Решение № 247 от 11.6.2026 г. на Районен съд - Несебър по дело № 126/2025 г.

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.40, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост. Ищците И. С. Н., родена на ••••••••••г., М. Г. К., родена на ••••••••••г., М. А. Ж., родена на ••••••••••г., С. В. К., роден на •••••г., В. А. З., роден на ••••••••••г., и В. Г. Н., роден на ••••••••••г., всички граждани на Руската Федерация, твърдят, че всеки от тях е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор 51500.507.•••• както и че на 19.12.2024г. е проведено Общо събрание на Етажната собственост. Преписи от протокола е следвало да бъдат изпратени на ищците – етажни собственици, на е-мейл адресите на всеки от тях съгласно чл.13, ал.2 от ЗУЕС, но вместо това е изпратен протокол, който не е подписан нито е бил с приложенията, посочени в него като неразделна част от протокола от събранието. От съдържанието на този изпратен им документ ищците установили, че са допуснати нарушения при провеждане на събранието и определяне на кворума, както и при приемането на решенията по отделните точки от дневния ред. Процентът на представените идеални части на събранието не е приравнен на 100, а това е било необходимо за да бъде изчислено с какъв процент от гласувалите са вземани решенията, като изразяват позиция, че не може да се установи дали посочените проценти идеални части са действителните такива. Излагат доводи за незаконосъобразност на решенията, вземани по конкретни точки от дневния ред, включително и поради липса на необходимия за това кворум, а някои от решенията считат за нищожни, тъй като не са били от компетентността на Общото събрание на ЕС. Въвеждат становище и за незаконосъобразно представителство на етажни собственици, представлявани на събранието от пълномощници, поради неспазване на вида и формата на упълномощаването. Молят решенията, взети на Общото събрание на Етажната собственост, да бъдат отменени като незаконосъобразни. В отговора на исковата молба, подаден от ответната страна – Етажната собственост на сграда с идентификатор 51500.507.•••• с адрес: град Н., к.к. С.б. – запад, квартал П. № •••, комплекс „••••, представлявана от управителя Т.С.Б., се изразява становище за неоснователност на исковете. Отрича се да са допуснати нарушения на императивни разпоредби на ЗУЕС при провеждане на събранието, както и взетите на него решения да са незаконосъобразни. Счита за съществено обстоятелството, че никой от ищците не е оспорил съдържанието на протокола по реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС. Излага твърдения, че за провеждане на събранието е изготвена покана за свикването му, подписана от управителя на Етажната собственост и разлепена на двете входни врати на сградата, което е удостоверено със съставен за това действие протокол, и които действия са били извършени от Н.С.П., който към момента на свикване и провеждане на събранието е бил управител на Етажната собственост, избран за такъв на предходното Общо събрание на ЕС, проведено на 11.07.2019г. Посочва също, че поканата е изпратена за връчване на двама от ищците – М. К. и В. Н., на електронните им пощи, по който начин последните са били уведомени за датата, часа и мястото на провеждане на събранието. Отбелязва се, че в случая управителят не е имал задължение да изпраща преписи от протокола от събранието и приложенията по електронните пощи на когото и да е от ищците по реда на чл.13, ал.2 от ЗУЕС. Протоколът от събранието е обявен с поставяне на съобщение за изготвянето му на 26.12.2024г. в 14:00 часа, за което е съставен протокол, подписан от управителя и един етажен собственик. Относно провеждането на събранието се излагат твърдения, че то се е провело на предварително обявеното в поканата място – във фоайето на сградата, сектор „А“, и при предварително обявения в поканата дневен ред. В обявения с поканата начален час на събранието – 13:00 часа, е обявен кворум от 67,063% идеални части от общите части на сградата. Изготвен е списък, в който са посочени самостоятелните обекти и техните собственици, както прилежащите към всеки от самостоятелните обекти идеални части от общите части, кои от етажните собственици са били представлявани от пълномощници, като не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.14 от ЗУЕС. Кворумът на събранието е изчислен съобразно представените на събранието идеални части и на базата на площообразуване от 2008г. Въз основа на реално представляваните идеални части от всеки от участниците на събранието се е провеждало гласуването и са се обявявали резултатите, като не е било необходимо в случая за обявяване резултатите от гласуванията процентът идеални части от общите части да се приравнява на 100. Излага контрааргументи по доводите в исковата молба за да обоснове становището си, че при никое от взетите решения не е допуснато нарушение на закона и че решенията не се явяват незаконосъобразни, нито пък, че е взето нищожно решение. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски. Ищците не се явяват в съдебно заседание, представляват се от упълномощен от тях адвокат, който заявява, че поддържа исковата молба, като по повод отговора на исковата молба и представените от ответната страна писмени доказателства, уточнява позицията си за нарушения по представителството, като посочва, че в представените пълномощни не се установява кои са действителните упълномощители, не може да се установи от кого са подписани тези пълномощни, едно от упълномощените лица – М.Н.П.Б. е преупълномощила адвокати без обаче да разполага с такава представителна власт, като преупълномощаването е извършено в обикновена писмена форма. В представените писмени бележки се твърди също, че М.Н.П.Б. е представлявала на събранието четирима етажни собственици. Счита, че не следва да се зачитат двете пълномощни, с които тя е преупълномощила трети лица, което пък има за последица приспадане на част от кворума – 4,•••% идеални части. Това от своя страна означава, че на събранието не е имало необходимия кворум за приемането на решенията по т.2, т.3, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 от дневния ред на събранието. В съдебно заседание ответната страна – Етажната собственост, се представлява от управителя и от процесуален представител, който заявява, че поддържа отговора на исковата молба и искането за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани, тъй като липсват основания за нищожност или за незаконосъобразност на взетите на събранието решения. Представя писмени бележки, в които обосновава позицията си за ясно установен кворум на събранието и за липса на допуснати нарушения при представителството на събранието. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна: Всеки от шестимата ищци е станал собственик, по силата на договори за покупкопродажба на недвижими имоти от 2009г., 2010г. и 2011г., на по един апартамент или студио в комплекс „••••“, сграда с идентификатор 51500.507.•••• в к.к. С.б. – запад, квартал П. № •••, като двама от тях – М. Г. К. и В. А. З., притежават идеални части от имотите си, т.е. притежават ги в съсобственост с други лица. На 19.12.2022г. е проведено Общо събрание на Етажната собственост на сграда с идентификатор 51500.507.•••.1 в град Н., к.к. С.б. – запад, квартал П. № •••, комплекс „••••“, на което за управител на Етажната собственост е избран Т.С.Б.. Последният е етажен собственик от 09.07.2019г., когато заедно с Н.С.П. са придобили собствеността върху Студио № 13, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.507.•••.1.15, при равни квоти от правото на собственост – по 1/2 идеална част от жилищния обект (чл.30, ал.2 от ЗС). Н.С.П. пък при сключване на сделката е бил в граждански брак с Пепа Иванова Игнатова, поради което двамата са придобили и притежават 1/2 идеална част от жилищния обект в режим на съпружеска имуществена общност (чл.21, ал.1 и ал.3 от СК). На 11.12.2024г., към който момент управител на Етажната собственост на комплекс „••••“ в к.к. С.б. е бил Н.С.П., същият е изготвил покана за свикване на Общо събрание на Етажната собственост на комплекса, което да се проведе на 19.12.2024г. от 13:00 часа във фоайето на сградата при следния дневен ред: 1. Избор на протоколист на Общото събрание; 2. Избор на управител на етажната собственост; 3. Вземане на решение Етажната собственост да заплаща разходите за ползване и поддръжка на поземления имот, съоръжение – басейн, охрана/видеонаблюдение, озеленяване, поддръжка на дворно място, осветление, инвентар и др. Вземане на решение за одобряване на проекто-договор за ползване на дворното пространство и съоръжения, срещу задължение за поддръжката им и плащане на консумативи, определяне на лице, което да сключи одобрения договор със собственика; 4. Отчет на управителя за направените разходи и извършените дейности през периодите от 01.01.2022г. до 31.12.2022г.; от 01.01.2023г. до 31.12.2023г. и от 01.01.2024г. до 31.12.2024г. Отчет на събраните приходи и покритите разходи на етажните собственици за посочените периоди; 5. Вземане на решение за разпределяне на направените разходи за периодите от 01.01.2022г. до 31.12.2022г., от 01.01.2023г. до 31.12.2023г. и от 01.01.2024г. до 31.12.2024г., между всички етажни собственици по равно, съобразно количественостойностни сметки и срок за внасянето им; 6. Приемане на бюджет на етажната собственост; 7. Определяне размера на годишната парична вноска за разходи за управление и разходи за поддръжка на общите части на сградата, която да е платима еднократно и авансово за календарна година, а именно за периода от 01.01.2025г. до 31.12.2025г. и определяне на срок за внасянето й. Определената вноска да важи, освен за посочения период и за следващите календарни години след него, до провеждане на ново събрание, на което да се приеме нарочно решение. Вноската да се заплаща в брой на управителя или по сметка на ЕС; 8. Определяне размера на паричната вноска във фонд „Ремонт и обновяване“, платима еднократно и авансово за календарна година, а именно за периода от 01.01.2025г. до 31.12.2025г. и определяне на срок за внасянето й. Предвид законовия характер на тази вноска, същата важи за напред, до евентуалното й изменение от общото събрание. Определя се срок за внасянето й; 9. Приемане на план за извършване на ремонтни дейности и вземане на решение за извършване на същите. Вземане на решение за даване мандат на управителя на ЕС да разходва средства по плановите ремонтни дейности от събраните суми във фонд „Ремонт и обновяване“, както и да разходва средства при нужда от необходим и неотложен ремонт. Вземане на решение за извършване на ремонтни дейности по решение на управителя на ЕС до определен размер на разходите, които са извън приетите и посочените; 10. Предвид сезонния характер на сградата в режим на етажна собственост и сезонно ползване от собствениците на самостоятелните им обекти и общите части, и на основание чл.6, ал.1, т.12 и т.13 от ЗУЕС, да се обсъди и вземе решение за осигуряване на достъп до самостоятелните обекти при възникнала необходимост; 11. Вземане на решение да се предприемат действия за принудително събиране на дължими суми към ЕС от Управителя на ЕС; 12. Приемане на промени в Правилника за вътрешния ред на ЕС. Поканата е подписана от управителя на ЕС, свикващ събранието на основание чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС, а в нея е посочено дата и мястото на поставянето й на видно и общодостъпно място – 11.12.2024г. в 17:00 часа. За поставянето на поканата е съставен и протокол, подписан от управителя и един етажен собственик – Т.С.Б.. Налице е разминаване според съдържанието на поканата и удостовереното в протокола за поставянето й – в протокола е посочено, че поканата е поставена (залепена) на двата входа на сградата, докато в самата покана, освен на двете входни врати, е посочено, че тя е била разлепена и на таблото за съобщения. Последното обстоятелство е заявено и в протокола от ОСЕС. Поканата е била изпратена и на е-мейл адресите на трима от шестимата ищци – В. З., В. Н. и М. К.. В протокола от Общото събрание на ЕС е посочено, че същото е проведено в посочените поканата дата, час и място – на 19.12.2024г. във фоайето на сградата, сектор „А“, започнало е в 13:00 часа, когато е установен кворум от 67,064% идеални части от общите части на сградата, поради което събранието е проведено в хипотезата на чл.15, ал.1 от ЗУЕС и при обявения в поканата дневен ред. Протоколът съдържа списък на участниците на събранието, според който лично са присъствали етажните собственици Н.С.П. – управителя на ЕС и Т.С.Б. (двамата са съсобственици на студио 13 (С2-3)), както и Н.Ф. и Ю.П. (собственици на студио 10 (С1-9)). Никола Стойнев Петров е участвал на събранието и в качеството му на законен представител на „Ю.“ ЕООД, което дружество като етажен собственик, освен на жилищни обекти, е собственик в комплекса и на магазини, кафе и фитнес, съгласно същия този списък. Етажните собственици, присъствали на събранието, са представлявали и други етажни собственици по силата на пълномощни. Само един етажен собственик е бил представляван на събранието от пълномощник, който не притежава собственост в сградата. Събранието е било председателствано от управителя на ЕС – Н.С.П., а по негово предложение за протоколчик е избрана адвокат П. Г. – АК-Б., според решението по т.1 от дневния ред. С решението по т.2 от дневния ред на събранието на управител на ЕС е избран Т.С.Б., а с решението по т.3 е прието Етажната собственост да заплаща разходите за ползване и поддръжка на поземлените имоти, съоръжението – басейн, детска площадка, озеленяване, поддръжка на дворно място, осветление, цялата инфраструктура и др., изрично посочени в проекто-договора; одобрен е и проекто-договора за ползване на дворното пространство и съоръжения, срещу задължение за поддръжката им и плащане на консумативи; определена е А.Н.П. да сключи одобрения договор с индивидуалните собственици. Отчета на управителя за направените разходи и извършените дейности през периодите от 01.01.2022г. до 31.12.2022г., от 01.01.2023г. до 31.12.2023г., както и годишния отчет и ежемесечните отчети от 01.01.2024г. до 31.12.2024г. за поддръжка и управление, както и за фонд „Ремонт и обновяване“, са приети с решението по т.4 от дневния ред, с което още е приет отчет на събраните приходи и покритите разходи от етажните собственици за посочените периоди, приет е и списък на неизрядните платци, а с решението по т.5 от дневния ред разпределянето на направените разходи за периодите от 01.01.2022г. до 31.12.2022г., от 01.01.2023г. до 31.12.2023г. и от 01.01.2024г. до 31.12.2024г. е прието да бъде поравно между етажните собственици съобразно количествено-стойностни сметки. Бюджетът на Етажната собственост е приет с решението по т.6 от дневния ред. Според решението по т.7 от дневния ред размерът на паричната вноска за управление и за поддържане на общите части е определен на 270 евро за 1% идеална част от общите части на сградата, която вноска е прието да е плаща еднократно и авансово до края на месец януари 2025г., а според решението по т.8 от дневния ред размерът на вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ е определен на 3% от минималната работна заплата, която се изчислява съобразно притежаваните от собственика идеални части от общите части на сградата, която вноска също е платима авансово до 31.01.2025г. Решението по т.9 от дневния ред на събранието е формулирано по следния начин: „Приема се план за извършване на ремонтни дейности и вземане на решение за извършване на същите, като се следва приетия бюджет на фонд „Ремонт и обновяване“ с посочени в същия дейности. Дава се мандат на управителя на ЕС да разходва средства по плановите ремонтни дейности от събраните суми във фонд „Ремонт и обновяване“, както и да разходва средства при нужда от необходим и неотложен ремонт. Дава се мандат на управителя на ЕС за извършване на ремонтни дейности до размера на приходната част в бюджета на фонд „Ремонт и обновяване“ на година“. Решението по т.10 от дневния ред е със следното съдържание: „Предвид сезонния характер на сградата в режим на етажна собственост и сезонно ползване от собствениците на самостоятелните им обекти и общите части, и на основание чл.6, ал.1, т.12 и т.13 от ЗУЕС, се взема решение за осигуряване на достъп до самостоятелните обекти при възникнала необходимост, за което собствениците на самостоятелни обекти оставят ключ при управителя и посочват лице с имена и телефон, което има ключ и може да осигури достъп до обекта по всяко време и своевременно“. По т.11 от дневния ред е взето решение, според което следва да се предприемат действия за принудително събиране на дължими суми към ЕС от Управителя на ЕС. Правилникът за вътрешния ред на ЕС с предложените промени е приет с последната 12-а точка от дневния ред. Протоколът от събранието е подписан от председателстващия и протоколчика. В списъка на собствениците, в който е отразено кои са присъствалите на събранието, за който списък е посочено в протокола от събранието, че е неразделна част от него, се съдържат номерата на всички самостоятелни обекти в сградата, включително кадастралните им идентификатори, етажа, на който се намира всеки, общата площ на всеки самостоятелен обект, включващ застроената площ и прилежащите идеални части от общите части, както и прилежащите части в проценти; посочени са имената на собствениците, като е отразено кой от тях се явява лично на събранието и кой е представляван от пълномощник, имената на пълномощниците, подписите на участниците. Протоколът от ОСЕС е изготвен на 26.12.2024г., когато е изготвено от избрания на събранието управител на ЕС Т.С.Б. съобщение за изготвения протокол, подписано от него, и което съобщение е било поставено в 14:00 часа на 26.12.2024г. на входа на сградата, в присъствието на етажния собственик Н.С.П., което действие е било удостоверено с протокол по чл.16, ал.7 от ЗУЕС, също подписан от посочените две лица. В съобщението е посочено, че „копие от протокола се предоставя на собствениците ползвателите или обитателите на етажната собственост при поискване“. По делото е представен договор за ползване на недвижими имоти, сключен на 01.01.2025г., а като основание за сключването му е посочено решението по т.3 от дневния ред, взето на процесното Общо събрание на ЕС. Като страни по договора са посочени „Ю.“ ЕООД, Т.С.Б. – страна 1, собственик, предоставящ ползването, и Етажната собственост, представлявана от избраната да подпише договора А.Н.П. – страна 2, ползвател. Посочено е също, че „Ю.“ ЕООД е собственик на Поземлен имот 51500.507.•••, целият с площ от 1573 кв.м., т.е. този, в който е разположена сградата в режим на Етажна собственост, а Т.С.Б. е собственик на съседния поземлен имот с идентификатор 51500.507.568. Според договора Етажната собственост ще ползва безвъзмездно поземлените имоти ведно с парковото осветление, озеленяване, капково напояване, басейн и неговите принадлежности, както и всички подобрения и изградени съоръжения в имота, благоустрояване, видеонаблюдение, както и цялата инфраструктура. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Протоколът от събранието, проведено на 19.12.2024г., в който протокол са обективирани и взетите на него решения, е обявен по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС на 26.12.2021г., поради което 30-дневният срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС за предявяване на исковете за отмяна на решенията като незаконосъобразни за всеки от ищците е започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 25.01.2025г. С предявяването на исковете на 27.01.2025г. (първият присъствен ден) съдът приема, че този преклузивен срок е спазен. Не се потвърждава тезата на ищците за нарушения на разпоредбите на чл.14 от ЗУЕС. Никой от пълномощниците не е представлявал на събранието повече от трима етажни собственици. Така: етажният собственик М.Н.П.Б. (ст.5/С1-7) е представлявала на събранието етажните собственици Я.К. и К.К. (ст.4/С1-8) и М.Н. (ст.9/С1-10); етажният собственик Ю.П. (ст.10/С1-9) е представлявал на събранието етажните собственици М. А. Ж. (ст.2/С1-2) М. К. (ап.3/А2-1) и Л.А.Р. (ст.30/С3-9); етажният собственик Н.Ф. (ст.10/С1-9) е представлявала на събранието етажния собственик В. Г. Н. (ст.15/С2-7); етажният собственик Т.С.Б. (ст.13/С2-3 и ст.5/С1-7) е представлявал на събранието етажните собственици П.С.Д. и М.К.Д. (ст.16/С2-6) и Т.Л.С. (ст.27/С3-6); етажният собственик Н.С.П. (ст.13/С2-3) е представлявал на събранието етажния собственик А.Н.П. (ст.17/С2-5); етажният собственик П.И.П. (ст.13/С2-3) е представлявала на събранието етажните собственици Н.Г.К. (ст.32/С4-4) и Е.Н.В. и Ю.В.К. (ап.9/А5-1). В качеството им на пълномощници на събранието са участвали адвокат Т.С.Т. представлявали на събранието етажни собственици, съответно адв. П.а е представлявала М.И.П. и Х.С.М. (ст.8/С1-4), адв. Г. е представлявала В.А.А. и Д.В.А. (ст.21/С3-1), адв.Г. е представлявала А.Е.Б. (ап.4/А2-2). Пълномощните, с които тези адвокати са упълномощени, съответно преупълномощени, са в обикновена писмена форма. Като пълномощник на събранието е участвал и Н.Я.Я., който не е етажен собственик, същият е представлявал на събранието етажния собственик Ю.К. (ст.12/С2-2) по силата на нотариално заверено пълномощно рег.№ 12238 от 06.10.2023г. на нотариус С.И. с рег.№ ••• на НК и район на действие Районен съд – Б.. Етажният собственик М.Н.П.Б. е била упълномощена още от М.И.П. и Х.С.М. – съсобственици на ст.8/С1-4, и от В.А.А. и Д.В.А. – собственици на ст.21/С3-1. Пълномощните, с които М.Н.П.Б. е преупълномощила съответно адвокат Теодора П.а и адвокат П. Г., които да представляват тези етажни собственици на събранието, не са съставени за да се заобиколи разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗУЕС, а точно обратното – за да не бъде тази разпоредба нарушена. Обстоятелството, че повече от трима етажни собственици са изявили волята си именно М.Н.П.Б. да ги представлява на събранието си, която тяхна воля е намерила израз в упълномощаването й (едностранни сделки), не означава, че по този начин е нарушена чл.14, ал.4 от ЗУЕС, защото е щяло да бъде нарушена именно ако тя е осъществила такова представителство. След като етажните собственици не са упълномощили други лица, които да ги представляват на събранието, но са искали да бъдат представлявани, М.Н.П.Б. е извършила упълномощаването. Не е вярно и твърдението на ищците, че М.Н.П.Б. не е разполагала с правомощия да преупълномощава други лица. И в двете пълномощни, с които тя е била упълномощена - едното от М.И.П. и Х.С.М., а другото от В.А.А. и Д.В.А., изрично в края им е посочено: „За осъществяване на правата пълномощникът има право да преупълномощава изцяло или с част от правата трети лица и адвокати“. Това означава, че пълномощникът има право да преупълномощава ВСЯКО трето лице с правата по първоначалното пълномощно и че преценката за това включително и дали въобще да преупълномощава, е предоставена изключително на пълномощника, в полза на когото е учредена представителната власт Правилно е определен кворума на събранието въз основа на изготвеното прощообразуване, което е служило за определяне на кворума и на предходните проведени събрания на Етажната собственост. На първо място, независимо, че на процесното събрание не е предвидено в дневния ред, респ. не е гласувано и прието решение по чл.17, ал.6 от ГПК за определяне на идеалните части на всеки самостоятелен обект, след като съдържанието на протокола от ОС на ЕС, неразделна част от който е списъка на участниците на събранието, в който са посочени идеалните части в проценти, не е оспорено в срока по чл.16, ал.9 от ЗУЕС, в частност не е възразено по начина на определяне на идеалните части, същият се е стабилизирал, поради което неоснователно се явява възражението на ищците, че събранието е проведено при неизяснен кворум (Решение № 692 от 30.07.2019г. по в.гр.д.№ 739/2019г. по описа на Окръжен съд – Б.). Безспорно е, че етажните собственици не са вземали решение по чл.17, ал.6 от ЗУЕС с изискуемото в тази разпоредба мнозинство за определяне на идеалните части, но законът не е поставил като условие за законосъобразност на взетите на събранието на етажните собственици решения, наличието на решение по чл.17, ал.6 от ЗУЕС, респ. липсата на взето решение за определяне на идеалните части само по себе си не предполага незаконосъобразност на решенията поради неустановен кворум на събранията и при гласуванията. На трето място, кворумът на събранието е определен въз основа на идеалните части от общите части на всеки етажен собственик, които в списъка на участниците са посочени в проценти, и чийто сбор на процентите е равен на 100, а конкретните проценти, като прилежащи части от общите части към всеки самостоятелен обект в сградата, съвпада с процента, посочен в документите за собственост. Това означава, че за провеждане на събранието не са били налице предпоставките на чл.17, ал.4 от ЗУЕС (идеалните части от общите части да не са посочени в документите за собственост) и на чл.17, ал.5 от ЗУЕС (сборът от процентите на идеалните части на собствениците в общите части на сградата да не е равен на сто) за определяне на други различни идеални части по реда на чл.17, ал.6 от ЗУЕС. В протокола от събранието е посочено кой от собствениците (съответно техен представител) на отделните самостоятелни обекти в сградата, чрез посочване на кадастралните им номера, как е гласувал по отделните точки от дневния ред, включително и тогава, когато решенията са вземани с единодушие. От писмените документи, съставени при и по повод провеждането на събранието, и които са неразделна част от протокола от събранието, както и предвид липсата на оспорвания по съдържанието на протокола, се установява кои лица са участвали на събранието, лично или чрез пълномощник, кворумът на събранието, че кворумът е достатъчен за провеждане на събранието при условията на чл.15, ал.1 от ЗУЕС, както и взетите решения, кой как е гласувал и процентите при гласуването. Нарушението на чл.16, ал.7, изр. трето от ЗУЕС чрез непредставяне на копие от протокола от проведеното общо събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него, е нарушение на тази разпоредба, но то не е съществено и не е от такова естество, че да се отрази на законосъобразността на свикването и провеждането на събранието и оповестяването на взетите решения и тяхната законност. То би могло да има отношение в някои случаи по въпроса за началото на срока по чл.16, ал.9 от ЗУЕС за оспорване съдържанието на протокола. Спазено е и изискването на чл.16, ал.7 от ЗУЕС съобщението за изготвянето на протокола да е подписано от управителя, а протоколът за поставянето на съобщението да е изготвен и подписан също от него и от един собственик като в него са посочени датата, часът и мястото на поставянето на съобщението. Не може да бъде споделено становището, че избор на нов управител е невъзможен без преди това да бъде освободен досегашния, както и че досегашният управител следва да изготви годишен доклад за да бъде освободен от отговорност. Разпоредбите на чл.19, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗУЕС предвиждат единствено избор на управител, но не и освобождаване на такъв. Съгласно чл.21, ал.2 от ЗУЕС, Управителният съвет (управителят) продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет (управител), което означава, че с избор на нов управител, досегашният управител престава да изпълнява функциите си, т.е. вече не е управител, поради което не е необходимо, а още по-малко задължително, изрично решение за освобождаването му. С избора на новия управител следва да се счита за освободен досегашният избран такъв. За освобождаването по смисъла на чл.11, ал.1, т.2 от ЗУЕС, съответно за избора на нов управител, законът не поставя условие досегашният управителят да изготвя доклад за дейността и отчет за приходите и разходите и същите да бъдат приемани с решение на общото събрание. Съдът приема, че в неговата цялост решението по т.3 от дневния ред на събранието се явява нищожно. Първо, от документите за собственост на ищците се установява, че същите не са придобивали право на собственост върху незастроената част от поземления имот, в който е разположена сградата, в която се намират собствените им самостоятелни обекти, и второ, в резултат на това, поземленият имот, за който е предвидено да се благоустройва със средства на етажните собственици, и с тях да се поддържат басейнът, детската площадка, озеленяването, осветлението и цялата инфраструктура, дейностите за това, свързани с необходимостта от извършване на разходи, действително излизат извън обхвата на общите части на етажната собственост. Незастроената част от комплекса, в която е разположена сградата, в която се намират самостоятелните обекти, не представлява обща част – етажните собственици не са придобивали и не притежават идеални части от тази незастроена част. Незастроената част от комплекса има статут на обслужваща сградата/ите предназначение. В тези случаи възниква въпросът какво се случва ако по една или друга причина не се стигне до подписване на договор между инвеститора (собственика/ците на дворното място – чл.2 от ЗУЕС), от една страна, и собственика на отделен обект в комплекса или Етажната собственост, от името на всички етажни собственици въз основа на взето решение на ОС на ЕС, от друга страна, и следва ли отношенията във връзка с незастроената част от комплекса, неговата поддръжка, възстановяване и подобряване, която макар и да не представлява обща част, да остане извън предмета на правно регулиране, и в зависимост от тях дали тази незастроена част и другите, намиращи се в комплекса съоръжения и постройки, могат да се ползват от собствениците на отделните сгради и имат обслужващо предназначение. Това налага извода, че отношенията във връзка с разходите (но не и такси) по поддържането или подобряването на незастроената част от поземления имот и съоръженията и постройките в комплекса следва да се уредят или по правилата на неоснователното обогатяване или по правилата на воденето на чужда работа без пълномощие и с оглед на това в чия полза са направени тези разходи – дали са в полза на собственика на поземления имот и/или в полза на лицата – собственици на отделните самостоятелни обекти в разположените в поземления имот сгради, на които е предоставено правото да се ползват от тях, а не само осигурен достъп до жилището им. Ето защо поначало решението на ОСЕС, с което е прието етажните собственици да участват в заплащането на разходите за поддръжката, възстановяването и подобряването на незастроената част от комплекса и намиращите се там съоръжения и постройки, и извършването на разходи за тези дейности, които етажните собственици да заплащат, да се предвидят в бюджета, е напълно законосъобразно. В случая обаче такива разходи не са предвидени в бюджета, нито е прието решение договорът във връзка с поддържането на незастроената част от комплекса да бъде съгласно чл.19, ал.8 от ЗУЕС и страна по него да бъде Етажната собственост, в качеството й на възложител. Напротив, с решението всеки етажен собственик е задължен да сключи индивидуален договор, по силата на който да заплаща на изпълнител суми, което категорично не е в правомощията на Общото събрание на Етажната собственост. В представения по делото Договор за ползване на недвижими имоти от 01.01.2025г. пък, Етажната собственост – възложителя, не само не е представлявана от избрания за управител Т.С.Б., но последният се явява отделна страна по този договор и като такъв, който предоставя на Етажната собственост ползването на свой имот. В Определение № 89 от 22.05.2017г. по ч.гр.д.№ 11/2017г. на ВКС, I г.о., са разграничени незаконосъобразните от нищожните решения на Общото събрание на Етажната собственост, а като едно от основанията за нищожност на решенията е когато Общото събрание на ЕС е упражнило правомощие, каквото от чл.11 от ЗУЕС не произтича. Разяснено е, че срещу едно такова решение, с което ОС на ЕС е надхвърлило своята компетентност, съдебната защита не може да се изключи дори и тя да не е потърсена в преклузивния срок по чл.40 от ЗУЕС. ЗУЕС предлага система от правила, които съставляват единна система, чрез която да се уреждат отношенията между етажните собственици, касаещи общите части, както във връзка с тяхното управление, така и правата и задълженията на етажните собственици и другите субекти, визирани в закона. Затова нито една от разпоредбите на закона не следва да се разглежда сама по себе си, изолирано от другите, а във връзка и в съотношение с останалите. Когато Общото събрание на Етажната собственост в случая е преценило, че има правомощията да приема отчет за направени разходи през периоди от три различни календарни години (т.4 от дневния ред) и да определя годишни размери на такси и вноски за минали периоди (т.5 от дневния ред) и то неограничено във времето назад, било защото не са провеждани за тези годишни периоди събрания, или решенията на събранието, които обхващат тези минали периоди, са отменени по уважен иск по чл.40 от ЗУЕС, както и да приема годишни бюджети за повече от един годишен период за напред (т.6 от дневния ред), както и размери за такси и вноски за повече годишни периоди занапред (т.7 и т.8 от дневния ред), по същество е приело, че законът не му забранява това, съответно няма основание да се счита, че тези решения са незаконосъобразни или са извън компетентността на Общото събрание на ЕС. Съгласно императивната разпоредба на чл.12, ал.1 от ЗУЕС, Общото събрание се свиква най-малко веднъж годишно, като са предвидени механизми това да бъде сторено въпреки бездействието на различни субекти. Според чл.11, ал.1, т.4 от ЗУЕС, Общото събрание приема ГОДИШЕН бюджет, съдържащ приходна и разходна част, както и одобрява ГОДИШНИТЕ отчети, но не само по изпълнение на заплануваните и/или извършените дейности, но и по изпълнението на изминалия годишен бюджет, касаещ събраните приходи и извършените разходи. За размерите на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части и тези за задължителния фонд „Ремонт и обновяване“, не е изрично посочено в чл.11, ал.1, т.5 и т.7 от ЗУЕС, че те касаят същия този период, за който се приема годишния бюджет, но изброяването на тези вноски след правомощието на Общото събрание да приема годишен бюджет, не буди съмнение, че се касае за същия този годишен период, защото тези вноски, между които и по чл.50 и чл.51 от ЗУЕС, следва да бъдат предвидени като приходи в бюджета, за да може от тях да се разходват средства. Тези набрани средства следва да се изразходват за всички останали дейности, изброени в чл.11, ал.1 от ЗУЕС които предстои да се извършат и които са свързани с разходване на средства, ако са запланувани и одобрени с решенията на събранието. Това означава, че решенията, които Общото събрание приема според правомощията му в посочената разпоредба, касаят винаги бъдещи, т.е. предстоящи дейности, изразяващи се във възстановяване на общи части, ремонт или обновяване на сградата, за която следва да се заплащат разходи, наред с обичайната поддръжка на общите части. Следва да се отбележи, че бъдещият период не е неопределен, а годишен такъв. Безсмислено се явява вземането на решения, които да касаят период по-голям от една година занапред, защото задължителното годишно събрание след това може да приеме различни решения, и именно те ще подлежат на изпълнение от етажните собственици след влизането им в сила. С оглед систематичното тълкуване на закона и на разпоредбите, касаещи взимани на Общото събрание решения, между които и за заплащане на такси за управление и поддръжка на общите части в етажната собственост, се налага извода, че Законът за управление на етажната собственост не разрешава Общото събрание с решения да определя парични задължения под формата на такси и вноски, които да се заплащат от етажните собственици за минали периоди. Да се приеме обратното би означавало да не се държи сметка: дали тези етажни собственици, които имат това качество към момента на провеждане на събранието, но да не са били такива, включително и да не са притежавали собственост през тези минали периоди; кой да упражнява контрола дали все пак такива такси и вноски за минали периоди са били заплащани от предишни етажни собственици на съответния самостоятелен обект към минал момент. Независимо, че решения на ОС на ЕС може да са били отменени по уважен иск по чл.40 от ЗУЕС, но ако не е било спряно изпълнението им от съда, до влизане в сила на съдебното решение те са подлежали на изпълнение. Съществен въпрос е трябва ли етажен собственик да заплаща суми за дейности, които са извършвани през период, когато той не е имал това качество, и не той, а друг тогава се е възползвал от извършените дейности и предоставените услуги, но тези суми за извършени разходи не са събирани тогава, не могат вече да се търсят от предишния собственик, който е ползвал услугите, а същият следва да се обогатява за сметка на новия собственик, който е ползвал услугите, а същият следва да се обогатява за сметка на новия етажен собственик. В случая не се установяват провеждани Общи събрания на ЕС, на които да са вземани решения за определяне на годишни такси и вноски от 2022г. до 2024г., но подходът, при който липсата на такива решения да се изтъква като основание за определяне, а оттам и за събиране, на суми за минали периоди, които не обхващат текущия бюджет, е показателен пример за нищожно решение на Общото събрание на Етажната собственост като взето извън неговата компетентност. С него се цели дори да бъдат заличени последиците на евентуално настъпила погасителна давност за парични вземания на Етажната собственост за минали периоди, без значение кой тогава е бил задължен за тях, но да се плащат от сегашния собственик на самостоятелен обект в Етажната собственост. Ако Общото събрание е искало да покрие вече извършени разходи за конкретни дейности в Етажната собственост, е можело независимо дали защото такива разходи не са били тогава предвидени в бюджета, оказали са се извънредни, наложителни или са били неотложни и спешни, за да се възстановят тези разходи, да се определят с отделни решения размери на вноски, които да се заплатят на етажните собственици на същото общо събрание за тази цел, но те пак ще представляват бъдещи плащания, които като приходи да бъдат предвидени в годишния бюджет. Само едно такова решение би било съобразено със закона и ако не бъде атакувано с иск по чл.40 от ЗУЕС и не бъде отменено от съда, ще подлежи на изпълнение. В исковата молба са изложени конкретни доводи за незаконосъобразност на решенията по т.2, т.3, т.4 и т.5, взети на процесното общо събрание на ЕС. Основателността на доводите касаят само решенията по т.4 и т.5, поради което същите следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. Решението по т.3 следва да бъде обявено за нищожно. Искът за отмяна на решението на т.2 поради неговата незаконосъобразност следва да бъде отхвърлен с оглед приетото, че искът в тази му част се явява неоснователен. Ищците са поискали отмяна на всички, взети на събранието решения и поради незаконосъобразното провеждане на събранието, което пък се обосновава с нарушения на императивни разпоредби на ЗУЕС, свързани с представителството и липсата на кворум при гласуването. Тъй като тези изтъквани от ищците основания са приети за неоснователни, искът за отмяна на решенията по т.6, т.7, т.8, т.9, т.10, т.11 и т.12, взети на събранието, също следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед правилата на процеса, в полза на ищците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски за платени държавни такси – по 20,45 евро в полза на всеки от тях. В полза на ищеца В. А. З. следва да бъде присъдено и част от заплатеното от него адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, а именно сумата в размер на 139,44 евро, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 511,29 евро претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна. На ответника следва да се присъдят на основание чл.78, ал.3 от ГПК част от направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска, а именно сумата в размер на 446,20 евро, от която всеки от шестимата ищци следва да заплати по 74,36 евро. Така мотивиран, Н.ският районен съд