Решение № 1276 от 22.6.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 125/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, във връзка с чл.63„в“ от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София 1233, [улица], представлявано от управителя И. Ч. и М. К. – прокурист, действащи чрез юрисконсулт П. К., против Решение №211/19.12.2025г., постановено по АНД №20253530200809 по описа на Районен съд – Търговище за 2025г., с което е потвърдено Наказателно постановление №25-2503175/24.09.2025г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, с което на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], за нарушение на чл.16, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗЗБУТ, във вр. чл.284, ал.1 от КТ и т.6.1.2 от Приложение №2 към чл.17 от Наредба №3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, на основание чл.55 от ЗЗБУТ, вр. чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева. В касационната жалба, като основания се навеждат допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Обосновава се грешна преценка на първоинстанционния съд при формиране на фактическите му и правни изводи. Излага се становище за погрешно възприета от съда дата на извършване на нарушението – датата на инцидента, а не датата, когато Г. Ю. е встъпила в длъжност по трудов договор, тъй като разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредба поставя изискване за предоставяне на ЛПС на работещите в деня на постъпване на работа. Навеждат се възражения за липса на бездействие от страна на касатора, определено като елемент фактическия състав на нарушението. Сочи се, че изпълнително деяние „бездействие“ не е формулирано, нито в АУАН, нито в НП, с което касаторът е санкциониран. Излагат се доводи за липса на представени по делото доказателства досежно материалната компетентност на административнонаказващия орган (АНО). Навежда се, че съдът се е мотивирал с Протокола от извършена проверка №ПР2530132/20.08.2025г., въпреки представените от касатора доказателства, че посоченият протокол и даденото с него предписание е обжалвано пред АССГ и все още спорът не е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. Излага се становище, че съдът не е обсъдил възраженията на дружеството относно липсата на конкретизация на обувките, които работодателят е следвало да предостави с оглед задължението му по чл.248,ал.1 от КТ. Навежда се и липса на конкретизация относно това дали въпросните обувки са безплатно работно облекло или специално работно облекло, във връзка с правилната правна квалификация на нарушението с оглед различните разпоредби на чл.248,ал.1 от КТ и чл.246 от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, чл.296, ал.1 от КТ и чл.8,ал.2 от Наредба за безплатното работни и униформено облекло. Излага се становище, че съгласно чл.4,ал.3 от ЗЗБУт дружеството е въвело и прилага множество колективни административни мерки за контрол на риска при подхлъзване, спъване и падане, които стоят по-високо в йерархията на контрол от ЛПС. Излагат се подробни доводи, обосноваващи липса на мотиви и неправилна правна квалификация на описаното в НП деяние. Моли се оспореното въззивно решение да бъде отменено като незаконосъобразно, като вместо него се постанови ново, с което НП също да се отмени като незаконосъобразно. В съдебно заседание касаторът се представлява от мл.юрисконсулт С. С., която поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи. Излага становище, че въззивният съд не е изложил мотиви по отношение на възраженията на дружеството и е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли жалбата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски и за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителен директор на ИА „ГИТ“ гр.София, в съдебно заседание се представлява от ст. юрисконсулт Р. Х., която счита жалбата за неоснователна. Представя писмена защита, в които излага подробни доводи обосноваващи правилна правна квалификация на описаното от фактическа страна деяние в НП, както и правилно установен момент на извършване на нарушението. Навежда се, че самият работодател, е определил като съществуваща мярка /СМ/, която следва да се приложи за елиминиране и намаляване на риска от подхлъзване, спъване и падане за отдел „Хлебни изделия“, длъжност обслужващ магазин/служител на филиал“ в частта „Източници на опасностите“ - „ползване на подходящи работни обувки“. Навежда се, че характеристиките на това лично предпазно средство/ЛПС/ и тяхната конкретизация е задължение на работодателя, съгласно чл.17 от Наредба №3/19.04.2021г. Излагат се доводи, обосноваващи издаването на НП от компетентен орган и при спазване на законовите изисквания за съдържание на акта по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Излага се становище, че въззивното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци и се моли същото да бъде оставено в сила като законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на касатора. Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима. След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка: При извършена проверка по работни места на място в обект на работодателя „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД на 25.07.2025г., както и на проверка по документи, извършена на 18.08.2025г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда" в гр.Търговище, е установено, че на 16.05.2018г. работодателят е сключил писмен трудов договор с лицето Г. И. И., [ЕГН], на основание чл.67, ал.1, т.1, във връзка с чл.70 от КТ, за длъжността „Обслужващ магазин/Служител на филиал“, с код по НКПД 52490001, с място на работа – хипермаркет Кауфланд (Филиал 4800), намиращ се в гр.Търговище, [улица]. От представените от Г. И. И. писмени сведения от 13.06.2025г. и от 04.08.2025г. се установява, че на 26.05.2025г. лицето е полагало труд втора смяна – от 14:00 ч. до 22:30 ч. в пекарната в проверявания обект. В края на работният ден И. е извършвала почистване и измиване на пода на пекарната, използвайки четка и моп, с предвидения за целта воден разтвор на предназначения за почистване на подовете препарат. След като е извършила почистването, при напускане на помещението на пекарната, Г. И. се подхлъзва на влажния под, след което пада върху него и си ударя главата. Следствие на получения удар, лицето е диагностицирано с дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма, по посочена причина „Злополука - трудова", за което е издаден болничен лист № Е20251899941/16.06.2025г. от „МБАЛ – Търговище“ АД. Така, при извършената на 25.07.2025г. проверка в пекарната на проверявания обект от проверяващите, е установено, че подът на пекарната е покрит с подови плочки с гладка повърхност, подходяща за лесно и качествено почистване на пода. Пекарната представлявала обособено помещение със собствен вход/изход в рамките на хипермаркета, като достъп до помещението имали само работещите. Съгласно изисканата и представена от работодателя карта №10 за преоценка на риска, за отдел „Хлебни изделия - пекарна", за длъжността „Обслужващ магазин/служител на филиал", в частта „Източници на опасностите", раздел „Д" „Механични", т.1.1, буква „а" е посочено наличие на риск от „Подхлъзване, спъване, падане на едно ниво, произтичащо от спъване или подхлъзване”, в т.ч. и „подхлъзване на мокри подове". Видно от определените мерки за елиминиране и намаляване на риска от подхлъзване, спъване и падане на едно ниво, като съществуваща мярка (СМ), т.е. мярка, която се прилага от работодателя е посочено „Ползване на подходящи работни обувки". При проверка на представените от работодателя документи по предоставяне на работно облекло и лични предпазни средства, в т.ч. и обходен лист на Г. И. И. било установено, че работодателят не е предоставил на посочената работничка подходящи работни обувки за защита срещу риск от подхлъзване. До приключване на проверката, работодателят не е представил документи, от които да е видно, че на Г. И. И. са предоставени необходимите подходящи работни обувки. Въз основа на така установеното контролните органи приели, че на 26.05.2025г. работодателят „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, в съответствие с оценката на риска, карта №10 за преоценка на риска за живота и здравето по време на работа, за отдел „Хлебни изделия-пекарна", за длъжност – „Обслужващ магазин/служител на филиал" не е приложил в проверявания обект по отношение на Г. И. И. посочената превантивна мярка, осигуряваща подобряване нивото на защита на работещите (съществуваща мярка за елиминиране и намаляване на риска от подхлъзване, спъване и падане на едно ниво), а именно не е предоставил на Г. И. И., полагаща труд втора смяна от 14:00 ч. до 22:30 ч. в пекарната в проверявания обект в гр.Търговище, лични предпазни средства срещу риск от подхлъзване – подходящи работни обувки. Нарушението е констатирано като извършено на 26.05.2025г. в обекта на контрол в гр.Търговище. За констатираното нарушение на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД гр.София бил съставен АУАН №25-2503175/ 28.08.2025г. за нарушение на чл.16,ал.1,т.2,б „а“ от ЗЗБУТ, във връзка с чл.284,ал.1 от КТ и т.6.1.2 от Приложение №2, към чл.17 от Наредба №3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място. Актът бил, съставен при условията на чл.40, ал.2, пр.2 от ЗАНН. След неявяване на представител на дружеството в посочения срок в покана с изх. № 25085135/ 20.08.2025г., получена на 25.08.2025г. АУАН бил връчен на дружеството на 01.09.2025г. Въз основа на така съставения АУАН, Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, на основание чл.55 от ЗБУТ, във връзка с чл.416,ал.5 от КТ и чл.413,ал.2 от КТ, е издал НП №25-2503175/ 24.09.2025г., с което на дружество „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД гр.София, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.16,ал.1,т.2,б „а“ от ЗЗБУТ, във връзка с чл.284,ал.1 от КТ и т.6.1.2 от Приложение №2, към чл.17 от Наредба №3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700 лева. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че АУАН е съставен в законоустановените срокове и от компетентно длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ. Приел е, че актът е съставен при спазване на процесуалния ред и че същият съдържа изискуемите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Изложени са мотиви, че в АУАН е направено пълно описание на нарушението, посочени са датата и мястото на неговото извършване, както и обстоятелствата, при които е извършено, в т.ч. законовите разпоредби, които са нарушени. Районният съд е приел, че при издаване на НП е спазено и изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, и на доказателствата, които го потвърждават. Съдът се е обосновал, че липсва нарушение и на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, касаеща срока за издаване на НП от съответния компетентен административнонаказващ орган, като НП било надлежно връчено на дружеството – жалбоподател на 29.09.2025 г. Доколкото АУАН и НП били издадени от компетентни длъжностни лица и в предвидените за това срокове, с изискуемите от закона задължителни реквизити, съдът е приел, че в производството по издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават или осуетяват правото на защита на санкционираното дружество, като самостоятелни основания за отмяна. Районният съд е извършил анализ на фактическата обстановка, като е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Показанията на разпитаните по делото свидетели са кредитирани от съда, като изцяло кореспондиращи на фактите, установяващи се от писмените доказателства. Въззивният съд, въз основа на съвкупната преценка на всички доказателства е извел изводи за доказаност по делото, че „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД в качеството си на работодател, не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работничката Г. И. И., в съответствие с оценката на риска, карта №10 за преоценка на риска за живота и здравето по време на работа, за отдел „Хлебни изделия-пекарна”, за заеманата от нея длъжност „Обслужващ магазин/служител на филиал” като не е приложил в проверявания обект посочената превантивна мярка, осигуряваща подобряване нивото на защита на работещите и представляваща съществуваща мярка за елиминиране и намаляване на риска от подхлъзване, спъване и падане на едно ниво, а именно не е предоставил на полагащата труд в пекарната втора смяна от 14:00 ч. до 22:30 ч. Г. И. И. лични предпазни средства срещу риск от подхлъзване – подходящи работни обувки. Съдът е извел извод, че нарушението е извършено чрез бездействие, като същото е формално – неизпълнение на задълженията на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд. Въззивният съд е обсъдил възраженията на дружеството относно датата на нарушението, както и възраженията за липсата на пълно описание на нарушението, и е изложил конкретни мотиви защо ги намира за неоснователни. Съдът е извел извод, че описаното в НП от фактическа страна деяние е правилно правно квалифицирано. Изложени са мотиви за липса на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен. При извършения съвкупен анализ, съдът е приел, че правилно е индивидуализирано и наложеното административно наказание, в съответствие с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, към минималния размер, а именно 1700 лв., при отчитане тежестта на нарушението и неговите вредни последици. На основание така направените фактически констатации и правни изводи Районният съд е потвърдил обжалваното НП като законосъобразно. Настоящият съд, в рамките на касационната проверка съгласно чл.218 от АПК, намира следното: По отношение на възражението в касационната жалба за недоказаност на материалната компетентност на органа, издал НП и в тази връзка постановяване на оспореното решение при неизяснена от въззивния съд фактическа обстановка, съдът приема следното: В случая дружеството е санкционирано за неспазване на норма на ЗЗБУТ, а именно на чл.16, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗЗБУТ. Съгласно чл.55 от ЗЗБУТ „Лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда“. Съгласно чл.416, ал.5 от КТ титуляр на правомощието за издаването на НП са ръководителите на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 от КТ. Съгласно чл.399 от КТ „Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.“ В случая Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ –София, като ръководител на органа осъществяващ цялостния контрол по спазване на трудовото законодателство – ИА „ГИТ“ е титулярът по закон на правомощието по издаване на НП, както за нарушения на норми на КТ, така и за нарушения на норми на ЗЗБУТ, по силата на препращащата норма на чл.55 от ЗЗБУТ. По изложените съображения НП №25-2503175/24.09.2025г. се явява издадено от материално компетентен орган и възраженията на касатора в тази насока са неоснователни. В конкретния случай дружеството е санкционирано за неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работничката Г. И. И. на 26.05.2025г. в съответствие с изготвената от самото дружество оценка на риска –карта №10, изразяващо се в неприлагане от страна на дружеството по отношение на същата работничка, на определената от самото него превантивна мярка за елиминиране и намаляване на риска от падане на едно ниво, чрез осигуряване на лични предпазни средства срещу риск от подхлъзване – подходящи работни обувки, т.е за неприложена на 26.05.2025г превантивна мярка, осигуряваща подобряване нивото на защита на работещите в съответствие изготвената от него оценката на риска, а не за непредоставени лични предпазни средства на посочената дата. Ето защо касационният съд изцяло споделя изводите на въззивния съд за правилно определяне на времето на извършване на нарушението и за яснота относно елементите от фактическия състав на административното нарушение, което се вменява на дружеството с НП. В случая подходящите обувки са определени от самото дружество в съставената от него оценка на риска – карта №10, като лични предпазни средства, а не като работно облекло. В НП посочените – подходящи обувки също са дефинирани като ЛПС. При липса на дадена квалификация „работно облекло“, възраженията на касатора за липсата на конкретизация в НП относно това дали въпросните обувки са безплатно работно облекло или специално работно облекло се явяват неоснователни. Едновременно с това обувките по законовата регламентация на т.6.1.2 от Приложение №2 към чл.17 от Наредба №3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, са дефинирани от законодателя като ЛПС, а не като работно облекло. По отношение на възражението на касатора, че органът не е конкретизирал в НП какви точно следва да са работните обувки, следва да се посочи, че по аргумент на чл.17,ал.1 от Наредба №3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, задължение на работодателя е съобразно работните места и видовете работа да конкретизира ЛПС, а не на контролния орган. По повод възражението на касатора, че съгласно ЗЗБУТ колективните средства за защита са с предимство пред личните предпазни средства, следва да се отбележи, че в цитираната карта №10 от оценката на риска, на страница 2, изрично работодателят е записал средствата за колективна защита, които се прилагат по отношение на заемащите лица длъжността „обслужващ магазин/служител на филиал", а именно: охранителни средства – външна охранителна фирма, видео наблюдение, аварийни изходи. Поддържа се техническата изправност на работното оборудване. Спазват се изискванията при складиране и обработване на товари. Климатична инсталация. Видно е, че така определените колективни средства за защита нямат отношение към идентифицирания риск от подхлъзване и падане, поради което възражението на касатора в тази насока се явява също неоснователно. Самото дружество, като работодател, при разработване на оценката на риска (идентифициране на рисковете, предприемане на мерки и оценяване на ефективността им) само е дефинирало като съществуваща, прилагаща се мярка за защита от този риск – ЛПС, подходящи обувки. По отношение на възражението на касатора, че въззивният съд се е позовал на Протокол №ПР2530132/20.08.2025г., без да се съобрази с обстоятелството, че същият е обжалван, касационният съд приема, че дори и да бъде изваден от доказателствената съвкупност посоченият протокол, при така събраните по делото и писмени, и гласни доказателства описаната в НП фактическа обстановка се явява доказана. Описаното от обективна страна в НП деяние е правилно правно квалифицирано като нарушение на чл.16, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗЗБУТ, с привръзка към с чл.284, ал.1 от КТ в частта на ЛПС и към т.6.1.2 от Приложение №2 към чл.17 от Наредба №3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, конкретизиращ обувките като ЛПС, както и подведено под административнонаказателната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от КТ, предвиждаща АНО за работодател, който не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Изводите на въззивния съд за правилно определен размер на наказанието от 1700 лева изцяло се споделят от касационната инстанция, предвид настъпилата на 26.05.2025г. с работничката И. злополука, в резултат на подхлъзване, при отчитане, че така определеният размер е и към минимално предвидения размер в закона. На основание всичко гореизложено, касационният съд приема въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон. Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1, т.2 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение. По изложените съображения, касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното Решение и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно. С оглед изхода на спора искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено. В полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в минимален размер от 66,47 евро (130,00 лева), на основание чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал.4 и ал.5 от ЗАНН. Разноските следва да бъдат възложени в полза на ЮЛ съгласно пар.1,т.6 от АПК. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд