Решение № 14 от 5.1.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1566/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 3 от 02.01.2025г., постановено по гр.д.№ 4064/2024 г. по описа на СГС, ГО, 28 състав, е уважен частично иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати в полза на Е. Г. М. сумата от 12 500 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.304б ал. 1 НК, за което е оправдана с влязла в сила на 08.04.2019г. Присъда № 6 от 24.04.2018г., постановена по ВНОХД № 199/2017г. на Апелативен съд - Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2019г. до датата на окончателното плащане на обезщетението, както и разноски в размер на 10 лв. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди разликата над 12 500 лева до пълния му размер от 65 000 лева, както и този за законната лихва за периода от 25.01.2016г. до 07.04.2019г. като неоснователен. Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адв. М. от АК – Хасково, на основание чл.38 ал.1, т.3, пр.3 ЗАдв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството пред СГС, в размер на 576,92 лв. С Определение № 6960 от 07.04.2025г., постановено по гр.д.№ 4064/24г. по описа на СГС, ГО, 28 състав, без уважение е оставена молба за изменение в частта относно разноските на решение, депозирана от адв.М.. В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба и от двете страни по делото. В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана частна жалба от ищцата. Жалбоподателят-ищец Е. Г. М. оспорва решението в неговата отхвърлителна част и моли съда да го отмени и уважи изцяло предявения от нея иск. Посочва, че разграничителен критерии за интензитета касаещ фактора на консумиране на вреди - осъдителната част и този пораждащият ги - оправдателната част не се установява от съдържанието им. Такъв не може да бъде разграничен и при съпоставянето на наказателноправните норми, за които е било поддържано обвинението- последните са предвидени наказания, които са почти идентични. Разграничителен критерии може да се открие при определяне компетентността на съд, който разглежда обвинението. Съгласно чл. 35,ал. 2 НПК, престъплението по чл. 304 б, ал. 1 е подсъдно на окръжните съдилища като първа инстанция, а това по чл.209, ал. 1 НК на районен, което води до извод, че за престъплението, за което е била оправдана адв.М. законодателят е предвидил по - високо квалифициран орган да води процеса. Последното в сферата на значително по-широкия отзвук за започналия наказателен процес спрямо нея и достигането до знанието на поголяма част от обществото с оглед развилите се действия на областно ниво, където М. е била добре позната в градските среди на •••. Отделно от това посочва, че обвинението за престъплението по чл.304 б НК, наречено на жаргон ‘'търговия с влияние“ е такова, което носи след себе си по-високо негативно отражение и по -големи по степен неимуществени вреди ударили по името й в професионалните среди. Ако обществото не „съди“ по - силно адвокатите обвинени за измама, то професионалното общество не кредитира с доверие свои колеги, които са обвинени в търговия с влияние и започват да странят от тях. Моли за увеличаване размера на присъденото обезщетение ведно със законните последици и направените по делото разноски. Обжалва и определението по чл.248 ГПК, като посочва, че съдът не се е съобразил с разясненията, дадени в соченото от него решение на СЕС, като не е отчел от една страна нормите на конкурентното право, съпоставими с правилата за упражняване на адвокатска професия, но и ведно с предвиденото в закона поемане на професионален риск от страна на адвоката и потенциалната реализация на иск за професионалната му отговорност, а от друга : не е съпоставил нормите на националното ни законодателство и общностното право спрямо правилата за равноправно третиране, а също и за определяне на справедлив размер на положения труд, в конкурентна среда. В мотивната част на акта липсва каквото и да е изложение по конкретния случай, включително за начина, по който съдът определя справедливия размер на извършена адвокатска услуга, съпоставим със справедливия размер за реализация на отговорността за разноски за изгубилата делото страна. Въпреки че е оставил без приложение норми от националното право, съдът все пак не е дал справедлива оценка на положения труд от страна на професионален юрист. Омаловажил е процеса по подготовката на конкретното дело като неправилно е приел е, че същото не било нито фактически, нито правно сложно по своя характер и е достигнал до незаконосъобразния извод, че определеният от него адвокатски хонорар бил справедлив и достатъчен. В конкретния случай определеното възнаграждение за един адвокат, представляващ страна, при условията на чл.38, ал.1, т.З ЗА, което е под наложения в практиката стандарт на достойно и справедливо възнаграждение за съответен вид работа, се явява прекомерно подценяване на труда на процесуалния представител на ищеца по реализация на правата му пред съд. Жалбоподателят-ответник ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва решението в неговата осъдителна част и моли да се отхвърли изцяло претенцията респ. да бъде намален размера. Изтъква факта, че анализът на ангажираните от страна на ищеца доказателства не обосновава присъждането на обезщетение в определения размер, представляващи неимуществени вреди. Същият е прекомерно завишен, несъответстващ на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, на социално-икономическата ситуация в страната и значително надвишава присъдени по аналогични казуси с влезли в сила съдебни решения размери на обезщетения. Продължителен период наказателното производство се е намирало в неговата съдебна фаза, където ноторно известно е, че органите на Прокуратурата на Република България нямат ръководни функции. При преценка за продължителността на наказателното производство следва да се отчете неговата фактическа и правна сложности, поведението и на останалите участници в наказателния процес. По делото не са събрани доказателства за наличие на увреждания с трайни последици за психичното и физическото състояние на ищцата по причина на обвинението. Твърди още, че Съдът е кредитирал безкритично свидетелските показания на близки на ищцата по отношение на преживените емоционални и психически страдания в хода на образуваното наказателно производство. Спрямо ищцата е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“, предвидена в НПК. Освен това, спрямо нея не са взети други мерки за процесуална принуда, ограничаващи правото й на свободно придвижване. СГС неправилно е приел, че Прокуратурата на Република България следва да носи отговорност за множеството медийни публикации. Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДВПГ вр.чл.84 ал.3 ЗЗД. Ищцата Е. Г. М. твърди, че с постановление от 25.01.2016г. била привлечена като обвиняема по досъдебно производство № 25/2009г. на НСлС по образуваната пр.пр.№ 1054/2012г., по описа на Окръжна прокуратура - Хасково, като са й повдигнати обвинения за две престъпления - по чл. 304б, ал. 1 и по чл. 209, ал. 1 НК. На 25.05.2016 г. е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 357/2016 г., по описа на ОС- Хасково. С Присъда № 7 от 24.02.2017 г. съдът е признал Е. М. за невиновна по повдигнатите обвинения. Прокурор към ОП- Хасково е внесъл протест срещу присъдата и е образувано ВНОХД № 199/2017г., по описа Апелативен съд - Пловдив. С Присъда № 6 от 24.04.2018г. Апелативен съд - Пловдив е отменил изцяло оправдателната присъда, като била призната за виновна и по двете повдигнати обвинения. Присъдата е обжалвана и е образувано КНОХД № 1009/2018г. на ВКС. Постановено е решение № 211 от 08.04.2019 г., с което Присъда № 6 от 24.04.2018 г., постановена по ВНОХД № 199/2017 г. на АС Пловдив, е отменена в частта, в която ищцата е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.304б, ал.1 НК, а в останалата част е потвърдена. Твърди, че през продължилото повече от три години наказателно производство са провеждани множество на брой заседания, заради които е била подложена на изключителен стрес и унижения. От една страна доброто й име в обществото било опетнено, а от друга страна качествата й на юрист в адвокатските среди и от клиентите й, били поставяни под съмнение. Заради обвинението била незаконно подслушвана и следена, поради което се чувствала унизена, а личното й пространство било нарушено. Наблюдаващият прокурор по делото е давал изявления пред медиите, с твърдения, че е виновна и по двете обвинения, без да е била призната за такава с окончателен съдебен акт. Вследствие на тези изявления и медийни публикации способностите й като юрист са поставяни под съмнение именно заради обвинението по чл.304б, ал.1 НК, за което била оправдана. Настъпил отлив от клиенти и много нейни колеги започнали да я избягват. Твърди, че здравословното физическо и психическо състояние се влошило. За дълъг период била психически срината и емоционално потисната. От общителна личност се превърнала в изключително затворена, като изпаднала в почти пълна изолация. Претендира сумата от 65 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдана по чл.304б, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2016г. до датата на окончателното плащане на обезщетението. Ответникът - Прокуратурата на Р.България оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли изцяло. Посочва, че не са ангажирани доказателства, които да установяват действително претърпени вреди, като пряк резултат от воденото наказателно производство, а именно, че клиентелата на ищцата е намаляла именно в резултат на обвинението, както и за влошено здравословно състояние. Сочи, че Прокуратурата на Република България не може да носи отговорност за начина, по който делото е медийно отразено, тъй като не е дала публично изявление за разследването или обвинението. Оспорва като недоказани и твърденията, че от незаконното обвинение спрямо нея са настъпили уронване на престижа, личното достойнство и доброто име, злепоставяне след обществеността и накърняване на професионалната репутация. Твърди, че спрямо ищцата са повдигнати и други обвинения, в това число и за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и по този начин тя сама е допринесла за опетняване на името си, като е извършила престъпление от общ характер. Сочи, че спрямо ищцата не са взети мерки за процесуална принуда и мярка за неотклонение, като по този начин тя не е търпяла съществени промени в начина й на живот и не са били ограничавани правата и законните й интереси. Освен това оспорват претенцията като завишена, с оглед принципа заложен в чл.52 ЗЗД. В случай, че съдът намери исковата молба за основателна, моли размерът да бъде изключително редуциран. От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че спрямо ищцата Е. М. е повдигнато обвинение с постановление от 25.01.2016 г. на следователи при НСлС по ДП № 25/2009г. по описа на Национална следствена служба, като Е. Г. М. е била привлечена като обвиняема за това, че на 03.09.2011г. в гр.Хасково, в сградата на ОД при МВР, поискала и приела дар /парична сума/ от 300 /триста/ лева от Д. П. Г. /пълномощник на А. Е. В. по силата на нотариално заверено пълномощно от 15.07.2011 г./, която не й се следва, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице - прокурор при Окръжна прокуратура Хасково/, във връзка със службата му - да се произнесе по молба на А. Е. В. за връщане на л.а. марка „Тойота”, модел „Ланд Круизер” peг.№ ••••••••, задържан на 02.01.2010Г. на ГКПП „Капитан Петко войвода” - престъпление по чл.304б, ал.1 НК; както и 2. за това, че на 14.09.2011 г. в гр. Свиленград, област Хасково, бул. „България” № 57, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у А. Е. В., че л.а. марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер” peг.№ ••••••••, задържан на 02.01.2010 г. на ГКПП „Капитан Петко войвода” като обявен за издирване, заложен с телеграма №66 722/ 23.12.2009 г. по линията „Интерпол” Будапеща - Р. Унгария, ще бъде свален от издирване, и с това му е причинила имотна вреда в размер на 3000 /три хиляди/ лева - престъпление по чл. 304б, ал. 1 НК и чл. 209, ал. 1 НК, като й е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“. Първоинстанционното наказателно дело е приключило с оправдателна присъда №7 от 24.02.2017г. по НОХД № 357/2016г. на ОС Хасково, с която М. е призната за невиновна в извършване на престъпленията, за които й е било повдигнато обвинение. С определение от 24.02.2017г., съдът отменя мярката й за неотклонение „Парична гаранция“. Присъдата е протестирана на 24.02.2017г. от прокурор при ОП Хасково. С присъда № 6/24.04.2018 г. по ВНОХД № 199/2017 на Апелативен съд - Пловдив присъдата на първа инстанция е отменена, а М. е призната за виновна в извършване на престъпленията, за които й е било повдигнато обвинение. На подсъдимата е наложено едно общо най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 НК е с отложено изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. По депозирана касационна жалба е постановено решение № 211/08.04.2019 г. по к.н.д. № 1009/2018 г. на ВКС, III НО, с което е отменена присъда № 6 от 24.04.2018 г., постановена по ВНОХД № 199/2017 г. по описа на АС Пловдив, НО, 2 състав, в частта, в която подсъдимата Е. М. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.304б, ал.1 НК и й е наложено наказание една година лишаване от свобода, като е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.304б, ал.1 НК и в частта за определяне на общо наказание по чл.23 ал.1 НК и в частта за отнемане предмета на престъпление на основание чл. 307а НК. Присъдата е оставена в сила в останалата й осъдителна част, като изпълнението на наложеното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл.209, ал.1 НК е отложено на основание чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата е сила. Решението на ВКС като необжалваемо е влязло в сила на 08.04.2019 г. По делото са събрани гласни доказателствени средства - разпит на св.Ш. /колега адвокат и приятел на ищцата/ и св.П. /прокурор/ в о.с.з. на 11.11.2024г. чийто показания съдът кредитира напълно като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви., От показанията Ш. става ясно, че ищцата имала изключителни много клиенти в сравнение с останалите адвокати в града и клиентите я предпочитали, включително и чужденците, защото се държала много уверено и професионално. Колеги от съседни кантори й разказвали, че в следствието разпитват адвокати за Е. М. и М. К. през 2009г., докато нея не са я викали да я разпитват. В края на 2015 г. или началото на 2016 г. докато била с ищцата в гр. София са й повдигнали обвинение, което я е сломило, тъй като знаела, че е несъстоятелно. С времето това все повече й се отразявало, като колеги адвокати започнали да странят от нея, защото започнали да излизат публикации в медиите, с нейна снимка, в които се обсъждали повдигнатите обвинения. Тъй като градът бил много малък и всички се познавали, след публикациите в медиите свидетелката започнала да чува негативни подмятания за Е. М. от нейни клиенти и колеги адвокати, свързани с упражняване на нейната професия. В началото на 2016г., М. се преместила да работи в кантората на свидетелката, тъй като имала неразбирателства с колежката й от кантората. Освен това се говорело, че нея също я разследват и затова не е искала да работят заедно. Когато имали събирания на адвокатската колегия в гр. Хасково или в гр. Свиленград, други колеги адвокати категорично отказвали да пътуват с Е. М.. След повдигане на обвинението, ищцата ходила само на семинари, но не оставала за събиранията след това. Преди да й повдигнат обвиненията активно посещавала събиранията и дори запознавала свидетелката с популярни адвокати в гр. Хасково. След постановяване на присъдата от Апелативен съд – Пловдив ищцата била тотално игнорирана от адвокати и магистрати, които казвали на свидетелката, че не желаят нито да говорят с нея, нито да бъдат виждани в нейната компания. Присъдата се е отразила и на работата й, защото клиентите започнали да я избягват и тя драстично намаляла. Започнала да се държи по-различно, станала сприхава, правила забележки и споделяла, че нервите й не могат да издържат заради обвиненията и присъдата на Апелативния съд. Обвинението се отразило негативно и върху личния й живот. Техният колега адвокат М. К., с когото ищцата имала връзка се опитал да я подкрепи, но тя започнала да не се държи добре с него и връзката им постепенно се разпаднала, като през 2022 г. окончателно се разделили. Ищцата много се притеснявала и била чувствителна по отношение на обвинението за търговия с влияние, като казвала, че разследват М. К., а обвиняват нея. Тя не се притеснявала за обвинението в измама, тъй като адвокатите коментирали, че всеки, който си надвиши хонорара или надцени услугите си може да изпадне в същата ситуация. Криела от родителите си за обвиненията и присъдата, за да не ги притеснява, тъй като не били добре здравословно. Сочи, че през 2013 г. ищцата имала здравословен проблем свързан с миома, но кръвните резултати не били добри и след допълнителни изследвания поставили диагноза левкемия. След това посетила известен професор в гр. Пловдив, който казал, че прогнозата е добра, защото имала мутация на ген, който ще й помогне заболяването да не се развие бързо и ще може да продължи да живее по този начин. Това се е отразило негативно и върху здравословното й състояние, имала и пред диабетно състояние, като минала на инсулин. Имала и доста проблеми със сина си. Не е знаела как ще продължи да изпълнява професията си и да издържа семейството си, като по това време синът й бил студент. Свидетелката и адв. К. регистрирали адвокатско дружество, за да я назначат като юрисконсулт. От своя страна св.П., познава ищцата от около 15-20 години, сочи, че е имала прекъсване на практиката си като адвокат за период от три години, тъй като й били повдигнати обвинения. Твърди, че я познава покрай служебни ангажименти и има отлични впечатления от нея. През 2016 г. разбрал от местните медии в гр.••• за обвиненията за измама и търговия с влияние, като се пишело, че е виновна и осъдена. Бил изненадан, защото я познавал лично. Наказателното производство се е отразило много лошо, пагубно. Прекратила дългогодишната си връзка с М. К.. Здравословното й състояние се влошило, започнала много често да ходи в гр. Плевен, в онкологичната клиника на процедури. Освободила офиса си в гр. •••, защото клиентите й намалели. Хората се отдръпнали от нея като разбрали за обвинението. След като осъдителната присъда на ВКС влязла в сила, останала без работа. В същото време трябвало да се грижи за болните си родители и да издържа сина си, който бил студент. Постоянно чувал одумвания за ищцата и в прокуратурата и в адвокатските среди. Твърди, че след повдигане на обвинението, се е затворила в себе си, клиентите й намалели и вече не била същият човек. През периода на наказателното производство продължила да работи, но нямала клиенти, защото се разчуло, че е осъдена. След влизане в сила на присъдата я отстранили от адвокатската колегия. Сочи, че останал приятел с нея, като се чуват и виждат поне 2-3 пъти в месеца. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетелите, като вътрешно непротиворечиви и логично обосновани, въз основа на които настоящата съдебна инстанция приема за доказан факта на реално настъпил отлив от клиентелата на адв.М. именно в резултат на повдигнатото обвинение за търговия с влияние, което безспорно е станало ноторно известно в рамките на малко населено място, каквото е гр.•••. Това се подкрепя и от приложените публикации в обществените интернет медии, от които става ясно, че случаят е широко огласен, като е уточнено, че е разпитан и бившият районен прокурор на Свиленград - М. К.. Пред съда той разказал, че случилото се около приятелката му било провокация. Делото имало за цел да установи закононарушения извършени от бившия районен прокурор на Свиленград М. К.. След като такива не били открити за К., прокурор Р. А., говорител на Главния обвинител С. Ц., преценила, че има данни за измама и търговия с влияние срещу адв.М.. Приложена е медицинска документация - Амбулаторен лист от 31.10.2016 г. издаден от д- р С. К., съгласно който Е. М. се оплаква от напрегнатост, нервност и безсъние и са и назначени изследвания. Според Епикриза от УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, Клиника по медицинска онкология, отделение клинична хематология, тя е била лекувана за периода от 30.12.2015 г. до 04.01.2016 г. /т.е. преди повдигане на обвинението и респ. Нямащо пряка причинно-следствена връзка/ В нея е уточнено, че страда от хроничен миелопролиферативен процес, при който се касае за тромбоцитемична фаза на остеомиелофиброза. С епикриза от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, Клиника по медицинска онкология, Е. М. е била лекувана за периода от 15.06.2023г. до 20.06.2023г. и е диагностицирана с хронична миелопролиферативна неоплазия с характерна генетична мутация JAK 2, с преобладаване на тромбоцитозата. Посочено е, че в последните 5 години има тенденция за понижаване на хемоглобина и левкоцитите, което е суспектно за преход в миелофибриза и изисква обмисляне на лечението след контролна трепанобиопсия. САС намира, че това заболяване очевидно датира преди повдигане на процесното обвинение и не се намира в пряка връзка с него. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира за недоказано пълно и главно твърдението за влошено здравословно физическо състояние, намиращо се в причинно-следствена връзка с обвинението – резултат от изживения стрес и притеснения от воденото наказателно производство. Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция. При така описаната фактическа обстановка съдът намира решението на СГС за частично неправилно по следните съображения: Основанието за ангажиране отговорността на държавата чрез органите на прокуратурата по реда на ЗОДОВ е обективен факт и ако спрямо лицето е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, което впоследствие е било прекратено, поради това, че деянието не е извършено от това лице, респ. ако лицето е оправдано, а наложената мярка за неотклонение е отменена поради липса на законно основание - несъставомерност, изразяваща се в липса на авторство, именно тези обстоятелства дават основание обвинението да бъде квалифицирано като незаконно, независимо от това, че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките на правомощията на разследващия орган. Тези изводи съответствуват напълно и на указанията по приложението на материалния закон, дадени в т. 3 на ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че държавата се освобождава от отговорност за вреди само ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданите../в този смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 18 ОТ 22.01.2009 Г. ПО ГР. Д. № 3948/2008 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/ От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи, че е налице повдигнато и поддържано обвинение от органите на прокуратурата спрямо ищцата на 25.01.2016г., приключило на 08.04.2019г., като наказателното производство, протекло в период от 3 години и 3 месеца в рамките на разумната продължителност. Считано от 25.01.2016 г. на Е. М. е била наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 10 000 лв.“, отменена на 24.02.2017г. В този смисъл наказателното преследване е продължило 3 години и 3 месеца, като от тези действия на прокуратурата на ищцата са причинени неимуществени вреди - нарушена обществена репутация като адвокат и изцяло променен начин на живот - обстоятелства, които обуславят кумулативното съществуване на елементите на фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Следва да се посочи, че двете престъпления, за които са повдигнати обвинения, са извършени в реална съвкупност, с един и същ пострадал – клиент на адв.М.. В мотивите си ВКС отбелязва, че подсъдимата е създала невярна представа у свид. В./клиент/, че се нуждае от нейното съдействие като адвокат за снемането на автомобила му от системата ШИС като издирван автомобил, като тази невярна представа мотивирала свидетеля да извърши акт на имуществено разпореждане – да предостави на адв.М. сумата от 3 000лв. Обективно от доказателствата по делото е възприето, че сумата пари е дадена от свидетеля на подсъдимата за адвокатска услуга, състояща се в снемане на лекия автомобил на В. от издирване. Установено е също, че снемането на лек автомобил като издирван от системата на ШИС се извършва служебно от заявилата го държава, без да е необходима каквато и да е процедура, инициирана или с участието на заинтересовано лице, като това действие се извършва служебно при наличие на определени предпоставки, каквито в случая са реализирани – произнасяне на българската прокуратура за връщане на автомобила на добросъвестен собственик и уведомление за прокурорското постановление за това до Дирекция МОС, която от своя страна е уведомила държавата, въвела сигнала. Именно създадената невярна представа у свид. В., че подсъдимата като адвокат ще извърши необходимите действия за снемането на автомобила от издирване по ШИС, е мотивирала свидетеля да извърши акта на имуществено разпореждане, с който е намален неговия патримониум. Подаването от адв.М. на молба до Дирекция „МОС“ на 31.01.2012г. не сочи на липса на измамлива цел у подсъдимата, понеже тя се ангажирала пред свидетеля даже и за срок – две седмици, в който ще бъде снет автомобила от издирване, без това действие да зависи по какъвто и да е начин от нейната деятелност. Обстоятелството, че В. не я е потърсил за информация за резултата не изключва изводите, че М. е създала невярна представа у него, доколкото свидетелят й се е доверил и е заплатил за исканото снемане на автомобила. На второ място се твърди, че подсъдимата е поискала и приела от свид. Д. Г. /като пълномощник на свид. В./ неследващ се дар – сумата от 300лв., за да упражни влияние при вземане на решение от прокурор, в чиято компетентност е разрешаването на връщането на задържания на ГКПП „име“ лек автомобил на свид. В.. Без съмнение, сумата от 300лв. е била поискана от подсъдимата и й е била предадена от свидетелката като пълномощник на свид. В. във връзка със задържания лек автомобил, за да упражни адв.М. влияние при вземане на решение от компетентния за това прокурор. Предмет на измамата е сумата от 3000 лв., а на търговия с влияние сумата от 300 лв. , като за последното е оправдана, а за първото – призната за виновна. Извършеното престъпление по чл. 209 НК, не е по-леко в сравнение с т.н. търговия с влияние. В тази насока е Решение № 93 от 04.07.2022г. по гр.д. № 3380/2021г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, съгласно което т.11 от ТР№3/2005г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС е неприложима в случаите, когато подсъдимият е бил оправдан за една от двете форми на изпълнителното деяние или за част от предмета на престъплението. Оправдаването, респ. прекратяването по отношение на една от формите или за част от предмета на престъплението има значение единствено за определяне тежестта на наказанието, но не е равнозначно на оправдаване по обвинение за отделно престъпление. В случая горното решение е неприложимо, тъй като обвинението е за две престъпления, но в реална съвкупност с един и същ пострадал. Правилен е извода на първа инстанция, че трудно могат да бъдат разграничени негативните последици от двете повдигнати обвинения, като в значителна степен те се дължат на осъждането на ищцата, тъй като е логично негативното отношение на околните да е породено основно от цялото производство, вкл. това за което е призната за виновна. САС констатира, че когато двете наказателни производства се застъпват по време, или това, което е завършило с установяване на извършване на престъпление предхожда по време наказателното производство по обвинение, което е признато за незаконно, защото всяко едно от тях може да причини отрицателни последици (неимуществени вреди) от едно и също естество по отношение обвиненото в извършване на престъпления лице - конкретни обективно съществуващи обстоятелства като отрицателни изживявания и емоции, здравословни проблеми и влошаване на здравословното състояние, отражение върху личния живот, отражение върху професионалната сфера, отражение върху доброто име в обществото (промяна в отношението на близки, колеги и познати) и други конкретни обстоятелства и факти, които са наведени като основание на иска по чл.2 ЗОДОВ, имат значение за твърдените неимуществени вреди от незаконно обвинение и следователно подлежат на установяване при преценка на вида и интензитета на неимущественото увреждане, подлежащо на обезщетение при основателност на иска. Неблагоприятните последиците за ищеца по иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ от наказателното производство по друго престъпление, което е установено с влязъл в сила съдебен акт, не обуславят вредите от незаконно обвинение. и затова не подлежат на обезщетяване при уважаването на иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Затова те трябва да бъдат разграничени от последиците, предизвикани от незаконно обвинение, които подлежат на обезщетяване. Така е, защото съгласно прието разрешение с т. 11 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетение се дължи при наличие на причинна връзка между незаконно обвинение и претърпени вреди. Това разрешение е задължително за съдилищата съгласно чл.124 КРБ и чл.130 ал.2 ЗСВ. За да бъдат разграничени последиците, е необходимо да се съпоставят видът и тежестта на двете престъпления - това, което е установено с влязъл в сила съдебен акт и това, по което обвинението е признато за незаконно, продължителността на двете наказателни производство, видът и срокът на взетите мерки за неотклонение и по-конкретно на задържането под стража. Безспорно престъплението по чл.209 НК /измама/ е по-тежко наказуемо от това по чл.304б ал.1 НК /търговия с влияние/. От установените по делото факти не може да се направи извод, за наличие на опредЕ. връзка или отношение, даващи възможност на подсъдимата да въздейства върху прокурора, на когото е разпредЕ. конкретната преписка, при вземането на решението му по нея. При създадената от адв.М. невярна представа у св. Г. и опосредствено чрез нея у свид. В., че ще упражни влияние, при неналичието на такава възможност, поведението й би могло може да се прецени като деятелност, субсумираща се под престъпния състав на измама по чл.209, ал.1 НК. ВКС е посочил, че такава преквалификация е невъзможна, тъй като престъплението по чл.209, ал.1 НК е по-тежко наказуемо от това по чл.304б, ал.1 НК. Прилагането на правилната правна оценка на поведението на подсъдимата като измама не може да бъде сторено от касационния съд по изложените съображения, като не са налице основания за връщане на делото на въззивния съд с указания за правилното приложение на закона, доколкото същият не може да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление извън хипотезата на чл. 336, ал. 1, т. 1 НК. Точно затова тя е оправдана по второто и по-леко обвинение, а не защото изобщо не го е извършила. От събраните доказателствени средства, се констатира, че ищцата е станала по-затворена и некомуникативен след момента на привличането й като обвиняема, тъй като това състояние е логична последица, която може да настъпи при всяко лице, обвинено в престъпление, още повече като се отчете факта, че практикува високо квалифицирана и уважавана професия като адвокат и то в сравнително малък град като •••. Следва да бъдат кредитирани показанията относно изнесеното, че приятелите, колегите и най-вече клиентите на ищцата се отдръпнали от нея вследствие на повдигнатото обвинение, тъй като свидетелските показания са еднозначни и непротиворечиви в тази насока. Вън от това други вреди не бяха доказани при условията на пълно и главно доказване. Няма други ангажирани писмени доказателства, сочещи наличието на влошено здравословно състояние. Както бе посочено по-горе отлива на клиентелата и респ. уронване на доброто име пред гилдията са причинени най-вече от обвинението за измама по чл.209 НК, което малко или много «поглъща» това за търговия с влияние т.е. тези вреди не се намират в пряка причинно-следствена връзка с обвинението, доколкото най-вероятно са свързани с обвинението по чл.209 НК. В този смисъл ищцата не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Следва да се отчете, че във връзка с незаконно повдигнатото обвинение срещу ищцата са използвани специални разузнавателни средства чрез запис на провеждани срещи между нея и пострадалото лице /клиент/, което в известна степен нарушава личната сфера, но по делото не се доказва ищцата да е търпяла значителни емоционални страдания, каквито и не се предполагат с оглед естеството на тяхното използване (при което ищцата не знае за тяхното използване) или съдържанието на събраната информация (самият факт на използване на СРС в исковата молба е изтъкнат бланкетно). В чл.33 ЗА се забранява разговорите между адвокат и клиент да се подслушват и записват и прогласява недопустимост за използването им в процеса на доказване. Според ВКС, НО, нарушаването на тази забрана следва бъде преценявано във връзка със защитата на други ценности в обществото. Преди всичко обсъжданата законова норма има за цел защита на личната сфера на гражданите, доверяващи защитата на своите интереси на адвокат, и след като доверителят /клиентът/ сам се е отказал от тази защита, декларирайки съгласие за използване на СРС, нарушението на законовата забрана не следва да се свърже с невъзможност записа от разговора между адвокат и клиент да бъде ползван при доказването, още повече, че защитата на личната сфера на гражданина като клиент на определен адвокат се съпоставя с по-силния обществен интерес от разкриване на престъпна дейност на адвоката. В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на иска, а по отношение на размера на обезщетението намира, че същият следва да бъде определен до 5000лв., поради което решението следва да се отмени за разликата над 5000 лв. до 12 500 лв., като искът в тази част бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата осъдителна част, решението следва да бъде потвърдено. ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ДАВНОСТ – исковата молба е депозирана на 05.04.2024г. Присъдата е влязла в сила, считано от 08.04.2019г. Следователно претенцията за лихви е погасена по давност за периода от 08.04.2019г. до 05.04.2021г. В отговора на ИМ е релевирано възражение за давност, но в жалбата този порок не е изрично посочен. Затова произнасяне в тази насока би било процесуално недопустимо. ПО РАЗНОСКИТЕ Обжалваем интерес от 65 000 лв., като жалбата на прокуратурата е частично основателна, а тази на М. е неоснователна. Затова в полза на последната не се дължат разноски за въззивна инстанция. На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката-ищец дължи в полза на жалбоподателяответник направените по делото разноски, но такива няма направени и не следва да се присъждат. ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА по чл.248 ГПК С Определение № 6960 от 07.04.2025г., постановено по гр.д.№ 4064/24г. по описа на СГС, ГО, 28 състав, без уважение е оставена молба за изменение в частта относно разноските на решение, депозирана от адв.М.. Спорен е въпросът какъв е размерът на адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред първа инстанция. САС констатира, че пълномощното на адв.М. е сключено на 01.04.2024г. и съгласно новата редакция на чл.7 ал.2 т.2 Наредба № 1/2004г. на САК с оглед уважената част от иска, се дължи сумата от 400 лв. плюс 10% за разликата над 1000 лв. до 5000 лв. или общо 800 лв. без ДДС, както и сумата от 15 лв. платена д.т. за ч.ж. Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът