Решение № 6 от 9.2.2026 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 24/2024 г.

Производството е по Глава тридесет и втора ГПК.

Делото е образувано по исковата молба на "Билиив" ЕООД, ЕИК: 200238181 със седалище и адрес на управление: гр. П.•••••, представлявано от управителя си И.Д., кредитор в производството по несъстоятелност със съдебен адрес: гр. П.•••• чрез адв. Б. А. пълномощник

срещу:

„БЕЛОКАР“ ЕООД - кредитор на несъстоятелността, със седалище и адрес на управление: гр.С.В. •••••, ЕИК 115040239, представлявано от Я.И.Л. и „РОМЕКС ИНС“ ЕООД - длъжник, със седалище и адрес на управление: гр. В.•••••, ЕИК 115045753 представлявано от П.Г.Б.,с адрес за призоваване по делото гр.П.•••••.

Твърди се ,че в законовия срок и на основание чл.694 ал.3 т.1 ТЗ се предявява настоящият отрицателен установителен иск, с който се иска да се установи със съдебното решение несъществуването на вземането на „БЕЛОКАР“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.С.В. •••••, ЕИК 115040239, представлявано от Я.И.Л., размер на вземането 4 211 658 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, включено под номер 1 от списъка на приетите вземания на синдика по чл.686 т. 1 ТЗ.

С определение на Окръжен съд - В. от дата 10.05.2024 г. било оставено без уважение направеното от ищеца възражение на основание чл.690 ал.1 ТЗ, срещу приетото от синдика на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД, вземане на „БЕЛОКАР“ ЕООД ЕИК 115040239 в размер на 4 211 658 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата включено под номер 1 от списъка на приетите вземания на синдика по чл. 686 т.1 ТЗ, поради което и на основание чл. 694 ал.3 т.1 ТЗ се подава настоящата искова молба.

Изразяват се следните съображения по същество:

I.В молбата за предявяване на вземането с вх.№ 568/20.02.2018г. молителят бил поискал да бъде включено в списъка на приетите вземания вземане за главница в размер на 4 211 658 лв. и законна лихва. Видно от диспозитива на представеното арбитражно решение, със същото била присъдена не главница, а неустойка. Само на това основание се иска да се приеме, че предявяването е нередовно, доколкото искането не е подкрепено от придружаващите го документи.

II.Твърди се , че сключеният договор между „БЕЛОКАР“ ЕООД и "Ромекс инс" ЕООД в несъстоятелност е привиден. Твърди се,че същият е антидатиран.

III. Твърди се , че арбитражно решение 1 от 10.09.2015 г. по арб.дело № 3/2015 г. на арбитър П.Б. е съставено изцяло във връзка с подготовката за целите и нуждите на производство по несъстоятелност на "Ромекс инс" ЕООД в несъстоятелност. Същото било симулативно, проведено при симулативен арбитражен процес, а арбитражното решение се подозира, че е антидатирано. То не целяло установяване и защита на действителни правоотношения между страните.

Иска се да се приемат тези възражения поради следните съображения.

1. Липса на осчетоводяване на задълженията:

Публикуваните в търговския регистър финансови отчети на "Белокар" ЕООД за 2015 и 2016 г. не отговаряли на изискванията на Закона за счетоводството, доколкото като съставител на отчета се бил подписал едноличният собственик на капитала на "Белокар" ЕООД Я.И.Л.. Съгласно разпоредбата на чл.17 ал.2 от Закона за счетоводството финансовите отчети се съставяли от собствениците или съдружниците на тези предприятия само ако представляват микро предприятие. През 2016 г. "Белокар" ЕООД имало

балансова стойност на активите ,видно от Баланса (вземания от клиенти и доставчици) 4 230 000 (четири милиона двеста и трийсет хиляди лева) лева и общо приходи в размер на 4 211 000 (четири милиона двеста и единайсет хиляди) лева, което било видно от ОПР. Поради това то изпълнявало изискванията да бъде малко предприятие по смисъла на чл.19 от Закона за счетоводството и собственикът не можел да бъде съставител на финансовия отчет. Правело впечатление, че до този момент финансовите отчети на "Белокар" ЕООД били съставяни от счетоводителя Л.Г.. От 2015 г. финансовите отчети на "Белокар" ЕООД се съставяли от едноличния собственик в нарушение на Закона за счетоводството, най-вероятно защото никой счетоводител не желаел да си положи подписа под подобни финансови отчети.

На второ място се сочи,арбитражно решение 1 от 10.09.2015 г. по арб.дело № 3/2015 г. на арбитър П.Б. не било осчетоводено в нито едно счетоводство от тези на засегнатите дружества ("Белокар" ЕООД, "Ромекс кар" в несъстоятелност ЕООД и "Ромекс инс" в несъстоятелност ЕООД.)

В счетоводството на "Белокар" ЕООД арбитражно решение 1 от 10.09.2015 год. по арб.дело № 3/2015 г. на арбитър П.Б. не било осчетоводено. Същото решение най-вероятно било антидатирано. То се появявало за първи път в производството по несъстоятелност на "Ромекс кар" ЕООД в гр. Пловдив на 10.11.2017 г.- на тази дата "Белокар" ЕООД предявило вземането си срещу Ромекс кар ЕООД в производството по несъстоятелност по дело т.д.639/14 г. Към този момент "Белокар" ЕООД бил кредитор в същото производство на "Ромекс кар" ЕООД по арбитражно решение 1 от 09.09.2015 г. по арб.д.1/2015 г. на арбитър П.Б. за същата сума от 4 211 658 лв. Твърди се , че към датата, на която се твърди, че е постановено арбитражно решение 1 от 10.09.2015 г. по арб.дело № 3/2015 г. "Белокар" ЕООД не е разполагало с него, защото в противен случай щяло да го предяви заедно с арбитражно решение 1 от 09.09.2015 г. по арб.д.1/2015 г. в производството по несъстоятелност на "Ромекс кар" ЕООД в Пловдив. То било представено за първи път в производството по несъстоятелност на “Ромекс кар“ ЕООД в ПОС на 10.11.2017 г. С постановяване на процесното арбитражно решение 1 от 10.09.2015 г. по арб.дело № 3/2015 г. "Белокар" ЕООД вече имало вземания за неустойки за 8 423 316 лева, които трябвало да са осчетоводени в неговото счетоводство.

Такива вземания в публикуваните финансови отчети на "Белокар" ЕООД не било осчетоводени. Липсата на осчетоводяване на задължението в счетоводството на кредитора създавало несигурност дали вземането е дължимо, която несигурност не можела да се преодолее в това производство.

В публикуваните финансови отчети на "Ромекс инс" ЕООД вземанията по арбитражно решение 1 от 10.09.2015 г. по арб.дело № 3/2015 г. не били осчетоводени.

Видно било, че задължения в такъв размер не са отразени. Липсата на осчетоводяване на задължението в счетоводството на длъжника създавала несигурност дали вземането е дължимо, която несигурност не можела да се преодолее в това производство.

В публикуваните финансови отчети на "Ромекс кар" ЕООД в несъстоятелност също настоящото (второто от 10.09.2015 г.) арбитражно решение не било осчетоводено. Липсата на осчетоводяване на задължението в счетоводството на другия длъжник създавала несигурност дали вземането е дължимо, която несигурност не можела да се преодолее в това производство.

Иска се да се вземе предвид, че съгласно НСС18 Приходи 3. вземания от глоби, неустойки, лихви и други се признава за приход след установяване на правото за тяхното получаване съгласно договор или чрез съдебен иск. Поради това, че всички неустойки са присъдени с арбитражно решение, ако са били действителни задължения, те трябвало да намерят осчетоводяване в счетоводствата на всички дружества.

Поради това, че задълженията по арбитражно решение 1 от 10.09.2015 год. по арб.дело № 3/2015 на арбитър П.Б. не били осчетоводени в счетоводството на нито едно от търговските дружества, които би трябвало да са участвали в арбитражното прозводство, се иска да се приеме,че няма достатъчно доказателства за съществуването на действителни задължения на "Ромекс инс" ЕООД към "Белокар" ЕООД по арбитражно решение 1 от 10.09.2015 г. по арб.дело № 3/2015 на арбитър П.Б..

2. Поддържа се ,че представеното решение 1 от 10.09.2015 г. по арб.дело № 3/2015 г. на арбитър П.Б. било изцяло привидно и симулитивно, постановено по симулативен арбитражен процес.

По делото били представени още дузина арбитражни и съдебни решения. Всички те били създадени, за да се използват при откриването на производството по несъстоятелност на "Ромекс инс" ЕООД в несъстоятелност. Индиция за това било обстоятелството, че “Белокар“ ЕООД повече от четири години не се бил снабдил с изпълнителен лист по издаденото му арбитражно решение срещу нито един от длъжниците си. Това идвало да покаже, че целта на снабдяването с такова арбитражно решение не е защита на накърнено право на “Белокар“ ЕООД, защото такова накърнено право не съществувало.

При сравняване на подписите на арбитъра П.Б. под арбитражно решение 1 от 10.09.2015 год. по арб.дело № 3/2015 и подписа на удостоверението възниквало сериозно съмнение относно автентичността на последния.

3. Сочи се ,че “Белокар“ ЕООД и "Ромекс инс" ЕООД в несъстоятелност са свързани лица.

• Действителният собственик на "Белокар" ЕООД Я.И.Л. (гражданин на Украйна) е бивш съдружник с едноличния собственик на капитала на "Ромекс инс" ЕООД П.Б. в дружеството "Белокар" ООД.

• Действителният собственик на "Нимиц 3" ЕООД Я.И.Л. е солидарен длъжник чрез собственото му дружество "Балканкар Мизия БГ" ЕООД заедно с "Ромекс инс" ЕООД и П.Б. по договори за кредит с Уникредит Булбанк АД № 8В 00000000000000668338/27.06.2011г., както по Договор за заем от 20.12.2010 г. със заемодател Си Финанси груп ЕООД (в кориците по делото), който е кредитор в настоящото производство по несъстоятелност;

• Счетоводствата на фирмите на Я.И.Л. и на П.Б. се водели от едни и същи счетоводители - М.М. била счетоводител на дружествата на П.Б. и на Я.Л. – „Ромекс кар“ ЕООД в несъстоятелност; „Електробуси „ЕООД, „Ромекс Инс“ ЕООД в несъстоятелност; „Неман БГ“ АД до 2015; „Балканкар Мизия БГ „ЕООД,“ Ромекс кар БГ“ ЕООД, „Нимиц 3“ ЕООД, като същата работила през цялото време при П.Б. в „Ромекс кар“ ЕООД в несъстоятелност на трудов договор.

Видно от търговския регистър, дружеството Белокар ЕООД е имало седалище и адрес на управление до 08.09.2016 г. на адрес гр. П.•••••, който имот е собственост на „Ромекс кар“ ЕООД в несъстоятелност.

4. Липса на доказателства за връчване на арбитражното решение

При предявяването на вземането от "Белокар" ЕООД не били представени убедителни доказателства за връчването на арбитражно решение 1 от 10.09.2015 г. по арб.дело № 3/2015. Представено било удостоверение от арбитъра П.Б., че арбитражното решение е връчено "на ръка". Само по себе си това бил частен документ, който не се ползвал с материална доказателствена сила и не удостоверявал обстоятелствата, които са посочени в него. Необходимо било да се представи съобщение, получено и подписано от страните по делото и от длъжника по решението, съгласно разпоредбата на 51 от ЗМТА. Съгласно чл. 41, ал. 3 от ЗМТА арбитражното решение влизало в сила с връчването му и от този момент то ставало задължително за страните и подлежало на принудително изпълнение. Затова разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗМТА предвиждала, че към молбата за издаване на изпълнителен лист освен арбитражното решение се прилагало и доказателство, че то е връчено на длъжника по изпълнението. Представеното към молбата удостоверение, издадено от името на арбитъра ,не удостоверявало връчването на решението на арбитражния съд на длъжника по изпълнението.

Освен това в представеното удостоверение било записано, че с решението, което се твърди, че е връчено, "Ромекс кар" е осъдено да заплати на "Ромекс инс" ЕООД, П.Г.Б., П.Г.Б., Е.А.Б., Г.П.Б. сумата от 2 151 000 евро. Това се разминавало драстично с петитума на арбитражното решение. Нямало доказателства за идентитета на арбитражното решение, описано в издаденото удостоверение, и процесното арбитражно решение 1 от 10.09.2015 г. по арб.дело № 3/2015.

На основание на горното се иска да се приеме,че няма достатъчно убедителни доказателства за съществуването на вземането на "Белокар" ЕООД поради това, че:

-че синдикът е приел два пъти едно и също вземане под номер 1 и под номер 2 в списъка на приетите вземания;

-вземането е предявено нередовно, доколкото е поискано приемане на вземане за главница в размер на 4 211 658 лв. и законна лихва, а представените доказателства не подкрепят искането;

• вземането по арбитражното решение не е осчетоводено в счетоводството на кредитора "Белокар" ЕООД;

• вземането по арбитражното решение не е осчетоводено в счетоводството на длъжника "Ромекс инс" ЕООД в несъстоятелност;

• вземането по арбитражното решение не е осчетоводено в счетоводството на длъжника "Ромекс кар" ЕООД в несъстоятелност;

• ищецът кредитор "Белокар" ЕООД не се е снабдил с изпълнителен лист срещу никой от длъжниците по арбитражното решение;

• при обикновено сравняване на подписите на арбитъра П.Б., положени под арбитражното решение и под удостоверението, е видно, че не са положени от едно и също лице;

• липсват доказателства за връчване на арбитражното решение на длъжниците;

• ищецът и ответниците са свързани лица.

С оглед гореизложеното се иска да се постанови решение, с което да се установи несъществуването на вземането на „Белокар“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.В. •••••, ЕИК 115040239, представлявано от Я.И.Л., в размер на 4 211 658лв, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, включено под номер 1 от списъка на приетите вземания на синдика по чл.686 т.1 ТЗ.

В срока за отговор е постъпил писмен отговор от "БЕЛОКАР" ЕООД ЕИК 115040239,седалище и адрес на управление Държава: БЪЛГАРИЯ Област: Враца, Община: Враца Населено място: гр. В.•••• от управителя Я.И.Л. (л.78-81 от делото ,т.1).

Иска се настоящото производство на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК да бъде спряно производството по настоящото дело, долкото е заведено дело №36/2024г. и №34/2024 г. по описа на ВОС, с които кредитори в делото по несъстоятелност водят установителни искове по реда на чл.694 от ТЗ против ищеца в настоящото производство „БИЛИИВ“ ЕООД за установяване в отношенията между „РОМЕКС ИНС“ ЕООД и всички кредитори в несъстоятелността и синдика на дружеството, че не съществува вземане на „БИЛИИВ“ ЕООД, прието в делото по несъстоятелност на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД по т.д. №1 от2017г. на ВОС.

Горните въпроси били преюдициални и при решение, с което се уважават исковете на кредиторите в несъстоятелността, то със СПН щяло да бъде установено, че „БИЛИИВ“ ЕООД не е кредитор на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД и настоящото производство ще следва да се прекрати.

Твърди се ,че искът е недопустим, тъй като „БИЛИИВ“ ЕООД нямало процесуална легитимация да води производството по т.д. №24 от 2021 г. на ОС - В., защото вземането в размер на 10 000 лв., въз основа което се твърди да е кредитор дружеството „БИЛИИВ“ ЕООД ,било платено по банкова сметка на дружеството с 2 броя платежни нареждания, които били представени в производството и които били представени и в производството по несъстоятелност т.д.н. №1 от 2017 на ВОС. Плащанията били извършени от дружеството „ БЕЛОКАР“ ЕООД.

Дружеството „БИЛИИВ“ ЕООД било предявило вземане 10 000 лв. главница, като съгласно Чл. 739. (1) от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.

Предявеното вземане не било предявено като лихвоносно, поради което било погасено.

Ето защо след като вземането е погасено чрез плащане от трето лице,предвид липсата на процесуална легитимация на „БИЛИИВ“ ЕООД, то предявеният иск по чл.694 от ТЗ бил недопустим.

С плащания от 9700 лв. и още едно плащане от 300 лв. било погасено изцяло вземането на „БИЛИИВ“ ЕООД, поради което и предвид факта, че по делото НЕ СА СЕ ПРИСЪЕДИНИЛИ други кредитори, които да имат правен интерес от водене на настоящото производство. На 02.03.2021 година на ищеца било заплатено с вносна бележка сумата от 9700 лева за погасяване на задължение по договор за цесия от 23.07.2020 година и разписка 0200012617921484 от 02.03.2021 година за заплащане на още 300 лева по същият договор за заем в частта ,цедирана на ищеца.

Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД договорите, които накърняват добрите нрави, са нищожни. В настоящия случай Я.Л. като управител на БЕЛОКАР ЕООД се позовавал на нищожност на договора за цесия поради накърняване на добрите нрави, с оглед липса на еквивалентност на насрещните престации. В практиката на ВКС било прието, че

нееквивалентността на престациите е нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Следователно, за да е налице нищожност на поддържаното основание - значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, неравностойността би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.

В процесния договор за цесия, съотношението на престациите на страните - 10 000 лв. и в последствие 100 000 лв. с договор за цесия от 18.03.2021 г. , ведно с изтеклите лихви, привилегии и обезпечения и другите му принадлежности, към уговорената цена и начин на плащане било такова, че едната от престациите е толкова незначителна, че е почти нулева. Липсвали доказателства за извършено плащане на „БИЛИИВ“ ЕООД към „Си финанси груп“ ЕООД на цената по първата цесия.

Поради това същият договор се явявал нищожен и следвало да бъде прогласен като такъв на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, а оттам да отпадне и легитимацията на ищеца „БИЛИИВ“ ЕООД.

Освен това втората цесия за сумата от 100 000лв не представлявала цесия по смисъла на чл.99 от ЗЗД, както била наименована, а ненаименован договор, наподобяващ договор за банково инкасо по смисъла на чл.443 и сл. от ТЗ. Това било така, тъй като „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД била финансова институция по смисъла на ЗКИ и същата била възложила на БИЛИИВ ЕООД събирането на вземания на вземанията на дружеството от РОМЕКС ИНС ЕООД срещу възнаграждение, видно от самия втори договор за “цесия”. Горното се потвърждавало и от начина на уговаряне на цената за плащане и транслативния ефект на вземането по “цесията”.

Договорът било нищожен и поради заобикаляне на закона поради това, че се целял резултат, различен от действителния. Прехвърлянето на част от вземането било с оглед водене на търговски дела срещу „РОМЕКС ИНС“ ЕООД и тъй като „БИЛИИВ“ ЕООД нямало никакво имущество, при отхвърляне на исковете на дружеството ,същото щяло да бъде осъдено да заплати разноски, които са несъбираеми, а „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД реално щяло да използва дружеството „БИЛИИВ“ ЕООД за водене на производствата против „РОМЕКС ИНС“ ЕООД и другите кредитори в делото по несъстоятелност. Горното представлявало злоупотреба с процесуални права по чл.3 от ГПК.

На следващо място, договорите за цесия били нищожни поради липса на съгласие по смисъла на чл.26 от ЗЗД .Твърди се , че управителят на ищеца БИЛИИВ ЕООД - И.Д. не била сключвала договорите за цесия за 10 000 лв. и 100 000 лв. В тази връзка се иска в настоящето производство инцидентно да бъде установено, че договор за цесия от дата 23.07.2020 г., с който ищецът е придобил вземане срещу несъстоятелния длъжник „Ромекс Инс“ ЕООД в размер на 10 000 лева - главница е нищожен поради липса на съгласие за сключването му от страна на „Билийв“ ЕООД, ЕИК 200238181. В тази връзка се твърди, че И.Д.Д., ЕГН ••••••••••, в качеството й на управител и едноличен собственик на дружеството ,не е давала съгласие за сключването на този договор и че дори същата не знае за неговото съществуване ,като в тази връзка договорът за цесия бил нищожен и се иска това да бъде установено в настоящето производство. В тази връзка били и възраженията и за втория договор и за последващия договор за 100 000 лв., което вземане било прехвърлено с договор за цесия от 18.03.2021 г.

Тъй като договорът бил нищожен, „Билийв“ ЕООД, ЕИК 200238181 не бил кредитор и не бил процесуално легитимиран да завежда настоящето производство, което го правело недопустимо заведено и в тази връзка следвало да бъде прекратено. В тази насока се поддържа,че договорът за цесия е неавтентичен и се твърди ,че подписът ,положен от И.Д.Д., е неавтентичен или че същата не е негов автор.

На следващо място, „БИЛИИВ ЕООД“ не било дружество по смисъла на чл.3 от ЗКИ ,но въпреки това дружеството придобивало вземания по договори за кредит чрез договори за цесии в нарушение на ограниченията на закона, поради което договорите за цесия били недействителни на основание чл.26 от ЗЗД поради противоречие със закона. Съгласно чл. За, ал.1 от ЗКИ за извършване по занятие на дейност по финансов лизинг, гаранционни сделки, придобиване на вземания по кредити или дейност, представляваща друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други) във връзка с кредити, придобиване на дялови участия в кредитни и финансови институции и отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства било необходимо лицето да бъде вписано в публичен регистър на БНБ, ако една или повече от тези дейности е съществена за него. Критериите за определяне на съществена дейност се определяли с наредба на БНБ.

(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) За да бъде вписано в регистъра по ал. 1, лицето трябва да отговаря на следните изисквания: 1. да има търговска регистрация в Република България като дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции; 2. в предмета му на дейност да е изрично посочена съответната дейност по ал. 1; 3. да има собствен капитал със структура и в размер, определени с наредбата по ал. 1, като акциите може да бъдат само поименни; 4. мястото на извършване на основната стопанска дейност да е на територията на Република България; 5. управляващите и представляващите дружеството лица да притежават необходимата квалификация, професионален опит и репутация, а лицата, които пряко или косвено притежават квалифицирано дялово участие в капитала на дружеството - надеждност, финансова стабилност и репутация. Дружеството „Билиив“ЕООД осъществявало дейност, присъща на финансовите институции по ЗКИ , без да има разрешение за това.

На следващо място, влязлото арбитражно решение се ползвало със СПН. Произнасянето на съда с влязло в сила решение относно съществуването на материалното правоотношение, от което произтича вземането, било включено в предмета на спора и дори да липсвал изричен диспозитив, установяващ неговата действителност, предвид направени възражения за недействителност, решението се ползвало със сила на пресъдено нещо и по отношение на съществуването на това правоотношение. Силата на пресъдено нещо на съдебното решение обвързвала срещупоставените страни - ищците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от една страна, и ответниците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от друга страна. Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващали съществуването или несъществуването на правоотношението, което е предмет на делото. Те не обхващали правоотношенията, които обуславят съществуването на спорното право - т. нар. преюдициални правоотношения. Тези правоотношения се установявали със сила на пресъдено нещо, ако са включени в предмета на делото с инцидентен установителен иск - така виж Решение № 186 от 18.07.2016 г. по гр. д. № 810 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение. Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертавала субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползувало само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Предмет на делото било претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Основанието на иска обхващало твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Спорното право се индивидуализирало и чрез неговите субекти /страни по материалното правоотношение/, посочени в основанието на иска. Решение № 50174 от 19.12.2022 г. по т. д. № 1329 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение. След като със СПН е установено, че спорното правоотношение е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то било недопустимо в последващ исков процес за друга спорна част да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало. След като с влязло в сила решение са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем , то позоваването в последващ процес по спор ,основан на същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или на такива, опорочаващи правопораждащите правоотношението и водещи до извод за несъществуването му, било преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудирала позоваването в последващ процес на правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право- Решение № 50174 от 19.12.2022 г. по т. д. № 1329 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 1-во търговско Отделение. Със сила на пресъдено нещо се ползвало само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Със сила на пресъдено нещо се установявало съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение, с белезите, които го индивидуализират - юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. Във времево отношение спорното право било установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила, т. е. след което е възникнала силата на пресъдено нещо - Решение № 50158 от 12.12.2022 г. по т. д. № 1133 /2021 г. на Върховен касационен съд, 1-во търговско отделение Разпоредбата на чл. 298 ГПК уреждала изрично и изчерпателно адресатите на силата на пресъдено нещо. Субективните предели на силата на пресъдено нещо определяли кръга от лицата, които са обвързани от констатациите в съдебното решение относно съществуването или несъществуването на спорното право- Решение № 50041 от 02.08.2023 г. по гр. д. № 1685 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. Отделение. Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение било задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установявало със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници ,като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не можел да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението, бил приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество - Решение № 21 от 17.08.2022 г. по гр. д. № 2493 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение. Решението на гражданския съд се зачитало на основание чл. 297 от ГПК всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Зачитането на силата на пресъдено нещо се състояло в задължението на всеки държавен или общински орган да възприеме като свое скрепеното със сила на пресъдено нещо съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПИ, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПИ, когато той обуславя отговор на въпрос, по който държавният или общински орган се произнася. Така Решение № 7227 от 15.05.2019 г. по адм. д. № 1979 / 2019 на Върховния административен съд .Извън горното, основанията за отмяна на арбитражно решение били посочени в ЗМТА. Съгласно чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 1993 г.; изм., бр. 38 от 2001 г.; изм., бр. 46 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 8 от 2017 г.) (1) (Предишен текст на чл. 47, изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяната, докаже някое от следните основания: 1. тя е била недееспособна при сключване на арбитражното споразумение; 2. арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор - съобразно този закон; 3. (отм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) ; 4. тя не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за арбитражното производство или поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството; 5. решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора; 6. образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните, освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на този закон, а ако липсва споразумение - когато не са приложени разпоредбите на този закон. (2) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) Арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.

Съгласно Чл. 48. (Доп. - ДВ, бр. 93 от 1993 г.; изм., бр. 59 от 1998 г.; изм., бр. 38 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2002 г.; изм., бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) (1) иск за отмяна може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. Когато е било направено искане за поправка, тълкуване или допълване на решението, срокът тече от деня, в който арбитражният съд се е произнесъл по искането. (2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г., изм., бр. 38 от 2001 г., изм., бр. 46 от 2002 г.) Спиране на изпълнението на арбитражно решение като обезпечителна мярка по искове по чл. 47 се допуска само от Върховния касационен съд срещу представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение. (3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 1993 г., отм., бр. 38 от 2001 г., нова, бр. 46 от 2002 г.; изм., бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Размерът на държавната такса за разглеждане на искове по реда на чл. 47 от този закон се определя в съответствие с чл. 71 от Гражданския процесуален кодекс.

В конкретния случай не било допустимо в настоящото производство да бъде преразглеждан спор, решение от арбитражен съд. В случай на твърдения за симулативност на процес, то в производство по иск по чл.135 от ЗЗД било допустимо да се води такъв иск, а не и в исково производство по реда на чл.694 от ТЗ. В тази връзка предвид датата на постановяване на арбитражните решения, то такъв иск по чл.135 от ЗЗД бил погасен по давност, поради което ищецът се опитвал да проведе иск за симулативност на процес ,прикривайки го като установителен иск по чл.694 от ТЗ.

Поддържа се ,че изложените твърдения за свързаност между „БЕЛОКАР“ ЕООД и „РОМЕНС ИНС“ ЕООД били несъстоятелни през 2011 г. Управителите Л. и Б. били съдружници, но от 2011 г. не била налице

свързаност. Всички останали изложени твърдения за счетоводствата на дружествата и прочие били на база внушение. Съвсем нормално било при счетоводни кантори да се водят повече от едно счетоводство на различни дружества. На следващо място съгласно ССЧЕ по т.д. №1/2017 г. било установено, че задълженията по арб. решения за осчетоводени в счетоводствата на фирмите. Дори да не са, това не променяло факта за съществуването на арбитражното решение и последиците от него. Нередовното счетоводство в случай, че се установи такова ,водело до ангражиране на отговорност на управителите на дружествата, но не и до несъществуване на задължения между дружествата.

В срока е депозирана ДОПЪЛНИТЕЛНА ИСКОВА МОЛБА от адв. Б. А. с личен №1700033044, вписа в АК- Пазарджик, пълномощник на „БИЛИИВ“ ЕООД, ЕИК 200238181, със седалище и адрес на управление: гр. П.••••, представлявано от И.Д., кредитор в производството по несъстоятелност

Със същата се заявява, че поддържа изцяло предявения иск, като оспорвам изцяло направените в отговора на исковата молба възражения. Счита същите за несъстоятелни и напълно неоснователни.

Относно възражението за спиране на делото:

Поддържа се ,че са несъстоятелни изложените от ответника възражения за спиране на настоящото производство поради наличие на връзка на преюдициалност между настоящото производство и ТД 36/2024 г. и ТД 34/2024 г. по описа на Окръжен съд - В.. В настоящото производство ищецът бил предявило отрицателен установителен иск по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ, с който се иска да се установи несъществуването на вземането на „БЕЛОКАР“ ЕООД, включено под №1 от списъка на приетите вземания на синдика по чл.686 т.1 от ТЗ в производството по несъстоятелност с длъжник “РОМЕКС ИНС”ЕООД. Абсолютна процесуална предпоставка за водене на това производство било качеството кредитор от страна на ищеца. Можело да бъде направен обоснован извод, че ищцовото дружество има качеството на кредитор в производството по несъстоятелност срещу „РОМЕКС ИНС“ ЕООД, след като вземането му от 10 000 лева е предявено в производството по несъстоятелност с длъжник "РОМЕКС ИНС“ ЕООД (в

несъстоятелност), прието е от синдика под №4 в списъка с приети вземания по чл.686 ал.1 т.1 ТЗ, публикуван в Търговския регистър по партидата на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД (в несъстоятелност) и е одобрено от Окръжен съд - В. с Определение от 10.05.2024 г., доколкото и вземането не било отхвърлено със сила на присъдено нещо,ищцовото дружество имало качеството на кредитор по смисъла на чл.694 ал.3 от ТЗ и било активно легитимирано да води настоящото производство.

Освен това „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД било включено в списъка с приети вземания под № 9 в списъка с приети вземания за вземането си от 237 632, 71 лв., произтичащо от Договор за заем № 297/20.12.2010 г. (Изменен с Анекс № 1 от 15.10.2012 г., Анекс № 2 от 07.12.2012 г, Анекс № 3 от 12.06.2014 г., Анекс № 4 от 29.12.2014 г. и Споразумение № 1 от 10.05.2014 г.), част от което вземане било прехвърлено впоследствие на ищцовото дружество с договора за цесия от 18.03.2021 г. между ищцовото дружество и „СИ ФИНАНСИ ТРУП” ЕООД за 100 000 лв. главница, ведно с всички принадлежности към главницата, включително и изтекли лихви, както и че цесията е надлежно съобщена на ответното дружество, поради което и на това основание следвало да се приеме, че ищцовото дружество има качество на кредитор и поради тази втора цесия.

С молба за промяна на обстоятелства в списъците на вземанията след договора за цесия от 18.03.2021 г., подадена по ТД № 1/17 г. на ОС - В., още през март месец 2021 г. ищцовото дружество било поискало да бъде отразена в списъка на приетите вземания промяната в размера на вземанията на “БИЛИИВ" ЕООД и „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД, настъпила вследствие сключването на втория сключен договор за цесия. А на 25 юли 2024 г. отново била входена по делото по несъстоятелност молба до синдика чрез съда, с която се искало отразяване на настъпилите промени в размера на вземанията на двете дружества.

Нещо повече, предявените отрицателни установителни искове срещу вземането на ищцовото дружество нямали никакво отношение спрямо настоящото производство ,като изходът на което и да е от делата не обуславял правилното решаване на повдигнатия материалноправен спор по настоящото такова, което било и основанието за спиране на производството по чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

Поради изложеното до момента се поддържа, че не е налице преюдициалност на настоящото производство и производствата по ТД №36/2024г. и ТД №34/2024г. по описа на Окръжен съд - В., поради което и не са налице предпоставки за спиране на настоящото производство. Единственото предназначение на това възражение било да се бави производството.

Относно възражението за плащане на предявеното вземане се изразяват следните съображения :

Неоснователно било твърдението на ответника, че настоящия иск се явява недопустим поради това че ищцовото дружество няма процесуална легитимация да води настоящото производство, защото вземането от 10 000 лева е било изцяло погасено. Оспорва се да е извършено плащане на посоченото вземане. Дори и ищцовото дружество да установи такова,се възразява, че последното не е извършено по установения в производството ред, поради което и на основание чл. 646, ал. 1, т. 1 от ТЗ е нищожно. На първо място, видно от чл. 2, ал. 1 ищцовото дружество било придобило вземането в размер на 10 000 лв., ведно с принадлежностите му. В този смисъл била и разпоредбата на чл. 99 ал. 2 от ЗЗД, съгласно която ако не е уговорено друго ,вземането преминава върху новия кредитор с привилегии, обезпечения и други принадлежност, включително с изтекли лихви. В настоящия случай не е уговорено друго, а и в самия договор е посочено, че вземането преминава в патримониума, ведно с принадлежностите му.

На второ място, следва да се вземе предвид, че ищцовото дружество е направило разноски в производството по несъстоятелност. Така на 11.08.2020 г. ищцовото дружество е предплатило 6000 лв., представляващи разноски за възобновяване на ТД 1/2017 по описа на Окръжен съд - В. - производството по несъстоятелност. На 08.02.2023 г. „БИЛИИВ“ ЕООД е внесло още 10 000 лв. за покриване на последващи разноски в производството по несъстоятелност. Ищцовото дружество е направило и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 19 600 лв.

С оглед на гореизложеното вземането на ищцовото дружество, включващо главница от 10 000 лв., законна лихва от 23.07.2020 г. до 24.07.2024 г. в размер на 4510,71 г. разноски за производството по несъстоятелност в размер на 16 000 лв. и заплатено адвокатско

възнаграждение в размер на 19 600 лв., многократно надхвърляло твърдяното плащане с подадената искова молба.

Както вече било посочено, на ищцовото дружество била цедирана и друга част от дълга на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД /в несъстоятелност/ към „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД (също произтичащ от горепосочения Договор за заем № 297/20.12.2010 г. /изменен с Анекс № 1 от 15.10.2012 г„ Анекс № 2 от 07.12.2012 г., Анекс № 3 от 12.06.2014 г., Анекс № 4 от 29.12.2014 г. и Споразумение № 1 от 10.05.2014 г) в размер на 100 000 лв. след сключен договор за цесия от 18.03.2021 г. Цесията е била съобщена на длъжника „РОМЕКС ИНС“ ЕООД /в несъстоятелност/ на 22.03.2021 г., за което бил съставен Констативен протокол от ЧСИ И.Ц., рег. № 899 с район на действие ОС - Враца.

Относно възражението за нищожност на договорите за цесия поради накърняване на добрите нрави се изразяват следните съображения :

На първо място следвало да се посочи, че направеното в този смисъл възражение е изцяло бланкетно. В подадения отговор не се съдържали аргументи, които биха могли да обосноват нееквивалентност на престациите, водещо до накърняване на добрите нрави. За пълнота на изложението следвало да се отбележи, че правен субект, който не е страна по договора за цесия ,не може да се позовава на нищожност на сделката поради нарушение на добрите нрави, предвид нееквивалентност на престациите -в този смисъл е и Решение № 137 от 19.11.2021 г. по гр. д. №2499/ 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение. Не можело да се приеме, че е налице накърняване на добрите нрави и с оглед на постигнатите уговорки в двата договора за цесия. И двата сключени договора за цесия са възмездни. Видно от ал. 2 на разпоредбата на чл. 3 от договора за цесия от 2020 г., в която са уговорени цената на договора и начина на плащане, “БИЛИИВ” ЕООД се съгласило да заплати сумата от 10 000 лева още преди подписване на договора за цесия. Със същия „БИЛИИВ“ ЕООД е придобило вземане в размер на 10 000 лева и от своя страна е извършило обратна престация ,като е заплатило сумата в размер на 10 000 лева. Налице била пълна еквивалентност на престациите, а твърдението на ответната страна за липса на такава било несъстоятелно. Същото се отнасяло и до сключената втора цесия от 18.03.2021 г. между „СИ ФИНАНС ГРУП“ ЕООД и „БИЛИИВ“ ЕООД, по силата на която

Цедентът прехвърля част от вземането си в размер на 100 000 лева на Цесионера, срещу задължението за Цедентът при частично или пълно събиране на вземането дължи прехвърлянето на продажна цена в размер на 60% от размера на погасеното вземане. Поради това, че към този момент все още не била събрана сума от това вземане, не било извършено и плащане към „СИ ФИНАНС ГРУП“ ЕООД. За пълнота на изложението следвало да се отбележи, че нито безвъзмездното прехвърляне на вземания, нито отложеното плащане на цената на цедираното вземане или уговореното на тази цена под условие е забранено от закона -в този смисъл е и Решение № 260234 от 28.10.2020 г. по т. д. № 2392 / 2019 г. на ТО VI-18 състав на Софийски градски съд.

Относно направеното възражението относно това, че договорът за цесия всъщност представлявал договор за банково инкасо по смисъла на чл. 433 и сл. ТЗ се изразяват следните съображения :

С договора за банково инкасо, банката се задължава срещу възнаграждение по поръчка на наредителя да събере негово парично вземане или да извърши друго инкасово действие. В настоящия случай вземането на БИЛИИВ“ ЕООД срещу „РОМЕКС ИНС" ЕООД произтичало от Договор за цесия от 23.07.2020 г., сключен между „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД, в качеството му на цесионер и „БИЛИИВ“ ЕООД в качеството му на цедент. Видно от чл. 2, ал. 1 ищцовото дружество е придобило вземането, ведно с принадлежностите му. Цесионерът „СИ ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД е

упълномощил цедента „БИЛИИВ“ ЕООД на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД да извърши съобщаването на цесията на длъжниците. Направени били три връчвания на съобщението за извършената цесия. Първото връчване е извършено от ЧСИ Г. Б.ов с рег. № 722 и район на действие - Окръжен съд - Враца. Призовкарят на ЧСИ Б.ов при посещение на 29.07.2020 г. установил, че на посочения адрес няма фирма „РОМЕКС ИНС“ ЕООД, липсват лого, отличителни табели за тази фирма, както и лица, които да получат документите, посочил е, че на този адрес открива други фирми и техните управители, които твърдят, че няма такава фирма на този адрес и че никога не са чували за нея. Връчването било извършено при спазване на процедурата по чл. 50 от ГПК. Довереното дружество инициирало и връчване чрез ЧСИ И.Ц.. Длъжностното лице връчител при посещенията си на адреса не установил по положителен начин наличието на каквито и да било признаци от обективен и субективен характер, които да дават основание за приемане, че на посочения адрес се намира офис или канцелария или приемна на това дружество, както и работници или служители на фирмата, които да са съгласни да приемат книжата, предназначени за дружеството. Затова ЧСИ предприел връчване на книжата чрез поставяне /залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.1 от ГПК/. След три посещения в рамките на 1-месец призовкарят на ЧСИ И.Ц. не е открил канцелария на дружеството или негови работници и служители, поради което пристъпил към залепване на уведомление. С факта на изтичане на срока за получаване на съобщението и неявяването на представител на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД пред ЧСИ за да получи тези документи, се приема, че връчването е надлежно реализирано при условията на чл.50 ал.4 от ГПК. Въпреки редовното връчване на тези документи, с цел по-висока сигурност, ищцовото дружеството предприело процедура по повторно връчване на съобщението за цесия, ведно с приложенията към него. Така на 04.08.2020 г. е инициирано повторно връчване чрез ЧСИ И.Ц.. Видно от констативен протокол от 25.09.2020 г. /Доказателство № 1/ призовкарят е направил нови три посещения на адреса на управление на дружеството, съответно на дати 05.08.2020 г. в 11:15 ч., 19.08.2020 г. в 16:10 ч. и на 12.09.2020 в 10:22 ч. След повторно извършените три посещения на адреса на управление (гр. Враца, п.к. 3000 бул./ул. бул. Мито Орозов № 28 ) било залепено ново (второ) уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК за връчване на книжата на длъжника на указаното от закона място. С оглед описаното до момента можело да бъде направен обоснован извод, че е сключен именно договор за цесия, която цесия е била връчена редовно на длъжника.

Относно възражението за нищожност на договорите за цесия поради заобикаляне на закона се изразяват следните съображения :

Отново следвало да се посочи, че направеното в този смисъл възражение е изцяло бланкетно. За пълнота на изложението следвало да се отбележи, че за да се осъществи заобикаляне на закона участниците в сделката следва да съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на една или повече сделки, всяко от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила на закона. В този случай страните извършват тези сделки, не за да получат непосредствените, типични за тях правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона. Изследването на субективния елемент от фактическия състав на нищожност на договор, поради заобикаляне на закона за всеки конкретен случай зависел от фактите по делото /ТР 5/28. 11. 2012 г. ОСГК на ВКС. От съдържанието на двата договора за цесия не можело да се обоснове твърдяната нищожност. И двата договора били сключени с типичната цел на договора за цесия, а именно да бъде прехвърлено съществуващо вземане на Цедента срещу длъжник на Цесионера. Доколкото договорът за цесия е неформален договор и единственото изискване за да породи действие е задължението, което се прехвърля, да съществува към момента на сключване на договора. Освен това с поведението си, а именно инициирането на връчвания на съобщенията за цесия на длъжника, недвусмислено се показвало, че единственият резултат, който ищцовото дружество е целяло със сключването на двата договора за цесия е именно в неговата правна сфера да се породят правата и задълженията, характерни за договора за цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД.

Относно наведените в писмения отговор възражения за нищожност, поради липса на съгласие и за неавтентичност на положения под договора за цесия подпис се изразяват следните съображения :

Така наведените възражения били напълно бланкетни и не съдържали аргументи, които биха могли да доведат до извод за тяхната основателност. За пълнота на изложението обаче следвало да се посочи, че договорите за цесия са подписани от управителя на ищцовото дружество - И.Д. като с полагането на подписите си същата е удостоверила волята си за сключването на договора при предвидените условия в него. Нещо повече, в рамките на ТД №1 от 2017 г. била назначена и проведена графическа експертиза, с която било установено, че договорите са подписани именно от управителя на „БИЛИИВ“ ЕООД И.Д..

Относно възражението за непререшаемост на спора поради сила на присъдено нещо на арбитражното решение се изразяват следните съображения :

Изцяло неоснователно било твърдението на ответника, че настоящият иск се явява недопустим поради това, че вземането на „БЕЛОКАР“ ЕООД произтича от Арбитражно решение №1 от 10.09.2015г. по арб. дело №3/2015 г. ,като същото се ползвало със сила на присъдено нещо и не подлежало на пререшаване. Предмет на настоящото производство по чл.694, ал.З, т.1 ТЗ било установяването на несъществуването на вземането на „БЕЛОКАР“

ЕООД, включено под №1 от Списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност срещу „РОМЕКС ИНС“. Това вземане конкурирало вземането на ищцовото дружество в производството по несъстоятелност и при разпределянето на събраните суми по универсалното принудително изпълнение значително биха затруднили удовлетворяването на вземането на „БИЛИИВ“ ЕООД, поради което е налице и правен интерес за ищцовото дружество за водене на настоящото производство. Наведените възражения на ответника, че искът е недопустим поради наличие на предходно арбитражно решение, което е влязло в сила ,са неоснователни. Предвидената невъзможност за пререшаване на спор, по който има влязло в сила решение по чл.299, ал.1 ГПК, обхващало само страните, както и техните универсални и частни правоприемници. Ищцовото дружество не било страна в Арбитражното производство проведено при арбитър П.Б. Б., освен това не било нито частен, нито универсален правоприемник на някоя от страните по арбитражното производство, поради което и постановеното решение по арб. дело не обвързвало „БИЛИИВ“ ЕООД със сила на присъдено нещо, като не попадало в субективните и предели и не е обвързан от нея. В този смисъл е трайната съдебна практика, напр. Решение № 138 от 24.01.2024 г. по т. д. № 511 / 2022 г. на Софийски градски съд.

Поддържат се напълно направените с исковата молба възражения за симулативност на арбитражното производство по арб. дело №3 от 2015 на арбитър П.Б. Б. и постановеното по него Решение №1 от 2015. Решението било симулативно, проведено при симулативен арбитражен процес, като производството не целяло да се установят действителните правоотношения между страните, а напротив, проведеното арбитражно производство било изцяло във връзка с подготовката и целите на производството по несъстоятелност на „ Ромекс инс“ ЕООД /в несъстоятелност/. По делото били представени още дузина арбитражни и съдебни решения. Всички те били създадени, за да се използват при откриването на производството по несъстоятелност на "Ромекс инс" ЕООД в несъстоятелност. Индиция за това било обстоятелството, че “Белокар“ ЕООД повече от четири години не се е снабдил с изпълнителен лист по издаденото му арбитражно решение срещу нито един от длъжниците си. Това идвало да покаже, че целта на снабдяването с такова арбитражно решение не е защита на накърнено право на “Белокар“ ЕООД, защото такова накърнено право не съществувало. При

сравняване на подписите на арбитъра П.Б. под арбитражно решение 1 от 10.09.2015 год. по арб.дело № 3/2015 и подписа на удостоверението у ищеца възниквало сериозно съмнение относно автентичността на последния. Поради изложеното се поддържа, че постановеното арбитражно решение е нищожно именно поради наведените твърдения за абсолютна симулация.

Нещо повече, при положение, че е открито производство по несъстоятелност и предвид забраната ,предвидена в ал. 6 на разпоредбата на чл. 637 от ТЗ, ищцовото дружество не разполагало с правна възможност за водене на отделно исково производство за прогласяване нищожността на арбитражното решение. Съгласно цитираната разпоредба след откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за: 1. защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността; 2. трудови спорове; 3. (нова - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.” Прогласяването на нищожност на съдебно или арбитражно решение не се съдържало в посочените от разпоредбата изключения от общата забрана за водене на нови производства.

Относно направеното възражение за неотносимост на доказателствените искания се изразяват следните съображения :

Твърди се ,че така направеното възражение за недопускане на направените с исковата молба доказателствени искания от страна на ищцовото дружество е неоснователно. Същите целели да установят твърдения, на които се основава иска.Същите били относими към предмета на делото, доколкото с тях можело да се установят факти за правилното разрешаване на спора по делото.

Иска се да бъде постановено решение ,с което да се установи несъществуването на вземането на “БЕЛОКАР „ ЕООД, ЕИК 115040239, със седалище и адрес на управление: гр.С.В. •••••, представлявано от Я.И.Л. срещу „Ромекс инс“ЕООД в размер на 4 211 658 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, включено под номер 1 от списъка на приетите вземания на синдика по чл.686 т.1 ТЗ.

СЛЕД КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО

ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНО ОТ

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО :

С молба вх.№568/20.02.2018 г. по дело по несъстоятелност №1/2017 г. ответникът „Белокар“ЕООД е предявил в производството по несъстоятелност вземане за главница 4 211 658 лв. и законната лихва върху главницата до окончателното издължаване на сумата .Посочено е ,че вземането произлиза от арбитражно решение №5/20.06.2016 г. на арбитър П.Б. Б. .Решението е служебно известно на съда и служебно приложено по делото заедно с молба вх.№568/20.02.2018 г. по дело по несъстоятелност №1/2017 г. на „Белокар“ЕООД и служебно известни на съда протоколи от съдебни заседания по т.д.№20241300900025 на Окръжен съд-В. от 06.02.2025 г.,18.03.2025 г. ,9.6.2025 г. и 3.11.2025 г.

В мотивите на решението се казва следното :

„По съществото на спора.

По иска на „БЕЛОКАР” ЕООД срешу„РОМЕКС ИНС” ЕООД, П.Г.Б., Г.П.Б., „НЕМАН БГ“ ЕАД, „ФАГОТ” ООД и Е.А.Б.:

След преценка на доводите на страните и на събраните по делото доказателства арбитърът приема за установено от фактическа и правна, страна следното: ,

На 11.12.2015г. между „БЕЛОКАР” ЕООД от една страна и „РОМЕКС ИНС” ЕООД,, П.Г.Б., Г.П.Б., „НЕМАН БГ“ ЕАД, „ФАГОТ” ООД и Е.А.Б., от друга страна, се е сключило споразумение, с което ответниците са се задължили в едномесечен срок от подписване на споразумението да заплатят на „БЕЛОКАР” ЕООД солидарно сумата от 4 211 658лв (четири милиона и двеста и единайсет хиляди шестстотин петдесет и осем лева). Страните са се споразумели сумата да бъде платена в едномесечен срок от подписването на споразумението. В тежест на ответниците по делото беше да представят доказателства за заплащане на дължимите от тях суми. Такива доказателства не бяха представени, нито бяха направени такива твърдения от тях. Възраженията на ответниците, че не носят отговорност за неизпълнението, поради действия на трети лица, не могат да бъдат споделени. Представените по делото доказателства за подадените от ответниците молби за вдигане на наложените запори и възбрани от страна на НСИ И.Б. нямат отношение към дьлжимостта на процесната сума. Поради това арбитърът приема, че падежът на задължението за плащане на процесната сума е настъпил на 11.01.2016 г. - съгласно споразумението между страните падежът на задължението настъпва в едномесечен срок от сключването на договора. Като не се доказа факта на извършеното от ответниците плащане, арбитърът намира, че предявените от ищеца „БЕЛОКАР” ЕООД, искове срещу ответниците „РОМЕКС ИНС”

ЕООД, П.Г.Б., Г.П.Б., Е.А.Б., „НЕМАН БГ” ЕАД и „ФАГОТ” ООД, с правно основание чл.92 ЗЗД вр. с чл.101 от ЗЗД за солидарно осъждане за заплащане на сумата от 4 211 658 лева (четири милиона и двеста и единайсет хиляди шестстотин петдесет и осем лева) ВЕДНО със законната лихва от момента на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, са изцяло основателени и следва да бъдат уважени.“

Воден от горните съображения арбитърът постановил решение ,с което осъдил „РОМЕКС ИНС” ЕООД, с адрес на управление област В., община Б., село В., пл. ••••, представлявано от управителят П.Г.Б.; П.Г.Б., с ЕГН:••••••••••, с постоянен, адрес гр. П.••••; Г.П.Б., ЕГН:••••••••••, с; постоянен адрес гр. П.••••; „НЕМАН БГ” ЕАД, с ЕИК:202704076, със седалище и адрес на управление гр. П.••••, представлявано от П.Г.Б.; „ФАГОТ” ООД, с ЕИК 115177420, със седалище и адрес на управление гр. В., •••••, представлявано от управителя П.Г.Б. и Е.А.Б., с ЕГН:••••••••••, с постоянен адрес гр. П.••••• да заплатят солидарно на „БЕЛОКАР” ЕООД, с ЕИК: 115040239, със седалище и адрес на управление гр. П.••••, представлявано от управителя си Я.И.Л. сумата от 4 211 658лв (четири милиона и двеста и единайсет хиляди шестстотин петдесет и осем лева), дължими съгласно споразумение за встъпване в дълг от 11.12.2015 г. ВЕДНО със законна лихва за забава от подаване на исковата молба (06.04.2016) до пълното изплащане на сумата.

От мотивите на решението е видно ,че вземането представлява представляваща общ размер на неустойката както следва: 4 211 658 лв (четири милиона двеста и единайсет хиляди шестстотин петдесет и осем лева) неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на 3/7 идеални части от собственият на „РОМЕКС КАР” ЕООД недвижим имот, а именно ПРОИЗВОДСТВЕН ТЕРЕН от 28.894 дка/двадесет и осем декара и осемстотин деветдесет и четири квадратни метра/, находящ се в землището на гр. Б.С., ЕКАТТЕ 07702, извън регулация и в строителните граници на-града, в местността „СКОТОВЪДЕН ДОЛ”, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ

№000573/петстотин седемдесет и три/ по картата на възстановената собственост на землището на гр. БС, с граници: ПИ №000572 Произв, Терен на Държавата; ПИ №000221 Пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, а по действащия кадастрален план на града, одобрен със Заповед №44/03.02.1995г. на Кмета на Община БС, обхващащ част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ кадастрален №3399/три хиляди триста деветдесет и девет/, целия с площ 35986 кв. м. /тридесет и пет хиляди деветстотин осемдесет и шест/, ВЕДНО с намиращата се в него масивна едноетажна ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА - ГЛАВЕН

КОРПУС, със сглобяема стоманобетонова конструкция, стоманобетонови ферми и покривни панели със застроена площ 9 262кв.м./девет хиляди двеста шестдесет и два квадратни метра/, построена през 1971 г.

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че по силата на постигнато споразумение от 11.12.2015 г. с ответниците в лицето на „РОМЕКС ИНС”ЕООД, П.Г.Б., Г.П.Б., „НЕМАН БПЕАД, „ФАГОГООД и Е.А.Б. същите са се задължили да изпълнят задължението, описано в констативната част на представеното споразумение, на кредитора „БЕЛОКАР”ЕООД в едномесечен срок от подписване на същото, а Именно, че на основание чл. 101 от ЗЗД, че „РОМЕКС ИНС”ЕООД, П.Г.Б., Г.П.Б., „НЕМАН БПЕАД, „ФАГОГООД И Е.А.Б. встъпват като съдлъжници в задължението на „РОМЕКС КАР“ЕООД в размер на 4 211 658 лв. (четири милиона и двеста и единайсет хиляди шестстотин петдесет и осем лева) неустойки съгласно чл.З, т.З.б. от Предварителен договор за покупкопродажба на 3/7 идеални части от недвижим имот собственост на „РОМЕКС КАР”ЕООД на основание чл. 92 ЗЗД, дължими съгласно арбитражно Решение № 1 от 09.09.2015г. със страни „РОМЕКС КАР” ЕООД и „БЕЛОКАР” ЕООД .

С определение на Окръжен съд - В. от дата 10.05.2024 г. по т.д.№1/2017 г. по описа на Окръжен съд-В. е оставено без уважение направеното от ищеца възражение на основание чл.690 ал.1 ТЗ, срещу приетото от синдика на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД, вземане на „БЕЛОКАР“ ЕООД ЕИК 115040239 в размер на 4 211 658 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата включено под номер 1 от списъка на приетите вземания на синдика по чл. 686 т.1 ТЗ.

Мотивите на Окръжен съд-В. са следните :

„В молбата за предявяване на вземането с вх.№ 568/20.02.2018 г. молителят е поискал да бъде включено в списъка на приетите вземания вземане за главница в размер на 4 211 658 лв. и законна лихва.

По № 261313/04.12.2020 г. от „Бийлив" ЕООД град Пловдив срещу вземането на „БЕЛОКАР“ ЕООД, включено под № 1 в списъка на приетите вземания.

Вх.№ 261314/04.12.2020 г. от „Бийлив” ЕООД град Пловдив срещу вземането на „БЕЛОКАР” ЕООД, включено под № 2 /стр.93-94, том 4/- решение № 5/20.06.2016г по арбитражно дело № 5/2016г.

Възражението е НЕоснователно, поради следното:

Съгласно икономическата експертиза задължения по арбитражно решение 1 от 10.09.2015 г. на арбитър П.Б. в размер на 4 211 658,00 лева не се установи да са осчетоводени в публикувания финансов отчет на „Ромекс инс” ЕООД в несъстоятелност за 2015 г. Публикувано общо задължение на дружеството към 31.12.2015 г. в размер на 1 902 000,00 лева.

Задължения по арбитражно решение 3 от 09.09.2015 г. на арбитър П.Б. в размер на 4 211 658,00 лева не се установи да са осчетоводени в публикувания финансов отчет на „Ромекс инс” ЕООД в несъстоятелност за 2015 г. Публикувано общо задължение на дружеството към 31.12.2015 г. в размер на 1 902 000,00 лева.

Задължения по арбитражно решение 1 от 09.09.2015 г. по арб. Д. № 1/2015 г. на арбитър П.Б. в размер на 4 211 658,00 лева се установи, че са осчетоводени в публикувания финансов отчет на „Белокар” ЕООД за 2015 г. Публикувано общо вземане на дружеството към 31.12.2015 г. в размер на 4 286 000,00 лева.

Задължения по арбитражно решение 5 от 20.06.2016 г. на арбитър П.Б. в размер на 4 211 658,00 лева не се установи, да са осчетоводени в публикувания финансов отчет на „Белокар” ЕООД за 2016 г. Публикувано общо вземане на дружеството към 31.12.2016 г. в размер на 4 286 000,00 лева, колкото е и към 31.12.2015 г..

Задължения по арбитражно решение 1 от 09.09.2015 г. по арб.д. № 1/2015 г. на арбитър П.Б. в размер на 4 211 658,00 лева не се установи да са осчетоводени в публикувания финансов отчет на „Ромекс кар” ЕООД в несъстоятелност за 2015 г.

Задължения по арбитражно решение 1 от 10.09.2015 г. по арб.д. № 3/2015 г. на арбитър П.Б. в размер на 4 211 658,00 лева не се установи да са осчетоводени в публикувания финансов отчет на „Ромекс кар” ЕООД в несъстоятелност за 2015 г. Публикувано общо задължение на дружеството към 31.12.2015 г. в размер на 5 914 000,00 лева, от които 4 530 х.лв. задължения към доставчици.

Задължения по арбитражно решение 5 от 20.06.2016 г. на арбитър П.Б. в размер на 4 211 658,00 лева не се установи да са осчетоводени във финансов отчет на „Ромекс кар” ЕООД в несъстоятелност за 2016 г.

Основанията на вземането правилно са съобразени от Синдика-налице са влезли в сила арбитражни решения, с установен размер на същите. Възраженията за симулативни процеси, неистински подпис на арбитър и други не бяха установени в производството по чл.692 ТЗ.

ВЪЗРАЖЕНИЕТО СЛЕДВА ДА СЕ ОСТАВИ БЕЗ УВАЖЕНИЕ.

По № 261314/04.12.2020 г. от „Бийлив" ЕООД град Пловдив срещу вземането на „БЕЛОКАР“ ЕООД, включено под № 2 в списъка на приетите вземания.Възражението е НЕоснователно. С оглед конкретизиращото становище от синдика По молба с вх. № 261360/07.12.2020 год. на „БЕЛОКАР“ ЕООД, съдът приема, че същата е основателна и в посочената в молба е допусната техническа грешка и вземането на дружеството молител, включено в списъка на приетите вземания под № 2 е на основание решение № 5 от 20.06.2016 год. по арб.д. № 5/2016 год. на арбитър П.Б. от гр. Пловдив. Задължения по арбитражно решение 5 от 20.06.2016 г. на арбитър П.Б. в размер на 4 211 658,00 лева не се установи да са осчетоводени във финансов отчет на „Ромекс кар” ЕООД в несъстоятелност за 2016 г.

Съдът приема, че основанията на вземането правилно са съобразени от Синдика и правилно същия ги е включил в списъка на приетите предявени вземания на кредиторите.-налице са влезли в сила арбитражни решения, с установен размер на същите. Възраженията за симулативни процеси, неистински подпис на арбитър и други не бяха установени в производството по чл.692 ТЗ.

ВЪЗРАЖЕНИЕТО СЛЕДВА ДА СЕ ОСТАВИ БЕЗ УВАЖЕНИЕ.“(л.122- 124 от т.д.24/2024 г. по описа на Окръжен съд-В.).

ПРИ ТАКА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ПРАВНА СТРАНА

СЛЕДНОТО:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено, че в полза на кредитора на несъстоятелността „Белокар“ЕООД не съществува вземане към длъжника „РОМЕКС ИНС“ ЕООД - в несъстоятелност, което е предявено в производството по несъстоятелност на търговеца, включено е в изготвения от синдика списък на приети вземания, обявен в търговския регистър, срещу който кредиторът „Билийв“ЕООД е подал възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ГПК, което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение от 10.05.2024 г. , постановено по чл. 692, ал. 4 ГПК.

Абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на специалния положителен установителен иск, предвиден в чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, който се предявява от кредитор, за наличието на които съдът следи служебно, са следните: 1/ответникът по предявения иск да е предявил вземането си пред синдика по реда и в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, 2/ синдикът да се е произнесъл по приемането на това вземане, като го е включил в списъка на приетите вземания, 3/ кредиторът да е депозирал в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу приемане на вземането 4/ да е налице произнасяне от съда по несъстоятелността по направеното възражение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което то да е оставено без уважение; 5/ установителният иск да е предявен в преклузивния срок за това, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ.

Синдикът участва в производствата по чл. 694, ал. 1-3 ТЗ в защита интересите на кредиторите и на длъжника, като задължителното му конституиране съгласно чл. 694, ал. 4 ТЗ е израз на правомощието по чл. 658, ал. 1, т. 10 ТЗ по издирване и уточняване на кредиторите на длъжника с оглед целта на предявените искове за разрешаване на спорове във връзка с установяване на кредиторите на несъстоятелността (мотивите по т. 2 на ТР № 2/2018 г. от 13.07.2020 г. на ОСТК на ВКС), както и за създаване на гаранции срещу симулативност на водените процеси. Синдикът не е нито подпомагаща страна, нито задължителен необходим другар, а особен вид страна, сходна с процесуалното положение на прокурора в гражданския процес – чл. 26, ал. 3 ГПК (решение № 125/04.07.2017 г. по т. д. № 2591/2016 г. на ВКС, І т. о.) и като такъв разполага с всички процесуални права на страните в производството по чл. 694 ТЗ с изключение на тези, които са обусловени от материалното правоотношение или представляват разпореждане с предмета на делото .В този смисъл Решение № 117 от 18.07 .2024 г. на ВКС по т. д. № 586/2023 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Тотка Калчева.

От представените по делото доказателства и от извършената служебна справка за актовете, обявени в търговския регистър по партидата на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД - в несъстоятелност, се установява, че по отношение на търговеца е открито производство по несъстоятелност с Решение №47 от 15.01.2018 г., постановено по т.д. N° 1/2017 г. по описа на Окръжен съд – В.. Установено е, че в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ кредиторът „Белокар“ЕООД е предявил своите вземания, които са предмет на предявения отрицателен установителен иск, както и че вземането е включено в изготвения от синдика списък на приети вземания, срещу който списък в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е подадено възражение от кредитора „Билийв“ЕООД , с което той е оспорил приемането от синдика на предявените от кредитора „Белокар“ЕООД вземания в общ размер на 4 211 658 лв. лева, които той претендира, че има . Съдът по несъстоятелността е разгледал това възражение с определение от 10.05.2024 г. по т.д.1/2017 г. на Окръжен съд-В. , постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което го е счел за неоснователно.

Отрицателният установителен иск, за разглеждане на които е образувано настоящото производство, има за предмет вземанията в тази част, за които възражението на кредитора „Билийв“ЕООД е оставено без уважение с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Искът е предявен пред съда на 31.05.2024 г. , което настоящият съдебен състав счита, че е в рамките на преклузивния срок, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ, който е 14- дневен, считано от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл.692, ал. 4 ТЗ - 20.05.2024 г.

Ищцовото дружество има качеството на кредитор в производството по несъстоятелност срещу „РОМЕКС ИНС“ ЕООД, след като вземането му от 10 000 лева е предявено в производството по несъстоятелност с длъжник "РОМЕКС ИНС“ ЕООД (в несъстоятелност), прието е от синдика под №4 в списъка с приети вземания по чл.686 ал.1 т.1 ТЗ, публикуван в Търговския регистър по партидата на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД (в несъстоятелност) и е одобрено от Окръжен съд - В. с Определение от 10.05.2024 г., доколкото и вземането не било отхвърлено със сила на присъдено нещо,ищцовото дружество имало качеството на кредитор по смисъла на чл.694 ал.3 от ТЗ и е

активно легитимирано да води настоящото производство.С оглед на гореизложеното съдът намира за неоснователни развитите от ответниците съображения в обратна насока .

С плащане на задължението по горепосочената цесия ищецът не губи качеството си на кредитор ,тъй като вземанията на ищеца включват и законна лихва от 23.07.2020 г. до 24.07.2024 г. в размер на 4510,71 г. разноски за производството по несъстоятелност в размер на 16 000 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 19 600 лв. Освен това на ищцовото дружество е цедирана и друга част от дълга на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД /в несъстоятелност/ към „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД (също произтичащ от горепосочения Договор за заем № 297/20.12.2010 г. /изменен с Анекс № 1 от 15.10.2012 г„ Анекс № 2 от 07.12.2012 г., Анекс № 3 от 12.06.2014 г., Анекс № 4 от 29.12.2014 г. и Споразумение № 1 от 10.05.2014 г) в размер на 100 000 лв. след сключен договор за цесия от 18.03.2021 г. Цесията е била съобщена на длъжника „РОМЕКС ИНС“ ЕООД /в несъстоятелност/ на 22.03.2021 г., за което бил съставен Констативен протокол от ЧСИ И.Ц., рег. № 899 с район на действие ОС - Враца.

Неоснователни са развитите от ответниците възражения относно това,че искът е недопустим поради наличие на предходно арбитражно решение, което е влязло в сила,тъй като предвидената невъзможност за пререшаване на спор, по който има влязло в сила решение по чл.299, ал.1 ГПК, обхващало само страните, както и техните универсални и частни правоприемници. Ищцовото дружество не е било страна в Арбитражното производство проведено при арбитър П.Б. Б., освен това не било нито частен, нито универсален правоприемник на някоя от страните по арбитражното производство, поради което и постановеното решение по арбитражно дело не обвързва „БИЛИИВ“ ЕООД със сила на присъдено нещо, като не попада в субективните й предели .

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява допустим. Разгледан по същество и при така установената по делото

фактическа обстановка предявеният иск е основателен, поради следните съображения:

Законът свързва с обявяването на определението за одобряване на списъка на приетите вземания в Търговския регистър единствено оповестително действие, както и начало на броене на срока за предприемане на множество други процесуални действия в производството, но не и с възможността същото да бъде подложено на инстанционен контрол. От датата на обявяване в Търговския регистър на определението за одобряване на списъка на приетите вземания започват да текат сроковете за: предявяване на установителен иск за съществуване на вземането по чл.694, ал.1 от ТЗ, срокът за предлагане на оздравителен план от легитимираните лица по чл.698 от ТЗ, срокът за свикване на събрание на кредиторите по чл.674, ал.2 от ТЗ, което има задължителен дневен ред за определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода, условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.

След одобряване на списъците на приетите и служебно приетите вземания, същите не подлежат на промяна, освен в две хипотези - в случай на допълване /вписване или изключване на вземане/ вследствие на уважен иск с правно основание чл.694 от ТЗ, и в случай на промяна на кредитора. Последното се осъществява при представяне на доказателства за валидно прехвърляне на вземането след одобряване на списъка.

Окръжен съд-В. намира иска за основателен поради следното :

С оглед на събраните по делото доказателства Окръжен съд-В. приема, че арбитражно решение 1 от 10.09.2015 г. по арб.дело № 3/2015 г. на арбитър П.Б. е съставено изцяло във връзка с подготовката за целите и нуждите на производство по несъстоятелност на "Ромекс инс" ЕООД в несъстоятелност и че същото е симулативно, постановено в резултат на симулативен арбитражен процес.Решението не цели установяване и защита на действителни правоотношения между страните, а овладяване на събранието на кредиторите и оттам възпрепятстване на производството по несъстоятелност ,тъй като по същество мажоритарните кредитори съвпадат с длъжника .

Публикуваните в търговския регистър финансови отчети на "Белокар" ЕООД за 2014 и 2015 г. не отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, тъй като като съставител на отчета се е подписал

едноличният собственик на капитала на "Белокар" ЕООД Я.И.Л.. Съгласно разпоредбата на чл.17 ал.2 от Закона за счетоводството финансовите отчети се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия само ако представляват микропредприятие т.е. предприятие, което към 31 декември на текущия отчетен период не надвишава най-малко два от следните показателя:

1. балансова стойност на активите – 700 000 лв.;

2. нетни приходи от продажби – 1 400 000 лв.

3. средна численост на персонала за отчетния период – 10 души.

През 2015 г. "Белокар" ЕООД има балансова стойност на активите ,видно от Баланса (вземания от клиенти и доставчици) 4 230 000 (четири милиона двеста и трийсет хиляди лева) лева и общо приходи в размер на 4 212 000 (четири милиона двеста и дванадесет хиляди) лева, което е видно от Отчета за приходите и разходите –л.40 от делото. Поради това то изпълнявало изискванията да бъде малко предприятие по смисъла на чл.19 от Закона за счетоводството а не на микропредприятие и собственикът не може да бъде съставител на финансовия отчет. Може да се направи изводът ,че за 2015 г. финансовите отчети на "Белокар" ЕООД се съставяни от едноличния собственик в нарушение на Закона за счетоводството .

Арбитражно решение 1 от 10.09.2015 г. по арб.дело № 3/2015 г. на арбитър П.Б. не е осчетоводено в нито едно счетоводство от тези на засегнатите дружества ("Белокар" ЕООД, "Ромекс кар" в несъстоятелност ЕООД и "Ромекс инс" в несъстоятелност ЕООД.) и този факт не се оспорва от ответниците.

Както се посочи по-горе ,от материалите по делото по несъстоятелност на „Ромекс инс“ЕООД се установява ,че „Съгласно икономическата експертиза задължения по арбитражно решение 1 от 10.09.2015 г. на арбитър П.Б. в размер на 4 211 658,00 лева не се установи да са осчетоводени в публикувания финансов отчет на „Ромекс инс” ЕООД в несъстоятелност за 2015 г. Публикувано общо задължение на дружеството към 31.12.2015 г. в размер на 1 902 000,00 лева.

Задължения по арбитражно решение 5 от 20.06.2016 г. на арбитър П.Б. в размер на 4 211 658,00 лева не се установи, да са осчетоводени в публикувания финансов отчет на „Белокар” ЕООД за 2016 г. Публикувано общо вземане на дружеството към 31.12.2016 г. в размер на 4 286 000,00 лева, колкото е и към 31.12.2015 г.“

Липсата на осчетоводяване на задължението в счетоводството на кредитора и длъжника създава само по себе си несигурност относно дължимостта на вземането.

Окръжен съд-В. намира също така ,че вземането не съществува ,тъй като то произтича от нищожно правно основание –прекомерна по размер неустойка .Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, докладчик председателят М.Б. и съдията Е.М. нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.В мотивите ВКС посочва ,че „условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:

• естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;

• дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.;

• вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;

• съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.

При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.“

В конкретния случай уговарянето на огромния размер на неустойката е по повод неизпълнение на облигационно задължение за сключване на окончателен договор в едномесечен срок от сключването на предварителния договор .Спорно е дали в конкретния случай несключването на окончателен договор може изобщо да доведе до настъпването на някакви вреди ,но е очевидно ,че евентуалните вреди биха били хилядократно по-малки. За съда е безспорно ,че неустойката следва да се приеме за нищожна, тъй като

единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Както се посочи по-горе Окръжен съд-В. намира ,че представеното решение 1 от 10.09.2015 г. по арб.дело № 3/2015 г. на арбитър П.Б. е постановено по симулативен арбитражен процес.Ищецът твърди ,че “Белокар“ ЕООД повече от четири години не се е снабдил с изпълнителен лист по издаденото му арбитражно решение срещу нито един от длъжниците си.Ответникът “Белокар“ ЕООД не е оспорил това твърдение и не е представил доказателства в обратната насока,което сочи, че целта на снабдяването с такова арбитражно решение не е защита на накърнено право на “Белокар“ ЕООД .

Ищецът поддържа в исковата молба ,че при сравняване на подписите на арбитъра П.Б. под арбитражно решение 1 от 10.09.2015 год. по арб.дело № 3/2015 и подписа на удостоверението възниквало сериозно съмнение относно автентичността на последния.По искане на ищеца е назначена съдебнографическа експертиза и ищецът е внесъл определения от съда депозит ,но вещото лице не е изготвило заключение поради неоказване на дължимото съдействие от страна на арбитъра П.Б. Б. .

Както се посочи по-горе , с определение от 26.03.2025г. съдът е изискал от арбитър П.Б. да представи заверени преписи от арбитражно дело №1 от 2025г. от арбитражно дело №3/2015г. и от арбитражно дело, по което е постановено арбитражно решение №5/20.06.2016г. Не е постъпил отговор от арбитъра.На съда е служебно известно и в с.з. на 30.01.2026 г. е обявявен на страните като известен на съда факт обстоятелството, че по други търговски дела, висящи пред ВОС, от арбитър П.Б. е изисквано също да представи заверено копие от делата. Арбитърът е поискал сума от 3 700лв., за да издаде преписи и след запитване от страна на съда на какво правно основание определя такава голяма цена, арбитърът е преустановил комуникацията си със съда. На същият е указано, че ще му бъде наложена глоба ако не представи исканите доказателства и въпреки това арбитърът не е представил никакви доказателства, за което му е наложена глоба, която той не е обжалвал.Горните обстоятелства се установяват по несъмнен начин от приложените протоколи от т.д.25/2024 г. на Окръжен съд-В..Нежеланието на арбитъра да съдейства на съда за разкриване на обективната истина по делото поражда у съда сериозно недоверие в достоверността и истинността на неговите актове .

Съдът напълно споделя становище на ищеца ,че кредиторът “Белокар“ ЕООД и длъжникът "Ромекс инс" ЕООД в несъстоятелност са свързани лица,видно от ТР. Действителният собственик на "Белокар" ЕООД Я.И.Л. е бивш съдружник с едноличния собственик на капитала на "Ромекс инс" ЕООД П.Б. в дружеството "Белокар" ООД.Действителният собственик на "Нимиц 3" ЕООД Я.И.Л. е солидарен длъжник чрез собственото му дружество "Балканкар Мизия БГ" ЕООД заедно с "Ромекс инс" ЕООД и П.Б. по договори за кредит с Уникредит Булбанк АД № 8В 00000000000000668338/27.06.2011г., както по Договор за заем от 20.12.2010 г. със заемодател „Си Финанси груп“ ЕООД .

Видно от търговския регистър, дружеството „Белокар ЕООД“ е имало седалище и адрес на управление до 08.09.2016 г. на адрес гр. П.•••••, който имот е собственост на „Ромекс кар“ ЕООД в несъстоятелност.

По делото не са представени доказателства за връчване на арбитражното решение,което е свързано с влизането му в сила . По делото е представено удостоверение №4/03.10.2016 г. от арбитъра П.Б., че арбитражното решение е връчено "на ръка",като този документ не удостоверява обстоятелствата, които са посочени в него,тъй като е необходимо да се представи съобщение, получено и подписано от страните по делото и от длъжника по решението, съгласно разпоредбата на 51 ал.1 ЗМТА. Съгласно чл. 41, ал. 3 от ЗМТА арбитражното решение влиза в сила с връчването му и от този момент то става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение .

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил документи за направени такива .

Внесените депозити за възнаграждения на вещи лица следва да бъдат върнати след влизане на решението в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ “БЕЛОКАР „ ЕООД, ЕИК 115040239, със седалище и адрес на управление: гр.С.В. •••••, представлявано от Я.И.Л. и „Ромекс инс“ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. В.•••••, ЕИК 115045753 представлявано от П.Г.Б.,с адрес за призоваване по делото гр.П.••••• следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-В. държавна такса в размер на 42 116,58 лв. (21 543 евро )и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева (2,56 евро).

Мотивиран от горното, В.ския окръжен съд