Решение № 359 от 28.8.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 467/2026 г.

Производство по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Образувано е по жалба на „ИФТ“ ООД, ЕИК 207296319, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Съгласие“ № 5, представлявано от адв. Р. И., Адвокатска колегия – Бургас, против отказ на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията № 20260610150332-2/19.06.2026 г. за вписване по партида на дружеството на прекратяване на членството на съдружника В. Р. А. по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, поемане на освободените дялове от оставащия съдружник И. Г. С., освобождаване на досегашния управител и избор на нов управител, промяна на наименованието и преминаване от ООД в ЕООД и вписване на едноличния собственик на капитала. Изложени са съображения за незаконосъобразност на атакувания отказ, като се иска същият да бъде отменен и се задължи Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване. Излагат се съображения, че при преценката за постановяване на обжалвания отказ длъжностното лице не е взело предвид, че видно от представените към заявлението актове напускащият съдружник не е пожелал каквото и да е изплащане на дела или обезщетение от дружеството, поради което липсва паричен поток, капиталът е изцяло внесен и не е необходимо да бъдат вземани решения за намаляване и увеличаване на капитала, както и внасяне на номинала на поетия дял от останалия съдружник, доколкото и това указание е неизпълнимо, тъй като върху банковата сметка на дружеството има наложен запор. Счита, че ако не бъдат възприети твърденията му, евентуално, следва да бъде вписано само заличаване на напусналия съдружник и преминаването в ЕООД. Поради това моли да бъде отменен обжалвания отказ и Агенцията по вписвания да бъде задължена да впише заявените промени в обстоятелствата. Към жалбата е приложена преписката по издаване на обжалвания отказ. Жалбата е подадена в срока по чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, при наличие на правен интерес, от редовно упълномощен представител, внесена е държавна такса. Разглеждайки я по същество, след като прецени материалите по делото и взе предвид възраженията в жалбата, съдът намира следното: Подадено е от жалбоподателя заявление А4 № 20260610150332 за вписване на промяна в обстоятелствата относно дружество с ограничена отговорност - прекратяване на членство на съдружника В. А. по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, вписване на нов управител и едноличен собственик на капитала. Били са дадени указания за представяне на доказателства, че паричната равностойност на освободените дружествени дялове на напусналия съдружник е внесена по сметка на дружеството от оставащия съдружник, представяне на протокол с посочена вярна година на прекратяване на членственото правоотношение на напускащия съдружник, както и представяне, на осн. чл. 137, ал. 4 от Търговския закон, протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, доколкото в обявения по партидата учредителен акт на 27.04.2023 г., не е предвидено изключение за формата на вземане на решения относно размера на капитала, избор и освобождаване на съдружник. В изпълнение на дадените му указания жалбоподателят представя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, но не представя указания му платежен документ за внасяне на равностойността на дела по банкова сметка на дружеството, а представя ордер за внесена в касата на дружеството сума, като отрича съдружникът да има такова задължение, тъй като капиталът на дружеството е внесен изцяло. Длъжностното лице по регистрация към Агенцията по вписвания е посочило, че представения приходен касов ордер за внасяне на поетите дялове не може да бъде приет, с оглед нормата на чл. 21 ал.4 т.4 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и РЮЛНЦ, съгласно която следва да се представи внесена в банка равностойността на поетите дялове. Поради това е постановен обжалвания отказ от вписване на заявените промени в обстоятелствата по партидата на дружеството. Съдът, при преценка основателността на жалбата, взе предвид представените доказателства и становищата на страните, като прецени, че същата е частично основателна. От справка по партидата на жалбоподателя в ТР се установява, че като съдружници в "ИФТ" ООД, ЕИК 207296319, са вписани В. Р. А., с размер на дяловото участие 70.00 лв. и И. Г. С., с размер на дяловото участие: 30.00 лв. Управител на дружеството е В. Р. А.. Капиталът на дружеството е служебно превалутиран и е в размер на 51,13 €, като е посочено, че е внесен. Представено е писмено предизвестие от съдружника В. А., наименовано молба за прекратяване на участие в дружество, която е приета от името на дружеството от другия съдружник И. С., на 26.02.2026 г. В молбата е направено и изявление, че не желае уравняване на дела по чл. 125, ал. 3 ТЗ, като се отказва от вземането за равностойността на дела си от имуществото на дружеството, както и всякакво обезщетение от прекратяване на участието и в него. Заявява, че дяловете и се поемат от другия съдружник – И. Г. С.. Безспорно се приема в практиката на съдилищата след постановяване на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1 / 2020 г. на Върховен касационен съд, ОСТК, че за да бъде прекратено участието на съдружник в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ следва да бъдат установени следните обстоятелства: направено от съдружника в писмена форма изявление за прекратяване на участието му в дружеството, достигане на това изявление до дружеството и изтичане на тримесечен срок от момента на получаване на предизвестието от дружеството. Правната промяна при упражняване на потестативното право, предвидено в чл. 125, ал. 2 ТЗ, се изразява в прекратяването на участието в дружеството на лицето, отправило предизвестие, като тя настъпва от момента на изтичане на срока на предизвестието. В закона не са поставени никакви други условия за възникване на правните последици от реализирането на посоченото право на съдружника - не се изисква, за да настъпи прекратяване на участието на съдружника в дружеството, да бъде прието решение на общото събрание за неговото освобождаване или за изменение на дружествения договор, нито пък да бъдат уредени имуществените отношения между напускащия съдружник и дружеството, както и да бъде взето решение за това кой поема дружествените дялове, които това лице е притежавало. Тези обстоятелства не са условие за настъпване на прекратяването на членственото правоотношение, а са последица от него. Изхождайки от съдържанието на представените доказателства съдът следва да приеме, че на 26.02.2026 г. съдъружникът В. А. е отправила до дружеството молба за прекратяване на участие в дружеството, която е получена от другия съдружник, който е декларирал с подписа си, че е запознат с предизвестието, поради което и писменото предизвестие е редовно връчено. В посочения от съдружника и уреден в закона тримесечен срок не е настъпило разпореждане с дела на съдружника А., като след изтичане на срока, по силата на закона, членственото правоотношение е прекратено. Поради това и са изпълнени всички изисквания на закона за настъпване на промяната в членствения състав на дружеството. В подаденото предизвестие напускащият съдружник с мажоритарен дял е направил изявление за поемане на дяловете му от другия съдружник. Това изявление няма правен ефект и не поражда никакво действие, тъй като същото заобикаля изискванията на закона за форма при прехвърляне на дружествен дял, посочени в чл. 129 ТЗ - договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, който се вписва в търговския регистър след проверка, извършена от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията по електронен път в Националната агенция за приходите, установяваща, че дружеството и праводателят нямат непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения за задължителни осигурителни вноски, както и след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма други изискуеми и неизплатени задължения за трудови възнаграждения. Разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ТЗ предвижда прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг да се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник, като свободата на прехвърляне на дела между съдружници не означава освобождаване от необходимостта да се спази формата, предписана в чл. 129, ал. 2 ТЗ, както и условията, за да бъде осъществено прехвърлянето. Съдебната практика е категорична, че макар това да не е уредено изрично в закона, дружественият дял да бъде прехвърлен чрез дарение или в резултат на спогодба. Или законът урежда преминаване на имуществените и неимуществени права, включени в дружествения дял, чрез наследяване и прехвърляне на дялове, като поставя две изисквания при прехвърляне на дялове – запазване на капиталовата адекватност на дружеството с ограничена отговорност и защита на кредиторите (както при извършване на проверки при вписване на прехвърлянето на дяловете, така и в разпоредбите на чл. 149 - чл. 151 ТЗ, както е прието в постановеното Решение № 118 от 03.04.2015 г. по т. д. № 44/2015 г. на Апелативен съд – Пловдив). Не е уредена в закона форма на поемане или разпределяне на дялове, извън наследяването и прехвърлянето им. Действително, въпреки, че няма изрично регламентиране на поемане (разпределяне) на дялове на напуснал или изключен от дружеството съдружник, доколкото законът не предвижда съществуване на незает дял, или такъв, собственост на самото дружество, то част от правната теория и част от съдебната практика приемат, че поемане на дела може да бъде сторено чрез решение на общото събрание за разпределяне на дела между съдружниците, без да се спазват изискванията за форма, но все пак, за да се спазят изискванията на закона, както е посочено и в цитираното в обжалвания отказ Решение № 206 от 06.04.2021 г. по т.д. № 2615/2020 г. на Апелативен съд – София, следва да бъде внесена реално стойността на дяловата вноска в капитала. Аргументите са, че по същество се намалява капитала на дружеството с вноската на напусналия съдружник, за което следва да бъде взето решение за намаляване на капитала и увеличаването му с дела на напусналия съдружник, като дяловата вноска следва да бъде реално внесена, в противен случай би се стигнало до опрощаване на задължението съдружника да изплати дяловите си вноски за придобитите дялове, което е недопустимо съгласно императивната разпоредба на чл.73а ТЗ, а и би довело и до нарушаване на разпоредбите на чл.150 - чл.153 ТЗ, предвиждащи защита на кредиторите при намаляване на капитала. (в този смисъл, освен цитираното в отказа, са и множество други - Решение № 45 от 24.02.2021 г. по т. д. № 60 / 2021 г. на Окръжен съд – Варна, Решение № 17 от 20.01.2023 г. по т. д. № 16 / 2023 г. на Окръжен съд – Бургас, Решение № 805 от 06.06.2025 г. по т. д. № 848 / 2025 г. на СГС, Решение № 361 от 10.03.2025 г. по т. д. № 298 / 2025 г. на СГС и др.) Вноската следва да бъде реално извършена и при всички случаи ефективното й плащане е условие за първоначално вписване (чл. 119, ал. 1, т. 4 и 5 ТЗ), а следователно и за вписване на промяна в капитала на едно ООД, включително и при неговата правна промяна в ЕООД. В конкретния случай представеният приходен касов ордер не установява, че съдружникът И. С. е извършил плащане на дяловата вноска, съответно на дяловете, които поема. Доколкото не е налице правоприемство при прехвърляне на дялове, то няма как да се ползва от заплащане на дяловата вноска на напусналия съдружник. Заплащането на вноска в капитала на дружеството е основно имуществено задължение на съдружника, като в настоящия случай представените документи не установяват, че съдружникът е извършил плащане на дяловата вноска, представляваща "цена" на дяловете, които поема. Липсва документ, от който да се удостоверява плащане по банкова сметка на дружеството, а и такова не се твърди, поради което и според настоящия състав поемане на дялове не е налице. Представеният касов ордер не е документ от посочените в чл. 20 и чл. 21 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и РЮЛНЦ, според който следва да се представи внесена в банка равностойност на поетите дялове. Съдът не намира основание в твърдението, че указанията на длъжностното лице са неизпълними, тъй като сметката на дружеството е с наложен запор от публичен изпълнител, за което са представени доказателства. Няма законова пречка да бъдат внасяни суми по сметка, върху която е бил наложен запор на вземанията, доколкото действието му е забрана за разпореждане с вземането по същата. Липсата на успешно осъществено поемане на дяловете от оставащия съдружник, прави невъзможно същият да продължи дейността на дружеството под формата на ЕООД, каквото решение е взел на 18.06.2026 г., и която промяна иска да бъде вписвана, наред с поемането на дяловете, както и за обявяване на приетия учредителен акт, тъй като не отразява действителното правно положение. Поради изложеното съдът приема, че заявените промени в този смисъл – вписване на съдружника С. като едноличен собственик на капитала до обявения размер не подлежат на вписване, доколкото не са изпълнени дадените указания на длъжностното лице да бъдат представени доказателства, които да удостоверят твърдяното поемане на дялове. В цитираното Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1 / 2020 г. на Върховен касационен съд, ОСТК, е прието също, че вписването на промяна в обстоятелствата относно заличаване на напусналия съдружник по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, може да бъде заявено само от лице по чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Изброяването на лицата - заявители е изчерпателно и разпоредбата е императивна, като вписване, инициирано от лице, извън посочените, е недопустимо. Напусналия съдружник е бил и управител на дружеството, видно от вписванията по партидата на дружеството. Съгласно чл. 15, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ, при промяна в органите или в представителството заявяването се извършва от новоизбрания орган или представител. С представеното решение на едноличен собственик на капитала от 18.06.2026 г. е освободен вписания управител В. Р. А., като е назначен за управител на дружеството И. Г. С.. Решението е взето еднолично от съдружника С., доколкото след настъпване на конститутивния ефект на предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ, В. А. губи качеството си на съдружник във вътрешните отношения с другия съдружник, включително правото да гласува и да участва при вземането на последващи решения, касаещи управлението на дружеството. Със заявлението, с което е сезиран ТРРЮЛНЦ, са представени доказателства за взети такива решения от останалия в дружеството единствен съдружник след напускането на В. А., който е взел изрично решение за освобождаване на управителя и вписване на нов такъв, като по аргумент на чл. 137, ал. 3 ТЗ делът на напусналия съдружник се приспада от капитала при определяне на мнозинството за вземане на това решение. Поради това и съдът приема, че е взето надлежно решение за избор на нов управител на дружеството, при необходимото мнозинство, след дадените указания от длъжностното лице е представено решение в необходимата форма – с нотариална заверка на подпис и съдържание, приложени са и нужните декларации и спесимен, за да бъдат изпълнени изискванията на закона при вписването на новия управител И. С.. Така и заявеното вписване на заличаване на напусналия съдружник е направено от оправомощено лице, поради което и в тази му част – заличаване на напусналия съдружник, заличаване и вписване на нов управител на дружеството, следва обжалвания отказ да бъде отменен и да бъдат дадени указания до длъжностното лице да извърши вписването. В останалата част, доколкото съдът не прие осъществено поемане на дяловете на напусналия съдружник, промяна в означението на фирмата и вписване на едноличен собственик на капитала, обжалвания отказ следва да бъде потвърден. Водим от горното, съдът