Решение № 6398 от 2.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1758/2025 г.

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК. Образувано е по жалба на А. С. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.*, ап.*, регистрирана като едноличен търговец с фирма „•• – А. Г.", [ЕИК], представлявана от адв. И. Д. и адв. А. П. от АК-Пловдив, против Ревизионен акт (РА) №Р-16001624003638-091-001/25.04.2025 г., издаден от органи при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение №226/10.07.2025 г. на Директора на дирекция ОДОП Пловдив, с който са установени следните задължения: Общо главница 52 697,55 лв. и лихви 24 232,01 лв. в т.ч.: Данък по чл.17 ЗДДФЛ за 2018 г. – главница 19 014,00 лв., лихви 12 886,64 лв. Данък по чл.17 ЗДДФЛ за 2019 – главница 45,00лв., лихви 25,92лв. Данък по чл.17 ЗДДФЛ за 2020г. - главница 37,00 лв., лихви 17,56лв. Данък по чл.17 ЗДДФЛ за 2021 г. – 14 866,00 лв., лихви 5549,12лв. Данък по чл.17 ЗДДФЛ за 2022 г. – 15 934,00 лв.,лихви 4256,78лв. Вноски за ДОО за 2018г. – главница 548,88 лв., лихви 407,09лв. Вноски за ДОО за 2020г. - главница 778,48лв., лихви 409,84лв. Вноски за ДОО за 2021 г. – главница 1063,71лв., лихви 459,60лв. Вноски за ЗО за 2018г. – главница 94,23лв., лихви 69,79лв. Вноски за ЗО за 2020г. – главница 133,64лв., лихви 70,76лв. Вноски за ЗО за 2021г. – главница 182,61лв., лихви 78,91лв. Жалбоподателката моли съда да отмени ревизионния акт, като навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди липса на законови предпоставки по чл.122, ал.1 ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред – твърди се, че не са събрани конкретни доказателства, а хипотезата е приета на предполагаемо основание. Твърди неправилно определено начално салдо към 01.01.2018 г., тъй като не са отчетени налични средства от наследство, стари депозити и спестявания от работа в чужбина. Твърди, че неоснователно не са признати договорите за заем като симулативни – твърди се реално предаване на суми в брой. Прави възражение за неправилна квалификация на върнатите точки по програмата за лоялност като облагаем доход. Твърди нарушение на принципа за обективност по чл.3 ДОПК – органите не са установили безпристрастно всички факти. По осигурителните вноски – твърди се, че не е упражнявала трудова дейност като самоосигуряващо се лице в дружествата за целия ревизиран период. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прилагане на чл.161,ал.3 от ДОПК. Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното: По допустимостта: Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - [населено място], резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост. По същество: Относно процедурата: Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001624003638-020-001/23.07.2024 г., издадена от началник на сектор „Ревизии" при ТД на НАП Пловдив, упълномощен със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г„ изменена със Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г. и Заповед № РД-09-1525/31.08.2023 г„ като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 05.08.2024 г.. чрез електронно съобщение. Със ЗИЗВР № Р-16001624003638-020-002/04.1 1.2024 г. и ЗИЗВР № Р-16001624003638-020-003/05.12.2024 г. срокът на ревизията е продължен до 03.01.2025 г. В срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001624003638-092-001/21.02.2025 г. Въз основа на РД е съставен РА № Р-16001624003638-091-001/25.04.2025 г. от надлежно овластени за това органи по приходите, в изискуемата форма и не са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби по издаването му. Този резултат е обжалван, като с Решение № 226/10.07.2025 г. Директорът на Дирекция "ОДОП" [населено място] потвърждава РА. Съдът констатира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Спазен е и срокът по чл.109 от ДОПК. Видно от развитието във времето на процесните правоотношения е, че петгодишния преклузивен срок по чл. 109 от ДОПК, в който съответно компетентния административен орган, може да упражни правомощието си и да образува производство за установяване на задълженията на ревизирания за отчетните 2018-2022г. е с краен момент - 31.12.2025 г. Установи се, че ревизионно производство е образувано през 2024год., с издаването на заповедта за възлагане на ревизия. Следователно, административният орган е упражнил в срок правомощието си да образува процесното ревизионно производство. Относно предпоставките по чл.122 от ДОПК: В хода на ревизията са извършени проверки и са събрани доказателствени средства, въз основа на които ревизиращият орган е формирал извод, че са налице предпоставките на чл.122, ал.1, т.1,т.2 и т.7 ДОПК за определяне на данъчните основи по реда на чл.122, ал.2 от кодекса. Жалбоподателката оспорва да са налице предпоставките за провеждане на ревизията по този ред. Съгласно чл.122, ал.1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице едно или повече от изчерпателно изброените в разпоредбата обстоятелства. В настоящото производство органите по приходите са се позовали на обстоятелствата по т.1, т.2 и т.7 на същата разпоредба. Съдът намира, че тези обстоятелства са установени при условията на пълно доказване за целия ревизиран период 01.01.2018 г. – 31.12.2022 г., по следните съображения: По обстоятелството по чл.122, ал.1, т.1 ДОПК – до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация. Установено е безспорно, че А. С. Г. не е подала годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за данъчните периоди 2018, 2019 и 2020 г. Това обстоятелство не е оспорено от жалбоподателката и се установява от данните в информационната система на НАП, проверени в хода на ревизионното производство. За данъчните периоди 2021 и 2022 г. са подадени годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ, в които са декларирани единствено получени парични заеми от физически лица и предоставени заеми на „••••" ЕООД, без да са декларирани каквито и да е доходи от стопанска дейност или от други източници. Предвид изложеното обстоятелството по т.1 е установено за периодите 2018, 2019 и 2020 г. По обстоятелството по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи. При извършените в хода на ревизията проверки на банковите сметки на ревизираното лице е установено, че по банкова сметка с [IBAN] в „Юробанк България" АД са постъпвали суми по програма за лоялност „Моите награди", а именно: 775,00 лв. за 2018 г., 450,00 лв. за 2019 г., 375,00 лв. за 2020 г., 610,12 лв. за 2021 г. и 1 209,72 лв. за 2022 г. Посочените суми не са декларирани от ревизираното лице в годишните данъчни декларации за нито един от ревизираните периоди. Изплатеният доход не попада в изключенията по чл.13 от ЗДДФЛ, не е обложен с окончателен данък по реда на същия закон и не е освободен от облагане на друго законово основание, поради което представлява облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ. Дори да се приеме, че е налице спор относно данъчния режим на сумите по програма „Моите награди“, това не променя извода за приложимостта на чл.122 ДОПК, доколкото за процесните периоди са налице и други самостоятелни основания по ал.1. По обстоятелството по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Органите по приходите са провели проверка на всички налични данни относно имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице, като са извършили изчерпателни справки в информационните масиви на НАП, отправили са искания до всички банкови институции, в които ревизираното лице е имало сметки, до телекомуникационни и електроразпределителни дружества, до кредитни институции, до митническите органи, до Агенция по вписванията и Търговски регистър. Изискани и получени са извлечения от всички банкови сметки на лицето за целия ревизиран период. Въз основа на събраните доказателства е установено, че за периодите 2018, 2021 и 2022 г. е налице значително превишение на извършените от ревизираното лице разходи над установените му доходи и приходи, а именно: за 2018 г. – в размер на 189 368,15 лв., за 2021 г. – в размер на 148 057,31 лв. и за 2022 г. – в размер на 158 132,32 лв. За 2019 и 2020 г. не е установено превишение в размерите, констатирани за останалите години, поради което съдът не основава извода си за приложимостта на чл.122 ДОПК за тези периоди на хипотезата на т.7, а на безспорно установените обстоятелства по т.1 и т.2. Следва да се подчертае, че наличието дори само на едно от обстоятелствата по чл.122, ал.1 ДОПК е достатъчно условие за провеждане на ревизия по особения ред. В конкретния случай, за всеки един от ревизираните периоди е установено най-малко едно от обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 ДОПК, което е самостоятелно и достатъчно основание за приложение на особения ред. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че обстоятелствата по чл.122, ал.1 ДОПК не са установени при условията на пълно доказване. Установяването на тези обстоятелства се основава на извлечения от банкови сметки, данни от информационните системи на НАП, декларирана от самото лице информация в подадените ГДД – и не е резултат от самия анализ по чл.122, ал.2 ДОПК. Обстоятелствата по т.1 и т.2 са установени независимо и преди провеждането на съпоставката по паричния поток, а не в резултат от нея. Неоснователно е и твърдението, че хипотезата на т.7 следва да се установява поотделно за всяка данъчна година изолирано, без да се отчита приемствеността между периодите. Изискването за самостоятелна преценка за всяка данъчна година не изключва отчитането на факти и обстоятелства, установени за един период, доколкото същите са от значение за разбирането на финансовото и имущественото състояние на лицето в съседни периоди. В случая обстоятелствата, установени от декларираните данни за 2021 и 2022 г., са от закономерно значение за преценката на финансовото състояние на лицето и за предходните периоди на ревизията. С оглед на изложеното съдът приема, че за целия ревизиран период от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. са налице предпоставките по чл.122, ал.1 ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред, като органите по приходите правомерно са пристъпили към определяне на данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 ДОПК. По отношение на допълнително установените задължения по ЗДДФЛ: По силата на чл.124, ал.2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, като тежестта за оборването им е върху жалбоподателката. При наличие на предпоставките по чл.122 ДОПК и приложимост на презумпцията по чл.124, ал.2 ДОПК, основният спор между страните се свежда до това дали жалбоподателката е успяла да обори фактическите констатации на ревизионния акт относно началното салдо към 01.01.2018 г., реалното предоставяне на сумите по представените договори за заем и правилността на формирания от органите по приходите паричен поток. В хода на съдебното производство бяха разпитани свидетелите А. В. С., Р. Л. Г., Г. Г. Г. и Л. Р. Х.. От показанията на свидетелката А. В. С., която не се намира в родствени отношения с жалбоподателката, се установява, че я познава от около двадесет години чрез нейните дъщери. Свидетелката сочи, че А. Г. е работила продължително време в [държава] и /държава/, като лично е работила заедно с нея в /държава/ през периода 2016–2017 г. Според показанията й дейността е била свързана с извършване на еднократни почиствания, като възнагражденията са били изплащани в брой според извършената работа. Свидетелката подробно описва характера на дейността, размера на получаваните доходи и ниските разходи за живот, като заявява, че лично е успяла да спести значителни суми за кратък период от време. Посочва още, че А. Г. е била доволна от доходите си и е спестявала средства от работата си в чужбина, поради което многократно се е връщала да работи там през различни години. Свидетелката Р.Л. Г., дъщеря на жалбоподателката, дава показания относно стопанската дейност на семейството в [населено място]. Сочи, че се управляват три сезонни търговски обекта, които функционират основно през зимния туристически сезон. По думите й в началото на всеки сезон се извършва значително зареждане със стоки и често се налага влагане на лични средства от страна на майка й за обезпечаване на дейността. Свидетелката подробно описва затрудненията, настъпили по време на пандемията от COVID-19, когато туристическият поток практически е преустановен и дейността на магазините е силно ограничена. Посочва също, че жалбоподателката е работила в чужбина в продължение на години и е разполагала със спестявания от тази дейност. Свидетелят Г. Г., който не е роднина на жалбоподателката, заявява, че я познава от дълги години чрез нейната дъщеря. Посочва, че живее и развива бизнес в /държава/, като притежава транспортни дружества. Свидетелят заявява, че по време на затрудненията, свързани с пандемията, е предоставил на А. Г. парични средства в размер приблизително на 90 000 лв. под формата на заем. Обяснява, че средствата са били негови лични средства, реализирани от стопанската му дейност в /държава/, които през годините е оставял в България при свои близки. Посочва, че сумите са били предоставени в брой, а необходимите документи са били подписвани дистанционно. Заявява, че заемът не е погасен изцяло към момента на разпита, но това не създава затруднения в отношенията между тях. Свидетелката Л. Р. Х., майка на жалбоподателката, сочи, че е предоставила на дъщеря си значителна парична сума по време на пандемията. Обяснява, че средствата произхождат от дългогодишни семейни спестявания, формирани от труда на покойния й съпруг и от нейни собствени доходи, като са били съхранявани в брой в дома им. Според показанията й след смъртта на съпруга си е разпределила част от наличните средства между членовете на семейството и е подпомагала финансово дъщеря си при възникнала необходимост. При преценката на събраните по делото гласни доказателства съдът намира, че показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като достоверни в частта относно съществуването на твърдените заемни правоотношения и предоставянето на парични средства на жалбоподателката. Показанията на свидетелите са логични, последователни и взаимно допълващи се. Всеки от разпитаните свидетели възпроизвежда факти, относими до различни аспекти на спорните правоотношения, като изложеното от тях не съдържа съществени вътрешни противоречия. Установените отделни неточности относно конкретни дати, размери на суми или последователност на събитията са обясними предвид значителния период от време между настъпването на съответните факти и провеждането на разпита и не са от естество да дискредитират показанията им като цяло. Напротив, именно липсата на механично възпроизвеждане на идентична фактическа версия е индиция за самостоятелни възприятия на свидетелите относно възпроизвежданите факти. Съдът отчита, че част от свидетелите са свързани с жалбоподателката лица, поради което показанията им следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 ГПК във връзка с § 2 ДР ДОПК. Това обстоятелство обаче не обуславя автоматично тяхната недостоверност. Заинтересоваността на свидетеля е само един от критериите при оценката на доказателствената стойност на показанията и не представлява законово основание за тяхното игнориране. В случая показанията им намират опора както в представените договори за заем, така и в останалите доказателства по делото, включително в заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Неоснователно е становището на приходната администрация, че договорите за заем представляват привидни сделки, съставени единствено с цел обосноваване произхода на средства в хода на ревизионното производство. Подобен извод не може да бъде изведен единствено от липсата на банкови преводи или от обстоятелството, че паричните средства са били предадени в брой. Процесните договори са реални договори и решаващо значение има не формата на предаване на сумите, а дали е установено фактическото им предоставяне. След като и двете страни по едно правоотношение твърдят факта на предаване на сумата,то не може, при липса на доказателства за обратното, да се отрече настъпването на този факт. Без значение е и обстоятелството дали се установява произходът на средствата у заемодателя. Съществено е, че органите по приходите не са установили факти, които категорично да изключват възможността заемодателите да са предоставили процесните суми. Констатацията, че по време на ревизията не са били представени достатъчно доказателства относно произхода на средствата или че не е извършена допълнителна проверка относно имущественото състояние на заемодателите, не е достатъчна сама по себе си, за да обоснове извод за липса на реално предоставен заем. При съвкупната преценка на всички доказателства съдът приема, че показанията на свидетелите разкриват вероятната действителна фактическа картина на отношенията между страните и установяват съществуването на реални, а не симулативни заемни правоотношения. Поради това процесните суми следва да бъдат включени в приходната част на паричния поток при определяне на действителното имуществено състояние на жалбоподателката за ревизирания период. На тази база, по отношение на спорния въпрос относно началното салдо към 01.01.2018 г., съдът приема за правилен извода на органите по приходите относно наличните парични средства в брой в размер на 5 000 лв. към 01.01.2018 г., но намира, че при формиране на началното имуществено състояние неправилно не са отчетени установените по делото наличности по банкови сметки на ревизираното лице. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от в.л. П. П. П. и прието от съда като компетентно, обективно и обосновано, се установява, че към 2016 и 2017 г. ревизираното лице е разполагало с налични парични средства по банкови сметки, включително: по сметка в „Пиреос Банк" – 62 016,41 лв., по сметки в „Юробанк България" АД – 44 722,18 евро и 334,67 лв. Тези суми са установени от представените банкови извлечения и не са оспорени от ответника. Вещото лице е включило банковите наличности в размер на 149 846,74 лв. в началното салдо на паричния поток за 2018 г. Наред с горното, установи се от свидетелските показания, че А. Г. е работила продължително в [държава] и /държава/, като е получавала значителни възнаграждения в брой. Свидетелката С. лично е работила с жалбоподателката в /държава/ в периода 2016–2017 г. на еднократни почиствания, при което е реализирала лично около 6 000 паунда за два работни месеца. Показанията й са конкретни, подробни и вътрешно последователни, а заинтересоваността й от изхода на делото е изключена предвид липсата на каквито и да е родствени или имуществени връзки с жалбоподателката. Тези показания кореспондират с обясненията на свидетелката Р. Г., че майка й е работила извън България в [държава], [държава] и /държава/ и е имала спестявания от тази дейност. Допълнително, от свидетелските показания на майката на жалбоподателката Л. Р. Х. се установява, че семейството е разполагало с парични средства, съхранявани в домашни условия, натрупани от труда на починалия й съпруг. Освен това по делото е установено, че през 2017 г. ревизираното лице е превело по банков път сума от 20 000 евро на Ж. Г. Х. като заем. Представен е договор за заем, ведно с разписка за връщането на сумата в брой на 30.01.2018 г. Тази сума, видима от банковото движение на самото ревизирано лице и известна на органите по приходите, не е включена от тях в приходната страна на паричния поток за 2018 г., въпреки че представлява реално постъпили средства. Вещото лице е отчело тази сума в изготвения от него паричен поток. С оглед на изложеното, органите по приходите неправилно са определили началното салдо в размер на само 5 000,00 лв. в брой, игнорирайки установените банкови наличности и документирания паричен ресурс на ревизираното лице. Съдът кредитира заключението на вещото лице в тази му част и приема за установени банковите наличности в началото на ревизирания период в размер, установен от в.л. П.. Относно договорите за заем, в хода на ревизионното производство жалбоподателката е представила множество договори за паричен заем, сключени с Г. Г., Д. Б. Г. и Л. Р. Х., на обща стойност 268 440,00 лв. Органите по приходите са отказали да признаят посочените суми като реално получени, квалифицирайки договорите като симулативни, съставени с цел прикриване на действителния произход на паричните средства. Съдът не споделя тези изводи по следните съображения. На първо място, договорът за заем по своята правна същност е реален и неформален договор по смисъла на чл.240, ал.1 ЗЗД, като законът не изисква писмена форма за действителността му. Фактът, че в договорите не е посочен конкретният начин на предаване на сумите, наличието на договорна лихва или различни индивидуализиращи данни на заемодателите, не рефлектира върху действителността на договорите и не може да служи като основание за игнорирането им. Тези обстоятелства са ирелевантни за съществото на заемното правоотношение. На второ място, основният аргумент на органите по приходите – че заемодателите Г. Г. и Д. Б. Г. са се намирали извън страната в периода на сключване на договорите – не опровергава реалното предаване на суми в брой. Нещо повече, органите по приходите не са предприели насрещна проверка на Г. Г. и Д. Б. Г., въпреки изричното им уведомяване от страна на ревизираното лице за възможността да осъществят такъв контакт. Непровеждането на насрещна проверка при изрична декларирана готовност на лицата да съдействат представлява нарушение на задължението за обективност, регламентирано в чл.3, ал.1 ДОПК, и не може да бъде вменено в тежест на ревизираното лице. На трето място, свидетелят Г. Г. депозира показания, от които се установява, че живее и развива стопанска дейност в /държава/ от 2011 г., като притежава транспортни фирми, систематично е съхранявал налични парични средства в левове в България и е предоставил сумата в заем на жалбоподателката по повод финансови затруднения вследствие на пандемията от COVID-19. Свидетелката Л. Р. Х. депозира показания, от които се установява, че е предоставила на дъщеря си сума от около 56 000 лв., натрупана от спестявания на семейството. Тези показания кореспондират с представените писмени договори и с декларираните в ГДД за 2021 и 2022 г. заемни отношения. По отношение на договорите с Д. Б. Г. съдът отчита, че тя не е разпитана като свидетел в производството. Въпреки това липсата на насрещна проверка от органите по приходите, при установено от самото вещо лице, че в ревизионния доклад „не се установяват никакви доказателства, които да позволят извод за наличие или липса на парични средства", е процесуален пропуск на органите, чиито последици не могат да се понасят от ревизираното лице. В самото ревизионно производство не са изчерпани доказателствените средства, с които по правило приходната администрация разполага, преди да формира отрицателен извод. Доводите на ответника, че показанията на заинтересованите свидетели – Р. Г. и Л. Х. – следва да се игнорират поради родствената им връзка с жалбоподателката, са неоснователни. Законът не въвежда забрана за свидетелстване на роднини, а само задължава съда да обсъди показанията им с оглед всички останали доказателства по делото по реда на чл.172 ГПК. В случая показанията на Л. Х. са конкретни по размер и период, вътрешно последователни и кореспондират с наличните писмени доказателства. С оглед на изложеното, съдът приема, че сумите по договорите за заем с Г. Г., Д. Б. Г. и Л. Р. Х. са реално предоставени на ревизираното лице и следва да намерят отражение в приходната страна на паричния поток за съответните периоди, в съответствие с изготвеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Относно разходите, извършени в полза на „••••" ЕООД, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в паричния поток, изготвен от органите по приходите, са включени като разходи на ревизираното лице плащания, извършени от него в полза на трети лица – доставчици на „••••" ЕООД, за ремонти, материали, телефонни услуги, данъци и такси, електроенергия, гориво и стоки, на обща стойност, варираща между 22 168,84 лв. за 2019 г. и 34 466,03 лв. за 2022 г. Вещото лице е установило, че тези плащания са извършвани от личните кредитни карти и банкови сметки на жалбоподателката по фактури, издадени на дружеството, и са отчетени в счетоводството на „••••" ЕООД като разходи на дружеството, а не на физическото лице. Включването на тези суми като лични разходи на жалбоподателката в паричния поток на органите по приходите е неправилно. Разход, извършен от физическото лице в полза на юридическо лице и отчетен в счетоводството на последното, не представлява личен разход на физическото лице, а финансиране на дружеството, при което средствата се възстановяват чрез оборотните средства на дружеството. Включването на подобни суми едновременно като разход в личния паричен поток и като разход на дружеството представлява двойно отчитане, което изкуствено завишава размера на установения паричен недостиг. Вещото лице изрично е посочило тази непоследователност и я е отстранило в изготвения от него алтернативен паричен поток. По доходите от програма за лоялност „Моите награди", получените от жалбоподателката суми представляват бонус, начислен въз основа на извършено от лицето потребление чрез банкова кредитна карта и изплатен под формата на парична равностойност на натрупани точки. По своята икономическа същност тези суми представляват отстъпка от дължими към банката такси и комисиони, а не самостоятелен доход на лицето. В подкрепа на това е и официалното писмо на банката, представено в хода на ревизионното производство. Дори да се приеме облагаемост на тези суми, данъчното задължение е дължимо при източника – от банката, като издател на картата и платец на дохода – а не от получателя. При тази хипотеза А. Г. не е задължено лице за деклариране и внасяне на данък върху посочените суми. Поради това и сумите по програмата за лоялност не следва да формират данъчна основа за облагане на ревизираното лице. От тук, при съобразяване на горепосоченото – правилно определено начално салдо, включване на реално получените заемни средства в приходната страна на потока, изключване на разходите в полза на „••••" ЕООД от личния паричен поток и изключване на бонус точките от данъчната основа – съдът намира, че вещото лице е изготвило алтернативен паричен поток, резултатите от който следва да се възприемат. Според заключението на вещото лице П.: За 2018 г. е установен паричен недостиг в размер на 123 419,05 лв., формиращ данъчна основа за облагане по реда на чл.122 ДОПК.(последното след корекцията на вещото лице в открито съдебно заседание). Дължимият данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ при ставка 10% е в размер на 12341,91 лв. Дължимата законна лихва, изчислена за периода от 01.05.2019 г. до 25.04.2025 г., възлиза на 8 364,40 лв. За 2019 г. не се установява паричен недостиг. При изключване на бонус точките от данъчната основа не се дължи данък по ЗДДФЛ. За 2020 г. не се установява паричен недостиг. При изключване на бонус точките от данъчната основа не се дължи данък по ЗДДФЛ. За 2021 г., при включване на реално получените заемни средства, не се установява паричен недостиг. Не се дължи данък по ЗДДФЛ. За 2022 г., при включване на реално получените заемни средства от 2021 г. в паричния поток на предходната година и при съобразяване на преходното салдо, не се установява паричен недостиг. Не се дължи данък по ЗДДФЛ. С оглед на изложеното, обжалваният ревизионен акт следва да бъде изменен, като определените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ бъдат намалени до следните размери: за 2018 г. – главница 12 341,91 лв. за 2019, 2020, 2021 и 2022 г. – задълженията следва да бъдат отменени изцяло като неоснователно установени. Относно определените задължения по КСО и ЗЗО: По отношение на установените задължения за държавно обществено осигуряване и здравно осигуряване съдът намира жалбата за основателна. С Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. по тълкувателно дело № 8/2020 г. на Общото събрание на съдиите от П. и Втора колегия на Върховния административен съд е прието, че не съществува законова презумпция, според която доходът с неустановен произход, установен при ревизия по реда на чл.122 ДОПК, представлява осигурителен доход. Прието е също така, че тежестта за доказване на обстоятелството, че установеният доход произтича от трудова дейност, е върху органите по приходите. В конкретния случай задължителните осигурителни вноски не са определени пряко върху данъчната основа, установена по реда на чл.122 ДОПК, а въз основа на извода на органите по приходите, че жалбоподателката е упражнявала трудова дейност като едноличен собственик на капитала и управител на „••••“ ЕООД и „••••“ ЕООД, включително през периодите, за които е подала декларации за прекъсване на дейността като самоосигуряващо се лице. Съгласно чл.10, ал.1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицето започне да упражнява трудова дейност по чл.4 и чл.4а КСО, и продължава до прекратяването й. Следователно възникването на осигурително задължение е обусловено не от самото качество на собственик или управител на търговско дружество, а от реалното упражняване на трудова дейност. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателката е била вписан управител и едноличен собственик на капитала на „••••“ ЕООД и „••••“ ЕООД. Това обстоятелство обаче само по себе си не е достатъчно за възникване на задължение за осигуряване. Необходимо е да бъде установено по несъмнен начин реално упражняване на трудова дейност през съответните периоди. Жалбоподателката е подала декларации за прекъсване на дейността като самоосигуряващо се лице за следните периоди: 02.04.2018 г. – 11.06.2018 г., 25.09.2018 г. – 05.12.2018 г., 24.06.2020 г. – 08.12.2020 г. и 11.05.2021 г. – 07.12.2021 г. Органите по приходите са приели, че въпреки подадените декларации за прекъсване жалбоподателката е продължила да упражнява трудова дейност, като са се позовали на участие в комисии за инвентаризация, извършвани доставки и покупки за дружеството, както и на наличие на фактури с получател „••••“ ЕООД през периодите на прекъсване. Съдът намира тези доказателства за недостатъчни. В ревизионния доклад липсва конкретен анализ на фактически действия, извършени лично от жалбоподателката, от които да може да се направи несъмнен извод за системно и реално упражняване на трудова дейност през спорните периоди. Не са установени конкретни сделки, сключени лично от нея, конкретни управленски решения, действия по организация и ръководство на дейността на дружествата или други доказателства, установяващи лично полагане на труд. По отношение на периодите на прекъсване през 2018 г. съдът отчита, че същите съвпадат с извънсезонните периоди за търговските обекти в [населено място]. Посочените от органите по приходите единични действия имат инцидентен характер и не могат да обосноват извод за непрекъснато упражняване на трудова дейност, несъвместимо с прекъсването на осигуряването. По отношение на периода 24.06.2020 г. – 08.12.2020 г. съдът съобразява и показанията на свидетелката Р. Г., от които се установява, че вследствие на противоепидемичните мерки туристическият поток в Банско е бил практически преустановен, а стопанската дейност на обектите е била силно ограничена. Тези показания не са опровергани чрез конкретни доказателства за лично упражнявана трудова дейност от жалбоподателката. По отношение на периода 11.05.2021 г. – 07.12.2021 г. органите по приходите са се позовали единствено на счетоводно отчетени стопански операции на дружеството. Самото наличие на фактури и счетоводни записвания обаче не доказва лично участие на жалбоподателката в дейността на дружеството. Функционирането на търговското дружество не е равнозначно на лично полагане на труд от неговия собственик или управител. Юридическото лице е самостоятелен правен субект и осъществяването на стопанска дейност от дружеството не води автоматично до извода, че собственикът му упражнява трудова дейност по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 КСО. Отделно от изложеното, съдът съобразява и направените по-горе изводи относно паричния поток и данъчните задължения. След включването на установените по делото заемни средства съдът приема, че за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. не се формира данъчна основа по реда на чл.122 ДОПК. За 2018 г. съдът приема наличие на данъчна основа по ЗДДФЛ, но това обстоятелство само по себе си не е достатъчно за възникване на осигурително задължение. Наличието на недеклариран доход не доказва автоматично упражняване на трудова дейност и не освобождава органите по приходите от задължението им да установят произхода на този доход като доход от трудова дейност, пораждаща осигуряване. В случая такова доказване не е проведено. Органите по приходите не са установили по несъмнен начин, че установеният недостиг на парични средства за 2018 г. представлява доход от трудова дейност по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 КСО. Поради това не е доказан фактическият състав, пораждащ задължение за осигуряване. При тези данни съдът приема, че ревизионният акт е незаконосъобразен в частта, с която са установени задължения за държавно обществено осигуряване и здравно осигуряване, поради което същият следва да бъде отменен изцяло в тази му част, а именно: – вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 548,88 лв. и лихви 407,09 лв.; – вноски за здравно осигуряване за 2018 г. в размер на 94,23 лв. и лихви 69,79 лв.; – вноски за ДОО за 2020 г. в размер на 778,48 лв. и лихви 409,84 лв.; – вноски за здравно осигуряване за 2020 г. в размер на 133,64 лв. и лихви 70,76 лв.; – вноски за ДОО за 2021 г. в размер на 1 063,71 лв. и лихви 459,60 лв.; – вноски за здравно осигуряване за 2021 г. в размер на 182,61 лв. и лихви 78,91 лв. По отношение на разноските : С оглед констатираната частична основателност на жалбата, и на двете страни се дължат разноски по съразмерност. Не са налице предпоставките на чл.161 ал.3 от ДОПК, предвид възражението на ответника, тъй като в хода на ревизията са представени достатъчно доказателства от страна на ревизираната така, щото да се формират изводи, различни от тези в ревизионния доклад и издадения въз основа на него РА. На данъчна администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита върху интерес от 20 706,31лв.-частта, в която РА ще се потвърди за допълнително определените задължения по ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ те се определят в размер на 107,66 лв.(55,05 евро). На жалбоподателя следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от жалбата за сумата, за която се отменя РА, а именно за 56 223,25лв. Общо сторените и доказани от жалбоподателя разноски са в размер на 4585.46лв. заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар, видно от представените доказателства и списък на разноските. Така, съразмерно на уважената част от жалбата, дължимите на жалбоподателя разноски са в размер на 3351,59 лв.(1713,64 евро). Водим от гореизложеното, Съдът