЕР №••••/••••.), в което пишело, че може да изпълнява длъжността, която заема да има посочени за спазване противопоказни условия на труд, които следва задължително да се съобразяват и въпросът не е дали ищецът генерално можел или не можел физически да изпълни работните си задължения, а дали трябвало да бъде допуснат да ги изпълнява, тъй като в преобладаващата си част основните функции на длъжността „••••“ са свързани с рискове. Това е причината за изпълнението й да се търсят лица, които съгласно медицинските изисквания от т.2.10. на Длъжностната характеристика следва да са физически и психически здрави. Въпреки облекчените условия, ищецът да е отказвал и да не изпълнявал дори единствените задължения по т.8 от Длъжностната характеристика, които може да изпълнява сам и без опасност за здравето си (изготвяне на отчетни писмени доклади). Сочи длъжността „••••“ да изисквала самостоятелното изпълнение на основни функции при трудни условия. В следствие на заболяванията си ищецът фактически да не можел сам да изпълнява задълженията си на терен (които съставляват 7 точки от общо 9 в длъжностната характеристика (без т.7 и т.8). Такива да са изводите от мотивите на ответника в атакуваната заповед за прекратяване. Но такива са и твърденията на самия ищец, които той навежда в своята молба до Кмета на Община Хасково от 10.03.2025г. Освен това, при цитираните и множество други случаи, вместо ищеца, придружаващият го служител е писал докладите, с които се е отчитала свършената работа по изпълнение на задълженията на ищеца- т.к. ищецът дори не извършвал сам, това, което по ЕР на ТЕЛК не му е противопоказано - да изготви сам доклада за извършената работа в поверения му участьк - задължение за отчитане по т.7, раздел III от длъжностната му характеристика. Невъзможността на ищеца да работи сам да е наложило постоянното ангажиране на допълнителен трудов капацитет от други служители (за превоз и придружаване на ищеца, за отчитане на работата на ищеца), което обективно нарушавало нормалния работен процес, но въпреки това, му се е оказвало всякакво съдействие за да може да изпълнява без риск за здравето трудовите си задължения, а ищецът дори не е полагал усилия да отчете свършеното. Счита обстоятелството, че ЕР - трудова препоръка № ••••/••••. не е влязло в сила, да е ирелевантно за законосъобразносrга на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като прекратяването се основавало на обективна невъзможност, а не на препоръката. Основната причина да е фактическата, обективно установена и документирана невъзможност на ищеца да изпълнява самостоятелно и пълноценно основните си задължения, което е видно и от отказа му да изпълнява дори облекчените задачи. Препоръката не е самостоятелно правно основание за прекратяването, а е само допълнително потвърждение на вече констатираното: ЕР № ••••/••••. да е изискано от работодателя именно поради констатираната де факто невъзможност за работа и само потвърждава негодността на ищеца за длъжностга. Тя е самостоятелен документ за трудоустрояване, с който се потвърждават направените изводи. Фактьт, че трудовата препоръка се обжалва пред ТЕЛК, е без правно значение за законосъобразността на Заповедта, тъй като основанието не е самата препоръка, а обективната невъзможност, доказана с вече влязлото в сила ЕР №•••• от •••• г. (което установява ТНР и противопоказанията) във връзка с длъжностната характеристика и констатираната от работодателя липса на възможност за самостоятелно изпълнение на работата. В тази връзка, по повод на обжалваното ЕР на ТЕЛК, на ••••. ответникът да е получил от НЕЛК EP№•••• от зас.№•••• от дата ••••., с което да се потвърждава ЕР - трудова препоръка № ••••/••••., че лицето е нетрудоспособно за длъжностга и не можело да я изпълнява. Твърди в търсене на работеща алтернатива за запазване на трудовото правоотношение с ищеца да е потърсено мнението му по въпроса и от самия него чрез среща за разговор, проведена на ••••. между него и ръководството на ОП „Общинско лесничейство“ в присъствието на свидетели, за да бъдат обсъдени и преразгледани възможностите за възлагане на работни задължения на ищеца в и техния обем в контекста на описаните вече обстоятелства, тъй като ръководството на предприятието (директор, зам.-директор. и гл.лесничей ) е най-пряко ангажирано с управлението и организацията на дейността в него, вкл. с възлагането на функции, задачи и задължения на служителите, които са извън посочените в длъжностната характеристика. Срещата е протекла без резултат, като ищецът твърдял, че се чувства добре и да може да изпълнява всичко, което му е задължение и функция по длъжност без да има риск за здравето му. Твърди ищецът да не е отговорил на въпросите защо не пише доклади да отчита свършената работа и да не е предприел нищо в отговор на искането на ръководството да направи отбелязване на в длъжностната си характеристика какво точно може да изпълнява от посочените в раздел III функции и задължения. Твърди работодателят да е разгледал възможността за наличие на друга подходяща работа и да е установил липа на подходяща свободна щатна бройка, отговаряща на квалификацията на ищеца и съобразена с неговите противопоказания, т.к. незаети от общо 19 щатни позиции да са били едва 4, три от които да дублират длъжността на ищеца, т.е. да са за „••••“, а една да е за длъжността ••••, за заемането на която да се изисква висше образование – минимална образователно-квалификационна степен „бакалавър“. Счита ищецът да няма интерес от водене на иска за възстановяване на работа по чл.344, ал.1, т.2 КТ на заеманата от него преди уволнението длъжност „••••“, тъй като Решение НЕЛК EP№•••• от зас.№•••• от дата ••••., с което се потвърждава ЕР — трудова препоръка на ТЕЛК №••••/••••., че лицето е нетрудоспособно за длъжността „••••“ и не може да я изпълнява, е влязло в сила. Твърди с решението на ТЕЛК/НЕЛК да е налице направено предписание за трудоустрояване поради медицинска негодност за заемане на конкретната длъжност. На основание императивната разпоредба на чл.317, ал.2 от КТ, работодателят да е задължен да не допуска работника до работата, от която се премества. В случая, доколкото ищецът е обявен за негоден за длъжността „••••“, за ответното предприятие съществувало законова забрана да го допусне до изпълнение на тези функции. Тъй като законът забранявал на ищеца да изпълнява тази работа, а на работодателя — да го допуска до нея, претенцията за възстановяване на работа се явявала фактически и правно неосъществима, а искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ — неоснователен. Допускането на ищеца до работа, за която той е обявен за медицински негоден, би представлявало пряко нарушение на закона от страна на работодателя и застрашаване живота и здравето на служителя. Възразява срещу акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ поради това, че прекратяването на трудовото правоотношение е законно. Възразява срещу акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Твърди да е недоказан по основание и размер, а при условията на евентуалност – претенцията да е завишена. Недоказано да е оставането на ищеца без работа. Освен това, сочи, че към датата на предявяване на иска не са минали 6 месеца, а ищецът претендира обезщетение за оставане без работа в размер на 6 месечни брутни заплати. Сочи още, че е изплатил на ищеца обезщетение в размер на чл. 222, ал. 2 КТ в размер на две брутни работни заплати за оставането му без работа, но ищецът не е приспаднал така полученото обезщетение от претендираната сума. По изложените в отговора съображения, ответникът иска съдът да прекрати производството, евентуално – да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски по делото. В хода на устните състезания заявява възражение за прихващане на претенцията за незаконно уволнение с платената сума по чл. 222, ал. 2 КТ. По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са обяснения на ищеца, прието е заключение на вещо лице. Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното: От фактическа страна: С Определение №••••. на съда са обявени за безспорно установени между страните, поради това че се признават следните, обстоятелства: Ищецът е заемал длъжността „••••“ в ОП „Общинско лесничейство“ - Хасково на основание трудов договор; Трудовото правоотношение между ищеца и ОП „Общинско лесничейство“ - Хасково е прекратено със Заповед •••• г. на Кмета на Община Хасково, считано от •••• г. с посочена в заповедта правно основание чл. 325, ал.1, т.9 КТ. В Заповед ••••г. е посочено, че трудовото правоотношение между ищеца и ОП „Общинско лесничейство“ е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.9 КТ, вр с Експертно решение №••••, зaс.№ •••• от дата ••••. на първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Хасково, вр. с Експертно решение - трудова препоръка №••••, зас. №•••• от дата ••••. на първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Хасково, във вр. с обективната невъзможност за самостоятелно изпълнение на работните задължения и основни функции на длъжността Съгласно разпоредбата чл.190, ал.1 от 3акона за горите и съгласно Изискванията за заемане на длъжността по длъжностна характеристика. В Заповедта е посочено, че липсват други алтернативи за преместване на ищеца на подходяща работа в ОП „Общинско лесничейство“. Заповедта е връчена на служителя на ••••. срещу подпис (л. 202-203, том II). Съгласно Експертно решение №••••, зaс.№ •••• от дата ••••. на първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Хасково на ищеца е опредЕ. •••• трайно намалена работоспособност от НМЕ за срок от 2 години. Предписано е, че ищецът може да работи при спазване на противопоказанията на труд в т. 14, които са тежък физически труд, прихофизическо пренапрежение (л. 203, том II). Съгласно Експертно решение №••••, зaс.№ •••• от дата ••••. на първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Хасково, изготвено по документи, длъжността на лицето не отговаря на т. 2.7 и т. 2.10 от длъжностната характеристика и лицето не може да упражнява професията „••••“ (л. 293- 294, том II). Не е спорно, че към датата на прекратяване на процесното трудовото правоотношение Експертно решение - трудова препоръка №••••, зас. №•••• от дата ••••. на първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Хасково не е влязло в сила. Ищецът твърди да е обжалвал това решение като не са ангажирани доказателства от насрещната страна, че решението е влязло в сила. При липса на ангажирани доказателства, съдът приема, че Експертно решение №••••, зaс.№ •••• от дата ••••. на първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Хасково не е влязло в сила към датата на процесната Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, както и към датата на приключване на устните състезания по делото. Съгласно Експертно решение №••••, зaс.№ •••• от дата ••••. на специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ на НЕЛК е предписано, че лицето не може да продължи да работи на заеманата длъжност „••••“; следва да бъде трудоустроено на подходяща длъжност при спазване на посочените в т. 14 от ЕР №••••/••••. на ТЕЛК при МБАЛ – Хасково противопоказани условия на труд (л. 297-298, том II). Решението е връчено на ищеца на ••••. и не е обжалвано, което обстоятелство не е спорно по делото (л. 320, том II). От поименното щатно разписание на длъжностите и работните заплати в ОП „Общинско лесничейство“ се установява, че към ••••. в общинското предприятие има 19 щата, от които: 1 щат директор; 1 щат зам. директор; 1 щат гл. счетоводител; 1 щат главен лесничей; 1 щат юрисконсулт; 1 щат лесничей, който е свободен; 1 щат касиер – домакин; 11 щата ••••, 3 щата от които са свободни и 1 щат шофьор (л. 305, том II). Съгласно длъжностната характеристика за длъжността •••• минималната образователно-квалификационна степен за заемане на длъжността •••• е бакалавър, но при липса на кадър с висше образование, се допуска назначаването на •••• по специалността „••••“ (л. 306, т. II по делото). Съгласно Свидетелство за професионална квалификация с рег.№ ••••. от •••• ищецът е с професионална квалификация по професия „••••“, специалност „••••“ (л. 188, том II). От Служебна бележка, издадена на ••••. от Агенция по заетостта се установява, че ищецът е регистриран като безработен, считано от ••••. (л. 329, том II). От писмените доказателства (последното допълнително споразумение №12 от ••••. за изменение на трудовия договор на ищеца - л. 95, том II, фиш за работна заплата за м. юни 2025г. - л. 311, том II) и приетото по делото заключение на вещото лице В., което съдът кредитира като компетентно изготвено, се установя, както следва: Размерът на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца, получено през м. ••••., предхождащ месеца на уволнението е 877.37 евро (1716 лв.) или като това е и брутният размер на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за един месец; Брутният размер на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода •••• г. — •••• г. е 5264,26 евро (10296 лв.). В проведеното на ••••. открито съдебно заседание са изслушани обяснения на ищеца по реда на чл. 176 ГПК относно обстоятелствата дали може да изпълнява трудовите си задължения. Доколкото обясненията на страната по реда на чл. 176 и сл. ГПК се ползват с доказателствена стойност доколкото касаят неизгодни за страната факти, каквито не са признават при изслушване на обясненията, същите в случая не се ползват с доказателствена стойност. От така възприетата фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: По направеното възражение за недопустимост на исковете: Възражението за недопустимост на исковете е неоснователно. От данните по делото се установява, че исковата молба е подадена на ••••., т.е. в рамките на преклузивния двумесечен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, считано от връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. С нея е упражнено правото на иск по чл. 344, ал. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Обстоятелството, че първоначално искът е насочен срещу Община Хасково, а впоследствие – след служебна проверка от съда относно работодателската правосубектност – като ответник е конституирано ОП „Общинско Лесничейство“, не води до извод за предявяване на нов иск след изтичане на преклузивния срок. Конституирането на надлежния ответник представлява процесуално действие по отстраняване на нередовност, свързана с пасивната процесуална легитимация, и не променя нито предмета, нито основанието на иска. Когато искът е предявен в срока по чл. 358 КТ, но срещу ненадлежен ответник, последващото конституиране на надлежния работодател не представлява ново предявяване на иска и не обуславя недопустимост поради изтекъл преклузивен срок. По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. За да е законно уволнението на ищеца на посоченото основание, трябва да са налице три кумулативни елемента, доказването на които е в тежест на работодателя: 1/ невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност или по здравни противопоказания; 2/ заключение на ТЕЛК или НЕЛК, в което да фигурира болестта и изрично да е посочено, че това състояние поражда невъзможност за служителя да изпълнява точно опредЕ. работа по трудово правоотношение; 3/ липсата на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Невъзможността за изпълнение на работата в първата хипотеза е поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), което означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от компетентност на ТЕЛК и се извършва по установения за това ред. Втората хипотеза на текста е поради „здравни противопоказания“ и е налице в случаите, при които работникът или служителят боледува от болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява точно опредЕ. работа по трудово правоотношение. За установяване законността на уволнението, извършено на посоченото основание, в тежест на работодателя е да установи при условията на пълно и главно доказване, съобразно изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, осъществяването на посочените предпоставки (така решение № 224/23.06.2011 г. по гр. д. № 1184/2010 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ ГО). Преценката дали конкретната длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения е от компетентността на ТЕЛК и НЕЛК (арг. чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето и чл. 317 КТ) и не може да бъде поставян на последваща преценка нито от работодателя, нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законността на уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, тъй като преценката на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд (в т. см. Решение № 266 по гр. д. № 814/2009г., ВКС, III г. о., Решение № 275 по гр. д. № 3049/2013г., ВКС, IV г. о., Решение № 65 от 3.07.2019г. на ВКС по гр. д. № 1666/2018г., III г. о., ГК, Решение № 188 от 23.01.2018г. на ВКС по гр. д. № 793/2017г., III ГО, ГК, Решение № 252 от 21.01.2020г. на ВКС по гр. д. № 566/2019г., IV г. о., ГК). Касае за медицински въпроси, по които обвързващо се произнася компетентният здравен орган. Решение на ТЕЛК, което не е влязло в сила към момента, в който трудовото правоотношение е прекратено, не може да бъде основание за прекратяване на трудовия договор при условията на законовите разпоредби за невъзможност за изпълнение на трудовите задължения (в т.см. Определение № 2200 от 28.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 832/2026 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Г. М.). В случая, във влязлото в сила Експертно решение №••••, зaс. № •••• от дата ••••. не само, че липсва констатация, че състояние на работника или служителя поражда неговата невъзможност да изпълнява точно опредЕ. работа по трудовото правоотношение, а се констатира, че работникът или служителят може да работи, т.е. е работоспособен, при спазване на противопоказанията на труд в т. 14, които са тежък физически труд, прихофизическо пренапрежение. Другото решение на ТЕЛК - Експертно решение №••••, зaс.№ •••• от дата ••••. на първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Хасково, посочено в заповедта за прекратяване на трудово правоотношение не е доказано да е влязло в сила към датата на уволнението, съответно – е ирелевантно. В случая, липсата на влязло в сила предписание на компетентния орган към датата на прекратяване на трудовото правоотношение за невъзможност на ищеца да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания, обосновава извод, че работодателят не е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото правоотношение. Този извод не се променя от обстоятелството за наличие на Експертно решение №••••, зaс. № •••• от дата ••••. на специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ на НЕЛК, тъй като това решение е издадено и влязло в сила след прекратяване на процесното трудово правоотношение. За пълнота, следва да се отбележи, че дори и да е имало влязло в сила предписание на компетентния орган към датата на прекратяване на трудовото правоотношение за невъзможност на ищеца да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания, не е бил налице третият кумулативен елемент за законност на уволнението на соченото основание - липсата на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието (чл. 325, ал. 1, т. 9, изр. второ КТ). Работодателят сочи, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е имало друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя. Видно от приложеното щатно разписание към датата на прекратяване на процесното правоотношение длъжността •••• е била свободна (л. 305, т. II по делото). Съгласно длъжностната характеристика за длъжността ••••, минималната образователно-квалификационна степен за заемане на тази длъжност е бакалавър, но при липса на кадър с висше образование, се допуска назначаването на •••• по специалността „••••“ (л. 306, т. II по делото). Видно о т Свидетелство за професионална квалификация с рег.№ ••••. от •••• ищецът има професионалната квалификация по професия „••••“, специалност „••••“ (л. 188, том II). Следователно, към датата на прекратяване на процесното трудово правоотношение при ответника е имало длъжност, която е можело да бъде заета от ищеца. От гореизложеното следва, че работодателят не е доказал към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца да са били налице предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Следователно, трудовото правоотношение на ищеца е било незаконосъобразно прекратено и следователно, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен следва да бъде уважен. По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ: Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца и неговата отмяна има за последица пораждането в правната сфера на незаконно уволнената на потестативното право да иска възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Упражняването му по съдебен ред с исковата молба прави основателен и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „••••“ в ОП „Общинско лесничейство“ - Хасково. Този извод не се променя от последвалото Експертно решение №••••, зaс. № •••• от дата ••••. на специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ на НЕЛК. След възстановяването му на длъжност „••••“, служителят следва да бъде трудоустроен съгласно Експертно решение №••••, зaс. № •••• от дата ••••. на НЕЛК на подходяща длъжност при спазване на посочените в т. 14 от ЕР №••••/••••. на ТЕЛК при МБАЛ – Хасково противопоказани условия на труд. Преценката дали при работодателят има друга работа, подходяща за здравното състояние на служителя и дали служителят е съгласен да я заеме следва да се извърши след възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност. По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ: За да се уважи иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ ищецът следва да докаже, че е останал без работа за посочения период, че оставането му без работа е в причинна връзка с незаконно уволнение, както и размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен отработен месец. От Служебна бележка, издадена на ••••. от Агенция по заетостта се установява, че ищецът е регистриран като безработен, считано от ••••. Действително, процесното трудовото правоотношение е прекратено, считано от ••••. (петък) като явно на ••••. (понеделник) служителят се е регистрирал като безработен. Законовият срок за регистрация като безработен в Дирекция „Бюро по труда“ е 7 работни дни от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, който очевидно е спазен. Следователно, доказано е, че оставането на ищеца без работа е в причинна връзка с незаконното уволнение. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ цели да замести дохода на служителя, който той би получавал, ако не беше извършено незаконното уволнение. Размер на това обезщетение е последното получено от служителя при работодателя преди уволнението брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец. Установено е, че размерът на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца, получено през м. ••••., предхождащ месеца на уволнението е 877.37 евро (равностойни на 1716 лв.) като това е базата за изчисление на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за един месец. При тази база, се установява, че брутният размер на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода •••• г. — •••• г., дължимо на ищеца за оставането му без работа, е 5264,26 евро (равностойни на 10296 лв.). Ищецът претендира сумата от 5220,64 евро и предвид обвързаността му от диспозитивното начало, съдът следва да се произнесе в рамките на заявената претенция. В хода на устните състезания ответникът е направил възражение за прихващане на претендираната от ищеца сума със сумата за начислено обезщетение по чл.222, ал.2 и ал.3 от КТ в размер на 3432 лв. (1754,75 евро). Възражението не следва да се уважава поради това, че е несвоевременно заявено (едва в хода на устните състезания) и не е въведено като предмет на делото. Освен това, активното вземане на ответника — за връщане на платеното по чл. 222, ал. 2 КТ — не е изискуемо към датата на устните състезания (арг. ТР №2/2020 г. на ОСГТК на ВКС). От гореизложеното следва, че искът по чл. 225, ал. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен до пълният предявен размер от 5220,64 евро. По разноските: С оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски. Представени са доказателства за договорен и платен адвокатски хонорар в размер на 564,42 евро (л. 306, том I). Насрещната страна e нaправила възражение за прекомерност. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото - разгледано е в три съдебни заседания, на които се явил процесуалният представител на ищеца, както и принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение, ориентир за което е чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), намира, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Следователно, на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в претендирания размер. Ответникът, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Хасково държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 249,72 евро за уважените искове (държавна такса за оценяемия иск в размер на 208,82 евро и по 40,90 евро държавна такса за двата неоценяеми иска). Воден от гореизложеното, на осн. чл. 235 ГПК, съдът