Решение № 501 от 28.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 16/2026 г.

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на “БГ ЛЕНД КО“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ••• подадена чрез адв. Р. М., против НП № 03- 2500489/21.11.2025год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на търговеца, в качеството му на работодател е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500лв. за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага доводи за незаконосъобразност на НП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Сочи, че фактическата обстановка не била установена пълно и точно от административнонаказващия орган, че липсвали мотиви относно размера на санкцията, че незаконосъобразно не била приложена нормата на чл. 415в от КТ, тъй като случаят бил маловажен. Твърди, че неправилно била определена датата на извършване на нарушението, тъй като 19.07.2025г. бил неприсъствен ден. Моли НП да бъде отменено, а в условията на алтернативност да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона. В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от адв. Р. Б., в които същата доразвива доводите си за незаконосъобразност на НП и моли същото да бъде отменено, алтернативно да бъде намален размера на наложеното наказание. Отправя и искане за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание за въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Т. Х. в които същата изразява становище за законосъобразност на издаденото НП. Сочи, че въззивното дружество е имало възможността в срока на проверката да представи доказателства за изплащане на възнагражденията на всички работници и служители по предписанието, но не го е направило, както и че ако е имало пречки за изпълнение на предписанието то е следвало да бъде оспорено по реда на чл. 145 от АПК. Отделно от това се позовава на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която липсата на парични средства не освобождава длъжника от отговорност. Моли НП да бъде потвърдено като отправя и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност предвид фактическата и правна сложност на делото, прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение. Варненка районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 20.03.2025г. служители на Д „ИТ“ Варна, сред които и св. С. И., извършили проверка на въззивното дружество „БГ ЛЕНД КО“ АД. Констатациите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2512133 от 20.05.2025г. в който били дадени и задължителни предписания съобразно чл. 404, ал.1, т.1 от КТ. Едно от предписанията, това под № 2, било работодателят „БГ ЛЕНД КО“ АД да изплати уговорените трудови възнаграждения за извършената работа за месец февруари 2025г. на 16 лица, полагали труд в „БГ ЛЕНД КО“ АД, начислени във ведомост за заплати за месец февруари 2025г., в т.ч. и на Т. С. А. на длъжност „машинист, пътно-строителни машини“ съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от КТ. В протокола бил определен и срок за изпълнение на предписанието до 18.06.2025год. Препис от протокола бил връчен на И. Р., надлежно упълномощено от изпълнителния директор на дружеството лице. По молба на въззивното дружество срокът за изпълнение на предписанието бил удължен до 18.07.2025год. като за новия срок надлежно била уведомена И. Р.. Последното било удостоверено в констативен протокол от 20.06.2025 г., издаден от инж. С. И. и инж. Е. Н., и писмо от Д „ИТ“ до въззивното дружество. На 18.07.2025год. и на 24.07.2025год. била извършена последваща проверка на въззивното дружество при която било установено, че посоченото по-горе предписание по т.2 не е изпълнено. Констатациите от повторната проверка били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР259273/12.08.2025год. На същата дата 12.08.2025год. била изпратена покана до въззивното дружество за явяване на негов представител на 29.08.2025год. в 14:30ч. с оглед съставяне на АУАН. Поканата била връчена на адреса на управление на дружеството на 18.08.2025год. На определената в поканата дата представител на въззивното дружество не се явил. На същата дата 29.08.2025год. по имейл от страна на въззивното дружество била представена справка изготвена от И. Р., съгласно която за м. 02.2025 г. не са били изплатени трудовите възнаграждения на 8 работници и служители във въззивното дружество. Св. И. приела, че предписанието не е изпълнено в срок до 18.07.2025г. и на същата дата 29.08.2025год. съставила срещу въззивното дружество АУАН № 03-2500489/29.08.2025год. за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, извършено на 19.07.2025 г. Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощен представител - С. М. А., който го подписал без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 21.11.2025г. директорът на дирекция „Инспекция по труда“ Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическа обстановка изложена в АУАН, приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ и на основание същата разпоредба му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2500лв. Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи. Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитана актосъставителката С. И., която в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от нея с нужната конкретика. Като писмени доказателства са приобщени приложените към АНП: Протокол за извършена проверка № ПР2512133/20.05.2025год.; Протокол за извършена проверка № ПР2529273/12.08.2025год.; Констативен протокол от 20.06.2025год.; 2 бр. пълномощни; заявление за удължаване на срок по предписания; идентификационна карта; призовка по чл. 45, ал.1 от АПК; справка за неизплатени работни заплати за м. 02.2025г.; имейл от „БГ ЛЕНД КО“ АД до Д „ИТ“ - Варна; справка за неизплатени възнаграждения към 29.08.2025 г., заповеди на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ - 2 бр.. Допълнително в хода на съдебното следствие са представени и съответно приети e-mail от „БГ ЛЕНД КО“ АД до инж. С. Б. И. с приложена ведомост за заплатите на служителите и работниците за месец февруари 2025г. и списък на работници, представени от въззиваемата страна, както и извлечение от ведомост за заплатите за месец февруари 2025г.; писмо от община Варна, дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ до изпълнителния директор на „БГ ЛЕНД КО“ АД с приложени 2бр. фактури №1000000572 от 30.12.2025 г.; писмо от община Варна до С. С. с приложена фактура (2 бр.); договор за правна помощ и съдействие №2 от 22.01.2026 г. между „БГ ЛЕНД КО“ АД и адв. М.. Показанията на св. С. Б. И. съдът кредитира изцяло като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства като обективни, достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите в своята съвкупност са еднопосочни. При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на разпитания по делото свидетел, както и писмените доказателства подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи за основа на направените от съда фактически изводи. При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Описанието на нарушението в АУАН и НП е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечено към административнонаказателна отговорност и съответно да организира адекватно защитата си. Нарушение във връзка с описание на нарушението съдът не констатира. В АУАН и НП е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Ясно и недвусмислено е описано в какво се състои съставомерното деяния – неизпълнение на конкретно предписание да се изплатят трудови възнаграждения на работници като е посочен акта с който е дадено предписанието, съдържанието на самото предписанието срока за изпълнение на предписанието в това число и удължения такъв, както и това, че по отношение на 8 работници заплатите не са били изплатени. Посочени са дата и място на извършване ан нарушението - на 19.07.2025г. в област Варна, общ. Варна, гр. Варна, ул. •••, към който момент е следвало да бъде изцяло изпълнено даденото задължително предписание №2 от Протокол № ПР 2512133/ 20.05.2025 г. на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Варна за извършена проверка на „БГ ЛЕНД КО" АД, ЕИК •••. Допуснати в хода на адм. наказателното производство съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение в тази насока. След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че въззивното дружество е извършило нарушението за което е санкционирано. С НП на въззивното дружество е наложена санкция за нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ извършено на 19.07.2025год. Разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ предвижда санкция за този който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал.1 от НК за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки като една от мерките – посочената в т. 1 е даването на да дават задължителни предписания на работодателите. В конкретния случай е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в даването на задължителни предписания на работодателя - въззивното дружество, което предписание не е било изпълнено в предоставения от контролните органи срок. Доколкото е налице бездействие от страна на дружеството да изпълни предписанията на контролните органи, съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършено нарушение по 415, ал. 1 КТ, която разпоредба съдържа едновременно и правило за поведение, и санкция. Досежно размера на наложеното в размер над минималния предвиден в закона наказание обаче – имуществена санкция в размер на 2500лв. (при предвидено наказание от 1500лв. до 10000лв.) съдът счете, че същият е завишен с оглед на първо място липсата на каквито и да било данни за извършвани други нарушения на трудовото законодателство от страна на въззивника (данни за влезли в сила НП преди датата на нарушението липсват) и на следващо място с оглед липсата на каквито и да било изложени от АНО мотиви досежно размера на наложеното наказание. И като отчете наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства - съдействието на въззивното дружество в хода на административнонаказателната проверка, изплащането на част от възнагражденията, както и влошеното му имуществено състояние, съдът счете, че в случая дори наказание наложено в минимален размер ще постигне в пълнота целите както на индивидуалната така и на специалната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона размер – 1500лв. (766.94евро). Що се касае до наведените в писмените бележки на процес. Представител на въззивното дружество доводи за затруднено финансово положение на дружество, съдът намира, че същото има значение при определяне размера на санкцията, но не и за отпадане на отговорността на дружеството, тъй като в случая е ангажирана обективната безвиновна отговорност на ЮЛ, при която са без значение конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението. Съдът не споделя и наведеното в жалбата становище , че в случая били налице предпоставките на чл. 415в, ал.1 от КТ, доколкото доказателства които да установят, че нарушението е било отстранено, предписанието е било изпълнено и след последващата проверка, преди съставянето на НП, не са налице. Напротив установено е че от 16 лица заплати са били изплатени само на 8 работника и това е изрично посочено в НП. Този факт се установява изрично и от изпратения от самия работодател имейл с приложен списък на работниците на които не е било изплатено възнаграждението. При това положение няма как да се приеме, че нарушението е било отстранено веднага след извършването му. Относно възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата, ако и да е била налице в досъдебната фаза, то тя сама по себе си не може да бъде основание за отмяна на НП първо защото страните по делото следва да посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища, и второ защото централната фаза е съдебната. Съдът винаги решава делото по същество след изясняване на фактическата обстановка и събиране на всички относими доказателства. В случая следва да бъде посочено, че доколкото на въззивното дружество е бил срок за изпълнение на конкретно предписание то именно той е следвало да докаже както пред АНО, така и пред съда че предписанието е било изпълнено в срока. Такива доказателства не са ангажирани. Съдът не споделя и изразеното в жалбата становище за неправилно определена дата на извършване на нарушението. В случая срокът за изпълнение на предписанието е бил до 18.07.2025 г. (петък) - присъствен ден, поради което и до края на деня въззивното дружество е разполагало с възможността да изплати дължимите от него трудови възнаграждения. И след като в този срок плащане не е било налице то нарушението е било извършено именно на 19.07.2025год. (първият ден след изтичане на срока). С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е страда от пороци, които налагат неговата отмяна, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание. По разноските. Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивното дружество така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени своевременно. По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът счете, че принципно такива му се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК. Доказателства обаче за направени разноски не са ангажирани. Представен е единствено договор за правна помощ и съдействие в който е договорено възнаграждение както и срок начините на неговото плащане. Доказателства обаче които да установят, че договорената сума е била платена (в брой или по банков път) по не са ангажирани. По искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски. С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати такова на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 130лв. до 190лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера на отхвърлената част на иска (1500лв. доколкото за тази санкция НП е потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 78лв. (39.88) евро като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното дружество в полза на АИ "Главна инспекция по труда" – София. Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН Варненският районен съд