Решение № 178 от 13.3.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 750/2025 г.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”). Образувано е по искова молба, подадена от С. К. С., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: общ. Б., съдебен адресат: адвокат Г. Ч. М., с личен номер 1800057327, адрес на упражняване на дейността: гр. Б., телефонен номер ••••••••, имейл: •••••••, чрез пълномощника адв. Г. М. срещу Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес: гр. Благоевград, пл. "Г. Измирлиев" № 1, представлявана от кмета М. Б.. Предявен е иск, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание давностно владение, установено през 1980г. от неговия дядо по майчина линия А. М. С., починал на ••••••••г. и продължено след смъртта му от майката на ищеца Е. А. С.а, а от 2012г. и понастоящем от ищеца на недвижим имот с идентификатор № 24367.47.4, индивидуализиран в исковата молба. Ищецът твърди, че е собственик на основание давностно владение, установено през 1980г. от неговия дядо по майчина линия А. М. С., починал на ••••••••г. и продължено след смъртта му от майката на ищеца Е. А. С.а, а от 2012г. и понастоящем от ищеца на недвижим имот с идентификатор № 24367.47.4, който е подробно и надлежно индивидуализиран в исковата молба. Заявява, че посочените лица от семейството му, а от 2012г. лично той владеели имота в продължение на 45 години. Поддържа, че обработвали имота, като засаждали лозе, кроели лозе, като имотът бил единствено лозе. Излага, че отглеждал в имота сортове грозде "Памид" и "Булгар". Навежда, че имотът не бил ограден, но бил белязан с боя по циментовите колци, с които се очертавали границите му. Заявява, че решил да предприеме действия, за да се бил снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, като за целта се бил снабдил със скица на имота и подал молбадекларация до ответната община, с която да му бъдело издадено удостоверение, че процесният имот не бил общинска собственост. Сочи, че за процесния имот бил издаден Акт за частна общинска собственост № 14399 от 13.02.2025г. Иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижимия имот Ответникът оспорва предявения иск с доводи, че: ищецът не е бил установил владение върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесния имот е бил собственост на Община Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7, или т. 5 ЗОС, или чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ; имотът не би могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС. Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот. Предявеният установителен иск е допустим. Основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е титуляр на правото на собственост върху процесния имот, на заявеното правно основание – давностно владение. В тази връзка трябва да установи, че първоначално неговият дядо по майчина линия А. М. С., починал на ••••••••г., а след това неговата майка Е. А. С.а, а от 2012г. и понастоящем и той самият са упражнявали фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата молба период от време. Ответникът да следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото на собственост на ищеца. В тази връзка следва да докаже твърденията си, че е придобил правото на собственост по отношение на процесния имот на сочените от него придобивни основания, а именно или на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот е бил включен във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ, или на основание чл. 2, ал. 2, т. 5, и т. 7 ЗОС. От приетото по делото удостоверение за наследници на А. М. С., с изх. № 984/13.03.2025г., издадено от Община Благоевград, се установява, че майката на ищеца Е. А. С.а е един от наследниците на А. М. С., починал на ••••••••г., като тя е негова дъщеря. От това удостоверение се установява, че наследници на А. М. С. са и неговата съпруга Л. М. С. (починала на ••••••••г., оставила същите наследници като съпруга си) и неговият син Н. А. С.. За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по делото бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията на вещото лице инж. Д. Х., направени при проведеното му изслушване в открито съдебно заседание на 16.02.2026г. се установява, че процесният имот с идентификатор 24367.47.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на м. „Мутишица“, с. Дъбрава, с площ 1,002 дка, начин на трайно ползване – лозе, е бил нанесен за първи път в Картата на възстановената собственост (КВС) на 04.09.1998 г. Процесният имот от момента на отразяването му (съществуването му) в картата на възстановената собственост (КВС), т.е. от 04.09.1998г. е земеделска земя. В регистъра към КВС имотът е записан е с начин на трайно ползване „Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ“, а за собственик е въведено „стопанисвано от общината“ със Заповед на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Благоевград и протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, № РД-Ю-Ш от 28.07.2008 г. Процесният имот попада в територия, определена за възстановяване на земи в стари реални граници, както е отразено и в регистъра към КВС. Установено е наличието на едромащабна топографска карта (ЕТК) от 1954 г. Вещото лице е пояснило, че ЕТК има за цел да изобрази положението, формата и големината на отделните комплекси, всички хидрографски обекти и съоръжения към тях и релефа на земната повърхност. Тя е предназначена за проучване, проектиране и планиране на народостопански мероприятия, за решаване на задачи с научноизследователски характер, както и за отбраната на страната. В нея не се съдържат данни за имоти и имотни граници. Територията, в която попада процесният имот е обозначена с условен знак за „лозе“ (знак $). Вещото лице е категорично, че няма данни процесният имот да е бил част от масивите на ТКЗС, ДЗС, АПК. Става ясно, че няма данни процесният имот да е внасян в ТКЗС, ДЗС, АПК, а също така няма данни за подадени заявления, за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ и на други частни лица. Няма данни и този имот да е бил обработван от ТКЗС. Експертът е сигурен в извода си, че процесният имот не е възстановен, тъй като в Общинска служба „Земеделие“ Благоевград не е подавано искане и не е премината процедура по възстановяването му. Вещото лице е онагледило настоящето фактическо състояние на имота, като е изготвило снимков материал и извадки от МЗХ от цифрова ортофотокарта (ЦОФК) от 2006 г., 2010 г., 2013 г., 2017 г., 2021 г. и 2024г. /съответно Приложение № 1 и Приложение № 2 към експертизата/. От огледа на място вещото лице е установило, че процесният имот представлява обработваемо лозе. Имотът има формата на един голям триъгълник и е част от един голям лозов масив. Експертът е категоричен, че върху целия имот има следи от земеделска дейност още от първото заснемане през 2006г., като има ясно различими са редове лозя. Бетоновите колци на тези редове лозя са маркирани с жълта боя. Установени са ясни белези за обработване от всички извадки от ЦОФК. Става ясно, че имотът винаги е бил обработван по предназначението му като лозе. От направения оглед на вещото лице и изготвения от него снимков материал (Приложение № 1 към експертизата) се установява, че редовете лозя, попадащи в процесния имот са разграничени от останалия лозов масив чрез маркирането с жълта боя на бетоновите колци, на които са крепят лозята. От изследването на вещото лице, както и от приложените по делото писмени доказателства става ясно, че с нарочна молба-декларация от месец февруари 2025г., във връзка със снабдяване с нотариален акт, ищецът е поискал от ответната община да му бъде издадено удостоверение относно наличие на АЧОС върху процесния имот с идентификатор № 24367.47.4 по КК на село Дъбрава. На дата 17.02.2025г., от страна на Община Благоевград, е издадено Удостоверение изх. № 63 от 17.02.2025г., с което се удостоверява, че процесният имот е частна общинска собственост съгласно АОС № 14399/13.02.2025г. С цел да докаже, че първоначално неговият дядо по майчина линия А. М. С., починал на ••••••••г., а след това неговата майка Е. А. С.а, а от 2012г. и понастоящем ищецът е придобил спорния имот в резултат на давностно владение последният е ангажирал гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Б. Н. С. и С. Л. А., от които може да се направи извод за основателност на твърдението на ищеца за придобиване на имота по давност. От разпита на първия от доведените от ищеца свидетели – Б. Н. С. става ясно, че познавал семейството на ищеца С. С., както и лично ищеца. Дядо му се казвал А.. Баща му се казвал К.. Майка му се казвала Е.. Свидетелят бил роден в село Дъбрава. Майката на ищеца Е. също била родом от село Дъбрава. Знаел къде се намирал процесният имот на С. в село Дъбрава. Този свидетел описва имота. В тази връзка сочи, че имотът се намирал в махала, която се казвала „Веляците“, на 30 метра посока кметството се хващало в ляво, по черен път и се стигало точно до имота. Имотът бил някъде на около150 - 200 метра по черното пътче. Имотът бил ограден, имало бетонови колци, които били боядисани в жълто. Колците били боядисани с жълта боя. Имотът бил на ъгъл. В първия ред, долу ниското, граничил с дере. Имало едно орехче на първия ред. Заявява, че имал трактор и обработвал този имот на С.. Орал лозето на С.. Големината на лозето била декар, декар и нещо. С. му плащал за това, че орал лозето. Лозето имало седем реда, като три от редовете били малко по-къси. Те били засадени със сорт грозде „Памид“. При последното оране, тук-там имало няколко бели лози, сорт „Булгар“. Сочи, че орал това лозе от 2012 година. Преди това не го бил орал, защото на С. дядо му А. се занимавал с този имот. Дядо му А. си го гледал. През 2012 година С. го извикал, за да му изорал лозето. Тогава отишъл, ищецът му показал имота. И оттогава – 2012 година, след като за пръв път го извикал ищецът С. досега, всяка година орал това лозе. Знаел имота и преди това, когато имотът се работел от дядото на ищеца А.. Живеел в село Дъбрава от 2011 година. Този имот от 80-те години на миналия век го владеел дядото на С. – А.. Знаел това, защото бил преминаващ покрай имота, имало магазин, и постоянно като бил ходил към магазина, бил виждал дядото на ищеца А. и неговата съпруга в лозето. Лозето се виждало от пътя. Лозето се виждало от самия път и минавайки покрай него виждал А. и съпругата му в лозето. Този свидетел описва съседните на процесното лозе имоти и техните собственици. В тази връзка сочи, че имотът граничил със съседи, на които също им орал лозята. Имотът на С. в ляво граничил с М., на дядо Р., баща му – едно време така му казвали. Той граничил от едната страна. Малко по-отгоре, М. С. - кметът, и чичо му също имали лозе. Също орал и техните лозя. Като влизал в имота от лявата страна бил М. – син на дядо Р.. Знаел, че имотът бил на М., който бил син на дядо Р.. Преди имота на С. бил имота на М. С. и чичо му К. С.. Знаел тези имоти, защото ги обработвал. На тях имотите били боядисани със зелена боя. Знаел, че това били съседите на този имот, защото орал и техните лозя, като колците им били боядисани със зелена боя. А на С.и колците били боядисани с жълта боя. Не били боядисани всички колци със жълта боя, а само тези, които били гранични. Граничните колци на лозето на Светоцови били в жълта боя, а на тези две съседни други лозя – М. на дядо Р. и М. и К. С.и, крайните колци, които ограждали лозята, били боядисани в зелен цвят. Дядото на С. го бил виждал, когато бил кроил, когато бил изнасял пръчки. Никога не бил чувал, че някой бил имал претенции към мястото на С.. Винаги бил виждал едни и същи хора - преди това дядо му, след това бил виждал майка му и баща му и след 2012 година бил виждал С.. Други хора на този имот не бил виждал. Имот изобщо не бил изоставян от 80-те години на миналия век досега. Винаги имотът бил гледан. От разпита на втория от доведените от ищеца свидетели – С. Л. А. става ясно, че познавал ищеца С. и неговата майка Е.. Знаел къде се намирал имотът на С. С.. Спирало се на Велешката спирка, която водила към кметството на село Дъбрава. Продължавало се около 20-30 метра, хващал се черен път и на около 200 метра се падало лозето, долу ниско се падало лозето на С.. Помагал на С. за обработката на лозето му от 2012 година. Ходил, когато С. кроил. Помагал му, като събирал и изнасял лозинките, помагал на гроздоберите, помагал му и при торенето на лозето. Ищецът му бил приятел и го викал, за да му помагал при обработването на лозето. Този свидетел описва имота. В тази връзка сочи, че имотът би голям около декар. Не можел да кажел колко точно реда имало това лозе. Колците на лозето били боядисани с жълта боя. Външните колци били боядисани с жълта боя. Лозето на ищеца се падало като на дъното на лозовия блок. Това бил голям блок, отвсякъде имало лозя. От дясната страна, на ъгъла, имало едно малко орехче. А по-нататък имало една постройка, като барака, но не била в мястото на С.. По-скоро била като отличителен белег. Тази барачка се падала след ореха. И надолу след бараката се падало дерето. Ходел на това лозе със С.. В неговото лозе не бил виждал други хора. Сортът грозде, който бил в лозето на С. бил сорт „Памид“, като тук-там имало и грозде от сорта „Булгар“. За първи път бил ходил през 2012 година, като оттогава досега активно помагал на С., като в замяна последният също му помагал по друг начин. От 2012 година досега помагал всяка година на С.. Не познавал съседите на имота на С.. Дерето започвало от последния ред на лозето на С.. Орехът се намирал на ъгъла, в края на лозето на С.. Всички колове в лозето били боядисани в жълто. Границите на имота били колците, които били боядисани в жълт цвят. Лозето на С. било оградено в жълтите колци, нямало огради между неговото лозе и останалите лозя около неговите. Нямало ограда между лозето на С. и другите лозя. В самия лозов масив нямало огради. От всичките страни на имота имало лозя, а надолу било дерето. Преди лозето на ищеца също имало лозя. И двамата разпитани по делото свидетели са категорични, че от над 30 години, досега че не е имало спорове между ищеца С. и неговото семейство и някои от съседите за имота му. Показанията на свидетелите следва да се кредитират изцяло, тъй като същите са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Трябва изрично да се подчертае, че същите съответстват и на заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебнотехническа експертиза. Основното възражение на ответника е, че е бил придобил имота по силата на закона, а именно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/05.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗЗ. В тази връзка ответникът е представил Акт за частна общинска собственост № 14399 от 13.02.2025г. В АЧОС е вписано правно основание за издаването му чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/05.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. По отношение на доказателствената сила на процесния АЧОС, съставен за процесния имот,трябва да се има предвид следното: Актът за общинска собственост само констатира придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост. За да се ползва, като официален удостоверителен документ, с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост, следва в действителност да е налице посоченото в акта фактическо и правно основание, по силата на което имотът е придобит от общината. В конкретния казус ответната община не е придобила правото на собственост на спорния имот по силата на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Това е така, защото в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. /В този смисъл решение № 427/21.07.2009г. на ВКС по гр.