Решение № 9979 от 21.8.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2331/2026 г.

Производството е по реда чл. 84, ал. 4, вр. с чл. 78, ал. 5 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по жалба на Б. А. А., гражданин на Сирия, [ЛНЧ], чрез адв.Н. К. срещу Решение №896/02.06.2026 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, с което на което на основание чл.78, ал.5 вр. чл.48, ал.1, т.1 от Закона за убежището и бежанците е отнет хуманитарния статут на жалбоподателят, предоставен с Решение № 16624 от 05.09.2017 г.. В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на издаденото решение, иска се отмяна на същото. Излагат се аргументи, че сигурността в Сирия е влошена и съществува заплаха за живота му, както и такива че трайно е установен в България, сключил е граждански брак и работи. Сочат се аргументи за липса на основание да се приеме, че е извършил тежко престъпление. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки, в които се излагат допълнителни аргументи за отмяна на оспореното решение. Ответната страна взема становище по делото за неоснователност на жалбата. Процесуален представител не се явява в съдебно заседание. Пловдивският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна. Съображенията за това са следните: От фактическа страна се установява следното : С Решение № 16224 от 05.09.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е предоставен хуманитарен статут в Република България на Б. /собствено/ А. /фамилно/ А. / бащино/, роден на [дата]. в [населено място], Сирия, гражданин на Сирия, кюрд по народност, вероизповедание мюсюлманин - сунит, семейно положение - неженен, [ЛНЧ]. На 18.12.2025 г. е проведено заседание на Съвета по гражданство, по време на което са се разгледали молбите на лица от небългарски произход, подали молби за придобиване на българско гражданство на основание чл. 12, 13 и 13а от Закона за българското гражданство. Едно от лицата, чиято молба е разгледана по време на заседанието е Б. А. А., роден на [дата]., в Сирия, гражданин на Сирия - лице с предоставена международна закрила в Република България. Според данните, отразени в проекто- протокол № 115/2025 г. от заседанието на Съвета по гражданство, с писмо № М- 6045/22.05.2025 г. Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС) е изразила становище, че възразява молбата на лицето да бъде уважена на основание чл. 19 от ЗБГ поради причини засягащи националната сигурност. В тази връзка, с писмо с изх. № КП-04-406/22.01.2026 г., е изискана допълнителна информация от Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС) с цел изследване на наличието на предпоставки по чл. 17 от ЗУБ за прекратяване или отнемане на предоставената му международна закрила. На 26.02.2026 г. в ДАБ при МС е постъпила информация от Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС), въз основа на която се установи наличието основания за отнемане на предоставената му в Република България международна закрила. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от ЗУБ - хуманитарен статут се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основания по чл. 12, ал. 2 или чл. 13, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗУБ. При наличие на данни, сочещи, че по отношение на сирийския гражданин са налице предпоставките по чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ - за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление, административния орган следва да образува производство по реда на чл. 78, от ЗУБ за отнемане на предоставената международна закрила. С писмо с per. № УП 8905/11.03.2026 г. е уведомена Специализирана дирекция „М"-ДАНС, относно образуваното производство за отнемане на предоставения хуманитарен статут на сирийския гражданин. С писмо с Per. № М-2478/20.03.2026 г. Държавна агенция „Национална сигурност" е отговорила, че не възразява да бъдат предприети действия за отнемане на предоставената международна закрила в Република България на чуждия гражданин. Изпратено е писмо до Министерството на правосъдието централно бюро „Съдимост" с цел да бъде извършена справка дали посоченото лице е осъждано на територията на Република България. В отговор е получено писмо от Министерството на правосъдието централно бюро „Съдимост" с вх. № РПЦХ-01-1388/23.03.2026 г., с което ни информират, че след извършена проверка за съдебния статус на лицето Б. А. А. в националния регистър за съдимост, вследствие, на която е установено, че лицето не е осъждано. Постъпилите нови данни били приети като основание за преразглеждане на предоставения на Б. А. А. хуманитарен статут. Налице е ново лично обстоятелство за чуждия гражданин, релевантно на хипотезата на чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ. На чужденеца е изпратено писмо с обратна разписка, с per. № УП 8905/25.03.2026 г., с което е уведомен за образуваното спрямо него производство и причините за това, датата и мястото, на които следва да се яви за провеждане на интервю, по време на което да изложи своите възражения срещу отнемане на предоставения му хуманитарен статут. Съобразно чл. 78, ал. 3 от ЗУБ чуждият гражданин също така е уведомен, че при невъзможност лично да присъства на насроченото интервю може да изпрати писмено възражение в 7 - дневен срок от получаване на съобщението на адрес : [населено място], [жк]. От констативен протокол с per. № 8905/15.04.2026 г. е видно, че Б. А. А. не се е явил в РПЦ - Харманли за провеждане на интервю по времето на което да изложи своите възражения относно образуваното производство за отнемане на предоставената му закрила в Република България. Не са получени и писмени възражения. По реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК, на 05.05.2026 г. е публикувано съобщение, с per. № УП 8905/05.05.2026 г. на интернет страницата на ДАБ при МС. Чужденецът отново е уведомен за образуваното производство, причините за това, датата и мястото, на които следва да се яви за провеждане на интервю, а при невъзможност лично да присъства на насроченото интервю, може да изпрати писмено възражение в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Видно от констативен протокол с per. № УП 8905/13.05.2026 г., Б. А. А. отново не се е явил за провеждане на насроченото интервю, нито са постъпили писмени възражения. Въпреки всички положени усилия от страна на административния орган да осъществи контакт с чужденеца и да го запознае с образуваното производство за прекратяване на предоставената му закрила, чужденецът не е намерен. Било прието, че производството за отнемане на предоставения хуманитарен статут на Б. А. А., е образувано въз основа на постъпила информация от Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС) с Вх. № 2- 22/26.02.2026 г. със съдържанието на което административния орган е запознат. В писмото са изложени мотивите съгласно престъпление по чл. 281 от НК и на основание чл. 4, ал. 1, т. 14 от ЗДАНС. Разпоредбата на чл.4, ал. 1, т. 14 от ЗДАНС, указва, че ал.1 -Държавна агенция "Национална сигурност" извършва дейности за защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на Република България, териториалната цялост, основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната конституционен ред, свързани с: т.14 -миграционни процеси. С оглед на това и било постановено процесното Решение №896/02.06.2026 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, с което на което на основание чл.78, ал.5 вр. чл.48, ал.1, т.1 от Закона за убежището и бежанците е отнет хуманитарния статут на жалбоподателят, предоставен с Решение № 16624 от 05.09.2017 г. В хода на съдебното производство е приобщена актуална справка относно състоянието в Сирия, разпитана е като свидетел М. Н. (съпруга на жалбоподателят), жалбоподателят е дал обяснения и са приобщени писмено доказателства – писмо от Окръжна прокуратура [населено място]. Показанията на св.Н. съдът кредитира с доверие, доколкото същите не противоречат на останалите събрани в хода на делото доказателства. Обстоятелството, че същата е съпруга на жалбоподателят не може да е единствената причина за дискредитиране на показанията и, независимо от ясно изразения интерес от изхода на делото. В конкретния случай нейните показания не се оборват от каквито и да било доказателства, поради което и съдът ги преценява като обективни и годни гласни доказателства. Идентични аргументи са относими и към обясненията на жалбоподателят, доколкото твърденията му за липса на съпричастност към престъпна деятелност (включително такава по чл.281 от НК) се подкрепят от събраните в хода на делото писмени доказателства – писмо от Окръжна прокуратура [населено място] и справка за съдимост. Тук е необходимо да се отбележи, че престъплението по чл.281 от НК е от компетентността на съответната Районна прокуратура, но извършената справка в Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България обхваща данни за лицето за всички водени наказателни производства. За пълнота следва да се посочи, че след приключване на съдебното дирене е постъпила справка и от Районна прокуратура [населено място] с идентични резултати. Административен съд Пловдив, като прецени доказателствата по делото и изявленията на страните, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения: Съгласно чл. 1а, ал. 1 ЗУБ, Република България предоставя по реда на този закон международна закрила и временна закрила. В ал. 2 от същата разпоредба се съдържа понятието за международна закрила, а в ал. 3 от същата разпоредба - за временна закрила. В чл. 2, ал. 2 ЗУБ се съдържа правомощие на Министерския съвет да предоставя временна закрила по чл. 1 по чл. 1а, ал. 3, въведена с решение на Съвета на Европейския съюз, срокът на временна закрила се определя с решението на Съвета на Европейския съюз. Правомощието да отнема предоставената по посочения ред временна закрила, е предоставено на председателя на ДАБ. Така в чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ е предвидено, че председателят на ДАБ отнема временна закрила на основанията по чл. 17, ал. 5 ЗУБ. Следователно, оспореното по делото решение е издадено от компетентен орган. От формална страна решението е издадена в предвидената писмена форма, съдържа правни основания – посочени бланкетно, съдържащи повече от една хипотези, не съдържа фактически такива, относими към постановеното отнемане на временната закрила, такива основания не се съдържат и в административен акт, издаден в хода на образуваното производство за отнемане на временна закрила срещу оспорващия. В чл. 82, ал. 1 ЗУБ са определени две основания за прекратяване на временната закрила – с изтичането на срока и по решение на ЕС. В чл. 82, ал. 2 ЗУБ е предвидено, че председателят на ДАБ отнема временната закрила на чужденец в случаите по чл. 17, ал. 5. Второто изречение на чл. 82, ал. 2 ЗУБ съдържа процедурни правила за отнемането на временната закрила чрез препращане – прилага се чл. 78 ЗУБ, а решението се връчва по реда на чл. 76 ЗУБ. След прекратяването или отнемането на временната закрила, освен ако е подал молба за международна закрила, спрямо чужденеца ес прилагат разпоредбите на Закона за чужденците в Република България. В чл. 78 ЗУБ не се съдържат изисквания за съдържанието на решението за отнемане на временна закрила, с което е непълно националната правна уредба транспонира разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием, чийто разпоредби, съгласно пар. 1а ЗУБ се сочат като въведени именно със ЗУБ. В глава 8, озаглавена "Специални разпоредби" от Директива 2001/55/ЕО се съдържа чл. 28, който в пар. 1, съдържа хипотези за изключване на дадено лице от режима на временна закрила, а основанието по буква б) от разпоредбата: " са налице достатъчно основания, че той или тя е заплаха за сигурността на приемащата държава-членка или поради това, че е бил/а признат/а за виновен/виновна и осъден/осъдена с влязла в сила присъда за конкретно сериозно престъпление, той или тя представлява заплаха за обществото в приемащата държава-членка. Посоченото основание – частта заплаха за сигурността на приемащата държава или заплаха за обществото, съответства на предвиденото по националното право в чл. 17, ал. 5 ЗУБ –" Временна закрила се отнема на чужденеца, когато се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3 или за когото има сериозни основания да се предполага че представлява, опасност за националната сигурност или за обществото Прилагането. на посочените две основания свързани със заплаха за националната и, обществената сигурност, не е обвързано със задължението на административния орган за преценка на личното поведение на лицето и при зачитане на принципа за пропорционалност Задължението за. спазването на тези две изисквания произтича от чл. 28, пар. 2 от Директива 2001/55/ЕО, а именно: "2. Причините за изключване, посочени в параграф 1, се основават изключително на личното поведение на съответното лице. Решенията или мерките за изключване се основават на принципа на пропорционалността. " Посочените две изисквания – за преценка на личното положение и за спазването на принципа за пропорционалност, не са идентични с прилагането на принципа за забрана за връщане, обсъден в мотивите на оспореното решение, за прилагането на който също липсват конкретни данни. В оспореното решение не са изложени мотиви за личното положение на оспорващия, както и за спазването на принципа за пропорционалност при издаването му, произтичащи от чл. 28, пар. 2 от Директива 2001/55/ЕО, норма, която съдържа конкретно правило за поведение и следва да бъде прилагана пряко, тъй като не изисква транспониране. Изложените мотиви в оспореното решение за правомощията на ДАНС в областта на националната сигурност, за задължението на тази агенция да дават становище, предвидено в чл. 58, ал. 10 ЗУБ и оттук задължение да се съобрази с преценката на ДАНС. Според чл. 58, ал. 10 ЗУБ становището на ДАНС се "взема предвид", но този израз следва да се тълкува и прилага, в смисъла и съдържанието на даденото тълкуване от Съда на ЕС дадено с Решение на Съда (първи състав) от 22 септември 2022 г. по дело GM, C-159/21, ECLI: EU: C: 2022: 708 и конкретно с т. 2 от диспозитива " 2) Член 4, параграфи 1 и 2, член 10, параграфи 2 и 3, член 11, параграф 2 и член 45, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която когато органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност, са констатирали с немотивирано становище, че дадено лице представлява заплаха за тази сигурност, решаващият орган е длъжен системно да отказва да предостави субсидиарна закрила на това лице или да отнема предоставената по-рано международна закрила на същото лице, като се основава на споменатото становище. " Така според цитираното тълкуване от Съда на ЕС, решаващият орган в производството по международна закрила, какъвто е председателят на ДАБ, не следва да взема решенията си при обвързана компетентност от становище на органите на ДАНС – националните органи с компетентност в областта на националната сигурност. Изложените съображения за пропуски в мотивите на оспореното решение съставлява и допуснато съществено нарушение на изискванията за съдържание - предвиденото по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както и поради противоречие с даденото задължително тълкуване за мотивите на акт в областта на отказите и отнемането на международна закрила по правото на ЕС, дадено с Решение на Съда на ЕС от 22 септември 2022 г. по дело GM, C-159/21, ECLI: EU: C: 2022: 708, с т. 2 от диспозитива, което е следвало да бъде спазено при прилагането на националната разпоредба по чл. 58, ал. 10 ЗУБ. Допуснатото нарушение на изискванията за съдържание на административния акт е съществено и до степен, че е невъзможно съдът да провери действителната воля на решаващия орган относно точните фактически и правни основания, въз основа на които е взел решението си и съставляват самостоятелно основание по чл. 146, т. 2 АПК за отмяна на оспореното решение. В чл. 82, ал. 1 ЗУБ са определени две основания за прекратяване на временната закрила – с изтичането на срока и по решение на ЕС. В чл. 82, ал. 2 ЗУБ е предвидено, че председателят на ДАБ отнема временната закрила на чужденец в случаите по чл. 17, ал. 5. Второто изречение на чл. 82, ал. 2 ЗУБ съдържа процедурни правила за отнемането на временната закрила чрез препращане – прилага се чл. 78 ЗУБ, а решението се връчва по реда на чл. 76 ЗУБ. След прекратяването или отнемането на временната закрила, освен ако е подал молба за международна закрила, спрямо чужденеца ес прилагат разпоредбите на Закона за чужденците в Република България. В чл. 78, ал. 2 ЗУБ е предвидено задължение за уведомяване на чужденеца с писмо с обратна разписка за образуваното производство, причините за това и датата и мястото за провеждане на интервю, по време на което да изложи възраженията си срещу отнемането или прекратяването на международната закрила. Според второто изречение на същата разпоредба, следва да се уведоми и за възможността да предостави писмени възражения при невъзможност да присъства. Съдържанието на представеното по делото съобщение съответства на изискванията по чл. 78, ал. 2 ЗУБ, но съобщението не е връчено на адресата му. В същото е посочен адрес, за който оспорващият има сключен договор за наем и е заявен при регистрацията му. Съдът намира, че този адрес е действителен такъв за оспорващия към момента на провеждане на производството. За връчването на съобщението за образуването на производството по отнемане на временната закрила срещу оспорващия е оформена само една обратна разписка с отбелязване "непотърсена", което отбелязване не е индиция за връчване на съобщението, а само за положени усилия и съобщението не е връчено. В чл. 78, ал. 2 ЗУБ е предвиден специален ред по отношение на общите разпоредби на АПК – по чл. 18а АПК, но този специален ред не предвижда еднократно изпращане на писмо с обратна разписка, няма данни за положени усилия за връчване на пратката, съдържаща съобщението по чл. 78, ал. 2 ЗУБ. Изложеното съставлява допуснато нарушение на процесуалните правила, което е съществено, тъй като е ограничило правото на участие в административното производство на оспорващия и от тук и правото му на защита срещу неблагоприятния акт – нарушение по чл. 146, т. 3 АПК. Що се касае до съответствие на процесното решение с материалния закон, съдът счита, че е налице и неправилно приложение на материалния закон. В разпоредбата на чл.12, ал.1, т.2 от ЗУБ се предвижда непредоставяне на хуманитарен статут на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление. Конкретното основание не изисква пълна доказаност на извършено тежко престъпление, а е достатъчно наличието на сериозно основания да се предполага такова. Няма спор, че престъплението по чл.281 от НК се явява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК независимо дали се касае до основния състав на престъпление по ал.1 или до квалифицираните такива (по ал.2 и ал.3). Същевременно обаче освен писмото на ДАНС не са събрани каквито и да било други данни за съпричастност на Б. А. А. към осъществяването на такова предстъпление. Доказва се в хода на съдебното производство липса на водени наказателни производства срещу това лице, както и на осъждания за каквито и да било престъпления. С оглед на това и на неясната информация (относно време, място и обстоятелства при които се твърди съпричастност към престъпление по чл.281 от НК), приета за основание за започване на процедура по отнемане на хуманитарен статут, не може да се направи категоричен извод за наличие на основанието по чл.12, ал.2, т.2 от ЗУБ. Ето защо и съдът счита, че следва да приеме неправилно приложение на материалния закон в случая. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение е незаконосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата срещу него следва да бъде уважена като основателна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 3 във връзка с чл. 84, ал. 2 ЗУБ,, Пловдивският административен съд