Решение № 803 от 18.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 858/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 237 от 14.01.2026г. постановено по гр.д.№ 9166/2024г., по описа на СГС, ГО 19 състав е уважен частично иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати в полза на И. Б. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, настъпили в резултат от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 НК, приключило с влязла в сила на 03.09.2019г. оправдателна присъда по НОХД №1783/2014г. на СРС, НО, 29 състав, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на присъдата 03.09.2019г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски, съобразно с уважената част от иска, в размер на 236 лева.

Със същото решение е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди в останалата му част за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер на иска от 100 000 лева, като неоснователен.

С решение № 2354/08.04.2026г. постановено по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на решението, след дадени указания от САС.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото.

Жалбоподателят-ищец И. Б. К. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 100 000 лв., като претендира допълнително още 90 000 лв. Изтъква факта, че в нарушение на материалния закон съдът се е произнесъл при определяне на обезщетението само и единствено в български лева. Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, от 01.01.2026 г. валутата на Република България е евро и то е единственото законно платежно средство съгласно чл.4 от ЗВЕРБ. Ако след 01.01.2026 г. съдът постанови решение, в което паричната сума е изразена само в български лева, без превалутиране и без съобразяване с правилата на чл. 11-13 ЗВЕРБ, какъвто е настоящият случай, това е нарушение на материалния закон - противоречие с императивните разпоредби за официалната парична единица и начина на изчисляване на сумите чл. 4 ЗВЕРБ, чл. 11 ЗВЕРБ, чл. 12 ЗВЕРБ, чл.13 ЗВЕРБ. Сумата следва да бъде превалутирана в евро по правилата на ЗВЕРБ. От друга страна твърди, че е нарушен и неправилно приложен критерият на чл.52 от ЗЗД. Неправилно

първоинстанционният съд приема, че ищецът е бил задържан под стража само за периода 10.04.2008г. до 09.09.2008г. По делото И. К. е бил с взета мярка за процесуална принуда „ ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА „ от 10.04.2008 г до 09.09.2008г., когато САС е изменил мярката от „ Задържане под Стража „ в „ Домашен арест „ ,за период от 1 година и 7 месеца. Или ищецът е престоял в условията на арест ДВЕ ГОДИНИ. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В случая е безспорно, че срещу И. К. са повдигнати обвинения в извършване на тежко умишлено престъпление, наказанието за което предвижда лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Несъмнено задържането му в условията на следствения арест е причинило твърдените стрес, притеснения, безпокойства, тревоги и страх от последиците от наказателното преследване. Конкретни обстоятелства относно преживяванията на ищеца се установяват и от показанията на разпитания свидетел. Видно от показанията престоят му в следствения арест се е отразил негативно на психиката му. Безспорно воденото наказателно производство и престоя в условията на арест се явява преживяна психотравма и са се отразили негативно върху сферата на живота му, най-изразено и влиянието на събитията върху емоционалното му състояние, начина на мислене, поведение, нагласи, реакции и възприятия на действителността, както и върху професионалната му реализация, засегнато е самочувствието и самооценката, възможността да вижда детето си и да участва пълноценно в отглеждането и възпитанието му, като това му поведение е в пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение и престоя в ареста. Установяват се от свидетелските показания отрицателните преживявания, които обичайно и несъмнено настъпват при неоснователно обвинение в тежки престъпления за лице дори и с криминални прояви, с добро семейно, социално и материално състояние. Влошеното здравословно състояние-появата на признаци на хипертония, отслабването с 20 килограма. Съдът е неглижирал и неправилно е интерпретирал заключението на приетата по делото СПЕ, съгласно която в следствие на воденото срещу него производство К. е развил „ДЕПРЕСИВНА РЕАКЦИЯ НА

ДЕЗАДАПТАЦИЯ“. Установено е по несъмнен начин, че „именно неприятните

преживявания по задържането му и воденото съдебно дело са причинили промените и влошеното психично състояние на освидетелствания“. Затова моли искът да бъде уважен в пълен размер, ведно със законните последици, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на Република България, оспорва решението в неговата осъдителна част за неимуществени вреди и моли съда да го отмени в тази част и отхвърли иска изцяло респ. да намали неговия размер. Посочва, че тежестта на доказване е за ищеца и той трябва да представи годни, достоверни доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, за вида и размера на вредите, каквото няма ангажирани. Липсват доказателства, че описаните от ищеца последици са в пряка причинна връзка с действията на прокуратурата. По делото няма доказателства за наличие на увреждания с трайни последици за психичното и физическото състояние на ищеца по причина на обвинението. Съдебният състав е отчел, че производството е в рамките на разумния срок, но не го е съобразил при определяне на конкретния размер на обезщетението, което е присъдил. Твърди, че не са доказани и здравословни проблеми на ищеца под формата на физиологични и психиатрични заболявания, още по-малко същите да са в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство, което от своя страна не обуславя определяне на по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. По отношение на назначената и приетата по делото СПЕ твърди, че от заключението също не може да се направи извод , че ищецът е търпял вреди по - големи от обикновените. Съвсем нормално е воденото срещу него производство да доведе до негативни преживявания у него , но те в никакъв случай не са по - големи от нормалните / експертизата приема, че при ищеца е било диагностицирано същинско психично заболяване - биполярно афективно разстройство още в младежките му години , бил е лекуван и преди образуване на производството , приема , че вследствие на воденото производство у ищеца се е появила протрахирана депресивна реакция на дезадаптация, което не е същинско психично заболяване/ Присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с икономическия стандарт в страната. Посочва още, че не е ясно защо справедливостта в конкретния случай е намерила количествен израз ТОЧНО в присъждането на 10 000 лв. / десет хиляди лева /, но не и на друг размер. Как изброените компоненти на претърпените неимуществени вреди са били оценени общо на 10 000 лв. / десет хиляди лева /?; Какъв е бил водещият критерий за справедливост, кои са компонентите му - съставлява ли коефициент, ако да от каква величина, или обратно - определена базова сума /в какъв размер/, която просто се сумира с оглед наведените и доказани неимуществени вреди? Затова и определеният размер на обезщетението е необоснован, тъй като изобщо не може да се проследи използвания механизъм за определянето му. Размерът на претендираното обезщетение е силно завишен и не е в съответствие с принципа за справедлива обезвреда заложен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. На последно място посочва, че при присъждане на законната лихва върху обезщетението /считано от 03.09.2019г - датата на влизане в сила на оправдателната присъда/, съдът не е обсъдил направеното още с отговора на исковата молба изрично възражение за изтекла 3 годишна давност на тази акцесорна претенция, поради което е постановил решението си в нарушение на чл.236 ал. 2 ГПК.

От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че на на 25.05.2008г. ищецът К. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че:

1. на 08.04.2008г. около 23.50 часа в гр. София, кв. Лозенец, ул. „Крум Попов”, пред кафеклуб “Матрицата", в съучастие, като извършител със С. Д. С. и Д. С. К., отвлякъл С. С. С., с цел противозаконно да го лиши от свобода, като с юмруци и ритници нанесъл множество удари в областта на главата и тялото на С., след което го избутал на задната седалка на л.а. “БМВ” ДК № ••• и деянието е извършено от повече от две лица - три лица - престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал.1. вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.

2. на 09.04.2008г., за времето от 00,00 часа до 00,50ч. в гр. София, жк. “Дианабад” пред вход В на бл. 5. в съучастие, като извършител със С. Д. С. и Д. С. К., умишлено умъртвил С. С. С., чрез нанасяне на множество удари с юмруци и ритници в областта на главата, шията, тялото и крайниците на С. и удари с нож /неустановен по делото/, извършено по особено мъчителен начин за убития – С., който изпитвал значителни болки и страдания от механичните въздействия в областта на цялото тяло - престъпление по чл.116. ал.1. т .6, пр.2. вр. чл.115 вр.чл.20, ал .2 вр. ал. 1 НК.

С постановление от 10.04.2008г. е разпоредено принудително довеждане на И. К., тъй като се е укрил и няма постоянно местоживеене. С постановление от 20.05.2008г. е постановено задържането му под стража за 72 часа с оглед осигуряване явяването му пред СГС за разглеждане на искане за задържане под стража, като постоянна мярка за неотклонение. На 25.05.2008г. К. е привлечен като обвиняем по досъдебното производство с постановление за привличане на обвиняем. При проведения разпит не се е признал за виновен и е отказал да даде обяснения. Ищецът е задържан под стража в изпълнение на мярка за неотклонение по досъдебното производство в периода от 10.04.2008г. до 09.09.2008г., когато след обжалване пред съд, същата е променена в домашен арест за период от 1 година и 7 месеца. В този смисъл ищецът е престоял в условията на арест ДВЕ ГОДИНИ.

Въз основа на внесен в СГП обвинителен акт на 06.06.2011г. е образувано НОХД № 2450/2014г., по което са проведени седем открити съдебни заседания, на които са се явили подсъдимите. С определение от 21.11.2013г. е прекратено производството, тъй като член на състава на съда е в продължителен отпуск по болест. С определение от 04.01.2014г. е прекратено наказателното производство от нов съдия-докладчик и същото е върнато на СГП за отстраняване на констатирани процесуални нарушения.

Въз основа на повторно внесен на 23.04.2014г. обвинителен акт е образувано НОХД№1783/2014г. на СГС, НО, 29. състав, за същото престъпление. В същия е посочено, че с определение 23.05.2008г. К. е с мярка за неотклонение задържане по страна, която е изменен в мярка за неотклонение домашен арест с определение от 09.09.2008г. По делото са проведени 20 открити съдебни заседание, като К. не се явява на две от тях, за което са представени доказателства за наличието на уважителни причини. Поради забавяне извършването на съдебна поръчка за разпит на свидетел, намиращ се в Австрия, делото е отлагано в четири открити съдебни заседания. Постановена е оправдателна присъда на 10.04.2018г., от мотивите към която става ясно, че свидетелите са се отрекли от дадените в досъдебното производство показания, въз основа на които първоначално е направен извод за наличие на достатъчно данни за извършване на престъплението, в което е обвинен К.. С присъда № 82 от 10.04.2018 г. на СГС по н. о. х. д. № 1783/2014 г. всеки един от подсъдимите в това число и К. е признат за невинен в това, на 8.04.2008г. в гр.София, в съучастие с останалите като извършител, да е отвлякъл С. С. с цел противозаконно да го лиши от свобода и деянието е извършено от повече от две лица, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Подсъдимите са оправдани и по съответно повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 116 НК. СГС е приел, че в хода на проведеното разследване и на съдебното дирене, единствените доказателства за участие на подсъдимите в отвличането на пострадалия са обясненията на С. от ДП и показанията на свидетелите Г. Г. и Е. Н. от ДП, от които те са се отрекли. В този смисъл, съдът е заключил, че с оглед забраните регламентирани в чл. 281, ал. 8 от НПК и чл. 279, ал. 4 от НПК, не може да постанови осъдителна присъда срещу лицата, единствено позовавайки се на прочетените обяснения на подс. С. и показанията на свидетелите Г. и Н..

След протест на СГП срещу оправдаването на подсъдимите за престъплението по чл.142 НК, с решение № 518 от 20.12.2018г. по описа на САС по в. н. о. х. д. № 623/2018 г. присъдата е потвърдена.

От мотивите към решението на САС /служебно проверено от докладчика/ става ясно, че подсъдимият И. Б. К. и пострадалият С. С. С. към 8.4.2008 г. били във влошени отношения. К. има дъщеря от свидетЕ.та Л. Г. /сега Б./- В. К., която към тази дата била на 14 години. К. знаел, че С. има сексуални отношения с нея и я снабдява с наркотици. Към този момент Л. Г. живеела на семейни начала със свидетеля А. Б.. Няколко дни преди 8.4.2008 г., на 6.4.2008 г., А. Б. и Л. Г. се сбили с пострадалия С. С. именно по тази причина в кафе „Атила“, при което Г. ударила с бутилка по главата пострадалия С.. За случая била уведомена полицията и образувана полицейска преписка.

На 08.04.2008 г., между 22,00 и 24,00 часа вечерта, подсъдимият И. Б. К., С. Д. С. /по прякор Д./ и Д. С. К./по прякор •••/ били в кв. Лозенец, в кафе „Атила“, срещу интернет клуб „Матрицата“, на ул. „Крум Попов”. На същата дата и място, пострадалият С. С. бил в кафеклуб „Матрицата”. Около 23,50 часа С. излязъл от клуба на улицата. Бил му нанесен побой от 3-4 мъже, както и удар или удари с нож. Мъжете го вкарали със сила в автомобил и потеглили в неизвестна посока. По-късно, около 00,50 часа на 09.04.2008г., той бил открит в гр. София, в ж.к. „Дианабад”, пред вход В на бл.5 от свидетеля М. Д. П.. Пострадалият лежал на земята в безпомощно състояние. Свидетелят П. позвънил на тел. 166. На мястото пристигнал екип на Центъра за спешна медицинска помощ, който констатирал, че С. е починал.

Безпогрешно и след оценка, както на показанията на свидетелите А. и Л. Б., така и на приложеното по делото копие на преписката по сигнал на пострадалия, съдът е заключил на първо място, че между пострадалия от една страна и семейство Б. е имало конфликт, в основата на който е била непълнолетната дъщеря на Л. – В. Б., поради факта, че пострадалият я е снабдявал с наркотици и се е възползвал сексуално от нея. На свой ред, подсъдимият К. е бил добре запознат със ситуацията, което както правилно е отбелязано и от СГС, навежда на извод, че е имал основателен повод да се саморазправи с пострадалия. Видно от показанията на св.А. Б., въпросната вечер двамата с подс. К. са се видели в кафе Атила и са коментирали проблема с общата им дъщеря /доведена такава за свид. Б./. С решение №115/03.09.2019г. на ВКС, Второ НО, по КНОХД 187/2019г. е потвърдено решението на САС, поради което оправдателната присъда е влязла в сила на 03.09.2019г. Окончателно присъдата е влязла в сила на 03.09.2019г. Следователно производството е продължило считано от 25.05.2008г. до 03.09.2019г. или общо 11 години и 4 месеца. Досежно неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а именно - разпит на св.Д. и В. К. /дъщеря/ в о.с.з. на 12.05.2025г.

Според показанията на св.Д., става ясно, че двамата с ищеца са приятели от деца. Знае, че имал проблеми с полицията, защото го обвинили за едно убийство около 2008г. и бил в ареста около половин година някъде, след това го пуснали под домашен арест и си останал сам, защото никой не искал да комуникира с него по никакъв начин. След като като го пуснали от ареста, бил под домашен арест и живеел със семейството си. Приятелите му го напуснали и спрели всякаква комуникация с него. Това му се отразило зле, защото си седял вкъщи сам. Докато бил под домашен арест, живеел сам, нямал пари, тъй като живеели само от майчинството на втората му дъщеря, която родила втората му жена и финансовото им положение било много зле, даже го изгонили от квартирата поради тази причина, не че не може да си плаща наема, а заради обвинението, което имал, защото в квартала всички се познават и едва му намерили квартира при един приятел на свидетеля, за да живее в едно таванско помещение. Преди да го обвинят, той имал заведение, а преди това още едно. Докато въртял заведенията животът му финансово бил много добре. След като бил задържан за убийството, затворил заведенията, защото никой не ги посещавал и нямало кой да работи. Станал мълчалив, не говорел, дразнел се от всичко, затварял се в едната стая, дърпал пердетата и въобще не искал с никой да комуникира. Казали му, че сам е отишъл в психиатрията на ул. „Екзарх Йосиф”, защото не бил добре и около един месец свидетелят му носел цигари, ядене, ходел му на свиждане там. В психиатрията престоял около месец и половина. Имал две деца - В. и Й.. В. -дъщеря от първия брак, идвала да му помага в едното заведение и отношенията им били много добри преди да се случи това, а след това вече не знае.

Св.В. К., /дъщеря на ищеца, чийто показания съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК/ знае за проблемите му с полицията. През 2008г. го задържали за отвличане и убийство. Тогава тя била на 14г., а родителите й били разведени с предоставени родителски права на майката. В един момент майка й забранила да се вижда с него. Той искал да я види, бил в тежко психическо състояние, плачел, питал за нея, много му липсвала, но само един път успели да се видят. Имали заведение на ул. „Бигла”, но след задържането му спряло да работи, хората престанали да идват и затова го затворил, спрял да работи, нямали доходи с жена му. Много малко приятели идвали да го видят, защото казвали, че е убиец. Майка й не разрешавала да се вижда с него, казвала, че е направил нещо много лошо и не трябва да се виждат. Баща й бил около 5 месеца в ареста, а после под домашен арест, който се изпълнявал на ул. „Бигла” в „Лозенец”, не в жилището, където живеела с майка си. През този период имал още едно дете. Само един път се видели, а след това, когато станала на 18 години, започнала да го вижда по- често. През този период баща й лежал в психиатрия един път, но не е ходила там да го вижда. Не знае дали преди това е бил осъждан. Изгонили го от квартирата, защото не можел да си плаща наема и се преместил в друго жилище на същата улица, с помощ на приятел, пак на ул. „Бигла”. Няма представа дали е работил след като затворил заведението, след повдигнатото му обвинение. Видяла го само веднъж и той плачел и казвал, че това не е вярно и че ще излезе истината. Знае, че е работил като строител, климатици е слагал, в изолацията помагал. Вече има приятели, но те са нови приятели, защото той се преместил на друго място да живее.

От заключението на депозираната на л.47 съдебно-психиатрична експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че още в младежките му години при К. е диагностицирано същинско психично заболяване - Биполярно афективно разстройство като са наблюдавани и манийни и депресивни фази по повод на които е лекуван амбулаторно и стационарно многократно. Това разстройство е било налице и при задържането му по повод обвинение в съучастие в убийство. Дори по време на деянието е бил в психотичен епизод. От пет-шест години при него не се отбелязват фази на психичното му заболяване макар, че не провежда лечение. По време на задържането му по повод горното обвинение той е провел лечение в психиатрично заведение поради манийно състояние. Следват и депресивни епизоди След освобождаване му и оневиняването психичното му състояние се влошило, без да има епизоди на психичното си разстройство. Това влошаване се е проявило с появата на трайни депресивни и малоценностни преживявания поради това че той и семейството му били изолирани от приятелите си, които ги напуснали, загубили бизнеса си, с който той издържал семейството си.

И. К. към монета на инкриминираното деяние е бил в състояние на МАНИЕН ЕПИЗОД на БИПОЛЯРНОТО АФЕКТИВНО РАЗСТРОЙСТВО, от което е страдал в миналото, за което е бил хоспитализиран неколкократно след инцидента Впоследствие това негово заболяване е преминало в РЕМИСИЯ , която е трайна и е налице и към настоящия момент. След влизането в това състояние К. е осъзнавал много добре какво се е случило и преживявал последствията от обвинението спрямо него за дълъг период от време -чак до оправдателната присъда след няколко години. През тези години, а и след това до настоящия момент той е търпял последиците от обвинението и изолацията от околните, които са се отдръпнали от него поради продължително воденото съдебно следствие.

След оправдаването му по обвинението, за което повече от десет години се водило следствие се е появила ПРОТРАХИРАНА ДЕПРЕСИВНА РЕАКЦИЯ НА ДЕЗАДАПТАЦИЯ, което

състояние не е същинско психично заболяване /не включва психотични симптоми/ а е психогенно предизвикано състояние на дистрес и разстройство в адаптация вследствие преживяна сериозна психотравма, каквато е продължително протичащото следствие по обвинение в престъпление. .Това тревожно депресивно състояние, от своя страна води до нарушаване неговата социална адаптация и до настоящия момент продължава да се наблюдава и избягващо и защитно поведение. Към настоящия момент при ищеца е налице протрахирана депресивна реакция на дезадаптация психогенно предизвикано състояние, което не е психоза, а субективен дистрес и разстройство в адаптацията, възникнало в периода на значителни житейски промени, каквото за К. е повдигането на обвинение в нещо, което той не е извършил, задържането му в ареста и последиците от това върху психиката му и отношенията му с околните. Чувствал вина, че не може да се грижи за семейството си и онеправданост за неправилното обвинение. От проведеното обективно изследване се установява, че именно неприятните преживявания по задържането му и воденото съдебно дело са причинили промените и влошеното психично състояние. Към настоящия момент този психичен дисбаланс, който е бил налице при него към момента на задържането му и по време на воденото продължително време - с години съдебно дело е отслабнал след неговото оневиняване и връщането му на работа, но все още остават при него усещане за онеправданост и чувство на вина спрямо близките му.

Видно от приложеното свидетелство за съдимост ищецът е осъждан, както следва: 1.СРС НК с присъда по НОХД. №2455/96г. от 17.03.97г. влязла в законна сила на 16.04.98г. го признава за виновен в това, че на 11.04.96г. направил опит противозаконно да отнеме чуждо МПС - л.а., поради което и на осн. чл.346 ал.2 б.А вр. чл.346 ал.1 вр. чл.18 ал1. НК и чл.54 НК го осъжда на три месеца ЛОС. На осн. чл.66 ал1. от НК отлага за срок от три години.

2.СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД НК 22 СВ. С ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 14.1.03Г. ПО НОХД 3542-02Г. ВЛЯЗЛО В СИЛА НА СЪЩАТА ДАТА ОДОБРЯВА ПОСТИГНАТОТО

СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЛЕДНОТО; ПОДС. СЕ ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН В ТОВА ЧЕ НА

17.2.01Г. В ГР.СОФИЯ КВ.ЛОЗЕНЕЦ ОТ ПАРКИЛАЛ АВТМОБИЛ Л.А. ВАЗ 2105 ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТЕХ.СРЕДСТВО ТУБА И МАРКУЧ В СЪЧАСТИЕ С НЕУСТАНОВЕНО

ЛИЦЕ ДЕЙСТВАЛО КАТО СЪИЗВЪРШИТЕЛ НАПРАВИЛ ОПИТ ДА ОТНЕМЕ ЧУЖДИ

ДВИЖИМА ВЕЩ 20 ЛВ. БЕНЗИНОВО ГОРИВО1-91 НА ОБЩА СТОЙНОСТ 26.60ЛВ. ОТ

ВЛАДЕНИЕТО НА С. Т. Д. С НАМЕРЕНИЕ ДА ГО ПРИСВОИ КАТО ОПИТА ОСТАНАЛ

НЕДОВЪРШЕН ПОРАДИ ЗАЛАВЯНЕТО МУ ОТ МЛ СЕРЖАНТ П. ПОРАДИ КОЕТО И

НА ОСН.-ЧЛ 194 АЛ.1 Т.4 ПР.2 ВР С ЧЛ 194 АЛ.1 ВР С ЧЛ 20 АЛ.2 ВР С ЧЛ 18 АЛ.1 ВР С ЧЛ 55 АЛ.1 Т.2 ОТ НК ГО ОСЪЖДА НА ГЛОБА В РАЗМЕР НА 500ЛВ.

3.СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, 99 С-В, С ПРИСЪДА ОТ 16.05.2007 г. ПО НОХД 10618/06Г., ВЛЯЗЛА В ЗАКОННА СИЛА НА 01.06.2007Г. ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ СЛЕД КАТО Е БИЛ ОСЪЖДАН С ВЛЯЗЛО В СИЛА РЕШЕНИЕ

№ 162/17.04.2000Г. НА СРС БРК, 84 СЪСТАВ, ВЛЯЗЛО В СИЛА НА 21.06.2000Г. ДА ИЗДЪРЖА СВОЙ НИЗХОДЯЩ - МАЛОЛЕТНОТО СИ ДЕТЕ В. И. К., ЕГН ••••••••••,

ЧРЕЗ НЕЙНАТА МАЙКА И ЗАКОНЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ Л. Л. К. С МЕСЕЧЕН РАЗМЕР

НА ИЗДРЪЖКАТА 40 ЛЕВА ОТ 21.06.2000Г. ДО 03.12.2005Г. СЪЗНАТЕЛНО НЕ И

ИЗПЪЛНИЛ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ В РАЗМЕР НА ДВЕ И ПОВЕЧЕ МЕСЕЧНИ ВНОСКИ -

ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ПЕРИОД, ДОКАТО ТРАЕ АПРИЛ 2002Г. В РАЗМЕР НА 40 ЛЕВА, КАТО

РАЗМЕРЪТ НА ДЪЛЖИМАТА ИЗДРЪЖКА ДО 01.04.2002Г. Е В РАЗМЕР НА 853 ЛЕВА, ПОРАДИ КОЕТО И НА ОСН. ЧЛ. 183 АЛ. 3 ОТ НК НЕ ГО НАКАЗВА, ТЪЙ-КАТО Е

ВЪЗСТАНОВИЛ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ДО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД

ПЪРВОИНСТАНЦИОННАТА ИНСТАНЦИЯ.

4.СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 21-състав, с присъда № 5 от 19.03.2012 г. по НОХД № С-356/2011 г.,влязла в сила на 18.03.2013г. ПРИЗНАВА подсъдимият И. Б. К. за ВИНОВЕН в това,че на 12.01.2010г. в гр.София, ул.„Бигла", № 44, в мазето без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - 49,70грама коноп с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1,8% на стойност 298,20 лв.,поради което и на основание чл.354а, ал.1, пр.4, алт.1 НК и чл.54 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 5 000 лв.(пет хиляди лв.) НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подсъдимия И. Б. К. (с установена самоличност)наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила. НА ОСНОВАНИЕ чл.59, ал.1 НК ЗАЧИТА времето от 12.01.2010г. до 09.11.2010г.,през което подсъдимият И. Б. К. (с установена самоличност) е бил задържан под стража по настоящето дело, както и времето от 09.11.2010г. до 18.01.2011г.,през което подсъдимият И. Б. К.(с установена самоличност) е бил под домашен арест по настоящето дело. Присъдата е влязла в сила на 18.03.2013г.

5. ВЛЯЗЛО В СИЛА НА 09.07.2025 Г. СПОРАЗУМЕНИЕ № 1132 /09.07.2025 Г. ПО НОХД 9982/2025 Г. ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД. НО, 20 СЪСТАВ: Обвиняемият се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН в това. че: На 20.11.2023г. в гр. София, пешеходната пътека на кръстовището на ул. „Княжевска” и ул. „Полк. Стойно Б.“, чрез нанасяне на удари с ръка (юмрук) в областта на главата и чрез нанасяне на удар с врата на автомобил, причинил на И. Д. М. лека телесна повреда, изразяваща се оток и кръвонасядане на лявата скула, охлузване на долен клепач на ляво око, хиперемия на конюктивата на лява очна ябълка, травматично кръвотечение от двете ноздри и кръвонасяданс на дясно бедро, като посочените травматични увреждания осъществяват медико-биологичния признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ и телесната повреда е причинена по хулигански подбуди /осъществено е на публично място, в присъствието на странични лица, при липса на личен мотив, без да е предизвикан от пострадалия, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила и норми, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност/- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Няма причинени имуществени вреди от престъплението. Страните се споразумяха обвиняемият на осн. чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 78А, ал. 1 НК вр. чл.375А, ал. 1 НПК да бъде ОСВОБОДЕН OТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и да му бъде НАЛОЖЕНО АДМИНИСТРАТИВНО

НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на 1500 /ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА.

Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.

При така описаната фактическа обстановка съдът намира решението на ОС за правилно по същество по следните съображения:

Първо - основанието за ангажиране отговорността на държавата чрез органите на прокуратурата по реда на ЗОДОВ е обективен факт и ако спрямо лицето е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, което впоследствие е било прекратено, поради това, че деянието не е извършено от това лице, респ. ако лицето е оправдано, а наложената мярка за неотклонение е отменена поради липса на законно основание - несъставомерност, изразяваща се в липса на авторство, именно тези обстоятелства дават основание обвинението да бъде квалифицирано като незаконно, независимо от това, че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките на правомощията на разследващия орган. Тези изводи съответствуват напълно и на указанията по приложението на материалния закон, дадени в т. 3 на ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че държавата се освобождава от отговорност за вреди само ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданите../в този смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 18 ОТ 22.01.2009 Г. ПО ГР. Д. № 3948/2008 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/ От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи, че е налице повдигнато и поддържано обвинение от органите на прокуратурата спрямо ищеца, като наказателното производство е продължило повече от 11 години, считано от 25.05.2008г. до 03.09.2019г. или общо 11 години и 4 месеца, за престъпление, което е тежко умишлено, при мярка за неотклонение- задържане под стража за 5 месеца, а след това домашен арест т.е. около 2 години не е имал обективна възможност да работи, както и че от тези действия на прокуратурата на последния са причинени неимуществени вреди - силно изживян стрес и притеснения, ПРОТРАХИРАНА ДЕПРЕСИВНА РЕАКЦИЯ НА

ДЕЗАДАПТАЦИЯ, обстоятелства, които обуславят кумулативното съществуване на елементите на фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Отговорността по ЗОДОВ на държавата и общините е деликтна и доколкото няма специални правила, размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди се определя от общата норма - чл. 52 ЗЗД, която определя справедливостта като единствен критерий. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи по реда на пълното доказване настъпилото влошаване на общия му здравословен статус и психическо състояние, претърпените болки и страдания, както и наличието на причинно-следствената връзка между тях и воденото срещу него наказателно производство, претърпените страдания и интензитета на стреса, опозоряването на името му и репутацията му. Тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение се преценява именно като обстоятелство, което е от значение за справедливото овъзмездяване на оневинения обвиняем /подсъдим/. Това обстоятелство, обаче, няма и не може да има самостоятелно значение, нито може да бъде определено парично изражение на неимуществените вреди, за които се претендира по чл. 2 ЗОДВПГ, по текстове на НК.

Правно релевантно е как то се е отразило върху обвиняемия /подсъдимия/, което няма как да бъде напълно еднакво за различните лица, а при специфичните за всеки случай факти и обстоятелства.

От събраните доказателствени средства, се констатира, че спрямо ищеца е била взета найтежката мярка за процесуална принуда - задържане под стража, че предприетото наказателно преследване е за тежко умишлено престъпление, което е продължило повече от 11 години, което се е отразило крайно неблагоприятно върху личността му и неговото емоционално и най-вече психическо състояние - бил притеснен, подтиснат, изплашен, депресиран. Няма ангажирани писмени доказателства, сочещи наличието на влошено здравословно физическо състояние на ищеца.

Следва да се посочи, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет на конкретна преценка. Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно претендираната вреда, с оглед нейното естество. В случая продължителността се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредите, тъй като е повече от 11 години, започва когато ищецът е на 32 години и приключва, когато е на 43г. т.е. в активна трудоспособна възраст. От друга страна обвинението е с няколко обвиняеми/подсъдими и преминава през три съдебни фази до ВКС, като няколко пъти е прекратявано от съда и връщано с дадени указания след допуснати процесуални нарушения. При положение, че именно прокуратурата е протестирала (и то вижда се впоследствие, неоснователно) оправдателните съдебни актове, то не може да се обоснове извод, че след като ищецът е бил оправдан още на първа инстанция, то е спаднал осезаемо интензитетът на търпените от него неимуществени вреди. Напротив, наказателното производство срещу него е било висящо, докато е влязло в сила решението на ВКС. В този смисъл не е налице принос на пострадалия по смисъла на чл.5 ЗОДОВ, тъй като неговото поведение не се намира в пряка причинно-следствена връзка със забавяне на производството. Забавянето е по обективни причини извън поведението на подсъдимите по делото – смяна на съдебен заседател и съдия-докладчик, както и поръчка до Австрия за разпит на свидетел.

Неоснователно е и оспорването във въззивната жалба касателно липсата на произнасяне в евро, което е съществено процесуално нарушение, тъй като изчисляване на левова или еврова равностойност може и следва да се направи едва при изплащане на обезщетението. Във връзка с твърдението, че е останало недоказано „ уронването на доброто му име в личен и професионален план, константна е съдебната практика относно неимуществените вреди, че човек поначало се ползва с презюмирано добро име в обществото, което неминуемо бива накърнено, ако срещу него бъде повдигнато и поддържано незаконосъобразно обвинение. Респективно това неминуемо води до вреди за ищеца, които следва да бъдат репарирани, чрез присъждане на парично обезщетение в полза на пострадалото лице. В случая такива вреди няма причинени, тъй като видно от свидетелството за съдимост ищецът е многократно осъждан, макар и за дребни престъпления.

Що се отнася до психическите му проблеми, изразяващи се в ПРОТРАХИРАНА ДЕПРЕСИВНА РЕАКЦИЯ НА ДЕЗАДАПТАЦИЯ, съдът отчита факта, че още в младежките му години при К. е диагностицирано същинско психично заболяване - биполярно афективно разстройство като са наблюдавани и манийни и депресивни фази по повод на които е лекуван амбулаторно и стационарно многократно. Това разстройство е било налице и при задържането му по повод обвинение в съучастие в убийство. Дори по време на деянието е бил в психотичен епизод. Следват и депресивни епизоди. След освобождаване му и оневиняването психичното му състояние се влошило, без да има епизоди на психичното си разстройство. Това влошаване се е проявило с появата на трайни депресивни и малоценностни преживявания поради това че той и семейството му били изолирани от приятелите си, които ги напуснали, загубили бизнеса си, с който той издържал семейството си, нямал никакви финансови средства. Това тревожно депресивно състояние, от своя страна води до нарушаване неговата социална адаптация и до настоящия момент продължава да се наблюдава и избягващо и защитно поведение. Освен това съдът отчита факта, че в период до настъпване на пълнолетието на голямата му дъщеря В., той не е можел да се среща с нея, което допълнително е влошило неговото състояние.

В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на иска, а по отношение на размера на обезщетението намира, че същият правилно е определен на 10 000 лв. с оглед задържането под стража и домашен арест за период от около 2 години т.е. решението следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.

При присъждане на законната лихва върху обезщетението /считано от 03.09.2019г - датата на влизане в сила на оправдателната присъда/, съдът не е обсъдил направеното още с отговора на исковата молба изрично възражение за изтекла 3 годишна давност на тази акцесорна претенция. При направеното възражение за погасяване на вземането за лихви по чл. 111,6. „в“ от ЗЗД, което се погасява с тригодишна давност, то в случая лихвата следва да бъде присъдена начиная от 08.08.2021г. /ИМ е депозирана на 08.08.2024г / т.е. претенцията е погасена по давност за периода от 03.09.2019г. до 08.08.2021г., а възражението е основателно.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Обжалваем интерес от 100 000 лв., като и двете жалби са неоснователни. Затова разноски не следва да се присъждат за настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът