Решение № 172 от 22.12.2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 158/2023 г.

РЕШЕНИЕ

№ 172

гр. Велико Търново, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Членове: ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000158 по описа за 2023 година С решение № 64/11.05.2023 г. по т.д. № 195/2022 г. по описа на съда Русенският ОС е осъдил Община Русе да заплати на „ВТ ИЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, гр. Русе, ЕИК 104112179, представлявано от управителя И. Й. следните парични суми: сумата от 344 842, 02 лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по договор за обществена поръчка №ЗОП-100/12.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 04.07.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 96 076, 82 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.10.2019 г. до 03.07.2022 г., сумата от 29 552, 75 лв. за направени по делото разноски, от която за държавна такса в размер на 17 637, 75 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 11 916 лв..

Недоволна от постановеното решение е останало въззивната Община Русе, която чрез пълномощника си Е. Е. – началник на отдел ПНО го обжалва в законния срок с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Според въззивника неправилно първоинстанционният съд е приел, че Общината неправомерно е задължала сумата от 344 842, 02 лв. за неустойка за лошо изпълнение по договора за обществена поръчка за строителство, сключен между страните на 12.10.2017 г., без да съобрази представените по делото доказателства за закъснение от 232 дни при изпълнението на възложената работа. Твърди се, че срокът за изпълнение на догововора е 450 календарни дни, протоколът за откриване на строителната площадка е от 20.10.2017 г. и строителството е следвало да приключи на 13.01.2019 г., но реално е приключило на 02.09.2019 г., от която дата са актовете за приемане на двата обекта (Акт обр. 15). Счита, че забавата на изпълнителя от 26 дни е доказана, тъй като спирането на строителството с Акт Обр. 10 от 25.04.2019 г. не е признато от Възложителя поради констатиране на извършване на СМР след спиране на обекта, като за закъснението през този период по делото са представени като доказателство констативни протоколи от 21.05.2019 г. и 16.05.2019 г. за извършени проверки съвместно между представители на АДФИ и Община Русе, установяващи че на строителните обекти в периода на съставените актове за спиране се откриват строителни работници, които извършват строително- монтажни работи. Според въззивника неправилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, които се намират в противоречие с предствените констативни протоколи, както и неправилно е приел, че същите са оспорени от ищцовото дружество, което не е присъствало на съставянето им без да съобрази, че проверките са извършени от длъжностни лица с контролни функции. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд е отчел липсата на съставяни актове по време на спирането на строителството за доказателство, че през периодът между съставяне на Акт обр. 10 до съставяне на Акт обр. 11 не са извършвани СМР без да отчете, че тъй като това е период, в който строителство е формално спряно не е нормативно възможно съставянето на актове и протоколи в съответствие с Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Твърди се, че и от съдържанието на актове за спиране на строителството по делото се установява, че към датата на спирането на строителството не са били приключили всички дейности по изпълнение на СМР, поради което неправилно е прието от съда, че за приключване на работата по обектите е било необходимо единствено становище от Националния институт за културно и историческо наследство /НИКИН/. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че всички СМР реално са били приключили към датата на съставяне на Акт обр. 10 от 25.04.2019 г., но в т. 1 от Акта е посочено за СОУ „Христо Ботев“, че са приключили 98, 23 % от стойността на договорените СМР, което еднозначно сочи, че не всички дейности по изпълнение на проекта са приключили. Твърди се, че съдът неправилно е ценил и доказателствата, от които се установява, че е налице забава за изпълнението на работата в санитарните помещения в училище „Баба Тонка“, тъй като повторното изпълнение на работата е поради нанесени от изпълнителя щети. Според въззивника задължение на изпълнителя е да предаде на Възложителя обект годен за ползване и без забележки и обстоятелството, че някой видове работи е следвало да бъдат извършени повторно и не са били годни за приемане преди това не освобождава изпълнителя от отговорност за изпълнение на общото му задължение за изпълнение на строителството в договорения срок, тъй като и от свидетелските показания, събрани по делото се установява, че вината за повторното извършване на дейностите е именно на изпълнителя. При тези доводи се иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на Русенския ОС изцяло и да отхвърли предявените искове, като присъди в полза на въззивната Община направените по делото деловодни разноски за двете съдебни инстанции, в това число юрисконсултско възнаграждение съобразно уважаването на жалбата.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „ВТ ИЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, гр. Русе чрез пълномощника му адвокат О. М. от РАК, с който се оспорва основателността на жалбата. Според въззиваемата страна възраженията на въззивника се основават единствено на твърдения, съдържащи се в представените по делото констативни протоколи от 02.05.2019 г. за обект МГ „Баба Тонка“ и от 16.05.2019 г. за обект СОУ „Христо Ботев“, които протоколи са оспорени от въззиваемото дружество. Твърди се, че с въззивната Община не е доказала по делото обстоятелствата, посочени в оспорените протоколи въпреки, че по нейно искане са допуснати до разпит трима свидетели при режим на довеждане за тези обстоятелства и делото е отлагано два пъти за разпита на свидетелите, но поради недовеждане на свидетелите разпитът им не се е провел. Според въззиваемото дружество констатациите за извършване на асфалтови работи на 02.05.2019 г. в двора на МГ „Баба Тонка“ се опровергават от протокола за изпитване на асфалтова настилка от акредитирана лаборатория, който е част документите, послужили за издаване на разрешението за ползване на обекта и от показанията на свидетеля Р., в качеството му на лице, упражняващо независим строителен надзор на обекта. Счита също, че констатациите в протокола от 16.05.2019 г., че в СОУ „Христо Ботев“ СМР не са приключили окончателно всички СМР не са конкретизирани, не се съдържат данни да е извършена проверка на кого са работниците, за които се твърди, че са ремонтирали врати и стени в сградата, а обстоятелството, че в двора са били складирани монтажни скелета не води до извода, че сс извършват СМР, а до обратният извод, че СМР са приключили. Счита, че неявяването на свидетелите, съставили оспорените протоколи и процесуалното бездействие на въззивника, ведно с представените от въззивника документи, съставляващи строителните книжа на обектите опровергават съдържанието на съставените протоколи и разколебават доказателствената им стойност. В заключение се иска от въззивният съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди изцяло обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

В о.с.з. въззивната Община Русе не се представлява. Въззиваемото дружество „ В Т ИЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, гр. Русе се представлява от пълномощника си адвокат О. М. от РАК и изразява становище, с което оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания отговор. Твърди, че показания за същите обстоятелства свидетелите, допуснати в първата инстанция са дали по адм. дело № 503/2021 г. по описа на АС Русе, в което производство е оспорен успешно административен акт за финансова корекция поради забавено строителство извън договорения срок, издаден от управляващия орган. Поддържа се, че от протоколите по административното дело, които са публични може да се установи, че спирането на строителството е било в съответствие със закона. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък на разноските.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Предмет на въззивна проверка е основателността на следните предявени от „ВТ ИЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, гр. Русе, ЕИК 104112179, представлявано от управителя И. Й. против Община Русе обективно съединени искове: иск с правно основание 266 ал. 1 вр. чл. 258 от ЗЗД за сумата от 344 842, 02 лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по договор за обществена поръчка № ЗОП-100/12.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /ИМ/ - 04.07.2022 г. до окончателното й изплащане, иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 96 076, 82 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 03.10.2019 г. до 03.07.2022 г., За да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 266 ал. 1 вр. чл. 258 от ЗЗД в посочения по-горе размер, Русенският ОС е приел за доказано по делото, че въззиваемото дружество е изпълнило в срок възложената му с договора за обществена поръчка работа и същата е приета от възложителя. Според съда от представените по делото Актове обр. 11 от 02.09.2019 г., подписани с особено мнение от представител на възложителя по делото е установено състоянието на всеки от строежите и СМР при продължаване на строителството след спирането му и е посочено, че за периода от съставяне на Акт обр.10 от 25.04.2019 г. не са извършвани нови същински СМР, освен отстраняване на минимални дефекти. Съдът е съобразил особеното мнение на представителя на Община Русе инж. М.К., с което изразява несъгласие за приключването на обекта на 25.04.2019 г. и обосновава същото с констативни протоколи от 16.05.2019 г. и 21.05.2019 г. и обяснения на директора на училището, според които на обекта са извършвани различни довършителни работи и е посочено, че след последната дата са били налице предпоставките за подготовка на и изпращане на документация по реда на чл. 83 ЗКН и за издаване на становище от Министерство на културата. Съдът е приел за доказано въз основа на съставените на 02.09.2019 г. констативни актове обр. 15 за установяване годността за приемане на всеки от строежите, че строежите са изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти и условията на договора за строителство и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство, както и че с тези актове строежите са предадени от строителя на възложителя. Приел е за доказано по делото, че на 11.09.2019 г. са издадени разрешения за ползване на двата строежа, което доказва, че работата е приета от възложителя, поради което той дължи заплащане на договореното възнаграждение. Съдът е приел за неказано и поради това неоснователно възражението на ответника за прихващане от дължимото възнаграждение за извършената работа на сумата от 344 842, 02 лв., представляваща неустойка, начислена на основание чл. 20 ал.1 от договора между странитеза забава на изпълнението по договора за период от 26 дни от 25.04.2019 г. до 21.05.2019 г.. Приел е, че в полза на възложителя не е възникнало право на неустойка за забава на посоченото основание, тъй като за периода по делото е доказано, че строителството в двата обекта е приключило на 25.04.2019 г., а за периода от 25.04.2019 г. до 21.05.2019 г. било надлежно спряно с издадени Актове обр. 10 за двата обекта и възложителят неправилно е отказал да се съобрази с тези актове. Съдът е обсъдил съдържанието на представените по делото констативни протоколи, в първият от които от 02.05.2019 г. се съдържат констатации за извършвани строителни дейности чрез полагане на втори пласт на асфалтова настилка в двора на МГ „Баба Тонка“, във вторият от 16.05.2019 г. се съдържат констатации, че СМР не са приключили окончателно и са описани конкретно извършваните при проверката СМР, а в третият от 21.05.2019 г. се съдържат констатации за разположени в двора на МГ „Баба Тонка“ строително скеле, подредено за изнасяне, химическа тоалетна, стари входни врати и контейнер за отпадъци. Съдът е съобразил характера на проверките, извършени на строителните обекти, лицата от които са извършени и обстоятелството, че са извършени в отсъствие на изпълнителя и е приел, че след като констатациите в протоколите са оспорени от ищцовото дружество, в качеството на изпълнител на възложената работа, то в тежест на ответната Община, в качеството на възложител е да докаже твърденията си за неизпълнение в срок от страна на изпълнителя. Приел е, че по делото не са представени доказателства в полза на твърденията на ответната Община, а напротив от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля В. Р., от представената по делото от Общината строителна документация, както и от съдържанието на актовете обр. 11, описани по- горе по делото са опровергани изцяло констатациите в протоколите. Приел е за доказано по делото, че за всички извършени СМР са съставени актове най-късно на 25.04.2019 г., като с Акт обр.12 от 22.04.2019 г. са установени СМР, подлежащи на закриване и полагане настилка от неплътен асфалтобетон и плътен асфалтобетон в МГ „Баба Тонка“; а в протокол за изпитване № 162/25.04.2019 г. на „Пътностроителна лаборатория“ за изследване на проби от положените асфалтови пластове в площадката на МГ „Баба Тонка“ са посочени датите, на които са положените асфалтовите пластове от съответните проби и най-късният от тях е положен н а 24.04.2019 г. с което се опровергава констатацията в протокола от 02.05.2019 г.за полагане на втори пласт асфалтова настилка на посочената дата. Съдът е съобразил представените по делото Акт за дезинфекция и промивка на водопроводно отклонение от новата сградна водопроводна инсталация на СОУ „Христо Ботев“ от 10.04.2019 г., протоколи №№163СМ/25.04.2019 г. и 164СМ/25.04.2019 г., съставени от РЗИ за изпитване на води от взети на 22.04.2019 г. проби от смесителни батерии в мъжка и дамска тоалетна на първи етаж в МГ „Баба Тонка“ и е приел за доказано по делото, че към 25.04.2019 г. СМР в санитарните помещения в СОУ „Христо Ботев“ са приключили. Приел е за доказано по делото, че на 25.04.2019 г. с уведомление вх.№30-904-9 от тази дата надзорната фирма „РСБ“ООД, чрез управителя В. Р. е уведомила ответната Община, че във връзка със завършване на строителството на двата строежа Общината следва да отправи заявление до министъра на културата за издаване на становище по реда на чл. 83 ал. 3 от Закона за културното наследство /ЗКН/, необходимо за въвеждане на строежите в експлоатация, което също е приел за доказателство, че към тази дата СМР на двата обекта са били завършени. Приел е, че показанията на свидетеля В. Р. кореспондират изцяло с представените по делото писмени доказателства във връзка с обстоятелствата по приключване на СМР по двата обекта към 25.04.2019 г., както и във връзка с обстоятелството, че след тази дата строителствотона обектите било спряно с Акт обр. 10 поради липсата на становище от НИНКН, изискуемо за въвеждането им експлоатация поради статута на двата обекта на паметници на културата, задължение за получаване на което има възложителя на работата. Приел е за доказано въз основа на показанията на В. Р., че след приключване на строителството в дворовете на училищата са останали машини, материали и други вещи на строителя, които не са изнесени веднага поради поредица от почивни дни, както и че в резултат на внасяне на мебели в училищата са нанесени щети по врати и прозорци, които са поправени от строителите, както и е извършена подмяна на монтирана санитария, ползвана от работниците на строителя, но е приел, че тези обстоятелства не водят до извод за забава на строителя, основаващо възникване на право на вземане за неустойка по договора. Приел е, че след като Актовете обр. 10 от 25.04.2019 г. са подписани от свидетеля Р., в качеството му на лице, упражняващо строителен надзор и съгласно задълженията му, произтичащи от чл. 168 ал. 3 ЗУТ и не са оборени съдът кредитира показанията на свидетеля. След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност съдът е направил извод, че СМР, предмет на процесния договор в двата обекта - МГ „Баба Тонка“ и СОУ „Христо Ботев“ са били завършени към 25.04.2019 г. - в уговорения срок, поради което за ответната Община не е възникнало основание да начисли неустойка за забавено изпълнение за 26 дни съгласно чл. 20 ал.1 от договора, в размер на 344 842, 02 лв., която да удържи от дължимото плащане по договора. Приел е, че съгласно чл.3 ал. 1 от договора между страните окончателното плащане по договора на 10% от стойността на договора е следвало да се извърши в 30 - дневен срок от подписване на Констативен акт обр.15 без забележки, или когато има такива идентифицирани, след подписването на протокол за приемане от страна на възложителя на забележките и след издаване на фактура на стойност, равна на стойността на протокола за приемане на извършени СМР, както и посочени документи. Приел е за доказано въз основа на представените по делото Актове обр. 15 за двата обекта, подписани на 02.09.2019 г., че във всеки от тях в т. 2 е посочено, че не се определя срок за отстраняване на недостатъци по изпълнените СМР. Приел е за доказано, е ищцовото дружество е издало фактура №71/20.09.2019 г. на стойност 3 101 244, 73 лв. с ДДС /л.82/, а ответната Община е заплатила сумата от 2 756 402, 71 лв. с платежно нареждане от 03.10.2019 г., но не е заплатила разликата от 344842, 02 лв., поради което следва да бъде осъдена да заплати претендираната сума в размер на 344 842, 02 лв.. За да уважи изцяло предявеният иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД съдът е приел, че съгласно чл.3 ал. 1 от договора между страните ответната Община е изпаднала в забава на 03.10.2019 г., на която дата изтичат 30 дни след подписване на Акт обр. 15 без забележки по отношение изпълнение на паричното си задължение за сумата от 344 842, 02 лв., поради което до предявяване на иска дължи обезщетение за забавата в размер на 96 076, 82 лв. според приложената от ищеца и неоспорена справка.

Великотърновският апелативен съд приема от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представения по делото договор за обществена поръчка за строителство за обособена позиция № 2 № ЗОП-100/12.10.2017 г./BG16RFOP001-1.005-0003-C01-S-01 /наричан за краткост Договора/, че въззивната Община Русе е провела процедура за възлагане на обществена поръчка, която е приключила със сключване на процесния договор между страните, по силата на който Общината е възложила на въззиваемото дружество ремонт на МГ ”Баба Тонка” в т.ч. изграждане на спортни площадки и озеленяване в прилежащите дворни пространства и ремонт на СОУ ”Христо Ботев” в т.ч. изграждане на спортни площадки и озеленяване в прилежащите дворни пространства. Установява се, че проектът, по който е възложена обществената поръчка се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., съфинансирана от ЕС чрез ЕФРР. Установява се от чл. 3 на Договора, че в същият страните са договорили възнаграждение за изпълнителя по Договора в размер на сумата от 6 631 577, 33 лв. без ДДС, както и сроковете за плащане на отделните етапи от строителството, вкл. срока за окончателното плащане по Договора след съставяне на Констативен акт обр. 15 без забележки и издаване на оригинална фактура от изпълнителя. Установява се, че в чл. 4 от Договора страните са уговорили срок за изпълнението му, както и съгл. ал. 5 на клаузата, че при спиране на строителството по обективни причини, за които строителят няма вина срокът за изпълнение се удължава съответно с периода на спиране от подписване на Акт обр. 10 до подписване на Акт обр. 11 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Установява се, че в чл. 5 и чл. 6 от Договора страните са уговорили правата и задълженията на страните във връзка с приемане на работата, в чл. 7, чл. 8 и чл. 9 от Договора правата и задълженията на изпълнителя, в чл. 10 от Договора правата и задълженията на възложителя, а в чл. 20 от Договора отговорността на страните при неизпълнение на задълженията им. Установява се, че съгласно чл. 20 ал. 1 от Договора при забава за изпълнение на договорения краен срок изпълнителят дължи неустойка в размер на 0, 2 % от общата стойност на договора за всеки просрочен ден, както и право на възложителя да удържи предявената неустойка от плащанията по договора или от предоставената гаранция за изпълнение на договора.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че СМР на обектите, предмет на договора са започнали с откриване на строителна площадка на 20.10.2017 г. за обект МГ „Баба Тонка“ с надлежен протокол, от който момент за изпълнителя е започнал да тече договорения в чл. 4 от Договора срок за изпълнение на договора от 450 календарни дни, както и че строителството на обектите е приключило с издаване на Констативен акт обр. 15 на 02.09.2019 г., подписан от страните, в който е прието, че строежите са изпълнени съгласно одобрените инвестиционни проекти, условията на договора за строителство и другите изисквания, описани в общата част на акта, че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство и без да е определен срок за отстраняване на недостатъци от страна на изпълнителя поради липса на такива. В актовете е посочено, че неразделна част от тях е цялата строителна документация за строежа и протоколите за извършените изпитвания и измервания, подробно описани в протокола. Установява се, че с посочените актове обр. 15 се извършва предаване на строежа от строителя на възложителя и въз основа на същия лицето упражняващо строителен надзор следва да са състави окончателен доклад за строежа.

Установява от представеното по делото уведомление вх. № от 25.04.2019 г. от инж. В. Р., в качеството на управител на „РСБ“ ООД, осъществяващ строителен надзор по Договора до Община Русе, че въззивната Община е уведомена за приключване на строителните работи в обектите, предмет на Договора между страните и задължението си да предприеме действия по чл. 83 от ЗКН в качеството си на собственик на имотите за получаване на писмено становище от НИНКН, необходимо за въвеждане на строежите в експлоатация.

Установява се от представения по делото констативен протокол от 02.05.2019 г., съставен от инж. К.П., строителен инженер в Община Русе във връзка с изготвяне на снимков материал по преписка за НИНКН относно издаване на становище за въвеждане в експлоатация на обект: Ремонт на МГ „Баба Тонка“, че в същия се съдържат констатации за извършващи се строителни дейности в обекта, изразяващи се в полагане на втори пласт на асфалтова настилка в дворното пространство. Установява се, като приложение към протокола са посочени 3 бр. снимки.

Установява се от представеният по делото констативен протокол от 16.05.2019 г., подписан от И-Г. в качеството на държавен финансов инспектор, В.Ц., в качеството на старши финансов инспектор при АДФИ и инж. К.П., че при проверка в СОУ „Христо Ботев“ при посещение на първия етаж, са установили, че СМР не са окончателно приключили, тъй като санитарните помещения не са оборудвани и в тях има следи от протичащи ремонтни дейности, инвентара по стаите не подреден за училищни дейности, вратите на стаите се ремонтират, като се отстранява стара боя от двама работника и се нанася нова, под вратите има строителни отпадъци; в едно от вътрешните помещения стените се боядисват от един работник; в двора на училището са складирани монтажни скелета и е наличен един контейнер пълен с неизвозени строителни отпадъци.

Установява се от представеният по делото констативен протокол от 21.05.2019 г., подписан от посочените по-горе лица в посочените длъжностни качества и техническите ръководители на обектите Д.Д. и С.П., че е извършена проверка на строежите в двете училища, предмет на Договора във връзка със състоянието на проекта по част „Паркоустройство и благоустройство“ и същите са извършили констатации на доставените и засадени широколистни и други дървета и храсти катерлива растителност.

Установява се от протокола, че в двора на обекта СОУ „Христо Ботев“ са констатирали разположено строително скеле, подредено за изнасяне, химическа тоалетна, стари входни врати, контейнер за отпадъци, а на обекта МГ „Баба Тонка“ не са констатирали извършвани СМР.

Установява се от представеното по делото писмо с изх. № от 02.08.2019 г., че Община Русе е уведомила изпълнителя и строителния надзор за констатираната от надлежни комисии забава в изпълнението на Договора, като за строителен обект МГ ”Баба Тонка” се счита, че забавата е до 07.05.2019 г., а за строителен обект СОУ ”Христо Ботев” се счита, че забавата е до 31.05.2019 г..

Установява се, че с писмо вх. № от 08.08.2019 г. при Община Русе въззиваемото дружество е оспорило възраженията и констатациите на Общината и е поканило представител на Общината в качеството на възложител да се яви на 09.08.2019 г. в 10 ч. в седалището на въззиваемото дружество за подписване на Актове обр. 10 за спиране на строителството, считано от 25.04.2019 г..

Установява се от представените по делото Акт обр. 10, подписани от изпълнителя и лицето упражняващо строителен надзор – инж. В. Р., в качеството на управител на „РСБ“ ООД, гр. Русе, но неподписани от възложителя, че със същите строителството на обектите МГ ”Баба Тонка”и СОУ ”Христо Ботев” е спряно, считано от 25.04.2019 г. поради неизпълнение на задължението на възложителя за представяне на становище по чл. 83 от ЗКН за въвеждане на строежа в експлоатация.

Установява се от представените по делото писмени становища, изх. № от 13.08.2019 г. на Министъра на културата, издадени на основание чл. 84 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 83 от ЗКН, че извършените строежи по Договора са съгласувани и могат да бъдат въведени в експлоатация. Установява се, че исканията за становища по този ред са внесени от Община Русе в НИНКН на 14.06.2019 г., като към документацията са приложени разрешенията за строеж, становищата на проектанта по част „Архитектурна“ и подробна фотодокументация.

Установява се от представеният по делото Акт обр. 11 от 02.09.2019 г., подписан от изпълнителя, лицето упражняващо строителен надзор – инж. Р., лицето, упражняващо авторски надзор арх. С. и от възложителя чрез инж. К. с особено мнение, че със същият е установено състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени стоежи по общия ред и в предвидените в чл. 7 ал. 3 т. 10 др. случаи по отношениие на строителен обект МГ ”Баба Тонка”. Установява се от акта, че със същия е констатирано, че за периода от Акт обр. 10 от 25.04.2019 г. до съставяне на Акт обр. 11 не са извършвани нови същински СМР, освен отстраняване на минимални дефекти, явили се в следствие на обзавеждане и оборудване на сградата. Установява се от особеното мнение на представителя на възложителя по всеки от актовете, че същото е обосновано със съставените констативни протоколи, описани по- горе за извършвани довършителни работи след 25.04.2019 г. и обстоятелството, че едва след 21.05.2019 г. са били налице предпоставките за подготовка и изпращане на необходимата документация по реда на чл. 83 от ЗКН за издаване на положително становище от Министерство на културата.

Установява се от представените по делото Актове обр. 11 от 02.09.2019 г., подписан от изпълнителя, лицето упражняващо строителен надзор – инж. Р. лицето, упражняващо авторски надзор арх. С. и от възложителя чрез инж. К. с особено мнение, че със същият е установено състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени стоежи по общия ред и в предвидените в чл. 7 ал. 3 т. 10 др. случаи по отношение на строителните обекти МГ „Баба Тонка“ и СОУ ”Христо Ботев”. Установява се от актовете, че със същия е констатирано, че за периода от Акт обр. 10 от 25.04.2019 г. до съставяне на Акт обр. 11 не са извършвани нови същински СМР, освен отстраняване на минимални дефекти, явили се в следствие на обзавеждане и оборудване на сградата.

Установява се от представените по делото протоколи обр. 16 от 10.09.2019 г. за установяване годността за ползване на строежите в МГ „Баба Тонка“ и СОУ „Христо Ботев“, подписани от Държавна приемателна комисия /ДПК/ след окончателния доклад на лицето упражняващо строителен надзор, в която комисия участва и представител на възложителя Община Русе и подписани от ДПК, от изпълнителя и строителния надзор, че в същите са описани подробно извършените СМР по отделните части на проекта, съставените актове, протоколи и взетите становища от различни институции. Установява се, че в протоколите са подробно описани всички документи свързани със строителството, в това число актовете за спиране на строителство обр. 10 от 25.04.2019 г., поканата на изпълнителя към възложителя подписване на акта за спиране об. 10 поради неизпълнение на възложителя, поканата на изпълнителя до гл. архитект на Община Русе и до Кмета на Общината по чл. 5 ал. 3 от Наредба № 3/82003 г. и чл. 170 ал. 2 от ЗУТ с приложени актове обр. 10. Установява се, че в протоколите липсват посочени актове или други документи, установяващи извършени СМР по строежите след 25.04.2019 г.. Установява се, че на посочената дата са извършени изпитване на асфалтови настилки в МГ „Баба Тонка“, за което е съставен протокол № 162, издаден от посочена лаборатория и изпитване на води, за което са съставени протоколи № 163 СМ и № 164 СМ от лаборатория при РЗИ Русе. По отношение на СОУ „Христо Ботев“ са съобразени актове и протоколи, съставени също най-късно на 25.04.2019 г., на която дата са съставени протоколи свързани с мълниезащитата, контрол на ипеданс, съпротивление на изолацията и осветлението от ОКС „Елстарт“.

Установява се от представените по делото разрешения за ползване от 11.09.2019 г., издадени от началника на РДНСК Русе, че ползването на строежите, предмет на Договора между страните е разрешено, като е прието, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и е представена необходимата документация съгласно изискванията на закона.

Установява се от представения по делото протокол за приемане на непредвидени извършени СМР, подписан от страните на 17.09.2019 г., че със същия са приети за извършени към 03.05.2019 г. посочените в протокола СМР, извършени по част Архитектура в МГ „Баба Тонка“, вкл. почистване на под, събиране, изнасяне, натоварване и изхвърляне на отпадъци и направа на циментова замазка, с обща стойност на извършените СМР 24 382, 56 лв. с ДДС.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че след издадени фактури от въззиваемото дружество в качеството на изпълнител № 69/17.09.202019 г. на стойност 24 382, 56 лв. с ДДС с предмет непредвидени СМР и № 71/20.09.2019 г. на стойност 3 101 244, 73 лв. с ДДС с предмет окончателно плащане по Договора, въззивната Община е заплатила по банков път на въззиваемото дружество изцяло сумата по първата фактура, а по втората фактура е извършила плащане на сумата от 2 756 402, 71 лв. на 03.10.2019 г..

Установява се от представеното по делото писмо изх. № от 26.09.2019 г., че Община Русе, в качеството на възложител е уведомила въззиваемото дружество в качестното на изпълнител, че поради неизпълнение на задължениято му да изпълни СМР в срок до 25.04.2019 г. и констатираното от служители на възложителя и на други институции неизпълнение, изразяващо се в извършване на строителни дейности в МГ „Баба Тонка“ на 02.05.2019 г., а в СОУ „Христо Ботев“ на 21.05.2019 г.приема, че е налице забава в срока за изпълнение на СМР по Договора от 26 дни и съгласно чл. 20 ал. 1 от Договора изпълнителят дължи неустойка за забава в общ размер на 344 842, 02 лв. с ДДС. Установява се, че с писмото въззиваемото дружество е уведомено на основание чл. 103 и чл.104 ЗЗД, че Община Русе извършва прихващане на вземането за неустойка за забава към „ВТ Инженеринг“ООД в размер на посочената сума срещу задължението на Общината за окончателно плащане по Договора като задължението на Общината по чл. 3 от Договора се погасява напълно с изплащане на сумата 344 842, 02 лв. с ДДС към изпълнителя.

Установява се от показанията на свидетеля инж. В. Б. Р., разпитан в първата инстанция, че въз основа на договор, сключен с Община Русе същият е осъществявал строителен надзор по строителството, извършено от въззиваемото дружество по процесния Договор и в качеството си строителен надзор е упражнявал правата си по ЗУТ в изпълнение на договора си с Общината. Свидетелят установява, че всички СМР по двата обекта са изпълнени в срока по Договора до 25.04.2019 г., като за всяко от извършените СМР са съставяни надлежните документи по ЗУТ и по Наредба № 3/2003 г.. Установява, че лично е присъствал на 25.04.2019 г. на обектите и е видял, че асфалта в обекта МГ „Баба Тонка“ е положен, като след приключване на работата в този ден, който бил последен работен ден преди поредица от празнични дни в двора на училището са останали асфалтополагащата машина и валяка и същите са транспортирали в първите работни дни на м. май, но не е извършвана работа с тях след 25.04.2019 г.. По отношение на обекта СОУ „Христо Ботев“ също установява, че работата е приключила, но са останали неизнесен контейнер и разглобено скеле. Установява, че още преди тази дата вратите, стените и прозорците в училището са били боядисани, но при пренасяне на мебели са повредени, което наложило поправката им. Установява, че в мивките и седала са били монтирани в санитарните помещения преди тази дата, но някои от тях са били изцапани от строителите и е възможно да са демонтирани и подменени по-късно. Установява, че актовете обр. 10 не са подписани от възложителя поради отказ от негова страна въпреки отправените покани от изпълнителя, но възложителят е подписал акт обр. 11 за възобновяване на работата. Свидетелят установява, че единствена причина да не се предаде обекта от строителя на възложителя на 25.04.2019 г. е липсата на становище от НИКИН по чл. 83 и чл. 84 от ЗКН, тъй като училищата са паметници на културата, за което процедурата следва да се стартира от Общината. Установява, че становищата са издадени на 13.08.2019 г. и след това на 02.09.2019 г. с актове обр. 11 строителството е възобновено и на същата дата е подписан акт обр. 15 за предаване на строежа от изпълнителя на строителя.

Не се спори между страните, че за целият период на забава на строителството над договорените календарни 450 дни, който е 232 календарни дни са налице издадени актове обр. 10 за спиране на СМР и след това актове обр. 11 за възобновяване на СМР по обектите, съставени в съответствие с посочената в Договора Наредба № 3/31.07.2003 г., както и че спирането на строителството на посочените в актовете обр. 10 основания до издаване на акта от 25.04.2019 г. не се оспорват от въззивната Община в качеството на възложител, а по отношение на същия се оспорват за частта от периода до 21.05.2019 г..

Спори се между страните налице ли е надлежно упражнено право на извънсъдебно прихващане от страна на въззивната Община на основание чл. 20 ал. 1 от Договора на страните, респ. налице ли е забава по вина на изпълнителя на задълженията му за извършване на договорените СМР в срок за периода от 25.04.2019 г. до 21.05.2019 г. за 26 календарни дни. С допълнителната ИМ, депозирана по реда на чл. 372 от ГПК въззиваемото дружество, ищец в първата инстанция е оспорило както направеното възражение за прихващане на паричната сума в размер на 344 842, 02 лв. на основание неустойка по договора, така и съдържанието на констативните протоколи от 02.05.2019 г., 16.05.2019 г. и 21.05.2021 г., описани по-горе.

В тежест на въззиваемото дружество е да докаже, че е изпълнило в срок задълженията си по сключения между страните Договор, а в тежест на въззивната Община е да докаже, че са налице обстоятелства, обосноваващи възникване на правото й да начисли неустойка по Договора на посоченото основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 1 ал. 4 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство, издадена от министъра на МРРБ съставените и оформени съгласно изискванията на тази Наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ал. 4 от Наредбата актовете и протоколите се подписват от съставителите и присъствалите лица съгласно приложенията от тази Наредба, които носят солидарна отговорност за достоверността на съдържащите се в тях данни. Съставянето на Акт обр. 10 е регламентирано в чл. 7 ал. 3 т. 10 от Наредбата, съгласно която акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството (приложение № 10) се съставя от възложителя, строителя, проектантите по съответните части на изпълненото строителство, технически правоспособните физически лица по съответните части за изпълненото строителство към лицето, упражняващо строителен надзор, лицето, упражняващо строителен надзор, и лицето, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна" при спиране на строителството поради: искания за изменения в проектите; неизпълнение на задълженията на някоя от страните по договора; забавяне доставката на машини и съоръжения; неблагоприятни геоложки условия; смяна на някои от следните участници в строителството: възложител, строител и лице, упражняващо строителен надзор; спиране на строителството по предвидения в ЗУТ ред или по друга причина, като актът трябва да съдържа точни данни за състоянието на строежа, за извършените видове строителни и монтажни работи, за доставените материали, инвентар, съоръжения и др., за извършени работи, които подлежат на премахване, за необходимите работи за осигуряване на здравината и пространствената устойчивост при консервиране на строежа, за необходимите допълнителни проекти, експертизи и др. и сроковете за представянето им, за необходимите материали и съоръжения, за необходимите промени в доставката на машини и съоръжения, както и други изисквания и мерки за замразяване на строителството. Съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. 8 от Наредбата споровете, възникнали при съставяне на актове или протоколи между участниците в строителството, свързани с прилагане на действащата нормативна уредба по проектирането и строителството и за спазване на изискванията по чл. 169 ал. 1 - 3 ЗУТ в етапа на изпълнение на строежа, се решават от лицето, упражняващо строителен надзор, и от физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна" и при спорове: 1. решението на лицето, упражняващо строителен надзор за строежа е задължително за строителя и техническия ръководител на строежа; 2. отмяна на решение, предписание, заповед на лицето, упражняващо строителен надзор, може да бъде поискана от заинтересуваната страна в 7-дневен срок от подписване на протокол за разногласие, внесен в регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК), като началникът на РДНСК се произнася в 7- дневен срок. Съгласно разпоредбата на §3 ал. 2 от ЗР на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. компетентен орган да осъществи контрол върху действията и бездействията на длъжностните лица в общините, строителния надзор и на участниците в строителството при съставянето на актове по Наредбата № 3, в това число актове обр. 10 и обр. 11, респ. да установи съставянето им в нарушение на Наредбата е Дирекцията за национален строителен надзор.

Съгласно разпоредбата на чл. 170 от ЗУТ всички обстоятелства, свързани със строежа, като предаване и приемане на строителната площадка, строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване, междинни и заключителни актове за приемане и предаване на строителни и монтажни работи и други, се документират от представителите на страните по сключените договори.

Съгласно разпоредбите на чл. 168 ал. 3 от ЗУТ лицето, упражняващо строителен надзор, подписва всички актове и протоколи по време на строителството, необходими за оценка на строежите, относно изискванията за безопасност и за законосъобразно изпълнение, съгласно наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството за актовете и протоколите, съставяни по време на строителството. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба предписанията и заповедите на лицето, упражняващо строителен надзор, вписани в заповедната книга, са задължителни за строителя, предприемача и техническия ръководител на строежа. Възражения срещу предписанията на лицето, упражняващо строителния надзор, могат да се правят в 3-дневен срок пред органите на Дирекцията за национален строителен контрол, като до произнасянето им строителството се спира. След проверка органите на Дирекцията за национален строителен контрол издават задължителни указания.

При съобразяване на представения по делото договор между страните въззивният съд намира за доказано възникването между тях на търговско правоотношение, имащо характерните белези на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ. Съгласно уговореното между страните въззиваемото дружество е следвало да извърши определена възложена му работа, подробно посочена в договора срещу заплащане на уговорено възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 266 ал. 1 ЗЗД възнаграждението се дължи след изработване на уговорената работа и приемането й от възложителя, извършено по предвидения от договора начин. По делото не се спори, а се установява и от представените писмени доказателства, че въззивното дружество е извършило качествено възложената му дейност по ремонт на двете училища в гр. Русе, както и че същата е приета без забележки от възложителя на 02.09.2019 г.. При съобразяване на представените по делото писмени и гласни доказателства относно срока на изпълнение на възложената работа в тяхната съвкупност, въззивният съд намира, че от страна на въззивната Община не се доказа забава в изпълнението на Договора между страните за периода 25.04.2019 г. до 21.05.2019 г., за която носи отговорност въззиваемото дружество в качеството на изпълнител. Установява се от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля инж. Р., който с оглед правомощията си по ЗУТ е осъществявал независим строителен надзор на строителните обекти по възлагане от въззивната Община и не е заинтересован от изхода на спора, че договорените СМР са извършени в срок до 25.04.2019 г., на която дата същият е уведомил писмено въззивната Община, че следва да изпълни задълженията си по чл. 83 от ЗКН и да предприеме процедура по съгласуване на проектите с НИКИН. Обстоятелството, че в писменото изявление на свидетеля до въззивната Община са посочени като извършени 98, 23 % от възложените СМР не води до извод, че същите са извършени след тази дата, а с оглед сложността на възложената работа и големият процент на изпълнените СМР и изпълнението им в съответствие с Договора и закона следва да се приеме, че задълженията на изпълнителя по Договора са изпълнени изцяло в посочения срок. Безспорно се установи по делото, че през периода от 25.04.2019 г. до 13.08.2019 г. е липсвало изискуемото становище по чл. 83 от ЗКН, издадено от Министъра на културата и необходимо с оглед обстоятелствата, че строежите са извършени в сгради паметници на културата, поради което не може да се приеме, че е опровергано основанието за спиране на строителството за спорния между страните период от 25.04.2019 г. до 21.05.2019 г., посочено в съставените актове за спиране обр. 10. Съдът приема, че по своя характер Акт обр. 10 е официален свидетелстващ документ, на който по силата на чл. 1 ал. 4 от Наредба № 3/2003 г. в случай, че е съставен и оформен съгласно изискванията на Наредбата е придадена обвързваща съда доказателствена сила. В конкретният случай актовете обр. 10 не са подписани от представител на възложителя след връчената му покана, както и от органа, издал разрешението за строеж съобразно изискванията на чл. 5 ал. 3 изр. 2 от Наредбата, а именно главният архитект на Община Русе, който е служител на въззивната Община. За разлика от тях обаче, Актове обр. 11 за установяване на състоянието на всеки от строежите и строителните и монтажните работи при продължаване на строителството за спрените строежи, подписани от страните по договора и от свидетеля инж. Р. на 02.09.2019 г., в качеството на упражняващ строителен надзор имат качеството на официални свидетелстващи документи и установяват с обвързваща съда доказателствена сила, че за периода от Акт обр. 10 от 25.04.2019 г. до съставяне на Акт обр. 11 не са извършвани нови същински СМР, освен отстраняване на минимални дефекти, явили се в следствие на обзавеждане и оборудване на сградата. Обстоятелството, че актовете обр. 11 са подписани с особено мнение от представителя на възложителя е без правно значение доколкото законодателят е предвидил надлежен ред за контрол на законосъобразното им издаване, от който в конкретната хипотеза въззивната Община не се е възползвала. Съдът приема, че след като разногласието между страните във връзка с издаване на актовете обр. 10 е разрешено с подписването им от лицето, упражняващо строителен надзор за строежа, чието решение е задължително за строителя и техническият ръководител на строежа съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. 8 т. 1 от Наредба № 3/2003 г. и решението му не е оспорено по надлежния ред по чл. 5 ал. 8 т. 21 от Наредба № 3/2003 г. или чл. 168 ал. 4 от ЗУТ от възложителя пред началника на РДНСК, а актовете обр. 11 не са надлежно оспорени от въззивната Община, респ. отменени по реда на §3 ал. 1 от ЗР на Наредба № 3/2003 г. пред Дирекцията за национален строителен надзор не може да се направи извод, че извършването на възложени СМР в строежите за спорния период от 25.04.2019 г. до 21.05.2019 г. е надлежно доказано от въззивната Община. Представеният по делото от въззивната Община и оспорен от въззиваемото дружество констативен протокол от 02.05.2019 г. съставен от служител на Общината в качеството на възложител няма качеството на официален свидетелстващ документ, поради което в тежест на въззивната Община е да докаже обстоятелствата, на които основава твърденията си. Наред с това следва да се посочи, че отразените в протокола обстоятелства с характер на свидетелски показания са изцяло опровергани от събраните по делото писмени доказателства, подробно посочени по-горе и от показанията на свидетеля инж. Р., които не са опровергани и от които се установява, че асфалтирането на двора на МГ „Баба Тонка“ е приключило на 25.04.2019 г., на която дата са съставени надлежни строителни книжа, свързани с тези СМР, описани в протоколите за установяване на годността на строежа, обр. 16, изготвени от ДПК. По делото не са представени доказателства, тежестта за което е върху въззивната Община Русе в резултат на извършените съвместни проверки от служители на Общината и на АДФИ и констатациите в тях да е налице влязъл в сила административен акт по чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ, издаден от управляващият орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 за наложената финансова корекция на Общината поради неизпълнение на договора за обществена поръчка в срок. Представените по делото протоколи от 16.05.2019 г. и 21.05.2019 г. на посочените комисии също нямат качеството на официални свидетелстващи документи в частта относно извършвани СМР към датата на проверките въпреки, че представителите на АДФИ имат контролни функции по отношение на изпълнението на задълженията на Община Русе във връзка с възложената обществена поръчка свързана с разходване на средства предоставени от Европейски структурни и инвестиционни фондове, поради това, че от съдържанието на протоколите се установява, че целта на проверките е изпълнението на проекта в частта относно озеленяването на строежите, а не по отношение на СМР и в тази част същите съставляват частни свидетелстващи документи. Установи се от показанията на свидетеля инж. Р., че след приключване на СМР в училищата са правени поправки на извършени вече СМР поради внасяне на мебели в училищата, които действия не се установява да са били възложени с процесния Договор на въззиваемото дружество, в качеството на изпълнител, поради което следва да се приеме, че дори в обектите да са извършвани действия от страна на служители на дружеството изпълнител в тази насока същите не съставляват същински действия по СМР в изпълнение на Договора. Наред с това следва да се посочи, че от двустранно подписания протокол между страните от 17.09.2019 г. по делото се установява, че наред с възложените по Договора СМР въззиваемото дружество е извършило и други неотложни СМР, вкл. такива свързани с почистване на обекта и извозване на отпадъци в МГ „Баба Тонка“, чието извършване и след 25.04.2019 г. при положение, че не е предварително договорено между страните и характера им не следва да води до изводи за забава на изпълнителя. При тези доказателства по делото въззивният съд приема, че от страна на въззивната Община не се доказа възникване на право на неустойка по чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 20 ал. 1 от Договора между страните в посочения във възражението за прихващане размер, респ. не се доказа право да извърши прихващане с насрещното вземане на въззиваемото дружество за възнаграждение за приетата без забележки работа по договора за изработка, което не се оспорва по основание и размер.

При тези изводи въззивният съд намира, че предявеният иск с правно основание чл. 266 ал. 1 от ЗЗД за сумата 344 842, 02 лв., представляваща неплатената част на възнаграждението по Договора между страните е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, а насрещното възражение за прихващане на въззивната Община оставено без уважение като недоказано и поради това неоснователно.

С оглед изпадането на въззивната Община в забава по отношение на плащането на сумата от 344 842, 02 лв. н а 03.10.2019 г. след изтичане на договорения в чл. 3 от Договора 30 - дневен срок за плащане след приемане на работата от възложителя същата дължи на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД обезщетение за забавено плащане на тази сума за периода от 03.10.2019 г. до датата на подаване на ИМ – 03.07.2022 г. в претендирания размер от 96 076, 82 лв..

С оглед гореизложеното въззивният съд приема, че следва да потвърди обжалваното решение на ОС Русе и да остави въззивната жалба без уважение като неоснователна.

По разноските:

С оглед изхода на делото на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 22 290 лв. за адвокатско възнаграждение за договарянето и заплащането на които по делото са представени писмени доказателства.

Водим от горното, Съдът