Решение № 122 от 10.9.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 270/2026 г.

наказателно дело № 20264000600270 по описа за 2026 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 20 от ЗЕЕЗА. С Решение № 143 от 20.08.2026г., постановено по ЧНД № 710/2026г., състав на Окръжен съд гр. Русе е отказал да допусне екстрадиция на исканото лице Ц. Х. Г. – грузински гражданин, въз основа на искане за екстрадиция по молба, издадена на 03.08.2026г. от Генерална прокуратура на Руската Федерация за провеждане на наказателно производство. Отменил е мярката за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на Ц. Х. Г. след влизане в сила на решението. Против така постановеното решение е подаден въззивен протест от прокурор при ОП Русе. С протеста се правят оплаквания, че решението е изцяло незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи се, че съгласно Наказателния кодекс на Руската Федерация погасителната давност за престъплението, за което се иска грузинския гражданин не е изтекла. А съдът неправилно е преценил давността по българският наказателен кодекс, тъй като не е изискал доказателства извършвани ли са други действия от руските власти които да прекъсват давността в периода 2005- 2020г. Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на нов съдебен акт, с който да бъде допусната екстрадицията на исканото лице. Представителят на Апелативна прокуратура поддържа протеста, като намира решението неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че делото не може да бъде решено без попълване на доказателствената съвкупност. Защитата на Г. намира, че съдът се е произнесъл законосъобразно, като е изчислил правилно давностните срокове и въз основа на това е отказал да допусне екстрадицията. Поддържа изложеното в жалбата си за основания за отказ по чл. 7 т. 4 и т.5 от ЗИНЗС, като излага подробни съображения в тази насока. Исканото лице Х. Г. не желае да бъде допускана екстрадиция и моли решението да бъде потвърдено. Въззивният съд като обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна служебна проверка на решението, намери за установено: Протестът е подаден в срок, от лице, което има право на жалба и срещу акт, който подлежи на контрол, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е и основателен, макар и по различни от изложените съображения, а именно: На 07.07.2026г. при извършване на проверка на лек автомобил с чешки регистрационен номер е установено лицето Х. Ц. Г. – грузински гражданин. Установено е, че той се издирва по искане на Руската Федерация. За установяване на самоличността му е възложено изследване на пръстови отпечатъци, потвърдило идентификацията му. Г. е бил задържан за срок от 40 дни с Определение на Русенски окръжен съд от 10.07.2026г. В рамките на този срок на 11.08.2026г. е изпратена до Министерство на правосъдието официална молба от Генералната прокуратура на Руската Федерация за екстрадиция на грузинския гражданин и всички документи по чл. 12 ал.2 от ЕКЕ и чл. 9 ал.3 от ЗЕЕЗА. Молбата и приложените към нея документи са подадени на руски език и са съпроводени с превод на български език. В молбата и приложените към нея документи са посочени личните данни на исканото лице – съгласно чл. 9 ал. 3 т. 3 от ЗЕЕЗА, включително и дата и място на раждането му. По делото е безспорно установено, че исканото лице е Х. Ц. Г.. Същият е идентифициран чрез пръстовите му отпечатъци. В молбата за екстрадиция е описано Д.ието, за което е издирвано лицето убийство, извършено от група лица по предварителен сговор. В приложеното постановление от 24.02.2025г. за привличане е описана конкретика за извършеното престъпление - посочени са датата и мястото на извършване – 25.05.2005г. в Москва, правната квалификация, съгласно чл. 9 ал. 3 т.2 ЗЕЕЗА – умишлено като група лица, след предварителен сговор с неустановено лице. Посочени са и относимите разпоредби от НК на Руската Федерация – чл. 105 ал.2 б. „ж“. Към молбата са представени още: Постановление за издирване на обвиняем от 26.07.2005г., с което е обявен за издирване Ц. Х. Г., Постановление за обявяването му за международно издирване от 14.02.2024г. както и определението, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 15.02.2024г. Марката е взета задочно и е за срок от два месеца от момента на предаване на исканото лице или от задържането му. Изпълнени са и изискванията на чл. 9 ал. 3 т.1 от ЗЕЕЗА. Приложени са и текстовете от НК на Руската Федерация, които са свързани с давностните срокове, както и справка по наказателното дело № 334384 от която се установява, че давностните срокове за престъплението, за което се иска грузинския гражданин не са изтекли. В молбата са предоставени гаранции, че Главната прокуратура на Руската Федерация няма за цел да преследва исканото лице по политически мотиви, във връзка с расова принадлежност, вероизповедание, националност или политически възгледи. Гарантирано е също, че на исканото лице ще бъдат предоставени всички възможности за защита, включително адвокатска помощ, той няма да бъде подлаган на изтезания, жестоко, нечовешко, унизително онношение или наказания. Предоставени са също гаранции, че в съответствие с чл. 14 от ЕКЕ исканото лице ще бъде привлечено към наказателна отговорност само за престъплението, във връзка с което се иска неговата екстрадиция и след завършване на наказателното или съдебно производство, а в случай на обвинителна присъда – след изтърпяване на наказанието или освобождаване от него, ще може да напусне територията на Руската Федерация. Молбата за екстрадиция и съпътстващите я документи отговарят на изискванията на чл. 9 от ЗЕЕЗА, както и на тези по чл. 12 от ЕКЕ, какъвто извод е направил и решаващият съд. Материалноправните предпоставки за предаване по чл. 5 от ЗЕЕЗА са налице – престъплението, за което се иска Г. е квалифицирано като предумишлено убийство, извършено от група лица - престъпление и в РБългария по чл. 116 т.9 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и в Руската Федерация, и за него се предвижда наказание лишаване от свобода повече от една година. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 2 т.1 от ЕКЕ. Законосъобразни са констатациите в решението на първия съд за липсата на възможност за преценка дали в наказателното производство, образувано пред молещата държава са събрани убедителни доказателства за участието на исканото лице в престъплението. Описаният в чл. 12 от ЕКЕ пакет от документи, които подлежат на проверка в производството по искане за екстрадиция, не включва предоставяне на доказателствени материали, нито пък се предвижда обсъждане на посочени такива. Затова и съдът няма задължение да извършва преценка относно основателността на обвинението, нито пък анализ какви доказателства е събрал или не е събрал разследващият орган на молещата държава или изследване на съображенията за това. Не са налице отрицателните предпоставки на чл. 6 от ЗЕЕЗА. Всички тези основания за отказ са залегнали и в чл. 3-11 на ЕКЕ. Както правилно е отбелязал решаваният съд исканото лице не е български гражданин, нито лице, на което е предоставено убежище или лице, което се ползва с имунитет, няма никакви инкорпорирани данни лицето да не може да носи наказателна отговорност. Настоящият въззивен състав намира за незаконосъобразна преценката на първия съд за наличие на основание за отказ по чл. 7 т.6 от ЗЕЕЗА. Основните възражения на защитата са за наличие на изтекла погасителна давност по българския НК – чл. 7 т. 6 от ЗЕЕЗА и че лицето има опасност да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение или изтезания, тъй като е ветеран от войната в Абхазия. Давността за наказателно преследване на престъпленията, за които се иска предаването на грузинския граждани, не е изтекла съгласно законодателството на молещата държава, тъй като съгласно чл. 78 т.3 от НК на Руската Федерация давностните срокове спират да текат ако лицето, извършило престъплението се укрива. Съгласно предоставената справка разследването по наказателно дело № 334384 срещу исканото лице е спряно на 19.09.2005г. на това основание. Не са изтекли давностните срокове и по българското законодателство, поради което неправилни са констатациите в тази насока на решаващия съд. Преценката за давността винаги се прави към актуалния момент на извършване на съответното процесуално действие ( в настоящия - при вземане на решение) и се базира на обвинението, което е в сила към същия този момент. Описаното Д.ие, за което се иска грузинският гражданин съответства на такова по чл. 116 т.9 вр. чл. 20 ал.2 от българският наказателен кодекс. Между впрочем точно такава правна квалификация е приел и решаващия съд на стр. 3 от своето решение. Давността за това Д.ие съгласно чл. 80 ал.1 т.1 от НК е двадесет години, а не както е приел първия съд по чл. 80 ал.1 т.2 – петнадесет години. Тя започва да тече от датата на извършване на Д.ието – 25.05.2005г. и съгласно 81 ал.2 от българския НК прекъсва с извършването на всяко едно действие на надлежния орган, предприето за преследване на лицето, срещу което е насочено разследването. След това започва да тече нова давност. На 26.07.2005г. е изготвено постановление за издирване на обвиняем и от тази дата е започнала да тече нова давност, която изтича на 25.07.2025г. Преди това обаче са били предприети други действия от разследващите органи/от 2024г. обявяване за издирване на исканото лице и определение за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“/, които отново са прекъснали давността и е започнала да тече нова такава. Ето защо обикновената давност за разследване на престъплението не е изтекла. Неправилно съдът е преценявал давността по първоначално повдигнатото обвинение, което е квалифицирал като такова по чл. 115 от българския НК. Погасителната давност се преценява към момента на произнасяне на съда и съобразно посоченото престъпление в молбата за екстрадиция, доколкото в рамките на производството разследващите органи могат да изменят повдигнатото обвинение. Изложеното до тук налага изследване и на въпроса дали не е изтекла и абсолютната давност по българското законодателство. Тя съгласно разпоредбата на чл. 81 ал.3 от НК е 30 години и изтича 2035г., ето защо абсолютната давност за преследване на престъплението също не е изтекла. Посоченото води до правния извод, че липсват предпоставки за отказ по чл. 7 т.6 от ЗЕЕЗА и изводите на окръжния съд са незаконосъобразни. Не са налице и предпоставките по чл. 7 т.4 и 5 от ЗЕЕЗА за отказ от екстрадиция. Престъплението, описано в молбата за екстрадиция, по характера си не е политическо или военно, нито може да се приеме, че наказателното преследване на извършителя се налага по дискриминационни подбуди. Съдът, в който се разглежда делото на чуждия гражданин, не е извънреден. Действително съгласно Резолюция СМ/Res (2022)2 на Комитета на министрите на Съвета на Европа (СЕ), Руската Федерация не е член на СЕ, считано от 16 март 2022 г. С последваща Резолюция СМ/Res (2022)3 на Комитета на министрите на Съвета на Европа (СЕ)относно правните и финансови последици от прекратяването на членството на Руската Федерация в СЕ, считано от 16 септември 2022 г. се прекратява участието на РФ в Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и във всички конвенции и протоколи на СЕ, които са отворени за присъединяване само към неговите държави членки. На Съвет "Правосъдие и вътрешни работи" от 3 и 4 март 2022 г. в Брюксел е изразено общо мнение, че действията на Русия, насочени срещу Украйна, представляват толкова сериозно нарушение на международното право и международните споразумения, че оправдават избора на много държави членки да не разглеждат искания от Русия и Беларус за сътрудничество по наказателно-правни въпроси, както си запазват правото на преценка за всеки отделен случай. Същевременно следва да се отбележи, че по отношение на онези международни договори, които допускат присъединяване на държави извън С Е , Руската Федерация остава страна и това включва конвенциите и протоколите към тях на СЕ в областта на съдебното сътрудничество по наказателно-правни и гражданскоправни въпроси, вкл. Европейската конвенция за екстрадиция от 1957 година. Руската Федерация продължава да е страна и по Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, както се е присъединила към Международния пакт за граждански и политически права и е приела Факултативния протокол към него. С оглед данните по делото, според въззивния съд конкретната оценка на случая не установява наличие на индивидуален риск за исканото лице от малтретиране в държавата, в която ще бъде предаден. Престъплението, за което се води производството срещу Г. е криминално, от 2005г., а не политическо, военно или свързано с такива престъпления; той не е търсен, за да бъде съден от извънреден съд; престъплението, за които се иска предаването му обективно не могат да бъдат свързани с неговото гражданство или с някое от обстоятелствата по чл. 3 от ЕКЕ , по отношение на които има сериозни основания да бъде прието, че се касае за преследване или наказване на лицето заради раса, религия, гражданство или политически убеждения, или че положението на това лице може да бъде утежнено поради някоя от тези причини. Генералната прокуратура на Руската федерация е предоставила гаранции, че на исканото лице ще бъдат осигурени всички възможности за защита, като същият няма да бъде подлаган на мъчения, жестокости, безчовечни, унижаващи достойнството видове третиране или наказания. Не е без значение и това, че в тази молба е конкретизирано, че в случай на задържане на исканото лице в Руската федерация ще бъде поставен в учреждение съответстващо на стандартите на Международния пакт зца граждански и политически права, като в допълнение е предоставена възможност на сътрудници на посолството на Република България в Руската федерация по всяко време да извършват проверки за спазване на гаранциите. С оглед на това и тези възражения на защитата в жалбата са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тоест дадени са всички необходими гаранции в съответствие с европейските правила и принципи и няма какво повече да бъде изисквано допълнително. Следва да се отбележи също, че както е приел и окръжният съд в Руската федерация има мораториум върху смъртното наказание. Освен това съгласно част 2.1 на чл. 59 от НК на РФ, смъртно наказание не се налага на лице предадено от чужда държава за наказателно преследване съгласно международен договор. Липсват и факултативните основания за отказ по чл. 8 от ЗЕЕЗА, тъй като Д.ието не е подсъдно на български съд, нито за същото производство на територията на РБ има прекратяване; или има висящо производство; не се касае за постановена задочно присъда, нито престъплението е извършено извън територията на молещата държава. Налице са условията за предаване на исканото лице. При това положение и съгласно чл. 17, ал.7 от ЗЕЕЗА, във всички случаи, когато постановява решение, с което допуска екстрадицията, съдът е длъжен да вземе мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на исканото лице до фактическото му предаване на молещата държава. По изложените причини апелативният съд намира протестът за основателен. Атакувания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен и да бъде постановено предаване на исканото лице. Водим от горните съображения, В.Търновският апелативен съд