Решение № 935 от 10.7.2026 г. на Административен съд - Монтана по дело № 240/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.45а от Закона за здравно осигуряване, във вр. с чл. 38 от индивидуален договор № 050576/20.01.2026 г. Образувано е по жалба на „ВИДИН ФАРМА“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Б. И. И., против Заповед за налагане на санкция № РД-253С-05-38/21.04.2026 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса – Видин. С оспорената заповед на дружеството е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 2 550,00 евро, на основание чл. 47, ал. 1, т. 1, б. „а“ от индивидуален договор № 050576/20.01.2026 г. , за нарушение на чл. 6, ал. 2 от същия договор, изразяващо се в отпускане на лекарствени продукти по електронни предписания, заплащани напълно или частично от НЗОК /РЗОК , от лице, което не е магистър-фармацевт, работещ в аптеката. В жалбата се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, необоснована и издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорват се фактическите констатации на контролните органи и се твърди, че не е установено лекарствените продукти действително да са били отпуснати от неправоспособно лице. Сочи се, че К. С. М. е назначена като „оператор по въвеждане на данни“ и извършваните от нея действия в аптечния софтуер са имали единствено технически характер. Според жалбоподателя отразяването на името ѝ в програмния продукт не удостоверява физическото предаване на лекарствените продукти на пациентите. Навежда се довод, че всички процесни електронни предписания са удостоверени с квалифицирания електронен подпис на магистър-фармацевта К. Г. Й., поради което договорните и нормативните изисквания са изпълнени. Изтъква се, че контрольорите не са били преки очевидци на отпускането на лекарствата, тъй като проверката е започнала след извършването на съответните операции. Според дружеството административният орган е приравнил въвеждането и обработването на електронни данни с фактическото отпускане на лекарствени продукти, без да е изяснил техническото значение на отделните полета в аптечния софтуер. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С. И., която поддържа жалбата и моли оспорената заповед да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Представя писмени бележки, в които доразвива наведените в жалбата оплаквания. Поддържа, че административният орган е изградил извода си върху необосновано предположение, тъй като отразяването на К. М. като изпълнител в аптечния софтуер доказвало единствено техническо въвеждане и обработване на данни. Сочи, че същата е назначена като „оператор въвеждане на данни“, с чисто технически и организационни функции, които не са забранени нито от закона, нито от индивидуалния договор. Излага още, че контрольорите не са присъствали при физическото предаване на лекарствата на пациентите, а всички проверени електронни предписания са окончателно валидирани и подписани с КЕП на ръководителя на аптеката – магистър-фармацевт К. Й.. Навежда и възражение за нарушение на принципа на безпристрастност, доколкото юрисконсулт на РЗОК – Видин е участвал в арбитражната комисия, съгласувал е оспорената заповед и се явява като процесуален представител на ответника. Претендира присъждане на разноски, съгласно представения списък. Ответникът – директорът на РЗОК – Видин, се представлява от гл. юрк. Ц. Д. С., която оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Поддържа, че проверката е извършена от компетентни контрольори и при спазване на приложимия договорен ред. Сочи, че съгласно чл. 6, ал. 2 от индивидуалния договор лекарствените продукти се отпускат в аптеката единствено от магистър-фармацевт, включен в списъчния състав на аптеката, а при проверката на 20.03.2026 г. е установено отсъствието на К. Й. – единствения деклариран магистър-фармацевт. Поддържа, че в аптечния софтуер като лице, отпуснало лекарствените продукти, е отбелязана К. М., която не фигурира в декларацията за персонала като магистър-фармацевт. Позовава се на решението на арбитражната комисия от 14.04.2026 г., с което констатациите са потвърдени, и счита, че директорът на РЗОК е действал при обвързана компетентност, налагайки предвидената за нарушението финансова неустойка в размер на 2550 евро. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък. Административен съд – Монтана, ІІІ състав, след като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: М. Н. здравноосигурителна каса, чрез директора на РЗОК – Видин, и „ВИДИН ФАРМА“ ЕООД,[населено място] е сключен индивидуален договор № 050576/20.01.2026 г. за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. Договорът е сключен на основание чл. 45, ал. 17 и чл. 45а от ЗЗО, приложимите за 2026 г. Условия и ред за сключване на индивидуални договори и относимите разпоредби на Наредба № 10 /2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от НЗОК на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Договорът се изпълнява чрез аптечен обект „Аптека № 1“, собственост на дружеството - жалбоподател. Съгласно представената към договора декларация за персонала ръководител на аптеката и магистър-фармацевт, работещ в нея, е К. Г. Й., с УИН 0510000030. Друг магистър-фармацевт не е посочен в декларацията. К. С. М. не е включена в списъка на магистър-фармацевтите, работещи в аптеката. Със Заповед № РД-25-05-88/20.03.2026 г. директорът на РЗОК – Видин е разпоредил извършването на пълна проверка на аптечния обект в периода от 20.03.2026 г. до 26.03.2026 г. относно спазването на задълженията по индивидуалния договор. За извършване на проверката са определени контрольорите Т. Г. Д. и П. М. М.. Проверката на място е започнала на 20.03.2026 г. в 13:45 часа и е приключила в 15:12 часа. При започването ѝ ръководителят на аптеката и единствен деклариран магистър-фармацевт К. Г. Й. не е присъствал в обекта. Заповедта за проверка е връчена на пом.- фармацевта М. В., която е присъствала и е работила в аптеката. Същата е подписала и съставения опис-протокол за извършените действия и иззетите при проверката документи. При проверката са изискани и разпечатани данни от специализирания аптечен софтуер за електронните предписания, изпълнени на 20.03.2026 г. Представена е справка за общо 28 изпълнени електронни предписания, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, както и подробни разпечатки за отделните предписания. Разпечатките са заверени като съответстващи на оригиналните данни в използвания аптечен софтуер. В подробните електронни записи е отразено, че предписанията са „Изпълнени от Камелия Стефанова Миткова“. Данните съдържат номерата на предписанията, лекарствените продукти, часа на изпълнение и генериран номер на изпълнението в Националната здравноинформационна система. Сред проверените електронни записи се съдържа електронно предписание № 2200020729, с НРН на изпълнението 260791078641, отбелязано като изпълнено на 20.03.2026 г. в 13:25 часа от К. С. М.. Посоченият час е преди започването на проверката в 13:45 часа, когато контрольорите са установили, че К. Г. Й. не се намира в аптеката, а М. В.-помощник-фармацевт присъства и работи в обекта. В представения обобщен дневник за изпълнените рецепти в полетата „Приел“ и „Изпълнил“ е отразен УИН 0510000030, принадлежащ на К. Г. Й.. Процесните електронни предписания са удостоверени с квалифициран електронен подпис, свързан със същия магистър-фармацевт. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № РД-27-05-112/24.03.2026 г. Контрольорите са приели, че в посочения ден ръководителя на аптеката К. Й. отсъства от аптеката и в нея работи помощник-фармацевта М. В. ,която не присъства в декларацията ,при което лекарствените продукти по процесните електронни предписания са отпуснати от лице, което не е магистър-фармацевт, включен в декларацията за персонала, и не притежава професионалната правоспособност да отпуска лекарствени продукти по лекарско предписание. Констатирано е нарушение на чл. 6, ал. 2 от индивидуален договор № 050576/20.01.2026 г., за което е предложено налагането на предвидената в чл. 47, ал. 1, т. 1, б. „а“ финансова неустойка в размер на 2 550 евро. Констативният протокол е връчен на 24.03.2026 г. на ръководителя на аптеката К. Й.. В предоставения срок дружеството е подало писмено възражение, в което е поддържало, че К. М. е извършвала единствено техническо въвеждане на данни, а електронните предписания са изпълнени и подписани от магистър-фармацевта. Във връзка с подаденото възражение спорът е разгледан от Арбитражната комисия за обжалване на констатациите на контрольорите на РЗОК – Видин, която с Решение № 1 от заседание, проведено на 14.04.2026 г., е отхвърлила възражението като неоснователно и е потвърдила констатациите по Констативен протокол № РД-27-05-112/24.03.2026 г. Арбитражната комисия е приела, че изпълнението на електронно предписание представлява последователен и единен процес от професионални действия, включващ проверка на предписанието, преценка за допустимостта на отпускането, предоставяне на лекарствените продукти на пациента и удостоверяване на изпълнението. Прието е, че нормативната и договорната уредба не допуска професионалните действия по изпълнение на електронното предписание да се извършват от неправоспособно лице, независимо че окончателното електронно удостоверяване е извършено чрез КЕП, асоцииран с магистър-фармацевт. След произнасянето на арбитражната комисия, директорът на РЗОК – Видин е издал оспорената Заповед № РД-253С-05-38/21.04.2026 г., с която на „ВИДИН ФАРМА“ ЕООД е наложена „финансова неустойка“ в размер на 2 550 евро. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от адресата на оспорения административен акт, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от него, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Жалбоподателят разполага с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, поради което оспорването е процесуално допустимо. В съдебно заседание ответникът е направил възражение във връзка с процедурата по администриране на жалбата пред Административен съд – Видин и изпращането и по подсъдност на АС-Монтана. Съдът е оставил това възражение без уважение. По делото е приобщено преводно нареждане за внесена държавна такса, пред местно компетентния Административен съд – Монтана. При тези данни съдът приема, че възражението не обосновава недопустимост на оспорването и не препятства разглеждането на спора по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава до основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно чл. 45, ал. 17 ЗЗО Условията и редът за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели между директора на РЗОК и притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти се съгласуват от 9 представители на НЗОК и 9 представители на Българския фармацевтичен съюз, определени съответно от надзорния съвет на НЗОК и управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз, в съответствие с наредбата по ал. 9, като съгласно т. 7 съдържат видовете санкции при нарушаване на договорите и реда за налагането им. По силата на чл. 45а, ал.4 от ЗЗО Договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори . Чл. 72, ал. 9 ЗЗО предвижда контролът по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК за домашно лечение на територията на страната, както и на високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба, да се осъществява от лицата по ал. 2 по ред, предвиден в акта по чл. 45, ал. 17 ,т.е. от контрольори по реда, установен в акта по чл. 45, ал. 17 ЗЗО. Редът за осъществяване на контрола по изпълнението на договора, за съставяне и оспорване на констативния протокол, за произнасяне на арбитражната комисия и за налагане на санкциите е регламентиран в глави шеста, седма и осма от индивидуален договор № 050576/20.01.2026 г., сключен на основание чл. 45, ал. 17 във връзка с чл. 45а ЗЗО и приложимите Условия и ред. Съгласно чл. 42 от Условията и реда и чл. 32 от индивидуалния договор проверките се извършват от контрольори на НЗОК/РЗОК въз основа на писмена заповед на управителя на НЗОК/директора на съответната РЗОК. При потвърждаване на констатациите от арбитражната комисия директорът на РЗОК издава заповед за налагане на предвидената в договора санкция съгласно чл. 36 от индивидуалния договор. Процесната проверка е разпоредена с писмена заповед на директора на РЗОК – Видин, извършена е от определените в нея контрольори, а санкционната заповед е издадена от директора на същата РЗОК след единодушно потвърждаване на констатациите от Арбитражната комисия. Следователно актът е постановен от материално, териториално и функционално компетентен административен орган и не е налице основанието по чл. 146, т. 1 АПК. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Индивидуализирани са адресатът, договорът, проверяваният аптечен обект, датата и обстоятелствата на нарушението, нарушеното договорно задължение, приложимата санкционна разпоредба, видът и размерът на санкцията. Административният орган се е позовал на Заповед № РД-25-05-88/20.03.2026 г., Констативен протокол № РД-27-05-112/24.03.2026 г. и Решение № 1/14.04.2026 г. на Арбитражната комисия. Документите са част от административната преписка, известни са на жалбоподателя и съдържат подробно изложение на фактическите констатации, доказателствата и правната им квалификация. Мотивите на индивидуалния административен акт могат да се съдържат както в самия акт, така и в предхождащ го документ от административната преписка, към който актът препраща, когато този документ е съобщен на адресата и му е предоставена възможност да организира защитата си. В случая констативният протокол е връчен на ръководителя на аптеката и срещу него е подадено подробно възражение, поради което не съществува неяснота относно фактическите и правните основания за налагането на санкцията. Неоснователно е и възражението, че посочването в заключителната част на заповедта на договори с дати от 2025 г. води до неяснота относно основанието за налагане на санкцията. В обстоятелствената и разпоредителната част на акта ясно е индивидуализиран индивидуален договор № 050576/20.01.2026 г., посочена е нарушената разпоредба – чл. 6, ал. 2 от този договор, както и санкционното основание – чл. 47, ал. 1, т. 1, б. „а“. Същият договор е предмет и на заповедта за проверка, констативния протокол, възражението и произнасянето на арбитражната комисия. Следователно жалбоподателят е бил в състояние да разбере за кое договорно правоотношение и за кое нарушение е санкциониран и е организирал защитата си именно срещу тези констатации. Допуснатите неточности в заключителните указания на акта имат характер на очевидни технически грешки и не представляват съществено нарушение на формата. Поради това не е налице съществен порок във формата по чл. 146, т. 2 АПК. Производството е проведено по специалния ред, регламентиран в чл. 32–44 от индивидуалния договор, при съобразяване с общата законова рамка на чл. 72–76 ЗЗО. На контрольорите е предоставен достъп до специализирания аптечен софтуер и до данните, свързани с изпълнението на договора, съобразно чл. 33 от индивидуалния договор. За извършените действия е съставен опис-протокол, а за резултатите – констативен протокол, към който са приложени разпечатки и екранни изображения от аптечния софтуер, както изисква чл. 34 от договора. Констативният протокол съдържа описание на установените факти, доказателствата, нарушената договорна клауза и предложената санкция. Връчен е на ръководителя на аптеката и е предоставен предвиденият срок за възражение. Дружеството е упражнило това право. В съответствие с чл. 35 от договора възражението е изпратено за разглеждане от арбитражна комисия. Комисията е сформирана при равен брой представители на РЗОК и Българския фармацевтичен съюз и е разгледала възражението в пълен състав. С единодушно решение констатациите са потвърдени, след което директорът на РЗОК е издал санкционната заповед. Арбитражното решение не обвързва съда при осъществяването на контрола за законосъобразност, но е част от законосъобразно проведената административна процедура и подлежи на обсъждане наред с останалите доказателства. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на принципа на безпристрастност поради участието на юрисконсулт на РЗОК – Видин в Арбитражната комисия и последващото му процесуално представителство по делото. Арбитражната комисия по договора е специален помощен орган, съставен на паритетен принцип от представители на РЗОК и на Българския фармацевтичен съюз. Самото участие на представител от квотата на РЗОК не съставлява основание за отвод, тъй като този състав е предвиден именно в договорния ред за разглеждане на възраженията. По делото не са наведени и не се установяват конкретни факти за лична заинтересованост, предубеденост или упражнено неправомерно влияние върху волята на органа, издал заповедта. Оспорената заповед е постановена от директора на РЗОК – Видин, а не от арбитражната комисия или от нейния член. Обстоятелството, че юрисконсулт на ответника е участвал в предходна фаза на административното производство и впоследствие представлява органа пред съда, само по себе си не води до незаконосъобразност на акта. Не се установява жалбоподателят да е бил лишен от възможност да узнае констатациите, да представи възражения и доказателства или да защити правата си. Следователно при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Съгласно чл. 219, ал. 1 от Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/ Аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични продукти, санитарно-хигиенни материали и биоциди от главна група 1 "Дезинфектанти", продуктови типове 1 и 2, и от главна група 3 "Контрол на вредители", продуктови типове 18 и 19, съгласно Приложение V от Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (OB, L 167/1 от 27 юни 2012 г.). По силата на чл. 220, ал. 1 ЗЛПХМ тези дейности се извършват от магистър-фармацевт. Помощник-фармацевтът може да извършва дейности под контрола на магистър-фармацевт, но съгласно чл. 220, ал. 3 ЗЛПХМ не може да отпуска лекарствени продукти по лекарско предписание, да извършва контрол и да дава консултации, свързани с лекарствените продукти. Посочената законова забрана е императивна и не допуска отпускането на лекарствени продукти по лекарско предписание да бъде възложено на помощник-фармацевт или на друго лице, независимо от вътрешната организация на работа в аптеката. Съгласно чл. 5 от индивидуалния договор електронните предписания се изпълняват при условията и по реда на глава седма от Наредба № 4 от 04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. Чл. 73 от Наредба № 4 изисква при изпълнение на електронното предписание магистър-фармацевтът да се идентифицира чрез квалифициран електронен подпис, да идентифицира предписанието и да извърши необходимите проверки за законосъобразността и допустимостта на отпускането. Съгласно чл. 74, ал. 1 от Наредба № 4 след извършването на тези действия магистър-фармацевтът изпълнява електронното предписание, предоставя лекарствените продукти на пациента и удостоверява изпълнението чрез квалифицирания си електронен подпис. След приключването на процеса статусът на електронното предписание се променя на „изпълнено“. От тази нормативна последователност следва, че изпълнението на електронно предписание не се свежда до самостоятелно техническо въвеждане на данни. То включва съвкупност от професионални действия – проверка на предписанието, преценка за допустимостта на отпускането, избор и предоставяне на предписаните продукти, даване на необходимите указания и електронно удостоверяване на извършеното отпускане. Законът изисква тези професионални действия да бъдат осъществени от магистър-фармацевт. Това изискване е възпроизведено в чл. 6, ал. 2 от индивидуален договор № 050576/20.01.2026 г., според който отпускането на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели се извършва само в приемното помещение на аптеката от магистър-фармацевт, работещ в нея, и в присъствието на получателя. Чл. 6, ал. 5 от договора предвижда магистър-фармацевтът да се идентифицира в НЗИС чрез квалифициран електронен подпис, а съгласно ал. 8 отпускането се удостоверява чрез подписване на електронното предписание с КЕП на магистър-фармацевта, който го е изпълнил. Следователно договорът разграничава фактическото отпускане на продукта, идентификацията в информационната система и електронното удостоверяване на изпълнението. Използването на КЕП е задължителен елемент от процеса, но не замества личното извършване на професионалните действия от магистър-фармацевта. За да е налице нарушение по чл. 6, ал. 2 от договора, следва да бъдат установени две обстоятелства: изпълнение на електронно предписание и извършване на отпускането от лице, което не е правоспособен магистър-фармацевт, работещ в съответната аптека. Съдът намира, че в настоящия случай и двете предпоставки са доказани. От представените електронни разпечатки се установява, че процесните предписания са приключени със статус „изпълнено“, като за тях са генерирани номера на изпълнението в НЗИС. Данните не отразяват незавършена подготовка или предварително въвеждане, а окончателно изпълнение на електронните предписания. В подробните записи от аптечния софтуер като лице, изпълнило предписанията, изрично е посочена К. С. М.. Използваното означение не е общо или неясно наименование като „оператор“, „потребител“ или „дилър“, а конкретно обозначение „Изпълнена от“, последвано от трите имена на лицето. Особено значение има електронното предписание № 2200020729, с НРН на изпълнението 260791078641, което е отбелязано като изпълнено на 20.03.2026 г. в 13:25 часа /л.43 от делото/ от К. С. М.. Проверката е започнала в 13:45 часа. Към този момент контрольорите непосредствено са установили отсъствието на единствения деклариран магистър-фармацевт К. Г. Й. и присъствието на помощник-фармацевта М. В.. От доказателствата не се установява Й. да се е явил в обекта между 13:45 и 15:12 часа. Не се твърди и не е удостоверено такова негово явяване в съставените по време на проверката документи. Така данните от електронния запис за изпълнение в 13:25 часа съвпадат по време с непосредствените възприятия на контрольорите относно присъстващите в аптеката лица. Съвкупността от тези обстоятелства обосновава извод, че поне конкретното електронно предписание е изпълнено от лице, различно от магистър-фармацевта К. Й.. Дори да се приеме, че само данните за предписанията, изпълнени преди началото на проверката, не са достатъчни самостоятелно да установят кое лице фактически е предало продуктите, изпълнението в 13:25 часа попада изцяло във фактическото описание на процесното нарушение и е достатъчно за осъществяване на състава по чл. 6, ал. 2 от договора. Санкцията е предвидена за допускането на отпускане от неправоспособно лице и не е определена според броя на отделните електронни предписания. Неоснователно е възражението, че К. М. е извършвала единствено технически действия като „оператор по въвеждане на данни“. Обстоятелството, че същата е назначена на длъжност „оператор въвеждане на данни“, не е определящо за преценката какви действия фактически са извършени при обработването на процесните електронни предписания. От значение са съдържанието на конкретните действия, отразени в аптечния софтуер, статусът на предписанията и останалите доказателства по делото. В случая предписанията не са останали на етап предварително въвеждане или техническа подготовка, а са приключени като изпълнени, с генерирани номера на изпълнение и с отразяване на К. М. като лице, от което са изпълнени. Тези данни, разгледани във връзка с установеното отсъствие на единствения деклариран магистър-фармацевт при започването на проверката, не подкрепят тезата, че участието ѝ се е ограничило единствено до техническо въвеждане на информация.Съгласно чл. 74 от Наредба № 4 този статус настъпва след изпълнение на предписанието и предоставяне на лекарствените продукти на пациента. Поради това твърдението, че в 13:25 часа е извършена единствено предварителна техническа операция, не съответства на съдържанието и правното значение на електронния запис. Не води до различен извод обстоятелството, че в обобщения дневник в полетата „Приел“ и „Изпълнил“ е посочен УИН 0510000030 на К. Й. и че електронните предписания са удостоверени с КЕП, асоцииран с него. Действително по делото няма спор, че електронните предписания са удостоверени чрез КЕП, свързан с магистър-фармацевта К. Й.. Това обстоятелство обаче не е достатъчно да опровергае установеното нарушение. КЕП удостоверява електронното подписване и идентификацията в информационната система, но не доказва сам по себе си физическото присъствие на титуляря в аптеката и личното извършване от него на всички професионални действия по отпускане на лекарствените продукти. Приемането на обратното би обезсмислило изискването на чл. 6, ал. 2 от индивидуалния договор отпускането да се извършва от магистър-фармацевт, работещ в аптеката, а не само да бъде електронно валидирано чрез негов КЕП. УИН и КЕП идентифицират магистър-фармацевта, под чиито електронни удостоверителни данни предписанието е потвърдено в НЗИС. Те са доказателство за използваната електронна идентичност, но не представляват необоримо доказателство за физическото присъствие на титуляря в аптеката и за личното извършване от него на действията по отпускане. В конкретния случай непосредствено установеното отсъствие на К. Й. на 20.03.2026г.в аптеката и електронното отразяване на К. М. като изпълнител в 13:25 часа опровергават тезата, че самото използване на неговия КЕП доказва личното отпускане от него. Без значение е дали отпускането на лекарствените продукти е станало от пом.-фармацевта М. В. или от К. М., доколкото и двете не са правоспособни лица да отпускат лекарствени продукти. Квалифицираният електронен подпис не може да прави правомерно фактическо отпускане, извършено от неправоспособно лице. Обратното разбиране би позволило всяко лице в аптеката да извършва професионалните действия и да предоставя лекарствата, при условие че операцията бъде впоследствие или едновременно потвърдена с електронните удостоверителни данни на магистър-фармацевт. Това би обезсмислило както забраната по чл. 220, ал. 3 ЗЛПХМ, така и изискванията на чл. 6, ал. 2 и ал. 8 от индивидуалния договор. Договорът самостоятелно разграничава отпускането от неправоспособно лице от други нарушения, свързани с неправомерно използване на КЕП на магистър-фармацевт. Обстоятелството, че едно поведение би могло да съдържа и белези на нарушение на правилата за използване на КЕП, не изключва установеното отпускане от неправоспособно лице, когато са налице доказателства за фактическото осъществяване на това действие. Неоснователен е и доводът, че нарушението не е доказано, защото контрольорите не са наблюдавали непосредствено физическото предаване на лекарствените продукти на пациента. Административният процес не поставя изискване релевантните факти да се доказват единствено чрез преки свидетелски възприятия. Те могат да бъдат установени с писмени и електронни документи, както и чрез съвкупност от косвени доказателства, когато последните са взаимно съгласувани и водят до еднозначен извод. Констативният протокол е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, относно извършените от контрольорите действия и непосредствено възприетите от тях факти – началния час на проверката, отсъствието на К. Й. и присъствието на К. М.. Разпечатките от аптечния софтуер представляват възпроизвеждане на електронни данни върху хартиен носител и са допустими доказателства съгласно чл. 184 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Същите са получени при проверката от използваната в аптеката информационна система и са заверени като съответстващи на първичните данни. Изводът за нарушението не се основава единствено на констативния протокол или само на наименованието на едно софтуерно поле, а на съвкупността от: – декларацията за персонала, в която К. Й. е единственият посочен магистър-фармацевт; – непосредствено установеното му отсъствие при започването на проверката; – установеното присъствие на К. М.; – подробния електронен запис, който я индивидуализира като лице, изпълнило предписанието; – окончателния статус „изпълнено“ и генерирания НРН на изпълнението; – часа 13:25, попадащ в периода на проверката и след констатираното отсъствие на магистър-фармацевта; – липсата на доказателства К. Й. да е присъствал или да е извършил лично професионалните действия по конкретното предписание. При тази доказателствена съвкупност административният орган е изпълнил възложената му с чл. 170, ал. 1 АПК доказателствена тежест да установи фактическите основания на акта и спазването на законовите изисквания при издаването му. Жалбоподателят противопоставя абстрактната възможност полето „Изпълнена от“ да обозначава само технически оператор, но не представя данни, които да обяснят как при започнала проверка, отсъствие на магистър-фармацевта и присъствие на К. М. предписанието е приключено в 13:25 часа, като именно тя е записана за негов изпълнител. Този извод не представлява недопустимо прехвърляне на доказателствената тежест. Фактическото основание е положително установено от органа чрез събраните документи. Липсата на доказателства в подкрепа на алтернативната версия се отчита единствено при преценката дали доказаната от административния орган фактическа верига е опровергана. За установеното нарушение чл. 47, ал. 1, т. 1, б. „а“ от индивидуалния договор предвижда при първо нарушение финансова неустойка в размер на 2 550 евро. По делото не се установява предходно нарушение от същия вид. Административният орган е наложил точно предвидения договорен размер и не разполага с правомощие да определи по-ниска санкция по целесъобразност. Наложената финансова неустойка е последица от неизпълнение на административен договор по чл. 45а ЗЗО и не представлява административно наказание по смисъла на ЗАНН. Поради това не са приложими институтите на маловажния случай и индивидуализацията на наказанието по ЗАНН. Това не освобождава органа от задължението да докаже нарушението, което задължение в случая е изпълнено. Заповедта съответства и на целта на закона. Изискването лекарствените продукти по лекарско предписание да бъдат отпускани само от магистър-фармацевт защитава живота и здравето на пациентите, осигурява професионален контрол върху правилния продукт, дозировка, противопоказания и взаимодействия и гарантира проследимостта на дейностите, финансирани с публични средства. Отпускането от неправоспособно лице не представлява формално или техническо отклонение, а засяга основно законово и договорно задължение на изпълнителя. Налагането на предварително определената финансова неустойка не противоречи на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, доколкото размерът е фиксиран в административния договор и съответства на значимостта на защитения обществен интерес. По изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Не са налице основания за отмяната ѝ по чл. 146 АПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и приложимата Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Националната здравноосигурителна каса следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв./102,26евро/, определено с оглед фактическата и правната сложност на делото, обема на извършената процесуална работа и приключването на делото в едно съдебно заседание, съгласно чл.25, ал.1 от наредбата.