Решение № 192 от 24.4.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1324/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 8055/08.07.2025 година, подадена от Детска градина „Мечо пух“, Булстат 177216816, със седалище и адрес на управление: гр. Добринище, ул. „•••“ № 11, представлявана от директора И.ка Б., чрез Еднолично адвокатско дружество „Г.“, Булстат 175496682, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „•••“ № 14, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя адв. И. К. Г., имейл адрес: •••••••••• против Решение № 210/22.06.2025 година, постановено по гр.дело № 1568/2024 година по описа на Районен съд – Разлог, както и по частна жалба с вх. № 13044/07.11.2025 година,подадена от П. П. Х., ЕГН ••••••••••, адрес: с. Добринище, общ. Банско, ул. „•••“ № 14, чрез адв. Е. П. Я. против Определение № 1973/22.10.2025 година постановено по гр.дело № 1568/2024 година по описа на Районен съд – Разлог.

С въззивната жалба се твърди, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск и се иска от въззивната инстанция да обезсили решението в частта по предявения иск с правно основание чл.59 от КТ във връзка с чл.32 от КТД, а в останалата част го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че районният съд е излязъл извън пределите на предмета на делото, като неправилно е приел, че сумата от 165,00 лева, представляваща остатък от неизплатено ДТВ в месец 9.2022 година, както и сумата от 576,00 лева, представляваща остатък от неизплатено ДТВ в месец 5.2023 година не са изплатени на ищцата, тъй като в исковата молба такива искания не са правени.

Сочи се, че допълнителните възнаграждения по чл. 32 от КТД № Д01-197/17.8.2020 година във вр. с чл. 15, ал. 2 и 5 от Вътрешните правила за работна заплата в ДГ „Мечо Пух“ се изплащат пропорционално на реално отработеното време три пъти в годината, като същите нямат постоянен характер. Твърди се, че за периода 30.8.2021 година до 5.9.2022 година ищцата не е полагала труд поради прекратено трудово правоотношение, което впоследствие е било отменено от съда, поради което липсва основание за изплащане на претендираното трудово възнаграждение.

Сочи се също, че претендираното допълнително трудово възнаграждение в случая не е постоянен елемент от трудовото възнаграждение на ищцата и не е уговорено в индивидуалния й трудов договор, като същото се дължи доколкото работодателят е определил условията и размера, в който ще се плаща. Навежда се, че съдът не може да контролира преценката на работодателя да включи или не и евентуално в какъв размер определеното допълнително трудово възнаграждение.

С отговора на въззивната жалба се оспорва заявеното от въззивника. Твърди се, че пред районния съд е бил предявен иск по чл. 32 от КТД за заплащане на допълнителни трудови възнаграждения за учебната 2022-2023 г., като съдът се е произнесъл именно по така предявения иск. Сочи се, че претендираното от ищеца възнаграждение не представлява допълнително такова с постоянен характер. Сочи за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че след като това възнаграждение специално не е било конкретно посочено в трудовия договор, то същото не се дължи от работодателя. Навежда се, че с вътрешните правила за работната заплата в ответната детска градина не може да се установяват по-неблагоприятни условия за работниците и служителите.

В подадената частна жалба от П. П. Х., чрез адв. Е. П. Я. по реда на чл. 248 от ГПК се сочи, че районният съд неправилно е определил дължимия се размер на разноските като не е съобразил цената на иска, доколкото пред първоинстанционния съд е било допуснато изменение на цената на иска.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответната страна по частната жалба.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна и обосновава следните правни изводи:

По отношение на въззивната жалба с вх.№ 8055/08.07.2025 година:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът излага следните съображения:

Районен съд – Разлог с исковата молба с вх.№ 12162/17.12.2024 година е сезиран с искане за осъждане на Детска градина „Мечо Пух“, адрес: гр. Добринище, ул. „•••“ № 11, представлявана от директора И.ка К.а Б. да заплати на ищцата П. П. Х., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Добринище, ул. „•••“ № 6, следните суми:

• На основание чл. 59 от КТ във връзка с чл. 32 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-197/17.08.2020 година сумата в размер на 2036,00 лева, състояща се от следните неплатени възнаграждения допълнителни трудови възнаграждения: за учебната 2021-2022 година плащане през месец септември 2021 година в размер на 470,00 лева, плащане през месец декември 2021 година в размер на 470,00 лева, плащане през месец май 2022 година в размер на 520,00 лева и за учебната 2022-2023 година плащане през месец септември 576,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на трудовото й правоотношение до окончателното изплащане на сумата;

• На основание чл. 59 от КТ във връзка с чл. 33, ал. 6 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-197/17.08.2020 година сумата в размер на 550,00 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за учебната 2021-2022 година, ведно със законната, считано от датата на прекратяване на трудовото й правоотношение до окончателното изплащане на сумата;

• На основание чл. 59 от КТ във връзка с чл. 48, ал. 1 от КТД № Д01-197/17.08.2020 година, съответно на чл. 50, ал. 1 от КТД № ДО 1-269/06.12.2022 година сумата в размер на 530,00 лева, средства за представително облекло на членовете на синдикалните организации за учебната 2021-2022 година, ведно със законната, считано от датата на прекратяване на трудовото й правоотношение до окончателното изплащане на сумата;

От така формулирания петитум съдът приема, че ищцата по предявения иск с правно основание чл. 59 от КТ във връзка с чл. 32 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-197/17.08.2020 година претендира за заплащане от ответника сумата в размер на 2036,00 лева като неплатени допълнителни трудови възнаграждения за следния период: 1/ за учебната 2021-2022 година – за месец септември 2021 година сумата плащане в размер на 470,00 лева, за месец декември 2021 година плащане в размер на 470,00 лева и за месец май 2022 година плащане в размер на 520,00 лева; 2/ за учебната 2022-2023 година –за месец септември плащане в размер 576,00 лева.

В проведеното открито съдебно заседание на 1.4.2025 година съдът е допуснал изменение на предявения иск от П. П. Х. по т. 3 от исковата молба, като иска по чл. 59 КТ във вр. с чл. 48, ал. 1 от КТД № Д01-197 от 17.8.2020 година се счита за предявен в размер на сумата от 374,00 лева, представляваща средства за представително облекло на членовете на синдикалните организации за учебната 2021-2022 година, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.

В проведеното съдебно заседание на 09.6.2025 година/протокол рег.№ 523/13.6.2025 година/ е заявено искане от процесуалния представител на ищцата по чл. 214 ГПК за изменение на предявените искове, както във връзка с предявения иск по чл. 59 от КТ във връзка с чл. 32 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-197/17.08.2020 година е уточнено, че размерът на същия се изменя като се намалява от 2 036,00 лева на 1 730,00 лева. От така направеното искане по чл. 214 ГПК е видно, че ищцата изменя само размерът на претендираната сума по иска по чл. 59 от КТ във връзка с чл. 32 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-197/17.08.2020 година, но не и периода, за който иска изплащане на допълнителни трудови възнаграждения. Размерът на иска по чл. 59 от КТ във вр. с чл. 33, ал. 6 от КТД е намален от 550,00 лева на 445,00 лева, а размерът на иска по чл. 59 КТ във вр. с чл. 48 от КТД е намален от 374,00 лева на 354,00 лева.

Районният съд не е съобразил заявеното искане в цялост, като е допуснал така исканото изменение на предявените искове, като е приел за разглеждане, както следва:

1. на основание чл. 59 от КТ във връзка с чл. 32 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-197/17.08.2020 година да се осъди ответника Детска градина „Мечо Пух“ – гр. Добринище да заплати на ищцата сумата в размер на 1730,00 лева, представляваща неплатени допълнителни трудови възнаграждения: за учебната 2021-2022 година; така допуснатото изменение на иска изключва първоначално заявената искова претенция за сумата над 1730,00 лева и за периода – за учебната 2022-2023 учебна година;

2. на основание чл. 59 от КТ във връзка с чл. 33, ал. 6 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-197/17.08.2020 година да се осъди ответника Детска градина „Мечо Пух“ – гр. Добринище да заплати на ищцата сумата в размер на 445,00 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за учебната 2021-2022 година, като с допуснатото изменение на иска не е поискано и допуснато искане за законната лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до окончателното изплащане на сумата;

3. на основание чл. 59 от КТ във връзка с чл. 48, ал. 1 от КТД № Д01-197/17.08.2020 година, съответно на чл. 50, ал. 1 от КТД № ДО 1-269/06.12.2022 година да се осъди ответника Детска градина „Мечо Пух“ – гр. Добринище да заплати на ищцата сумата в размер 354,00 лева, средства за представително облекло на членовете на синдикалните организации за учебната 2021-2022 година, ведно със законната лихва върху неизплатените главници, считано от датата на депозиране на ИМ в съда до окончателното изплащане, а не както е било заявено с исковата молба – ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до окончателното изплащане на сумата.

При допускане на изменението на иска по чл. 59 от КТ във връзка с чл. 32 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-197/17.08.2020 година, районният съд е приел, че се изменя не само размерът на иска, но и периода, за който се иска изплащане на допълнителни трудови възнаграждения от ищцата и така е записал в протоколното си определение.

Липсват доказателства по делото, ищцата да е искала поправка на протокола от 13.6.2025 година във връзка с така приетото и допуснато от съда изменение на заявените искови претенции.

При така изложеното следва да се приеме, че след допуснатото изменение на предявени иск по чл. 59 от КТ във връзка с чл. 32 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-197/17.08.2020 година, съдът е сезиран с искане по волята на ищцата - на основание чл. 59 от КТ във връзка с чл. 32 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното

образование № Д 01-197/17.08.2020 година да се осъди ответника Детска градина „Мечо Пух“ – гр. Добринище да заплати на ищцата сумата в размер на 1730,00 лева, представляваща неплатени допълнителни трудови възнаграждения: за учебната 2021- 2022 година.

С Решението в обжалваната част съдът е осъдил Детска градина „Мечо Пух“, адрес: гр. Добринище, ул. „•••“ № 11, представлявана от директора И.ка К.а Б. да заплати на П. П. Х., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Добринище, ул. „•••“ № 6 сумата от 741.00 лв. (седемстотин четиридесет и един лева) – представляваща остатък от неизплатеното допълнително трудово възнаграждение по чл. 59 от КТ във връзка с чл. 32 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01- 197/17.08.2020 година за учебната 2021 година - 2022 година и за учебната 2022 година - 2023 година, ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.12.2024 година до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск за сумата над уважения от съда размер до пълно предявения до размера на сумата от 2 306 лева.

За да стигне до този извод съдът е приел, че предявения иск е основателен в частта относно претенцията на ищцата за заплащане на допълнително трудово възнаграждение по чл. 32 от КТД за сумата от 165,00 лева – представляваща остатък от неизплатеното ДТВ в месец 09.2022 година - 1/3 от БТВ, както и за сумата от 576 лева неизплатено ДТВ както е поискано с исковата молба представляваща неизплатено ДТВ за учебната 2022 година - 2023 година в месец 05.2023 година - 1/3 от БТВ, /съобразно изчисленията на вещото лице в размер на 580 лева/. Приел е за безспорно установено, че в претендирания период ищцата е била член на синдикална организация, а именно на КТ „Подкрепа”, като членуването в синдикална организация представлява предпоставка за действието на колективния трудов договор спрямо лицата.

Приел за установено също така, че към процесния период е бил налице и е действал колективен трудов договор на браншово ниво, а именно от 17.08.2020 година и от 06.12.2022 година, сключен между Министерство на образованието и науката, Съюз на работодателите в системата на народната просвета на България /СРСНПБ/, Сдружение на директорите в средното образование в РБ – работодатели, и Синдикат на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независим учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България – синдикати. Същият е действал към момента на депозиране на исковата молба. Съгласно чл. 32 от КТД, работодателите планират и изплащат в рамките на годишния бюджет на образователната институция допълнително трудово възнаграждение на работещите в системата на предучилищното и училищното образование – три плащания, отразени във вътрешните правила за работните заплати на образователната институция.

С така постановеното решение, районният съд се е произнесъл по незаявена и нетърсена от него защита по спора. Съобразно приетото от съда изменение на иска ищцата е искала от съда да и бъде присъдено възнаграждение за неизплатени трудови възнаграждения по чл. 32 КТД за учебната 2021-2022 година, който период включва месец септември 2021 година, месец декември 2021 година и месец май 2022 година така по аргумент от чл.63, ал.2 от Закона за предучилищното и училищното образование. Учебната година е с продължителност от 12 месеца и започва на 15 септември. А с решението съдът е уважил предявения иск по чл. 32 КТД, като е присъдил заплащане на неизплатеното допълнително трудово възнаграждение на ищцата за учебната 2022-2023 година от една страна, а на следващо място се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив по цена на иска от 2036 лева, при допуснато изменение на цената на иска от 1730,00 лева. Отделно от това, в диспозитива на първоинстанционното съдебно решение, районният съд се е произнесъл по претенции за допълнително трудово възнаграждение за месеци извън учебната 2021-2022 година, каквото изменение на иска сам е допуснал.

От събраните пред първоинстанционният съд доказателства се установява следното:

Ищцата е работила в ответната Детска градина „Мечо Пух“, гр. Добринище по силата на сключен трудов договор № 1 от 01.11.2017 година, като е заемала длъжността „учител“ при пълно работно време от 8 часа, като с допълнителни споразумения са променяни размерите на получаваното от ищцата трудово възнаграждение.

На 17.08.2020 година е сключен Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, Съюз на работодателите в системата на народната просвета на България /СРСНПБ/, Сдружение на директорите в средното образование в РБ – работодатели, и Синдикат на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независим учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България – синдикати, изменен с Анекс от 07.12.2020 година и Анекс от 31.03.2022 година, който има задължителен характер и се прилага за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и работодателите, членове на организациите на работодателите – страни по договора /чл. 4/.

Съгласно чл. 32 от КТД, работодателите планират и изплащат в рамките на годишния бюджет на образователната институция допълнително трудово възнаграждение на работещите в системата на предучилищното и училищното образование – три плащания, отразени във вътрешните правила за работните заплати на образователната институция.

В чл. 33 от КТД, страните по договора са се споразумели относно минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения за членовете на организациите, страни по договора, като съгласно ал. 6, средствата за допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда през учебната година на педагогическите специалисти в образователните институции се планират в рамките на бюджетите на институциите в размер не по – малко от 4.2 % и не повече от 5.0 % от годишния размер на средствата за работни заплати на педагогическите специалисти.

Съгласно чл. 48 от същия договор, работодателите и първостепенните разпоредители с бюджет осигуряват средства за представително облекло на педагогическите специалисти, заместник – директорите без норма преподавателска работа и главния счетоводител, членове на синдикалните и работодателските организации, страни по договора, в съответствие с действащата нормативна уредба в размер, не по – малък от 430,00 лева.

На 06.12.2022 година е сключен Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, Съюз на работодателите в системата на народната просвета на България /СРСНПБ/, Сдружение на директорите в средното образование в РБ – работодатели, и Синдикат на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независим учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България – синдикати, изменен с Анекс от 10.08.2023 година.

В чл. 33 от КТД, страните по КТД са се споразумели относно минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения за членовете на организациите, страни по договора, като съгласно ал. 6, средствата за допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда през учебната година на педагогическите специалисти в образователните институции се планират в рамките на бюджетите на институциите в размер не по – малко от 4.2 % и не повече от 5.0 % от годишния размер на средствата за работни заплати на педагогическите специалисти.

Съгласно чл. 50, ал. 1 работодателите и първостепенните разпоредители с бюджет осигуряват средства за представително облекло на педагогическите специалисти, заместник – директорите без норма преподавателска работа и главния счетоводител, членове на синдикалните и работодателските организации ,страни по договора, в съответствие с действащата нормативна уредба в размер, не по – малък от 430,00 лева.

В ДГ „Мечо Пух“ действат Вътрешните правила за работната заплата, в които е отразено, че са издадени в съответствие с клаузите на Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 17.08.2020 година.

От приложените към исковата молба решения се установява, че между страните са водени съдебни производства за изплащане на обезщетения по чл. 59 от КТ.

Видно е - от приложеното решение № 27 от 08.03.2022 година, постановено по гр.дело № 1173/2021 година по описа на Районен съд - Разлог, че на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е отменена като незаконосъобразна Заповед № 138 от 27.08.2021 година на Директора на ДГ „Мечо Пух“, с която е било прекратено трудовото правоотношение с ищцата, като същата е възстановена на заемната преди уволнението длъжност.

Със същото решение е уважен предявен от ищцата иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, като на ищцата е присъдено обезщетение в размер на 6/шест/ брутни трудови възнаграждения за времето, през което е останала без работа. Също така на основание чл. 59 от КТ във вр. чл. 32 от КТД ответникът е осъден да заплати на П. Х. сумата от 410,00 лева – представляваща плащане за м. май 2021 година. Видно от направеното отбелязване решението е влязло в сила на 23.08.2022 година.

Със заявление с вх. № 327 от 02.09.2022 година, ищцата е поискала да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност с оглед влязлото в сила съдебно решение.

Със заявление ищцата изрично е поискала да й бъдат заплатени дължими суми, представляващи допълнително трудово възнаграждение по силата на цитираните по-горе КТД.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установяват размерите на делегираният бюджет на ДГ „Мечо Пух“ в периода 2021 година – 2024 година. Според вещото лице в посочените суми за бюджет по години са включени допълнителните трудови възнаграждения на педагогическия персонал и той е бил достатъчен за изплащането им. На учителите и друг персонал са изплащани допълнителни трудови възнаграждения за учебните 2021 година – 2022 година и 2022 – 2023 година.

Установява се, че за учебната 2021 година – 2022 година за месец 09.2021 година в месец 11.2021 година е изплатена сумата от 410,00 лева, а за учебната 2022 – 2023 година в месец 09.2022 година е изплатена сумата от 410,00 лева и в месец 12.2022 година е изплатена сумата от 565,00 лева.

Според вещото лице допълнителното заплащане по чл. 32 от КТД за постиганите резултати зависи от утвърдените средства за работна заплата на педагогическият персонал, като е свързано с индивидуалната работна заплата, но не е задължително да се равнява на 1/3 от индивидуалната работна заплата, при което вещото лице и достигнало до извода и се приема за доказано от въззивния състав, че на ищцата не са били заплащани следните допълнителни трудови възнаграждения:

По чл. 32 от КТД: в месец 12.2021 година – 410,00 лева неизплатени; в месец 05.2022 година – 1/3 от БТВ – 575,00 лева - неизплатени; в месец 09.2022 година – 1/3 от БТВ – 575,00 минус 410 лева – изплатени и остатък 165,00 лева – неизплатени; в месец 05.2023 година – 1/3 от БТВ – 580,00 лева – неизплатени.

По чл. 33, ал. 6 от КТД: Според заключението на вещото лице размера на допълнителното трудово възнаграждение по чл. 33, ал. 6 от КТД е не по – малко от 4.2% и не повече от 5 % от годишните средства за работна заплата на педагогическия персонал. Същото се определя индивидуално от директора на учебното заведение чрез точкова система. Вещото лице сочи, че тъй като на експертизата не е предоставен размера на допълнителното трудово възнаграждение по точково система на ищцата П. Х. за учебната 2021 година – 2022 година, експертизата приема, че същото е в размер на 550,00 лева, колкото се иска. Сочи, че на ищцата е изплатена сумата от 105,00 лева в месец 10.2021 година като неизплатена е сумата от 445,00 лева.

Според заключението допълнителното трудово възнаграждение по чл. 48, ал. 1 от КТД се изплаща за календарната година. За 2022 година са изплатени 176,00 лева в месец 10.2022 година при полагаеми 530,00 и не е изплатен остатъка от 354,00 лева.

В Приложение 1 към експертизата вещото лице е посочило изплатените допълнителни трудови възнаграждения на останалите учители съгласно посочените в исковата молба основания.

С оглед на горното и предвид на анализа на доказателствената съвкупност въззивният състав по смисъла на чл.270, ал.3 от ГПК следва да обезсили в една част обжалваното решение като недопустимо постановено по непредявен иск, а в друга част следва да го потвърди, като правилно и законосъобразно.

Решението на районния съд следва да бъде обезсилено в частта, с която е осъдена Детска градина „Мечо Пух“, адрес: гр. Добринище, ул. „•••“ № 11, представлявана от директора И.ка К.а Б. да заплати на П. П. Х., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Добринище, ул. „•••“ № 6 сумата от 741.00 лв. (седемстотин четиридесет и един лева) – представляваща остатък от неизплатеното допълнително трудово възнаграждение по чл. 59 от КТ във връзка с чл. 32 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-197/17.08.2020 година за учебната 2021 година - 2022 г. и за учебната 2022 г. – 2023 г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск за сумата над уважения от съда размер до пълно предявения до размера на сумата от 2306 лева в следния смисъл:

Непредявена се явява исковата претенция за сумата от 1730,00 лева до посочения в диспозитива размер от 2306,00 лева, доколкото този размер е бил изменен по реда на чл.214 от ГПК, и непредявена е исковата претенция в частта за неизплатено допълнително трудово възнаграждение по чл. 59 от КТ във връзка с чл. 32 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-197/17.08.2020 година за учебната 2022 г. – 2023 г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като в частта за неизплатеното допълнително трудово възнаграждение по чл. 59 от КТ във връзка с чл. 32 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-197/17.08.2020 година за учебната 2021 г- 2022 г. решението следва да бъде отменено в частта по предявения иск с правна квалификация мр„л.59 от Кодекса на труда във връзка с чл.32 от КТД , при следните аргументи:

Доказано е от фактическа страна, че на персонала в детската градина са изплащани допълнителни трудови възнаграждения и съответно на въззиваемата не са били платени изплатените на останалия персонал - По чл. 32 от КТД: в месец 12.2021 година – 410,00 лева неизплатени; в месец 05.2022 година – 1/3 от БТВ – 575,00 лева - неизплатени; в месец 09.2022 година – 1/3 от БТВ – 575,00 минус 410 лева – изплатени и остатък 165,00 лева – неизплатени; в месец 05.2023 година – 1/3 от БТВ – 580,00 лева – неизплатени.

Спорния въпрос касае изначално дължимостта на такова допълнително трудово възнаграждение за въззиваемата, доколкото в периода на учебната година 2021-2022 година същата не е полагала труд в учебното заведение и съответно не са отчетени постигнати резултати от същата като педагогически персонал при работодателя.

Съгласно Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката, последно изменение действало към спорния период ДВ, бр. 35 от 10.05.2022 г., в сила от 1.04.2022 г- по аргумент от чл.20 от същата в брутната работна заплата на персонала в държавните и общинските институции, в това число и детската градина работодател на Х. - освен допълнителните трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се включват и следните допълнителни трудови възнаграждения: 1. за изпълнение на учебни часове по учебни предмети над минималната норма преподавателска работа, ако те не са отчетени при определяне на основната работна заплата; 2. за професионалноквалификационна степен, ако не е включена като елемент в основната работна заплата; 3. за преподаване на учебни предмети на чужд език с изключение на учебния предмет "чужд език"; 4. на класен ръководител – за консултиране на родители и ученици и водене на училищната документация на съответната паралелка, както и на учител в детска градина – за водене на задължителната документация на съответната група и за консултиране на родители; 5. за безплатна храна – на непедагогическия персонал в детските градини и персонала в столовете и кухните на училищата; 6. (изм. – ДВ, бр. 7 от 2020 г., в сила от 1.01.2020 г.) за постигнати резултати от труда; 7. за проверка на изпитни материали от външно оценяване и олимпиади; 8. за изпитване на един ученик в задочна, индивидуална, комбинирана, дистанционна и самостоятелна форма на обучение и за провеждане на приравнителни изпити; 9. за провеждане на държавен изпит по теория и практика за придобИ.е на степен на професионална квалификация по професията/специалността; 10. за наставничество – за подпомагане на новоназначен учител за срок до една година.

Съгласно предвиденото в чл.20, ал.2 от същата наредба в брутнатаработна заплата могат да бъдат включени и допълнителни трудови възнаграждения когато това е предвидено в колективен трудов договор, като разглеждания казус: 1. за работа при специфични условия на труд на персонала в специалните училища, центровете за специална образователна подкрепа и училищата към местата за лишаване от свобода; 2. за официални празници или за началото на учебната година – до три пъти годишно; 3. за работа с деца и ученици със специални образователни потребности – на педагогическите специалисти в детските градини и училищата, провеждащи интегрирано обучение и възпитание; 4. (нова – ДВ, бр. 76 от 2017 г., в сила от 1.09.2017 г.) за участие в екипи за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст; 5. (нова – ДВ, бр. 76 от 2017 г., в сила от 1.09.2017 г.) за провеждане на допълнително обучение на ученици, които не са усвоили компетентностите, заложени в учебната програма, или на деца, които не владеят български език; 6. (нова – ДВ, бр. 92 от 2020 г., в сила от 27.10.2020 г.) за провеждане на допълнително обучение на ученици за компенсиране на липсата на взаимодействие на учителя с ученици, които се обучават несинхронно от разстояние в електронна среда при условията на чл. 115а, ал. 4 от ЗПУО; 7. (нова – ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.) за провеждане на допълнително обучение на ученици, отсъствали повече от десет учебни дни от училище поради заболяване; 8. (нова – ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 1.01.2021 г.) за консултации по учебни предмети на ученици, преминали в самостоятелна форма на обучение в случаите по чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗПУО.

Видно е от горното, че тези допълнителнителни трудови възнаграждения не са постоянна величина и се начисляват, съответно изплащат само при действително положен труд и отработено време, каквито в казуса за периода на учебната 2021-2022 година не се установяват за въззиваемата и при липса на доказани резултати от педагогическата дейност въззивният съд приема, че не се дължат.

Съгласно чл.14 от Наредбата - брутната работна заплата на персонала в държавните и общинските институции по чл. 1 се състои от: 1. основна работна заплата; 2. допълнителни трудови възнаграждения; 3. други трудови възнаграждения.

По аргумент от чл.22 от Наредбата - видовете допълнителни възнаграждения на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал, с изключение на директорите на институциите, както и механизмите за определяне на техния размер се договарят в колективен трудов договор и/или се включват във вътрешните правила за работната заплата при условията и по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от същата наредба.

С оглед на горното въззивният съд е мотивиран да приеме от правна страна, че за да се начислят о изплатят на въззиваемата допълнителни трудови възнаграждения като тези предвидени в Колективния трудов договор – чл.32 от същия се следва да се отчетат положения труд, постигнатите резултати в процесния период –учебната 2021-2022 година, каквито при обективна невъзможност поради незаконното уволнение същата не може да отчете и не и се дължат. В този смисъл и Решение № 257/20.10.2014 година, постановено по гр.дело № 7716/2013 година, ВКС, Четвърто гражданско, докладвано от съдията Борислав Белазелков.

Следва да се посочи, че неоснователно ищцата етвърдяла, че и се дължи допълнително трудово възнаграждение по смисъла на чл.32 от КТД. Предвиденото в Колективния трудов договор в конкретиката на чл.32 от него е общо правило за изплащането на допълнителни трудови възнаграждения – същото сочи, че се дължат три пъти годишно в рамките на годишния бюджет, съобразно отразеното във вътрешните правила за работна заплата. Само и единствено в посочените в чл.33 от Колективния трудов договор случаи е определен конкретен размер и вид на допълнителното трудово възнаграждение. При това доколкото от заключението по съдебно – счетоводната експертиза е установено, че такива допълнителни трудови възнаграждения са били изплащани при въззивника – детската градина зда постигнати резултати е и извода на съда,че на ищцата – въззиваемата не се дължат и този иск е неоснователен. Като в тази част решението следва да се отмени за сумата от 410,00 лева – допълнително трудово възнаграждение за месец 12 2021 година, посочени от вещото лице ката неплатени и присъдени с обжалваното решение за учебната 2021-2022 година година.

В останалата част решението на Районен съд – Разлог – по иска с правно основание чл. 59 от КТ във връзка с чл. 33, ал. 6 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-197/17.08.2020 година и с правно основание чл. 59 от КТ във връзка с чл. 48, ал. 1 от КТД № Д01-197/17.08.2020 година, съответно на чл. 50, ал. 1 от КТД № ДО 1-269/06.12.2022 година – не е обжалвано и е влязло в сила.

По разноските

С оглед изхода на спора на въззивника се дължат разноски в производството по обжалваната част на решението и съответно и разноски пред първата инстанция в тази част, като съобразно на това съдът следва да се произнесе и по частна жалба с вх.№ 13044/07.11.2025 година,подадена от П. П. Х., ЕГН ••••••••••, адрес: с. Добринище, общ. Банско, ул. „•••“ № 14, чрез адв. Е. П. Я. против Определение № 1973/22.10.2025 година постановено по гр.дело № 1568/2024 година по описа на Районен съд – Разлог.

Пред районния съд са сторени разноски от ищцата – въззиваема в размер на 1300,00 лева – 664,68 евро, а пред въззивната инстанция в размер на 485 евро с ДДС за заплатен адвокатски хонорар.

Ответникът – въззивник е сторил разноски пред районния съд в размер на 1564,32 лева с ДДС – 799,82 евро с ДДС, а пред въззивната инстанция – 480,00 евро с ДДС.

С решението си районният съд е присъдил разноски на страните както следва: осъдил е Детска градина „Мечо Пух”да заплати на П. П. Х. от 294.59 лв. (двеста деветдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки) - направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от предявените искове, като над уважения от съда размер до пълно предявения от 1300 лева е отхвърлил искането за заплащане на разноски като неоснователно.

Районният съд е осъдил П. П. Х. да заплати на Детска градина „Мечо Пух” сумата от 1209.84 лв. (хиляда двеста и девет лева и осемдесет и четири стотинки), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, като над уважения от съда размер до пълно предявения от 1564.32 лв. е отхвърлил искането за заплащане на разноски като неоснователно.

При горното и с оглед изводите на въззивният съд се следва разноските дължими на всяка от страните да бъдат определени съобразно решението на въззивния съд.

При това на въззивника с оглед на резултата от обжалването на решението на районния съд само в частта по иска с правно основание чл.59 от КТ във връзка с чл.32 от КТД – обезсилване на решението в една част и отмяна в друга част се следва присъждане на разноски за пред първата инстанция в размер на общо 547,12 евро общо /1070,08/ лева, от които районният съд е присъдил 1209,84 лева, като за сумата над 1070,08 лева частната жалба се явява и основателна. За пред въззивната инстанция на въззивника се дължат сторените разноски в пълен размер от 480,00 евро с ДДС с оглед изхода на спора.

В полза на въззиваемата – ищцата се следва да бъдат присъдени разноски съобразно изхода на спора в размер на общо 210,00 евро – 408,52 лева, за пред първата инстанция и не се дължат разноски за пред въззивната инстанция с оглед изхода на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд