Решение № 14550 от 20.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 41637/2025 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 357 КТ вр. чл. 124 ГПК; с прав но основание чл. 224 КТ, с правно основание чл. 86 ЗЗД, с правно основание чл. 294, т. 7 КТ. Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че в периода от 01.11.2021г. до 30.04.2023г. между страните били сключени договори за услуга. Същият сочи, че със сключените граждански договори се прикрива съществуването на трудови договори, скл. за определен срок. Навежда твърдения, че за периода 01.11.2021г.- 01.03.2022г. страните са уговорили възнаграждение в размер на сумата 1211,76 евро (2370 лева), за периода 01.03.2022г.- 01.06.2022г.- сумата 1211,76 евро (2370 лева), за периода 01.06.2022г.- 01.09.2022г.- сумата 1454,11 евро (2844 лева), за периода 01.09.2022г.- 30.04.2023г.- 1454,11 евро (2844 лева). В исковата молба се релевират твърдения, че след дадени предписания от дирекция "Инспекция по труда" гр. София , на 15.05.2023г. между страните е скл. трудов договор. Ищецът развива съображения, че правоотношението съдържа съществените елементи на трудов договор. Поддържа, че с посочените договори е уговорено престирането на работна сила, не е посочен обем на работа, която работникът следва да извърши, поради което в случая се касае за трудово правоотношение. Същият сочи, че страните са уговорили петдневна работна седмица, при продължителност на работното време- 8 часа, при седмична продължителност на работното време- 40 часа и размер на платения годишен отпуск- 20 дена. В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът не е изпълнил задължението си да предостави на ответника ваучери за храна. Сочи се, че ищецът не е ползвал платен годишен отпуск, поради което ответникът следва да плати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. При изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на трудово правоотношение между страните за периода 01.03.2022г.01.06.2022г., сключен за срок три месеца, при трудово възнаграждение в размер на сумата 1211,76 евро (2370 лева), при петдневна работна седмица, с продължителност на работното време 8 часа, при размер на платения годишен отпуск- 20 дни; да осъди ответника да плати сумата 288,52 евро (564,29 лева), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; да плати сумата 109,37 евро (213,90 лева), представляваща обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 01.08.2022г.- 23.07.2025г; да признае за установено по отношение на ответника съществуването на трудово правоотношение между страните за периода 01.06.2022г.- 01.09.2022г., сключен за срок три месеца, при трудово възнаграждение в размер на сумата сумата 1454,11 евро (2844 лева), при петдневна работна седмица, с продължителност на работното време 8 часа, при размер на платения годишен отпуск- 20 дни; да осъди ответника да плати сумата 346,22 евро (677,14 лева), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; да плати сумата 122,49 евро (239,56 лева), представляваща обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 31.10.2022г.- 23.07.2025г., да плати сумата 306,78 евро (600 лева), представляваща стойността на ваучери за храна за периода 01.06.2022г.- 01.09.2022г; да признае за установено по отношение на ответника съществуването на трудово правоотношение между страните за периода 01.09.2022г.- 30.04.2023г., сключен за срок три месеца, при трудово възнаграждение в размер на сумата сумата 1454,11 евро (2844 лева), при петдневна работна седмица, с продължителност на работното време 8 часа, при размер на платения годишен отпуск- 20 дни; да осъди ответника да плати сумата 900,17 евро (1760,57 лева), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; да плати сумата 260,14 евро (508,78 лева), представляваща обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 31.05.2023г.- 23.07.2025г., да плати сумата 818,07 евро (1600 лева), представляваща стойността на ваучери за храна за периода 01.09.2022г.- 30.04.2023г. В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответник "И." ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът релевира доводи, че отношенията между страните са се развили въз основа на договор за изработка. Сочи, че възложената на ищеца работа е ясно опредЕ. и е насочена към постигане на определен резултат и същата се отчита от ищеца ежемесечно, въз основа на което на последния се заплаща възнаграждение. Следователно, в случая не става въпрос за извършване на трудова дейност. Ответникът развива съображения, че в случая ищецът не се намира в подчинено положение спрямо отвеника, не са налице и другите елементи на трудов договор- уговорки за работно време, работно място, почивки, наименование на длъжността. В отговора на исковата молба се релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на иска за установяване съществуването на трудово правоотношение за периода 01.03.2022г.- 01.06.2022г. Релевира се довод, че правото на ищеца да ползва платен годишен отпуск за 2022г. е погасено по давност. Сочи, че през периода 01.03.2022г.- 30.04.2023г. работодателят е наредил ползването на платен годишен отпуск от всички работници в периода 25.05.2022г., 29.12.2022г. и 30.12.2022г. В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Установява се от събраните писмени доказателства, че между страните са сключени следните договори: Договор за услуги от 01.03.2022г., с предмет: консултантски услуги по част електро на обект: изграждане на външно електрозахранване с кабели Ср.Н. 10kV и нов БКТП 1600 kVA, 10/ 0,4 kV на многофункционална сграда с офиси, хотелска част. подземни гаражи, резервоар за дъждовна вода и трафопост в обект, с адрес: УПИ I- 1978, 2009, кв. № 6А, м. "НПЗ Изток- Къро", район "Младост", гр. София. Страните са постигнали съгласие, че възложителят дължи месечно възнаграждение в размер на сумата 1211,76 евро (2370 лева). Уговорено е, че изпълнителят поема задължение да отчита в края на месеца извършената работа, както и да представи на възлижителя справка за осигурителен статус и да уведоми незабавно възложителя в случай, че настъпи промяна в осигурителния му статус. Съгласно договора възложителят е поел задължение да заплаща уговореното възнагражение, да внася дължими данъци и осигуровки, при поискване от изпълнителя, да му предостави компютър, мобилен телефон и служебен автомобил. Договор за услуги от 01.06.2022г., с предмет: консултантски услуги по проект: "Доставка и монтаж на допълнително оборудване- КРУ 6, Би Ехй Глас София, кв. 7, по плана на НПЗ Военна рампа- изток" район Сердика гр. София, за срок 3 месеца. Страните са постигнали съгласие, че възложителят дължи месечно възнаграждение в размер на сумата 1454,11 евро (2844 лева). Уговорено е, че изпълнителят поема задължение да отчита в края на месеца извършената работа, както и да представи на възлижителя справка за осигурителен статус и да уведоми незабавно възложителя в случай, че настъпи промяна в осигурителния му статус. Съгласно договора възложителят е поел задължение да заплаща уговореното възнагражение, да внася дължими данъци и осигуровки, при поискване от изпълнителя, да му предостави компютър, мобилен телефон и служебен автомобил. Договор за услуги от 01.09.2022г., срок 8 месеца, предмет: консултанстски услуги по проект "22- 054 Доставка и монтаж на електрическо обосудване за възстановяване на изгоряла подстанция на "Би ей глас София". Страните са постигнали съгласие, че възложителят дължи месечно възнаграждение в размер на сумата 1454,11 евро (2844 лева). Уговорено е, че изпълнителят поема задължение да отчита в края на месеца извършената работа, както и да представи на възлижителя справка за осигурителен статус и да уведоми незабавно възложителя в случай, че настъпи промяна в осигурителния му статус. Съгласно договора възложителят е поел задължение да заплаща уговореното възнагражение, да внася дължими данъци и осигуровки, при поискване от изпълнителя, да му предостави компютър, мобилен телефон и служебен автомобил. С Постановление за обявяване на трудово правоотношение от 27.04.2023г. на Дирекция "ИТ" е обявено съществуването на трудово правоотношение между страните и са дадени предписания на ответника да предложи на ищеца да сключи трудов договор. Видно от представените писмени доказателства, страните са сключили трудов договор № 596/ 15.05.2023г., за длъжността "технически сътрудник", при трудово възнаграждение в размер на сумата 1227,10 евро (2400 лева), за неопределено време, при пълно работно време. От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че месечното възнаграждение за периода 01.03.2022г.-01.06.2022г., съгласно договор за услуги от 01.03.2022г. е в размер на 1211,75 евро (2 370 лева). Месечното възнаграждение за периода 01.06.2022г.-01.09.2022г., съгласно договор за услуги от 01.06.2022г. е в размер на 1454,11 евро (2 844 лева). Месечното възнаграждение за периода 01.09.2022г.-01.03.2023г., съгласно договор за услуги от 01.09.2022г. е в размер на 1454,11 евро (2 844 лева). В случай, че се приеме, че ищецът е в трудово правоотношение с ответното дружество, считано от 01.03.2023г., ще има трудов стаж 1 година, съответно брутното трудово възнаграждение ще бъде формирано от основното месечно възнаграждение плюс допълнително възнаграждение за прослужено време и професионален опит в размер на 0,6% от основното трудово възнаграждение. Допълнителното възнаграждение е в размер на 8,72 евро (17,06 лева). ( 1454,11 евро (2 844 лева) х 0.6% = 8,72 евро (17,06 лева) ). В този случай възнаграждението за м. 03.2023г. е в размер на 1462,84 евро (2 861,06 лева). В хипотеза, че страните се намират в трудово правоотношение, за периода от 01.03.2022г. до 01.06.2022г. отработеното време е в размер на 3 месеца. За период от три месеца се полага платен отпуск в размер на 5 работни дни. При съобразяване със Заповед № 774/10.05.2022г. на изп. директор на „И.“ ЕАД, съгласно която всички работници и служители са в платен годишен отпуск на 23.05.2022г., за периода от 01.03.2022г. до 01.06.2022г. ищецът би имал неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 работни дни. За периода от 01.06.2022г. до 01.09.2022г. отработеното време е в размер на 3 месеца. За посочения период на ищеца се полага платен отпуск в размер на 5 работни дни. За периода от 01.09.2022г. до 30.04.2023г. отработеното време е в размер на 8 месеца, от които 4 месеца в 2022г. и 4 месеца в 2023г. За периода от 4 месеца за 2022г. на ищеца се полага платен отпуск в размер на 7 работни дни. За първите 4 месеца на 2023г. платеният годишен отпуск е в размер на 6 дни. Общо за периода от 01.09.2022г. до 30.04.2023г. на ищеца се полага платен годишен отпуск в размер на 13 работни дни. При съобразяване със Заповед № 960/07.12.2022г. на изп.директор на „И.“ ЕАД, съгласно която всички работници и служители са в платен годишен отпуск на 29.12.2022г. и 30.12.2022г., за периода от 01.09.2022г. до 30.04.2023г. ищецът би имал неползван платен годишен отпуск в размер на 11 работни дни. В случай, че между страните съществува трудово правоотношение, обезщетението за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на договор от 01.03.2022г. е в брутен размер 255,11 евро (498,95 лева), (в нетен размер- 229,60 евро (449,05 лева)). Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на договор от 01.06.2022г. е в брутен размер 346,22 евро (677,14 лева), (нетен размер- 311,60 евро (609,43 лева)). Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на договор от 01.09.2022г. е в брутен размер 731,42 евро (1430,53 лева), ( нетен размер- 658,28 евро (1 287,48 лева)). При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Относно иска с правно основание чл. 357 КТ вр. чл. 124 ГПК: Основният спорен въпрос по делото е дали договорът, на който ищецът основава претенцията си по чл. 357, ал. 1 КТ е трудов договор по смисъла на чл. 66 КТ или има характер на граждански. Трудовите правоотношения и гражданските правоотношения, при които се полага труд, са различни. Те се отличават по своя предмет. Най-общо тази разлика е в това, че при трудовото правоотношение се дължи престиране на работната сила на работника или служителя в рамките на определено работно време и при спазване на трудовата дисциплина, а при гражданското правоотношение се дължи престиране на конкретен резултат от труда. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя. Съдържанието на трудовия договор обхваща две групи елементи, предвидени в разпоредбата на чл. 66 КТ: минимално необходимо договорно съдържание, определено в чл. 66, ал. 1 КТ; допълнително и факултативно договорно съдържание съгласно чл. 66, ал. 2 КТ. Минимално необходимото договорно съдържание на трудовия договор включва съгласно чл. 66, ал. 1 КТ следните елементи, които трябва да фигурират във всеки един сключен трудов договор: място на работа (т. 1); наименование на длъжността и характера на работата (т. 2); дата на сключването на трудовия договор и начало на неговото изпълнение (т. 3); времетраене (срок) на трудовото правоотношение (т. 4); размер на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски (т. 5); еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор (т. 6); основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане (т. 7); продължителност на работния ден или седмица (т. 8). От друга страна съдържанието на гражданския договор се подчинява на принципа на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД, като при договора за изработка в разновидността му на договор за услуга страните следва да уговорят предмета на услугата- с договора за изработка или услуга изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съответно да извърши определени услуги съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение (чл. 258 ЗЗД); с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия (чл. 280 ЗЗД). Основната разлика между трудовите и гражданските правоотношения се изразява в предмета на договорите. Така предмет на трудовия договор е предоставянето и използването на работната сила- при трудовото правоотношение се дължи престиране на работна сила на работника или служителя през определено работно време, с определено място на работа, при спазване на трудова дисциплина и йерархична подчиненост между работодателя и работника или служителя. При гражданското правоотношение се дължи престиране на определен трудов резултат (овеществен труд)- при договора за изработка или услуга не се предоставя работна сила, а определен трудов резултат, изработване на готов продукт или произведение, извършване на опредЕ. услуга; при договора за поръчка също не се престира работна сила, а се дължи извършване на правни действия за сметка на доверителя. Налице са разлики при определяне на трудовото възнаграждение и възнаграждението по гражданските договори. Трудовото възнаграждение е с постоянен характер, изплащането му следва да е периодично, като тези елементи са част от минимално необходимото съдържание на трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ), и при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя минималната работна заплата е гарантирана (чл. 245, ал. 1 КТ). При гражданските договори начинът на определяне на възнаграждението зависи от предмета на договора. Различни са и вътрешните отношения между страните по трудовия договор и гражданските договори. При трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и се намира в положение на йерархическа зависимост спрямо него. Той работи под негов контрол, указания, нареждания и ред, създаден от работодателя, които е длъжен да спазва. При гражданския договор /договор за изработка, услуга или поръчка/ изпълнителят, респективно довереникът е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от нея. Поръчващият и доверителят не се интересуват от организацията на труда, нито я създават. Изпълнителят и довереникът сами организират трудовата си дейност и постигат дължимия резултат. Трудовият договор е формален – сключва се задължително в писмена форма, докато гражданският договор е неформален и може да се сключи и устно. Трудовият договор е договор с продължаващо и многократно изпълнение на трудовите операции, като по принцип е безсрочен и по изключение може да бъде и срочен. Гражданският договор е по принцип с краткотрайно действие – до завършване на работата /услугата/ и предоставянето на резултата като понякога с оглед естеството на работата постигането на резултата може да изисква по-дълъг период от време и да се предхожда от множество действия. Разликите между двата договора се състоят и в разпределението на риска- при трудовия договор непостигането на резултат от използването на работната сила поради независещи от работника или служителя причини е за сметка на работодателя, докато при договора за изработка или услуга и договора за поръчка рискът от непостигането на трудовия резултат или неизвършването на възложените правни действия е за сметка на изпълнителя, респективно довереникът и той няма право на възнаграждение от поръчващия, респективно доверителя. Между трудовия договор и договора за изработка/услуга е налице различие и по отношение на мястото на изпълнение на договора. Трудовият договор се изпълнява в мястото на работа, което се определя по взаимно съгласие между страните, докато мястото на изпълнение на договора за изработка/услуга се определя от изпълнителя или зависи от естеството на изработката или услугата. Трудовият договор се изпълнява с материали, предмети на труда, суровини и други подобни на работодателя, докато договорът за изработка, услуга или поръчка се изпълнява с материали на изпълнителя/довереника, но може и с материали на възложителя/доверителя. В конкретния случай предвид гореизложени разрешения, настоящият съдебен състав, тълкувайки действителната воля на страните по правилата на чл. 20 ЗЗД намира, че сключеното между страните споразумение не представлява трудов договор. Този извод се потвърждава от съдържанието на договора и по- конкретно от възложените на ищеца функции. В него липсва определено работно време, което е един от основните елементи от задължителното съдържание на трудовия договор- чл. 66 КТ. Липсва и основната характеристика на трудовия договор, регламентирана от разпоредбата на чл. 66, т. 2 КТ- "наименование на длъжността и характер на работа" (представляваща необходимо съдържание на трудовия договор). В настоящия случай не може да бъде направен извод, че ищецът е подчинен (юридически) на ответника и да има задължение да изпълнява неговите разпореждания. Описаните дейности, вменени по силата на процесните договори като задължения за ищеца се характеризират с определен резултат, а не установяват трудови функции, като без значение е продължителността на извършваната от ищцата дейност, с оглед на което в договорите не е предвидено работно време, съответно не е установена продължителност на времето за полагане на труд. Така от изложеното може да се направи извод, че упражняваната от ищеца дейност по естеството си е по гражданско правоотношение. В обобщение след съвкупна оценка на събраните доказателства може да се направи извод, че упражняваната от ищеца дейност по естеството си е по гражданско правоотношение. Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск и отхвърлянето му. Относно иска с правно основание чл. 224 КТ: Релевантните към предмета на спора въпроси са съществуването на трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, прекратяването на същия, размера на последното получено брутно трудово възнаграждение за месеца, през който ответникът има отработени поне 10 работни дни, както и размера на неизползвания платен годишен отпуск за процесния период. Доколкото по делото не се установява наличието на трудово правоотношение между страните, то не е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск. Относно иска с правно основание чл. 294, т. 7 КТ: За да възникне правото на работника или служителя по чл. 294, т. 7 КТ за присъждане на стойността на ваучери за храна следва да бъде установено, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно трудово правоотношение между страните, както и, че с решение на общото събрание на работниците и служителите е взето решение за начина на изплащане на средствата за социално- битово и културно обслужване; стойността на ваучерите за храна. В случая не се установява наличието на трудово правоотношение между страните, което обуславя извод за неоснователност на предявения иск за присъждане стойността на ваучери за храна. Относно разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В настоящото производство ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 613,55 евро. Искането за присъждане на разноски е направено до приключване на устните състезания, като са представени доказателства за действително извършване на разноските. Мотивиран от изложеното, съдът