Решение № 69 от 19.2.2026 г. на Районен съд - Габрово по дело № 893/2025 г.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения от ищеца, че е образувано досъдебно

производство № 264 ЗМ 176/2018г. по описа на ОД -МВР гр. Габрово /прокурорска преписка №1271/2018г./, вследствие, на което Б. И. Д. е привлечен като обвиняем, за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК, на 19.07.2019 г.

Престъплението, за което е привлечен като обвиняем е определено като „тежко умишлено" съгласно чл.93, т. 7 от НК, тъй като наказанието предвидено за престъпление по чл.235, ал. 1 от НК е до 6 години лишаване от свобода. На обвиняемия Д. е взета мярка за неотклонение „Подписка"

Въз основа на внесен от прокуратурата обвинителен акт и е образувано НОХД №810/2019г. по описа на Габровския районен съд. за това, че на неустановена дата за времето от 15.03.2018г. до 13.08.2018г. в гр. Габрово, кв. „•••••••••", Б. И. Д. без редовно писмено позволително, посредством И.И.М., И.С.К. и Д.К.К. е добил от горски фонд - имот №138009 в землището на гр. Габрово отдел 302, подотдел „к", частна горска територия 11.60 плътни куб.м. дърва от дървесен вид дъб, на стойност 1334лв.

Още от началото на самото дело Б. Д. подържа позицията си, че е невинен по повдигнатото му обвинение. По делото са проведени осем съдебни заседания на които, подсъдимия редовно се явява и участва в тях Постановена е присъда №260026/10.12.2020г., с която подсъдимият се признава за виновен за престъпление по чл.235, ал. 1 във вр. с чл.55, ал. 1, т.2, буква „б" от НК и е осъден на пробация като пробационните мерки са задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Също така Б. Д. е осъден да заплати 105лв. Гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Така постановената присъда е обжалвана ва законния срок от подсъдимия, чрез договорния защитник адв. И. С. от АК - Габрово. Образувано е въззивно дело - ВНОХД №19 по описа на Окръжен съд Габрово за 2021г. По делото са проведени 4 съдебни заседания.

С присъда №6 от 07.07.2021г. се отменя изцяло присъда №260026/10.12.2020г., признава Б. Д. за невинен и отхвърля изцяло гражданския иск предявен от С.Й.М..

Оправдателната присъда е протестирана от Окръжна прокуратура Габрово и е образувано КНД № 824 по описа на ВКС за 2021г. С Решение 60191 от 01.12.2021г. въззивната присъда е потвърдена. В решението също се изтъква, че протеста на прокурора има емоционален характер, а не почива на установени факти и доказателства.

За периода от повдигане на обвинението на 19.07.2019 г до признаването му за невинен на 01.12.2021г. ищецът е търпял неимуществени вреди под формата на негативни емоции, несигурно положение относно евентуалното осъждане и социални негативи.

Преди започването на делото ищецът сее занимавал със строителство- изкупуване на стари къщи, реставриране или разрушаване. Притеснението идва от това,че всичко което е постигнал през последните години може да бъде унищожено. Това води до намаляване на работата, която извършва и рефлектира върху търговската му дейност.

Ищецът е създал семейство, което издържа. Има малолетно дете. Притеснението, че е възможно да бъде откъснат от семейството си и няма да може да се грижи за него е голямо. Това се отразява негативно на семейния му живот. Става нервен и раздразнителен, има проблеми със съня.

Житейски обосновано е , че явяването на общо 12 съдебни заседания в качеството на подсъдим е било изключителен стрес са ищеца.

Наложената му мярка „подписка“ е ограничила правото му на свободно придвижване и пътуване, заради което е отложил семейна почивка.

По време на първа инстанция има нарушения на материалния и процесуалния закон, а самото обвинение почива единствено на предположение. В допълнение делото е започнало без да има ясна представа къде точно се намира въпросният фонд - отдел 302, подотдел „к", а върху това почива цялото обвинение. Назначена е и съдебна експертиза, която доказва, че няма ясни граници, по които би могъл ищецът да се ориентира, че изсечените дървета са част от гореспоменатия фонд. Тези обстоятелства и състояние на несигурност са оставили трайни следи върху емоционалното състояние на ищецът, който не само е поставен в ситуация да бъде обвиняем по наказателно дело, но в такова, в което фактологията не е акуратна. Бидейки подсъдим с възможност да бъде осъден това несъмнено поставя ищецът в неблагоприятна социална ситуация тъй като е налице стигма около осъжданите лице и тези, срещу които се водят активни наказателни дела.

С оглед горното и съгласно чл.2, ал.1, т.З, пр. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева в едно със законната лихва считано от 01.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Налице е причинно следствена връзка между неимуществените вреди и повдигането на обвинение и последващото наказателно преследване на ищецът.

Заедно с неимуществените вреди са налице и имуществени такива в размер на 2200 лв. - адвокатство възнаграждение за три инстанции съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г., като съответно възнаграждението за първа инстанция е 600 лв., за въззивна инстанция 600лв и 1000 лв. за касационна инстанция.

При преценката на доказателствата, моля да се вземе предвид и съдебната практика. Решение № 434 от 25.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2934/2015 г подчертава, че: „Поддържа се, че във всеки един случай на неправомерно повдигнато обвинение в извършване на тежко престъпление и продължило дълго време наказателно преследване лицето, спрямо което е водено, търпи вредни последици.

ИСКА СЕ, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца:

Неимуществени вреди в размер на 8000лв., ведно със законната лихва, считано от 05.06.2025г. до изплащане на сумата;

Имуществени вреди в размер на 2200лв. за платено адвокатско възнаграждение, ведно

със законната лихва, считано от 05.06.2025г. до изплащане на сумата;

• Претендира се мораторна лихва върху сумата от 8000 лв. за периода от 01.12.2021г. до 05.06.2025г. в размер на 3269,44 лв.;

• Претендира се мораторна лихва върху сумата от 2200 лв. за периода от 01.12.2021г. до 05.06.2025г. в размер на 923,82лв.;

Ответникът излага следните възражения в отговора си:

Иска е недоказан по основание: ищеца не е представил доказателства, за твърдените от него емоционални преживявания и състояния, както и че те надхвърлят обичайните такива при водене на наказателно производство.

Иска е недоказан по размер: посочените от ищеца емоционални болки и страдания, несигурно положение относно евентуално осъждане и социални негативи, които Б. Д. търпял, докато бил обвиняем и подсъдим не отговаря на размера на заявената претенция от 8 000лв., същата е явно завишена и не е съотносима на твърдените вреди.Претенцията е прекомерна и не е съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика, както и с обществено- икономическите условия в страната.При определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди съдът, съобразява негативните последици върху личността и психиката на лицето, срещу, което е упражнена наказателната репресия, отражението, което същата е дала върху семейния и приятелски кръг, сред колегите и обществото.

В подкрепа на гореизложеното следва да се имат предвид следните обстоятелства:

Досъдебното производство е образувано на 30.08.2018г., за престъпление по чл.235 ал.1 от НК и съобразно изискванията на НПК не е посочено име на извършителя.След приключване на разследването на 05.08.2019г. е изготвен обвинителен акт, като непосредствено преди това Д. е привлечен в качеството на обвиняем и му е взета найниската възможна мярка за неотклонение „Подписка".

Не следва да се ангажира отговорността на прокуратурата за целия период на наказателното производство, тъй като в съдебната фаза друг е ръководно решаващия орган и от неговите действия зависи продължителността на тази фаза.

Докато е разследвано досъдебното производство прокуратурата не е давала официална информация по него, както, кога за какво и срещу кого е образувано, както и че на Б. И. Д. е предявено обвинение.По досъдебното производство не са събирани характеристични данни от работодателя му или от лица свързани с местоживеенето на Д..От това следва, че прокуратурата не може да носи отговорност за негативния отзвук в обкръжението на ищеца.В този смисъл в исковата молба не са посочени доказателства на твърдението на ищеца, че в резултат на воденото наказателно производство е претърпял негативни емоции.

Не на последно място следва да се отбележи, че сочените в исковата молба негативни емоции, несигурно положение относно евентуално осъждане търпени от ищеца не намират почва, като се има в предвид съдебното му минало до тогава. От справката за съдимост на Б. Д. е видно, че от 1999г. до 2013г. е осъждан с общо девет присъди, по някой от които е изтърпял и наказание лишаване от свобода при строг режим.

Въпреки обективния характер на отговорността по ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди, техния размер и връзка с повдигнатото обвинение. Ищецът твърди, че в резултат на воденото производство са му били нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в продължително депресивно състояние, които твърдения не са доказани.

По отношение на твърденията за претърпени имуществени вреди иска е недоказан по основание и по размер:

Твърденията за търпени вреди в размер на 2200лв.-явяващи се заплатен адвокатски хонорар по наказателното производство са неоснователни, същите се явяват прекомерни, доколко делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, поради което възразява срещу този размер, като следва да се присъди по-нисък такъв.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства: присъда № 260026/10.12.2020г.; присъда № 6/07.07.2021 г.; решение № 60191/01.12.2021 г.,приложеното НОХД 810/2019 г. на РС – Габрово, показанията на свидетелите Т. С. и Б. Д., по делото се установява следната фактология:

Образувано е досъдебно производство № 264 ЗМ 176/2018 г. по описа на ОД -МВР гр. Габрово /прокурорска преписка №1271/2018 г./, по което Б. И. Д. на 19.07.2019г. е привлечен като обвиняем, за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК.

Престъплението, за което е привлечен като обвиняем е определено като „тежко умишлено" съгласно чл.93, т. 7 от НК, тъй като наказанието предвидено за престъпление по чл.235, ал. 1 от НК е до 6 години лишаване от свобода. На обвиняемия Д. е взета мярка за неотклонение „Подписка".

Въз основа на внесен от прокуратурата обвинителен акт и е образувано НОХД №810/2019г. по описа на Габровски районен съд. за това, че на неустановена дата за времето от 15.03.2018г. до 13.08.2018г. в гр. Габрово, кв. „•••••••••", Б. И. Д. без редовно писмено позволително, посредством И.И.М., И.С.К. и Д.К.К. е добил от горски фонд - имот №138009 в землището на гр. Габрово отдел 302, подотдел „к", частна горска територия 11.60 плътни куб.м. дърва от дървесен вид дъб, на стойност 1334лв.. По делото са проведени осем съдебни заседания на които, подсъдимият редовно се явява и участва в тях Постановена е присъда №260026/10.12.2020г., с която подсъдимият Б. Д. е признат за виновен за престъпление по чл.235, ал. 1 във вр. с чл.55, ал. 1, т.2, буква „б" от НК и е осъден на пробация като пробационните мерки са задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Б. Д. е осъден да заплати 105.57лв. Гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Присъдата на първата инстанция е обжалвана в законния срок от подсъдимия, чрез договорния му защитник адв. И. С. от АК - Габрово. Образувано е ВНОХД №19 по описа на Окръжен съд- Габрово за 2021г.. По делото са проведени четири съдебни заседания.

С присъда №6 от 07.07.2021г. по ВНОХД №19/2021г. на ОС-Габрово, е отменена изцяло присъда №260026/10.12.2020г. по НОХД №810/2019г. на ГРС. Подсъдимият Б. И. Д. е признат за невинен, и е отхвърлен изцяло гражданския иск предявен от С.Й.М..

Оправдателната присъда е протестирана от Окръжна прокуратура Габрово и е образувано наказателно дело №824 по описа на ВКС за 2021г..

С Решение №60191 от 01.12.2021г. по наказателно дело №824 по описа на ВКС за 2021г. е оставена в сила присъда №6/07.07.2021г. по ВНОХД №19/2021г. на ОС-Габрово.

Ищецът Б. И. Д. е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение на защитника, който го е представлявал пред всички съдебни инстанции, както следва:

По НОХД №810/2019г. по описа на РС-Габрово е представен Договор за правна защита и съдействие/л.19 от делото/, от който е видно, че договореното адвокатско възнаграждение между Б. И. Д. и неговия пълномощник адвокат И. С. е в размер на 600лв.. В пълномощното не е посочен начина и срока на плащане, нито е удостоверено плащането на сумата. По делото не са представени доказателства за плащане на това договорено адвокатско възнаграждение.

По ВНОХД №19/2021г. по описа на ОС-Габрово е представен Договор за правна защита и съдействие от 09.03.2021г. /л.15 от делото/, от който е видно, че договореното адвокатско възнаграждение между Б. И. Д. и неговия пълномощник адвокат И. С. в размер на 600лв. е заплатено изцяло в брой.

По наказателно дело №824/2021г. по описа на ВКС е представен Договор за правна защита и съдействие от 15.11.2021г./л.20 от делото/, от който е видно, че договореното адвокатско възнаграждение между Б. И. Д. и неговия пълномощник адвокат И. С. в размер на 1000лв. е заплатено изцяло.

Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие в наказателното производство за всички съдебни инстанции е общо в размер на 1600лв..

Свидетелят Т.С.- съжител на ищеца посочва, че имат дете на 7 години. Спомня си, че през 2019г. ищецът се прибрал много притеснен и казал, че са го обвинили, че е изсякъл дърва. В действителност той ги бил сякъл от неговото място, което разчиствал. По повод на това е било образувано наказателното дело. Делото продължило и през 2021г.. Детето им се родило през 2018г.. Обяснява, че съжителят й има фирма, която се занимава със събаряне на стари къщи, почистване на дворни места, изнасяне на боклуци. Това са доходите, с които са се издържали като семейство.

След повдигане на обвинението ищецът станал по затворен в себе си, бил нервен. Много се притеснявал да не влезе в затвора, защото вече имал дете. Имало период, в който не можел да си свърши работата, потял се, не можел да спи нощем. Разговаряла с него, опитвала се да му помогне. Имало период на много кавги и обвинения между тях. Той имал притеснения относно изхода на делото. Затворил се в себе си, не искал да се занимава с детето, не искал да играе с него. Карал се с нея, бил депресиран. Притеснявал се, че ако го вкарат в затвора няма кой да се грижи за нея и за детето. Не можел да работи пълноценно. Това нещо продължило 3 години. След като приключило делото и го оправдали, той се успокоил. Станал по активен и започнал да се грижи за детето, както трябва. Когато бил обвинен, щели да ходят на почивка, но всичко се отложило, тъй като той не бил в състояние. Откакто са заедно, ищецът не е бил в затвора и не се е занимавал с криминални деяния. Работел в строителство, почиствал дворни места.

Свидетелят И. Д. –баща на ищеца посочва, че в течение на наказателното производство срещу сина му е бил информиран по всички въпроси които го касаят. Винаги са се консултирали и е бил в течение като родител. Този случай се отразил крайно негативно на сина му. Има фирма, която е регистрирана преди наказателното дело, и се занимава със строителна дейност, реставриране на къщи, събаряне на стари къщи. Има работници. Сред тях също се появил смут и напрежение. Имал е разговори с негови работници. Питали за сина му, "вярно ли е, че е осъден".

Наказателното дело се отразило негативно на ищеца. Станал много затворен и притеснен, изнервил се. Изгубил този ентусиазъм да търси работа. В семейството му започнали разправии. Жена му била притеснена, че ако го осъдят и влезе в затвора, няма кой да се грижи за тях. След като приключило делото синът му се успокоил. Семейната атмосфера също се успокоила. Възстановил се ентусиазма, желанието за работа.

При така установената фактология по делото, съдът приема от правна страна следното:

По предявения иск за имуществени вреди:

Правната квалификация на предявеният иск е по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, доколкото се претендират имуществени вреди, причинени от незаконно наказателно преследване, повдигнато и поддържано от Прокуратурата.

Претенцията на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи и по-конкретно на разпоредбата на член 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, съобразно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Следва да се приеме, че в настоящия случай е доказана първата предпоставка за уважаване на иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно незаконно наказателно преследване по отношение на ищеца, повдигнато и поддържано от Прокуратурата на Република България, приключило с оправдателна присъда.

Останалите предпоставки за уважаване на иска са: доказване на твърдените от ищеца претърпени имуществените вреди; причинно - следствена връзка между вредите и неправомерните актове на държавните органи /факта на деянието/.

От анализа на събраните доказателства следва да се направи извода, че ищецът Б. И. Д., е вложил средства за защитата си в наказателното производство общо в размер на 1600лв., както следва: по Договор за правна защита и съдействие от 09.03.2021г. по ВНОХД №19/2021г. по описа на ОС-Габрово сумата от 600лв., която е платена изцяло; по Договор за правна защита и съдействие от 15.11.2021г. по НОХД №824/2021г. по описа на ВКС сумата от 1000лв., която е платена изцяло.

В съответствие с гореизложеното, съдът приема, че причинените на ищеца имуществени вреди са установени общо в размер на 1600лв..

С решение по гр. д. № 55/2009 г., решение по гр. д. № 563/2009 г., двете на IV г. о. и решение по гр. д. № 1651/2009 г., III г. о., Определение № 597 от 8.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1785/2013 г., IV г. о., ГК, е прието, че направените от ищеца разходи в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, съответно прекратяване, представляват имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение по чл. 4 от ЗОДОВ.

По изложените съображения, съдът намира, че искът за обезщетение на имуществени вреди е основателен и доказан до размер на сумата от 1600лв., поради което претенцията следва да бъде уважена в този й размер и отхвърлена за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2200лева. Следователно Прокуратурата на Р.България следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1600лв., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба -05.06.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

В съответствие с дадените разяснения в ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС - т. 4 от същото е приел, че отговорността на Държавата по чл. 2 ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, от който момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение. Оправдателната присъда е влязла в сила на 01.12.2021г. и претенцията за лихва на ищеца за имуществени вреди следва да бъде уважена от тази дата.

Тъй като съдът уважава иска за имуществени вреди в размер на 1600лв., претендираното обезщетение за забава следва да бъде изчислено върху сумата от 1600лв. за периода от 01.12.2021г. до 04.06.2025г..

Съгласно служебно извършеното изчисляване на законна лихва, законната лихва върху сумата от 1600лв. за периода 01.12.2021г. до 04.06.2025г. е в размер на 692.07лв..

По изложените съображения, искът за заплащане на лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, за периода е основателен и доказан до размер на сумата от 692.07лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 923.82лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

По предявения иск за неимуществени вреди:

Искът е доказан по основание. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, като в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е конкретният случай. Пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е Прокуратурата на РБ, като държавен орган, който има правосубектност и чиито длъжностни лица, с неправилни действия или бездействия са причинили вреди на граждани. В този смисъл са дадените разяснения в ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС.

Държавният орган отговаря за обезщетяване на всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Установената съдебна практика включително и задължителните указания, дадени от Пленума на ВС РБ в Постановление № 4 от 1968г. дават разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя обезщетението. Въпрос на фактическа преценка е определянето на конкретния му размер, с оглед конкретните факти и обстоятелства. Такива конкретни обстоятелства, на които трябва да се основава преценката за вредите и обезщетението са: тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда.

В случая, по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение за извършено тежко престъпление по чл. 235,ал.1 от НК в продължение на две години и четири месеца– от 19.07.2019г. до 01.12.2021г..

Предвид събраните по делото доказателства гласни, писмени обсъдени в тяхната съвкупност, съдът приема за доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди –болки, страдания, преживян стрес, психическо неудобство по време на водения срещу него процес. Безспорно е налице и правнорелевантната причинна връзка между действията на ответната страна и увреждането на ищеца, която се извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл.4 от ЗОДОВ.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът изхожда както от общия принцип за обезщетяване на причинените неимуществени вреди по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, според която границите на отговорността се простират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от увреждането". Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обстоятелства, включително характер на увреждането, състояние, причинител, вида и характера на твърдяните, подлежащи на обезщетяване вреди.

При формиране на правните си изводи съдът взема предвид показанията на разпитаните в хода на производството свидетели, който имат преки и непосредствени впечатления от анализа, на които се установява, че ищецът е преживял определени отрицателни емоции през период от две години и четири месеца. По време на разследването и воденето на делото той бил разстроен и напрегнат, като тези емоции са предизвикани не само от предприетите незаконосъобрани действия по разследването и поддържането на обвинението, така и от самия факт, че се касае за тежко престъпление, предвиждащо наказание до шест години лишаване от свобода и глоба от хиляда до двадесет хиляди лева. Свидетелите посочват, че след повдигане на обвинението той станал по затворен в себе си, бил нервен, изгубил ентусиазъм за работа. Много се притеснявал от изхода на делото, да не му бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да изтърпи реално, защото вече има семейство, за което да се грижи. Имало период, в който не можел да си свърши работата, бил напрегнат, не можел да спи нощем. Не искал да се занимава с детето, карал се със съжителката си, бил депресиран. Не можел да работи пълноценно. Има фирма, която се занимава със събаряне на стари къщи, почистване на дворни места, изнасяне на боклуци. Има работници, сред които също се появило напрежение.

От гласните доказателства е установено, че след като делото е приключило с оправдателна присъда, ищецът се успокоил. Възстановил се ентусиазма му и желанието за работа.

Нормата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, приложим предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според т. 11 от ППВС №4/23.12.1968г. и т. 11 от ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях практика, понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и др. В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определяне размера на обезщетението, макар то да е глобално – за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. В Решение №480/23.04.2013г. на ВКС по гр. д. №85/2012г., на IV г. о., е прието и че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служат още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а “справедливост” до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди /вж. Решение №28/06.02.2018г. на ВКС по гр. д. №1639/2017г., IV г. о., постановено по чл. 290 от ГПК/.

Съдът, отчитайки горепосочените критерии, съобрази, че в случая се касае за обвинение в едно тежко престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до шест години, че интензивността на извършваните спрямо Б. Д. процесуалноследствени действия е висока: явил се е в седем съдебни заседания по НОХД №810/2019г. на ГРС; участвал е в три съдебни заседания по ВНОХД №19/21г. на ГОС и в едно съдебно заседание по НОХД №824/21г. на ВКС, наказателното производство срещу Б. И. Д. в досъдебната и съдебната му фаза е продължило общо две години и четири месеца, по отношение на него е взета най-леката мярка за неотклнение – “подписка”, като тази мярка за процесуална принуда не го е ограничавала да се придвижва, нито го е извадила от семейната му и социална среда. Липсват данни конкретното наказателно преследване да е било огласено публично. От показанията на свидетелите се установява, че след приключване на наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда, състоянието на ищеца се е подобрило. Несъмнено, съдебното минало на пострадалия, който към онзи момент е бил осъждан е фактор, който следва да бъде отчетен при преценка на личността му, но доколко повдигането на обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило

негативно на психиката му, на семейния живот и в работата му, следва да бъде преценявано с оглед конкретиката на случая.

При определяне на размера, съдът взема предвид и фактите от съществено значение - как обвинението се е отразило върху пострадалия именно с оглед на неговата личност, начина му на живот, среда и ценностна система, степента и интензитета на преживените от него емоционални страдания, други увреждания и неудобства и колко продължително са засегнати чувствата му. По делото не е ангажирана медицинска документация на ищеца за твърдените здравословни проблеми и по конкретно безпокойство, напрегнатост, нарушения на съня, но от друга страна повдигането на обвинение в извършване на престъпление влияе негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго формални доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното /в този смисъл Решение № 480/23.04.2013 г., постановено по гр.дело № 85/2012г. на ВКС на РБ, четвърто г.о./.

Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането.

С оглед на изложеното и при съобразяване тежестта на обвинението, следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца за причинените му неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.235, ал.1 от НК са необходими 6000лева. Съдът намира, че тази сума справедливо ще репарира вредите, които ищецът е понесъл от незаконно повдигнатото обвинение, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконното наказателно преследване, които са установено по делото, а не да служи за безвъзмездно набавяне на средства.

По изложените съображения, съдът намира, че искът за обезщетение на неимуществени вреди е основателен за сумата от 6000 лв., която съдът приема като справедлива за обезщетяване на претърпените морални вреди, поради което претенцията следва да бъде уважена в този й размер и отхвърлена за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 8000лева. Следователно Прокуратурата на Р.България следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 6000лв., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба - 05.06.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Тъй като съдът уважава иска за неимуществени вреди в размер на 6000лв., претендираното обезщетение за забава следва да бъде изчислено върху сумата от 6000лв. за периода от 01.12.2021г. до 04.06.2025г..

В съответствие с дадените разяснения в ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС - т. 4 от същото е приел, че отговорността на Държавата по чл. 2 ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, от който момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение. Оправдателната присъда е влязла в сила на 01.12.2021г. и претенцията за лихва на ищеца за неимуществени вреди следва да бъде уважена от тази дата.

Съгласно служебното изчисляване на законна лихва, законната лихва върху сумата от 6000лв. за периода 01.12.2021г. до 04.06.2025г. е в размер на 2595.26лв..

По изложените съображения, искът за заплащане на лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, е основателен и доказан до размер на сумата от 2595.26лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 3269.44лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78,ал.1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, следва да се присъди възнаграждение на адвокат И. Н. С. от АК- Габрово, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 1400лв..

Воден от горното, съдът