Решение № 10090 от 31.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1569/2025 г.

Производството е по реда на чл.156 във вр. с чл.107 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на „Южен Поток България“ АД, [ЕИК], чрез адв. Б. Б. – САК, срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-1586-1/03.04.2025г., издаден от ст. инспектор „КРД” в дирекция „МД“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който на жалбоподателя са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 17 недвижими имоти с парт. номера от № 2013555540001 до № 2013555540017 за 2021г., 2022г., 2023г. и 2024г., в общ размер на 161 460,03 лв. – главница, и 30 251,23 лева – лихва за просрочие до 03.04.2025г. Жалбоподателят счита, че оспореният АУЗ е издаден в нарушение на основните принципи на законност, обективност, самостоятелност, предвидимост и легитимни очаквания, както и в противоречие с установеното в ДОПК служебно начало. Подчертава, че липсват каквито и да било мотиви за неговото издаване - по никакъв начин не е обсъдено обстоятелството дали тези имоти представляват все още урбанизирана зона, дали промяната на предназначението им не се е погасила и дали изобщо те продължават да са обект на облагане по ЗМДТ. Основната теза на жалбоподателя е, че процесните имоти не подлежат на облагане с данък недвижими имоти и с такса битови отпадъци, тъй като същите не попадат в приложното поле на ЗМДТ, поради факта, че постановената промяна на предназначението им от горски територии в урбанизирани такива е погасена, съгласно чл. 78, ал. 1, т. 3 от Закона за горите. Прави аналогия с приложението на чл. 24, ал. 5, т. 2 и т. 3 и чл. 35, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи, като цитира и съдебна практика, и се позовава на Решение № 12 от 28 ноември 2013 г. по конституционно дело № 9 от 2013 г. на КС на РБ. По изложените съображения моли за отмяна на атакувания акт, а в условията на евентуалност – на начислената с него такса битови отпадъци. В съдебно заседание и депозирани писмени бележки жалбоподателят, чрез процесуалните си представители, поддържа жалбата на изложените в нея основания и претендира присъждане на сторените разноски. Конкретно сочи, че след като притежаваните от дружеството имоти са горски, то на основание чл. 10, ал. 3 ЗМДТ данък върху недвижими имоти за тях не се дължи, респективно – по арг. на противното от чл.64, ал. 1 от ЗМДТ, не се дължи и такса битови отпадъци. Ответникът - директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, в съдебно заседание и депозирано чрез процесуалния си представител писмено становище, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Конкретно сочи, че писмо изх. № 70-493 от 09.04.2026г., подписано от заместник-министър И. Х. не следва да се приравнява на издаден административен акт за промяна на предназначението със задна дата. Промяната е отпаднала по силата на закона, а не чрез изрично решение. Отпадането има действие само занапред, тъй като не е налице акт, който да дерогира вече възникнали правни последици. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното : Съгласно сключен на 21.07.2014 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот между Министерство на земеделието и храните и „Южен поток България" АД, дружеството - жалбоподател закупува 17 бр. недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, район „Аспарухово", а именно: [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ]. Същите са изключени от държавния горски фонд и им е сменено предназначението за съоръжения на газопровод с Решение № 3-II-1 от 15.07.2014 г. на Изпълнителната агенция по горите при МЗХ. Решението за изключване на имотите от държавния горски фонд е взето на основание чл. 73, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5, чл. 77, ал. 1, ал. 2, ал. 3, чл. 78, ал. 1 и ал. 2, чл. 80, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 5 от Закона за горите по Заявление на „Южен поток България" АД във връзка с реализиране на проект „Преносен газопровод „Южен поток" на територията на Република България, съставляващ част от системата „Южен поток". „Южен поток България" АД е декларирал надлежно имотите в дирекция „Местни данъци" при Община Варна и на същите са открити партидни номера от № 2013555540001 до № 2013555540017. С Разрешение за строеж № РС-49 от 31.07.2014г. е разрешено строителство в имоти №№ 10135.5103.459, 10135.5103.466, 10135.5103.481, 10135.5103.470, 10135.5103.460, 10135.5103.461, 10135.5103.468, 10135.5103.483, 10135.5103.464 и 10135.5103.478, с цел изграждане на приемен терминал, компресорна станция и път към приемен терминал и КС в горска територия, подобекти в процеса на строителство на преносен газопровод „Южен поток". До момента на издаване на оспорения административен акт предвиденото в Разрешение за строеж № РС-49 от 31.07.2014 г. строителство не е започвало и разрешението за строеж не е презаверявано. По отношение на имоти №№ [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ] и [ПИ] не е издавано разрешение за строеж и съответно не е предприемано каквото и да било строителство. Съгласно Писмо към № ИАГ-14476/20.06.2023г. от Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството на РБ, на основание чл.153, ал.2, т.1 от ЗУТ, Разрешение за строеж № РС-49 от 31.07.2014г. е загубила правно действие. С писмо рег. № МД-Т22012821ВН/15.12.2022 г. „Южен поток България“ АД уведомява Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, че не дължи заплащането на местен данък и ТБО по отношение горепосочените 17 имота, находящи се в гр. Варна, район „Аспарухово“, поради нереализиране на строителството в предвидените в Закона за горите (ЗГ) срокове и загубване на правната сила на промененото предназначение на земите в урбанизирана територия, на основание чл.78, ал.1, т.3 от ЗГ. С писмо № 08-00-8#1/20.09.2023г. Национална агенция по приходите уведомява директор дирекция „МД“ при Община Варна, че след изтичане на срока по чл. 78, ал. 2, т.2 от ЗГ, имотите за което е било издадено разрешение за строеж, придобиват качеството на обекти, „които не подлежат на облагане с данък и партидите им следва да бъдат закрити“. С писмо изх. № МД-Т2201282ВН_015ВН/26.10.2023 г. Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, е уведомила дружеството, че партидите му за част от имотите, а именно № 2013555540001, 2013555540002, 2013555540005, 2013555540006, 2013555540007, 2013555540010, 2013555540014, 2013555540015, 2013555540016 и 2013555540017, са закрити считано от 30.04.2019 г., в резултат на което са установени надвнесени суми в размер на 88 713.54 лв., които следва да бъдат възстановени. По отношение на останалите имоти, за които не е издавано разрешение за строеж, Дирекция „Местни данъци“, Община Варна, сочи, че проверката не е приключила. С писмо от 08.07.2024 г., Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна уведомява дружеството, че съобразно нови указания на НАП са активирани закритите партиди на имоти с парт. № 2013555540001, 2013555540002, 2013555540005, 2013555540006, 2013555540007, 2013555540010, 2013555540014, 2013555540015, 2013555540016 и 2013555540017, и са начислени задължения за данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци. Самата приходна администрация се позовава във въпросните указания от 30.04.2024 г. на писмо на МЗХ с изх. № 70 - 5754/23.11.2023 г., според което с изтичане на сроковете по чл. 78 ЗГ, не се погасява извършената промяна на предназначението на имота, а се погасява възможността да се упражни правото на неговия титуляр да реализира предвидените строителни дейности. В цитираните указания НАП приема, че в аналогични случаи по ЗОЗЗ и практиката на съдилищата е, че по реда на ЗОЗЗ би следвало статутът на имотите в горски земи да се възстанови. Но „предвид изразеното от МЗХ становище и липсата на практика на ВАС по прилагането конкретно на чл. 78, ал. 3, т. 2 ЗГ“ се препоръчва да не се закриват партидите на имотите, а при несъгласие от страна на дружеството то спорът да се разреши по административен и съдебен ред. С Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-1586 1/03.04.2025 г., издаден от ст. инспектор „КРД” в дирекция „МД“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, на жалбоподателя са определени задължения за Данък върху недвижимите имоти и Такси за битови отпадъци за 17 броя недвижими имоти с партидни номера от № 2013555540001 до № 2013555540017, находящи се на адрес; гр. Варна, р-н Аспарухово, ул. Неизвестна за 2021, г. 2022 г., 2023 г. и 2024 г. в размер на 161 460.03 лв. главница и 30 251.23 лв. лихва за просрочие до 03.04.2025 г. През м. септември 2025г. дружеството доброволно плаща сумите по издадения АУЗ, за да избегне възможността сметките му да бъдат запорирани и дейността му да бъде изцяло блокирана. Паралелно с производството по издаване на АУЗ, дружеството прави искане до Министерство на земеделието и храните да промени предназначението на процесните имоти, като вместо урбанизирани зони, да се отбележи, че поради неизвършване на строителството в предвидените в закона срокове, тези имоти са придобили статут на горска територия вместо на урбанизирана зона. Поради липса на произнасяне от Министерство на земеделието в установения в закона срок, „Южен поток България" АД обжалвало неговия мълчалив отказ на 29.01.2024 г. пред Административен съд – София град. След подаването на жалбата, на 19.02.2024г. Министерството е поставило изричен отказ. С Решение № 1649/13.02.2026г. по адм. дело № 9738/2025г., Върховен административен съд на Република България отменя изцяло решението на Административен съд София-град и изпраща преписката до Министерство на земеделието и храните със задължителни указания по прилагането на закона. с Писмо изх. № 70-943/09.04.2026 г. на Министъра на земеделието и горите, административният орган изрично приема, че имотите следва да се ползват и стопанисват като горски територии. В хода на производството са допуснати и приети ССчЕ и СТЕ. Съгласно заключението на приетата по делото СТЕ с.д.№ 20066/01.12.2025г. и направеното в о.с.з. уточнение от страна на вещото лице, притежаваните от дружеството недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, р-н Аспарухово, ул. Неизвестна, а именно: [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], не попадат в границите, в които Община Варна предоставя въпросните услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2021, г. 2022 г., 2023 г. и 2024 г. Съгласно заключението на приетата по делото допълнителна СТЕ, съгласно общия устройствен план на Община Варна, одобрен със заповед № РД-02-14- 2200/03.09.2012г. на Министъра на МРРБ и Правила към него) и Заповед №РД-14-2197/03.09.2012г. (за специфични правила към ОУП) на МРРБ, процесиите имоти - ПИ с идентификатори №№: [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], ПИ10135.5103.474, [ПИ], [ПИ],[ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ] и [ПИ], [ПИ], не попадат в обхвата на съществуващите и новите строителни граници на гр. Варна. Процесните имоти, съгласно Правилата и нормативите за прилагане на ОУП на Община Варна, попадат в извън урбанизирана - горска територия. При така установените факти , съдът намира от правна страна следното: Жалбата на „Южен Поток България“ АД е процесуално допустима. Спазен е императивът за задължително оспорване на акта по административен ред, като е била подадена жалба с рег. № Т22012821ВН_017ВН/02.05.2025г. до компетентния административен орган. Същият не се е произнесъл с решение по жалбата в 60 - дневния срок по чл.155, ал.1 от ДОПК. Съгласно чл.156, ал.4 от ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155, ал. 1 от ДОПК се смята за потвърждаване на акта в обжалваната част. Жалбата до АС-Варна е подадена на 07.07.2025г., т.е. срокът по чл. 156, ал.5 от ДОПК се явява спазен. Жалбата е подадена от легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от съдебно обжалване на подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган, определен като такъв с издадената от кмета на Община Варна в условията на заместване /Заповед № К-005/16.02.2024г. – л.73/ заповед № РД-447/20.02.2024г., с която са предоставени за издателя на АУЗД – ст. инспектор „КРД“, правомощия по чл. 9б, изр. 1 вр. с чл. 4, ал. 3 и 4 от ЗМДТ. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно формата на оспорения акт. Формата е уредена в разпоредбата на чл.107, ал. 2 ДОПК, която изисква наличието на данни за начина по който е изчислено задължението, за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. В съдържанието на оспорения акт са отразени задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО за съответните години, изчислени на база данъчна оценка и отчетна стойност на имотите за всяка една от трите вида услуги по чл.62 от ЗМДТ, ведно със съответните лихви към 03.04.2025г. Наред с това, самият АУЗ съдържа нормативно изискуемите реквизити - мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му. В табличен вид са отразени установените размери на задълженията по вид, година и лихва за просрочие към тях. Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗ дават възможност на неговия адресат да установи размера на установените задължения по години, вид и начин на изчисляване. По делото е установено, а и между страните е безспорно, че жалбоподателят е придобил гореописаните имоти като урбанизирана територия предвид, че процедурата по промяната на предназначението им от горска територия е предхождала договора за покупко-продажба. Именно с такова предназначение имотите фигурират в договор от 21.07.2014г. Не се спори също, а и от данните по делото се установява, че строителството по Разрешение за строеж № РС-49 от 31.07.2014 г. не е започнало, още по-малко да е реализирано. Основният спор по делото е правен и се свежда до статута на процесните имоти, собственост на жалбоподателя, и твърдяната според него изначална липса на основание за начисляване на ДНИ и ТБО. В условията на евентуалност, жалбоподателят навежда доводи и за неоснователно начисляване на ТБО, тъй като за процесните периоди Община Варна не е предоставяла услугите сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъци в районите, където са недвижимите имоти. В хода на производството жалбоподателят уточнява, че извършеното заплащане на начислените с АУЗ суми не представлява признаване на същите, а е извършено с оглед избягване на запорирането на сметки на дружеството и предприемането на принудително изпълнение, като, се оспорва целия размер на установената като дължими публични задължения. Съдът намира основното възражение на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на издадения АУЗ за основателно като почиващо на събраните по делото писмени доказателства и заключението на допълнителната СТЕ. От друга страна, е налице неяснота и непоследователност в действията и решенията на местната и на приходната администрация по отношение на статута и облагането на процесните имоти, като тази разнопосочност, на самостоятелно основание нарушават принципите на законност, установеност, правна стабилност и предвидимост. С указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с Решение № 1649 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9738/2025г., министърът на земеделието и храните е бил задължен да установи какво е фактическото положение на място, т. е. какво е състоянието на процесните имоти – дали същите притежават характеристиките на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 и 2 ЗГ, и ако това е така, да укаже на заявителя какво следва да предприеме, или самият орган да предприеме, за да може имотите да променят предназначението си и да са със статут горска територия. Подчертано е, че ако не следва да издава заповед, органът следва да посочи как и по какъв ред имотите следва да придобият статут на горска територия, или че следва да се считат за горска територия, ако тяхното фактическо състояние е такова. Ако не е нужно изрично произнасяне с административен акт за промяна на предназначението на имотите, органът дължи изрични указания защо това е така, както и имотът с какъв статут е, след като мероприятието, за което е променен статутът, не е реализирано. Изясняването на статута на имотите – такива в горска територия или в урбанизирана територия, има значение за определяне на дължимите данъци и такси за имотите, видно от изложените от дружеството съображения при сезирането на административния орган. Именно заради дължимите данъци и такси жалбоподателят е поискал изясняване на статута на имотите му. Видно от Писмо рег.№ 70-493/09.04.2026г. на министъра на земеделието и храните, съгласно писмо е изх. № РДГ 04-2310/03.04.2026 г. на директора на Регионална дирекция по горите - Варна, е видно, че от момента на промяна на предназначението до настоящия момент, няма промяна във фактическото състояние на съответните поземлени имоти. Няма издадени позволителни за сеч в тях и не са извеждани сечи и мероприятия. Горепосочените поземлени имоти са без промяна във фактическото им състояние на терен от преди промяна на предназначението и притежават характеристика на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите. Прието е, че не е нужно изрично произнасяне с административен акт за промяна на предназначението по заявление с peг. индекс 70- 5754/18.02.2023 г. на „Южен поток България“ АД, тъй като законът не е предвидил такъв и в тази връзка няма задължение за административния орган за издаването му. При отчитане на безспорно установеното, че няма промяна във фактическото състояние на съответните поземлени имоти от преди промяната на предназначението, и същите притежават характеристика на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите, няма извършено строителство, няма издадени позволителни за сеч в тях и не са извеждани сечи и мероприятия, и предвид факта на погасяване на правата по акта (Решение № 3-II-1 от Протокол № 3/14.07.2014 г. на комисията в Изпълнителна агенция по горите по чл. 74, ал.2, т.2 от Закона за горите) за промяна на предназначението от горска в урбанизирана територия, имотите следва да се ползват и стопанисват като горски територии. Гореизложеното не оставя никакво съмнение, че процесните имоти са били и са се запазили като горска територия, както поради липса на провеждани мероприятия, така и поради погасяване на правата по акта за промяна на предназначение. Несподеляема е тезата на ответника, че актът на министъра на земеделието и храните има действие занапред и не се отнася за състоянието на поземлените имоти в периодите, за които са начислени съответните публични задължения. Видно от съдържанието и мотивите на акта, тълкувани систематично със задължителните указания на касационната инстанция по адм. дело № 9738/2025г., визирания акт има единствено констативно, а не конститутивно действие, като посочва състоянието на процесните поземлени имоти от момента на промяната на предназначението им до сега, а именно – пълна липса на промяна във фактическото им състояние, което безспорно ги определя като имоти, които следва да се ползват и стопанисват като горски територии. Следва да се посочи, че аналогията в настоящата хипотеза с разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 и т. 3 от Закона за опазване на земеделските земи е подсказана ясно в мотивите на цитираното решение. В Решение № 12 от 28 ноември 2013 г. по конституционно дело № 9 от 2013 г., Конституционният съд на Република България също е приел, че разпоредбата на 78, ал. 3, т. 2 ЗГ, предвиждаща погасяване на правата на лицата, в полза на които е постановена промяна на предназначението на поземлените имоти в горските територии, ако строителството в тях не е започнало в определените със същата разпоредба срокове, е аналогична по смисъл и последици на хипотезата на чл. 35, т. 2 от 3033, в която решението за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди се отменя или изменя, когато нуждите от земята са отпаднали.Съгласно трайната съдебна практика, решението за промяна на предназначението на земеделска земя, чието предназначение е променено, но по отношение на която не е поискано издаването на разрешение за строеж или ако такова е издадено - не е започнало строителство в законовите срокове, губи правно действие по силата на закона и съответният имот става отново по право земеделска земя, без за целта да е необходимо издаването на какъвто и да е акт. Т.е. освен фактически, процесните имоти са възвърнали статута си на горска територия и юридически - с неупражняването в срок на правата по издаденото разрешение за строеж. Налице са два аналогични случая, като само обектът на регламентация е различен - в единия случай става въпрос за земеделска земя, статутът на която се регулира в 3033 и подзаконовите му нормативни актове, а в другия - за гори, чийто статут се регламентира в ЗГ и подзаконовите му нормативни актове. По отношение на земеделските земи законодателят е използвал израза „решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие", а по отношение на горите - израза „правата на лицата, в полза на които е постановена промяна на предназначението на горски територии, се погасяват". В случай че решението за промяна на предназначението на земеделска земя загуби правно действие, издадените разрешения за строеж за тази земеделска земя също губят правно действие, съответно за да се строи в бъдеще в тази земя отново трябва да бъде променено нейното предназначение от земеделска територия в земя за неземеделски нужди по реда на 3033 и отново трябва да бъде издадено разрешение за строеж. В подкрепа на горните изводи се явява и заключението на приетата в o.с.з. от 06.07.2026 г. и неоспорена от страните допълнителна съдебнотехническа експертиза, съгласно която недвижимите имоти, собственост на жалбоподателя не попадат в обхвата на съществуващите или нови строителни граници на гр. Варна, а попадат в извън урбанизирана – горска територия. След като притежаваните от дружеството имоти са горски, и същите от момента на промяната на предназначението до настоящия момент не са претърпели каквато и да е промяна във фактическото им състояние на горска територия, то на основание чл. 10, ал. 3 ЗМДТ данък върху тези недвижими имоти не се дължи поради липсата на материалноправните предпоставки за това. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, задължени лица за заплащане на такса битови отпадъци са лицата по чл. 11 от ЗМДТ, а именно – собствениците на облагаеми с данък върху недвижими имоти. След като процесните имоти не са облагаеми с данък върху недвижими имоти, по аргумент на противното от цитираната разпоредба и с оглед акцесорения характер на таксата спрямо данъка, дружеството-жалбоподател не притежава качеството на данъчно задължен субект и за такса битови отпадъци. Доколкото изложените съображения обосновават пълна липса на основания за издаване на атакувания АУЗД, ненужно е обсъждането на релевираните в условията на евентуалност допълнителни възражения на жалбоподателя за недължимост на ТБО поради непредоставяне на услугите сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъци в районите, където са недвижимите имоти. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че и тези доводите на жалбоподателя са потвърдени от първоначалната СТЕ, и обяснени от същата отново с това, че имотите са горска територия. При този изход на делото, своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски за изготвените експертизи се явява основателно. Същите са установени по съответния ред, като съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, се претендират в общ размер на 975,50 евро, която сума следва да се възложи в тежест на ответника. Предвид изложеното, съдът