д.№ 3255/2008г., ІІ ГО/. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. ЗТПС/отм./ в чл.12, ал.1 изрично предвижда възможността за реално запазване правото на собственост върху определен размер земеделска земя и ако собственикът на такава земя не е бил член-кооператор, не е установено и земята да е била отнета или одържавена, а е била владяна от собственика си до влизане на ЗСПЗЗ в сила, то върху такъв имот правото на собственост не подлежи на възстановяване по реда на този закон, а оттам и не намира приложение разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ. При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК, тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респективно наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже,че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост /вж. в този смисъл решение № 21/04.02.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1327/2009г., ІІ ГО/. Трябва изрично да се отбележи, че не всички земи със земеделски характер, находящи се извън строителните граници на населеното място са били причислявани към държавния поземлен фонд и предавани за ползване на ТКЗС. Когато собственикът на земята не е бил член на ТКЗС, т.е. не е внесъл земята си в ТКЗС, нито тя е била отнета и включена в селскостопанска организация; когато той е продължил владението си върху земята и след образуването и по време на съществуването на ТКЗС, правилата на чл. 86 ЗС (ред. преди изм. ДВ, бр. 31 от 1990 г.) и чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ са неприложими, тъй като собствеността върху тази земя не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ /вж. в този смисъл решение № 942/24.02.2009г. на ВКС по гр.д.№ 2967/2008г., ІⅤ ГО/. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза става ясно, че процесният имот, представляваща земеделска земя, с начин на трайно предназначение лозе, не е бил включен в ТКЗС, ДЗС, АПК, а за него също така няма данни за подадени заявления, за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ. Съгласно заключението на вещото лице имотът се обработвал трайно най-рано от 2006г., когато има и първо заснемане с ЦОФК. Така установените факти обуславят извод, че по отношение на процесния земеделски имот не следва да се прилагат правилата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, не могат да се ползват от придобивна давност приобретателите по сделки със земеделски земи, собствеността върху които се възстанявава на собствениците, притежавали ги преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации. Процесният имот не е бил приобщен към земите на ТКЗС, ДЗС или образувана въз основа на тях селскостопанска организация; не подлежи на възстановяване; нито ищецът противопоставя осъщественото давностно владение спрямо собственик, от когото земята е била отнета, предвид което въведената с чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ забрана за придобиване по давност е неприложима. Неоснователно е възражението на ответника, че придобиването на реалната част от имота по давност е изключено поради забраната на чл. 86 ЗС (ред. 1951-1996г.), както и предвид спирането на придобивната давност, уредено в §1 ЗИД ЗС ДВ, бр. 46, бр. 105 от 2006 г. и бр. 113 от 2007 г. Действително придобивната давност по отношение на имоти общинска собственост е спряна, но тази забрана е неотносима към процесния имот. Имотът не съставлява общинска собственост, нито би могъл да се трансформира в такава по реда на 19, ал. 1, изр. 2 ЗСПЗЗ, тъй като не е обобществена в ТКЗС земя, останала след възстановяване правата на собствениците. С оглед изложеното в предходния абзац неоснователно е и възражението на ответната страна, че в случая била налице забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС за придобиване на имота по давност. Поради недоказаност на възражението на общината за придобиване собствеността на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, установената в разпоредбата на чл. 86 ЗС забрана за придобиване по давност не важи за процесния имот, а нормата на § 1 ЗРЗС е неприложима. Дори да се приеме, че процесният имот е общинска собственост, то същия е бил придобит по давност от ищеца. Аргументите за този извод са следните: С приемането на Закона за собствеността през 1951г. /Изв., бр. 92 от 16.11.1951г., в сила от 17.12.1951г./ е въведена забрана за придобиване по давност на вещи, които са социалистическа собственост. Разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 31 от 1990 г. като придобива следната редакция: Не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази забрана за придобиване по давност на всички вещи държавна и общинска собственост, е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр.33 1996г. в сила от 01.06.1996г., според което само вещи, които са публична държавна или общинска собственост не могат да се придобиват по давност. За вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. 33 от 1996г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата /последният ден на срока/ обаче, давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца като с последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022г. С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г. В мотивите на конституционното решение изрично е изтъкнато, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време продължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От тези мотиви на Конституционния съд следва, че по отношение на давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996г., какъвто е и разглежданият случай, както и за тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. след обявяването на §2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018г. Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020 г. по к.д.№ 5/2019г. по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. С оглед на това тълкуване КС изрично е посочил в мотивите на Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по отношение на §1 ДР ЗС. С обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект. Следователно по настоящото дело не следва да се приложи мораториумът за придобиване на държавни и общински имоти – частна собственост, действал в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. поради обявяване на ЗР на ЗИЗС ДВ бр.9/2018г. за противоконституционен. След като Конституционният съд приема, че с този закон се отнемат придобити вещни права и го обявява за противоконституционен, всеки съд е длъжен да зачете отнетите с противоконституционен закон права, т.е. да не приложи противоконституционния закон по висящите пред него спорове за собственост. Според показанията на свидетелите процесният имот се ползвал от над 40 г. (от 80-те години на 20-ти век) само и единствено от ищеца и неговото семейство. Установи се по делото, че никога не е ползван имотът от ответната общината, като същият представлява обработваемо и поддържано лозе, част от голям лозов масив. Самото процесно лозе е било разграничено от другите лозя чрез боядисването на граничните му бетонови колци с жълта боя. Следователно по делото е доказано владение на процесния имот от ищеца в периода от 01.06.1996г. до настоящия момент. По делото няма никакви данни този имот да е бил владян от Община Благоевград въз основа на съставения акт за частна общинска собственост през 13.02.2025г. и тя да е упражнявала фактическа власт върху имота, поради което с оглед прогласената от КС противоконституционност на §2 ЗР на ЗИЗС ДВ бр.7/2018г. няма законна пречка да се признае правото на ищеца на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС поради осъществено явно и непрекъснато владение в периода от 1996г. до настоящия момент. Ответникът от своя страна не е ангажирал каквито и да е гласни доказателствени средства, които да опровергават извода, че фактическата власт за този период е осъществявана единствено от ищеца, а преди това от неговия дядо по майчина линия А. С., съответно след неговата смърт на ••••••••г. от неговата майка Е. А. С.а. В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде уважен. Относно разноските: При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат поставени разноските, сторени от ищеца във връзка с водене на делото. При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност за претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищецът претендират адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв., с равностойност 818, 07, като с оглед предмета на делото минималният размер на адвокатския хонорар е 1500 лв. (арг. от чл. 7, ал. 5 от Наредбата, съгласно изменение на Наредбата - ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.). Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски хонорари по цитираната наредба и българският съд вече спокойно може да определя и присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. В конкретния случай не са налице причини за намаляване на изплатения хонорар на адвокат М.. Казусът се характеризира с немалка фактическа и правна сложност. Правата на ищцовата страна бяха защитени и в три открити заседания. От значение е обстоятелството, че бяха разпитани и двама свидетели, като бе изслушано и прието и едно експертно заключение. Съобразявайки всички тези обстоятелства, настоящият съдебен н състав преценява, че на адвокат М. наистина се следва справедливо възнаграждение за оказаните услуги, което е именно в размера, фигуриращ в представения от него договор за правна защита и съдействие. Следователно исканото адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Общият размер на разноските възлиза на сумата от 1650 лв., с равностойност 843,63 евро съгласно списъка по чл. 80 ГПК. Предвид подмяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., разноските, присъдени с настоящото решение, следва да се превалутират съгласно чл. 11-13 от ЗВЕРБ, като същите се определят и присъждат само в евро. Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение