Решение № 128 от 14.7.2026 г. на Районен съд - Троян по дело № 1382/2025 г.

В Троянски районен съд е образувано гр. дело № 1382/2025 година по искова молба от Й. Д. И., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••, против Прокуратура на РБ, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, за сумата 15 000 лева причинени неимуществени вреди и 2200 лева причинени имуществени вреди. Ищцата основава претенцията си за обезвреда на претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на образувано досъдебно производство №•••г. по описа на РУ - Троян, при ОД МВР – Ловеч, по което спрямо нея било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.290, ал. 1 от НК. Сочи, че с постановление за привличане на обвиняем от 03.12.2024г. е привлечена в качеството на обвиняем, за извършено престъпление по чл.290, ал. 1 от НК и от същата дата е взета спрямо нея и мярка за неотклонение „Подписка". Твърди, че при предявяване на материалите по разследване на 03.12.2024г. и 13.01.2025година, пред разследващите органи направила възражения, че не е виновна, които възражения не били взети в предвид, а бил внесен в РС-Троян обвинителен акт, по който било образувано НОХД№•••година, по което дело вече имала качеството на подсъдима за извършено престъпление по чл.290, ал. 1 от НК. Сочи, че с присъда №7 от 26.06.25г. по НОХД № •••г. на Районен съд Троян е призната за невиновна в това, че на 15.04.2022 г. в гр. Троян, обл. Ловешка, пред P C гр. Троян - съдебен състав по НЧХД № ••• г., в хода на проведеното съдебно заседание на същата дата, като свидетел устно и съзнателно потвърдила неистина, като заявила, че на 17.07.2021 година, около 08:30-09:00 часа тя и П. Г. М. са се качили до жилището, в което З. живеела към онзи момент в гр. Т., за осъществяване на личен контакт на детето М. П. М. с баща си П. Г. М., но С. З. не отворила вратата, не си вдигала телефона, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдава по повдигнатото и обвинение да е извършила престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. С Решение № 139 от 29.10.2025г. по Въззивно наказателно дело от общ характер № 418/2025г. на Окръжен съд – Ловеч, първоинстанционната присъда била потвърдена, като решението е окончателно и е влязло в законна сила 29.10.2025година. По отношение претенцията за имуществените вреди ищцата излага, че в хода на ДП, в производството пред Районен съд - Троян и производството пред Окръжен съд –Ловеч, била представлявана от защитник – упълномощен адвокат, на който заплатила сума в размер на 2200.00 лева адвокатско възнаграждение. По отношение претенцията за неимуществените вреди излага, че от незаконосъобразно воденото срещу нея наказателно производство от страна на прокуратурата понесла множество неблагоприятни последици – от момента на привличането и в качеството на обвиняем, по образуваното досъдебно производство, до окончателното и оправдаване, преживяла изключително тежък и травматичен период. Страдала от хроничен стрес, който довел до нарушения на съня - трудно заспиване, неспокоен и лек сън, чести събуждания. Отделно от това твърди, че в резултат на действията на органите на досъдебното производство и на прокуратурата загубила уважението и доверието на колегите и приятелите си, което се отразило дълбоко на самочувствието и. Социалните и контакти рязко намалели - започнала да се изолира от близки и познати. Отношенията в семейството и се влошили. Сочи, че самото съмнение, че е извършила престъпление, било сериозен удар както за нея, така и за близките и. Твърди, че към момента на повдигане на обвинението, ищцата била включена в процедура по осиновяване на дете, по която вече била преминала успешно първоначалните проверки и интервюта от социалните служби, но след узнаването, че срещу нея е образувано наказателно производство, органите по осиновяването прекратили процеса с мотив, че не може да бъда одобрена като осиновител, докато името и фигурира в регистрите на обвиняеми лица. Сочи, че поради възрастови и здравословни причини осиновяването било единствената възможност да има дете и това бил за нея „нов тежък удар“, който задълбочил емоционалния и срив, засилил чувството и за безпомощност, отчаяние и усещането, че е лишена от правото си на личен и семеен живот, гарантирано от чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Ищцата прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да и заплати сума в размер 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - тежък стрес, нарушения в съня, депресивни състояния, социална изолация, нарушени семейни отношения и спад в самочувствието, представляващи пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение за престъпление по чл.290, ал.1 от НК, по което е оправдана с влязла в сила на 29.10.2025г. присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на присъдата на 29.10.2025година, до окончателно изплащане на сумата. Ищцата прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да и заплати сума в размер на 2200 /две хиляди и двеста лева/ причинени имуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение за престъпление по чл.290, ал.1 от НК, по което е оправдана с влязла в сила на 29.10.2025г. присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на присъдата на 29.10.2025г., до окончателно изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК Районна прокуратура гр.Ловеч, чрез зам.районен прокурор Н.Б., представя писмен отговор, в който е взето становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Посочено е, че Прокуратурата оспорва претенцията на ищеца, както по основание, така и по размер. Твърди се, че не се представят доказателства от ищеца, които да установяват, че претендираните за обезщетение вреди са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Оспорва твърденията на ищеца за преживян стрес, чувство на унижение и невъзможността, ищцата да участва в програма за осиновяване. Счита, че размерът на претенциите е необосновано завишен и не следва да се допуска обезщетението да служи като източник на неоснователно обогатяване. В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа изцяло предявения иск за причинени неимуществени вреди в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева и имуществени вреди в размер на 2200.00 /две хиляди лева/. Подробни съображения излага по съществото на спора, доразвити в хода на устните състезания и в представена по делото писмена защита. В съдебно заседание ответникът - Прокуратурата на Република България се представлява на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ от прокурор от Районна прокуратура - Ловеч. Участвалият в производството прокурор поддържа направеното с писмения отговор оспорване. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания. Съдът, след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, съобразявайки доводите на страните и след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 от ГПК по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна: От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с Постановление на Районна прокуратура – Ловеч от 01.08.2024година било образувано досъдебно производство №•••г. по описа на РУ - Троян, при ОД МВР – Ловеч, за престъпление по чл.290 ал.1 от НК, за това, че на 15.04.2022 г. в гр. Троян, обл. Ловешка, пред Районен съд гр. Троян – съдебен състав по НЧХД № ••• г., като свидетел устно и съзнателно потвърдила неистина, като заявила, че на 17.07.2021 г. около 08:30-09:00 часа лично и с П.Г.М. са посетили дома на З. в гр. Троян, за осъществяване на личен контакт на детето с бащата.“ С постановление за привличане на обвиняем от 03.12.2024година, ищцата била привлечена в качеството на обвиняем, за извършено престъпление по чл.290, ал. 1 от НК, като от същата дата и била наложена и мярка за неотклонение „Подписка", с която била задължена да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено разследващия орган за новия си адрес и да се явява при призоваване. По внесения обвинителен акт било образувано НОХД №•••година и в качеството на подсъдима, Й. Д. И. от гр. Т., обл. Ловешка, е предадена на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, за това, че на 15.04.2022 г. в гр. Троян, обл. Ловешка, пред Районен съд гр. Троян – съдебен състав по НЧХД № •••година, в хода на проведеното съдебно заседание на същата дата, като свидетел устно и съзнателно потвърдила неистина, като заявила, че на 17.07.2021 г. около 08:30-09:00часа тя и П.Г.М. са се качили до жилището, в което З. живеела към онзи момент в гр. Т., за осъществяване на личен контакт на детето М.П.М. с баща си П.Г.М., но С.З. не отворила вратата, не си вдигала телефона. С постановена по НОХД № •••г. на Районен съд Троян Присъда №7 от •••година е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото и обвинение, за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. С Решение № 139 от 29.10.2025година, по Въззивно наказателно дело от общ характер № 418/2025г. на Окръжен съд – Ловеч, първоинстанционната присъда била потвърдена и решението влязло в законна сила 29.10.2025година. По делото е реализирана и съдебно-психологическата експертиза, по която назначеното вещо лице М. Д. клиничен психолог (ДПБ - Ловеч) е изготвила заключение, от което се установява, че ищцата е преживяла остър негативен стрес, довел до сериозна деструктивна промяна в психоемоционалното състояние на ищцата (повишена напрегнатост, чувство за дълбока несправедливост, разочарование от държавните институции и изолация). Вещото лице категорично и безусловно фиксира пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между тези патологични изменения и воденото против нея производство. Съдът счита, че заключението следва да бъде прието като доказателство по делото като компетентно изготвено, логически обосновано и съответстващо на останалите доказателства по делото. За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите А.Ю.Б., Б. И. Г., П.Г.М., К. И. П., К. Т. К. и Д. В. П.. От показанията на свид. А.Б. се установява, че с ищцата са били колежки във фирма „•••“ ЕООД, гр. Троян. Описва я като много отзивчив и добър човек, „..когато имаш някаква нужда винаги може да се обърнеш към нея, с радост приема нещата и много помага…..“. Заявява, че по време на делото, в което била обвинена в лъжесвидетелстване, изпаднала в депресия и била много притеснена, „..когато й се отнеха правата за осиновяване..“. Заявява, че това и състояние повлияло и на работния процес, „.. беше се затворила в себе си, имаше моменти, в които дори не искаше и да работи, в смисъл, че беше много притеснена. ….не искаше да говори и да споделя с никой, плачеше непрекъснато…“. Знае, че „..когато са я регистрирали в полицията, тогава се е почувствала едва ли не, сякаш нещо се е стоварило много тежко върху гърбът й….че са й вземани отпечатъци, като на престъпник…и това много я измъчваще…“. Сочи, че преди тези събития била винаги отзивчива, в настроение, говорила си с колегите, но „…след това се затвори в себе си…“, като най-вече се страхувала, да не се случи нещо във връзка с осиновяването. От показанията на свид. Б. И. Г. /пряк ръководител на ищцата, в качеството му на началник „•••“ в „•••“ ЕООД гр.Троян/ се установява, че познава ищцата повече от десет години, знае за воденото срещу нея наказателно производство. Описва я като съвестен работник, отзивчива, „… понякога пуска майтапи..“, но в периода на воденото наказателно производство „….беше тъжна, угрижена, различна от обикновено…“. Знае, че „…Й. многократно прави инвитро процедури и страдаше, тъй като не се получиха. След това от нея знам, че е започнала процедура по осиновяване за дете. След като започна наказателното производство срещу Й., не сме водили разговори, но имаше промяната в поведението й. В даден период просто определено тя беше по-угрижена, беше тъжна, различна от обикновено…“. От показанията на свид. П.Г.М. /лице, с което ищцата съжителства на семейни начала/ се установява, че от 12-13 години съжителстват на семейни начала, имали са доста опити за инвитро процедури, които били неуспешни, след което подали документи за осиновяване на дете и след иницииране на наказателното производство, процедурата по осиновяване била прекратена. Сочи, че Й. го приела много тежко „…Надяваше се на това осиновяване, за нея болката беше голяма….. Как да ви кажа, човек, който няма дете и се надява на нещо, може да го усети психически… Може би тук присъстващите жени в злата, знаете какво е да имате дете….тя не може да спи, реве, излиза навън. Притеснява се, какво ще стане. Заявява, че в досъдебното производство много „… грубо се отнесоха с нея, третираха я като някакъв престъпник. Започна се със снемане на отпечатъци, все едно, че тя беше извършила престъпление…“. Твърди, че ищцата приела случващото се много тежко, като освен притеснена, се чувствала и унизена. „….Да ти вземат отпечатъци снимки, разпити и т.н.. След като са й снели отпечатъци, когато се върна ми каза, че я счита за престъпник.…..Когато четоха оправдателната присъда, тя се промени, един път успокоена, но втори път разстроена и каза - за какво сме чакали толкова години, защото на нас ни беше прекратен номер за осиновяване. Три години чакаме осиновяване….“. Твърди, че дори и след оправдателната присъда, Й. продължавала да усеща негативните ефекти, тъй като страдала от мисълта, че ако в този период се е появило дете за осиновяване, те са го пропуснали, като уточнява, че за тях това е „.. една пропусната надежда, която сме таили за този период от време….това е една голяма травма, защото деца няма много за осиновяване…“. В заключение свидетелят е категоричен, че всичко това се е отразило и на семейните им отношения. От показанията на свид. К. И. П. се установява, че работи в Дирекция „Социално подпомагане“ - началник отдел „Закрила на детето“ -Троян, познава ищцата, която е кандидатствала „..още през 2022 г. с първото си заявление да бъде проучена и вписана в Регистъра за пълно осиновяване…“ Сочи, че няма непосредствени впечатления, тъй като с ищцата е работила предимно свид. К. Т. К., която е Главен социален работник, но заявява категорично, че за „…10 години на тази служба, това е първият случай с Й. И. ….“. От показанията на свид. К. Т. К. се установява, че като главен соц.работник в ДСП-Троян познава ищцата „…Първата ни среща е от първото подадено от нея заявление от месец януари 2023 година….“. Описва подробно процеса „…Проучването се извършва в тримесечен срок…най-малко три срещи сме провеждали и едно домашно посещение, както и среща с поръчителя. Продължителността на срещите са в зависимост от темата на разговор. Когато се обсъжда мотивация, желания, проблеми на биологичните лица, темата отнема повече време, в порядъка на 20 до 30 минути, може и повече, не се засичат. Срещите се провеждат в свободна среда и се изготвя работен протокол. Само домашното посещение се констатира в дома на кандидат осиновителя….“. Споделя, че има много добри впечатления за Й. И., определя я като „…отзивчива, съдействаща, изпълнителна, приема препоръки и насоки, винаги е отворена за разговор, за диалог, готова на всичко, за да се случат нещата. Като емоционално състояние, мога да кажа, че е уравновесена, по скоро притеснена и всичко, което е необходимо и нужно да даде от себе си, го прави, съдействаща. Твърди, че извън уговорените срещи са имали много допълнителни и въпреки, че е трудово ангажирана, винаги се е съобразявала „…и дори, ако се е налагало да отсъства от работа, винаги е била точна….“. Заявява, че при първоначално стартиране на процедурата по осиновяване, ищцата подходила спокойно, без емоции, но след като я запознала със заповедта и я уведомила, че прекратяват вписването, заради образуваното и неприключило срещу нея наказателно производство. „… Жената доста се разстрои при тази информация, насълзиха й се очите. Тя не очакваше, че това може да бъде пречка, защото един път е наранена от съдбата, че не може да има собствено биологично дете и втори път, че има проблеми след това….“. Сочи, че е осъществявала с ищцата служебни срещи след това, по връчване на административни заповеди, при които тя винаги заявявала, че е невинна, но била видимо притеснена, че се отлага процедурата по осиновяване „… дали ще й бъде запазен поредния номер в регистъра, защото всяко отлагане е пореден номер назад във времето, тоест измества се назад и тези две години, в които е била вписана, загубва поредния номер, който очаква да бъде поканена за среща и запознаване с документи за някое дете, което е подходящо. …“. Сочи, че ищцата доста емоционално изживяла „.. тази пречка, която я забави…. За шест месеца нямаше движение по нейния случай и в този период е можело да има подходящо дете. Тя не е уведомявана през тези шест месеца, защото може би хора, които са били преди нея в регистъра са я изпреварили. Тоест няма движение по нейния номер, стопиран е и всички останали са я изпреварили.…“. Заявява, че в началото ищцата била ентусиазирана, с очакване нещо да се случи в нейния живот след като си осинови дете, а след това била „…унила и подтисната, тъжна и разстроена, лесно ранима, насълзяваха и се очите, но се опитваше да не го показва…“. Свидетелката сочи, че „…за тези две години стъпките, които са направени напред, с идеята да се приближи до момента, в който ще се случи желаното осиновяване, при едно такова прекратяване връща от изходна позиция номера, започва отново да чака и тези две години са били просто напразни, не й се запазва поредния номер на вписване. След това се вписва с нов номер. Всичко това няма как да не й повлияе негативно…“, като уточнява, че „…В момента Й. е на стария номер, под който е вписана…“. От показанията на свид. Д. В. П. се установява, че е Директор на ДСП- Троян, не е присъствала на срещи с ищцата, във връзка с изготвения соц.доклад. Чисто служебно е виждала Й. И., но няма наблюдения. Подписала е доклада, в качеството си на Директор на ДСП-Троян. Съдът кредитира като преки, непосредствени и незаинтересовани събраните в хода на производството свидетелски показания, като показанията на свид. П.М. бяха преценени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, но счита, че същите следва да бъдат кредитирани с доверие, поради следните съображения: Според константната практика на ВКС, съдът е длъжен да извърши всестранна преценка на всички събрани по делото доказателства, като наличието на родствена, семейна или друга връзка със страната не е достатъчна предпоставка, за да дискредитира свидетелските показания и това да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите си за относими към спорното право факти. Така например в Решение №159 от 22.02.2016година, по на т .дело № 1871 /2014 година, на ВКС, второ търговско отделение, постановено по реда на чл.290 ГПК съставът е приел, че „…съдебното решение може да бъде основно и само на показанията на лицата по чл.172 ГПК, ако съдът, след преценката им, е убеден, че те са достоверни и изложи мотиви защо им дава вяра и в коя част. Отделен остава въпросът, че в последователната си практика ВКС всякога е поддържал разбирането, че преценявайки данните за заинтересованост на свидетелите по правилото на чл.172 ГПК съдът може да приеме, че макар и заинтересован, свидетелят е възприел вярно релевантните за възникналия правен спор факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а друг свидетел, който няма данни да е заинтересован, да е възприел фактите погрешно, да не е способен да ги възпроизведе в показанията си, или да ги възпроизвежда недостоверно….“ . С Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетелите само поради тяхната заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица. Изложеното по-горе мотивира съдът да приеме, че показанията на свид.Минев, с които удостоверява преживения от Й. И. тежък стрес, нарушения в съня, депресивни състояния, социална изолация и нарушени семейни отношения не са изолирани, а напротив, те са взаимно допълващи се с показания на останалите свидетели и заключението на вещото лице, по допуснатата съдебно-психологическата експертиза. Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи: Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването й не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две кумулативно дадени предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2/. наказателното производство да е приключило с оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение или образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността е следствие от задължението на Прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено, е основание за възникване на гаранционната отговорност на Прокуратурата. Поради това ответникът не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че неговите служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението, поначало е влязлата в сила оправдателна присъда, като ответникът носи отговорност и за вредите причинени по повод образувано наказателно производство прекратено в досъдебната фаза поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на Прокуратурата е обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна като тази отговорност не е предпоставена от виновно поведение на съответното длъжностно лице при прокуратурата или администрацията - арг. чл. 4, предл. посл. от ЗОДОВ. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от обективното заключение на съдебно-психологическата експертиза, по несъмнен начин се установяват следните обстоятелства: С постановление от 03.12.2024 г. доверителката ми е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, като спрямо нея е взета мярка за неотклонение „Подписка". Наказателното производство, водено в две инстанции в продължение на близо 11 месеца, е приключило окончателно с влязла в законна сила на 29.10.2025 г. оправдателна присъда. Присъда № 7 от •••година, постановена по НОХД № ••• г. по описа на Районен съд - Троян, е изцяло потвърдена с Решение № 139 от 29.10.2025 г. по ВНОХД № 418/2025 г. на Окръжен съд - Ловеч. По делото не беше ангажирано нито едно доказателство от страна на ответника, което да поставя под съмнение високия морален облик на ищцата и безупречната и репутация в обществото. Безспорно е обстоятелството, че само по себе си, наказателно преследване представлява тежък стресогенен фактор, който по дефиниция рефлектира негативно върху личността, предизвиквайки дълбока тревога, потиснатост и накърняване на честта и достойнството. В настоящия казус обаче интензитетът на претърпените от ищцата неимуществени вреди, в следствие извършената спрямо нея на 03.12.2024година полицейска регистрация - снемане на дактилоскопни отпечатъци и фотографиране безспорно са допринесли за негативните емоции (тревога, безпокойство, срам, потиснатост), които са естествена и логична последица от незаконното обвинение. Претърпените душевни болки и страдания в тези случаи се счита за общоизвестен факт, който не се нуждае от изрично и детайлно доказване (с изключение на случаите, в които са настъпили по-тежки здравословни проблеми). Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените от пълномощника на ищцата аргументи, в смисъл, че настоящото производство се отличава с житейска драма, която го изважда от обхвата на стандартната съдебна практика по ЗОДОВ. Безспорно беше установено, че поради обективна невъзможност да забременее по естествен път и след няколко неуспешни ин витро процедури, за ищцата Й. И. осиновяването е представлявало единственият и последен житейски шанс да реализира родителството и майчинството, като висша лична и социална ценност. Установено е, че процедурата по пълно осиновяване е стартирала успешно, като заповедта за вписване в Регистъра на осиновяващи е издадена още на 20.02.2023 година, като ищцата е отговаряла на всички строги законови и морални критерии за отглеждане на дете. При служебната проверка за подновяване на регистрацията през февруари 2025 година обаче, административният орган констатирал висящото наказателно производство по чл. 290, ал. 1 от НК и обвързан от императива на чл. 25, ал. 1, т. 4 от Наредба № РД-07-7/05.10.2010 година, органът е бил длъжен първо да спре, а на 21.05.2025 година и окончателно да прекрати процедурата по осиновяване. Единствената пряка и напълно предвидима причина за заличаването на ищцата от Регистъра е незаконното обвинение, повдигнато от ответната Прокуратурата. Видно от изисканата и приобщена към доказателствения материал Справка изх. № X 11-11-00-0334 #1 от 28.04.2026 г. на РДСП - Ловеч, за периода на незаконното спиране на административното производство (20.02.2025 г. - 08.12.2025 г.), Съветът по осиновяване е провел общо 42 заседания, като на заседанието на 16.05.2025 г. и на 13.06.2025 г. са разглеждани здрави деца – на 9 и на 11 месеца, за които са определени кандидат-осиновители, вписани в регистъра около, а дори и след датата на вписване на ищцата, но поради наложеното от Прокуратурата спиране и последвалото заличаване от регистъра, кандидатурата на ищцата изобщо не е могла да бъде обсъждана. Макар по-късно актовете за заличаване да са отменени като нищожни и правата на ищцата да са възстановени под същия пореден номер (08.12.2025 г.), времето и пропуснатите възможности за среща с дете в най-ранна възраст са необратими. Безспорно е обстоятелството, че съществува ясна разлика между „стандартния“ стрес от едно наказателно преследване и случаите, в които незаконното обвинение разрушава фундаментални житейски планове и лични ценности, каквито са майчинството и родителството, което безспорно покрива всички признаци на житейска драма. Съдебната практика приема, че претендираното обезщетение при иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за причинено притеснение, срам и безпокойство се различава от обезщетението, което се претендира за засегнати висши лични блага, каквото безспорно е майчинството и размерът следва да надхвърля средните нива, за да отговори на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД . В конкретния казус безспорно се установи, че спирането на процедура по осиновяване след 5 /пет/ неуспешни ин витро опита представлява извънредно обстоятелство, а наличието на висящо наказателно производство е било обективната законна пречка за завършване на процедурата по осиновяване, като вредата ( мисълта, че последния житейски шанс за майчинство ще бъде пропуснат) е настъпила единствено заради акта на държавното обвинение. Безспорно е и обстоятелството, че предизвиканият от това емоционален срив и усещане за празнота не са просто „страничен ефект“, а са нанесли поражение върху психиката на ищцата, тъй като е била застрашена от реално осъществяване на най-значимия й личен житейски проект „да бъде майка“. В хода на производството се установи, че негативните изживявания са продължили не само в рамките на образуваното наказателно производство, а и след това, ищцата е продължила да изпитва психоемоционален дискомфорт, което да обосновава значителен интензитет на търпените душевни болки и страдания и специфични вреди. Не без значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се явява и продължителността на процеса (близо 11 месеца през две съдебни инстанции), характера на обвинението, наложената процесуална принуда („Подписка") и най-вече извършената полицейска регистрация. С оглед на това, претендираната сума от 7 669,38 EUR (седем хиляди шестстотин шестдесет и девет евро и тридесет и осем цента), представляващи равностойността на (15 000,00 лв.) се явява напълно балансирана, справедлива и съответстваща на икономическия стандарт в страната. Основателна и доказана съдът намира и претенцията за причинени имуществени вреди в размер на 1 124,84 EUR (хиляда сто двадесет и четири евро и осемдесет и четири цента), представляващи равностойността на (2 200,00 лв.), заплатени от ищцата адвокатски възнаграждения за осъществяване на защита в незаконно водения срещу нея наказателен процес. Тези разходи съставляват чиста и пряка имуществена вреда, настъпила в правната сфера на ищцата, като непосредствена последица от вредоносното поведение на Прокуратурата. Съгласно нормите, залегнали в Тълкувателно решение № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, „Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в самия наказателен процес обуславя извод, че разходваните средства в хода на наказателното производство се явяват за лицето имуществена вреда, за която държавата дължи изцяло обезщетение на основание чл. 2 от ЗОДОВ във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ, ведно с претендираната законна лихва." От изисканото и приложено към настоящото дело, НОХ №53/2025г. на РС-Троян, приобщеното към него ДП№270/2024г. на РУ-Троян и ВНОХД№418/2025г. на Окръжен съд Ловеч се установява, че ищецът е бил представляван от адв. С. В., по силата на договори за правна защита и съдействие от 03.12.2024 г. с определено възнаграждение от 1100 лева, заплатени в брой и от 12.09.2025година с определено възнаграждение от 1100 лева заплатени в брой. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес обуславя извод, че разходваните средства в хода на наказателното производство се явяват за лицето имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 2 ЗОДОВ вр. чл. 4 ЗОДОВ, ведно с претендираната законна лихва. /Вж. ТР № 1/11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г. на ОСГК, Решение № 781/30.11.2010 на ВКС по гр. дело № 511/2010 г. /. Основателността на исковите претенции води до основателност и на акцесорните претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което посочените погоре суми следва да се присъдят заедно със законната лихва, която е дължима от датата на влизане на оправдателната присъда в сила- 29.10.2025година. По разноските: Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно уважената част от иска. По делото е направено своевременно искане от ищеца за присъждане на разноски в настоящото производство. Ищецът е ангажирал и надлежно писмено доказателство - договор за правна услуга, съдържащ се на лист 43 от делото, който удостоверява, че действително сторените от ищеца разноски възлизат на сумата от 1000 лева /511.29 евро/. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. 1, пр. 1 от ЗОДОВ, при уважаване на иска, ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати изцяло на ищеца направените от последния разноски за внесена държавна такса по делото /Вж. Решение № 353/06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г. на ВКС четвърто г. о./.Тъй като по делото са предявени два иска, а заплатеният адвокатски хонорар е в общ размер от 1000 лева /511.29 евро/, без изрично да е посочено възнаграждението по всеки от исковете, съдът приема, че за всеки иск е заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лева /255.64 евро/. При това положение и съобразно уважените искове в пълен размер, ответникът дължи на ищеца сторените в настоящото производство разноски за един адвокат, държавна такса в размер на 10 лв. /5.11 евро/, съобразно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските /л.121 от делото/. Ще следва Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да заплати по сметката на Районен съд - Троян сумата от 303.94 евро, представляваща разноски за експертиза, платени от бюджета на РС-Троян. Мотивиран от горното, съдът