Решение № 99 от 1.6.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 279/2026 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 91/2025г. от 21.01.2026 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Хасково, в частта, с която на Х. М. Б. с ЕГН •••••••••• от град ••••••••••••, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4б, област Хасково, чрез адвокат И. Д., за нарушение на чл. 48, ал. 1, предложение второ от Закона за защита на растенията (ЗЗР), е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 511.29 евро (1 000 лв.) и в частта, с която е постановено да заплати в полза на ОДБХ – Хасково сумата от 1 141.20 евро с ДДС (2 322 лв. с ДДС), представляваща обезщетение за унищожаване на забранените препарати, представляващи продукти за растителна защита (ПЗР). НП в частта, с която са отнети в полза на Държавата забранените ПРЗ е влязло в сила, тъй като не е обжалвано. Жалбоподателят Х. М. Б. чрез процесуалния си представител – адвокат И. Д . , моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен - издаден в нарушение на процесуалните правила и в разрез с материалния закон – описаната фактическа обстановка била неясна, непълна и невярна, наложеното наказание било несправедливо и липсвали субективният и обективният елемент от състава на процесното нарушение. Сочи се, че жалбоподателят Б. не била извършила процесното нарушение. В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Б. се явява. За нея се явява адвокат И. Д., който пледира за отмяна на обжалваните части от акта, като сочи, че не било доказано, че жалбоподателят Б. е извършила нарушението и не станало ясно от кога ПРЗ се намират в процесния имот. Претендират се разноски по делото . Представен е Списък на разноските. В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства. Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП (въззиваемата страна) – Директорът на ОБДХ - Хасково, редовно призован, не се явява. За него се явява Старши юрисконсулт Д. П., която сочи че НП в обжалваните части е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено в обжалваните части. Представя в дадения срок Писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на обжалваното НП. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Представен е Списък на разноските. В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства. Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: На 06.03.2025 година в условията на неотложност във връзка с получени оперативни данни в Сектор „Криминална полиция” при РУ – Свиленград, че Х. Б. съхранява ПРЗ с неясен произход без надлежно разрешително, е извършено претърсване и изземване от дежурна оперативно-следствена група при РУ – Свиленград, в частен наследствен имот, находящ се село Сива река, област Хасково, обитаван от Б. и състоящ се от постройки и дворно место (видно от представените от страна на Б. Нотариални актове за собственост, в тази връзка няма надлежни писмени доказателства, удостоверяващи, че правото на собственост е изцяло на Б., фактът, че последната твърди това обстоятелство в обясненията си не налага този извод). Присъстващият на место съпруг на Б. заявява, че само тя има ключ от имота и постройките в него и не може да предостави достъп на полицейските служители (между които и свидетелите Р. И. П. и Г. Т. Б.), след което напуска мястото; което налага достъпът до имота, респ. постройките да се извърши с помощта на ключар, който разбива и подменя патроните на външната входна врата, на вратата към сградата и на дървената врата към мазето и в присъствието на Кмета на селото, тъй като и самата Б. не се явява поради здравословни причини. При извършеното претърсване от пода в дъното на мазе, намиращо се под едноетажна жилищна сграда в имота са намерени и иззети препарати, представляващи ПРЗ от различни марки във фабрични опаковки (пластмасови бутилки и полиетиленови опаковки) с ненарушена цялост, с общо количество 186 л/кг. Всички ПРЗ, които са открити, подробно са описани в Протокол за претърсване и изземване от същата дата, към който има приложен Албум. Протоколът е одобрен Определение на Районен съд – Свиленград. Образувано е на 06.03.2025 година Досъдебно производство (ДП) № 89/2025 година по описа на РУ - Свиленград, представляващо преписка с № 972/2025 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, за престъпление по чл. 354, ал. 1 от НК. С Постановление от 08.08.2025 година, влязло в сила на 19.08.2025 година, Ц.Л. – Прокурор в Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, прекратява наказателното производство по ДП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (липсва престъпление от общ характер). В Постановлението е посочено, че не е установено да е извършено съставомерно деяние по някой от съставите на НК. Постановлението от дата 08.08.2025 година, ведно с ДП, са изпратени от Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград на ОДБХ - Хасково по компетентност за вземане на отношение относно административнонаказателната отговорност на лицето, извършило нарушение. Документите са получени от АНО на дата 21.08.2025 година. На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е образувано административнонаказателно производство срещу жалбоподателя Х. Б., без съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Сезиран надлежно с Постановлението на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград за прекратяване на наказателно производство по образуваното ДП и след получаване на преписката, Директорът на ОДБХ - Хасково в качеството на наказващ орган, издава процесното НП № 91/2025г. на 21.01.2026 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема фактическите констатации, изложени в Постановлението на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград като посочва, че правната квалификация на нарушението е чл. 48, ал. 1, предложение второ от ЗЗР и че нарушението е извършено от жалбоподателя Х. Б. в качеството й на собственик на имота, с оглед липсата на данни за наличие на наемни правоотношения, преотстъпено право на ползване, предоставено в полза на трето лице и / или данни за осъществен неправомерен достъп до имота и вземайки предвид правото на стопанисване на имота. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя Б. на 01.04.2026 година, видно от Разписката за връчването му, приложена в кориците на делото, надлежно оформена - датирана и подписана с отбелязване имената на получателя му, а именно: че е получено лично от Х. Б.. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 155, ал. 1, предложение четвърто от ЗЗР на нарушителя Б. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 511.29 евро (1 000 лв.) и на основание чл. 174, ал. 3 от ЗЗР е постановено да заплати обезщетение за унищожаването на забранените ПРЗ. По делото бе допуснато и разпитано в качеството на свидетел лицето Х.Д.К., който установи пред настоящия Съдебен състав, че е съсед на Б. в село Сива река, че й помага при отглеждането на лозята като пръска същите, че от 2 - 3 години в имота няма наематели, че рядко синът и съпругът на Б. посещават имота, че само тя посещава имота, но не й сестра й. Изслушани бяха и обяснения жалбоподателя Б., която заяви, че не знае на кого са процесните ПРЗ, че сестра й, съпругът й и синът й, както и на сестра й децата, обитават къщата и имат ключове, както и че има врата откъм парка, от където всеки може да влезе в процесния имот. Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда, кореспондира изцяло с възприетата от АНО в НП. Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства в лицето на свидетелите Р. И. П. и Г. Т. Б. са относими към релевантните по делото факти и се кредитираха за достоверни. Съдът изгради вътрешното си убеждения въз основа на показания на свидетелите Р. П. и Г. Б., разпитани по делото. Дава им вяра, тъй като са непредубедени, вътрешно непротиворечиви, логични, последователни, взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и кореспондиращи на другите, събрани по делото доказателства. Свидетелите Р. П. и Г. Б. възпроизвеждат пред Съда своите лични възприятия за случилото се. Основания за критика по отношение на свидетелите не се намериха. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя Б., което да ги провокира превратно или недостоверно да пресъздадат обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. Липсват противоречия – вътрешни и помежду им, в показанията им. Точно обратното, посочените свидетелски показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства по делото. Ето защо, според Съда показанията и на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя Б., с оглед установеният факт, че съхранява неразрешени ПРЗ. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Кредитират се и другите налични по делото писмени документи. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Х.Д.К., тъй като неговите показания не са в противоречие с другите доказателства, които се кредитират. Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя Б., тъй като приема същите за защитна теза с цел избягване на административнонаказателната отговорност. Тези обяснения са в противоречие с кредитираните свидетелски показания, включително показанията на свидетеля Х.Д.К. и писмените доказателства, налични по делото. Няма логика в твърдението на Б., че в имотът, който според нея не се обитава, да има незаключена врата от към парка, позволяваща достъп до вътрешността на имота. Твърдението на Б., че и други лица обитават имота, включително имат ключ, останаха изолирани и неподкрепени с доказателства. Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи: Преценена по същество, Жалбата е неоснователна. При разглеждане на дела по о бжалвани НП, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект. На основание чл. 79б от ЗАНН и чл. 137 от Закона за храните, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 3 2 2 2 от 17.04.2026 година, поради което производството не подлежи на прекратяване. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН Обжалваното НП е законосъобразно от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до този извод след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, като не се констатираха съществени недостатъци на акта. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя Б. и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Спазени са формата и редът при постановяването на НП. Настоящата съдебна инстанция приема, че при издаването на НП са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същото има изискуемите реквизити и минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдът приема, че в обстоятелствената част на НП е налице фактическо описание на нарушението, за което е наказана жалбоподателя Б.; както и че в обстоятелствената част на НП нарушението е описано подробно от АНО, че изчерпателно са посочени и са налице факти, описващи от обективна страна нарушението, че са посочени обстоятелствата, при които е извършено, датата и мястото на извършването му. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си. Словно материализираното описание на деянието и обстоятелствата при извършването му са достатъчно конкретно, точно и изчерпателно посочени, което позволява индивидуализацията му като нарушение във фактически състав с правна квалификация чл. 48, ал. 1, предложение второ от ЗЗР, каквато е и дадената в НП, при ясно указани формата на изпълнителното деяние и неговия механизъм. Правилно е определен и субектът на визираното нарушение и това е Х. М. Б., тъй като въпреки че имотът е наследствен на Б. и сестра й В.М.А. от показанията на свидетеля Х.Д.К. стана ясно че А. не посещава имота от доста време. Детето и съпругът на Б. много рядко посещават имота. В подкрепа на довода, че Б. е надлежния субект на визираното нарушение е и обстоятелството, че се занимава с отглеждане на лозови масиви, а е ноторно известно, че за поддръжката им се налага постоянно да бъдат третирани с ПРЗ. По делото липсват данни за наличие (, а и няма подобни твърдения) на наемни правоотношения, преотстъпено право на ползване, предоставено в полза на трето лице или за осъществен неправомерен достъп до имота. Напротив стана ясно, че от няколко години в имотът няма наематели и че ключ от него има само Б.. Фактът, че Б. (предвид обстоятелството, че само тя има ключ) обитава имота е виден и предвид наличието на естествени цветя и свежи плодове, видно от Албума, приложен към Протокола за претърсване и изземване. Отделно от това от Характеристичната справка, приложена в ДП, става ясно, че Б. често посещава Република Турция, а видно от приложените в ДП Албуми става ясно, че процесните ПРЗ са именно с етикети на турски език (като в този смисъл са и показанията на свидетеля Г. Т. Б.), като са този извод на Съда не са необходими специални знания, т.е. знание на турски език. Като в този ред на мисли е неоснователно наведеното от адвокат Д. в пледоарията му пред настоящия състав на Съда възражение, касаещо неяснота от кога точно тези ПРЗ се намират в имота, тъй като продъжителността на съхраняването им не е елемент от състава на нарушението, а би могла да има значение само на смекчаващо или отегчаващо вината обстоятелство. При извършена служебна проверка на представеното по делото НП Съдът констатира, че същото е издадено от компетентното длъжностно лице съгласно чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 175 , ал. 1 от ЗЗР. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган предвид това, че съгласно чл. 175, ал. 1 от ЗЗР, НП се издават от Директорите на съответните ОДБХ. Лицето, подписало НП – Г. Божанов Илиев, е заемало към момента на издаването му длъжността „Директор на ОДБХ - Хасково”, което обстоятелство е служебно известно на Съда и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДБХ - Хасково. Обжалваното НП е издадено в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Както се посочи по-горе, АНО е издал НП без да е имало съставен АУАН, позовавайки се на Постановлението на Прокурора. По аргумент от чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателното производство започва със съставянето на АУАН. Възможност за изключение от посоченото общо правило е регламентирана в разпоредбата на ал. 2, която сочи, че АНП може да се образува и въз основа на прекратено от Съда или Прокурора наказателно производство. Постановлението на Прокурора в този случай е основание за издаване на НП без съставяне на АУАН. След като наказващият орган въз основа на материалите по преписката е преценил, че са налице данни за осъществен състав на административно нарушение, е издал обжалваното НП. При издаването на НП е спазен предвидения от разпоредбата на ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срок, считано от получаване на Постановлението на Прокурора, ведно с ДП, в ОДБХ - Хасково. За пълнота следва да се посочи, че пречката по чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК , няма да е налице, тъй като разпоредбата изрично изисква спрямо същото лице за същото деяние да е налице Постановление за прекратяване, докато в случая не е налице идентичност на деянията. В контекста на изложеното, не може да се приеме, че извършителят е бил известен на съответните контролни органи от ОДБХ – Хасково до момента на изпращане на преписката на ОДБХ - Хасково, тъй като проверката на 06.03.2025 година е била извършена не от служители на тази Дирекция, а от полицейски служители при РУ - Свиленград. За контролните органи на ОДБХ – Хасково евентуалният нарушител е станал известен при получаването на Постановлението на Прокурора на 21.08.2025 година и от тази дата до издаването на НП на 21.01.2026 година, шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН не е изтекъл. В случая не е нарушен принципът, залегнал в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ) . Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния Прокурор. В конкретния случай още със започване на проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от общ характер - такова по чл. 354, ал. 1 от НК, за което е проведено и разследване в рамките на горепосоченото ДП. Впоследствие след прекратяването на наказателното производство по ДП поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление от общ характер, но пък са налични данни за извършено административно нарушение, наблюдаващият Прокурор е упражнил правомощията си по закон - а именно п о чл. 243, ал. 3 от НПК и е изпратил делото на АНО за реализиране на административната отговорност. АНО е образувал АНП с издаването на НП, предмет на настоящото дело. Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за неговата отмяна. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено по отношение на посоченото нарушение. От събраните по делото доказателства, се установява, че процесните продукти са ПРЗ и че Б. е съхранявала в имота си в село Сива река, процесните неразрешени (по аргумент за противното от § 1, т. 45 от Допълнителните разпоредби на ЗЗР) ПРЗ в нарушение на условията на чл. 28, § 2, б. „в” и б. „г” от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на Директиви 79/117/Еио и 91/414/ЕИО на Съвета, тъй като те не са включени в Списъка на разрешените за предлагане на пазара и употреба ПРЗ, поддържан от Българската агенция по безопасност на храните и в Националния електронен регистър на ПРЗ, не са преминали процедура по регистрация, оценка на риска и за тях няма издадено разрешение (няма и наведени в тази насока доводи), поради което и съхраняването им с каквато и да е цел е забранено. Т.е. фактическата обстановка, посочена в НП е ясна, пълна и вярна, достатъчно ясно и конкретно е описана без да се създава възможност за неразбиране или превратно тълкуване, за разлика от твърденията в тази насока, въведени с Жалбата. Иначе казано не е ограничено правото на защита а жалбоподателя Б.. Деянието, извършено от Х. Б. е съставомерно и по субективен признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, от тук се разкрива и пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните последици – съхранение на неразрешени ПРЗ, при наличие и на представа за обвързващото задължение за не се съхраняват подобни ПРЗ, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят Б. ги е съхранявала. Тя очевидно е пренебрегнала и не е съобразила поведението си с това задължение. От друга страна и в случай, че тя не е знаела за наличието на ПРЗ в обитавания от нея частен наследствен имот, жалбоподателят Б. е била длъжна и е следвало да положи необходимата (дължимата) грижи и да знае какво точно се съхранява в имота й, поради което незнанието й не изключва виновността и нейния умисъл, а и законът не изисква непременно умисъл в поведението, доколкото вината може да е във формата на непредпазливост, тъй като специалният закон не я изключва, обратно непредпазливите деяния не се санкционират само по изключение, а последното не е налице за конкретния административнонаказателен състав. Изложеното и предвид характерът на изпълнителното деяние „съхранява” налага извода (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение), че Х. Б. е правилният субект на административнонаказателното обвинение, тъй като ПРЗ са открити в частен имот, до който тя приоритетно и основно има достъп и върху който упражнява фактическа власт, владеейки ключа на имота. Съдът служебно следва да изследва наличието на маловажен случай в процесния казус. Конкретният случай не е такъв, тъй като са засегнати обществените отношения, свързани с растителната защита и опазването на околната среда, както и предвид факта, че се касае за съхраняване на изключително голямо количество ПРЗ от различни марки, които са неразрешени и тъй като не е доказана безопасността им за хората, животните и околната среда. Т.е. преценката на АНО в тази насока, обективирана в издадения санкционен акт, Съдът сподела за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение. ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението, коет о е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗЗР, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. За неизпълнение условие или задължение по чл. 48 от ЗЗР , извършено от физическо лице, санкционната разпоредба на чл. 155, ал. 1 от ЗЗР предвижда „Глоба” от 1 000 лв., равняващи се на 511.29 евро по официалния обменен валутен курс съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) до 3 000 лв., равняващи се на 1 533.88 евро по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ. Действително в санкционната норма погрешно е посочена хипотезата – изречение четвърто, а такова няма, но Съдът приема, че в НП е направено достатъчно ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на жалбоподателя Б. за какво я санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер, поради което няма възможност за намаляването му. Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за справедливо и съответстващо на извършеното нарушение, както и за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите юридически лица и граждани. В този ред на мисли Съдът държи да отбележи, че наложената санкция не е несправедлива предвид посочената вече завишена обществена опасност на деянието, тъй като се касае за опазването на околната среда, както и на живота и здравето на хората. Ето защо и наведеното в тази насока възражение в Жалбата е неоснователно. Н а основание чл. 174, ал. 2 от ЗЗР, вр.чл. 20 , ал. 2 от ЗАНН тези веществени доказателства, притежаването на които е забранено, не подлежат на връщане и подлежат на отнемане в полза на Държавата, след което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗЗР подлежат на унищожаване, което става за сметка на нарушителя (в тежест на нарушителя), т.е. правилно е постановено в обжалваното НП Б. да заплати обезщетение за унищожаването на процесните забранени ПРЗ, тъй като тя е лицето упражнявало фактическа власт и съхранявала същите в имота си. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Х. М. Б. и НП следва да бъде потвърдено в обжалваните части. По разноските: По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя Б. в размер на 350 евро лв. (съобразно представените Списък на разноските и Договор за правна защита и съдействие) и от страна на АНО – 66.47 евро, равняващи се на 130 лв. по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. От изложеното следва, че в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 66.47 евро (130 лв.) . Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 130 лв. (66.47 евро) до 190 лв. (97.15 евро). Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и представяне на Списък на разноските, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо. С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя Б. за присъждане на разноски е неоснователно. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и ал. 9 и чл. 63д, ал. 4, вр.ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав