Решение № 2 от 26.3.2026 г. на Районен съд - Ивайловград по дело № 192/2026 г.

Производството е по реда на чл.115 от Закона за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗОНПИ), вр. чл. 62, ал.6, т.4 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), вр. чл. 91,ал.2, т.4 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) и чл. 133, ал.5, т.2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Постъпило е искане по подсъдност от Софийски районен съд – вх. № 881 от 26.03.2026 г. от И. И. - Директор на ТД –София на КОНПИ. В самото искане са обединени две основания – искане за разкриване на банкова тайна и искане за разкриване на търговска тайна, финансови инструменти и ценни книжа В искането се сочи, че в ТД – София на КОНПИ е постъпило уведомление от ОП – Пловдив, с вх. № УВ КОНПИ – 1019/26.08.2025 г., за това, че лицето С. Д. В. с ЕГН •••••••••• е привлечено като обвиняем по ДП № 587/2024 г. на 02 РУ – Пловдив, пр.пр. 6796/2024 г. по описа на ОП – Пловдив, за извършено престъпление по чл. 249, ал.1 от НК. С Протокол за възлагане № 4 - ТД10СФ/УВ-7554/15.09.2025 г. е започнала проверка по чл. 107, ал.2 от ЗОНПИ срещу лицето С. Д. В. с ЕГН •••••••••• от с. Свирачи, общ. Ивайловград, Хасковска област, ул. „Божур“ № 6, за установяване произхода и местонахождението на имущество, придобито от лицето, начина на придобиване и не преобразуването му, както и други обстоятелства, съгласно чл. 114 и чл. 115 от ЗОНПИ. На осн. чл. 112, ал.3 от ЗОНПИ проверката обхваща десетгодишен период от 15.09.2015 г. до 15.09.2025 г. На осн. чл. 112, ал.1 от ЗОНПИ проверката продължава до една година, считано от датата на започването й, т.е. до 15.09.2026 г. Към искането са приложени: Заверено копие от Протокол за възлагане № 4 - ТД10СФ/УВ-7554/15.09.2025 г. по описа на ТД – София на КОНПИ; Заверено копие от Уведомление от ОП – Пловдив, с вх. № УВ КОНПИ – 1019/26.08.2025 г., ведно със заверени копия от Обвинителния акт и Постановление за привличане на обвиняем от 01.07.2025 г., ; Справка от НБД „Население“; Списък на търговските банки в страната; След като се запозна с искането, съдът установи: По отношение искането с правно основание чл. 62, ал.6, т.4 от ЗКИ, вр. чл. 115 от ЗОНПИ: Делото е подсъдно на Районен съд. По правилата за местната подсъдност компетентният съд е РС – Ивайловград. Искането изхожда от оправомощено лице по смисъла на чл.62, ал.6, т.4 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) – Директор на Териториална дирекция на КОНПИ. Искането е основателно – С. Д. В. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 249, ал.1 от НК и срещу лицето е започнала проверка по чл. 107, ал.2 от ЗОНПИ и за установяване дали има значително несъответствие в имуществото на лицето. При проверката Комисията, на осн. чл. 115, ал.1 от ЗОНПИ може да иска разкриване на банкова тайна. Подаденото искане за разкриване на банкова тайна, в този си вид обаче, следва да бъде оставено без уважение по следните съображения: Според съдържащата се в разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗКИ легална дефиниция „банкова тайна са фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката“. В искането, обаче не е посочена конкретна банка или конкретна банкова сметка, по отношение на която съдът да постанови разкриването на сведения, представляващи банкова тайна, а предмет на искането са информация, свързана с банковите сметки и банкови кредити на лицето във всички лицензиран търговски банки на територията на страната, включително и тези с отнет лиценз, както и в случаите на правоприемство, чрез преобразуване на търговските дружества. Настоящият съдебен състав счита, че преди да отправи бланково искане за разкриване на банкова тайна по отношение на определено лице /лица, касаещо всички търговски банки, регистрирани на територията на Република България, и всички техни подразделения на територията на страната, органът, следва да изисква най – напред информация дали тези лица са клиенти на посочените банки. Това е така, защото разкриването на банкова тайна е допустимо, предвид чл. 62, ал. 2 ЗКИ не по принцип, а само по отношение клиенти на банката. Няма как съдът да постанови разкриване на банкова тайна от страна на банка по отношение на лице, което не й е клиент. В тази насока, следва длъжностното лице от КОНПИ да положи усилия най – напред да събере тази информация, за което не съществува законова пречка, тъй като не представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал.2 от ЗКИ и едва след това да депозира искането си пред съда с посочване на конкретни банки, в които проверяваното лице и свързаните лица, имат разкрити банкови сметки, отпуснати банкови кредити и т.н. Понеже това не е сторено в случая, искането следва да бъде оставено без уважение. По отношение искането с правно основание чл. 91, ал.2, т.4 от ЗПФИ (за инвестиционния посредник) и чл. 133, ал.5, т.2 от ЗППЦК, вр. чл. 91, ал.2, т. 4 от ЗПФИ (за Централен депозитар): Делото е подсъдно на Районен съд. По правилата за местната подсъдност компетентният съд е РС – Ивайловград. Искането изхожда от оправомощено лице по смисъла на чл.91, ал.2, т.4 от ЗПФИ – Директор на Териториална дирекция на КОНПИ. Искането е основателно – С. Д. В. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 249, ал.1 и срещу лицето е започнала проверка по чл. 107, ал.2 от ЗОНПИ и за установяване дали има значително несъответствие в имуществото на лицето. При проверката Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да поискат от съда разкриване на търговската тайна по чл. 35, ал.1 от ЗПФИ и сведенията по чл. 133, ал.2 от ЗППЦК, когато това е необходимо за постигане на целта на закона. Съобразно датата на образуване на проверката, периодът за който се отнася исканата информация, не надхвърля рамките на регламентирания в чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ, 10 годишен срок назад, считано от започване на проверката. Съдът намира, че за постигане целите на ЗОНПИ е необходимо да бъдат разкрити и предоставени на Директора на Териториална дирекция - София към КОНПИ исканите сведения и искането следва да бъде уважено. Предвид горното и на осн. чл. 115 от ЗОНПИ, чл. 62, ал.6, т.4 от ЗКИ, чл.91, ал.2, т.4 от ЗПФИ и чл. 133, ал.5, т.2 от ЗППЦК, съдът