Решение № 1380 от 25.3.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1424/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е след като с Решение № 11949/26.11.2025 г. постановено по адм. дело № 8214/2025 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение, е отменено Решение № 2871/25.06.2025 г. постановено по адм. дело № 1254/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд при съобразяване задължителните указания, визирани в съдебния акт на върховната инстанция.

Предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция е Ревизионен акт № P-16001323005486-091-001/16.08.2024 г., издаден П. Д. С. на длъжност началник на сектор в Териториална дирекция (ТД) Пловдив на Национална агенция за приходите (НАП) - възложил ревизията и С. М. З. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 427/15.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив към Централно управление на НАП, с който на Н. Т. Д.

• за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 301,85 лв. и са начислени лихви в размер на 176,43 лв.;

• за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 538,61 лв. и са начислени лихви в размер на 260,06 лв.;

• за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 2 568,33 лв. и са начислени лихви в размер на 979,66 лв.;

• за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 2 073,71 лв. и са начислени лихви в размер на 580,73 лв.;

• за периода 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 5 037,23 лв. и са начислени лихви в размер на 876,06 лв.,

или общо определените задължения за пряк данък са в размер на 10 519,73 лв. и лихва - 2 872,94 лв.

Жалбоподателят релевира доводи, че оспореният ревизионен акт е фактически необоснован и противоречащ на материалния закон. Твърди, че не са налице предпоставките за определяне на данъчната основа за облагане на Д. по реда на чл. 122, ал. 1. т. 2 от ДОПК. Отрича констатацията на органа по приходите, че относно ревизираните периоди са налице данни за укрити приходи. Поддържа, че за всеки един от ревизираните периоди не са налице недекларирани доходи от ревизираното лице, попадащи в хипотезата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. За неправилен се счита изводът на органа по приходите, че Н. Д. не е разполагала с парични средства, за да внесе сумите по банковата си сметка така както това е посочено в ревизионния доклад. Претендира отмяна на атакувания ревизионен акт и сторените в съдебните производства разноски.

Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и обосновава законосъобразността на РА. Претендира присъждане за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и в изпълнение на указанията на върховната инстанция, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

При разглеждането от касационната съдебна инстанция, ВАС е приел за установено, че Д. има качеството местно физическо лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ, поради което и на основание чл. 6 ЗДДФЛ е данъчно задължена за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Ревизираното лице няма регистрация като едноличен търговец, не е била съдружник или собственик на капитал от търговски дружества. През ревизираните периоди Д. е имала сключени трудови договори с „Роял Лоджинг“ ЕООД, „Булран“ ЕООД, „Усол“ ООД и „Рубин Комерс“ ЕООД. За ревизирания период 2017 г. – 2022 г. лицето е подало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2021 г. и 2022 г., с които са декларирани получавани доходи от трудови правоотношения, както и ползване на данъчни облекчения за деца.

ВАС е обсъдил подробно, че по банковите сметки на ревизирания субект са постъпили суми в размер от 10,00 лв. до 3840,00 лв. с неустановен произход, подробно описани в РД. Съдът е изброил видовете описание на транзакциите, а именно „получаване на средства по карта“, „вноска“, „вноска Д.“, „захранване Д.“, превод от друга банкова сметка, „Cash deposit“, „внесена сума на АТМ на РББГ“. Като детайли по транзакциите в отделни случаи са посочени „превод“, „захранване на сметка“, „възстановяване на сума“, „Парти аксесоари“, „Капаро“, „Плащане за украса за РД“, „Украса за парти“, „Ремонт на пералня“, „Украса за рожден ден“, „Подарък за имен ден“, „за рокля“, „Бебешко столче“. Отделните операции са описани като „Получаване на средства по карта“, „Касова операция“, „Картови или други операции“, „Левов превод“, „Валутни трансфери“. Като наредители на плащанията в някои отслучаите са посочени различни физически или юридически лица.

С оглед паричните преводи по сметки на Д. е отправено ИПДПО № П-16001323023421-040-002/25.07.2023 г. (л. 408 от адм. д. № 1254/2024 г. по описа на АСПз), в отговор на което е депозиран писмен такъв вх. № 5719-2/14.08.2023 г. (л. 418 от адм. д. № 1254/2024 г. по описа на АСПз), в който е пояснено, че получените средства като основание „украси“ са от близки приятелки и роднини за закупуване на парти артикули и декорации за рождени дни и други празници на децата им, за които тези хора са заплащали единствено и само материалите. Лицето е посочило, че през тези години е получавало и преводи по сметката си от заплати, обезщетения за безработно лице, данъчни облекчения, както и детска социална помощ. Получавала е преводи от приятели за закупуване на дрехи и стоки онлайн, от различни сайтове. Има и суми които са ѝ върнати поради нехаресани онлайн поръчки. Има преводи за нейни лични и на децата ѝ празници. Друга част от сумите които е банкирала, са събрани пари на децата ѝ от тяхното раждане и лични празници. Също така е захранвала сметката си с пари на нейни приятели за закупуване на различни стоки по интернет.

Във връзка с внесените по банкова сметка суми Д. е предоставила 12 копия от записи на заповед, сумите по които са на обща стойност 105 430 лв. Поематели по представените записи на заповед са В. А., Б. Б., Л. К. и С. К..

Върховната инстанция е приела за безспорно установено, че по банкова сметка на ревизираното лице през ревизираните периоди 2017 г. – 2022 г. регулярно са постъпвали суми, представляващи внесени лично от Д. средства на каса или чрез банкомат, които правилно са възприети от приходните органи като основание за провеждане на ревизията по особения ред поради наличие на предпоставките, предвидени в чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, а именно – до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и налице са данни за укрити приходи или доходи.

ВАС е сметнал разсъжденията на съда разглеждал делото, относно правната същност на записите на заповед за правилни, но за необосновано е приетото, че лицето е доказало получаване на заеми от В. А., Б. Б., Л. К. и С. К., във връзка с което, като гаранция, че ще им възстанови сумите, е издало спорните записи на заповед. ВАС е посочил, че съдът, в нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 3 и чл. 172 ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, е ценил безкритично свидетелските показания на лицата, приемайки същите за последователни, обективни и логически издържани и годни да удостоверят предаване на заемните суми. Приел е за основателно възражението, изложено в касационната жалба, според което показанията на лицата са колебливи, като не се посочват точни суми и момент на предаването им. ВАС е посочил, че по делото е останало недоказано предаването на заемните средства. ВАС е приел, че доколкото твърденията на Д., чиято е доказателствената тежест, относно източника на сумите не са подкрепени с доказателства, правилно получените суми са третирани от приходните органи като доходи от други източници, които е следвало да бъдат декларирани и които подлежат на облагане.

ВАС е обърнал внимание, че при формиране на данъчната основа по години е допуснато нарушение. Посочил е, че въпреки че с РА е прието, че постъпилите по сметката на лицето суми, представляващи плащания от физически лица във връзка с продажба на лични вещи, както и възстановени суми във връзка с върнати стоки, не следва да участват при формиране на данъчната основа, като единствено следва да бъдат включени сумите, които Д. лично е внасяла по сметката си, посочените суми са включени при изчисляване на данъчната основа. ВАС в мотивите на отменителното си решение изрично е посочил, че предвид наличието на безспорно внесени средства и неуспешно проведеното доказване на тяхната необлагаемост, спорният РА не е следвало да бъде отменян изцяло. Указанията са именно в тази връзка, като при необходимост е дадена възможност съдът да назначи допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.

В изпълнение на указанията настоящият съдебен състав съгласно чл. 226 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК е допуснал изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със служебно формулиран въпрос: Какъв е размерът на данъчното задължение на ревизираното лице за всеки един от процесните периоди, като изчисли данъчната основа при изключване на постъпилите по сметката на лицето суми, представляващи плащания от физически лица във връзка с продажба на лични вещи, както и възстановени суми във връзка с върнати стоки, но при включване на сумите, които Д. лично е внасяла по сметката си?

Заключението на вещото лице прието без оспорване от страните, е обективирано в два варианта на изчисления на данъчните задължения на жалбоподателката. В първия вариант на изчисления са изключени всички преведени от трето лице суми, в т.ч. от продажби на лични вещи и върнати суми, а във втория вариант са изключени само сумите от трети лица, за които има записано конкретно основание.

По делото е допусната и допълнителната задача „Какъв е размерът на извършените 42 броя вноски на АТМ (банкомат), посочени на стр. 10 от заключението на приетата по делото ССЕ?“, при изслушване на заключението, по която вещото лице е посочило, че вноските са 81 броя и същите са дали отражение и са включени при изчисляване на задълженията на жалбоподателката в първия вариант на заключителната част, а именно в буква Ж.

Настоящият съдебен състав кредитира като прецизно, достоверно, непротиворечиво и безпристрастно дадено основаното заключение на експерта в неговия първи вариант. Вещо лице е посочило, че общата сума на изчислените данъчни задължения на жалбоподателя при условия, че преводите от трети лица не са включени в годишните данъчни основи, но са включени всички преведени от Д. средства на каса или чрез банкомат, възлизат общо на 9 315,52 лева, а по години е както следва: за 2018 г. - 276,85 лв., за 2019 г. - 322,59 лв., за 2020 г.- 2370,93 лв., за 2021 г.- 1828,21 лв. и за 2022 г.- 4516,94 лв.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – Пазарджик, намира от права страна следното:

В оглед нормата на чл. 226, ал. 1 АПК първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. Върховният административен съд в постановеното отменително решение след осъществяване на дължимата проверка на основание чл. 218 АПК е намерил, че спорният РА не е следвало да бъде отменян изцяло, като указанията на му са насочени към определяне размера на задълженията. С оглед преминалият касационен контрол настоящият състав, намира за изяснен въпроса, че РА е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалните правила. С оглед което намира за неоснователен довода на жалбоподателя за нищожност на РА.

При преценка относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това е на жалбоподателя. В съдебното производството по обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

Основанията за извършване на ревизия по особения ред са съгласно чл. 122, ал. 1, т. 1-8 от ДОПК, при което органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от изброените в точки от 1 до 8 обстоятелства. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.

Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ въвежда принципното правило да се облагат с подоходен данък доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, освен онези, които са изрично изключени по силата на закона. В хода на процеса лицето не е опровергало фактическите установявания на приходните органи, поради което по отношение на внасяните по банкова сметка суми не би могло да се формира извод, че се явяват необлагаеми на някое от основанията по чл. 13, ал. 1 ЗДДФЛ. Поради изложеното обосновано и законосъобразно приходните органи са приели с РА, че посочените средства е следвало да се квалифицират като доходи от друг източник от категорията на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Като такива, тези доходи са подлежали на включване в годишната данъчна основа по чл. 36 ЗДДФЛ на лицето, която е част от общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ на ревизираната. По правилото на чл. 50, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ калкулираните в общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ облагаеми доходи подлежат на деклариране с годишна данъчна декларация по образец. При отсъствие на такова деклариране, посочените доходи несъмнено следва да се квалифицират като укрити такива, предвид което следва да се приемат за установени основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 – 124а ДОПК.

В конкретния случай, ревизираното лице е местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ и е данъчно задължено по чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от нея през данъчните години, попадащи в обхвата на настоящата ревизия.

Доколкото в хода на ревизионното производство, при подробен анализ на събраните доказателства и относимите обстоятелства, органите по приходите са достигнали до извод за наличие на доходи с неустановен произход съдът намира, че са били налице предпоставките за облагането й по особения ред. Жалбоподателката не е провела успешно доказване на възраженията си за постъпилите парични средства по банковите й сметки. Представените от нея документи за получени заемни суми и свидетелските показани във връзка с тях не са достатъчни да обосноват действителното им получаване. Върховният съд в отменителното си решение е приел, че по делото недоказано е останало предаването на заемните средства. В тази насока, допълнителни доказателства не са ангажирани и при новото разглеждане на делото, с оглед което настоящият състав намира, че ревизираният субект не се е справила с оборването на констатациите за получени средства с неустановен произход.

Спорен е останал размерът на получените средства, респективно този на дължимите данъчни задължения. В РА е прието, че постъпилите по сметката на лицето суми, представляващи плащания от физически лица във връзка с продажба на лични вещи, както и възстановени суми във връзка с върнати стоки, не следва да участват при формиране на данъчната основа, като единствено следва да бъдат включени сумите, които Д. лично е внасяла по сметката си. Въпреки това при формиране на данъчната основа по години са включени и посочените суми, за които приходните органи са приели, че не подлежат на облагане.

Съдът в изпълнение на указанията на ВАС за невключването на последните и за назначаване на ССЕ, и при съобразяване на установените от вещото лице размери на постъпили по банковите сметки на Д. суми внесени от нея, приема за изяснен размера на данъчните основи по години и за правилен РАдо размера на определените задължения, установен от експерта, а именно за 2018 г. - 276,85 лв., за 2019 г. - 322,59 лв., за 2020 г.- 2370,93 лв., за 2021 г.- 1828,21 лв. и за 2022 г.- 4516,94 лв. или общо в размер на 9 315,52 лева.

С оглед установените задължения и на основание чл. 175 ДОПК във вр. с чл. 67, ал. 5 ЗДДФЛ и чл. 1 ЗЛВДТДПДВ е дължима лихва изчислена при прилагане на лихвения калкулатор, публикуван на електронната страница на НАП, а именно: за задълженията за 2018 г. дължимата лихва е в размер на 161,82 лева, за задълженията за 2019 г. дължимата лихва е в размер на 155,76 лева, за задълженията за 2020 г. дължимата лихва е в размер на 904,34 лева, за задълженията за 2021 г. дължимата лихва е в размер на 511,98 лева и за задълженията за 2022 г. дължимата лихва е в размер на 785,59 лева или общо в размер на 2 519,49 лева.

Така мотивиран съдът намира, РА за законосъобразен до така установените задължения за всяка от процесните години - главници и лихви. В посочената част жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а за горницата над посочените размери, РА като неправилен следва да бъде отменен.

При този изход на спора и при спазване нормата на чл. 226, ал. 3 АПК на жалбоподателя се дължат своевременно заявени разноски в размер на 427,95 евро (837 лева), съразмерно уважената част от жалбата (относно задължения в размер на 1557,66 лева). На ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение при съобразяване отхвърлената част от жалбата (11 835,01 лева) и на основание действащата редакция на чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Д. следва да бъде осъдена да заплати на НАП сумата от 300 евро (586,75 лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за съдебните производства в определен от съда размер.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик