Решение № 3150 от 3.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 639/2026 г.
Административен съд - Стара Загора03.07.2026reporting judge Галина Динкова
Ruling
ОТМЕНЯ решение № 162 от 17.04.2026 г., поправено с решение № 163 от 17.04.2026г., постановено по АНД № 313/2026 г. по описа на Районен съд Стара Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-2500296 от 08.12.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, с което на "Пауър-инженеринг" ЕООД с [ЕИК] на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. за нарушение на чл.160, ал.1 от КТ, като законосъобразно. ОСЪЖДА „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Асен II“ № 159, ет. 1, ап. 31, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора сумата от 132.94 (сто тридесет и две евро и деветдесет и четири евроцента) евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: �
Grounds
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, подадена чрез упълномощен юрисконсулт, против Решение №162 от 17.04.2026 г. по АНД № 313/2026 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №24-2500296 от 08.12.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора за наложена на „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ “ ЕООД гр. Стара Загора имуществена санкция от 1500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 160, ал. 1 от КТ, и Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора е осъдена да заплати на „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Стара Загора направени разноски по делото в размер на 500 евро. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН, както и за нарушаване на правилата за разкриване на обективната истина по чл.13-чл.15 от НПК, представляващо касационно основание по чл.248 ал.1 т.2 от НПК вр. с чл.63в от ЗАНН. Като нарушение на правилата за разкриване на обективната истина е посочено, че въпреки липсата на искане от страна на работника за ползване на неплатен отпуск и за вписване на периодите, през които е ползван в отчетна ведомост за явяване/неявяване на работа, съдът е заключил, че деянието не е извършено, защото не е спазена писмена форма за валидност на разрешението на работодателя, но без да разпита работника дали е искал, или не да ползва неплатен отпуск. Твърди се, че съдържанието на НП отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за пълнота и точност на административното обвинение, включително за дата и място на нарушението. По подробно изложени съображения в тази насока е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото върнато на районния съд за ново разглеждане или вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено НП, като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си адв. Д. К., в писмен отговор на касационната жалба и в представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира за направените разноски в касационната инстанция. Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора в съдебно заседание предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно по изложените в него мотиви. Като обсъди събраните по делото доказателства, оплакванията на жалбоподателя във връзка с наведеното от него касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, Административен съд Стара Загора намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Стара Загора, [ЕИК], против НП № 24-2500295 от 08.12.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-2500295 от 14.11.2025 г., с което на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) на „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл. 160, ал. 1 от КТ. От фактическа страна административнонаказателното обвинение е обосновано с това, че на 25.09.2025 г. с призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК работодателят „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е призован на 26.09.2025 г. да представи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора документи, необходими за извършване и приключване на административно производство – проверка по спазване на трудовото законодателство. На 26.09.2025 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора се е явило лице, което не е било надлежно упълномощено от работодателя „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и е представило необходимите документи, от които се установило, че дружеството в качеството си на работодател е разрешило на И. Р. Ж., [ЕГН] – заварчик, ползването на 13 дни неплатен отпуск – от 02.12.2024 г. до 18.12.2024 г. и три дни от 27.12.2024г до 31.12.2024г,, съгласно отчетна форма за явяване на работа за м. декември 2024 г. (в нея било отразено ползването на неплатен отпуск от работника, започнало на 02.12.2024 г. и на 27.12.2024г), без да е налице искане от страна на работника – работодателят не представил доказателства за искане от работника за ползването на неплатения отпуск. С това Пауър-инженеринг ЕООД е нарушил чл.160 ал.1 от КТ – работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск, независимо от това дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия стаж. Като доказателства, потвърждаващи нарушението, в АУАН и НП са посочени цитираните в тях призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от 25.09.2025 г. и отчетна форма на „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД за явяване на работа за м. ноември 2024 г., както и представените при проверката документи от трудовото досие на работника И. Р. Ж. – молба за започване на работа, Трудов договор, Справка за регистриран трудов договор, Справка за регистриране на прекратяването, Декларация за съхранение на трудовата книжка, Болничен лист, Отчетна форма аз явяване/неявяване на работа за месец декември 2024г. С обжалваното Решение № 162/17.04.2026г по АНД № 313/26г по описа на Районен съд Стара Загора е отменено НП по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Прието е за доказано наличието на трудово правоотношение между работодателя „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и работника И. Р. Ж. през периода за месец декември 2024 г., съгласно трудов договор № 211 от 10.10.2024г., както и ползването на неплатен отпуск, считано от 02.12.2024г и от 27.12.2024г., съгласно отчетна форма на работодателя за явяване на работа за м. декември 2024г., но за недоказано изпълнителното деяние на вмененото на дружеството административно нарушение – даване на разрешение за ползване на процесния неплатен отпуск, без преди това да е налице предварително искане от страна на конкретния работник. Разрешаването на отпуска се извършва, чрез писмено волеизявление на работодателя, за да е възможна проверка за правното основание, на което се предоставя съответния вид и размер отпуск. Правната теория и съдебната практика константно приемат, че това разрешение трябва да бъде писмено, като обикновено практиката предполага актът, с който се дава исканото от работника разрешение да представлява писмена резолюция или нарочна заповед. В конкретния случай такова разрешение, дадено в законоустановената форма не се установява по делото. От представената отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец декември 2024г, не може да се направи обосновано и безспорно заключение за даването, съответно липсата на разрешение за ползването, съответно липсата на разрешение за ползването на неплатен отпуск от страна на лицето. Този частен, вътрешноведомствен документ не може да установи по безспорен начин изявлението на работодателя, даващо разрешение на работника за ползване на неплатен отпуск, поради което съдът е заключил, че изпълнителното деяние на административното нарушение при наличните доказателства се явява недоказано. На следващо място е прието от съда, че съдържанието на НП не отговаря на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, защото липсва място на нарушението и дата. Не може първият ден от неплатения отпуск да бъде дата на нарушението, защото деянието се извършва тогава, когато е дадено разрешението. Решението на районния съд е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон. Установява се от събраните в хода на въззивното производство доказателства се установява наличието на трудово правоотношение между работодателя „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и работника И. Р. Ж. съгласно трудов договор №211 от 10.10.2024 г, включително и през месец декември 2024г., както и ползването от работника на неплатен отпуск през периода от 02.12. 2024г. до 18.12.2024г. и от 27.12.2024г. до 31.12.2024г., съгласно отчетна форма на работодателя за явяване на работа за м. декемри 2024 г. В тази насока мотивите на въззивния съд изцяло се споделят от касационната инстанция и тя препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Безспорно е също, че за ползването на процесния отпуск не е било по изрично заявено искане от страна на работника, съгласно чл. 160, ал. 1 от КТ: „Работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж“. В случая нито се твърди, нито се представят доказателства за противното. Неоснователно е възражението на ответника в отговора му на касационната жалба, че не било ясно дали събраните в хода на административната проверка документи са всички, с които той в качеството си на работодател разполага, тъй като те били представени от лице без представителна власт. Работодателят е бил призован/поканен да представи необходимите документи, удостоверяващи спазването на трудовото законодателство, и не може да се позовава на неполагане на дължимата грижа за собствената си защита, вкл. като е изпратил лице да представи съответните документи, без да му предостави пълномощно, а и това лице е само приносител на документите. Ако ответникът разполага с други документи от значение за спора – извън вече представените в административната фаза на производството, макар и от лице без представителна власт, той би могъл да ги представи и в хода образуваното съдебно производство по оспорване на НП, но не представя такива. Несъответстващ от гл. т. на гореизложените фактически установявания и неправилен от гл. т. на приложимия материален закон е изводът на районния съд, че не било доказано даването на разрешение от работодателя за ползване от работника на процесния неплатен отпуск, тъй като това не било направено в писмена форма. Правомощието на работодателя да прецени дали да разреши или да откаже ползване на правото неплатен отпуск му е предоставено с оглед организация на работата или дейността на службата, а неговото превратно упражняване - чрез нареждане, при липса на заявено искане от работника или служителя за ползване на такъв вид отпуск, не е и не може да бъде поставено под условието за спазване на форма за действителност, която законите изискват за правомерните волеизявления. В случая е представено заверено копие на отчетна форма за явяване на работа, в която е отразено ползването от работника И. Р. Ж. на процесния неплатен отпуск, чиято достоверност не е оспорена. Същевременно тази отчетна форма изхожда от работодателя – въведена е от него в документооборота му и е съставена от него, поради което и с оглед на отразеното в нея, при липса на доказателства за противното, позволява на легитимно основание да бъде изведен извод, че ползването от работника на процесния отпуск, е било по волята на работодателя, което – при липса на инициатива от страна на работника – е в нарушение на задължението му за спазване на трудовото законодателство (в частност на чл. 160, ал. 1 от КТ), което именно е обявено за наказуемо по административен ред, съгласно общата административнонаказателна разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ. Ето защо, противно на приетото в мотивите към обжалваното решение, касационната инстанция намира за доказано извършването от „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД на административното нарушение, за което то е било санкционирано с процесното НП в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Не може да бъде споделен и следващия обусловил отмяната на НП извод на въззивния съд, че НП не отговарят на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не били посочени мястото и датата на извършване на вмененото на „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД административно нарушение. Както вече беше отбелязано, волеизявлението на работодателя за ползване на процесния отпуск не е било в писмена форма, поради което най-късната възможна дата, на която то би могло да бъде направено, е датата, на която е започнало ползването на конкретния отпуск, а доколкото не се установява това волеизявление да е било направено в по-ранен момент, именно тази дата следва да се приеме и за дата на извършване на самото нарушение. В случая, доколкото се касае за двукратно ползване от един работник на неплатен отпуск в рамките на един месец, става въпрос за едно нарушение, извършено в период от време, определен съобразно посоченото в предходното изречение. В този смисъл, макар в НП да не е изрично посочена датата на извършване нарушението, последната е определяема въз основа посочените в НП факти и обстоятелства от значение за определянето й. В съдържанието на НП е посочено и мястото на извършване на нарушението, тъй като е вписано седалището на дружеството – работодател. Следователно не е налице непълнота в НП от гл. т. на изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, която да възпрепятства възможността на санкционираното дружество да разбере АНО в неговата цялост и пълнота, за да организира адекватно защитата си, а и възможността на съда да извърши вменения му от закона контрол за законосъобразност на НП. Що се отнася до довода на ответника по касационната жалба, че дори да се приеме, че е доказано извършването на вмененето му административно нарушение, то последното е маловажен случай и следва да намери приложение чл. 28 от ЗАНН, следва да се отбележи, че в КТ е налице специална разпоредба относно отговорността за маловажни нарушения – чл. 414в. В ал. 2 на цитираната норма е регламентирано изрично кои нарушения на КТ не са маловажни (нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2), а в ал. 1 е предвидено, чe за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв. Следователно не всички нарушения на КТ са маловажни, а онези, които са, също са наказуеми, но с по-леко от предвиденото наказание в приложимата спрямо тях основна санкционна разпоредба, визираща състава на административното нарушение, и то само при определени предпоставки, които в случая с оглед на вида и характера на конкретното нарушение е очевидно, че не са налице. По тези съображения и доколкото с оглед на гореизложеното спорът е изяснен от фактическа страна, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено изцяло (и в частта му за разноските, тъй като същите са последица от изхода на спора, а в случая спорът е бил разрешен от въззивния съд неправилно), като вместо него бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което оспореното пред районния съд НП бъде потвърдено, като законосъобразно. Предвид изхода на делото искането на касатора за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора бъде присъдена сумата от 132,94 евро, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в двете съдебни инстанции (доколкото и претенцията за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е била своевременно заявена), определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с ал. 1 от АПК,
Cited provisions
26- чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
- чл. 160, ал. 1 КТ
- чл. 63 ЗАНН
- чл. 414, ал. 1 КТ
- чл. 414, ал. 1
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 45, ал. 1 АПК
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 416, ал. 5 КТ
- чл. 15 НПК
- чл. 248, ал. 1, т. 2 НПК
- чл. 1
- чл. 11, ал. 2
- чл. 13
- чл. 208
- чл. 221, ал. 2
- чл. 27
- чл. 348, ал. 1, т. 1
- чл. 37
- чл. 414
- чл. 416, ал. 5
- чл. 61, ал. 1
- чл. 62, ал. 1
- чл. 63, ал. 1
- чл. 63, ал. 4
- чл. 63