Решение № 592 от 10.8.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 2139/2025 г.

Производството е образувано въз основа на подадена искова молба от Б. И. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., адрес за призоваване и съобщения: гр. Б., чрез адвокат Е. А. СРЕЩУ Община Благоевград, представлявана от Кмета М. Б., с административен адрес: гр. Благоевград, пл. „Г. Измирлиев“ № 1. С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че на основание давностно владение, продължило повече от 20 години ищцата е собственик на поземлен имот, находящ се в с. Д., общ. Благоевград, местност „Валого“, с идентификатор № 23652.30.17, имотът, съгласно кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-149/14.03.2019 г. е с адрес: с. Д., общ. Благоевград, местност „Валого“, с площ от 6911 кв. м. (шест хиляди деветстотин и единадесет квадратни метра), с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: седма, с номер по предходен план: 030017, при съседи, имоти с идентификатори 23652.740.9, 23652.151.643, 23652.30.16, 23652.30.5, 23652.30.15, 23652.740.3, 23652.740.2 и 23652.740.1. Направено е искане, за присъждане в полза на ищеца на сторените от нея съдебно деловодни разноски по делото. Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на поземлен имот, находящ се в с. Д., общ. Благоевград, местност „Валого“, с идентификатор № 23652.30.17, имотът, съгласно кадастрална карта, одобрена със заповед № РД - 18 - 149/14.03.2019 г. е с адрес: с. Д., общ. Благоевград, местност „Валого“ и е с площ от 6911 кв. м. (шест хиляди деветстотин и единадесет квадратни метра), с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: седма, с номер по предходен план: 030017, при съседи, имоти с идентификатори 23652.740.9,23652.151.643, 23652.30.16, 23652.30.5, 23652.30.15, 23652.740.3, 23652.740.2 и 23652.740.1. Твърди се, че към настоящия момент, в продължение на повече от 20 години, а именно от 2001г. ищцата продължава да упражнява фактическа власт върху поземления имот с идентификатор № 23652.30.17, явно, спокойно и непрекъснато, без противопоставяне от страна на ответника. Посочва се, че въпросният имот се намира до къщата й в с. Д. и откакто се помни е бил на семейството й, а от повече от 20 години ищцата го използва. Навежда се, че във времето там са били засаждани различни едногодишни култури зеленчукови и растителни; някои от годините е използван и като ливада; засадени били и дървета, които вече са много големи, като и в момента също ищцата използва имота и никой никога не й е пречил да го прави. Ищцата твърди, че предприела действия за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, тъй няма документ за собственост, като подала заявление за издаване на данъчна оценка в Община Благоевград и заявление за издаване на скица в СГКК-Благоевград, за да може след като ги получи, да подаде молба декларация до общината, с която да й бъде издадено удостоверение, че този имот не е общинска собственост. Излага се, че ищцата е депозирала молбата-декларация в Деловодството на Община Благоевград и когато получила удостоверението установила, че за процесния поземлен имот с идентификатор № 23652.30.17 по КК на с. Д., общ. Благоевград, местност „Валого“ е издаден от страна на Община Благоевград Акт за общинска собственост № 14426/14.03.2025г., т.е. по времето когато е започнала процедурата за снабдяването й с нотариален акт. Навежда се, че в тежест на ответника по иска е да установи откога и на какво основание имотът е станал частна общинска собственост преди съставянето на цитирания акт за общинска собственост. Към исковата молба са представени писмени документи. С Разпореждане с рег. № 3392 от 01.10.2025 година съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК. Изпратеното съобщение до ответника по реда на чл.52, ал. 2 ГПК е връчено по имейл на 02.10.2025 година. В законоустановения срок, ответната страна по делото е депозирала писмен отговор. В същия ответникът навежда, че оспорва твърдението, че ищеца е собственик на процесния поземлен имот. Твърди се, че Община Благоевград е собственик на претендирания поземлен имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и 7 от Закона за общинската собственост и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ; на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ; на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./. Излага се, че във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които не са заявени в законните срок и не са възстановени по реда на ЗСПЗЗ, като провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на Общината, при което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган решение. Твърди се, че за процесният имот това решение е Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10-121/28.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Благоевград. Излага се, че общината не е участник в процедурата по определяне на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, която е от компетентността на друг административен орган - комисия, назначена от директора на областна дирекция „Земеделие“ и се извършва при изчерпателно уреден законов ред, като определянето на имотите, останали след възстановяването на правата на собствениците от комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е предвидено пряко в закона. В случая се посочва, че комисията е назначена по предвидения в закона ред, в състава и са включени членове съобразно изискванията на чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ и решението е взето с абсолютно мнозинство. При постановяване на решението се твърди, че комисията се е съобразила изцяло с данните по чл.45в, ал.2 от ППЗСПЗЗ, а именно съобразила е решението си с извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и с картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ за землищата на община Благоевград, и в решението е отбелязала и начина на възстановяване на собствеността върху имотите, така както изисква нормата на чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ. Излага се, че протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ може да бъде преразглеждано при условията на чл. 45в ал. 9 от ППЗСПЗЗ при откриване на закононарушения, нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение по искане на МЗХГ или на заинтересуваните лица в срок от една година от откриване на новите писмени доказателства, но не по-късно от две години от влизане в сила на протокола по чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, като се твърди, че такава процедура за процесния имот не е проведена от заинтересованите лица. Навежда се, че след влизане в сила на плана за земеразделяне, одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници и решението на комисията, същите придобиват стабилитет и пораждат целените от закона правни последици. Като влязъл в сила административен акт, издаден от компетентен орган, съобразно законово установена процедура, се излага, че посоченото протоколно решение е напълно законосъобразно и се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразените с него обстоятелства, а именно, че процесният имот е имал качеството на земеделска земя, която е подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ, но за нея не са постъпили реституционни претенции от бившите собственици, поради което е собственост на Община Благоевград. Цитира се, че съгласно разпоредбата на чл. 45г от ППЗСПЗЗ за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се съставят актове за общинска собственост, в които като основание за съставянето им се вписва протоколното решение на комисията. Твърди се, че с Акт за общинска собственост № 14426/14.03.2025 г. поземлен имот с идентификатор 23652.30.17 по КККР на с. Д., м. Валого, със стар планоснимачен №030017 по КВС на с. Д., общ. Благоевград, с площ 6911 кв.м., на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59, ал. 1 от ЗОС и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, е актуван като общинска собственост, а съгласно Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, процесният имот е включен в Приложение № 1 за земи - общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землището на с. Д., като процесният имот е посочен под № 232 - имот 30017, с площ: 6911 кв.м., начин на трайно ползване: нива, начин на възстановяване: в съществуващи СРГ. Навежда се, че от извършените и представени справки в КАИС по отношение на имоти с идентификатори: 23652.30.17, 23652.30.13 и 23652.30.15 се установява, че поземлен имот с идентификатор 23652.30.17 представлява земеделска земя, находяща се в с. Д., м. Валого, общ. Благоевград с НТП: нива, с площ от 6911 кв. м., стар №030017, вид на собствеността: Общинска частна. На следващо място, се посочва, че от извършените и представени справки в КАИС и КВС се установява, че съседните, на процесния, два имота с идентификатори 23652.30.13, 23652.30.5 и 23652.30.15 по КККР на с. Д., са възстановени стари реални граници, както следва: Поземлен имот с идентификатор 23652.30.13 по КККР на с. Д., със стар пл. №030013 по КВС е възстановен с Решение на ПК №Л-1 от 08.10.1998 г., а поземлен имот с идентификатор 23652.30.15 по КККР на с. Д., със стар пл. №030015 по КВС е възстановен с Решение на№Л-1 от 08.10.1998 г. С оглед на горното ответникът посочва, че се установява, че земите от този масив са подлежали на възстановяване и са възстановени на заявилите ги в срок бивши собственици, в стари реални граници, като земите, за които не е подадено заявление за възстановяване, какъвто е процесният имот с идентификатор 23652.30.17 по КККР на с. Д., представляват остатъчен фонд, останал след възстановяване на всички заявени в местността имоти и са общинска собственост по силата на закона. Посочва се, че обект на изследване от ОСЗ са всички земеделски земи за съответното землище, независимо дали са били внесени в ТКЗС или други подобни организации, в каквато насока е и нормативното правило, уредено в чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ /в последната редакция/, който предписва, че се възстановяват правата върху земеделските земи, които са притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. При проследяване редакциите на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ според ответника се налага изводът, че първоначално възстановяването на собствеността е обусловено от включването на земите в съответните селскостопански организации, но след последната редакция, по този ред се възстановява собствеността върху земи, които към момента на обобществяването са били със земеделско предназначение и характер, независимо от това дали са били включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Съгласно чл. чл. 15, ал. 6 (Нова ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ППЗСПЗЗ, земи, които не са били внесени в ТКЗС или ДЗС, се възстановяват на собствениците им. В тази връзка се цитират и мотивите в Решение № 7/19.06.1995 г. по к. д. № 9/1995 г. на Конституционния съд, с което е обявено за противоконституционно изменението на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ от 1995г. където КС е изследвал хипотезите, в които земите не са включени в посочените организации, защото след образуване на ТКЗС са били отнети от собствениците, или включването им не е отразено в опис-декларациите за приемане на член-кооператорите, като е приел, че и в тези хипотези земите подлежат на възстановяване. На практика с това решение се посочва, че КС е приел, че нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ е имала сегашния обхват и преди изменението. В този смисъл се цитира и съдебната практика: Определение № 503/11.06.2010 г. по гр.д. № 47/2010 г. на ВКС, I г.о. - „ За да подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, необходимо и достатъчно е имотът да е имал земеделски характер, а дали е станал част от кооперативното земеползуване поради внасянето му в ТКЗС от член кооператор, или е обобществен по друг начин, в това число и чрез фактическото му завземане от селскостопанската организация, е без правно значение.“ Излага се, че посоченото се потвърждава и от самата административна процедура по възстановяване на собствеността, при която се е изследвало само наличието на собственост върху земите преди образуването на ТКЗС и др., което се е установявало не само с опис декларации за внасяне на земите, а в много случаи само въз основа на емлячни регистри, без да се изследва дали земята е внесена в ТКЗС. В тази връзка се иска от съда да се има предвид, че едва при представяне на доказателства за собственика на земята преди образуването на ТКЗС може евентуално да се изследва дали земята е била внесена, отнета или кооперирана и то при условие, че може да се установи идентичност на внесените от лицето земи с настоящите имоти, като без такива данни - за собственика на земята преди образуване на ТКЗС, е невъзможно пряко да се установи дали земята е била внесена, отнета или включена в кооперативно земеползване. С оглед на горното се твърди, че след като процесният имот е имал земеделски характер преди образуване на ТКЗС, ДЗС и други подобни организации, същият попада в обхвата на ЗСПЗЗ. В случая се посочва, че ищцата не твърди и не представя доказателства, че имотът е бил собственост на конкретно лице преди масовизацията на земеделските земи. Твърди се, че процесният поземлен имот с идентификатор 23652.30.17 по КККР на с. Д., м. Валого, номер по предходен план: 030017, е представлявал и представлява земеделска земя, поради което, както се посочи попада в обхвата на ЗССПЗЗ. На следващо място се твърди, че придобиването на правото на собственост върху процесния имот с идентификатор 23652.30.17 по КККР на с. Д. от Общината на основание по чл. 19 ЗСПЗЗ и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е станало по силата на закона, а на следващо място, че процесният имот с идентификатор 23652.30.17 по КККР на с. Д. е общинска собственост на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в първоначалната редакция до 05.11.1999г./, според която общинска собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен. Посочва се, че е аналогична разпоредбата на чл. 6 от ЗС /в първата му редакция до ДВ бр. 77/07.09.1991г./, съгласно който държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Навежда се, че при отразяването на имота в одобрената КВС за същия не са налице данни да е собствен на конкретно лице, като в цялата процедура по установяване собствениците на земеделските земи, подробно разписана в ЗСПЗЗ и правилника по прилагането му, за процесния имот не са установени собственици — същите не са заявили възстановяване на притежавани от тях земи, не са се явили при анкетиране и т.н., същевременно не са установени собственици, които са запазили собствеността и владението върху своите земи. С оглед на горното се твърди, че общината е станала собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в първоначалната редакцията до 05.11.1999г./, според която общинска собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен. Оспорва се твърдението, че ищцата е владяла поземлен имот с идентификатор 23652.30.17 по КККР на с. Д., м. Валого, общ. Благоевград, като се излагат съображения в тази насока. Твърди се, че в случая за ищцата не са налице признаците /както обективния така и субективния/, съставляващи владението, не е налице нито фактическата власт на имота „Corpus possesionis”, нито субективния елемент, изразяващ се в държането на вещта като своя. За да се приеме, че са започнали да владеят процесния имот с идентификатор 23652.30.17 по КККР на с. Д., се твърди, че ищцата следва да докаже, че достатъчно ясно е изразила пред Общината своите намерения да отхвърли правата й върху имота. Предвид факта, че ищцата не излага твърдения в посока на обстоятелството, че процесният имота е своен спрямо физическо лице, според ответника може да се направи обоснованият извод, че същият е своен спрямо държавата, респективно общината, а разпоредбата на чл. 86 от ЗС предвижда забрана за придобиване по давност на държавна, респ. общинска собственост, в каквато насока се посочва, че е трайната съдебна практика на ВКС. Освен това, се навежда, че в случая следва да се вземе предвид и нормата на чл. 45в, ал. 10 от ППЗСПЗЗ /нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г./, съгласно която към общинския поземлен фонд по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ безвъзмездно са предадени в собственост земеделски земи, определени с протокол на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, пр. 2 от ЗОС, земите от общинския поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. Тази забрана е въведена с измененията в ЗОС с ДВ бр. 54 от 13.06.2008 г. и на практика е през времето, в което е бил в сила наложения мораториум с § 1 от ЗД на ЗС. Посочва се, че е аналогична разпоредбата на чл. 24, ал 7 от ЗСПЗЗ, съгласно която земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност, която разпоредба е специална по отношение на чл. 86 ЗС. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване, като тези земи са част от държавния поземлен фонд. За пълнота на изложението, ако не бъде прието общината да е придобила собствеността въз основа на горепосочените основания, се иска от съда да се разгледа хипотезата на чл. 6 от ЗС /ДВ бр. 92/16.11.1951г./ и с оглед липсата на данни процесният имот да е бил собственост на конкретно лице преди колективизацията, то следва да се приеме, че същият е бил държавна собственост. Имотите, за които няма данни за собственик, се твърди, че се считат за държавни по силата на самия закон - чл. 3 от ЗДИ /отм./, а впоследствие и по силата на чл. 6 от ЗС. Земята, която към влизане в сила на ЗСПЗЗ е заварена като такава със земеделски статут по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и с неустановен собственик, по арг. на чл.6 от ЗС /в редакция към 1951 г./ и при липса на данни, че имотът подлежи на реституиране по реда на чл. 14 от ЗСПЗЗ, се посочва, че са налице в кумулативност материалните предпоставки на чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ, според която разпоредба имотът е държавна собственост. Следователно в държавния поземлен фонд се сочи, че се включват земи, които и понастоящем служат за земеделско производство и не са подлежали на земеделска реституция /решение № 79/12.06.2017г. на ВКС по гр.д.№3792/2016г., 1 г.о., ГК/. С оглед посочените норми на специалния закон според ответника се установява, че земеделските земи, заварени от ЗСПЗЗ, които не подлежат на възстановяване са държавна собственост и са част от ДПФ, а земите, които подлежат на възстановяване и не са възстановени на бившите собственици, са общинска собственост и част от ОПФ. От всички изложени хипотези се твърди, че дори ищцата да е владяла процесния имот от 2001 г. до настоящия момент, то в нейна полза не е могъл да изтече давностният срок, тъй като през целия период са били налице законови пречки за това. Предвид гореизложеното, се иска от съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Към отговора на исковата молба са приложени писмени документи. С определение рег.№ 2164/01.12.2025г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора. В съдебно заседание ищцата редовно призована се явява лично и се представлява от упълномощен представител, който поддържа подадената искова молба, ангажира гласни доказателства, по същество пледира за нейното уважаване. Ответникът редовно призован се представлява от пълномощник, който оспорва предявения иск. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза и е прието заключение на вещо лице, като са събрани и гласни доказателства. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Във връзка с подадено от ищцата Б. И. Д. заявление до община Благоевград относно заверка на молба-декларация за признаване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка за поземлен имот с идентификатор № 23652.30.17 по КККР на с. Д., с площ от 6911 кв.м. е издадено удостоверение изх. 189/24.03.2025г. от Общината, че имотът е актуван с акт за общинска собственост № 14426/14.03.2025 г. От удостоверение № 94Б-00-29/02.04.2025г. издадено от Областен управител на Област Благоевград се установява, че за процесния имот не е регистриран акт за държавна собственост издаден от Областния управител след 01.06.1996г. Видно от акт за частна общинска собственост № 14426/14.03.2025 г. се установява, че Поземлен имот с идентификатор 23652.30.17 по КККР на с.Д., с площ от 6911, кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята 7, е актуван като общински на основание чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7 /придобит по друг начин определен в закон, чл.59, ал.1 от ЗОС, чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. Със заповед № РД-10-121/28.07.2008 г. на Директора на областна дирекция "Земеделие" Благоевград е одобрено протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19 от ЗСПЗЗ , назначена със заповед № РД-10-079/13.06.2008 г. на Директора на ОДЗ Благоевград, относно определените имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в няколко землища, сред които и в землището на с.Д.. В това протоколно решение е включен и имот под номер 232, с номер на имота 30017, начин на трайно ползване нива от 6911 кв.м., с начин на възстановяване в съществуващи СРГ. Видно от регистър на имоти и други кадастрални единици по вид собственост към 22.02.2012г. е отразено, че имота е общинска собственост. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че съобразно ЕТК от 1964г., с данни в т.нея по карти от 1962 г., процесния имот е означен с контур в зелен цвят. Поземлен имот с идентификатор 23652.30.17 по КККР на с. Д. е с трайно предназначение „Земеделска територия“. Вещото лице е посочило в заключението, че няма налични данни от които да се установи, че имотът е внасян в АПК, ТКЗС, ДЗС или други подобни организации. Установил е, че картата на имотите в съществуващи Стари реални граници /СРГ/ и регистъра към нея, за з-ще с.Д., е изработена след идентифициране и показаните на място граници, по график за съвместно уточняване границите на земеделските земи, обявен в ДВ бр.47 от 10.06.1994 год. Изработената карта и регистъра на имотите в съществуващи стари реални граници са обнародвани в ДВ бр.80 от 14.07.1998г. Одобреният коригиран План за земеразделяне /ПЗ/, е обявен в ДВ бр.97 от 16.11.1993 год. Частични изменения на одобрения ПЗ и въвод във владение по тези изменения са публикувани с ДВ, бр.53 от 11.07.1999 год. Изработеният план за възстановяване на горите и земите от горския фонд, е обявен в ДВ, бр.62 от 28.07.2000 год. /Приложение № 3-1 към експерт./, с даден срок за писмени възражения от 14 дни. Към датата на въвеждане на цифровите данни на изработената и приета КВС, в приетия официален цифров вид на картата, т.н. FERMA /сега ZEM- файл/ - 22.10.1998 год.. за з-ще с. Д., в масив № 30 по КВС, присъства процесния имот с № 30.17, с площ от 6.911дка, местност „Валого“, записан по начин на възстановяване „съществуващи стари реални граници“, във вида показан на извадка от картата /Приложение № 5 към експерт./, записан като Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Вещото лице е посочило, че видно от Приложение№6 към експертизата, копие от „РЕГИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ, ГОРИ И ЗЕМИ в ГФ“ за землище село Д., имот номер 30.17 присъства, с начална регистрация 22.10.1998г. Вещото лице е установило, че за съседните от юг имоти, са налице данни за възстановяване право на собственост върху земеделски земи на частни физически лица, с начин на възстановяване - „Стари реални граници“. Изработената карта и регистъра на имотите в съществуващи стари реални граници са обнародвани в ДВ бр.80 от 14.07.1998г.,/Приложение №2 към експерт./ , като процесният имот попада в обхвата на Картата на имотите в съществуващи Стари реални граници /СРГ/. Вещото лице е установило, че има пълна идентичност между границите на имот №030017 по КВС и границите на поземлен имот с идентификатор 23652.30.17 по Кадастрална карта, т.е. имот №030017 по КРС е идентичен с ПИ 23652.30.17 по КК. От направената проверка в ОС „Земеделие“ - Благоевград вещото лице е установило и посочило, че за процесния поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 23652.30.17 няма подавани заявления за възстановяване от страна на частни лица, с приложени документи за бивша собственост, като земеделска земя, няма провеждани процедури по възстановяване, и няма постановявани предварителни решения за признаване правото на собственост или окончателни такива за възстановяване правото на собственост, включително и от ищцата. От показаното на Приложение №6 към експерт, копие - извадка от „РЕГИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ, ГОРИ И ЗЕМИ в ГФ“ за землище село Д., - пълна история на имот 30.17, е видно, че партидата на имота е открита на 22.10.1998г., с начална регистрация като „Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ“, т.е. „Неустановен собственик“; на 13.11.2009год. е направена промяна в собствеността на имота, като за собственик е вписан: ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, с документ за собственост: Заповед на директора на ОД“Земеделие“ по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ одобряваща протоколно решение на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ №РЗ-10-121 от 28.07.2008г. Последно изменение в данните за собственост е регистрирано на 07.05.2025г., чрез вписване на документ за собственост“ Акт за частна общинска собственост №34 от26.3.2025г. издаден от служба по вписванията; В одобрената със заповед №РД-18-149 от 14.03.2019г. КККР за з-ще с. Д., собствеността на имот с идентификатор 23652.30.17 първоначално е в съответствие с данните в КВС, а впоследствие за документ за собственост е вписан АЧОС №34 от 26.03.2025г. Вещото лице е установило, че фактическото състояние на имот с идентификатор 23652.30.17 по КККР на с. Д. към настоящия момент е следното: имотът е ограден с ограда от бодлива тел на бетонови и дървени колове, примесена с жива растителност - храсти; имота представлява ливада, с многогодишни овощни дървета; в границите на имота е налична селскостопанска сграда - „плевня“ - в имота са налични многогодишни, единични овощни насаждения от ябълки, сливи, орехи и др.; Визуална представа за състоянието на имота вещото лице посочва, че може да се придобие от представения на Приложения №№ 10-1, 10-2, 10-3 и 10-4 към СТЕ снимков материал, направен при огледа на място. На дата 18.07.2005 год., т.е. първата дата от която сателитните снимки на Google, в обхват земл. с.Д. стават достъпни за общо ползване, може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 11-1 към експерт./, в която контура на имота, е показан с червени линии. Видно от Приложението, имотът представлява територия - ливада, засадена с трайни насаждения - овощни дървета, като в източния край е налична стопанска постройка - плевня. През периода 2009г.- 2014 - 2025г. /Приложения №№11-2, 11-3 и 11-4/, състоянието на имота е непроменено, като имотът представлява територия, засадена с трайни насаждения - овощни дървета, с различна гъстота през периода, а свободната площ представлява ливада. От съдържанието на картата се потвърждава извода, че процесният имот 23652.30.17, през периода 2011г,- 2022г, представлява „овощна градина“ и „ливада“, с налична в източния край стопанска постройка. По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели от страна на ищцата. От показанията на свидетелката Л. Б. се установява, че имотът за който се води делото е до къщата на ищцата в с.Д., като мъжът и е помагал да се коси ливадата. Свидетелката сочи, че имотът е голям около 5/6 декара, под наклон, като в него има и плевня и дървета. В плевнята слагали изсушено сено. Имотът преди това се стопанисвал от родителите на ищцата. В имота има стари дървета – сливи, круши и един орех, и по – млади. Свидетелката установява, че имота е ограден с бодлива тел. Твърди, че Б. си гледа козички, като в имота има кошари, гледа кокошки, които пасат в имота. Свидетелката сочи, че съпругът и е ходил да коси имота. Посочва, че имотът служи за двор на къщата като там се пускат и животните да пасат. От показанията на свидетелката Ст. се установява, че имотът се намира в с. Д., махала В., като представлява нива с плевня, имат и овощни дървета там. Имотът е голям около 6-7 дка, като къщата на Б. е в съседство с имота. Свидетелката сочи, че Б. има животни овце и кози, които пасат в този имот. Има плевня в имота и овощни дървета – сливи, орехи, круши. Свидетелката установява, че преди Б. имотът се ползвал от нейните родители. Свидетелката сочи, че имотът има телена ограда с дървени колчета, която е поставена много отдавна. Установява, че Б. не е имала спорове с никого за този имот. При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи: Предявения иск е с правно основание чл.124 от ГПК. В процесуална тежест на ищеца по делото съобразно чл. 154 от ГПК е успешното провеждане на пълно и главно доказване наличието на обективните и субективни признаци на владението, при осъществяване на фактическа власт върху спорния недвижим имот, за период по- дълъг от 10 години, за придобиване на собствеността върху процесния имот на заявеното с ИМ оригинерно основание- придобивна давност. Владението според чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен- намерението да се държи вещта като своя (animus). Обективният признак е характеристика на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност/факт/ за непосредствено въздействие върху вещта. Субективният признак е характеристика на едно субективно/лично/ поведение на владелеца- да се държи вещта като своя, със съзнанието на владелеца че той е собственик- титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно, субективно състояние и за неговото доказване, законодателят е установил законовата презумпция на чл. 69 от ЗС, според която- „предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго”. Презумпцията е установена в полза на владелеца, като тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си- т.е. презумпцията размества тежестта на доказване. Владението не може да бъде скрито, то трябва да е явно и несъмнително, а това изисква лицето което упражнява фактическа власт, да даде външна изява чрез предприемането на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато (така Решение № 136/16.06.2014г. по гр.д.№ 436/2014г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой, пред всички лица, включително и държавни органи, съответната община. В този смисъл, съгласно задължителните разяснения в ТР № 4/2012г. на ОСГК на ВКС, "за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право, в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност, като до момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие правото на собственост". Придобивната давност на която ищецът се позовава по настоящото дело, съгласно чл. 79 ЗС е сложен юридически факт, който включва действията на началното установяване на владение, т. е. на фактическото господство върху имота с намерението да се свои, по нататъшното постоянно поддържане на така установеното фактическо владение и действията, чрез които постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността. Владението следва да е явно, безспорно и непрекъснато, като следва да е противопоставимо на собственика на имота. Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща изтичането на определения от закона период от време/повече от 10г./, през който упражняването на фактическата власт върху имота да е продължило. Без значение за давността е поради каква причина е завладян чуждия имот и е започнало упражняването на фактическа власт върху него, с намерение за своене. За правилното решение по настоящото дело от съществено значение е установяването на характера на процесния имот – земеделски или селищен, дали същият е бил отчуждаван, внасян в ТКЗС, дали собствениците и ползвателите са били членове на ТКЗС, както и всички факти, относими към приложението на чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 2 от ЗСПЗЗ определя основните белези на един имот, за да има същият характер на земеделски, а именно: имотите, които са предназначени за земеделско ползване и едновременно с това не се намират в границите на населени места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план, или околовръстен полигон, не са включени в горски фонд и не са застроени със сгради на промишлени предприятия, почивни, или здравни заведения, религиозни общности, или други обществени организации, нито представляват дворове, или складови помещения към тях. Законодателят е определил с нормата на чл. 2 приложното поле на ЗСПЗЗ като изхожда от сегашното състояние на имотите, а с нормата на чл. 10 от ЗСПЗЗ, е дефинирал кои имоти подлежат на реституция, като е изходил от различни хипотези към момента на колективизацията. Следователно при преценката дали конкретен имот подлежи на реституция по ЗСПЗЗ следва да се изхожда както от правилото на чл. 2 от ЗСПЗЗ, т. е. от местонахождението му към настоящия момент, така и от статута му и конкретната хипотеза, при изследване на въпроса дали е обобществен към момента на кооперирането на земята. В настоящия казус ищцата твърди, че е собственик на процесния имот на основание давностно владение с начална дата 2001г. до настоящия момент. Ответната община претендира, че имота е общинска собственост- определен и предаден на община Благоевград като земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ . Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва и управлява земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Следователно, по силата на закона общината придобива правото на собственост върху земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ . Това са земеделските земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ (които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 от ЗСПЗЗ ), но не са били заявени за възстановяване в предвидения от закона срок. Предвид направените от ответника възражения срещу заявения от ищцата придобивен способ следва да се установи какъв е бил статута на имота към момента на започване на упражняване на фактическа власт върху него, както и статута му към настоящия момент и дали с оглед на този статут съществува законна забрана за придобиването му от ищцата. Установи се от представените писмени доказателства и от приетата по делото експертиза, че с протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на Комисията по чл.19, ал.2 са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища на община Благоевград, като имот с номер №30.17 по КВС е включен в списъка на регистрираните земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Установи се, че в съседство на процесния имот са налични земеделски земи с възстановено право на собственост в стари реални граници. Вещото лице е посочило, че е налице пълна идентичност между границите на имот № 030017 по КВС и границите на поземлен имот с идентификатор 23652.30.17 по кадастралната карта. Предвид така установените обстоятелства съдът намира, че процесния имот представлява земеделска земя, подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ (фактически обобществена земеделска земя за кооперативно земеползване), за която не е подавано заявление в законните срокове за възстановяване на собствеността от бивш собственик, нито искане за изкупуване от лице, на което е била предоставена за ползване, поради което е станала общинска собственост, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ . При липсата на заявени реституционни претенции и на установен собственик, съдът намира, че имота попада в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, като част от остатъчния поземлен фонд, който преминава в собственост на общината по силата на закона. Този извод се подкрепя и от влезлите в сила административни актове протоколни решения на комисията по чл. 19 ЗСПЗЗ, които се ползват с материална доказателствена сила относно удостоверените с тях обстоятелства и не са оборени по съответния ред. Наред с това, напълно обосновано е и приложението на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ като самостоятелно придобивно основание. От събраните доказателства не се установява процесният имот да е принадлежал на държавата, физическо или юридическо лице към релевантния момент, поради което същият попада в категорията на земеделските земи без установен собственик, който по силата на закона става общинска собственост. Твърденията за различно фактическо ползване или за допуснати грешки не могат да дерогират правните последици на влезлите в сила административни актове при липса на проведена процедура по тяхното изменение. Събраните доказателства категорично установяват земеделския характер на имота към релевантния момент 1991г., а липсата на данни за собственик и на реституционни претенции обуславя именно приложението на специалните разпоредби на ЗСПЗЗ, уреждащи правния режим на такива имоти. Предвид установения статут на процесния имот към датата на установяване на фактическата власт от ищцата, а именно имот по КВС, с оглед императивната норма на чл. 7, ал. 1 от ЗОбС, земите от общинския поземлен фонд не могат да се придобиват по давност, а се установи, че процесния имот е включен във фонд на общината по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ . Следователно, ищцата не е могла да придобие собствеността върху процесния имот поради съществуваща по закон забрана за придобиването му. Изхождайки от гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Относно разноските: Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер общо на 971,45 евро за възнаграждение на вещо лице и 102, 26 евро-за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК 79, ал. 1 от ЗС, съдът