Решение № 908 от 7.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2265/2025 г.

Производството е образувано по искова молба на Комисия за финансов надзор, насочена срещу ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД, с искане за установяване, че вписаните в търговския регистър увеличение на капитала от 50 300 000.00 лв. на 55 800 000.00 и приемане на нов акционер в дружеството въз основа на заявление № 20251106141754 от 06.11.2025г., допълнено със заявление № 20251110090240 от 10.11.2025 г., са несъществуващи обстоятелства. С исковата молба и уточнителна такава от 17.12.2025г. ищецът се позовава на разпоредбата на чл.13, ал.1, т.19, б.“а“ от Закона за Комисията за финансов надзор, предвиждаща нейно правомощие по предложение на съответния заместник – председател да предявява искове за установяване нищожност и недопустимост на вписвания в търговския регистър и за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство, поради което счита, че няма необходимост да обосновава какъвто и да било правен интерес от предявяване на иск за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелства по партидата на застраховател. Ищецът поддържа, че вече са вписани в регистъра увеличаване на капитала и приемане на нов акционер и иска да бъде установено, че са несъществуващи, като твърди, че не е вземано решение на общото събрание на акционерите за тези обстоятелства, защото реално заседание не е провеждано, а е подписан протокол от лица без представителна власт. Като се позовава на разпоредбата на чл.13, ал.1, т.19 ЗКФН поддържа да е легитимиран да се позовава на всякакви нарушения при вземане на решенията, въз основа на които е извършено вписването, каквито сочи да са липсата на решение на Съвета на директорите на ответното дружество за свикване на общо събрание на акционерите на 20.10.2025г., нередовност на свикването поради липса на обявяване на покана в търговския регистър, нарушение по провеждане на събранието поради избор на едно и също лице за председател и секретар, както и липса на пълномощни с нотариална заверка на подписите на акционерите за упълномощаване на лицата, които от тяхно име са подписали протокола от общото събрание на акционерите, нарушение на чл.194, ал.4 ТЗ по отношението изкупуване на всички ново емитирани акции, чрез които се увеличава капитала от външно за акционерите лице, без да е взето решение за отпадане на предимството на досегашните акционери. Ответникът е депозирал отговор, с който освен възражения по допустимостта на исковете, ги оспорва по основателност. Не оспорва акционерите да са представлявани от пълномощници, но счита, че след като законът не изисква друга форма освен писмената, то не се касае за нищожност на упълномощаването, а на неспазване на изискванията на устава могат да се позовават само акционерите, които не са атакували решенията. По отношение на свикването на общото събрание се позовава на чл.30, ал.2 от Устава, който предвижда свикването да е с писмени покани , каквито са връчени на акционерите. Твърди да е взето решение за отпадане на предимства на съществуващите акционери, като същото решение не подлежи на обявяване в регистъра и следователно няма основание необявяването му да се сочи като порок. Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна: Съдът намира, че е сезиран с недопустими искове. На първо място, липсва правен интерес от страна на Комисията за финансов надзор да атакува изобщо вписвания за увеличение на капитала на застрахователно дружество, доколкото резултатът от увеличение на капитала, което за застрахователни дружества е допустимо само чрез парична вноска, може да е единствено положителен в посока увеличаване на имуществото на дружеството и охраняване интересите на застрахованите лица, какъвто единствено е защитимият публичен интерес, за които КФН следи в качеството си на надзорен орган по аргумент от чл.11, т.1 ЗКФН. По отношение на реалното съответствие на имущественото състояние на застраховател с вписаните обстоятелства относно размера на капитала му и нормите за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност, в това число и относно фактическото извършване на увеличението на капитала, публичният интерес се защитава не чрез искове относно пороци на вписванията, а чрез други правомощия на КФН за извършване на проверки, налагане на принудителни административния мерки, административни наказания, включително и процедурата по отнемане на лиценз. Съдът не счита, че разпоредбата на чл.13, т.19, б.“а“ ЗКФН дерогира правилата на чл.29 ЗТТРЛЮНЦ и чл.124, ал.1ГПК относно изискването за обосноваване на правен интерес от търсената защита чрез установителен иск. Тази норма учредява правомощия на държавен орган, разбирани в смисъл на задължение за упражняване на определени права в публичен интерес, но не изключва императивните правила относно абсолютните процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск. На следващо място, изложените твърдения са ненадлежни на заявения петитум, тъй като всички касаят незаконосъобразност на решението за увеличение на капитала. Неоснователни са доводите на ищеца, че правомощията му включват позоваване на всякакви пороци на решения на органите на поднадзорните му лица, като правомощия на КФН относно предявяване на искове за отмяна на решения на органи на търговско дружество са предвидени единствено по отношение на публичните дружества съгласно изричната разпоредба на чл.13, т.19, б.“в“ ЗКФН, каквото дружество ответникът не се твърди да е. Това е така, защото единствено по отношение на публичните дружества, които предлагат акции на неограничен кръг субекти на регулиран пазар, общественият интерес предполага и защита на правата на самите акционери, като елемент от регулацията на дейността им. По отношение на останалите субекти, върху чиято дейност КФН осъществява надзор, важат общите правила за легитимация по отношение на исковете за защита на членствени права, каквито са тези за отмяна на решения на органи на търговско дружество, като защитата се осъществява чрез конститутивни искове при ограничения относно легитимираните да ги предявяват лица, съответно позоваване на пороци и контрол за законосъобразност на такива решения, с изключение на доводи за тяхната валидност, не може да се осъществява инцидентно в друго производство, освен това по разглеждане на изрично предвидените конститутивни искове. Следователно никой от доводите на ищеца относно начина на свикване, провеждане, представителство на акционерите и гласуване при вземане на решенията, въз основа на които е извършено вписването на капитала, не може да се разглежда в производство по установителен иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. На последно, място приемането на акционери не е подлежащо на вписване обстоятелство, такова не е било и вписвано, съответно не може изобщо да се атакува чрез иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Независимо от горните съображения първоинстанционният съд е задължен да разгледа спора по същество, тъй като с определение №96/10.02.2026г., постановено по т.д.№ 59/2026г. на САС, е отменено изцяло разпореждането за връщане на исковата молба, включително по отношение атакуваното вписване на нов акционер, каквото не е извършвано. В тежест на ответника е да докаже, че е проведено общо събрание на акционерите на 20.10.2025г., на което е взето решение за увеличение на капитала и приемане на нов съдружник, като докажа времето, мястото и начина на провеждането му, както и направените изявления. В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че представителите на акционерите не са присъствали на общото събрание. От събраните по делото доказателства –писмени и гласни, се установява по безспорен начин, че общо събрание на акционерите на ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве е проведено на 20.10.2025г. в гр.София, на адреса по седалище на дружеството на бул.Г.М.Димитров, № 1, в една от заседателните зали, на което събрание акционерът Търговска Лига – Глобален Аптечен Център АД е представлявано от изпълнителния си директор - към онзи момент Т.Б.Б., а останалите двама акционери Т.Д.К. и И.Т.К. са представлявани от пълномощник – Л.С.. На събранието е присъствал и адвокат Д.С. като представител на Т.Т.К., който на същото събрание е приет като нов акционер. Свидетелите еднопосочно съобщават, че дневният ред на събранието, с проектите за решения, е бил подготвен предварително, включително е възпроизведен в пълномощните за Л.С., прочетен е от Т.Б., по него е проведено единодушно гласуване за приемане на предложените решения, след което решенията и гласуването по тях са оформени писмено в протокол от служители на юридическия отдел на ответното дружество, който протокол е подписан на място от присъствалите лица – Т.Б., Л.С. и адв.Д.С. , които са подписали и списък с присъстващите лица. Пълномощните, протоколът и списъкът са представени по делото и Т.Б. и Л.С. потвърждават в съдебно заседание, че именно това са съставените за събранието протокол и списък, които са със съдържанието на представените пред търговския регистър със заявлението за вписване на увеличението на капитала. Показанията на свидетелите са последователни, логични и еднопосочни, като се подкрепят и от представените писмени доказателства. Неоснователни са доводите на ищеца в защитата по същество относно „немаловажни противоречия“ в показанията на свидетелите относно това имало или не номерация на заседателните зали в сградата по седалището на дружеството, имало или не табелки относно номерация/наименование на същите, трима или четирима били присъстващите в залата, водел ли Т.Б. записки или друг ги водел. Отговорите на въпросите, дадени от свидетелите С. и Б., по никакъв начин нито си противоречат, нито се изключват, като цитатите, на които се позовава ищецът, са извадени от контекста на въпросите, на които са отговорили свидетелите и останалите им отговори. Така свидетелката Л.С. относно присъствалите на събранието лица, изброява първо тримата съществуващи акционери, двама от които е представлявала, както и новоприетия акционер, които също е имал представител, след което казва „на събранието нямаше други лица, само тези четирима души“, което сочи, че има предвид именно изброените в предишното й изречение лица, т.е. тези, които са представлявани на събранието. Относно изготвянето на протокола свидетелката С. казва, че „по принцип“ документите за събранието се изготвят от юристи, като казва, че протоколът „го водеше“ юрист, но същевременно казва, че протоколът е изготвен след като са обсъдили дневния ред, поради което и никакво противоречие в дадените показания не е налице, тъй като отговорът, че протоколът се водел от юрист, не е свързан с въпрос дали това е станало едновременно с обсъждането или след това, а и двамата свидетели С. и Б. съобщават, че съдържанието на решенията е обективирано писмено след приключване на обсъжданията и гласуването. Никакви противоречия между показанията не са налице и относно номерация/наименования на зали, тъй като двамата свидетели назовават залите по един и същи начин, а именно „Зала Нова“, „Приемна Нова“, като според единия има табелка, а другият не твърди да няма табелки. Останалите доводи на ищеца относно противоречия в свидетелски показания относно предхождащи събранието действия и решения на други органи във връзка с приемането на акционер, предаване на пълномощни, съдът не обсъжда, тъй като са относими към проверка за законосъобразност на взетите решения на събранието на 20.10.2025г., каквато не е предмет на делото по вече изложените съображения относно легитимацията на ищеца. Същото се отнася и до правните доводи за форма на пълномощни, свикване на събрание, както и други предпоставки във връзка с увеличение на капитала, като искът за установяване на несъществуващо обстоятелство има за предмет единствено дали вписаните обстоятелства за настъпили и дали са настъпили валидно, но не и незаконосъобразност на взетите решения. Следователно по делото не се установяват факти, които да обосновават извод, че не се е състояло общо събрание на акционерите на ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД на 20.10.2025г., нито че решения за увеличение на капитала и приемане на нов акционер липсват или са нищожни, поради което и по същество предявените искове следва да се отхвърлят. Право на разноски при този изход от спора има ответникът, който не ги е претендирал, поради което и съдът не присъжда такива. По изложените съображения, съдът