Решение № 4611 от 10.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 23834/2025 г.

№ 20251110123834 по описа за 2025 година Предявен е осъдителен иск от Д. Д. К., ЕГН: ••••••••••, адрес: гр. С, ул. „З“ № 15, срещу П.Р.Б., БУЛСТАТ: •••••••••••, адрес: гр. С, бул. „В“ № 2, по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 10 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания, стрес, малоценност, унижено достойнство и опетнено име в резултат на неоснователното му привличане като обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 вр. чл. 130, ал. 2 НК и чл. 325, ал. 1 НК, за което е оправдан с Присъда № 9/19.05.2023 г. по в.н.о.х.д. № 179/2022 г. на ОС – Р., потвърдено с Решение № 451/30.11.2023 г. по н.о.х.д. № 798/2023 г. на ВКС, III н. о., за периода от 21.05.2020 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва от 25.04.2025 г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че повече от три години участвал в наказателно производство, което приключило с оправдаването му по две престъпления, което му попречило да води обичайния си начин на живот с оглед твърдените отрицателни преживявания. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Прокуратурата на Р. България е подал отговор на исковата молба, с който я оспорва по основание и размер. С влязло в сила Определение от 25.11.2025 г. по чл. 232 ГПК е прекратено производството по делото в частта по иска за мораторна лихва от 1 938,26 лв. за периода 30.11.2023-24.04.2025 г. Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С окончателния доклад по делото e отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 вр. чл. 130, ал. 2 НК и чл. 325, ал. 1 НК, приключило с Присъда № 9/19.05.2023 г. по в.н.о.х.д. № 179/2022 г. на ОС – Р., потвърдено с Решение № 451/30.11.2023 г. по н.о.х.д. № 798/2023 г. на ВКС, III н. о. Освен безспорния си характер посочените обстоятелства се установяват и от материалите, находящи се приобщеното по настоящото дело н.о.х.д. № 47/2021 г. по описа на Районен съд – Р., ведно с досъдебно производство № 1873 ЗМ-347/2019 г. по описа на РУМВР –Р., пр.пр. № 712/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Р., както и производствата по инстанционен контрол – в.н.о.х.д. № 179/2022 г. по описа на Окръжен съд – Р. и к.н.о.х.д № 798/2023 г. по описа на ВКС, III н.о. От материалите, находящи се в кориците на горепосочените производства, приобщени като писмени доказателства по настоящото производство, се установява следното. С постановление от 21.05.2020 г., предявено на 23.06.2020 г., ищецът Д. Д. К. е привлечен като обвиняем по ДП № 1873 ЗМ-347/2019 г. по описа на РУМВР – Р. за това, че: на 26.05.2019 г. в гр. Р., в съучастие като съизвършител с К. Г. М. от Р., е причинил лека телесна повреда на Д.Н.Ю. от гр. Р., изразяваща се в кръвонасядания по челото, дясна поясна област, лява мишница, двете подбедрици; подлигавичен кръвоизлив към предверието на устната кухина – горна устна от дясната страна и охлузвания и драскотини по горни крайници, довели до болка и страдание на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди и е причинена телесна повреда на повече от едно лице – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК; на 26.05.2019 г. в гр. Р., в съучастие като съизвършител с К. Г. М. от гр. Р., е причинил лека телесна повреда на Е. Г. М. от гр. Р., изразяваща се в множествени кръвонасядания по главата, дясната странична област на шията, левия голям гръден мускул, лява мишница, по гърба и по дланта на лява ръка, дясна поясна област; подлигавични кръвоизливи към предверието на устната кухина; повърхностна прорезна рана на лява мишница; множествени охлузвания и драскотини по горни и долни крайници, горна част на гърба и охлузвания под левия лакътен израстък и върху лявата капачка, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди и е причинена телесна повреда на повече от едно лице – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 НК; на 26.05.2019 г. в гр. Р., в съучастие като съизвършител с К. Г. М. от гр. Р., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно отправял обидни реплики към Д.Н.Ю. от гр. Р. и Е. Г. М. от гр. Р., наричайки ги „гейове“, „мишки“, плъкове“, „не ставате за нищо“ и им нанесли побой, причинявайки им леки телесни повреди – престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. С постановление от 21.05.2020 г., предявено на 23.06.2020 г., като обвиняем е привлечен К. Г. М., а с постановление от 21.05.2020г., предявено на 10.07.2020 г. - В. Л. К.. На 23.06.2020 г. е извършен разпит на ищеца в качеството му на обвиняем. На 23.06.2020 г. е извършен разпит на обвиняемия К. Г. М., а на 10.07.2020 г. – на обвиняемия В. Л. К.. На 10.08.2020 г. на защитника на обвиняемия К. Г. М. са предявени материалите по разследването. На 11.08.2020 г. на ищеца и на обвиняемия В. Л. К. са предявени материалите по разследването. С постановление от 09.10.2020 г. на районен прокурор при РП-Р. ДП № 1873 ЗМ-347/2019 г. по описа на РУМВР – Р., вх. № 712/2019 г. по описа на РП – Р., е прекратено частично по отношение на ищеца досежно квалификацията по чл. 20, ал. 2 НК, а именно да е извършил тези престъпления в съучастие с обв. К. Г. М. за престъпленията по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. НК и по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. В ДП са разпитани осем свидетели, назначени са химична експертиза на наркотични вещества, съдебно-техническа експертиза, съдебно-видеотехническа експертиза и шест съдебно-медицински експертизи. Изискани са справи за съдимост на тримата обвиняеми, както и да бъдат изготвени характеристични справки за всеки от тях. Видно от приложената по ДП справка за съдимост с рег. № 519/27.05.2019 г. ищцът не е бил неосъждан. Видно от приложената характеристична справка на ищеца от 06.06.2019 г., баща му Д К. работи в БФС – Р., майка му С К.а работи като журналист в БТА, а сестра му С. К.а учи в гр. С. На 20.01.2021 г. в РС – Р. е внесен обвинителен акт спрямо ищеца Д. Д. К. и В. Л. К. за деянията, за които са били привлечени като обвиняеми, по който е образувано н.о.х.д. № 47/2021г. по описа на РС – Р.. С разпореждане от 01.02.2021 г. е насрочено разпоредително заседание за 08.03.2021 г. Заседанието е отложено поради неявяване на защитника на подсъдимия Д. К., както и поради неявяване на подсъдимия В. К. и защитниците му. На 08.04.2021 г. е проведено заседание, на което ищецът се е явил заедно със защитник, след което делото е отложено за 13.05.2021 г. На тази дата е проведено заседание, като са събирани доказателства и делото е отложено за 25.06.2021 г. за събиране на доказателства. Проведени са заседания и на 25.06.2021 г. и 16.12.2021 г., на които са събирани доказателства, като делото е отлагано за събиране на доказателсва. На заседанието на 14.09.2021 г. не е даден ход на делото, поради неявяване на свидетел. На 24.02.2022 г. е проведено заседание, в което са събирани доказателства и е даден ход на съдебните прения. С присъда № 11 от 24.02.2022 г. ищецът Д. Д. К. е признат за виновен в извършването на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, и му е наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено. Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от ищеца, по която е образувано в.н.о.х.д. № 179/2022 г. по описа на ОС – Р., като с определение от 30.06.2022 г. делото е насрочено за разглеждане в открито заседание на 15.07.2022 г. С определение от 14.07.2022 г. е отменено заседанието, насрочено за 15.07.2022 г., поради нередовно призоваване на защитника на жалбоподателя Д. К. и делото е пренасрочено за 26.09.2022 г. На заседанието на 26.09.2022 г. не е даден ход, поради неявяване на жалбоподателя Д. К. и защитника му, като делото е отложено и насрочено за 07.11.2022 г. На 07.11.2022 г. също не е даден ход на делото поради неявяване на жалбоподателя Д. К. и защитника му. С определение от 21.11.2022 г. делото е насрочено в открито съдебно заседание на 16.01.2023 г. На 16.01.2023 г. също не е даден ход на делото поради неявяване на ищеца и защитника му, като делото е отложено за 13.02.2023 г., с резервна дата 20.02.2023 г. С Определение от 08.02.2023 г. съдът отменил насроченото за 13.02.2023 г. съдебно заседание поради постъпила молба за служебна ангажираност на защитника на другия подсъдим К., като обявил, че съдебното заседание ще се проведе на 20.02.2023 г. На 20.02.2023 г. е проведено заседание, като делото е отложено за 24.03.2023 г. за събиране на доказателства. С Определение от 22.02.2023 г. е отменено заседанието, насрочено за 24.03.2023 г., поради насрочено за същата дата общо събрание на съдиите в ОС – Р., и делото е насрочено за 31.03.2023 г. На заседанието на 31.03.2023 г. не е даден ход на делото поради неявяване на свидетелите. На 19.05.2023 г. е проведено заседание, в което са събирани доказателства и е даден ход на съдебните прения. С Присъда № 9 от 19.05.2023 г. по в.н.о.х.д. № 179/2022 г. на ОС – Р. е отменена присъдата № 11/24.02.2022 г. по н.о.х.д. № 47/2021 г. на РС – Р. и подсъдимият Д. Д. К. е признат за невиновен в причиняване на лека телесна повреда на Д.Н.Ю. и Е. Г. М. по хулигански подбуди и причиняване на телесна повреда на повече от едно лице и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4,предл. 3 и т. 12, предл. 1 във вр. с чл. 130, ал. 1 вр. с чл. 130, ал. 2 НК; е признат за невиновен в извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, като на основание чл. 336, ал. 1, т. 4 НПК и чл. 1, т. 2 от УБДХ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за това, че на 26.05.2019 г. в гр. Р. е извършил непристойна проява – участвал в сбиване с Д. Ю. и Е. М.. В мотивите е записано, че е установено участие на Д. Д. К. в сбиване, скандал на публично място, което е непристойна проява по чл. 1, ал. 3 УБДХ и затова следва да носи отговорност за извършеното административно нарушение по УБДХ. Срещу присъдата на въззивната инстанция е подаден протест от Прокуратурата на Р. България, по който е образувано к.н.о.х.д. № 798/2023 г. по описа на ВКС. С разпореждане от 31.08.2023 г. делото е насрочено за 31.10.2023 г. На 31.10.2023 г. е проведено открито съдебно заседание пред ВКС, а с решение от 30.11.2023 г. е оставена в сила присъдата на ОС – Р.. Като писмени доказателства по делото са приети две статии със заглавие „Трима души са задържани за побой и грабеж в Р.“ от 03.11.2025 г. и „Здрав бой в дисковетка в Р.“ от 27.05.2019 г., неоспорено от страните, като видно от тяхното съдържание, в същите е изнесена информация за осъществило се на 26 май сбиване в дискотека в гр. Р., при което са пострадали момчета на 20, 17 и 24 г., като в хода на образуваното досъдебно производство са установени и задържани три момчета на 18- годишна възраст, като у едното от тях е открито сиво кристалообразно вещество, обвито в хартия, с тегло 4,45 грама, което при тестване реагира на метаамфетамин. По делото е разпитана свидетелката С. Д.а К.а – Х., сестра на ищеца. Същата свидетелства, че през 2019 г. брат й бил привлечен като обвиняем, а през 2020 г. бил осъден на първа инстанция, след което същият много се затворил в себе си. Свидетелства, че градът им е малък, а семейството им е добре познато в града. Сочи, че по принцип брат й е много скромен, а след случая много се затворил в себе си, всичките му приятели се обърнали срещу него. Брат й станал вегетарианец, спрял да излиза и да ходи по дискотеки. Това се случило преди брат й да кандидатства в университета, където се разбрало, че е обвиняем. Тъй като в университета брат й имал състуденти, които също били от гр. Р., случаят се разчул и сред състудентите му и преподавателите му, което още повече повлияло на неговото психическо състояние. Свидетелства, че на втора инстанция брат й бил оправдан, при което същият се успокоил, но след това се стигнало до ВКС, което отново повлияло на неговото състояние – отновно се затворил в себе си, спрял да разговаря със свидетелката и с родителите си. След този случай изобщо спрял да ходи по дискотеки. Свидетелства, че в семейството им досега не е имало такъв случай и брат й бил споделил, че много се срамува от случващото се. Сочи, че брат й много се притеснявал и това му попречило да си намери място в града, след което дошъл в гр. С, но и там не успял да си намери работа, поради което отново се върнал в гр. Р., а понастоящем работел в Германия. Свидетелтва, че брат й към момента продължава да го изживява, прекъснал е контакти със вскичките си приятели, а когато разговарял със свидетелката бил много обран в думите си. Сочи, че брат й се срамува от постъпката си, защото не бил виновен, а след като бил осъден на първа инстанция изпитвал огромен срам от това. Свидетелства, че брат й не общува с приятелите си. Сочи, че била публикувана статия, в която лицата били обозначени с инициали, но градът им бил малък, а тяхната фамилия – позната в целия град. Сочи, че баща им работи към БФС, а майка им е кореспондент към БТА и всички я познават. Свидтелства, че тя лично разбрала за инцидента още същата вечер, тъй като нейни познати от дискотеката й се обадили, майка й също й се обадила. След инцидента видяла брат си вкъщи, но се чул с него от телефона на майка си, тъй като той бил задържан за една вечер в ареста. Свидетелства, че брат й успял да завърши образованието си в университета, но се забавил с една година с изпитите. Делото срещу него приключило окончателно с оправдателна присъда. Свидетелства, че през периода на следването си брат й живеел с родителите им, които му помагали. Свидтелства, че брат й от малък ходи на езда, тъй като това го разтоварвало. От приетото по делото заключение на съдебно-психологическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство е предизвикало силни негативни преживявания, които по своята характеристика и интензивност отговарят на критериите за остра стресова реакция и включват цяла поредица от отрицателни емоции — тревожност, страх, унижение, болка от незачитането и неразбирането, чувство на отхвърленост и оскърбление. Според вещото лице тези болезнени преживявания рефлектират пряко негативно в реорганизация на личните и социалните задължения и отговорности – социално оттегляне, дистанциране и нежелание за контакти. Психологически това е изразено в напрегнатост, обща възбуда, многократно неволево връщане и преживяване на травмиращото събитие, трудно заспиване. На когнитивно ниво – невъзможност за концентрация, „блокиране” на мисленето”, забавяне при вземането на решения, ограничаване на кръга от интереси. На емоционално равнище — тревожност, съчетана с раздраза и гняв; невъзможност да усещаш радост от живота; липса на способност за преживяване на радост, наслада и удоволствие от любими занимания и контакти с хора. Чувство на унижение, покруса и срам пред близките и най-вече пред родителите си, пред приятели и колеги, страх пред това да не разберат в университета за воденото срещу него досъдебно производство. На поведенческо ниво – дистанциране, поради невъзможност от нормално контактуване; дистанциране и затваряне в себе си; загубена за момента активност и работоспособност. Невъзможност за общуване дори с най-близките си. Вещото лице е посочило, че от момента на започване на досъдебното производство ищецът е бил поставен в ситуация на фрустрация - когато травмиращото събитие блокира възможността за осъществяване и реализация на значимите за него потребности; и на второ място поставя в невъзможност навременната адекватна реакция и противодействие (предвид спецификата на професионалната област), които да разрешат проблема бързо. Според заключението, като личност с развито самосъзнание, ищецът смята за свой дълг да защити личната си чест и достойнство, т.е. доброто си име и репутацията на добър и почтен гражданин, но дори и след оправдателната присъда, той не може да се почувства така щастлив, както е бил преди, защото ясно съзнава качествената разлика между това да си съден, да си имал проблеми с правосъдието и да не си. Самият той се чувства променен – не така непринуден и спокоен в общуването с другите, по-резервиран и недоверчив, със значително снижено качество на самоусещането си за удовлетвореност и щастие в живота. Изслушано в открито съдебно заседание на 10.12.2025 г., вещото лице е уточнило, че ищецът е стресоустойчива личност по вътрешна нагласа и по начин, по който се справя с реалността, но тъй като ситуацията, в която е попаднал, и преживяванията се явяват надпрагови, няма как сам да се справи с това положение. Той се сблъскал с една мощна институция, която има права и го уличава, и така той не можел да разреши сам проблема, оттам идвала вътрешната напрегнатост, раздразнителността, неустойчивостта, като това е емоционалното му състояние на моменти, как той преживява нещата. Вещото лице е уточнило, че това което е посочило под отражение върху психичното му състояние, се отнася за първите седмици, когато има стресова реакция. След това вече тази остра фаза е преминала и той изпаднал в състояние на фрустрация, тоест организмът се адаптирал към това състояние и трябвало да продължи. Експертът е уточнил, че фрустрацията е възпрепятстване на възможностите ищецът пълноценно да реализира плановете си и идеите си. Страховете, които носи в себе си какво ще се случи - дали това няма да се разбере в университета, дали това няма да му попречи да завърши. Според вещото лице състоянието на ищеца не отговаря на критериите за депресивна реакция. Посочило е, че всеки от нас в някакъв момент е изпитвал остра стресова реакция и това е един пълен стоп, един ужас, един шок, невъзможност да се ориентира в момента какво се случва, защо се случва, докато намести събитията и изясни за себе си какво става, докато депресивната реакция предполага отчаяние, предполага усещане на безсмислие, безперспективност. Вещото лице е уточнило, че посоченото в заключението „загуба за момента активност и работоспособност, невъзможност за общуване дори и с най-близките си“ касае първите 2-4 седмици. При горната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. В чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е предвидено, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата е обективна, безвиновна, гаранционна, обезщетителна. Всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта, включително от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, подлежат на обезщетяване. Обичайните, типични неимуществени вреди от незаконно обвинение са тези, които нормално, предвидимо от правилата на житейската логика и психологията едно обвинено в извършването на престъпление лице търпи, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието на наказателното производство; страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание по НК; негативни изживявания и чувство за онеправданост; накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и на самооценката на лицето, както и на доверието му в държавността; смущения в социалното общуване; дестабилизиране на здравословното състояние без болестни прояви. Причинната връзка на тези вреди с незаконното наказателно преследване е очевидна и тя не подлежи на формално доказване, а пострадалият не следва да доказва отделните си негативни преживявания в рамките на обичайните вреди. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите, когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното, съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка, като в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, както и да докаже всяко свое негативно изживяване. При условията на пълно главно доказване следва да се установят вредите извън обичайните, т.е. "специфичните" такива като конкретно увреждане на здравето и причинната връзка между специфичните вреди и незаконното наказателно преследване (решение № 99/20.02.2025 г. по гр. д. № 325/2024 г. на ВКС, III г. о.; решение № 597/17.10.2024 г. по гр. д. № 362/2024 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 55/11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 542/15.01.2013 г. по гр. д. № 1568/2011 г. на ВКС, ІV г. о. и др.) Съдът намира, че в настоящото производство се установяват кумулативното наличие на предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на П.Р.Б.. На ищеца е повдигнато обвинение с внесен обвинителен акт за извършване на престъпление, след което е оправдан (признат е за невиновен) с влязла в сила присъда. От показанията на разпитаната по делото свидетелка С. К.а – Х., преценени от съда по реда на чл. 172 ГПК, и заключението на СПЕ се установява, че неправомерното наказателно преследване е оказало негативно отражение върху ищеца. От показанията на свидетелката се установява, че поведението на ищеца се променило – станал по-затворен, спрял да излиза и да общува с приятелите си, изпитвал срам и притеснение от случилото се. От заключението на вещото лице се установява, че ищецът изпитал остра стресова реакция, включващо цяла поредица от отрицателни емоции – тревожност, страх, унижение, болка от незачитането и неразбирането, чуство на отхвърленост и оскърбление. Тези болезнени изживявания са рефлектирали пряко негативно в реорганизацията на личните и социалните задължения и отговорности – социално оттегляне, дистациране и нежелание за контакти. Т.е. установяват се по делото настъпването единствено на обичайни неимуществени вреди. От ангажираните по делото доказателства не се установяват по безспорен начин настъпването на неимуществени вреди над обичайните вреди. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В ППВС № 4/1968г. е разяснено, че справедливостта не е абстрактно понятие, а винаги е свързана с преценката на конкретни, установени по делото обстоятелства, с цел адекватно овъзмездяване на пострадалия, без същия да се обогати неоснователно. Размерът на обезщетенията се определя след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните постановки на ППВС № 4/68г. и Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и основаната на тях, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 ГПК (решение № 57/09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 319/17.11.2015 г. по гр. д. № 2829/2015 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 270/16.02.2018 г. по гр. д. № 284/2017 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 281/30.11.2018 г. по гр. д. № 582/2018 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 388/21.06.2024 г. по гр. д. № 1960/2023 г.. на ВКС, III г. о.; решение № 192/27.03.2024 г. по гр. д. № 4814/2022 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 234/17.04.2024 г. по гр. д. № 889/2023 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 377/19.06.2024 г. по гр. д. № 4064/2023 г. на ВКС, III г. о. и др.).Такива обстоятелства поначало са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДВ такива правнорелевантни обстоятелства – критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнато обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техният вид (извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган, при завишени изисквания за почтеност, и е изпълнявана работа, свързани с отговорности в публичен интерес) и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение – нейния вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; интензитета на мерките на процесуална принуда; продължителността на незаконното наказателно преследване, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус; съдебното му минало; разгласяване на обвинението и публичност (като се отчита спецификата на професията на пострадалия – когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица). Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт нанаселението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване (решение № 358/16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 709/15.11.2010 г. по гр. д. № 178/2010 г. на ВКС, III г. о.; решение № 232/25.07.2011 г. по гр. д. № 1381/2010 г. на ВКС, III г. о.; решение № 242/13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012г. на ВКС, III г. о. и др.). Обезщетението за неимуществени вреди от деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт, но само за тези, които са пряка и непосредствена последица от процесното наказателно преследване. В този смисъл присъденото парично обезщетение следва да съответства на необходимостта от преодоляване на причинените вреди в тяхната цялост, т. е. да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяване на конкретно претърпените неимуществени вреди. Принципът на справедливост включва обезщетяване в най-пълна степен на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и само когато съдът е съобразил всички конкретни обстоятелства от значение за реално претърпените от увредения неимуществени вреди, размерът на обезщетението е определен в съответствие с чл. 52 ЗЗД. Ищецът по делото е бил привлечен към наказателна отговорност за престъпления, които не са тежки според легалната дефиниция, дадена в чл. 93, т. 7 НК. По отношение на него през цялата продължителност на наказателното производство не е взета мярка за неотклонение. Производството е продължило от 21.05.2020 г. до 30.11.2023 г., когато е постановено решението на ВКС, което е период от 3 години, 6 месеца и 9 дни. Следва да се има предвид, че самият ищец е допринесъл с поведението си за продължителността на съдебната фаза от процеса, тъй като няколко открити съдебни заседания са отлагани поради неговото или на защитника му неявяване, който период трябва да бъде приспаднат от общата продължителност на производството и възлиза на около 5 месеца и 18 дни. Държавата отговаря, когато разумният срок обективно е нарушен с оглед общата продължителност на производството и критериите по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, стига това да не се е случило по вина на страната, претендираща обезщетение. Съдът установява осъществяването на отделните забавяния и причината, която ги е предизвикала, доколкото държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на поведението на претендиращата обезщетение страна. Тя отговаря за всички останали забавяния, в т. ч. за тези вследствие поведението на вещите лица и насрещната страна по делото, защото е длъжна да установи правила, както и спазването им, за да бъдат осуетявани последиците от недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно изпълняване на задължения. Отговорността на държавата не е обусловена от това дали лицата от състава на съдебните органи са виновни и дали те са нарушили съществуващите правила, или са ги спазили стриктно, но въпреки това е налице забавяне над разумния срок. (решение № 30/07.05.2019 г. по гр.д. № 2125/2018 г. на ВКС, III г.о.). В случая общата продължителност на наказателното производство, включващо досъдебна и съдебна фаза (пред три инстанции) без периода, през който забавянето се дължи на поведението на ищеца или на упълномощения от него защитник, е малко над три години. Съдът, като взе предвид общата продължителност на наказателното производство (досъдебна и съдебна фаза) и като отчете периода, през който забавянето се дължи на поведението на ищеца или на упълномощения от него защитник, намира, че в случая продължителността на наказателното производство не превишава разумния срок по смисъла на чл. 6 § 1 ЕКЗПЧ. В досъдебното производство са били привлечени трима обвиняеми, извършени са множество процесуално-следствени действия: разпитани са множество свидетели, назначени са множество експертизи, като съдът намира, че не е налице необосновано забавяне на производството, дължащо се на действията на органите на разследването. От съществено значение за определяне размера на дължимото обезщетение съдът възприема обстоятелството, че макар ищецът да е оправдан, с постановената присъда е признато, че същият е извършил деянието, което обаче е квалифицирано като непристойна проява по смисъла на чл. 1, ал. 3 УБДХ и му е наложено административно наказание глоба по УБДХ. Разликата между престъплението и административното нарушение в случая се изразява в степента на обществената опасност, като от въззивния съдебен състав е възприето, че извършеното деяние е с пониска степен на обществена опасност, поради което не е съставомерно като престъпление, а представлява единствено административно нарушение по УБДХ, което е довело като краен резултат до оправдаване на ищеца в повдигнатите му обвинения и ангажиране на административно-наказателната му отговорност. Тоест, несъмнено е установено, че деянието е извършено от ищеца, но не се ползва със степента на обществена опасност, която П.Р.Б. е възприела. Също така, настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото гласни доказателства относно отражението на наказателното производство върху състоянието на ищеца са преувеличени, пристрастни, необективни и едностранчиви, поради което се ползват с изключително ниска доказателствена стойност. Разпитаната по делото свидетелка С. К.а – Х. (сестра на ищеца) посочва, че всички приятели на ищеца са се били обърнали срещу него, както и че случаят се разчул и сред състудентите му и преподавателите му, което още повече повлияло на неговото психическо състояние. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в тази част, доколкото същата не е била пряк очевидец на изложените от нея обстоятелства. Други доказателства в подкрепа на нейните показания в тази насока не са ангажирани, като ищецът изрично се е отказал от втория му допуснат свидетел в съдебно заседание на 19.11.2025 г. По делото липсват доказателства, потвърждаващи показанията на същия свидетел, че ищецът е станал вегетарианец, съответно че преди процесното деяние е бил месояден или всеяден като консумиращ както животинска, така и растителна храна. Ето защо съдът намира, че по делото не се установява наказателното преследване да е рефлектирало върху общественото доверие, социалното обкръжение и общественото положение на ищеца. Не се установява негативна промяна в отношението към ищеца от околността, като не се установява преди това да се е ползвал с добро име в обществото. На следващо място, състоянието на остра стресова реакция при ищеца, установено от вещото лице, е продължило за сравнително кратко време - първите 2-4 седмици, като не е налице депресивна реакция (отчаяние, усещане на безсмислие, безперспективност). Не се установява незаконното обвинение да е довело до трайна увреда на здравето на ищеца или до неработоспособност. На следващо място, не се установява по делото воденото срещу ищеца наказателно производство да е било разгласено публично чрез медиите, както поддържа ищецът. Съдът не кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка в частта относно разпространението на случая в медиите и публичното му отразяване, доколкото самата тя сочи, че в статията били използвани инициали. В представените по делото статии не са споменати имена или други индивидуализиращи белези, от които читателят, в това число и съдът, да може да направи еднозначен и категоричен извод за връзка на някое от визираните в статиите лица с личността на ищеца. Съдържащата се в статиите информация е твърде обща и липсва каквато и да е конкретика за съответно лице, в частност за ищеца. Гореобсъдените обстоятелства обуславят по-нисък размер на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. От друга страна, съдът намира, че спецификата на случая изисква да се отчете младата възраст на ищеца към времетраенето на производството, а именно 19 - 22 г., т. е. в активна трудоспособна възраст и етап от личностното си развитие. Тези години представляват важен преходен етап от живота на човека. Конкретиката на случая изисква да се отчете на следващо място чистото съдебно минало на ищеца, като до този момент той не е бил осъждан. В тази връзка интензитетът на понесените от него неимуществени вреди следва да се отчете като по-силен в сравнение с тези на човек, който вече е бил осъждан. На следвашо място, следва да бъде отчетен обичайния характер на търпените вреди - притеснение, несигурност, чувство на срам и унижение, смущение в социалното общуване, общо влошаване на здравословното състояние без болестни прояви. Това са обстоятелствата, които утежняват отговорността на държавата и обуславят по-голям размер на глобалното обезщетение за неимуществени вреди. Предвид така установените обстоятелства по делото и посоченото им значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и с оглед социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната при отчитане на продължителността на процесното наказателно производство, настоящият съдебен състав намира, че справедливото по размер обезщетение, което ще репарира търпените от ищеца неимуществени вреди и същевременно не води до неоснователно обогатяване – в съответствие с общоприетия критерия за справедливост, възлиза на сумата от 1 500 лв. При определянето на този размер на обезщетението съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на ответника да заплати това обезщетение има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди. С оглед всичко гореизложено, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е основателен за сумата от 1 500 лв., до който размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 10000 лв. подлежи на отхвърляне. Като законна последица от уважаването на иска върху присъдената сума се дължи и законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.04.2025 г., до окончателното й изплащане. По разноските: Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение от 1300 лв. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно с оглед степента на фактическа и правна сложност на делото, материалния интерес, трите съдебни заседания с участието на ищцов представител и обема на свършената от него работа по делото. Съобразно нормата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ внесената държавна такса от ищеца в размер на 10 лв. следва да му бъде присъдена в пълен размер, а адвокатското възнаграждение съразмерно на уважената част от иска 195 лв. или общо следва да му се присъдят 205 лв. На осн. чл. 10, ал. 3, изр. 1 вр. чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 400 лв. - платено от сметка на съда възнаграждение за вещо лице по приетата по делото съдебнопсихологическа експертиза. С оглед обстоятелството, че считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, паричната единица е едно евро, а едно евро се разделя на сто цента (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и при съобразяване с чл. 5 ЗВЕРБ, която норма предвижда, че официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, § 3 от ДФЕС - 1,95583 лева за 1 евро, дължимите суми следва да бъдат присъдени в български левове съгласно принципа на диспозитивното начало, но и в еквивалент на официалната парична единица от 01.01.2026 г. в Република България, доколкото решението бива постановено след м. 01.2026 г. – преходен период, през който българският лев е все още законно платежно средство съгласно въведения с чл. 24 ЗВЕРБ принцип на двойно обращение на лева и еврото. По изложените съображения, съдът