Решение № 149 от 11.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 433/2026 г.

Производството пред първата инстанция е било образувано по искане на Софийска градска прокуратура, с правно основание чл. 14, ал. 4 и т. 5 от ЗЕЕЗА за провеждане на производство по екстрадиция на испанския гражданин А. П. Р. /А. Р. R./ - роден на ••• г. в Кралство Испания, гр. Аликанте, испански гражданин с адрес в Кралство Испания - ••• и настоящ адрес по Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС в Република България - ••• - хотел „Гранд Виа", в Кралство Мароко. Към искането на прокуратурата са приложени Молба за екстрадиция на издирвано лице, адресирана до компетентните органи на Република България и издадена от Ръководителя на държавната прокуратура, Апелативен съд на Маракеш, Първоинстанционен съд на Маракеш, Държавна прокуратура № 442/R/2025, Кралство Мароко, както и Международна заповед за арест по отношение на испанския гражданин А. П. Р. /А. P. R./, издадена на 20.05.2025 г. и Приложение, относно приложимите законови разпоредби. С решение № 223 от 18.03.2026 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 7 състав по ЧНД № 6573/2025 г. по описа на съда, е допуснал ЕКСТРАДИЦИЯ на испанския гражданин А. П. Р. /А. Р. R./ - роден на ••• г. в Кралство Испания, гр. Аликанте, испански гражданин с адрес в Кралство Испания - ••• и настоящ адрес по Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС в Република България - ••• - хотел „Гранд Виа" в КРАЛСТВО МАРОКО за провеждане на наказателно преследване срещу него за престъпление „измама" по член 540 от Наказателния кодекс на Кралство Мароко. ВЗEЛ e на основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА МНО ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА спрямо А. П. Р. /А. Р. R./ до фактическото предаване на лицето на Мароканските власти. Исканото лице да бъде преведено в Затвора - гр. София. Срещу решението е постъпила частна жалба от адв. И. З., защитник на исканото за предаване лице А. П. Р., в която се развиват доводи, че решението на първата инстанция е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че Кралство Мароко не е дало достатъчно гаранции, че по отношение на исканото лице ще бъдат спазени всички негови права в съответствие с ЕКПЧ, както и редица международни актове, по които Р. България и Кралство Испания са страни. Изтъква се, че съставът на СГС неправилно е преценил разпоредбата на чл. 7, т. 5 ЗЕЕЗА, както и на чл. 3, т. 2 от Договора за екстрадиция между Р. България и Кралство Мароко. Сочи се, че не са предоставени гаранции, че в случай на екстрадиция по отношение на А. П. Р. ще бъдат спазени изискванията на ЕКПЧ, в това число на чл. 3 от нея. Развиват се и доводи, че не са посочени обстоятелствата, при които са извършени деянията, включително времето и мястото им, както и ролята на искането за предаване лице. Изтъква се, че няма гаранции, които да дадат необходимата сигурност, че А. П. Р. ще получи съответния минимум защита при съдебното разглеждане на делото. Сочи се също, че остава неизяснено дали екстрадицията няма да наруши правата, посочени в чл. 19 от Хартата на основаните права на Европейския съюз. Излагат се и съображения във връзка със семейното и социално положение на А. П. Р., както и относно здравословното му състояние. В заключение се прави искане първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде отказана екстрадицията на искането лице А. П. Р.. В съдебно заседание защитникът на исканото за предаване лице – адв. З. развива доводи, че Кралство Мароко не е представило необходимите гаранции, че исканото лице А. П. няма да бъде подложено на изтезания, унизително отношение и, че ще бъдат спазени неговите права по Хартата за правата на човека. Изтъква, че в Кралство Мароко смъртното наказание не е отменено, както и че условията в затворите са лоши и те са пренаселени. Излага и съображения във връзка с недобрите медицински услуги по отношение на лицата, които изтърпяват наказание "лишаване от свобода", като подчертава, че исканото за предаване лице страда от различни заболявания и му е необходим специален хранителен режим и хигиенни условия. Сочи, че в тази насока не са представени гаранции от молещата държава. Изтъква, че са налице и недостатъци на самото искане за екстрадиция, тъй като престъплението, не е конкретизирано по време, място и начин на извършване, както и, че пострадалите лица са чуждестранни граждани и не е ясно чии граждани са. Подчертава, че се изхожда единствено от това, че исканото за предаване лице е имало фирма регистрирана в Кралство Мароко, но липсват други по-конкретни данни. Сочи, че в допълнително изисканата информация от СГС, се получава разминаване от гледна точка на това кои са лицата, които са подавали жалби, колко са те на брой, в каква посока е тяхното оплакване и дали става въпрос гражданско-правни отношения или за извършено престъпно деяние. Изтъква също, че е налице и друго разминаване от гледна точка на времевия аспект, тъй като част от оплакванията са ситуирани в период, когато исканото за предаване лице вече не е имало регистрирана фирма, а друга част са ситуирани за период, когато той вече не е пребивавал на територията на Кралство Мароко. Сочи, че не е ясно дали е възможно, ако А. П. бъде екстрадиран за едно престъпление, след това да бъде задържан или обвинен по отношение на други престъпления. Развива и доводи, че въпреки твърденията на прокуратурата, че е осъществена така наречената „Процедура Петрухин", наименувана на казуса разгледан пред ЕСПЧ с № 182/15 от 2016 г., то подходът е бил формален и в крайна сметка не може да се направи извод, че тази процедура е изпълнена докрай. Изтъква, че така така проведената процедура не дава възможност да бъде направен такъв извод, че исканото за предаване лице ще бъде третирано по начина, по който би било третирано в Кралство Испания, а в Кралство Испания А. П. би бил третиран съгласно действащият между Кралство Испания и Кралство Мароко договор за екстрадиция, в който има забрана за екстрадиция на поданиците на Кралство Мароко по искане на Кралство Испания и реципрочно обратно. Излага и съображения във връзка с това, че А. П. не е избягал и не се е укривал от властите на Кралство Мароко, за да избегне наказателна отговорност. С оглед на всичко изложено защитникът прави искане атакуваното решение да бъде отменено и да не бъде допускана екстрадиция по отношение на исканото за предаване лице А. П.. Защитникът на исканото за предаване лице адв. Д., развива същите съображения, като тези, изложени от адв. З. и отново подчертава, че не са налице условията за екстрадиция, както според българското законодателство ЗЕЕЗА, така и според договора за екстрадиция между Република България и Кралство Мароко. Изтъква, че не са налице формалните предпоставки за допускане на екстрадиция, тъй като съгласно чл. 9 ЗЕЕЗА, съответно чл. 8 от Договора следва от молещата държава да бъдат представени молба за екстрадиция, подадена от компетентен орган на молещата държава в писмена форма, а в молбата за екстрадиция не е отразена дата, а и липсва акт за привличане или друг документ, от който да става ясно на какъв етап е разследването и в какво качество се иска А. П.. Сочи, че задържаното лице е обявено за международно издирване по искане на мароканските власти въз основа на издадена от Прокуратурата на Мароко, Международна заповед за арест от 20.05.2025 г. С писмо от 18.09.2025 г. е уточнено, че лицето е обект на 5 национални заповеди за издирване, публикувани от Службата за съдебна полиция в Маракеш, съответно с дати 31.03.2025 г., 10.04.2025 г., 29.04.2025 г., 05.06.2025 г. и 14.10.2025 г., но последната заповед за издирване е издадена почти два месеца след като молещата страна е била вече уведомена за задържането на А. П. в България на 30.08.2025 г. Изтъква, че цитираните заповеди на са приложени по делото и липсва информация за тяхното съдържание. Развива същите доводи като адв. З. за липсата на конкретизация на деянието, за пострадалите лица, за липсата на гаранции, за това в какво качество се иска предаването на А. П., както и че не е ясна правната квалификация на деянието. Изтъква също, че липсват данни за това ще бъде ли съдено лицето от извънреден съд и има ли такъв съд, както и че има опасност да бъде нарушено правото на справедлив процес по отношение на А. П.. Излага и същите съображения относно здравословното състояние на исканото за предаване лице, за нуждите от специален режим и медицински грижи, както и недобрите условия в затворите в Кралство Мароко. В заключение прави искане атакуваното решение на СГС, с което е допусната екстрадиция да бъде отменено и да бъде отказано екстрадирането на исканото за предаване лице – А. П. в Кралство Мароко. Защитникът поддържа и искането за изменение на мярката за неотклонение. Исканото за предаване лице А. П. в лична защита изразява съгласие със заявеното от неговите защитници. Добавя, че при задържането му в себе си е имал рецепта за лекарства, която може би не е приложена по делото. Изразява желание да не бъде екстрадиран, тъй като страда от различни заболявания, а също и поради това, че пребиваването му е в Р. България и трябва да полага грижи за дъщеря си. В съдебно заседание представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище, че жалбата на исканото за предаване лице и на защитниците му е неоснователна. Развива доводи, че решението на СГС за допускане на екстрадиция на испанския гражданин А. П. Р. по искане на съдебните власти на Кралство Мароко е правилно, обосновано и следва да бъде потвърдено. Счита, че са налице всички законни предпоставки за допускане на екстрадицията по ЗЕЕЗА. Изтъква също, че изводите на първоинстанционния съд са правилни в тази насока, не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение и същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата да бъде оставена без уважение. По отношение на молбата за изменение на мярката за неотклонение, счита, че същата е неоснователна. Излага съображения, че А. П. е гражданин на Испания, държава-членка на ЕС и с оглед възможността да бъде допусната екстрадиция в Кралство Мароко, това е една сериозна опасност за него, същият би могъл да напусне страната и да се укрие. Не счита, че има някакви обстоятелства, които биха обосновали изменение на мярката за неотклонение. В последната си дума исканото за предаване лице А. П. Р. заявява, че не желае да бъда екстрадиран. Софийският апелативен съд, като взе предвид депозираната жалба, доводите на страните, изложени в съдебно заседание, както и като се запозна с атакувания акт и с материалите по делото, приема за установено следното. Производството пред първата инстанция е било образувано по искане на Софийска градска прокуратура, с правно основание чл. 14, ал. 4 и т. 5 от ЗЕЕЗА за провеждане на производство по екстрадиция на испанския гражданин А. П. Р. /А. Р. R./ - роден на ••• г. в Кралство Испания, гр. Аликанте, испански гражданин с адрес в Кралство Испания - ••• и настоящ адрес по Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС в Република България - ••• - хотел „Гранд Виа", в Кралство Мароко. По искане на първия съд, от издаващата държава - Кралство Мароко са изискани и постъпили следните документи: Нота от Кралство Мароко с приложена Информация, относно датите на инкриминираните деяния, за извършването на които, спрямо А. П. Р. в Кралство Мароко се води наказателно преследване, както и относно давността за преследване на същите /стр. 138/; Постъпило е и Резюме на фактите, относно извършените деяния, съставляващи обвинението срещу А. П. Р. //стр. 145/; Постъпила е и Нота от Посолството на Кралство Мароко в гр. София /стр. 210/, съдържащо Декларация за Реципрочност; Писмо с Допълнителна информация относно издадените Национални заповеди за арест /стр. 257/. По искане на първия съд от Кралство Испания е представен Договор за Екстрадиция между Кралство Испания и Кралство Мароко, както и Указ на Национална Съдебна Прокуратура на Кралство Испания от което е видно, че в Кралство Испания не се води наказателно производство срещу А. П. Р. за престъпленията, предмет на Молбата за екстрадиция, както и че Кралство Испания няма да издава ЕЗА по отношение на засегнатото лице. Постъпила е и електронна кореспонденция с представителя на Европейската съдебна мрежа и прокуратурата на Испания - международно сътрудничество, с което отново потвърждават, че за посочените деяния испанските власти няма да издават ЕЗА и че в Кралство Испания спрямо исканото лице не се води наказателно производство за тези деяния. По делото е приложена и справка за съдимост от която е видно, че лицето не е осъждано в Република България, както и справка за висящи наказателни производства, от която се установява, че спрямо лицето няма неприключили наказателни производства в Република България. В съдебно заседание, пред първата инстанция, от страна на защитата е представено копие от Договор за Екстрадиция между Кралство Испания и Кралство Мароко, както и медицински документи, установяващи актуалното здравословно състояние на А. П. Р.. Документи са представени и приети и от въззивната инстанция. Правилно първостепенният съд е приел, че правната рамка на настоящото производство се определя от една страна от сключения и действащ между Република България и Кралство Мароко Договор за екстрадиция, а от друга - от разпоредбите на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест. Като се е съобразил с това първоинстанционният съд е обсъдил двата нормативни акта. Така в конкретния случай е видно, че съгласно чл. 1 от посочения Договор, между Република България и Кралство Мароко съществува задължение да предават една на друга, съгласно разпоредбите и условията, посочени в договора, лицата, които се намират на нейна територия и се търсят от съдебните органи на другата държава, за изпълнение на наложено с присъда наказание или с цел провеждане на наказателно преследване срещу лицето. Това задължение е налично при условието на реципрочност, каквато Декларация е постъпила и е приложена по настоящото дело. В чл. 2 от Договора са описани изрично деянията, които дават основание за екстрадиция. Изискването е, тези деяния да представляват престъпления по законодателството и на двете държави и да се наказват с наказание не по-малко от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В конкретния случай, от материалите по делото е видно, че А. П. се издирва с цел провеждане на наказателно производство срещу него за престъпление по чл. 540 от Наказателния кодекс на Кралство Мароко за престъпление „измама", за което деяние законодателят в Мароко е предвидил наказание от 1 до 5 години лишаване от свобода. Аналогично престъпление е налично и по Наказателния кодекс на Република България - чл. 210, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс на Република България, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години. Въззивната инстанция се солидаризира с доводите на мнозинството на първостепенния съдебен състав и също намира, че не са налице основанията за отказ от екстрадиция, посочени в чл. 3 от Договора, доколкото по делото е установено че спрямо А. П. няма висящо наказателно производство за същото престъпление в Република България, че той не е осъждан за това престъпление, престъплението не е погасено по давност, нито спрямо законодателството на Кралство Мароко, нито спрямо законодателството на Република България. За посоченото деяние в нито една от двете държави не е обявена амнистия, нито има данни, че лицето ще бъде съдено в извънреден съд в Кралство Мароко, доколкото се касае за обикновено криминално деяние. С оглед посочените в Молбата за Екстрадиция и допълнителните документи, изискани от първата инстанция, не се касае и за престъпление, което да е политическо или военно престъпление, а А. П. не е гражданин на Република България. Не са налице и основания, от които да може да се направи извод, че исканото лице ще е подложено на преследване или дискриминационни мерки поради раса, религия, пол, националност, език, политически убеждения или ще бъде подложено на жестоко, нечовешко или деградиращо третиране или на действия, представляващи нарушения на основните човешки права, както и че няма да бъдат зачетени неговите права и законни интереси, включително и правото му на защита. Не са налице и факултативните основания за отказ, посочени в чл. 4 от Договора, тъй като видно от описаната фактология към Молбата за Екстрадиция не може да се направи извод, че деянието, за което е отправено искане за екстрадиране, е извършено изцяло или отчасти на територията на Република България. Очевидно е, че престъплението, което се твърди, че е осъществено и, което е предмет на искането за екстрадиция, е извършено извън територията на Република България, доколкото е посочено, че деянията са извършени на територията на Кралство Мароко, а в случая лицето се търси с цел провеждане на наказателно производство срещу нещо. От приложените по делото документи се установява също така, че за посоченото престъпление, за което се иска предаване на А. П., не се предвижда СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ, а наказание лишаване от свобода от 1 до 5 години, поради което и не са налице основанията на чл. 5 за отказ от екстрадиция и изискване на допълнителни гаранции в тази връзка. Към молбата за Екстрадиция са приложени необходимите документи, съгласно чл. 8 от Договора: Международна заповед за задържане, както и информация за 5 броя национални заповеди за задържане на лицето, описание на престъпленията - дата, място и начин на извършването им и правната им квалификация, както и текстовете на законовите разпоредби, приложими по отношение на това деяние. Всички приложени документи съответстват на законовите изисквания, поради което неоснователни са възраженията на защитата в тази насока. Предвид на изложените съображения въззивната инстанция също приема, че не е налице нито едно от основанията за отказ от екстрадиране на лицето, посочени в Договора за Екстрадиция, сключен между Република България и Кралство Мароко, а напротив - налице са всички основания за изпълнение на задължението за предаване на лицето от страна на Република България, в изпълнение на задълженията си по посочения международен договор между двете държави. Първостепенният съд е обсъдил и това дали по делото са спазени изискванията и на българския ЗЕЕЗА. При извършената проверка първата инстанция правилно е констатирала, че Молбата за екстрадиция е подадена до компетентните български органи и е съпроводена е необходимите документи и доказателства по чл. 9, ал. 3 ЗЕЕЗА, като самите документи са приложени в оригинал и в превод на български език. Неоснователно е възражението на защитата, че Молбата за екстрадиция е без датата. Това е така защото датата на молбата е посочена в горния ляв ъгъл и тя е 27.09.2025 година. С оглед на изложеното въззивният съд намира за несъстоятелни оплакванията на защитата за наличие на нередовност на Молбата за екстрадиция и придружаващите я документи. Исканото лице А. П. Р. е испански гражданин - роден на ••• г. в Кралство Испания, гр. Аликанте е испански гражданин с адрес в Кралство Испания - ••• и настоящ адрес по Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС в Република България - ••• - хотел „Гранд Виа" и неговата самоличност е установена извън всякакво съмнение. Установено е, че в Кралство Мароко се води наказателно производство срещу А. П. по дело за измама съгласно докладите на Съдебната полиция на Маракеш № 3759 от 02.03.2024 г., №5770/GС/СS/24 и №25 от 26.03.2025г . Видно от изисканата допълнителна информация, деянията са извършени от неустановена дата през 2021 г. и са продължили до месец 10.2024 г., като са посочени петима жалбоподатели, инвестирали суми от 9 000 до 26 000 евро в посочения период, като са били подведени, че могат да се ползват от различни туристически услуги в този период, чрез депозиране на суми срещу ползване на 60 процента отстъпка, като след това връщането на сумите им е било отказвано. Посоченото престъпление е квалифицирано като такова по чл. 540 от Наказателния кодекс на Кралство Мароко и съответства на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК на Република България. Така въззивният съд намира, че престъпната деятелност на А. П., за която той се иска с цел провеждане на наказателно преследване е достатъчно конкретизирана за нуждите на екстрадиционното производство. Първостепенният съд е проверил и обсъдил и това, дали в конкретния казус са налице условията по чл. 5 и чл. 6 от ЗЕЕЗА, налице ли са основания за отказ по смисъла на чл. 7 или чл. 8 от ЗЕЕЗА, както и има ли основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция. Така първата инстанция е отчела наличието на предвидената в чл. 4, ал. 1 от ЗЕЕЗА предпоставка за провеждане на екстрадиционното производство, изразяваща се в обвързването и на Република България и на Кралство Мароко към Договор за Екстрадиция, сключен от двете държави. Правилно първият съд е приел също, че е налице основание за допускане на екстрадиция по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗЕЕЗА, тъй като наказателното преследване, за целите, на което се иска предаване на лицето, е за деяния, съставомерно и по българския НК - чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, за което законодателят е предвидил наказание от 1 до 8 години лишаване от свобода, а в Кралство Мароко за деянието по чл. 540 от НК е предвидено наказание от 1 до 5 години лишаване от свобода. При това положение следва да се заключи, че е изпълнено изискването на чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА, за деянието, предмет на искането за екстрадиция, да се предвижда наказание не по-малко от 1 година ЛОС. Не са налице основания за недопускане на екстрадицията по смисъла на чл. 6 от ЗЕЕЗА, доколкото исканото лице е испански гражданин, не се ползва с предоставено право на убежище, не се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България и съгласно българското законодателство не е лице, което не е наказателноотговорно. Не е налице и нито едно от предвидените в чл. 7 ЗЕЕЗА основания за отказ на екстрадицията - посоченото престъпление, за което се иска предаване на лицето в Кралство Мароко не е политическо или свързано с него престъпление и не е военно престъпление, тъй като измамата е обикновено криминално деяние, което се преследва от криминален съд. В тази насока възраженията на защитата са неоснователни, тъй като не се базират на никакви обективни данни по делото. Ето защо и производството не се води от извънреден съдебен орган, а от материалите по делото не се установява екстрадицията да има за цел преследване или наказване на лицето на основания, свързани с раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, нито че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено, поради някое от тези основания. В тази насока твърденията на защитата, че в Кралство Мароко лицето може да бъде подложено не неравноправно третиране, защото е католик, докато в Кралство Мароко преобладаващата религия е Ислям, са несъстоятелни и не почиват на никакви обективни и убедителни данни, че в Кралство Мароко лицето може да бъде подложено не неравноправно. Поначало посоченото престъпление няма връзка с религиозната принадлежност на исканото лице и няма основание да се приеме, че то ще бъде преследвано заради различната си религиозна принадлежност. По делото липсват и доказателства, от които да се направи извод, че конкретно исканото лице ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, или че не са гарантирани правата му, свързани е наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното право. О друга страна воденото наказателно производство не е погасено по давност, според законодателството на българската или на молещата държава, видно от постъпилата допълнителна информация, касаеща изтичане на давността за посоченото престъпление. Както вече беше отбелязано по-горе, от приложените по делото доказателства е видно, че по отношение на А. П. за това престъпление няма влязла в сила присъда, а за престъплението „измама", законът на Кралство Мароко е предвидил наказание лишаване от свобода от 1 до 5 години, но не и смъртно наказание. Видно от даденото описание на разследваните в молещата държава престъпления, с основание първостепенният съд е заключил, че не са налице никакви обективни данни, от които да се направи извод, че наказателното преследване срещу исканото лице се води привидно, за да бъде предадено същото с други цели. Не са налице и относителните основания за отказ на екстрадицията по смисъла на чл. 8 от ЗЕЕЗА, доколкото деянието, за което се води наказателното производство в Кралство Мароко не е подсъдно на български съд; не е водено наказателно производство за същото деяние от българските съдебни власти; екстрадицията не е за изпълнение на задочно постановена присъда; престъплението не е извършено извън територията на молещата държава. Не са налице и основанията на чл. 18 ЗЕЕЗА за отлагане на екстрадицията, доколкото срещу А. П. в Република България не се констатират незавършени наказателни производства. Във връзка с възраженията на защитата относно приложимия договор за екстрадиция ,които се правят и пред въззивната инстанция, още първият съд е дал отговор и правилно е приел, че в настоящия казус Република България е обвързана от сключения между Кралство Мароко и Република България договор за екстрадиция, поради което и при наличие на предпоставките по този договор и на ЗЕЕЗА, следва да реши делото, а не може да прилага договора, сключен между Кралство Испания и Кралство Мароко, по който Република България не е страна. Няма спор, че ако лицето, испански гражданин, беше задържан на територията на Кралство Испания, приложимото право щеше да се съдържа именно в договора, сключен между Кралство Испания и Кралство Мароко. Доколкото обаче лицето е задържано на територията на Република България, настоящото дело следва да се реши при съблюдаване на разпоредбата на международния договор, по който именно Република България е страна и нормите на ЗЕЕЗА. Във връзка с оплакванията на защитата за изпълнението на така наречената процедура „Петрухин”, и за това, че лицето би могло да бъде третирано по различен, по-лош начин, отколкото в държавата, чийто поданик е, първата инстанция е дала обоснован и верен отговор а именно, че по делото са изпълнени всички действия, произтичащи от Казуса „Петрухин", като първият съд е изискал от компетентните испански власти категоричен отговор, дали срещу А. П., за посочените в Молбата за екстрадиция престъпления, се води наказателно производство в Кралство Испания и дали испанските власти ще отправят към Република България съответната Европейска заповед за арест, която би имала предимство пред Молбата за екстрадиция, отправена от Кралство Мароко до Република България. Доколкото обаче компетентните испански власти, с приложен Указ са постановили, че срещу лицето не се води наказателно производство в Кралство Испания и ЕЗА няма да бъде издавана срещу него, то при това положение не е налице пречка за предаване на лицето на Кралство Мароко. Установява се по делото, че мароканските власти са изложили в достатъчна степен и конкретика информация за инкриминираните деяния, доколкото става въпрос за едно досъдебно производство във фаза на събиране на доказателства, поради което и следва да се приеме, че обвинението е в една работна фаза. За нуждите на Екстрадиционното производство описанието на престъплението по време, място и начин е достатъчно, тъй като дава яснота за това в какво е обвинено исканото за предаване лице. По настоящото дело е видно, че решението е подписано от председателя на съдебния състав с „особено мнение", като председателят е счел, че не са изискани нарочни гаранции за обстоятелствата по чл. 7 от ЗЕЕЗА. Въззивният съд обаче намира това особено мнение за неправилно и споделя доводите на мнозинството на съдебния първоинстанционен състав, че ЗЕЕЗА предвижда предоставянето на изрична гаранция по чл. 7, т. 8 от ЗЕЕЗА, единствено и само в случаите, в които за деянието се предвижда „смъртно наказание", какъвто настоящия случай не е, доколкото е установено, че се касае за престъпление „измама" по Наказателния кодекс на Кралство Мароко и, че за това деяние е предвидено наказание „лишаване от свобода" от 1 до 5 години. По-различно тълкуване не почива на смисъла на закона и би било разширително. С оглед на изложеното въззивната инстанция приема, че в конкретния казус не е необходимо да се изискват допълнителни гаранции за това, че лицето няма да бъде осъдено на смърт. По отношение на останалите обстоятелства, изложени в чл. 7 от ЗЕЕЗА, правилно мнозинството на първостепенния съдебен състав е приело, че не е необходимо изискването на писмени гаранции, които да потвърдят, че лицето няма да бъде подложено на преследване или наказване на основания, свързани с раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, нито че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено, поради някое от тези основания, нито че се касае за политическо, религиозно или военно престъпление. В тази насока с основание първият съд е отбелязал, че такава преценка може да бъде извършена чрез анализ на фактическите положения за извършените деяния, както и на приложимите законови разпоредби и не се нуждае от нарочни гаранции от Молещата държава. Въззивният съд споделя и съображенията на първата инстанция, че липсват основания за изискване на „медицински гаранции", свързани със здравословното състояние на лицето. Видно е от всички медицински документи по делото, а и от заявеното от исканото за предаване лице, че във връзка с онкологичното заболяване е била направена операция през 2016 г., т. е. преди 10 години и от тогава е в ремисия, не провежда лечение, а само два пъти в годината прави съответните профилактични изследвания. При липсата на заболяване, което към момента да налага полагането на някакви специфични медицински грижи, не е необходимо да се изисква такава информация или гаранции от Кралство Мароко, още повече, че здравословното състояние на лицето не е сред предвидените в ЗЕЗЗА или Договора, основания за отказ на екстрадицията. По отношение на доказателствените материали, приети от въззивния съд, следва да се отбележи, че те не са актуални към настоящия момент, тъй като се отнасят към 2023 г., а докладът до Комитета по правата на човека на ООН е от месец ноември 2016 г., т. е. от преди 10 години. Почти всички документи са извадки от някакви публикации, които са разпечатани по неясен начини и, на които е извършен превод на български език неясно от кого и по какъв начин, поради което и не съществува никаква яснота относно точността или достоверността на превода. Що се отнася до публикация в ежедневник на френски език, въззивната инстанция не може да вземе отношение, тъй като не е представена на български език. От друга страна въпросът за състоянието на затворите в Кралство Мароко би бил от важно значение предимно в случаите, в които лицето се издирва за изтърпяване на присъда с наказание „лишаване от свобода”, предвид на това, че когато лицето се иска с цел провеждане на наказателно производство изобщо не е ясно дали то ще бъде задържано в молещата държава и за какъв период или пък ще му бъде определена друга по-лека мярка за неотклонение. Така въпросът за мярката за неотклонение на исканото за предаване лице е едно бъдещо несигурно събитие, което е от компетентността на мароканските власти. Предвид на всичко изложено Софийският апелативен съд прие, че са налице всички законови предпоставки за предаване на исканото лице и поради това потвърди атакуваното решение на първоинстанционния съд. При така посочения изход на делото, то мярката за неотклонение задължително следва да бъде ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Важното е да се подчертае, че тя е краткосрочна и има продължителност до момента на фактическото предаване на лицето на властите на молещата държава. Законодателят е категоричен, че преценка в случаите на уважаване искането за екстрадиция, не може да бъде правена от решаващия съд. В допълнение следва да се подчертае, че международното сътрудничество не би могло да съществува без наличието на взаимно доверие между държавите. По изложените съображения Софийският апелативен съд потвърди атакуваното решение на Софийския градски съд.