Решение № 2 от 20.1.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 30/2025 г.

С присъда № 58/09.10.2024 год., постановена по НОХД № 1574/2023 год., Окръжен съд – Бургас е признал подсъдимия Ю. К. А., ЕГН ••••••••••, за виновен в това, че на 12.10.2021 год. в къща с дворно място на адрес: гр. Бургас, ул. „..., без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества: метамфетамин с нето тегло 7,493 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин 1,90 % и метамфетамин с нето тегло 0,070 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин 1,40 %, всичко с общо тегло 7,563 гр. на обща стойност 189,08 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. четвърто от НК и чл. 54 от НК го осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000 лева. Със същата присъда ОС-Бургас е признал подсъдимия Ю. К. А. за виновен в това, че на 12.10.2021 год. в къща с дворно място на адрес: гр. Бургас, ул. „..., без надлежно разрешително, държал прекурсори, материали и съоръжения, за производство на високорисково наркотично вещество - метамфетамин, с цел разпространение, както следва: -Прекурсори: 0,180 л. (209,030 гр.) солна киселина (HCI, хлороводород); 6,904 гр. червен фосфор; 1,020 литра (1 053, 640 гр.) смес от органични разтворители, сред които толуен (толуол, метилбензол, фенилметан С6Н5СНЗ); 1,320 литра (1 104, 150 гр.) смес от органични разтворители, сред които толуен (толуол, метилбензол, фенилметан С6Н5СНЗ); 0,175 л. (208,270 гр.) солна киселина (HCI, хлороводород); 0,370 л. (416, 630 гр.) смес от органични разтворители, сред които толуен (толуол, метилбензол, фенилметан С6Н5СНЗ); ефедрин/псевдоефедрин - в екстракта от обект 9.1. /стъклена колба/; -Материали: 60 гр. вещество, съдържащо натриева основа (натриев хидроксид, сода каустик, NaOH); 48,880 гр. вещество/утайка/ с наличие на натриева основа (натриев хидроксид, сода каустик, NaOH); -Съоръжения: електронна везна, стъклен съд с правоъгълна форма, стъклена колба 250 мл., 3 бр. фунии с различни размери, червена ръкавица с 5 пръста, поради което и на основание чл. 354а, ал, 1, изр. 2, вр. изр. 1, предл. 4 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Ю. К. А. едно общо наказание, в размер на най-тежкото от определените му за отделните престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 57, ал.1, т.2, б. “в“ от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия А.. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия Ю. К. А. по НОХД №1056/2020г. по описа на Районен съд- Бургас наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, което постановил да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, на основание чл.57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Съдът е осъдил подсъдимия Ю. А. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Бургас направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 691,43 лева. С присъдата съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото /подробно изброени/, постановявайки отнемането им в полза на държавата. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Ю. А., чрез упълномощения от него защитник – адвокат К. Я. от АК-Бургас. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на постановената присъда поради необоснованост на фактическите констатации и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Изтъква се, че приетите за установени от съда фактически положения не се подкрепят от доказателствата по делото, като присъдата почива на предположения. С поддържано твърдение, че на адреса, на който живее подсъдимият, пребивават много лица, се аргументира теза, че е възможно не той, а някое от тези лица да е държало инкриминираните наркотични вещества и прекурсори. Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият А. да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за основателност на подадената жалба, но не по съображенията, изложени в нея. Счита, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на подсъдимото лице. В насока горното поддържа, че в заседанието на 29.04.2024 г. съдът е пристъпил към разглеждане на делото и провел съдебно следствие в отсъствие на подс.А., без да е предприел мерки за щателното му издирване съобразно предписаното в чл. 269, ал. 3, т.1 НПК. Допуснатото от съда нарушение намира, че като рефлектиращо върху правото на защита на подсъдимия, съставлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваната присъда. Изтъква също, че мотивите към присъдата страдат от съществени дефицити, тъй като в тях не са обсъдени веществените доказателствени средства, изготвени при експлоатация на специални разузнавателни средства, а при извеждане правната квалификация на деятелността не е коментирана съставомерната по чл. 354а, ал.1 от НК специална цел, с която са държани наркотични вещества, съответно и предназначението на наркотичните вещества, за чието производство са държани прекурсорите, материалите и съоръженията. С горните съображения прокурорът пледира присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Пред въззивния съд подсъдимият Ю. А. се явява лично и с упълномощен защитник - адв.П. Д. от АК-Бургас, който поддържа жалбата и оплакванията, направени в нея. Развива съображения за допуснати в хода на първоинстанционното производство съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в неспазване на реда по чл. 269 от НПК за разглеждане на делото в отсъствие на подс.А.. Сочи, че в проведеното на 29.04.2024 г. съдебно заседание съдът е пристъпил към съдебно следствие и разпитал множество свидетели на обвинението, едва след което е изменил мярката за неотклонение спрямо А. от „подписка“ в „задържане под стража“, в каквато връзка и са били предприети действия по издирването му. Твърди, че за това съдебно заседание подсъдимият не е бил редовно призован, поради което и давайки ход на делото в негово отсъствие, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, рефлектирало в отрицателен аспект върху правото му на защита. Отделно от горното, намира, че протоколът от проведеното на цитираната дата съдебно заседание „е воден абсолютно хаотично“, предвид че съдържанието му не позволява да се проследят конкретните изявления на страните, съпътстващи разпита на свид. Ф.В.. Като процесуално нарушение определя и пропуска на съда да инициира изготвянето на графическа експертиза, която да даде отговор на въпроса дали подписът, положен в протокола за разпит на свидетеля Т.В. в хода на ДП от 21.10.2020 г., е положен от самия него. Това обстоятелство сочи, че не е изяснено, независимо от което съдът е ползвал съответния протокол за разпит, позовавайки се на него в своите мотиви. Възражения навежда и срещу качеството на мотивите към присъдата, съдържанието на които сочи, че в съществена част съставляват дословен препис на обвинителния акт, както и включва констатации относно проведено щателно издирване на подс.А., каквото в действителност не е било осъществено. Оспорва подхода на първата инстанция в оценката на доказателствените източници по делото, като претендира, че показанията на полицейските служители А. и Д. са кредитирани в нарушение на императивната норма на чл. 118, ал.2 от НПК, а при обсъждане показанията на свид.Т.В. не е отчетено, че същите са приобщени в разрез със закона. Твърди също, че в мотивите на присъдата е налице неяснота по отношение на наложеното на подс.А. по реда на чл. 23, ал.1 от НК общо наказание, тъй като съдът не е посочил коя от двете глоби, наложени на последния за отделните престъпления присъединява към наказанието лишаване от свобода и дали я присъединява изцяло или само отчасти към общото най-тежко наказание. На основание така изложените съображения защитникът моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В алтернативен план, с доводи за явна несправедливост на отмереното на подс.А. наказание, моли присъдата да бъде изменена, като наказанието бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т.1 НК. Упражнявайки правото си на лична защита, подс.А. моли присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане, за да бъде постигнато споразумение за решаването му. Въззивната жалба е подадена от лице с право на жалба съгласно чл.318, ал.3 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената присъда в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, намери следното: По естеството на оплакванията следва да се отговори най-напред на доводите, развити от защитника на подс.А. и представителя на БАП пред съда, за допуснати в хода на първоинстанционното производство съществени нарушения на процесуалните правила, рефлектирали върху правото на защита на подсъдимия, а именно: неоснователно лишаване на подсъдимия от правото му на лично участие в наказателния процес, в частност - в съдебното заседание, проведено на 29.04.2024г., за което не е бил редовно призован и съдът е разгледал делото при отсъствие на условията по чл. 269, ал.3 от НПК; неясно съдържание на протокола от проведеното на същата дата – 29.04.2024г. съдебно заседание, лишаващо страните от възможността да проследят действията, извършвани в това съдебно заседание, реда, по който са извършвани, и позицията на страните по повод проведения разпит на свид. Ф.В.; пропуск на съда да инициира изготвянето на графическа експертиза, която да даде отговор на въпроса дали подписът, положен в протокола за разпит на свидетеля Т.В. в хода на ДП от 21.10.2020 г., изхожда от самия него; несъответствие на мотивите към присъдата със стандарта, заложен в чл. 305, ал.3 от НПК. Направеното възражение, че като е дал ход на делото в съдебното заседание на 29.04.2024г., за което подс.А. не е бил редовно призован, съответно и не се явил, съдът е допуснал нарушение на 269, ал. 3 от НПК и е лишил подсъдимия от правото му на лично участие в наказателния процес, е неоснователно. В отговор на това оплакване следва да се посочи на първо място, че правото на защита е възможност, а не задължение за участие в процеса. Очертаните в чл. 55 от НПК основни права на подсъдимото лице в наказателния процес са диспозитивни. Правото му да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, както и правото на даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения и пр., са неотменими права, които са част и от стандартите на справедливия процес по чл. 6, т. 3, б. "а", "b", "c" и "d" от ЕКЗПЧОС. Упражняването им обаче е една правна възможност, зависеща от волята на подсъдимото лице, което суверенно решава дали да се ползва от тях или не. От друга страна, тези права не са абсолютни и не могат да препятстват постигането на целите на наказателния процес по чл. 1 НПК за своевременно и ефективно наказателно правосъдие. Затова неупражняването от подсъдимия на някой от тях не може да опорочи наказателното производство и постановената присъда, освен ако не се установи, че това се дължи на незаконосъобразна процесуална дейност на съда, проявена в една или друга форма, с негативно отражение върху правото на защита в процеса. Когато обаче съдът е създал всички предпоставки подсъдимият да упражни правата си в пълен обем, вкл. и чрез разясняването им, тогава бездействието му не може да бъде квалифицирано като съществено нарушение на процесуалните правила, каквото в случая се твърди, че е било допуснато от съда при провеждане на съдебното заседание на 29.04.2024г. Проверката на материалите по делото установява, че наказателното производство срещу подс.А. в неговата досъдебна фаза е било проведено с негово лично участие, като след привличането му в качеството на обвиняем по реда на чл. 219 от НПК спрямо същия е била взета мярка за неотклонение „подписка“, изпълнима по постоянния му адрес на местоживеене- гр.Бургас, ул.“.. /спр. т.6, л.104-106 от ДП/. След образуване на съдебното производство по делото на основание внесения от ОП-Бургас обвинителен акт срещу подсъдимия Ю. А. и А.У. /спрямо когото производството е приключило с одобряване на споразумение за решаване на делото/, с разпореждане от 30.11.2023г. съдията-докладчик е насрочил разпоредително заседание за 16.01.2024г., като е указал призоваване на страните; връчване на препис от обвинителния акт на подсъдимите; уведомяване на подсъдимите и техните защитници за въпросите, които ще бъдат разрешавани в разпоредителното заседание, и какви са правата им в процеса; уведомяване на подсъдимите за задължението им да се явят на датата на насрочено съдебно заседание и последиците, които законът предвижда в случай на неявяване, както и за възможността делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие при условията на чл. 269 от НПК /спр. л. 15-16 от НОХД № 1574/23г. на БОС/. На обявената за провеждане на разпоредително заседание по делото дата - 16.01.2024г., подс.А., който е бил призован на постоянния му адрес в гр.Бургас, ул.“.., се явил лично и с упълномощения си защитник – адвокат К. Я. от БАК. Делото е било отложено поради неявяване на защитника на другия подсъдим, като А. е надлежно уведомен за датата на следващото съдебно заседание - 31.01.2024г. /спр. л.23, л.26 от НОХД № 1574/23г. на БОС/. На 31.01.2024г. е било проведено разпоредително заседание по делото, в което подс.А. участвал лично и със защитника си, като в съдебния протокол е отбелязано изричното му изявление, че е получил препис от обвинителния акт ведно със съобщенията по чл. 247в от НПК. След обсъждане и решаване на въпросите по чл. 248 от НПК, констатирайки, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, съдът е насрочил същото за разглеждане по общия ред с призоваване на лицата по списъка към обвинителния акт, и потвърдил взетата и изпълнявана към този момент мярка за неотклонение спрямо подс.А. – „подписка“ / спр. л.34-36 от НОХД № 1574/23г. на БОС/. По молба на защитника на подс.А. – адвокат К. Я. от БАК насроченото за 19.02.2024г. съдебно заседание е било отложено за следваща дата – 21.03.2024г., на която подс.А., редовно призован, не се явил, а защитникът Я. представил на съда медицинска бележка, отразяваща предписано на А. домашно лечение за времето от 20.03.24г. до 24.03.24г. поради диагностицирано заболяване – тахикардия /спр. л.96 от НОХД № 1574/23г. на БОС/. Делото е било отложено за 29.04.2024г., като съдът разпоредил извършване на справка при издалия медицинската бележка лекар относно действителното здравословно състояние на А. /спр. л.97-98 от НОХД № 1574/23г. на БОС/. В изпълнение на съдебното разпореждане съдебният секретар провел телефонен разговор с лекаря – д-р Яна Компанска, която потвърдила, че А. е посетил кабинета и с оплакване за учестен сърдечен ритъм /тахикардия/, което състояние пояснила, че не е налагало болничен прием /спр. л.99 от НОХД № 1574/23г. на БОС/. На обявената за разглеждане на делото поредна дата 29.04.2024г. подс.А. отново не се е явил, като призовката, адресирана до него е върната в цялост с отбелязване, че нито лицето, нито негови близки са открити на адреса. Защитникът на подс.А. – адв.Я. не посочил конкретна причина за неявяване на подзащитния му в съдебно заседание, а изразил предположение, че вероятно е изпаднал в обективна невъзможност, във връзка с което и помолил да не се дава ход на делото, както и да не се пристъпва към изменяване на мярката му за неотклонение в по-тежка. Съдът не уважил това искане, вместо което, констатирайки, че подс.А. е запознат с обвинителния акт и уведомен за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие, ако не бъде открит на адреса, който е посочил за призоваване, е приел наличие на хипотезата по чл. 269, ал.3, т.1 от НПК, дал ход на делото и пристъпил към провеждане на съдебното следствие. В края на съдебното заседание, след като съобразил становищата на страните относно необходимостта да се изслушат показанията на неявилите се свидетели, съдът отложил делото и обявил нова дата за разглеждането му – 13.06.2024г. Приемайки, че подс.А. неправомерно се е отклонил от обявения по делото адрес по местоживеене, на който е изпълнявана взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“, с нарочно определение № 459/29.04.2024г., постановено в същото съдебно заседание, съдът изменил мярката му за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“, като възложил издирването му на ОД МВР-Бургас /спр. л.124-133 от НОХД № 1574/23г. на БОС/. На обявената за разглеждане на делото следваща дата 13.06.2024г. подс.А., редовно призован чрез майка му – С. А.а на известния по делото адрес в гр.Бургас, ул.“.. /спр. л.140 от НОХД №1574/23г. на БОС/, отново не се явил, нито представил доказателства за причините, наложили отсъствието му. Делото е отложено поради възникнала хипотеза по чл.384а, ал.1-3 от НПК - постигнато споразумение за решаването му относно втория подсъдим – А.У., по което следвало да се произнесе друг състав на съда. След посочената дата по делото са проведени две съдебни заседания - на 17.07.2024г., 09.10.2024г., на които подс.А., който е бил призован чрез упълномощения си защитник, не се явил, а защитникът му обявил, че няма връзка с него. По делото били представени писмени данни от компетентните държавни органи, свидетелстващи за това, че резултатите от проведени издирвателни мероприятия по установяване адреса и местонахождението на подс.А. не са довели до установяване на последния. Съгласно информацията, отразена в справките от ОД-МВР-Бургас, подс.А. не е открит на обявения по делото адрес, не са намерени данни за друг негов актуален адрес по местоживеене, а при многократни опити да бъде осъществена връзка с лицето на обявения в информационните масиви на МВР-БДС телефонен номер, такава не е постигната. Отново по сведения, съдържащи се в цитираните писмените справки, при проверката в информационните масиви на МВР – ГК е установено, че подс.А. е напуснал страната на 16.03.2024г. при ГКПП Дунав мост с л.а. „Фолксваген“ с рег. №А .. РК и не е установено завръщането му в страната /спр. л.196, л.213, л.231, л.246 от НОХД № 1574/23г. на БОС/. При тази данни, които докладвал на страните в съдебното заседание на 09.10.2024г., съдът приел, че са налице условията за разглеждане на делото в отсъствие на подс.А. съобразно регламента на чл. 269, ал.3 от НПК, дал ход на делото, продължил с провеждането на съдебно следствие, финализирал същото, изслушал съдебните прения и постановил атакуваната понастоящем присъда /спр. л. 262-267 от НОХД № 1574/23г. на БОС/. Изложените по-горе факти относно процесуалното развитие на делото ясно сочат на това, че подс.А. се е отклонил от известния по делото адрес, без да уведоми за това съда и без да посочи друг адрес за неговото призоваване, въпреки че е бил наясно за наличието на висящ и неприключил наказателен процес. Същият се установява, че на 16.03.2024г. е напуснал пределите на страната и не е съобщил новото си местопребиваване до намирането му от служебно лице след обявяването му за издирване, което се е случило на 10.01.2025г., а на 11.01.2025г. в 01:00 часа е бил приведен в ареста към затвора-Бургас въз основа на постановеното от ОС-Бургас определение № 459/29.04.2024г., с което мярката му за неотклонение от „подписка“ е изменена в „задържане под стража“ /спр. л.24 от ВНОХД № 30/25г. на БАС/. Тук е мястото да се посочи, че предназначението на взетата спрямо подс.А. мярка за неотклонение – „подписка“ е именно да гарантира изпълнение на процесуалните му задължения, включващи и ангажимента му да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, както в хода на досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса. Посоченият адрес, на който е декларирал, че ще пребивава в изпълнение на взетата му мярка за неотклонение, е обуславял задължение за съда да го призове именно на него, а за самия подсъдим е съществувало задължението да не се отклонява от същия. В случая се установява, че подсъдимият е напуснал адреса си на пребиваване, както и пределите на страната, без разрешение на съда /каквото е следвало да поиска по силата на чл.60, ал.1 от НПК/, включително без своевременно да го уведоми, ако пътуването му е било наложително по някакви причини, което негово процесуално поведение не е било съответно на задълженията му, предвидени в НПК. При това положение той сам се е поставил в условия, при които да не може да бъде осигурено личното му участие в съдебната фаза на процеса, след като му е станало известно, че спрямо него е налице висящ и неприключил съдебен процес. Подсъдимият е бил информиран освен това /с връчване на съобщенията по чл. 247 в, ал.1 от НПК/ и за възможността делото да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269, ал.3 от НПК. Именно неговото недобросъвестно процесуално поведение е причина за неучастието му в заседанието на 29.04.2024 г., както и в следващото, проведено на 09.10.2024г., финализирало с постановяване на атакуваната понастоящем осъдителна присъда. Доводите на прокурора и защитника, че съдът не е положил усилия за издирване на подс.А., въпреки което на 29.04.2024г. е дал ход на делото и провел съдебно следствие, с което е нарушил изискванията на чл. 269, ал.3 от НПК, не държат сметка, че решението на съда да пристъпи към разглеждане на делото на посочената дата е обосновано с наличие на предпоставките по чл. 269, ал.1, т.1 от НПК – хипотеза, в която законът допуска разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимото лице, ако същото не е намерено на посочения от него адрес или го е променил, без да уведоми съответния орган. Съвсем отделен е въпросът, че към споменатата дата подс.А. вече се е намирал извън пределите на страната, в каквато насока е представената в справките от ОД МВР-Бургас официална информация, свидетелстваща за това, че на 16.03.2024г. Ю. А. е преминал през ГКПП Дунав мост с л.а. „Фолксваген“ с рег. №А .. РК, без данни за завръщането му, до датата на задържането му на 10.01.2025г., когато е бил установен и приведен в ареста. Ето защо, макар в принципен аспект да съществува основание за упрек към съда, че преди да пристъпи към разглеждане на делото в отсъствие на подс.А. в съдебното заседание на 29.04.2024г., не е проявил дължимата процесуална активност за изясняване на причините, поради които подсъдимият не се е явил, съответно и не положил усилия за преодоляването им, то доколкото обективните данни по делото сочат, че към тази дата А. вече се е намирал извън пределите на страната, с неизвестен адрес на пребиваване, констатираното бездействие на съда не може да бъде оценено като съществено нарушение на процесуалните правила, повлияващо в негативен аспект правото на защита. В заключение следва да се посочи, че неучастието на подсъдимия А. в проведените от първата инстанция на 29.04.2024г. и на 09.10.2024г. съдебни заседания, в хода на които се е развило съдебното следствие, изслушани са съдебните прения и постановена присъдата, е в следствие на негов личен процесуален избор и поведение, от които той не може да черпи права в своя полза, като претендира отмяната на постановената осъдителна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Съдебните заседания са проведени с участието на упълномощен от подсъдимия защитник, който е изпълнил задълженията си на такъв, като преценката на съда относно наличие на основанията по чл. 269, ал. 3, т. 1 и т.4, б.“а“ от НПК, е в съответствие със закона. Ето защо и тезата на защитата и държавното обвинение, че разглеждайки делото в отсъствие на подсъдимия, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия, не може да бъде споделена. Важно е да се отбележи, че като втора първа инстанция /инстанция по същество/ въззивната такава изпълни процесуалните си задължения по предоставяне възможност на подсъдимия да участва лично и непосредствено в провеждащите се спрямо него съдопроизводствени действия. Поканен да даде обяснения по предявеното му обвинение, подс.А. избра да се възползва от правото си да запази мълчание, като изрази съжаление за извършеното, както и желание за сключване на споразумение, уговореното по което наказание да изтърпи. В хода на въззивното производство както подсъдимият, така и неговият защитник, не заявиха свои искания за събиране на нови доказателства, нито обосноваха необходимост от ново приобщаване на доказателствата, които са събрани в отсъствие на А. в хода на първоинстанционното производство. В служебната си преценка за необходимостта от допускане на доказателства в процеса, при съобразяване с наличната по делото доказателствена съвкупност и оплакванията, наведени в жалбата, въззивният съд също не намери за необходимо с оглед изясняване на обстоятелствата от кръга по чл.102 от НПК да инициира повторен разпит на свидетелите, разпитани пред първоинстанционния съд и вещите лица. На следващо място, неоснователно се сочи от защитника, че протоколът от съдебно заседание, проведено от първата инстанция на 29.04.2024 г., „страда от съществени пороци“, тъй като е „воден абсолютно хаотично“, което води до неяснота относно действително извършваните в това съдебно заседание действия, реда, по който са извършвани, и позицията на страните по повод проведения разпит на свид. Ф.В.. Внимателното запознаване с оспорения съдебен протокол установява, че същият следва стриктно изискванията за съдържание по чл.129, ал.1 и чл.311 от НПК, като отразените в него изявления на страните, разпореждания и определения на председателя на съдебния състав и показания на разпитаните свидетели, сред които и тези на свид.Ф.В., не бележат неяснота нито по отношение на последователността на тяхното изложение, нито на конкретно изложеното от тях, както твърди защитникът. В случай, че защитникът е считал, че съдебният протокол не отразява пълно и точно направените от страните искания и други изявления или че съдържа такива, каквито участниците в процеса не са правили, е следвало да се възползва от възможността по чл. 312 от НПК и да инициира процедурата за поправка на протокола, което той не е сторил. При това положение и доколкото настоящият състав на съда не констатира да е налице твърдяната „порочност“ на съставения съдебен протокол, следва да се приеме, че коментираният процесуален документ е изготвен съобразно изискванията на НПК и съдържа всички изискуеми от процесуалния закон реквизити. След като е спазен редът за изготвянето му, съгласно чл. 131 от НПК протоколът от съдебно заседание съставлява доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства, в това число и за изявленията на страните във връзка с провежданите разпити на свидетелите, включващи констатации за тяхната пълнота, съответно противоречивост с показанията им от ДП. На основание изложеното съдът счита, че претенцията на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълно и неточно отразяване в съдения протокол от 29.04.2024 г. на проведените следствени действия, техния ред и изразената позиция на страните по повод дадените от свидетелите показания, е без основание. Доводът, свързан с пропуск на съда да инициира назначаването на графическа експертиза, която да изследва авторството на положените от името на свид. Т.В. подписи в протокола за проведен на последния разпит в хода на ДП, предвид твърдението на свидетеля, че не е подписвал съответния протокол, също не дава основание да се приеме тезата на защитата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Действително по данни от делото се установява, че при проведения в хода на съдебното следствие разпит на свид. Т.В., състоял се в заседанието на 09.10.2024г., след като същият е отрекъл показанията си от ДП на 21.10.20г., обявени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, е заявил също, че подписите, положени в предявения му протокол за разпит от ДП, не изхождат от него /спр. л.263 от НОХД № 1574/23г. на БОС/. Горното твърдение на свидетеля не е било отчетено от съда като такова, обуславящо необходимост от допълнителната му проверка чрез експертно изследване на подписите в оспорения процесуален документ - протокол за разпит от ДП, като искане в тази насока не е било направено и от страните по делото – прокурора и защитника на подс.А.. Вярно е също така, че отречените от свид.В. показания, обективирани в протокола от ДП, са били ползвани от съда при изграждане на фактическите му изводи, като същите са ценени в подкрепа именно на обвинителната теза. По този начин обаче не е допуснато нарушение на чл. 13 НПК, респективно и на чл. 6 КПЧОС. Правото на справедлив процес не задължава националния съд да назначи непременно по своя инициатива или по искане на защитата конкретна експертиза или да уважи едно или друго направено пред него доказателствено искане. Пропускът от страна на съда да прояви процесуална активност в събирането на доказателства или в прилагане на способ за проверка на събраните такива пред него, не всякога съставлява нарушение на процесуалните правила, като преценката е в зависимост от това дали като последица не се е достигнало до неизясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В разглеждания случай по делото са били събрани достатъчно по обем и разнородни по своя вид доказателствени материали /показания на свидетели, експертни заключения, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, включително и такива със секретен характер/, при съвкупната проверка и оценка на които съдът е мотивирал извод, споделящ се от настоящата инстанция, че релевантните по делото факти са изяснени в пълнота. От друга страна суверенно право на съда е да кредитира или не едни или други свидетелски показания, стига да изложи съображения как е достигнал до извод, че конкретно ценените от него заслужават доверие, а отхвърлените такива не могат да бъдат оценени като отговарящи на обективната истина. Следва да се отбележи също, че съдът не е обвързан в аналитичната си дейност от задължение винаги и при всякакви обстоятелства да дава вяра на заявеното от свидетелите в хода на съдебното следствие - противното би означавало на това доказателствено средство да се придаде формална доказателствена сила в нарушение на забраната на чл. 14, ал. 2 от НПК. В настоящия казус се установява, че първата инстанция е мотивирала кредитирането на показанията на свид. В. от досъдебното производство с оглед кореспонденцията им с останалите доказателства по делото, посочени от нея в нарочен план, с което е изпълнила процесуалните си задължения при осъществяване на правомощията си по разглеждане и решаване на делото – както по отношение на развилата се наказателна процедура и гаранциите, предоставени за пълноценното осъществяване на правото на защита на подсъдимия, така и по отношение на доказателствената си дейност – при събиране, проверката, анализа и оценката на доказателствените материали. Предвид изложеното, настоящият състав на съда не споделя доводите на защитата, развити в насока порочност в оценъчната дейност на съда, засягаща показанията на свид. В., като поподробни аргументи в тази насока ще бъдат изложени при обсъждане на въпросите по съществото на делото. Без основание е и оплакването, че мотивите към присъдата не отговарят на изискванията на процесуалния закон, поради това че в съществена своя част представляват буквален препис на обвинителния акт, че в тях се съдържат неверни констатации, засягащи дейността на съда по издирване на подсъдимия с цел осигуряване участието му в процеса, както и че са неясни в частта относно определеното на подсъдимия по реда на чл. 23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание. Нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК задължава съда в мотивите към присъдата да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали те са възприети и какви са правните съображения за взетото решение. Мотивите трябва да дадат представа за констатациите на съда относно релевантните към предмета на доказване факти и тяхната правна интерпретация. Необходимо е да са обсъдени всички доказателства по делото, за да може да се провери правилността на направените въз основа на тях фактически и правни изводи. При противоречия на доказателствените материали, съдът е длъжен да изложи съображения защо едни от тях приема за достоверни, а други отхвърля. В случая, прочитът на съдебните мотиви налага извода, че първостепенният съд се е съобразил с тези принципни законови положения, тъй като изложеното в мотивите съдържание дава възможност да се проследи процеса на изследване на годността, обективността и достоверността на отделните доказателства и техните източници, фактическите изводи, които е извел от тях и правните заключения, до които е достигнал, т.е. ясно може да се проследи процеса, по който съдът е формирал вътрешното си убеждение относно доказателствената обезпеченост на обвинението, изводите му по приложимото право и съответното наказание. Обсъждайки събрания по делото доказателствен материал, първата инстанция е изложила макар и кратки, но ясни съображения защо кредитира определени доказателствени източници и как установените от тях факти се отнасят към предмета на доказване по делото. Използването на техниката "копи – пейст" при изготвяне на мотивите се установява, че засяга само частта от тях, в която се възпроизвежда съдържанието на изготвените по делото експертизи, като този подход на съда не разкрива процесуален порок, след като експертните заключения са били подложени на доказателствен анализ. Коректният преглед на мотивите към присъдата не дава основание да се приеме, че в друга тяхна съдържателна част също присъства техниката "копи – пейст". Не се установява в съдебния акт да са възпроизведени дословно фактически, доказателствени и правни изводи от обвинителния акт, по начин, който да поставя под съмнение действителната воля на проверявания съд и в този смисъл не се констатира несъобразяване с нормата на чл. 14 НПК. Ясна и непротиворечива е също така представената в мотивите позиция на съда относно вида и размера на наказанието, което подс.А. следва да изтърпи за отделните престъпления, както и определеното му по вид и размер общо найтежко наказание – лишаване от свобода и глоба. Не са налице в мотивите и констатации относно проведените в хода на процеса действия по установяване адреса и местонахождението на подс.А. с цел призоваването му за участие по делото, които да могат да бъдат определени като несъответстващи на действителното фактическо положение, както се твърди от защитата. Поради това и твърдението на защитника за наличие на допуснато нарушение от вида на визираното в чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК, не може да бъде прието за основателно. В заключение, АС-Бургас не констатира допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на постановената от нея присъда и връщане на делото за ново разглеждане, в каквато насока е отправеното искане в съдебното заседание от страна на представителя на държавното обвинение и защитника на подсъдимия. Относно изразеното от защитника на подсъдимия несъгласие с мотивите на решаващия съд, свързани с кредитиране на определени гласни доказателствени източници, то по своята същност се явява довод срещу дейността на последния по оценка на същите, поради което и с обсъждането му въззивната инстанция ще се занимае при решаване на въпроса за обосноваността на атакуваната присъда. Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. В рамките на проведеното пред ОС-Бургас съдебно следствие съставът на съда е положил необходимите усилия при спазване на установените в НПК процесуални изисквания да обезпечи делото с доказателствен материал с оглед правилното му решаване. Анализирайки събраните гласни, писмени и веществени доказателствени източници, както и експертни заключения, съдът правилно е изяснил делото от фактическа страна. Извършвайки собствена преценка на всички относими към предмета на делото доказателства и доказателствени средства, настоящата инстанция не намери основание за внасяне на корекция в изводите на първостепенния съд по фактите, очертани в мотивите към атакувания съдебен акт. От фактическа страна по делото е установено следното: Подс. Ю. К. А. е роден на 16.09.1990г. в гр. Бургас, български гражданин, завършил средно образование, осъждан, с постоянен адрес по местоживеене – гр.Бургас, ул.“... С одобрено от съда споразумение №281 от 24.06.2020 г. по НОХД №1056/2020 г. на Районен съд - Бургас подс. А. е признат за виновен за извършено от него на 26.08.2019 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на МПС след употреба на високорисково наркотично вещество метамфетамин, установено с техническо средство, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от три години /спр. л.200 от НОХД № 1574/2023г. на БОС/. Подс. А. живеел в едноетажна къща на адрес гр. Бургас, ул.“... На същия адрес в отделна пристройка към къщата живеели родителите на подсъдимия - неговата майка и неговият баща. Подс. А. употребявал наркотични вещества. В ОД на МВР - Бургас постъпила оперативна информация, че подс. А., който бил известен с прякора „З.“, се занимава с производство и разпространение на наркотични вещества. Според доведената до знанието на полицията информация производството на наркотични вещества се извършвало от А. в къщата на ул. „.., в която той живеел, където държал също прекурсори и други материали за производството на наркотични вещества. Неизползваните или останали след процеса на произвеждане на наркотичното вещество прекурсори и материали подсъдимият криел на различни места из къщата. По повод на посочената информация, след дадено от ОС-Бургас разрешение по реда на чл. 161, ал.1 от НПК /разпореждане №432/28.09.2021г. по чнд № 990/21г. – т.8, л.56 от ДП/, на 12.10.2021г. полицейски екип под ръководството на разследващ полицай пристъпил към претърсване на жилищната сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. „... Къщата била с два входа - преден вход, използван от родителите на А. и със заден вход, водещ към стаи, ползвани от подсъдимия. Като част от къщата, до този заден вход имало изградено покрито преддверие, от което се влизало в стаите, ползвани от А.. В хода на така извършеното на процесната дата - 12.10.2021г. претърсване, за времето от 14,15 часа до 15, 35 часа, в присъствието на подс.А. били намерени и иззети множество вещи, а именно: в дървен шкаф /бюро/, намиращо се в преддверието на къщата, точно пред входната врата на стаите, ползвани от подсъдимия, била открита срязана бутилка с височина на наличната част около 6 см и диаметър около 5 см с бяло кристално вещество на дъното, което при извършен на място полеви тест реагирало на метамфетамин /обект 1/. От едната страна на бюрото имало разположен диван, а от другата му страна - един стол. На мястото, където била открита срязаната бутилка - в ниша на бюрото, отворена към дивана, било открито и зелено на цвят стъклено шише с вместимост от 1 литър с етикет „Солна Киселина“, с прозрачна течност до долния край на етикета /обект 2/. На същото място била намерена синя на цвят пластмасова кана с дръжка, съдържаща червеникава на цвят течност с материал, наподобяваща памук, които не били иззети. В посочения шкаф /бюро/ била открита малка пластмасова етажерка, бяла на цвят, с три чекмеджета, в най-горното от които била открита и иззета електронна везна с прозрачен капак. В най-долното чекмедже бил намерен и иззет фабрично запечатан полиетиленов плик с надпис „Peak out“, с отразено върху него от производителя съдържание на 60 грама вещество, съдържащо натриева основа /натриев хидроксид, сода каустик, NaOH/. В същия шкаф /бюро/ върху бялата етажерка бил открит и иззет прозрачен правоъгълен съд от огнеупорно стъкло, експертното изследване на който установява полепнало по него кафяво кристално вещество с тегло 0,070 грама, съдържащо метамфетамин в количество 1,40%. Във втори шкаф, разположен в северната част на преддверието, била намерена и иззета прозрачна полиетиленова чаша, съдържаща, червено на цвят прахообразно вещество /обект 6/. В преддверието на къщата, освен входната врата, водеща към стаите, обитавани от подсъдимия, имало и друга врата, която водела към свободно дворно място, намиращо се между къщата на подсъдимия и друга, съседна къща, до което имало свободен достъп за ползването му. При извършените действия по претърсване посочената врата била намерена без ключалка и широко отворена, като този необитаем двор фактически представлявал естествено продължение на преддверието към къщата на подсъдимия А., с тази разлика, че било открито - без покрив. В двора, непосредствено до вратата, свързваща двора с преддверието на къщата на подсъдимия, от дясната й страна бил открит дървен шкаф, върху който била намерена и иззета смачкана туба от минерална вода с червена капачка, съдържаща течност с жълт цвят, около 1/4 от обема на бутилката /обект 7/. До тази туба била открита и иззета друга туба от минерална вода със синя капачка, пробита в средата, с увита около гърлото на тубата тел, и съдържаща на дъното мътна течност /обект 8/. От пластмасова касетка, намираща се в същия шкаф, били открити и иззети стъклена колба с вместимост 250 мл, 3 бр. пластмасови фунии с различни размери, както и червена на цвят ръкавица с пет пръста /обект 9/. В непосредствено съседство с преддверието към къщата на подсъдимия, зад отворената врата, свързваща го с двора, бил установен и метален стелаж с 3 рафта. На средния от тях било открито и иззето пластмасово шише с вместимост 450 мл с надпис „Солна Киселина“ /обект 10/. Отново на същото място - върху шкаф, намиращ се в двора в непосредствено съседство с преддверието на къщата на подс.А. било открито и иззето прозрачно полиетиленово шише с вместимост около 1,5 литра, без капачка, съдържащо течност около 1/4 от обема му /обект 11-1/. Действията по претърсване и изземване, както и намерените при извършването им вещи в къщата в гр. Бургас, ул. „.., обитавана от подс.А., били обективирани в протокол от 12.10.2021г. ведно с фотоалбум към него /спр. т.8, л.56-61 от ДП/. С разписка от същата дата иззетите при това следствено действие предмети били предадени в отдел КП при ОД-МВР-Бургас за експертното им изследване /спр. т.8, л.64 от ДП/. С разрешение на съдия от ОС-Бургас /разпореждане №429 от 28.09.2021г. по чнд №987/2021г./ на същата дата – 12.10.2021г. бил извършен и личен обиск на подс.А., при който у последния не били намерени вещи от значение за разследването /спр. т.8, л.62-63 от ДП/. Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, която не се различава съществено от очертаната такава в мотивите на атакувания първоинстанционен акт, намира своята категорична подкрепа в доказателствата, приобщени по делото, а именно: показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Н.Д.,Н.А.,А. .,М.С.,ФЭ.В.,М.В. и Т.В., както и дадените такива от последните трима в хода на ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1 от НПК; протокол за претърсване и изземване ведно с фотоалбум към него /спр. т.8, л. л.56-61 от ДП/, протокол оглед на веществени доказателства и вземане на представителни проби /спр. т.7, л.50- 53 от ДП/, разписка за предаване на вещи /спр. т.8, л.64 от ДП/, справка за съдимост на подс.А. /спр. л. 200 от НОХД № 1574/2023г. на БОС/, заключенията по назначени в хода на ДП експертизи – химическа експертиза – протокол № 896/25.10.2021г. /спр. т.7, л.36-41 от ДП/, допълнителна химическа експертиза – протокол №328/26.05.2022г. /спр. т.7, л.59-61 от ДП/, химическа експертиза по писмени данни – протокол № 170/21.03.2022г. /спр. т.7, л.65-69 от ДП/; веществените доказателства, описани в протокола за претърсване и изземване, както и предадените такива с протоколи в Централно митническо управление и в Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите при Министерството на икономиката и индустрията съгласно изискванията на чл.91 и чл.98, ал.2 от ЗКНВП. Въззивният съд не констатира пороци в доказателствената дейността на първата инстанция, на основата на която последната е формирала становището си относно установените по делото факти. Съдът е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като картината на извършената от подс.А. деятелност е разкрита в обем, необходим и достатъчен за правилното решаване на делото. Проверката на съставените в хода на разследването протоколи за действия по разследването - протокол за претърсване и изземване, протокол за оглед на веществени доказателства и вземане на представителни проби установи, че същите са изготвени в съответствие както с общите правила на чл.129 и сл. от НПК, така и при съобразяване със специалните изисквания за конкретното процесуално действие, поради което и застъпените от първата инстанция изводи, че същите съставляват валидна доказателствена основа за изграждане на изводи по фактите, настоящият състав на въззивната инстанция намира за правилни. Сходно с първостепенния съд, АС-Бургас не констатира да е компрометиран начинът на приобщаване на веществените доказателства и реда за съхранението им. Наличната доказателствена маса, обсъдена във нейната взаимовръзка, прави възможно на първо място проследяване движението на обектите в хода на целия процес, и на второ - установяване идентичността на иззетите при претърсването на 12.10.2021г. от жилището на подс.А. – къща в гр.Бургас, ул.“.. вещи с тези, които са били изследвани с химическите експертизи /основна и допълнителни/. Установената в хода на процеса фактология сочи, че веществените доказателства по делото, подложени на експертно изследване, са били иззети от дома на подсъдимия /на адреса, посочен по-горе/ във връзка с предприети на 12.10.2021г. действия по претърсването му, след получено надлежно разрешение от съда - разпореждане №432/28.09.2021г. по чнд № 990/21г. на ОС-Бургас /спр. т.8, л.56 от ДП/, като данните от съставения протокол сочат, че следственото действие е протекло в присъствието на две поемни лица, на подс.Ю. А., както и на експерт при НТЛ-04 РУ-Бургас /спр. т. 8, л. л.56-61 от ДП/. При така наличните сведения е несъмнено, че органът по разследване е действал в съответствие с изискванията на чл. 161 и чл. 162 от НПК относно условията, при които следва да се пристъпи и осъществи планираното за целите на воденото ДП претърсването в жилището на подсъдимия. Наред с горното, данните по делото сочат, че всички намерени при претърсването вещи /инкриминирани по обвинителния акт/, са били надлежно описани, запечатани и съхранени, като същите са били подложени и на внимателен оглед и фотографиране. Предоставянето на обектите за експертното им изследване е извършвано с нарочен акт на разследващия орган, като всички те са били запечатани със съответни стикери – обстоятелства, които са удостоверени в заключенията на вещото лице по назначените химически експертизи. Спазен е и редът за вземане на представителни проби, с отразяването му в нарочен протокол /спр. т.7, л.50-53 от ДП/. Действията на експерта - химик от своя страна са в рамките на възложените му от разследващия орган задачи и на неговите правомощия, включващи и боравенето с веществените доказателства, надлежно съхранени и предадени им по съответния процесуален ред от разследващия орган. При така установените по делото обстоятелства, свързани с предаване, описване и изследване на коментираните веществени доказателства, преценката на първата инстанция за отсъствие на съмнение относно тяхната принадлежност и идентичност, както и съмнение за манипулирането им в неблагоприятен за подсъдимия план, се явява напълно обоснована. Данните от назначената в хода на досъдебното производство химическа експертиза – протокол № 896/25.10.2021г. /спр. т.7, л.36-41 от ДП/, приобщена със съгласието на страните по реда на чл. 282, ал.3 от НПК /без разпит на вещото лице/, сочат, че кристалното вещество, установено на дъното на иззетата при претърсването в къщата на ул. „.. срязана бутилка с височина 6 см. и диаметър около 5 см. /обект №1/, има нето тегло 7, 493 гр., и в същото се доказва наличие на хранителна добавка „Метилсулфонилметан“ и метамфетамин, като съдържанието на метамфетамина е 1,90 %. Изследването на иззетата стъклена бутилка, зелена н цвят с вместимост 1 л. и етикет с надпис „Солни киселина“ /обект №2/, е установило, че съдържащата се в нея прозрачна течност е в количество 0,180 литра /209,030 грама/ и в същата се доказва наличие на солни киселина. Иззетият по данни от експертизата от процесната къща правоъгълен съд от огнеупорно стъкло, съдържащ полепнало по повърхността му кафяво на цвят кристално вещество /обект №5/, установява, че кристалното вещество е с нето тегло 0,070 гр., като в същото се доказва наличие на метамфетамин – 1,40 %. Установява се също, че прахообразното вещество, съдържащо се в намерената прозрачна пластмасова чаша с вместимост 0,200 л. /обект №6/, е с нето тегло 6,904 гр. и същото се определя като червен фосфор. При изследването на обект №7 – деформирана туба от минерална вода, без етикет, със синя дръжка с надпис „Девин“ вещото лице е установило, че съдържащата се в нея жълта течност е в количество 1,020 литра /1 053,640 грама/, като в същата се доказва наличие на смес от органични разтворители, сред които присъства толуен (толуол, метилбензол, фенилметан, С6 Н5 СН3). Наличието на смес от органични разтворители, сред които толуен (толуол, метилбензол, фенилметан, С6 Н5 СН3) експертизата е установила и в течността с измерено количество от 1,320 л. /1 104,150 гр./, съдържаща се в предоставената за изследване синя, пластмасова туба от минерална вода с частично разрушен етикет с надпис „Девин“, вместимост 11 л., със синя, пластмасова винтова капачка с дупка и усукана метална тел около гърлото /обект №8/. Изследването на намерената при претърсването прозрачна стъклена колба, с широко гърло и вместимост 0,250 л. /обект №9/ по данни от експертизата е установило бели и лилави на цвят зацапвания, в които след екстракция е доказано наличие на ефедрин/псевдоефедрин /обект №9/1/. В намерената и иззета бяла пластмасова бутилка /обект 10/ експертизата е установила течност в количество от 0,175 л. /208,270 гр./, представляваща солна киселина. Предоставената за изследване прозрачна пластмасова бутилка без етикет, с релефен надпис „Schweppes“, без капачка, запушена с бяла латексова ръкавица /обект №11/, експертизата е установила, че съдържа бледожълта течност в количество 0,370 литра /416,630 грама/, която представлява смес от органични разтворители, сред които толуен (толуол, метилбенозл, фенилметан, С6 Н5 СН3), както и утайка /обект 11-2/ в количество 48,880 грама, съдържаща натриева основа (NaOH, натриев хидроксид, сода каустик). Съгласно т.14-17 от заключението на химическата експертиза веществото метамфетамин има силно наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство, и подлежи на контрол съгласно ЗКНВП – чл.3, ал.2 и ал.3 и Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - чл.3, ал.1 „Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно Приложение №1“; Веществата ефедрин и псевдоефедрин са поставени под контрол и подлежат на контрол съгласно ЗКНВП – чл.3, ал.4 и Регламент 273/2004, Приложение I на Европейския парламент и Съвета относно прекурсорите на наркотичните вещества и представляват прекурсори за производство на наркотични вещества, включени в Приложение I по смисъла на чл.2, б.“а“ в Категория 1 на същия Регламент; Веществото червен фосфор е поставено под контрол съгласно ЗКНВП-чл.3, ал.4 и Регламент 273/2004, Приложение I на Европейския парламент и Съвета относно прекурсорите на наркотичните вещества, Приложение I по смисъла на чл.2 б“а“ в Категория 2, Подкатегория 2А“ на същия Регламент от 14.07.2020г.; Веществата толуен и солна киселина са поставени под контрол съгласно ЗКНВП – чл.3, ал.4 и Регламент 273/2004, Приложение I на Европейския парламент и Съвета относно прекурсорите на наркотичните вещества и са включени в Приложение I по смисъла на чл.2, б.“а“ в Категория 3 на същия Регламент. Назначената и изготвена по делото допълнителна химическа експертиза по писмени данни - Протокол № 170/21.03.2022 г. на БНТЛ при ОДМВР - Бургас дава заключение, че намерените и иззети при претърсването в къщата, обитавана от подс.А. на адрес гр.Бургас, ул.“.., вещества - червен фосфор, солна киселина, смес от органични разтворители, сред които толуен, ефедрин/псевдоефедрин и натриева основа, могат съвместно да участват в схема за синтетично получаване на метамфетамин по т.нар. метод за редукция на хидроксилната група от молекулата на ефедрин/псевдоефедрин чрез нагряване в присъствието на йодоводородна киселина и фосфор за производството на синтетичното наркотично вещество метамфетамин. По данни от обсъжданата експертиза за осъществяване на упоменатата по-горе схема за синтетично получаване на метамфетамин са необходими още йдоводородна киселина (червен фосфор, йод и фосфорна киселина във водна среда). Прекурсорът в цитираната схема експертът е посочил, че е ефедрин/псевоефедрин, който може да се получи при извличането му /пречистване/, най-често от лекарствени форми. Констатирайки, че след екстракция от обект №9/1 /бели и лилави зацапвания върху намерената прозрачна, стъклена колба-обект №9/ в екстракта се доказва наличие на ефедрин/псевдоефедрин, вещото лице допуска, че е осъществен етап на извличане на ефедрин/псевоефедрин от лекарствена форма. По-нататък в заключението си вещото лице е описало отделните етапи, през които се преминава /схема/, за да се произведе наркотично вещество – метамфетамин /спр. т.7, л.65-69 от ДП/. Обсъдените по-горе експертни заключения не се оспорват от страните от гледна точка както на компетентността на вещото лице, изготвило същите, така и във връзка с обективността на резултатите, които отразяват на основата на извършения анализ и изследване на предоставените им обекти. Въззивният съд се присъединява към оценката, дадена от първостепенния такъв касателно научната обоснованост, пълнотата и достоверността на изготвените химически експертизи, които ангажират подробно и ясно становище на вещото лице по поставените му задачи, при отразени данни за използваните методи, принципи и подходи на изследване и анализ. Въззивната инстанция споделя дадената от първия съд оценка за допустимост и истинност на показанията на свид. Н. Д. - полицейски служител от отдел КП при ОД-МВР-Бургас, на когото се установява по данни от делото, че е било възложено да окаже съдействие на разследващия орган при претърсването на процесния имот – къща на адреса в гр. Бургас, ул.“.., обитавана от подс.А., и изземването на намерените вещи и материали. Твърденията на защитата, че кредитирайки показанията на свид. Д., съдът е допуснал нарушение на императивната норма на чл. 118, ал.2 от НПК, не почиват на обективните данни по делото и са неоснователни. С показанията си свид. Д. пресъздава непосредствените си впечатления относно извършените действия по претърсване и изземване в дома на подс. А., намерените там и иззети вещества, материали и предмети – множество празни полиетиленови пликове, тип джъмпер, туби с течност, имаща остра задушлива миризма на ацетон, шишенце със солна киселина, пакет препарат за отпушване на канали, отрязък от пластмасова бутилка, съдържаща бяло, прахообразно вещество на дъното, както и относно установения положителен резултат от приложеното на място тестване - доказан метамфетамин /спр. л.130-131 от НОХД № 1574/23г. на БОС/. Доказателствената информация, която посоченият свидетел съобщава по делото, касаеща непосредствено възприетите от него факти и обстоятелства за местонахождението на жилището, в които е било извършено претърсване, обстановката, при която са реализирани процесулноследствените действия, участниците в същите, вещите, които са намерени и иззети, както и поведението на подс.А., съдът правилно е приел, че има своята съществена значимост за разкриване на обстоятелствата от кръга по чл. 102 от НПК. В случая няма спор, че показанията на обсъждания свидетел съставляват пряк източник на доказателства и доколкото не са налице противоречия в съобщените от него данни, както и предвид кореспонденцията им с останалите доказателствени източници, кредитирането им от първата инстанция в полза на възприетите изводи по фактите не търпи никаква критика. Обсъждайки информационната насоченост на този гласен доказателствен източник, съдът правилно е установил, че същата се препокрива с констатациите, съдържащи се в протокола за претърсване и изземване и с изготвения към него фотоалбум /спр. т.8, л. л.56-61 от ДП/, с отразеното в протокола за оглед на веществени доказателства и вземане на представителни проби /спр. т.7, л.50-53 от ДП/, подкрепя се и от гласните и писмените доказателства и от заключенията на химическите експертизи. Необходимо е във връзка с конкретно повдигнатите от защитника на подсъдимия възражения да се отбележи, че съдът не е имал законово основание да откаже да разпита като свидетели полицейските служители Н. Д. и Н.й А., първият от които, както вече се посочи по-горе, участвал с фактически действия при извършеното на 12.10.2021г. претърсване и изземването в жилището на подс.А. в гр.Бургас, ул.“.., а вторият – при предприетото на същата дата претърсване и изземване в жилището, обитавано от А.У. на адрес гр.Бургас, ул.“..“ №68Б /по отношение на когото делото е приключило с одобряване на споразумение за решаване на делото/, в каквато връзка и двамата представят сведения за преките си наблюдения при провеждане на съответните следствени действия. За нито едно от посочените лица видно от данните по делото не е била налице хипотеза по чл. 118, ал.2 от НПК, изключваща възможността да участват във воденото наказателно производство в качеството на свидетели, като съвсем отделен е въпросът за относимостта на техните показания към предмета на доказване и доказателствената тежест на същите. Присъствието на двамата свидетели като служители на полицията по време на извършване на действията по претърсване и изземване в жилищата на подс.Ю. А. и А.У. по никакъв начин не ги легитимира като лица, извършили действия по разследването /по смисъла на ал.2 на чл. 118 от НПК/, нито им придава качество на разследващи органи. Свидетелите Д. и А. не попадат и под забраната, формулирана в последните изменения на чл. 118, ал. 2 НПК /ДВ, бр. 18 от 2024 г./, тъй като не са били лица, които са извършвали разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи, съдържанието на които да пресъздават в своите показания. Ето защо и съобразявайки регламента на чл. 118, ал.1, т.3 от НПК, съдът законосъобразно е приел, че не е налице процесуална забрана посочените лица да участват като свидетели по делото, и като се е позовал на тях не е допуснал нарушение на процесуалните правила. В случая първата инстанция с основание е акцентирала върху показанията свид. Д., комуто именно е било възложено да окаже съдействие на разследващия орган при претърсване в жилището на подс.А. в гр.Бургас, ул.“.., като сведенията, които свидетелят съобщава относно намерените и иззети от там вещи, кореспондират с изнесеното в показанията на свид. Н.й А., до когото по служебен път е достигнала информация за резултатите от извършените на посочения адрес действия по претърсване и изземване /спр. л.129 от НОХД № 1574/2023г. на БОС/. Правилно по-нататък в подкрепа на изводите си по фактите, съдът е отчел показанията на свидетелите М.С. и А.Ю. в съответна тяхна част, приемайки, че същите способстват установяването на специалната цел, с която подс. А. е държал инкриминираните вещи – високорисково наркотично вещество „метамфетамин“ с различна концентрация на активния компонент, както и прекурсори, съоръжения и материали, необходими за производство на метамфетамин, а именно – с цел разпространение. Разпитани непосредствено пред съда, двамата свидетели са категорични, че познават подс.А., като съобщават, че същият е известен с прякора „З.“. Свид.С. споделя, че лично е купувал от подсъдимия наркотик, но само веднъж и се отказал, тъй като последният правил измами /спр. л.132 от НОХД № 1574/2023г. на БОС/. Свид. .Ю. също убедено съобщава, че преди да избяга от България и да замине за Германия, подс.А. е приготвял в дома си „всякакви наркотици“ /спр. л.263- гръб от НОХД № 1574/2023г. на БОС/. Анализирайки представените в горното им съдържание еднопосочни сведения от двамата свидетели, относими към главния факт, съдът вярно е отчел, че същите стоят в синхрон и с данните, отразени в протокола за претърсване и изземване в процесния имот, обитаван от подс.А., както и със заключенията на химическите експертизи, поради което и основателно ги е оценил като правдиви и подкрепящи тезата на обвинението относно характера и авторството на деянията, инкриминирани по обвинителния акт. Обсъждайки гласните доказателствени източници като такива, съдържащи данни в подкрепа на възприетата по казуса фактология, първостепенният съд с основание е приел да кредитира показанията на свидетелите Ф.В. и М.В., дадени от тях в хода на ДП /спр. т.4, л.4-6, т.6, л.62 от ДП/, приобщени чрез огласяването им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, които е счел, че заслужават по-голямо доверие, сравнено с показанията им, снети в хода на съдебното дирене. Данните, които посочените двама свидетели изнасят в тези свои показания /ценени от съда/, а именно, че както А. .Ю., по прякор „М€Д“, така и подс.А., по прякор „З.“ са „готвили пико“ за А. - А.У., който за тази цел им предоставял парични средства, съдът вярно е съобразил, че не са изолирани, а стоят в логическо единство със сведенията, представени от останалите свидетели - М. С., А. .Ю., Н. Д., Н.й А., както и с резултатите от извършеното претърсване в къщата, обитавана от подс.А. в гр.Бургас, и заключенията на назначените по делото химически експертизи. Поради това и независимо, че двамата свидетели са се отрекли от показанията си на досъдебното производство, твърдейки, че не са съобщавали подобни факти, а свид. Ф.В. включително е заявил, че бил „изнудван и заплашван“ в полицията, след като не е установил наличие на обективни данни по делото, които да подкрепят тези техни твърдения, съдът основателно е отказал да ги приеме за истинни, съответно и е достигнал до заключение, че показанията им на досъдебното производство съставляват годна процесуална основа за изграждане на изводи по фактите. При извършената самостоятелна проверка на наличните по делото материали, въззивният съд също не констатира сред тях да съществуват обективни данни, от които да бъде направен извод, че ползваните от окръжния съд показания на свидетелите Ф.В. и М.В. от досъдебната фаза на процеса, са били дадени в резултат на оказано им недопустимо въздействие от полицейски служители с цел склоняването им да свидетелстват по предпочетен от същите начин. Очевидно е, че с отричането на тези свои показания пред съда, двамата свидетели демонстрират стремеж да съдействат на подсъдимия да избегне наказателната отговорност за деянията си. Ето защо, като е съобразил горното и след внимателно извършена съпоставка на съдържащите се в досъдебните показания на обсъжданите двама свидетели фактически данни с останалите такива, изводими от другите доказателствени източници, съдът обосновано е приел, че не е налице процесуална пречка те да бъдат кредитирани. Възраженията на защитата, отнасящи се до начина на приобщаване на показанията на свид. Т.В., дадени от него в хода на досъдебното производство и оценката на съда на тези негови показания, са неоснователни. Няма спор, че е недопустимо съдът да изгражда изводите си относно правно значимите обстоятелства въз основа на доказателства, които не е събрал и проверил лично или върху такива, при чието събиране не са спазени съответните процесуални правила. В конкретния случай обаче при преглед на съдържанието на съдебния протокол от 09.10.2024г. се установява, че съдът е пристъпил към прочитане показанията на свид. Т.В., след като при разпита същият е обявил, че „не помни нищо“, тъй като е изминало дълго време от датата, на която е бил разпитван в хода на ДП, както и поради констатирани съществени противоречия в твърденията на свидетеля в двете фази на наказателния процес относно знанието му за извършвана от подс.А. дейност по производство на наркотични вещества в дома му на ул.“..“ в гр.Бургас – обстоятелства, изпълващи хипотезата на чл.281, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Действително при прочитане показанията пред разследващ орган на свид. В. окръжният съд е посочил като правно основание разпоредбата на чл. 282, ал.4 от НПК /несъществуваща/, която отразил и в мотивите към присъдата, вместо правилната такава на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК, която неточност обаче не може да бъде определена като процесуално нарушение от категорията на съществените, а по-скоро следва да се отчете като дължаща се на техническа грешка. Допуснатата непрецизност освен това, макар и укорима, сама по себе си не води до невъзможност за позоваване на заявеното от свидетеля в показанията му на досъдебното производство, доколкото при обосноваване необходимостта от прочитането им първостепенният съд е констатирал наличието на съществени противоречия в твърденията на свидетеля в двете фази на наказателния процес. Що се отнася до твърденията на свид. В., след огласяване на показанията му пред разследващия орган, че не е давал подобни сведения и че при разпита му в хода на ДП единствено е бил запитван дали познава определени лица, показани му на снимки, както и че подписът под протокола за разпит не е полаган от самия него, то същите без съмнение повдигат въпроса дали съдържанието на процесуалния документ отразява действителните показания на свидетеля или е същият е бил манипулиран, което е изисквало от съда да извърши допълнителна проверка на обстоятелствата, без това да включва задължително назначаване на графична /почеркова/ експертиза, какъвто довод се навежда от защитата. Прочитът на съдебните мотиви в случая сочи, че първата инстанция е била твърде пестелива при обсъждане показанията на свид.В., отбелязвайки единствено, че в дадените от него такива на досъдебното производство „също се съдържат данни, че подсъдимият Ю. А. в дома си приготвя пико във вид на каша и го продава по 50 лева за грам“. Макар и с лаконичен изказ обаче, съдът по същество правилно е приел, че няма основание приобщените по съответния ред показания на свид.В. от досъдебното производство да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, поради това че свидетелят отрича да са били депозирани от него. Следва да се подчертае, че по делото не са налице каквито и да е обективни данни, които да позволят заключение, че съставеният протокол за проведен на свид. В. разпит в хода на ДП, датиращ от 21.10.2020г. /спр.т.2, л.10-12 от ДП/, е манипулиран по някакъв начин в съдържателната му част или в частта на положените от свидетеля подписи, които е видно, че фигурират на всяка страница в процесуалния документ. Не се установява също така да е налице и процесуална неизрядност на коментирания протокол, на основата на която да се счете, че не са гарантирани правата на свидетеля да се запознае със съдържанието на отразеното в процесуалния документ и да поиска корекция, рефлектиращо от своя страна върху законосъобразността на действията на първата инстанция по приобщаване към доказателствената съвкупност на неговите показания от тази предходна фаза на процеса. Наред с горното, анализът на отразените в протокола от ДП показания на свид. В. установява, че същите се отличават с конкретност, последователност и логичност, като изнесената в тях информация относно извършвана назад във времето от подс.А. дейност по производство на наркотични вещества, съответства на данните, съдържащи се в протокола за извършено на 12.10.2021 г. претърсване и изземване в дома на подсъдимия на ул.“.. в гр.Бургас, според които в къщата и прилежащи нейни части са открити и иззети електронна везна, стъклена колба, 3 бр. фунии, ръкавица, стъклен съд с правоъгълна форма, метамфетамин, солна киселина, червен фосфор, смес от органични разтворители, сред които толуен (толуол, метилбензол, фенилметан, С6 Н5 СН3), както и натриева основа (NaOH, натриев хидроксид, сода каустик), които според заключението на допълнителната химическа експертиза могат съвместно да участват в схема за синтетично получаване на метамфетамин. Приобщените показания на свид.В. от досъдебното производство е важно да се отчете също, че кореспондират и на показанията, депозирани от свидетелите - служители на МВР, участвали при разкриване на престъпленията - Н. Д. и Н.й А., както и на останалите разпитани свидетели - М. С., А. .Ю., Ф.В. и М.В., които съобщават конкретни факти, станали им известни по различни поводи, относно престъпната деятелност на подс.А.. Следователно, положителната преценка на съда относно процесуалната годност и доказателствената стойност на показанията на свид.В. от ДП, не може да бъде критикувана, независимо че същата не е защитена с надлежна аргументация, каквато съдът е имал задължението да представи съобразно регламента на чл. 305, ал.3 от НПК. В допълнение към отговора по това защитно възражение следва да се добави, че ценените от първата инстанция показания на свид. Т.В., дадени от него в хода на ДП, не са единствена основа за възприемане на фактическите обстоятелства, характеризиращи специалната цел, с която подс. А. е държал предмета на всяко от престъпленията, в извършването на които е обвинен, предвид че разпространителската цел на държане на процесните вещи – наркотични вещества, прекурсори, материали и съоръжения, за производство на високорисково наркотично вещество – метамфетамин, се явява защитена в доказателствен аспект и на база само на данните, изводими от показанията на останалите, разпитани по делото свидетели - М. С., А. .Ю., Ф.В., М.В., Н. Д. и Н.й А., както и от вида и количеството намерени при претърсване в дома на подс.А. наркотични вещества, прекурсори, материали и съоръжения за производство на метамфетамин, които с оглед заключението на вещото лице по химическите експертиза относно прилаганата схема за синтетично получаване на метамфетамин, не позволяват да се приеме, че се касае за производство на наркотични вещества за лични нужди. Ето защо и дори показанията на свид.В. от ДП да се отхвърлят като ненадеждни, то това няма да доведе до дефицит на доказателствени факти, установяващи деятелността на подс.А., инкриминирана по обвинителния акт. Освен това, в случая не може да се приеме и наличие на хипотезата по чл. чл. 281, ал. 8 НПК, тъй като застъпените от първата инстанция фактически изводи, споделени от въззивния съд, почиват не единствено на показанията на свидетелите, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК, а на доказателствата, съвкупно очертаващи съответните деяния, механизма на извършването им и техния автор. Анализирайки поотделно и в общата им насоченост доказателствените източници по делото, въззивният съд прие, че значими за разкриване обстановката на инкриминираните деяния се явяват и резултатите от експлоатацията на специални разузнавателни средства /СРС/, разрешението за използването на който извънреден способ, датиращо от 24.02.2021г., видно от материалите по делото /спр. секретен том №5 ВДС от ДП/, е дадено в съответствие с нормативните изисквания на чл.174 от НПК. Данните от СРС, възпроизведени чрез ВДС, не са били предмет на обсъждане от първата инстанция, която в изводите си по фактите на обвинението се е съсредоточила единствено върху анализа на явните доказателствени материали по делото. Този пропуск на съда обаче не може да бъде оценен като съществено процесуално нарушение, както се твърди от прокурора, тъй като въззивният съд е в правомощието си да допълни съображенията на първата инстанция, на основата на които е прието, че обвинението срещу подс.А. е обезпечено в доказателствен аспект. Запознавайки се с приложените по делото ВДС, съставът на въззивния съд установи, че те нямат изолиран характер, а тъкмо обратното – намират се в пълна корелация с останалите, обсъдени по-горе източници на доказателства, поради което липсва пречка за поставянето им в основата на осъдителен съдебен акт. Въведените в доказателствената съвкупност веществени доказателствени средства, обективиращи информация, получена при подслушване на разговори, водени от А.С.У. – подсъдим по НОХД № 1574/23г. по описа на БОС, по отношение на когото наказателното производство е приключило с одобряване на споразумение за решаване на делото в хипотезата на чл. 384 от НПК /след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие/, установяват интензивна комуникация на последния с различни лица в периода о т 28.02.2021г. до 25.04.2021г., съдържанието на която не поставя никакво съмнение, че се обсъждат въпроси, засягащи организацията по производство на наркотични вещества и тяхното разпространение. В случая, сред записаните разговори фигурира и такъв, проведен от А.У. с лице, към което последният се обръща с името Тонко – разговор №36 от дата 13.03.2021г. – 21:05:46 часа, обективиран на страница №21/73 –гръб – 22/73 от секретен том №5 ВДС, в който се обсъжда конкретно поведение на „З.“, с какъвто прякор се установява от гласните доказателствени източници, че подс.А. е бил известен в общността. В разговора, който е иницииран от А.У., същият се оплаква, че „З. е отишъл да си пазари при него; взел му всичките клиенти; продал му мешания материал“. В отговор второто разговарящо лице казва: „Нека да работи момчето, бе“. Коментира се също какви действия да се предприемат срещу „З.“, като А.У. предлага: „Еми, да му хвърлям една, едни 200 грама в двора, вътре в къщата, като спи…После ще го гледам в затвора…“. В следващ коментар между двамата разговарящи А.У. изтъква: „Ама той З. сега може да готви тая вечер…той ще има по-хубав материал…ще ти се обадя да го пробваш…той ги прави, а , синьо, жълто, лилаво…взе да хваща от мене…“. Изследвайки коментираното по-горе съдържание на водения разговор, отразено в протокола за ВДС, самостоятелно и във връзка с останалите данни, съобщени от разпитаните по делото свидетели, както и обективираните такива в протокола за претърсване и изземване от 12.10.2021г., въззивният съд намира, че същото стои в подкрепа на приетата за установена по делото фактическа обстановка, като установява съпричастността на подс.А. към инкримиинираната дейност, за която същият е привлечен да отговаря с внесения в съда обвинителен акт. Убедително посредством така обективираните във ВДС разговори се потвърждава и целта, с която подсъдимият държи в дома си инкриминираните вещи, а именно – с цел разпространение. Без съмнение резултатите от прилагане на СРС, не могат да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда, ако същите стоят изолирано от другите доказателствени източници, поради наличие на законовата забрана по чл. 177 ал.1 от НПК. В разглеждания казус обаче, разгледани в съвкупност с множеството доказателства, еднопосочно установяващи дейността на подсъдимия към инкриминираната дата, като израз на отношението му към процесните наркотични вещества, прекурсори, материали и съоръжения, за производство на високорисково наркотично вещество – метамфетамин, както и конкретната ангажираност на последния към съхраняването им и разпореждането с тях, данните от СРС според въззивния съд е необходимо да бъдат отчетени в полза на обвинителната теза. Съобразявайки изложеното, въззивният съд намира за правилен извода на първата инстанция относно доказаността на обвинението срещу подс.А. в неговите фактически параметри, като следва да се подчертае, че установеният факт на обитаване на къщата в гр.Бургас, ул.“.. от родителите на подсъдимия, сам по себе си не може да обоснове заключение, че не подс.А., а някой друг е „държал“ инкриминираните вещества и материали, какъвто довод се навежда във въззивната жалба. При наличието на достатъчен обем доказателства за упражнявана от подсъдимия фактическа власт върху намерените в дома му /къща с прилежащ към нея двор/ наркотични вещества, прекурсори, материали и съоръжения за производство на наркотични, обстоятелството дали последният е бил единствен обитател на къщата, дали е пребивавал в нея трайно или е престоявал временно, както и дали домът му е бил посещаван от трети лица, е ирелевантно за авторството на деянията. От протокола за претърсване и изземване и показанията на полицейския служител, присъствал при претърсването на помещенията в къщата, се установява, че процесните предмети и вещества са били поставени на места, до които пряк достъп е имал именно подсъдимият, а не някой друг от живущите в къщата или трети лица, поради което и няма никакво основание за съмнение, че авторството на деянията принадлежи на самия А.. На основание изложеното по-горе настоящата инстанция намери, че процесуалната дейност на окръжния съд не страда от преписваните й от страните пропуски и пороци, които да компрометират начина на формиране на вътрешното убеждение. Доказателствата, които са събрани и ценени от съда, са процесуално допустими и са интерпретирани вярно. Изводите на съда по фактите не се основават нито единствено, нито изключително на изолирани доказателства, които поотделно да носят характеристиката на процесуално недопустими - било поради забрана по чл. 118, ал. 2 НПК, по чл. 281, ал. 8, вр. ал. 4 НПК или по чл. 177, ал. 1 НПК. Ето защо и повдигнатите от защитата и прокурора от БАП възражения в тази насока следва да бъдат преценени като неоснователни. Обсъждайки на основата на така установените по делото фактически данни поведението на подс. Ю. А., съдът правилно е възприел извод за доказана деятелност на последния, съставомерна по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 от НК и по чл. 354а, ал, 1, изр. 2, вр. изр. 1, предл. 4 от НК. Относно деянието по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. четвърто от НК. В конкретния случай от фактическа страна е установено, че при извършено на 12.10.2021г. претърсване в имота, обитаван от подс.Ю. А., находящ се на адрес - гр.Бургас, ул.“.. /къща/, в същия са били намерени и иззети: метамфетамин с нето тегло 7,493 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин 1,90 % и метамфетамин с нето тегло 0,070 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин 1,40 %, всичко с общо тегло 7,563 гр., на обща стойност 189,08 лв., определена според Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 год. за определяне цената на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството с единична цена за грам 25 лева. Предметът на престъплението – метамфетамин съдът вярно е констатирал, че представлява високорисково наркотично вещество, което няма легална употреба, пазар и производство, и подлежи на контрол съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 т. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 3 т. 1 и Приложение № 1, Списък № 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Правилно в рамките на приетата за установена фактология съдът е приел, че престъплението с предмет описаните високорискови наркотични вещества е било извършено от подсъдимия при форма на изпълнително деяние „държане“. Аргументирайки правните си изводи, първостепенният съд е съобразил, че понятието „държане“ по смисъла на чл.354а от НК /разяснено в съдебната практика и доктрина/, е с по – широко съдържание от категорията „държане“ във вещноправен аспект. За осъществяване на криминализираното в особената правна норма на НК престъпление при форма на изпълнително деяние – „държане“ на наркотични вещества, без надлежно разрешително, е достатъчно предметът на престъплението - наркотичното вещество да се намира у дееца, като той съзнателно упражнява фактическа власт върху него, сам или чрез другиго, за себе си или за трето лице. За покриване на признаците на визираната форма на изпълнително деяние е ирелевантно правото на собственост и принадлежността на инкриминираното наркотично вещество, а обективното отношение на извършителя на неправомерното посегателство към самата вещ, изразило се в система от действия за нейното запазване и съхранение, във вида, в който е получена. Държането по смисъла на чл.354а от НК не предполага многоаспектно поведение на дееца спрямо съответните, държани от него вещи. Касае се за фактическо състояние, за възникването и за съществуването на което е достатъчно упражняването на владение, като факт, осигуряващ възможност на дееца да разполага с тези вещи и непосредствено да въздейства върху тях, без обаче да е необходимо непременно да се извършват такива въздействия или фактическата власт да се манифестира по друг начин и чрез конкретни действия. Без значение за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние е и времетраенето на фактическата власт върху предмета на посегателство, което е характерно за продължените престъпления, чието изпълнение представлява продължаващо реализиране на престъпния състав, докато не настъпят обстоятелства, зависещи или не от волята на дееца, които го прекратяват, необвързано с определени параметри. В казуса подс. А. е държал процесните наркотични вещества - метамфетамин от момента на тяхното придобиване, който е неизвестен, до изземването им от органите на полицията по време на извършените в процесния имот следствени действия по претърсване и изземване. По делото е безспорно установено и обстоятелството, че подс. А. не притежава надлежно разрешително, издадено по реда на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, за държане на високорискови наркотични вещества. Законосъобразно в преценката си за субективните измерения на деятелността, осъществена от подс.А., първостепенният съд е достигнал до извод, че у същия е бил налице пряк умисъл. Данните по делото, свидетелстващи за възрастта на подсъдимия, неговия житейски и социален опит, физическо и психично развитие, степен на образование и съдебно минало, убедително позволяват да се направи заключение, че същият е съзнавал запретеността на извършваната от него дейност по държане на наркотично вещество – метамфетамин. Налице е било съзнание у последния и относно обстоятелството, че съществува разрешителен режим за дейностите, свързани с този наркотик, каквото надлежно разрешително се установява от данните по делото, че той не притежава. Извършените от него действия са обективен израз на оформените в съзнанието му представи за общественоопасния характер на деянието му и неговите последици и за желанието му тези последици да се проявят в действителност. Иначе казано, действал е с пряк умисъл, както правилно е счела първата инстанция. Вярно според въззивния съд е и становището на състава на ОС-Бургас, според което в казуса е налице и специалната цел за разпространение на държано от подсъдимия наркотично вещество – метамфетамин. Тази цел е изводима от доказаните по несъмнен начин действия на А. по реално осъществено предлагане на наркотични вещества на свидетеля М. С., който споделя в показанията си, че си е купувал метамфетамин от него, от показанията на останалите свидетели А. .Ю., Ф.В., Т.В., М.В., представящи сведения относно дейността на А. по „готвене“ на метамфетамин с цел продажбата му, от обективираните във ВДС разговори на А.У. с трето лице, в които се обсъжда дейността на А. по прякор „З.“, и не на последно място, като се изходи от механизма на осъществяване на деянието – количеството на наркотичното вещество – общо 7,563 гр., вида на последното /с различно съдържание активен компонент/, начина на неговото съхраняване, както и откритите при претърсването на дома му вещи с характер на прекурсори, материали и съоръжения за производство на метамфетамин, които с оглед заключението на вещото лице по химическите експертиза относно предназначението им в използвана схема за синтетично получаване на метамфетамин, не позволяват да се приеме, че държаното наркотично вещество е било предназначено за лични нужди. При установената и правилно анализирана от първоинстанционния съд фактическа обстановка, обосновани се явяват и правните изводи на последния за доказана деятелност на подсъдимия Ю. А., съставомерна по чл. 354а, ал, 1, изр. 2, вр. изр. 1, предл. 4 от НК. Данните по делото установяват, че на инкриминираната дата – 12.10.2021 г. в дома на подс.А. – едноетажна къща в гр.Бургас, ул.“.., освен описаните по-горе наркотични вещества, са били намерени и иззети също: прекурсори: 0,180 л. (209,030 гр.) солна киселина (HCI, хлороводород); 6,904 гр. червен фосфор; 1,020 литра (1 053, 640 гр.) смес от органични разтворители, сред които толуен (толуол, метилбензол, фенилметан С6Н5СНЗ); 1,320 литра (1 104, 150 гр.) смес от органични разтворители, сред които толуен (толуол, метилбензол, фенилметан С6Н5СНЗ); 0,175 л. (208,270 гр.) солна киселина (HCI, хлороводород); 0,370 л. (416, 630 гр.) смес от органични разтворители, сред които толуен (толуол, метилбензол, фенилметан С6Н5СНЗ); ефедрин/псевдоефедрин - в екстракта от обект 9.1. /стъклена колба/; материали: 60 гр. вещество, съдържащо натриева основа (натриев хидроксид, сода каустик, NaOH); 48,880 гр. вещество/утайка/ с наличие на натриева основа (натриев хидроксид, сода каустик, NaOH); съоръжения: електронна везна, стъклен съд с правоъгълна форма, стъклена колба 250 мл., 3 бр. фунии с различни размери, червена ръкавица с 5 пръста, които са били предназначени за производство на високорисково наркотично вещество - метамфетамин, с цел неговото разпространение. Подс. А. е имал фактическа власт върху процесните прекурсори, материали и съоръжения от момента на тяхното придобиване, който е неизвестен, до изземването им от органите на полицията по време на извършените в процесния имот следствени действия по претърсване и изземване. Изводът за преследваната от А. цел - за производство и разпространение на високорисковото наркотично вещество - метамфетамин се основава на неоспорените заключения на химическите експертизи – основна и допълнителна, които установяват следи от метамфетамин по иззетите предмети – правоъгълен съд от огнеупорно стъкло /обект №5/ и срязана пластмасова бутилка – дъно / обект №1/, сочещо на извършен вече синтез на наркотика. Видно също така от заключението на изготвената допълнителна химическа експертиза в същото е аргументиран извод, че намерените и иззети при претърсването в къщата, обитавана от подс.А. на адрес гр.Бургас, ул.“.., вещества - червен фосфор, солна киселина, смес от органични разтворители, сред които толуен, ефедрин/псевдоефедрин и натриева основа, могат съвместно да участват в схема за синтетично получаване на метамфетамин по т.нар. метод за редукция на хидроксилната група от молекулата на ефедрин/псевдоефедрин чрез нагряване в присъствието на йодоводородна киселина и фосфор за производството на синтетичното наркотично вещество метамфетамин. По данни от същата експертиза за осъществяване на упоменатата по-горе схема за синтетично получаване на метамфетамин са необходими още йодоводородна киселина (червен фосфор, йод и фосфорна киселина във водна среда). Като прекурсор в описаната схема експертът е посочил ефедрина/псевоефедрина, който може да се получи при извличането му /пречистване/, най-често от лекарствени форми. Констатирайки, че след екстракция от обект №9/1 /бели и лилави зацапвания върху намерената прозрачна, стъклена колба-обект №9/ в екстракта се доказва наличие на ефедрин/псевдоефедрин, вещото лице е заключило също, че в случая е бил осъществен етап на извличане на ефедрин/псевоефедрин от лекарствена форма /спр. т.7, л.65-69 от ДП/. Както правилно е приел окръжният съд, предмет на престъплението са: прекурсори - червен фосфор, смес от органични разтворители, сред които толуен (толуол, метилбензол, фенилметан С6Н5СНЗ), солна киселина (HCI, хлороводород), ефедрин/псевдоефедрин /в количества и процентно съотношение, установени в основната химическа експертиза/; материали - вещества, съдържащи натриева основа (натриев хидроксид, сода каустик, NaOH), както и съоръжения - електронна везна, стъклен съд с правоъгълна форма, стъклена колба 250 мл., 3 бр. фунии с различни размери, червена ръкавица с 5 пръста. Съгласно чл.3, ал.4 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, Регламент 273/2004г. на Европейския парламент, Приложение I на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно прекурсорите и наркотичните вещества веществото червен фосфор е прекурсор, то е под контрол, като фигурира в Категория 2, Подкатегория 2А, към Приложение 1 на посочения Регламент като вещество, използвано често за производство на наркотични и психотропни вещества. Веществата ефедрин и псевдоефедрин са поставени под контрол и подлежат на контрол съгласно чл.3, ал.4 от ЗКНВП и Регламент 273/2004, Приложение I на Европейския парламент и Съвета относно прекурсорите на наркотичните вещества и представляват прекурсори за производство на наркотични вещества, включени в Приложение I по смисъла на чл.2, б.“а“ в Категория 1 на същия Регламент. Веществата толуен и солна киселина са поставени под контрол съгласно чл.3, ал.4 от ЗКНВП и Регламент 273/2004, Приложение I на Европейския парламент и Съвета относно прекурсорите на наркотичните вещества и са включени в Приложение I по смисъла на чл.2, б.“а“ в Категория 3 на същия Регламент. Съгласно заключението по назначената допълнителна химическа експертиза установените прекурсори - червен фосфор, смес от органични разтворители, сред които толуен (толуол, метилбензол, фенилметан С6Н5СНЗ), солна киселина (HCI, хлороводород), ефедрин/псевдоефедрин и материали – натриева основа участват като изходни вещества в производството на метамфетамин чрез метода на редукция на хидроксилната група от молекулата на ефедрин/псевдоефедрин, чрез нагряване в присъствието на йодоводородна киселина и фосфор. Намерените при извършеното в дома на подсъдимия претърсване електронна везна, стъклен съд с правоъгълна форма, стъклена колба 250 мл., 3 бр. фунии с различни размери, червена ръкавица с 5 пръста, правилно са били приети от окръжния съд като съоръжения за производство на наркотично вещество, т. к. се касае за предмети, които с оглед индивидуалните им характеристики и в съвкупност могат да послужат, а в случая се установява, че са и послужили на подсъдимия за производството на синтетично наркотично вещество – метамфетамин по метода, описан от експерта – химик в заключението на допълнителната химическа експертиза, който включва синтез - химическо взаимодействие на прекурсора с реагенти и химикали до получаване на крайния продукт – наркотично вещество /смесване на веществата и загряването им до кипене/. Ключово значение за установяване предназначението на тези предмети има видът на намерените вещества по отделните обекти, а именно: по изследваната прозрачна стъклена колба, с широко гърло и вместимост 0,250 л. /обект №9/ експертизата е установила бели и лилави на цвят зацапвания, в които след екстракция е доказано наличие на ефедрин/псевдоефедрин /обект №9/1/, а по повърхността на правоъгълния съд от огнеупорно стъкло е установено полепнало кафяво на цвят кристално вещество /обект №5/, в което се доказва наличие на метамфетамин – 1,40 %. При тези данни, независимо, че изброените предмети имат своето обичайно приложение и употреба в бита, без това непременно да е свързано с някаква незаконна дейност, то в разглеждания случай същите коректно са определени от съда като съоръжения за производство на наркотични вещества и техни аналози по смисъла на чл. 354а, ал. 1, изр. 2, пр. 2 вр. изр. 1, предл. 4 НК. Законосъобразен е изводът на съда за осъществяване на коментираното престъпление при форма на изпълнителното деяние „държане”, тъй като подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху намиращите се в дома му вещества и предмети, характеризирани съответно като прекурсори, материали и съоръжения за производство на наркотични вещества, за които по експертен път е установено, че могат съвместно да участват в схема за синтетично получаване на наркотичното вещество метамфетамин. В насока горното вярно е съобразено, че за да е осъществено деянието, е достатъчно предметите и веществата да се намират във фактическа власт на дееца, без да е необходим пряк, непосредствен и непрекъснат контакт между тях и лицето, а също и без да е необходимо демонстриране на това държане или някакво друго своене. Обосновано съдът е достигнал до извод, че в субективната си насоченост деятелността на подсъдимия е осъществена при пряк умисъл и при наличие на специална цел за производство и разпространение на високорисково наркотично вещество. Същият е имал ясната представа за характера на държаните от него вещества и предмети, знаел е, че те се използват като изходна суровина при производството на наркотични вещества и действително е използвал въпросните материали в синтеза на процесното високорисково наркотично вещество метамфетамин. Същевременно, подсъдимият е бил наясно и с това, че не притежава надлежно разрешително за придобиването и държането на прекурсори, осъзнавал е неправомерността на поведението си относно въпросните материали. Знаел е химичния състав на държаните от него вещества - червен фосфор, смес от органични разтворители, сред които толуен (толуол, метилбензол, фенилметан С6Н5СНЗ), солна киселина, ефедрин/псевдоефедрин, натриева основа и процеса на реакция при тяхното смесване при определени условия, включително етапите, през които следва да се премине, за да се получи крайният продукт – метамфетамин, като съзнателно ги е използвал именно с цел получаване на това наркотично вещество. В подкрепа на горните изводи първата инстанция правилно е отчела показанията на разпитаните по делото свидетели, в които се съобщава както за извършвана от подс.А. дейност по производство на наркотични вещества, така и за дейността му по продажба на така приготвеното наркотично вещество, включително за конкретно реализирана от него продажба на метамфетамин на свид. М. С.. В същата насока следва да бъдат ценени и обективираните във ВДС резултати от прилагане на СРС, носещи информация за поведението на подсъдимия в отношенията му с останалите лица, ангажирани със сходна на извършваната от него забранена от закона дейност, свързана с наркотични вещества. Специалната цел, с която подсъдимият е държал в дома си намерените прекурсори, материали и съоръжения за производство на наркотично вещество, се явява обезпечена в доказателствен аспект и от заключенията на химическите експертизи, представените в които данни за количеството, вида и характеристиките на представените за изследване обекти, а също и описаната схемата, по която протича производството на синтетично наркотично вещество – метамфетамин, позволят заключението, че преследваните резултати от тази дейност като количество на наркотичното вещество не са за удовлетворяване личните нужди на А.. В случая съдът с основание е отбелязал, че самият подсъдим е бил запознат с действието на конкретния вид наркотично вещество, което произвежда, тъй като лично е употребявал метамфетамин, във връзка с което по данни от справката за съдимост се установява, че е бил осъждан за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК - за управление на МПС след употреба на наркотичното вещество метамфетамин /спр. л.200 от НОХД № 1574/2023г. на БОС/. Изхождайки от горното, въззивният съд се присъединява към изводите на първостепенния такъв, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. На основание изложените съображения, въззивният съд прие, че не са налице законовите предпоставки по чл. 304 от НПК за постановяване на оправдателна присъда срещу подс.А., каквото основно искане се поставя в жалбата. Липсват и основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на съда, в каквато насока се направиха искания от страните в съдебното заседание. Постановената от първостепенния съд присъда не е протестирана от прокурора. Същата е атакувана пред настоящата инстанция единствено от подсъдимия чрез представляващия го защитник, като сред оплакванията, наведени в жалбата и допълнително заявените такива в съдебно заседание за пороци в процесуалната дейност на първата инстанция, довели до незаконосъобразно осъждане на А., на които въззивният съд отговори по-горе, в алтернативен план се развиват и такива за явна несправедливост на отмереното наказание. След като подложи на внимателна преценка атакувания съдебен акт и в санкционната му част, въззивният съд намери следното: Доводите за явна несправедливост на наказанията, наложени на подсъдимия за отделните престъпления, включени в съвкупността, не могат да се споделят, поради което и искането на защитника за намаляване на техния размер с приложението на чл.55 от НК, се явява неоснователно. При решаване на въпроса за наказанието, което подсъдимият А. следва да изтърпи за извършените престъпления, включени в съвкупността, а именно по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. четвърто от НК и по чл. 354а, ал, 1, изр. 2, вр. изр. 1, предл. 4 от НК, първоинстанционният съд е съобразил законоустановена наказуемост на всяко от тях към инкриминираната дата, подходил е обективно на събрания доказателствен материал, като е отчел тежестта на деянията, обществената опасност на личността на дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, взел е предвид подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши престъпленията, преценил е и всички останали обстоятелства, влияещи върху неговата отговорност, и съответно е съобразил изискванията, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигане целите на наказанието. Въззивният съд не констатира да са налице обстоятелства, влияещи на наказанието, които да са останали извън вниманието на първата инстанция, нито тяхната относителна тежест да е била неоправдано надценена или подценена. Първоинстанционният съд е направил правилна преценка на обществената опасност по принцип на включените в съвкупността две деяния, имащи за предмет наркотични вещества, прекурсори, материали и съоръжения за производство на наркотични вещества /с цел тяхното разпространение/, която обосновано е намерил за завишена, с оглед обществените отношения, които се засягат с тях, динамиката и разпространеността на престъпленията от този вид и изключително сериозните последици от тях, свързани с тежки рискове за човешкото здраве и живот. В дейността си по индивидуализиране на наказанието за осъщественото от подс.А. престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. четвърто от НК, решаващият съд правилно е отчел характеризиращите го особености-начин на извършване, вид и количество на наркотичното вещество – метамфетамин с общо тегло 7,563 гр. на обща стойност 189,08 лв., във връзка с което и обосновано е приел, че деянието не се отличава съществено от останалите случаи на подобни престъпни прояви и обществената му опасност е в рамките на характерната за този вид престъпления. В случая данните по делото сочат, че процесните наркотични вещества са били открити в дома на подсъдимия, като техният химически анализ е показал различна концентрация на активно вещество- метамфетамин, съответно 1,90 % и 1,40 %, а общото им тегло от 7,563 гр. не бележи високи стойности. Вярна оценка за тежест съдът е дал и на извършеното от подс.А. деяние, съставомерно по чл. 354а, ал, 1, изр. 2, вр. изр. 1, предл. 4 от НК, която е изведена на основата на съвкупността от релевантни и доказани в процеса обстоятелства, очертаващи особеностите на тази проява. Съобразявайки наличните данни относно вида, количеството, разнообразието и предназначението на процесните прекурсори, материали и съоръжения, а именно - за производство на синтетично наркотично вещество – метамфетамин, първата инстанция е направила верен извод, че степента на обществена опасност на конкретното деяние не надхвърля обичайната за този вид престъпления. Коректно в оценката на обстоятелствата, значими за отговорността на подс.А., първата инстанция е отчела наличието на предходна съдимост на последния, както и факта, че настоящата престъпна деятелност е осъществена в рамките на изпитателния срок на наложеното на А. с присъда по НОХД № 1056/2020г. на РС-Бургас наказание от четири месеца лишаване от свобода, за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК /спр. л.200 от НОХД № 1574/23г. на БОС/. Осъждането на подсъдимия назад във времето за престъпление, свързано отново с наркотичното вещество метамфетамин, несъмнено е сред обстоятелствата, завишаващи степента на обществена опасност на личността на последния и поради това не допуска особена благосклонност при определяне размера на наказанието, което следва да изтърпи. Очевидно е, че с постановеното по предходната присъда условно наказание не са постигнати целените от закона поправяне и превъзпитание на дееца, което от своя страна налага по-строг подход при реализиране на наказателната репресия спрямо него. Отчитайки всички по-горе изложени факти, относими към индивидуализацията на санкцията, първостепенният съд е направил преценка, че наказанията на подс.А. за извършените от него две престъпления следва да бъдат отмерени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което и за престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. четвърто от НК наложил на същия две години и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000 лева, които са по-близко до законовия минимум, а за престъплението по чл. 354а, ал, 1, изр. 2, вр. изр. 1, предл. 4 от НК - три години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева, съвпадащи с установения законов минимум. Така индивидуализираните наказания за отделните престъпления освен законосъобразни, са и справедливо отмерени, като същите се явяват съответни на степента на обществена опасност на всяко от деянията, на личната обществена опасност на дееца, на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също и на целите на чл. 36 от НК. Наказанията за всяко едно от деянията, включени в съвкупността, правилно са определени при условията на чл. 54 от НК, тъй като данните по делото не дават основание за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК – не са налице обстоятелства, които да могат да бъдат оценени като изключителни или многобройни смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия, като не се обосновава също и извод за несъразмерна тежест на най-лекото визирано в особената материалноправна норма наказание. Доводите на защитата, че данните по делото разкриват значителен обем смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55 от НК, са неоснователни. Наведеното в тази насока твърдение е важно да се отбележи, че не е подкрепено с никакви конкретни аргументи, поради което и в отговор на същото въззивната инстанция ще отбележи единствено, че не установява пропуски в дейността на първата инстанция по идентифициране на обстоятелствата, имащи значение при отмерване мярката за наказателно въздействие върху подсъдимия, като не е налице също неоправдано надценяване или подценяване на съществуващите такива в кориците на делото. При отчетения комплекс от смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс.А. обстоятелства и относителната тежест на всяко едно от тях, допълнителното редуциране на наказанията, каквото е искането на защитата, би довело до явното им несъответствие със степента на обществената опасност на извършеното и личната обществена опасност на дееца. Освен това всяко по-ниско от определените с присъдата на ОС-Бургас наказания не би оказало необходимото предупредително, поправително и възпитателно въздействие върху подсъдимия, както и не би допринесло за постигане на поставените от чл.36 от НК цели на генералната превенция спрямо останалите членове на обществото. Престъпленията, предмет на разглеждане по настоящото дело, са били извършени от подсъдимия А. преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което и съобразявайки правилата по чл.23, ал.1 от НК, съдът законосъобразно е наложил на последния най-тежкото от определените му отделни наказания за всяко от престъпленията, а именно лишаване от свобода за срок от три години, към което съобразно регламента на чл. 23, ал.3 от НК е присъединил и наказанието глоба в размер на 20 000 лева. Въззивният съд не установи да е налице неяснота във волята на съда относно вида и размера на определеното на подс.А. общо най-тежко наказание, в каквато насока защитата повдига възражение, изтъквайки липса на мотиви за съдбата на наложените на А. за отделните престъпления кумулативни наказания глоба. Прочитът на съдебните мотиви разкрива, че съдът не само е обосновал приложимост в казуса на правилата по чл. 23 от НК, но и ясно и недвусмислено е посочил, че определя общо наказание на подсъдимия, в размер на най-тежкото измежду наложените му за отделните престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. “в“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, и глоба в размер на двадесет хиляди лева. Пропускът на съда в случая да се позове на ал.3 на чл. 23 от НК, който текст урежда хипотезата, в която „наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация“, не може да бъде определен като съществен, доколкото това не е довело до неяснота относно волята му, че наказанието глоба от 20 000 лева, наложено на А. за престъплението чл. 354а, ал, 1, изр. 2, вр. изр. 1, предл. 4 от НК, се присъединява изцяло към най-тежкото наказание - лишаване от свобода за срок от три години. Законосъобразно съдът е приел, че определеното общо наказание следва да се изтърпи ефективно, тъй като не са налице законовите условия за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Данните от справката за съдимост на подс.А. свидетелстват за наличие на предходно осъждане за престъпление от общ характер по НОХД 1056/2020 г. на РС-Бургас, с наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, в изпитателния срок на което се установява да са извършени деянията, предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство. В съответствие с регламента на чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС съдът е определил първоначален режим за изтърпяване на общото наказание – „строг“. Отчитайки общата престъпна деятелност на подс.А., характера и тежестта на отделните престъпления, включени в съвкупността, въззивният съд възприе за правилна преценката на БОС, че в конкретния случай не се налага приложението на чл. 24 от НК. Определеното общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, с присъединената към него глоба от 20 000 лева, се явяват справедлива и адекватна санкция, която в достатъчна степен ще способства постигане на целите по чл.36 от НК. Законосъобразно окръжният съд е приложил и разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, като е привел в изпълнение наложеното на подс.А. с присъда по НОХД 1056/2020 г. на РС-Бургас наказание от четири месеца лишаване от свобода, постановявайки да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. С оглед на постановената осъдителна присъда, правилно и в съответствие с изискването на чл. 189, ал.3 от НПК съдът е присъдил в тежест на подсъдимия А. направените по делото разноски, постановявайки да бъдат заплатени по сметка на органа, който ги е направил, а именно сума в размер на 691,43 лева в полза на държавата по сметка на ОД МВР Бургас. Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща разпореждането с веществените доказателства по делото. По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че присъдата на Окръжен съд-Бургас следва да се потвърди изцяло като обоснована и законосъобразна. Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК, Бургаският апелативен съд