Решение № 646 от 22.1.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1003/2025 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.26, ал.8 от Закона за храните (ЗХ) вр. чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на дружество „ПАРАДАЙЗ БИЙЧ“ ЕАД, със седалище в град Несебър, срещу Заповед за пълен отказ за регистрация № БС/36/32/14.05.2025г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Бургас, с която на основание чл.26, ал.7, т.1 от ЗХ е отказана напълно регистрация на ресторант Гламур, находящ се в град Свети Влас, хотел Парадайз бийч, местност Варницата. Релевират се доводи за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Заявено е искане за отмяна на оспорената заповед. В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването - Директорът на ОБДХ Бургас, не е взел становище по жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. Ответникът се представлява от главен юрисконсулт З. Н., която оспорва жалбата. Представя писмени бележки, в които са развити подробни съображения по съществото на спора. Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна : Дружество „ПАРАДАЙЗ БИЙЧ“ АД се легитимира като собственик на поземлен имот № 13010 от 35.998дка в местността Варницата в землището на град Свети Влас и на сградите и съоръженията, построени в него, описани в нотариален акт № 103/05.08.2002г., том ІІ, рег. № 2980, нотариално дело № 729/2002г. на Н. С. А., рег. № 208 на Нотариалната камара. С Удостоверение № 193/04.11.2022г., издадено от Главния архитект на Община Несебър, е въведен в експлоатация строеж „Заведение за хранене и развлечение“, ІV кат, намиращ се в ПИ № 11538.13.949 в местността Варницата на град Свети Влас, възложител – жалбоподателят, съгласно нотариалния акт, описан в предходния абзац и други документи. Посочено е, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и е заснет и нанесен в КККР на град Свети Влас с идентификатор 11538.13.949.1. Административното производство пред ОБДХ е започнало по заявление, подадено дружеството-жалбоподател, регистрирано с вх. № БС-РЗО-2625/08.05.2025г., с което е поискана регистрация по чл.26, ал.1 от Закона за храните (ЗХ) за обект ресторант Гламур с адрес град Свети Влас, местност Варницата, хотел Парадайз бийч. Обжалваният по делото индивидуален административен акт е Заповед № БС-36/32/14.05.2025г. на Директорът на ОДБХ Бургас за отказ за вписване на ресторант Гламур в регистъра по чл.24, ал.1 от ЗХ, с излагане на следните фактически обстоятелства, обобщени в три пункта : 1/Със Заповед № БС-6063/16.07.2024г. на Директора на ОБДХ Бургас на дружеството била наложена принудителна административна мярка „спиране на цялата дейност по дистрибуция с храни“ за същия обект, тъй като било установено разминаване между представеното Удостоверение за въвеждане в експлоатация от 04.11.2022г. и установеното на място фактическо положение. Заповедта била обжалвана, по делото не било приключило. Отхвърлена била жалбата срещу предварителното изпълнение. Тази заповед била действаща и не била поискана нейната отмяна поради настъпване на промяна в обстоятелствата за издаването й, следователно мярката следвало да остане действаща, за да постигне целите си – да гарантира, че бизнес операторът ще коригира несъответствието и ще предотврати поява на това несъответствие. В хода на съдебното следствие по настоящото дело са приложени съдебни актове, от които е видно, че жалбата срещу заповедта по този пункт е отхвърлена с решение № 9978/17.10.2025г., постановено по административно дело № 5667/2025г. на ВАС, V отд., с което е отменено решение № 3508/14.04.2025г., постановено по административно дело № 1184/2024г. на АдмС Бургас, с което заповедта е била отменена. 2/С Констативен протокол от 30.04.2024г. и Констативен акт № 32/30.04.2024г. (на две длъжностни лица при Община Несебър) било констатирано изграждане на допълнителна стоманобетонна плоча – тераси от щампован бетон и стоманобетонна стълба, както и че пространството между изграденото заведение за хранене и развлечение и подпорната стена към съседния имот били усвоени, като е изпълнена стоманобетонна плоча за покрив, преградни стени и ролетна щора и това пространство е приобщено като част от обема на заведението. Със Заповед № 1687/ 16.05.2024г. на Заместник-кмета на Община Несебър било разпоредено премахване на описания строеж като незаконен. Заповедта била обжалвана и по жалбата било образувано административно дело № 929/2024г. на АдмС Бургас. Посочено е, че с официални констативни документи било установено съществено фактическо разминаване между строеж, въведен в експлоатация, и настоящото фактическо положение. Не били представени официални удостоверителни документи, издадени от компетентен орган (Община Несебър), последващи и различни от Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 193/04.11.2022г., които да удостоверят последващо отстраняване на фактическите различия между удостоверението и установеното с констативния протокол/констативния акт или да удостоверяват законното извършване и въвеждане на същите в експлоатация. Към делото е приложено административно дело № 930/2024т. на АдмС Бургас, до приключването на което производството по настоящото дело беше спряно. По делото е постановено решение № 2486/17.03.2025г., поправено с решение № 3985/29.04.2025г., оставено в сила 9924/16.10.2025г., постановено по административно дело № 9171/2025г. на ВАС, ІІ отд., с което жалбата срещу заповедта по този пункт е отхвърлена. 3/Регистрацията на ресторант Гламур била заличена със Заповед № БС6553/01.08.2024г. на Директора на ОДБХ Бургас на основание чл.138, §2, б.“й“ от Регламент (ЕС) 2017/625 именно заради описаното по – горе фактическо разминаване, което е прието за грубо нарушение на закона. От приложените към настоящото дело съдебни актове е видно, че заповедта по този пункт е обжалвана и по образуваното административно дело № 1404/2024г. на АдмС Бургас е постановено решение № 9238/18.11.2024г., с което заповедта е отменена. По образуваното пред ВАС, V отд., административно дело № 1508/2025г. е постановено решение №3961/14.04.2025г., с което решението на АдмС Бургас е отменено и жалбата срещу заповедта е отхвърлена. Обжалваната по настоящото дело заповед съдържа изрично указание, че може да се обжалва пред АдмС Бургас в 14-дневен срок, както и че обжалването не спира изпълнението. Заповедта е връчена на „ПАРАДАЙЗ БИЙЧ“ АД на 20.05.2025г. Жалбата е подадена по пощата на 28.05.2025г., при спазване на 14-дневния срок за обжалване. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: С оспорената заповед е постановен на основание чл.26, ал.7, т.1 от ЗХ пълен отказ за регистрация на обект ресторант Гламур. Заповедта има характер на индивидуален административен акт, оспорването на който се движи по процесуалните правила на АПК, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.8 от ЗХ, като обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение. Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен и да са нарушени изискванията на чл.59 от АПК за форма. Издател на заповедта е Директорът на ОДБХ Бургас, компетентността на когото произтича пряко от разпоредбата на чл.23, ал.2, т.1 от ЗХ, според която компетентен орган за регистрация за целите на Регламент (ЕО) № 852/2004 е директорът на ОБДХ – по местонахождение на обекта за производство, преработка и/или дистрибуцията на храни. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, срокът и реда за обжалване и подпис на лицето, персонализиращо административния орган. В заповедта се съдържа словесно описание на приетите за установени от административния орган факти и посочване на правното основание за пълен отказ за регистрация. При проверката по чл.146, т.3 от АПК съдът не установи да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обратно на доводите в жалбата, които съдът преценява за неоснователни. Заповедта съдържа достатъчно фактически обстоятелства, очертани в три пункта, а преценката за тяхната основателност е въпрос по същество. Неоснователен се явява и доводът за нарушение на чл.26, ал.6 от ЗХ, според който след проверка на заявлението, която се извършва в петдневен срок от постъпването му, административният орган следва да уведоми заявителя, когато са допуснати нередовности, и му дава срок не по – кратък от 10 работни дни и не по – дълъг от 6 месеца. В случая административният орган не е установил заявлението да е нередовно, която нередовност да бъде отстранена чрез даване на указания по този процесуален ред, който по същността си е такъв по чл.30 от АПК, но в специалния закон са установени различни срокове за изпълнение на дадените указания. Същността на основанията, послужили за постановяване на пълен отказ за регистрация, а приори изключват възможността заявителят да ги отстрани по реда на чл.26, ал.6 от ЗХ. Именно и затова съдът приема, че липсват твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила, както и други непосочени от жалбоподателя. При проверката по чл.146, т.4 от АПК за съответствие на оспорената заповед с материалния закон съдът установи следното : Съобразно чл. 6, § 2 Регламент (ЕО) № 852/2004, всеки оператор на предприятие за храни уведомява съответния компетентен орган по начин, изискван от последния, за всяко предприятие под негов контрол, което извършва дейност по производство, преработка и разпространение на храни, с оглед на регистрацията на всяко подобно предприятие. Редът и условията за регистрация на обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни или за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води по Регламент (ЕО) № 852/2004, се съдържат в чл. 26, ал. 1 - 7 от ЗХ, според който бизнес операторът подава до съответния компетентен орган по чл. 23, ал. 2, т. 1 или 2 документи, изброени в няколко пункта. В чл.26, ал.1, т.2 от ЗХ са посочени документите, посредством които бизнес операторът да докаже, че обектът представлява законно построен обект. Изискването е да бъдат представени следните документи: удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл.177, ал.3 от ЗУТ, когато е приложимо; издадено разрешение за строеж по чл.41, ал.1 от ЗУТ за стопански и второстепенни постройки; разрешение за поставяне по чл.56, ал.2 от ЗУТ за преместваеми обекти; документ, удостоверяващ, че обектът не подлежи на въвеждане в експлоатация, когато е приложимо. В случая към заявлението е приложено описаното по – горе Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж „Заведение за хранене и развлечение“, ІV каг, сиреч за ресторант Гламур, за който се иска регистрация по чл.23 от ЗХ. В т.2 от оспорената заповед е прието, че въпреки представеното удостоверение по чл.177, ал.3 от ЗУТ, в обекта е установено незаконно строителство, което е констатирано с Констативен акт № 33/30.04.2024г., съставен от две длъжностни лица по контрол на строителството в Община Несебър. Издадена е от Заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър Заповед № 1687/16.05.2024г., с която е разпоредено на „ПАРАДАЙЗ БИЙЧ“ АД да премахне незаконен строеж, представляващ изградена на източната фасада на самостоятелен обект с идентификатор 11538.13.949.1 (идентификаторът, под който е заснет в КК ресторант Гламур) стоманобетонна плоча (изпълняваща функцията на покрив на стопански двор) в продължение на плочата на кота +4.30м от одобрения проект на сграда с идентификатор 11538.13.949.1 над пространството на стопанския двор, като в северната и източната страна същата ляга върху подпорните стени, а откъм южната страна е затворено с врата тип „ролетна щора“, с което пространството, предвидено за стопански двор, се превръща в част от обема и застроената площ на сградата. Жалбата на „ПАРАДАЙЗ БИЙЧ“ АД срещу заповедта по предходния пункт е отхвърлена с решение № 3985/29.04.2025г., постановено по административно дело № 930/2024г. на АдмС Бургас, оставено в сила с решение № 9924/16.10.2025г., постановено по административно дело № 5439/2025г. на ВАС, ІІ отд. Следователно, са правилни фактическите установявания в оспорената заповед, че в обекта, за който се иска разрешение, е установено незаконно строителство със заповед по чл.225а от ЗУТ, която в хода на съдебното производство по настоящото дело влезе в сила, тъй като жалбата срещу нея е отхвърлена в влязъл в сила съдебен акт. По силата на чл.142, ал.2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Сиреч, законността на строежа „Заведение за хранене и развлечение“ не може да се изведе от представеното Удостоверение за въвеждане на експлоатация, след като в обема на строежа е установено с влязла в сила заповед за събаряне незаконно строителство. От изложеното следва, че законосъобразно Директорът на ОДБХ Бургас е отказал напълно регистрация по чл.26 от ЗХ на обект ресторант Гламур. Останалите основания в заповедта не са такива, че да доведат до отхвърляне на заявлението за регистрация, ако не беше налице установеното в обекта незаконно строителство. Обстоятелството, че с влязла в сила Заповед № № Бс6553/01.08.2024г. на Директора на ОДБХ Бургас обектът е бил заличен от регистъра по чл.24 от ЗХ, не препятства възможността да се поиска нова регистрация, стига към момента на подаване на заявлението за нова регистрация да са изпълнени изискванията на чл.26 от ЗХ. Щом обаче едно измежду няколкото основания за отказ за регистрация е налице, то оспорената заповед се явява законосъобразна и жалбата срещу нея подлежи на отхвърляне. Предвид неоснователността на жалбата, неоснователна е и претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът не е претендирал присъждане на разноски. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,