Решение № 174 от 12.3.2024 г. на Районен съд - Силистра по дело № 1534/2023 г.

Производството е образувано по жалба на “Е.” ООД с ЕИК. и адрес на управление: с. П., общ. С., обл. С., ул. М. №, представлявано от М. А. М. срещу заповед № РД 04-400-6/ 29. 08. 2023год. Директора на ОД „Земеделие” гр. С., издадена на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, с която е постановено да се изземе земеделски имот в землището на с. П., включен в държавния поземлен фонд, от жалбоподателя, който го ползва без правно основание, като е постановена и възможност за внасяне по банкова сметка сумата от 156.00 лева, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището на с. П., общ. С., обл. С. при желание за спиране на изпълнението на заповедта. Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на административно производствените правила, при противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като административния орган не е изяснил фактите и обстоятелствата по случая, не е назначил комисия за извършване на проверки на място и не е изискал никакви становища, доказателства или писмени обяснения от заинтересованите страни, както и от ответното дружество, което, освен това, не било посочено в заповедта с индивидуализиращи данни. Твърди, че заповедта е издадена в законоустановената съгласно чл.59, ал.1 от АПК писмена форма, с цитиране правното основание за постановяването й, но в нея липсват и не са посочени фактическите обстоятелства, въз основа на които директорът е установил наличието на предпоставки по смисъла на чл.34, ал. 8 от ЗСПЗЗ за изземване на имотите, както и точни данни за адресата. Не е посочено какви конкретни констатации е направил административния орган, въз основа на какви данни и документи е приел, че са налице предпоставките за издаване на процесната заповед, т.е. липсват и не са посочени фактическите основания за постановяването й. Липсва и препращане към документ, обективиращ осъществената от органа дейност по установяване наличие на законовите предпоставки за издаване на процесната заповед, както и резултата от същата. Изложени са и доводи относно обстоятелството, че заповедта е издадена три месеца след съставянето на констативния протокол, на който тя се позовавала, поради което липсват доказателства, че дружеството е обработвало имота и към момента на издаването на административния акт. Твърди, че дружеството не е ползвало иззетия имот, нито е обработвало и съседните такива, поради което и оспорва констатациите на административния орган, като счита, че по делото няма доказателства, че иззетият имот е собственост на държавата, нито е ясен механизма, по който е образувано средното рентно плащане, въз основа на което жалбоподателят следва да заплати обезщетение за неправомерното ползване на имота в неговия троен размер. Отделно от това счита, че заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна поради липсата на каквито и да било писмени и гласни доказателства, удостоверяващи, че жалбоподателят е ползвал и обработвал земята към момента на издаване на обжалвания акт, който е и меродавния момент за наличието /осъществяването/ на този факт. Ответникът по жалбата Директорът на ОД „Земеделие” – С. не е изразил становище по жалбата, не е изпратил представител в съдебно заседание, но депозирал писмени бележки по същество на спора, като счита, че жалбата е неоснователна, а атакуваният административен акт – правилен и законосъобразен. Твърди, че със заповед № РД 07-19 от 10. 05. 2023г. Директорът на ОД „Земеделие“ наредил да се извърши проверка на земите от ДПФ, в изпълнение на която назначената комисия съставила констативен протокол № 1 / 22. 05. 2023 год., в който установила неправомерното ползване на имота. Жалбоподателят бил уведомен за резултатите от проверката и му била предоставена възможност за подаване на възражение, от която той се възползвал; при разглеждането на възражението комисията извършила повторна проверка на терен, при която установила, че имотът се ползва от жалбоподателя и достигнала до извод, че възражението му е неоснователно. Ответникът също така посочва, че констатациите за ползването на имота са извършени въз основа на еднаквата обработка на почвата на процесния имот и съседни имоти, ползвани от жалбоподателя, че имотът се намира в голям земеделски масив, стопанисван от жалбоподателя и до него няма осигурен пътен достъп, а се достигало единствено през другите ползвани от жалбоподателя имоти. СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с жалба по чл.34, ал. 8 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал.2 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Със заповед № РД 07-19 от 10. 05. 2023 г. Директорът на ОД „Земеделие“ – С. наредил да се извърши проверка за състоянието и ползването на земите от ДПФ, като определил състава на комисиите, които следва да извършат проверката в отделните землища и срок за осъществяването; на 22. 05. 2023 г. комисията, оправомощена да проверява имотите в землището на с. П., общ. С., съставила констативен протокол № 1, в който отразила, че част от ПИ с идентификатор 57577.16.30 в землището на с. П., общ. С. с площ от 1.300 дка (целия с площ от 4.471 дка се ползва неправомерно от жалбоподателя. С писмо до „Е.” ООД ЕООД от 03.07.2023 г., връчено му на 05.07.2023 г. дружеството било уведомено за резултатите от проверката и за съставянето на констативния протокол, като му била предоставена възможност за представяне на писмени искания или възражения. На 07.07.2023 г. жалбоподателят в писмен вид възразил срещу констатациите на комисията; междувременно със заповед № РД 07-25 / 03.07.2023 г. Директорът на ОД „Земеделие“ – С. назначил комисия, която да разгледа и да се произнесе по основателността на постъпилите възражения; в изпълнение на функцията си комисията провела заседание на 28.08.2023 г., на което възражението било прието за неоснователно, тъй като при извършена теренна проверка било установено, че имотът се обработва от жалбоподателя. Вследствие на проведената процедура е издадена атакуваната в настоящото производство заповед с която е наредено изземването на посочения по – горе имот с площ от 1.300 дка, като на основание чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ на адресата на заповедта е предоставена възможност да спре изпълнението, ако в тридневен срок от получаването внесе по сметка на МЗХ сумата от 156.00 лв., представляваща трикратния размер на средното рентно плащане в размер на 40.00 лв. / дка за землището на с. П., общ. С.. Заповедта за изземване на имота е мотивирана с обстоятелството, че същият или част от него се обработва без правно основание от жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на областна дирекция "Земеделие" /чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ/. Такава се явява и разглежданата хипотеза, поради което следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, комуто е предоставено правомощието да нареди изземването на неправомерно ползваните имоти, принадлежащи към ДПФ. Чл. 47, ал.8 ППЗСПЗЗ гласи, че общинските служби по земеделие ежегодно извършват не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и информират областните дирекции "Земеделие" за състоянието и ползването им. В конкретния случай проверката на имотите от ДПФ в землището на общ. С. е извършена по силата на посочената разпоредба на ППЗСПЗЗ въз основа на издадена заповед на директора на областна дирекция "Земеделие" – С., като след извършването на констатациите на назначената комисия жалбоподателят е информиран за резултатите от проверката на основание чл. 26, ал. 1 АПК, като му е осигурена възможност да вземе становище и да направи искания и възражения по реда на чл. 34, ал. 3 АПК. Преди издаването на заповедта възраженията на засегнатите лица са били разгледани по реда на чл. 35 АПК, поради което съдът приема, че административният орган е спазил регламентираната в закона процедура по издаването на атакувания административен акт. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактическите и правни основания за своето издаване. Липсата на изложение на тези основания се явява порок във формата на акта, изразяващ се в липса на определен реквизит, който по силата на цитираната законова разпоредба задължително следва да бъде включен в неговото съдържание. В конкретния случай мотивите за издаването на заповедта се заключават в констатацията за неправомерното ползване на имота от страна на нейния адресат, като съдът приема, че същите по ясен и изчерпателен начин разкриват причините за решението на административния орган, макар да не съдържат уточнения за начина, по който той е достигнал до фактическия извод кой е действителният ползвател на този имот. В този смисъл съдът приема, че атакуваната заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Чл. 170, ал. 1 АПК гласи, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По силата на тази разпоредба установяването на факта на ползването на процесния имот от жалбоподателя е в тежест на административния орган и същото съгласно чл. 39, ал. 1 АПК следва да се осъществи чрез допустимите доказателствани средства - обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон. В конкретния случай административният орган не ангажира никакви доказателства в подкрепа на възприетата в атакуваната заповед фактическа обстановка, нито такива се съдържат в административната преписка по нейното издаване, поради което следва да се приеме, че посочените в заповедта фактически основания не са се осъществили и същата е издадена в противоречие с материалните разпоредби на закона. Сам по себе си констативен протокол № 1 / 22.05.2023 г. не доказва ползването, тъй като не съдържа яснота относно начина, по който комисията, извършила проверката на имотите, е направила своите констатации. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство единствено за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, но не и за формираните от длъжностното лице изводи, поради което съдът намира, че в конкретния случай протоколът от 22. 05. 2023 г. установява единствено обработването на имота - засяването му с едногодишни полски култури, но не и лицето, което е осъществило обработките. В писмената си защита ответникът заявява, че изводите му се базират на еднаквата обработка на почвата на процесния имот и съседни имоти, ползвани от жалбоподателя и, че имотът се намира в голям земеделски масив, стопанисван от жалбоподателя и до него няма осигурен пътен достъп, а се достига единствено през другите ползвани от жалбоподателя имоти. Тези твърдения, освен че са заявени несвоевременно, не са подкрепени от каквито и да било доказателствени средства, а отделно от това и не са коментирани по никакъв начин при извършваните проверки. Представените от ответника по жалбата извлечение от кадастралната карта на масива и ортофотокарта, освен че са представени едва с писмените бележки по делото и не следва да бъдат коментирани от съда, но и не са в състояния да установят по категоричен възприетата от административния орган фактическа обстановка. От изложеното следва извода, че оспорената в настоящото производство заповед се явява незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Мотивиран от тези съображения и на основание чл.172 от АПК, съдът