Решение № 129 от 1.7.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 224/2026 г.

ОТМЕНЯ присъда № 2/15.01.2026г., постановена по НОХД № 273/2024г. по описа на Окръжен съд- Хасково и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Хасково.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

С настоящото ОМ изразявам несъгласието си със становището на мнозинството на съдебния състав, че е допуснато съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, изразяващо се в нарушаване на принципа на „неизменност на състава на съда“, което води като резултат до отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Няма спор по приетите от мнозинството факти по движението на съдебното производство, а именно: НОХ дело № 273 по описа за 2024 година на ОС-Хасково е образувано по повод внесен от ОП-Хасково обвинителен акт срещу Л. Х. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1, б. „б“,, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 от НК. Проведени са три разпоредителни заседания, в които ход на същото не е даден, поради нередовното призоваване на подсъдимия, за когото е установено, че е напуснал пределите на страна и е с местонахождение в Р Турция. Тези данни са били известни още на фазата на ДП, което е наложило обявяване на Х. за ОДИ в продължение на две години. За проведеното на 14.03.2025 г. разпоредително заседание подсъдимият Х. е бил доведен от служители на ОЗ „Охрана“-Хасково. В същото са му били връчени преписи от обвинителния акт и от разпореждането на съдията докладчик, като е било открито производство по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК и му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Делото е било отложено за провеждане на РЗ на 24.04.2025 г. В проведеното на същата дата РЗ съдът е приел, че на досъдебното производство са били допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, касаещи съдържанието на обвинителния акт, с което е било нарушено правото на защита на обвиняемия да разбере в какво е обвинен, което е довело до прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, на осн. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. Това определение е било протестирано от прокурора пред АС-Пловдив, като същото е отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. След връщане на делото от въззивната иинстанция- на 17.06.2025 г. (а не на 14.03.20205 г, както е посочено в мотивите на решението) е проведено разпоредително заседание пред първоинстанционния съд. С определението, приключващо разпоредителното заседание, съдът се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК. Били са конституирани частни обвинители, като е бил привлечен резервен съдебен заседател. Делото е било отложено за разглеждане в съдебно заседание по общия ред. Следва да се отбележи, че от образуване на делото до 17.06.2025 г. всички разпоредителни заседания, вкл. тези, по които не е даден ход, са проведени в състав: съдия Красимир Димитров (председател) и съдебни заседатели- Ивелина Бабаяшева и Славчо Славов). След протокола от проведеното разпоредително заседание е приложен протокол за избор на резервен съдебен заседател (л. 224, т. 2 от съд. производство), от който се установява, че на 23.06.2025 година, на принципа на случайния подбор, е избран такъв – Милена Дякова. В проведеното на 02.07.2025 г. съдебно заседание на мястото на съдебния заседател Ивелина Бабаяшева е взел участие определеният резервен такъв- Милена Дякова, която е участвала в състава на съда до приключване на съдебното производство пред първоинстанционния съд – с постановяване и обявяване на присъдата. В протокола от заседанието на 02.07.2025 г. изрично е посочено, че попълването на съдебния състав с резервния съдебен заседател се дължи на неявяването на съдебния заседател Ивелина Бабаяшева.

При така установените факти е несъмнено, че в съдебно заседание делото е разгледано и решено в съдебен състав различен от този, който е решил въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК в разпоредителното заседание (в съдебното заседание е встъпил съдебният заседател Милена Дякова на мястото на Ивелина Бабаяшева). Основният спорен въпрос е допуснато ли е отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, което се изразява в нарушаване на принципа на „неизменност на състава на съда“, довел до постановяване на присъдата от незаконен състав?

Преди да изложа своите аргументи в подкрепа на тезата, че не е нарушен принципа за неизменност на състава на съда, върху който е изградена крайната теза на мнозинството на настоящия състав, намирам за необходимо да отбележа, че съм запозната както с посочената в мотивите на настоящото решение съдебна практика на ВКС, така и с изразеното становището в посочената статия.

Изцяло споделям правните изводи на мнозинството от съдебния състав, че нормалния ход на съдебното производство е същото да бъде разгледано от разпоредителното заседание до приключването му с постановяване на присъда от един и същ съдебен състав. Привличане на резервен съдебен заседател, респ. резервен съдия, по същността си е отклонение от обичайното развитие и се налага по дела с фактическа и правна сложност, чиято продължителност на съдебното производство се очаква да надхвърли обичайната такава по различни обективни причини. Този въпрос може да бъде поставен за обсъждане и решен именно в разпоредителното заседание- нито в предходен, нито в последващ момент, т.е. от състава на съда (не еднолично от съдията-докладчик ), в открито съдебно заседание с участието на страните. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 5, предл. 2 от НПК налага извод, че участието на резервен съдебен заседател по делото може да се осъществи едва в стадия на същинското съдебното заседание, като същият се определя поименно на принципа на случайния подбор, чрез електронно разпределение, след датата на проведеното РЗ и само тогава, когато с определението, приключващо този стадий е бил привлечен такъв.

Мотивите на мнозинството са, че съгл. чл.258, ал.1 НПК, делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването, т.е. от разпоредително заседание (каквато е несъмнено и практиката на ВКС), до приключване на съдебното заседание, а това изискване, от своя страна, е пряко свързано с правилото за непосредственост на чл.18 НПК, според което съдът основава решенията си върху доказателствени материали, които са събрали и проверили лично (т.е. непосредствено).

Не оспорвам извода, че принципа за непосредственост, залегнал в нормата на чл. 18 от НПК, изисква един и същ съдебен състав да участва при събирането, проверката и оценката на събраните по делото доказателства. Следва обаче да се обърне внимание на систематическото място на разпоредбата на чл. 258 от НПК- „Неизменност на състава на съда“, която е в глава двадесета „Съдебно заседание“, раздел „Общи положения“. В същото време нормите, регламентиращи насрочването и провеждането на разпоредителното заседание са включени в глава деветнадесета „Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“. Следователно, законодателят ясно е разграничил двата стадия в съдебната фаза - този на подготвителните действия за съдебно заседание (разпоредителното заседание) и същинското съдебно заседание. Именно в стадия на подготвителните действия, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1, т.5 НПК, се обсъжда и решава въпроса за необходимостта от привличането на резервен съдебен заседател.

В подкрепа на горната теза е и разграничението на двата стадия в нормата на чл. 248, ал.4 НПК, че в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Това решение на законодателя е логично, защото тези дейности се извършват именно във фазата на същинското съдебно заседание, а не в разпоредителното такова, именно защото има характер на подготвителен стадий.

Както бе посочено по-горе, резервният съдебен заседател не би могъл да участва в проведеното разпоредително заседание, защото именно в този стадии (подготвителен) се обсъжда и решава въпросът за необходимостта от привличане на такъв, респ. резервен съдия. Становището на мнозинството на съдебния състав би довело до извод, че във всички случаи (и без значение от броя на проведените съдебни заседания на които е присъствал резервният съдебен заседател) съдебното производство следва да се върне отново на фазата на разпоредителното заседание (второ такова), когато резервният встъпва в основния състав на мястото на друг съдебен заседател. Тази теза е неприемлива, защото изцяло обезсмисля „присъствието“ на резервния съдебен заседател при разглеждане на делото, за което получава възнаграждение от бюджета на съда. Обезсмисля се като цяло и самия институт на резервния съдебен заседател, респ. на резервен съдия, което категорично не считам, че е волята на законодателя.

Тезата, че неизменността на състава на съда е от разпоредителното заседание до приключване на съдебното заседание с обявяване на съдебен акт (присъда), с аргумент, че е недопустимо да бъде обвързан съставът, който решава делото по същество, с произнасянето от друг съдебен състав по въпросите по чл. 248, ал. 1, т.т. 1-8 от НПК, не намира подкрепа и в нормата на чл. 260, ал. 2 от НПК. По силата на същата, резервният съдебен заседател „присъства“ при разглеждане на делото от началото до края на съдебното заседание, но не взема участие в съвещанията на съдебния състав и в решаване на въпросите по делото, а встъпва на мястото на друг съдебен заседател, който не е в състояние по обективни причини (напр. поради смърт) или е възпрепятстван продължителен период (напр. тежко заболяване, продължително отсъствие от страна и др.) да участва в състава на съда. В тези случаи съдебният състав, в който вече е встъпил резервният съдебен заседател, също е обвързан от взетите решения по въпросите свързани с делото, но тъй като същият е присъствал при събирането и проверката на всички доказателства, законът му дава право да замести съдебен заседател от първоначалния състав „с всички права на член от състава и разглеждането на делото продължава“ (чл. 260, ал. 3 НПК), в т.ч. има право да участва при обсъждане и решаване на въпросите по движение на делото и по чл. 301 от НПК при постановяване на присъдата.

В обобщение, становището ми е, че изискването за неизменност на съдебния състав, по смисъла на чл. 258 НПК, касае разглеждането на делото от един и същ състав на съда именно в същинското съдебно заседание, след като в разпоредителното е направена преценка за неговото привличане, поради което при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд този принцип не е нарушен.

Поради изложеното, не считам, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Пред ОС-Хасково се е развило пълноценно съдебно следствие, в което всички страни в съдебното производство са упражнили своите права. Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на подсъдимия и частните обвинители, както и по протест на прокурора, но във всички тях е отправено искане за намаляване, респ. увеличаване размера на наложеното от ОС-Хасково, поради което становището ми е, че въззивната инстанция следваше да се произнесе по същество на исканията в протеста и жалбите на страните. Връщането на делото за ново разглеждане не е в интерес нито на правосъдието, нито на страните. Новото разглеждане на делото ще доведе до забавяне приключването на наказателното производство, а за частните обвинители повторното участие в съдебното производство би било, по разбираеми причини, натоварено отново с висок отрицателен емоционален заряд.

Съдия: