Решение № 144 от 30.1.2026 г. на Административен съд - Габрово по дело № 380/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 32, ал. 8 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/. Образувано е по жалба от С. В. С. с постоянен адрес гр. Габрово, допълнително уточнена с молба вх. № 5238 от 20.10.2025г., против Решение на Академичния съвет на Нов български университет от 30.09.2025г., с което за спечелил конкурса за длъжността „Главен асистент по международно право и право на Европейския съюз“ е определен д- р Ч. К., с което е приключена конкурсната процедура за заемане на академична длъжност "главен асистент" за нуждите на Нов български университет. В жалбата се прави подробно сравнение на научните публикации в областта на европейското право на двамата кандидати, участници в конкурса. Жалбоподателят посочва, че по време на изслушването на участниците, което било проведено публично, в залата присъствали като публика четирима човека. В жалбата се излага, че в ЗРАСРБ било предвидено, че в конкурс за заемане на академични длъжности имали право да участват всички желаещи кандидати, които трябвало да отговарят на минимални критерии за участие. Според жалбоподателя при провеждане на конкурса било опорочено конкурсното начало, предвидено в ЗРАСРБ чрез игнориране на предимствата /по обективни критерии/ на жалбоподателя и фаворизиране на „вътрешния кандидат“. Това представлявало закононарушение, което имало за последица незаконосъобразност на обжалвания акт. От съда се иска постановяване на решение, с което резултатите от процедурата да бъдат анулирани, като Академичния съвет да бъде задължен да извърши нов избор, след провеждането на ново заключително заседание на научното жури. Претендират се разноски. Жалбоподателят редовно и своевременно призован се явява в открито съдебно заседание, като заявява, че поддържа изцяло депозираната пред съда жалба. Представлява се от упълномощен пр. представител- адвокат. Ответникът по жалбата - Академичен съвет при Нов български университет- гр. София, редовно и своевременно призован, се представлява от пр. представител- юрисконсулт и упълномощен по надлежния ред адвокат, който в съдебно заседание и в представен по делото писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени в тази връзка съображения. Заинтересованата страна – Ч. Х. К., редовно призован се явява лично, оспорва жалбата като неоснователна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят в настоящото производство – С. В. С., е подал документи за участие в конкурс за заемане на академична длъжност "главен асистент" в департамент „Право“ „Право на Европейския съюз и международно право“. На свое заседание от 03.06.2022г., обективирано в Протокол №67/03.06.2022г. Съветът на департамент „Право“ на НБУ е взел решение да предложи на АС на НБУ да обяви конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ в професионално направление 3.6 „Право“. Изготвен е Доклад от проф. В. В., ръководител на департамент „Право“ на НБУ до декана на магистърски факултет на НБУ за иницииране на процедура по обявяване на конкурс за „главен асистент“ в професионална област на висше образование 3.6 Право /Международно право и Право на Европейския съюз/. В доклада е посочен като потенциален кандидат ас. д- р Ч. Х. К., като е указано, че същият е щатен преподавател към Магистърски факултет, департамент „Право“ на Нов български университет. В Доклада е направено и предложение за състав на Атестационна комисия, която да извърши дългосрочно атестиране на кандидата и е определен нейния състав. По делото е представен и Доклад от декан на Магистърския факултет на НБУ относно назначаването на атестационна комисия за извършване на дългосрочна атестация на д-р Ч. К., като е разгледан представен от него Доклад относно Самооценка за извършена дейност през периода септември 2019г.- април 2024г. Представен е доклад от 01.10.2024г. от Атестационната комисия за дългосрочно атестиране на д- р Ч. К., както и Доклад от Председател на комисията по качеството на НБУ относно процедурата за участие в конкурс за заемане на академичната длъжност „главен асистент“ в направление 3.6 Право „Международно право и Право на ЕС“. Представено по делото е Решение №09/12.05.2025г. на Комисия за развитие на академичния състав като е предложено обявяване на конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“. На проведено заседание на 20.05.2025г. на Академичния съвет в НБУ е взето решение за обявяване на конкурс след проведена дългосрочна атестация в Департамент „Право“ за „главен асистент“ в направление 3.6 Право „Международно право и Право на ЕС“. Така взетото Решение на Академичния съвет за обявяване на конкурс за длъжността „главен асистент“ в област висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.6 Право /Международно право и Право на ЕС е публикувано в ДВ бр. 48/13.06.2025г.Със Заповед №3-РК-239/28.07.2025г., на осн. Решение на АС 11/15.07.2025г. Ректор на НБУ е назначил научно жури по обявения конкурс за академичната длъжност „главен асистент“ в 3.6 Право /Международно право и Право на ЕС/. Заявления за участие в така обявения конкурс са подали жалбоподателя С. В. С. и Ч. Х. К.. Към заявленията си двамата кандидати са представили и изискуемите документи, удостоверяващи факта че отговарят на минимално изискуемите условия за участие в обявения конкурс. Със Заповед №3-РК-244/12.08.2025г. на Ректор на НБУ е назначена Комисия за преглед на постъпилите документи от двамата кандидати, участващи в конкурса. Така определената комисия не е констатирала липса на изискуеми документи или пречки пред кандидатите, поради което същите са допуснати до участие в конкурса, което решение е обективирано в представен Протокол от 14.08.2025г. Определеното със заповед №3-РК-239/28.07.2025г. на ректор на НБУ научно жури е разгледало представянето на двамата кандидати в конкурса, като е изслушало представянето на участниците в конкурса и презентация на избрана от тях тема, свързана с конкурса със следващи въпроси и отговори към всеки един от участниците. Кандидатът д- р С. С. е представил темата “Понятие за международното признаване“, като е използвал презентация, след което са му зададени въпроси от членове на журито. Кандидатът ас. д- р Ч. К. е представил темата „Международни договори“, като също е използвал презентация, а след това са му зададени въпроси от членове на журито. Така проведеното изслушване на кандидатите и резултатите от него са отразени в приложен по делото Протокол от заключителното заседание на Научното жури. В Протокола са отразени в табличен вид оценките на научното жури на двамата кандидати на база изпълнение на минималните изисквания на ЗРАСРБ и НБУ, съгласно което става ясно, че д- р С. С. получава общ брой точки 5, а ас. д- р Ч. К. 10 точки /Посочено е че на кандидат се поставя оценка 1 ако отговаря на минималните изисквания, а оценка 3 ако съществено надхвърля по даден показател минималните изисквания/. В Протокола също в табличен вид са отразени и оценките на двамата кандидати от представянето на избраната тема, като всеки от членовете на журито е поставял оценки от 0 до 3 /0 е отрицателна оценка, а 3 е максималната/. Протоколът от проведеното изслушване е подписан от всички членове на Научното жури, без да са вписани възражения. От председателя на журито е представен доклад до Ректора на НБУ, който възпроизвежда резултатите от проведеното изслушване на кандидатите и обективира взетото единодушно решение на Научното жури, а именно членовете на журито предлагат на Академичния съвет на НБУ да избере кандидатът д- р Ч. К. за главен асистент в НБУ, професионално направление 3.6 Право /Международно право и Право на ЕС/. На свое заседание №1/30.09.2025г. Академичния съвет на НБУ, като е разгледал направеното предложение на Научното жури, при пълен кворум на заседанието, с 35 гласа „за“ от 35 гласували членове е избрал д- р Ч. К. на академичната длъжност Главен асистент в професионално направление 3.6 Право /Международно право и право на ЕС/. Така постановеното Решение на Академичния съвет на НБУ е предмет на настоящото съдебно производство. По делото са разпитани двама свидетели- св. З. Т. и св. В. С.. Св. Т. заявява, че познавала единия от кандидатите- С. С., като знаела че ще се явява на конкурса в НБУ за „главен асистент“ в областта на международното право. Тя присъствала на изслушването му от Научното жури на конкурса, като освен нея в залата, на изслушването присъствали още двама нейни колеги, единият от които св. С.. Свидетелката описва подробно презентациите на двамата кандидати, като заявява че според нея по- добре се бил представил С. С.. Свидетелката чула, че член на журито за когото не била сигурна кой е, бил заявил че ще предпочетат да изберат техния кандидат, тъй като той имал опит със студентите. Свидетелят С. също, присъствал на изслушването, като познат на С. С. описва представянето на двамата кандидати, като според него по- добре се бил представил С.. Той не бил чул репликата, цитирана от св. Т. за предпочитане на единия пред другия кандидат, тъй като не присъствал на обявяване на резултатите. По делото е представена и приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения пред съда акт, която всъщност представлява документацията по провеждане на конкурса в т. ч. и подадените от двамата кандидата документи за участие. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира следното от правна страна: Решенията на Академичните съвети за заемане на академична длъжност имат характер на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК. Те подлежат на съдебен контрол съгласно изричната норма на чл. 32, ал. 8 от ЗРАСРБ и без да са обжалвани по административен ред пред Министъра на образованието, като доколкото в специалния закон /ЗРАСРБ/ не се съдържат специални правила относно тези актове, следва са се прилагат общите такива, регламентирани в АПК. Жалбоподателят С. С., който е бил допуснат до участие в конкурса има правен интерес да обжалва крайния акт, с който процедурата е завършила. Доколкото в оспореното решение от 30.09.2025г. на Академичния съвет не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба срещу него, съдът приема, че съобразно правилото, съдържащо се в чл. 140, ал. 1 от АПК срокът за обжалване на решението се удължава на два месеца, като към датата на депозиране на жалбата в Административен съд Габрово /14.10.2025 г. / този срок не е изтекъл. В тази насока жалбоподателят е бил уведомен за Решението на Академичния съвет на 03.10.2025г., като този факт отново свидетелства че така депозираната жалба е в срока по АПК. Съгласно разпоредбата на ал. 9 от цитираната разпоредба обжалването на посочените актовете по ал. 8 не спира изпълнението им. Оспорването, като направено от легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК съгл. чл. 32, ал. 8 от Закона за развитието на академичния състав на РБългария и в предвидения от закона срок, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗРАСРБ академичната длъжност "главен асистент", се заема въз основа на конкурс и избор. Процедурата по заемане на длъжността е регламентирана в чл. 19 – 23 от ЗРАСРБ, съответно в чл. 45-52 от ППЗРАСРБ и раздел III от ППРОААСВВУ. Тя представлява съвкупност от множество правно регламентирани волеизявления и действия на отделни правни субекти, извършвани в определена от законодателя последователност, като всяко от тях поражда следващото. Този характер на конкурсната процедура определя сложния фактически състав на избора за конкретната длъжност. Според чл. 18, ал. 1 от ЗРАСРБ академичната длъжност "главен асистент" се заема само от лице, което отговаря на "минималните национални изисквания" по чл. 2б, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ, съответно чл. 1а и чл. 4б от ППЗРАСРБ, и на "допълнителните изисквания" към кандидатите, които научните организации могат да определят "при спазване на този закон и правилника за прилагането му", на основание чл. 2б, ал. 5 от ЗРАСРБ, съответно чл. 1а, ал. 2 и ал. 3 от ППЗРАСРБ, като групите показатели и минималните точки по групи показатели са определени в Таблица 1 - Приложение към чл. 1а, ал. 1 от ППЗРАСРБ, където в забележка е посочено и то с правнорелевантно значение, че изпълнението на минималните национални изисквания е само условие за допуск до участие в процедурите по ЗРАСРБ. Освен съответствието с тези изисквания, кандидатът следва да притежава и образователната и научна степен "доктор", която за специалностите от регулираните професии съответства на обявения конкурс. Визираното двуфазно производство протича по правилата, посочени в чл. 20 – 23 от ЗРАСРБ, съответно по чл. 45 – чл. 51 от ППЗРАСРБ, както и правилника на научната организация, към който препраща чл. 51, ал. 2 от ППЗРАСРБ, и приключва с решението на факултетния/научния съвет за избор на един от кандидатите. Първата фаза на процедурата – конкурс, се провежда от петчленно научно жури от хабилитирани лица, най-малко двама от членовете на което са външни за съответната научна организация, а за председател се определя вътрешен за научната организация член на журито, като съставът му се определя със заповед на ръководителя на научната организация по предложение на първичното звено след утвърждаването му от научния съвет. В чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ се посочва, че изискванията за допустимост с изключение на минималните национални изискания и на изискванията по чл. 1а, ал. 2 се проверяват от комисия, в която се включват определени от подзаконовия нормативен акт лица, от които председателят и членове се определят със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация. Изрично е регламентирано, в чл. 48, ал. 3 ППЗРАСРБ, че съответствието с минималните изисквания и с изискванията по чл. 1а, ал. 2 се проверяват от научното жури. Кандидатите се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане в срок от 14 дни след определяне на журито по чл. 49, ал. 1, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа - чл. 48, ал. 4 ППЗРАСРБ. При систематическото тълкуване на цитираните правни норми се налага извода, че комисията по чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ не е решаващ орган, а помощен орган, който да подпомогне работата на научното жури като извърши формален преглед на изискванията за допустимост. Затова с подзаконовия нормативен акт се говори само за проверяване на законовите изисквания към кандидатите, без минималните национални изисквания и изискванията по чл. 1а, ал. 2, и не е разписано, че комисията се произнася с решение по допускане или не, което е в правомощията на научното жури, съгласно изричното законово предписание – аргумент от чл. 21, ал. 2 ЗРАСРБ. Конкурсът, съгласно чл. 21, ал. 3 изр. 1 от ЗРАСРБ, съответно чл. 48, ал. 6 от ППЗРАСРБ, се провежда по документи. В чл. 21, ал. 3, изр. 2 от ЗРАСРБ, съответно чл. 50, ал. 3 от ППЗРАСРБ, е регламентирано, че в рамките заключителното заседание кандидатите правят кратко представяне по избрана от тях тема, съответстваща на обявения конкурс, и отговарят на въпроси на членовете на журито. Всеки член на журито "оценява кандидатите поотделно въз основа на изпълнение на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ и на допълнителните изисквания по чл. 2б, ал. 5" /чл. 22, ал. 1, изр. 1 от ЗРАСРБ/. Съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ППЗРАСРБ всеки член на журито "оценява с положителна или с отрицателна оценка кандидатите", отново въз основа на изпълнение на минималните национални изисквания и на допълнителните изисквания, посочени в Правилника на научната организация. Съгласно чл. 22, ал. 2 от ЗРАСРБ, съответно чл. 50, ал. 4 от ППЗРАСРБ, председателят на журито представя обобщен доклад -заключение, в който се включва и решението по ал. 1, за резултатите от конкурса не по-късно от 7 дни след провеждането му до факултетния, съответно научния съвет на научната организация, с предложение за провеждане на избор. Така описаната процедура в ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ, в своята първа фаза, е спазена при провеждане на процесната конкурсна процедура. Този извод се налага от приложените в административната преписка писмени доказателства, установяващи наличие на минимално заложените към кандидатите изисквания, както и обявяване на конкурса при ред и условия, разписани в посочените нормативни актове. Налице са данни за проведено изслушване на кандидатите по избраните от тях теми, като същите са представили същите под формата на презентация. Всеки от научното жури е оценил представянето на кандидатите, като резултатите са обективирани в табличен вид Във втората фаза на производството, съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗРАСРБ, съответно чл. 51 от ППЗРАСРБ, факултетният, съответно научният съвет, провежда избора не по-късно от 14 дни след предложението на журито. Редът и начинът за провеждане на гласуването при избора се определят в правилника на съответната научна организация. В случая е приложен Протокол от заключителното заседание на Научното жури от 12.09.2025г. В същия освен оценка на представилите се двама кандидати, в заключение е предложено, след проведена дискусия и на база на получените оценки, Академичния съвет на НБУ да избере като кандидат спечелил конкурса д- р Ч. Х. К.. В Протокола са изложени и мотиви на журито, които наред с поставените оценки на кандидатите са формирали крайния извод на предложението. Въз основа на явно гласуване, членовете на Научното жури са взели единодушно решение /5 гласа ЗА и 0 гласа ПРОТИВ/. В приложен по делото Доклад от 17.09.2025г. председателя на Научното жури е предложило на Академичния съвет на НБУ да избере кандидатът д- р Ч. Х. К. за главен асистент в НБУ, професионално направление 3.6 Право /Международно право и право на ЕС/. Кандидатите, които са се явили на конкурса, са уведомени писмено за резултата от конкурса и избора в предвидения в ЗРАСРБ срок до 14 дни след заседанието. Оспореният административен акт е издаден от компетентния по смисъла на чл. 23, ал. 1 от ЗРАСРБ, съответно чл. 51, ал. 1 от ППЗРАСРБ орган – Академичния съвет на съответната научна организация, който е извършил избора, като в случая това е Академичния съвет на НБУ. Спазена е изискуемата от закона писмена форма, като актът съдържа и съответните за взетото решение мотиви. В съдържанието на същия липсва подробно изложение на фактическите и правните съображения на органа за извършения избор, но доколкото очевидно Академичния съвет възприема доклада и предложението на научното жури и се позовава на тях, то следва да се приеме, че конкретната фактическа обосновка за извършения избор се съдържат в документите, предхождащи постановяването на крайния акт, с което е изпълнено изискването на закона за мотивиране на възприетото крайно решение. Оспореното решение е прието на редовно заседание на Академичния съвет на НБУ при наличие на изискуемия кворум и след проведено явно гласувано, при което единодушно / с 35 гласа ЗА/ е избран д- р Ч. К. да заеме академичната длъжност "главен асистент" по 3.6 Право /Международно право и Право на ЕС. Крайното волеизявление на административния орган е формулирано ясно и точно, като диспозитивът на оспорения акт не създава неяснота или съмнение във волята на издателя му. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в т. ч. специалните такива, съдържащи се в ЗРАСРБ, ППЗРАСРБ. В случая процедурата за заемане на вакантна академична длъжност "главен асистент" за нуждите на Департамент "Право" при НБУ- гр. София, в област на висше образование Право /Международно право и Право на ЕС/ Обява за това е публикувана в Държавен вестник, като по този начин са изпълнени изискванията на закона за публичност и достъпност. Определените срокове за участие в процедурата са съобразени със законоустановените и същите са спазени, като такива се явяват и тези, свързани с извършената проверка за допустимост на кандидатите и обявяване на резултатите за допуснатите кандидати, както и провеждането на заседанията на научното жури, изготвянето на заключителен доклад от председателя му, съответно представянето на този доклад на Академичния съвет, вземането на решение от последния за избор и уведомяването на кандидатите, участвали в конкурса за получените резултати от оценяването. Както комисията по допустимост, така и научното жури са определени от компетентния за това орган, като техният състав отговаря на посочените от закона изисквания, както по отношение брой на членовете, така и по отношение конкретните изисквания към тях. По делото безспорно се установява, че научното жури е провело две заседания, като на първото е избрало свой председател, допуснало е кандидатите до участие е приело правилата, по които ще се провежда конкурса, включително определяне на дата на провеждане на заключителното заседание. Членовете на Научното жури са приели също първото заседание да е неприсъствено, а електронно. Жалбоподателят, както и другия кандидат е бил надлежно уведомен, че е допуснат до втората фаза на процедурата, като едновременно с това му е изпратен конспект за избор на тема, която да бъде презентирана на заключителното заседание на научното жури. Заключителното заседание на научното жури е проведено на 12.09.2025г., за което е съставен съответен протокол, подписан от представляващия помощния орган и съдържа взетите решения за класирането на явилите се кандидати и направеното до решаващия орган предложение за избор. Всъщност в документа са инкорпорирани и дадените оценки от членовете на журито. С тези действия са изпълнени изискванията на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ППЗРАСРБ. Съгласно чл. 22, ал. 2 от ЗРАСРБ, съответно чл. 50, ал. 4 от ППЗРАСРБ, председателят на журито е представил обобщен доклад до факултетния съвет, в който се съдържа конкретно предложение за избор. Следва да се отбележи, че страните не оспорват начина на провеждане на конкурсната процедура, като не се излагат доводи от жалбоподателя и неговия пр. представител за нарушени правила при провеждане на конкурса. Твърди се единствено, че не били включени в Научното жури достатъчен брой специалисти, при положение че конкурса е за заемана на длъжност гл. асистент по Международно право и право на ЕС. В случая ректора на НБУ е определил със Заповед №З-РК-239/28.07.2025г. състава на научното жури, като при определяне на членовете са спазени предвидените в чл. 20 от ЗРАСРБ изисквания към състава на журито, а именно „Конкурсът се провежда от петчленно научно жури. Най-малко двама от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация“. Липсва законово изискване колко от членовете на Научното жури да са с придобита специалност, същата като тази, по която се явяват кандидатите в конкурса. В случая един от членовете на журито е специалист в областта на международно право- за проф. Г. Б.-Г. от Югозападния университет (ЮЗУ). Един от резервните членове на журито е също специалист в областта на международното право- доц. д- р А. В.. Двама от членовете на журито са са външни за съответното висше училище или научна организация, като по този начин е спазено законовото изискване за състава в чл. 20 от ЗРАСРБ. Цитираната разпоредба гарантира прозрачност на провежданата конкурсна процедура, тъй като предвижда че най- малко двама от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация. От друга страна предвиденото участие на другите участници в процедурата по избор свидетелства, че съответното учебно заведение ще бъде представено от свои представители- членове на журито при провеждане на конкурса и оценяване на кандидатите. Научното жури е експертен орган, изразяващ становище за качествата на кандидатите и научния им принос, но предложението му не обвързва административния орган при вземане на решение. Произнасянето на научното жури е условие, без което не може да приключи процедурата, но то няма значението на правопораждащ факт. Преценката за заемане на академична длъжност от кандидата се извършва окончателно от факултетния/научния съвет, в случая Академичния съвет и е израз на оперативната самостоятелност на съвета като ръководен и решаващ орган в процедурата. Решение на Академичния съвет, което не мотивирано, следва да се отмени от съда поради липса на мотиви и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Това правомощие на съда да върне преписката за ново произнасяне от административния орган се обосновава с обстоятелството. че Академичният съвет не е обвързан с предложението на неговия помощен орган, какъвто е Научното жури и действа при условията на оперативна самостоятелност. Това тълкуване относно начина на упражняване на правомощията от двата органа в конкурсните процедури, наложено в съдебната практика, е в разпоредбата на чл. 27а, ал. 3 ЗРАСРБ, като в тази насока е и изменението на ЗРАСРБ през 2018 г. Академичният съвет в качеството му на решаващ орган не с обвързан от становището и предложението на научното жури, като никой от участващите в него не е длъжен да гласува „за“ това предложение. Приемането на обратното поставя Академичния съвет, като орган и в частност членовете му в положение на обвързана компетентност в зависимост от решението на научното жури. Възможността за вземане на самостоятелно решение на Академичния съвет е гаранция за академичната автономия на висшето училище (В този см. Решение №5738 от 14.05.2016 г. по адм. д. №9603 от /2015 г. на ВАС VII отд.; Решение №8054 от 1.07.2016 г. по адм. д. №10916 от 2015 г. на ВАС, VII отд., решение №31 по адм. д. №249 от 2015 г. на АдС Габрово влязло в сила). Научното жури предлага кандидат за заемане на съответната академична длъжност, който резултат от конкурса обаче не с правопораждащ факт. То е само предпоставка компетентният орган - Академичният съвет да направи своя избор. Именно на Академичния съвет законодателят е възложил правомощието да проведе гласуване и резултатът от него да е юридическият факт, от който възниква заемането на съответната академична длъжност. Дали Академичният съвет, при наличието на повече от един кандидат, ще се съобрази с мотивираното предложение на журито или не, е въпрос на негово решение и израз на оперативната му самостоятелност. Решенията на Академичния съвет за избор в конкурсните процедури за заемане на академична длъжност по ЗРАСРБ. като финализиращ процедурата административен акт, са израз на предоставената от закона оперативна самостоятелност на органа. Дали да бъде избран или не предложеният от Научното жури кандидат за съответната академична длъжност, е в правомощията на Академичния съвет. С оглед нормативно делегираната му компетентност по избор, упражнявана при условията на административна дискреция, Академичният съвет в качеството му на решаващ орган не е обвързан от предложението на научното жури и не е длъжен автоматично да го приеме. Както се посочи, няма пречка Академичният съвет да вземе различно от предложеното му от научното жури решение. Решението на компетентния орган, като акт от който възникват визираните в закона материалноправни последици, независимо от позицията на Научното жури следва да е съобразено с материалноправните предпоставки и да удовлетворява целта на закона, както и да съдържа релевантни мотиви, обуславящи волеизявлението на органа. В тази връзка е и предвиден изискуем кворум за провеждане на заседание на Академичния съвет, който е спазен при вземане на процесното решение. В случая Академичния съвет е възприел предложението на научното жури, като в установения срок е взел своето решение, обективирано по съответния ред. Оспореното решение е в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. То е прието на заседание на Академичния съвет №1/30.09.2025г., което е проведено съобразно изискванията на ЗВО и Правилника за устройството и дейността на НБУ, и чл. 55, ал. 1 от Наредбата за развитието на академичния състав на НБУ - при спазени изисквания за кворум, гласуване и мнозинство. Мотивите на този индивидуален административен акт се съдържат в протокола от заключителното заседание на Научното жури от 12.09.2025г. с мотиви за класиране на кандидатите и предложение за избор на кандидат, както и в доклада от 17.09.2005 на председателя на Научното жури до Академичния съвет с предложение за избор на кандидат. Мотивите към решението на Научното жури следва да се приемат като мотиви към решението на Академичния съвет, защото в случая резултатите от двете фази на конкурсната процедура съвпадат. Условието за мотивираност на постановения акт представлява една от гаранциите за законосъобразност на административния акт, които законът е установил за защитата на правата и законните интереси на гражданите и организациите- страни в административното производство. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресатите съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде административния акт. Същевременно, наличието на мотиви прави възможен контрола на съда върху законосъобразността на оспорения акт, както и контрол над случаите, в които въпросът е решен по свободна преценка, вкл. преценка дали не са надхвърлени рамките и границите на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. В настоящия казус мотивите за. положително решение за избор на д-р Ч. К. да заеме академична длъжност „главен асистент“ се съдържат в направеното предложение от Научното жури за такъв избор. Когато Академичният съвет приема направено от научното жури предложение, за достатъчни мотиви на решението на Академичния съвет следва да се приемат съображенията на предлагащия експертен помощен орган, т.с. при мотивирана положителна оценка от Научното жури, последвана от положителен вот на Академичния съвет, то изборът на Академичния съвет следва да се счита за мотивиран, дори и в самия акт да липсва изложена обосновка, тъй като при подобни случаи мотивите се извличат в предходните, съпътстващи и подготвителни документи. В този смисъл следва да се отбележи и факта, че Решението на Академичния съвет е взето единодушно, от всички участващи в заседанието, като липсват възражения или забележки от някои от членовете на Академичния съвет. Съгласно чл. 1а от ПЗРАСРБ кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" трябва да отговорят на съответните минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художественотворческата или спортната дейност, определени в приложението по научни области и/или професионални направления за всяка научна степен и за всяка академична длъжност въз основа на показателите по чл. 2б, ал. 2 от ЗРАСРБ /Приложение № 1 към чл. 1а, ал. 1 от ППЗРАСРБ/. Висшите училища и научните организации могат да определят в правилниците си и допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академични длъжности при спазване на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ. Съдът не разполага с компетентност да преценява качествата на кандидатите, нито научната стойност на публикациите им. Преценката за това е единствено в компетентността на научното жури, съответно на Академичния съвет, последният в качеството си на орган на академичното управление и същевременно съблюдаващ за утвърждаване на принципа за академичната автономия. По тази причина съдът не може и не следва да обсъжда наведените твърдения и представени доказателства за научната специализация, постижения и професионална квалификация развитие, както на жалбоподателя, така и на другия, спечелил конкурса кандидат, а следи единствено дали те не са игнорирани от органа, което в случая очевидно не е така. Научното жури е експертен помощен орган в процедурите за заемане на академична длъжност. Преценката на Научното жури по отношение на „обективно измерими показатели“, съотносими към съответната научна област и/или професионално направление, по 2б. ал. 2 и 3 ЗРАСРБ, съответно чл. 1а и чл. 4б от ПИЗРАСРБ, изразяващи се в покриване на минималните и допълнителните изисквания не подлежи на съдебен контрол и с оглед спецификата на тази дейност е предоставена изцяло в оперативната самостоятелност и преценката на специалистите в областта. каквито са членовете на Научното жури. В компетентността на съда е да провери дали тази преценка с извършена и дали същата е мотивирана по начина, по който указва законът. В настоящия случай преценката за качествата на двамата кандидати в конкурса с извършена съобразно изискванията на относимата правна уредба. Това се налага като извод по безсъмнен начин от протокола от заключителното заседание на Научното жури от 12.09.2025г. с мотиви за класиране на кандидатите и предложение за избор на кандидат. На практика основното твърдение на жалбоподателя, както и ангажираните доказателства за незаконосъобразност на проведената конкурсна процедура е с ангажиране на мотиви и доказателствени средства свързани с „опорочаване на конкурсното начало“ и „фаворизиране на „вътрешния кандидат“. В тази насока са и показанията на двамата разпитани по делото свидетели. Свидетелката З. Т. подробно описва качествата на жалбоподателя и неговите постижения и опит в научната сфера, представянето му по време на презентацията и изслушването му от Научното жури. Свидетелката се спира подробно в показанията си и на представянето и представените научни постижения и опит и на втория кандидат- д- р Ч. К.. В същия смисъл, както и показанията на св. Т. са и показанията на св. В. С., също присъствал на представянето на двамата кандидати пред Научното жури. Свидетелят също описва подробно представянето им, както и научните им успехи и опит. В тази връзка съдът изложи подробни мотиви по- горе, че не е в неговите правомощия да преценява професионалните качества на никой от кандидатите в конкурсната процедура. Това е в задълженията на Научното жури като експертен и помощен орган, който действа в условията на оперативна самостоятелност. По тези съображения, наред с изложените по- горе мотиви съда не следва да оценява показанията на св. Т. и св. С. в тази насока. Свидетелката Т. заявява, че след обявяване на резултатите, на излизане от залата чула от член на научното жури, че предпочитат да изберат „техния кандидат“. Св. С. не твърди да е чул подобна реплика. З. Т. не може да конкретизира кой точно от участниците в журито е изрекъл тази реплика, както и дали тя е била адресирана към конкретен кандидат, в частност дали тя те отнася до кандидата Ч. К.. Освен това, подхвърлена по този начин подобна реплика, без конкретизация и без да е установена от кого и към кого е насочена, по никакъв начин не ангажира с това мнение останалите участници в Научното жури и не води до еднозначен извод за фаворизиране на единия кандидат пред другия. В тази връзка твърденията за дискриминационни критерии при оценяването и представянето на двамата кандидати не се установяват. В предварително оповестените условия са заложени обективни критерии за оценяване, като същите покриват както минимално установените от ППЗРАСРБ, така и ЗРАСРБ, като и допълнително зададените, които не противоречат на никоя законова разпоредба. Двамата кандидати са били запознати предварително с оповестените изисквания и критерии при провеждане на конкурсната процедура и са приели да участват. Не се споделят и изложените от жалбоподателя съждения, че в случая при провеждане на конкурсната процедура е налице несъответствие с целта на закона. Целта на закона е да се избере най- подходящия кандидат, като за това следва да бъде спазена законовата процедура по избор, при съблюдаване на материалноправните предпоставки. Изборът при подобни случаи е предвидено да бъде извършен от помощен, експертен орган какъвто е Научното жури и впоследствие гласуван и одобрен от Академичен съвет. В тази връзка помощния орган извършва експертната преценка въз основа на предварително оповестените критерии и представянето на кандидатите. Не се споделя и становището на жалбоподателя, че при провеждане на конкурсната процедура и постановяване на оспорения акт е налице нарушение на обвързаната компетентност от страна на Академичния съвет. Както беше изложено по- горе в настоящото решение нормативно делегираната му компетентност по избор, упражнявана при условията на административна дискреция, Академичният съвет в качеството му на решаващ орган не е обвързан от предложението на научното жури и не е длъжен автоматично да го приеме. Няма пречка Академичният съвет да вземе различно от предложеното му от научното жури решение. Решението на компетентния орган, като акт от който възникват визираните в закона материалноправни последици, независимо от позицията на Научното жури следва да е съобразено с материалноправните предпоставки и да удовлетворява целта на закона, както и да съдържа релевантни мотиви, обуславящи волеизявлението на органа. Оспореният акт е съобразен и с целта на закона. Принципите за развитие на академичния състав, дефинирани в чл. 1, ал. 2 от ЗРАСРБ, са насочени към постигане на баланс между академичната автономия и свободното развитие на академичния състав, от една страна, и обществения интерес, който предполага контрол върху качеството на образователния процес и научните изследвания, от друга страна. Приемайки че кандидатът Ч. К. отговаря на условията за заемане на длъжността от главен асистент покриване на изискванията на чл. 1а от ПЗРАСРБ, Академичния съвет при НБУ се е ръководил от целта на закона да гарантира именно баланса на посочените по-горе интереси. Не се споделят и изложените от жалбоподателя доводи за това, че в оспорения акт липсват мотиви. Действително Научното жури и Академичния съвет са два отделни органа, но мотивите на този индивидуален административен акт се съдържат в протокола от заключителното заседание на Научното жури от 12.09.2025г. с мотиви за класиране на кандидатите и предложение за избор на кандидат, както и в доклада от 17.09.2005 на председателя на Научното жури до Академичния съвет с предложение за избор на кандидат. Мотивите към решението на Научното жури следва да се приемат като мотиви към решението на Академичния съвет, защото в случая резултатите от двете фази на конкурсната процедура съвпадат. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресатите съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде административния акт. Наличието на мотиви прави възможен контрола на съда върху законосъобразността на оспорения акт, както и контрол над случаите, в които въпросът е решен по свободна преценка, вкл. преценка дали не са надхвърлени рамките и границите на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. В настоящия случай мотивите за. положително решение за избор на д-р Ч. К. да заеме академична длъжност „главен асистент“ се съдържат в направеното предложение от Научното жури за такъв избор. Когато Академичният съвет приема направено от Научното жури предложение, за достатъчни мотиви на решението на Академичния съвет следва да се приемат съображенията на предлагащия експертен помощен орган, т.е. при мотивирана положителна оценка от Научното жури, последвана от положителен вот на Академичния съвет, то изборът на Академичния съвет следва да се счита за мотивиран, дори и в самия акт да липсва изложена обосновка, тъй като при подобни случаи мотивите се извличат в предходните, съпътстващи и подготвителни документи. По изложените съображения съдът приема, че липсват основания за отмяна на оспорения по делото административен акт, като подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Обжалваният индивидуален административен акт- Решение по т.3.1.2 от редовно заседание №1/30.09.2025г. на Академичния съвет на Нов български университет е законосъобразен, като не са налице съществени нарушения на административно производствените правила, липсва противоречие с материалния закон, както и несъответствие с целта на закона. Не са налице визираните в чл. 146 т. 3 до т. 5 от АПК основания за отмяна. При този изход от спора, а именно отхвърляне на оспорването и предвид факта, че не е заявено от пр. представител на ответника искане за възстановяване на разноски, то такива не следва да бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд Габрово