Присъда № 5 от 2.4.2026 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 653/2025 г.

Мотиви към присъда по НОХД № 653 по описа за 2025г. на ШОС

На 07.11.2025г. е внесен в ОС - гр.Шумен обвинителен акт от Шуменска окръжна прокуратура по ПД № 12/2025г., ведно с материалите по ДП № 108/2024г. по описа на ОД на МВР - Шумен, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу Г.Св.В. с ЕГН •••••••••• и с постоянен адрес в гр.Търговище, за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.343, ал.1 б.“в“ от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: на 07.08.2024г. около 21.30ч. на км. 325 + 250 на автомагистрала Хемус, в посока от гр. Шумен към гр. Търговище, при управление на МПС - л. а. „Мерцедес •••• ••••“, рег. ••••, норвежка регистрация, нарушил правилата за движение - не изпълнил задължението по чл.20, ал.2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, защото управлявал автомобила със скорост от 120 км. ч. на къси светлини, поради което не е възприел своевременно движещият се по пътното платно Д.Ст.Д., ЕГН ••••••••••, с което по непредпазливост причинил смъртта му, като престъпният резултат е постигнат в условията на независимо съпричиняване с Д.Ст.Д., който по същото време и място нарушил правилата за движение, а именно чл.55, ал.1 от ЗДвП, забраняващ на пешеходците да се движат по автомагистралите - престъпление по чл. 343, ал.1 б. „в“, вр. чл.342, ал.1от НК.

По писмено исканe от Д.Н.Д. - съпруга, С.Д.Ст. - син и М.Д.Ст. - дъщеря, всички чрез редовно упълномощения си повереник адвокат Р.П. от ШАК, направено преди съдебното заседание и поддържано преди даване ход на разпоредителното заседание от страна на процесуален представител, наследниците на пострадалия са конституирани като граждански ищци и частни обвинители, а именно: съпругата Д.Н.Д., синът С.Д.Ст. и дъщерята М.Д.Ст.. Съдът е съобразил, че лицата, за които се заявяват претенции за конституиране като граждански ищци и частни обвинители са съпруга и деца на починалия Д.Ст.Д. и са негови наследници съобразно приложените по делото Удостоверение за наследници и Справка от НБД и имат право да претендират неимуществени вреди след смъртта на лицето Д.Ст.Д., в съответствие с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и Тълкувателно решение №1/2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и чл. 74, ал. 1 от НПК. Сестрите на починалия, макар и редовно призовани за съдебното заседание, не са заявили претенция за конституиране като страни в хода на съдебното производство. Приети са за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство предявените граждански искове от съпругата Д.Н.Д., сина С.Д.Ст. и дъщерята М.Д.Ст. в размер от по 125 000 лв. за всеки от тях поотделно, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на присъдените суми. Тримата граждански ищци и частни обвинители се представляват по настоящото дело от редовно упълномощения повереник адв. Р.П. от АК – Шумен.

В хода на разпоредителното заседание на 03.12.2025г. са взели участие подсъдимият, неговият защитник, повереникът на гражданските ищци и частни обвинители и представителят на ШОП внесъл обвинителния акт. Предвид липсата на възражения за допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила по отношение на обвиняемия или наследниците на пострадалия в хода на досъдебното производство и в съответствие с искането на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.1 от, съдът на основание чл. 248 ал. 5, т. 4 от НПК е постановил делото да се разгледа по реда на Глава ХХVІІ от НПК с предварително изслушване за решаване на въпросите по чл. 371 от НПК.

При проведеното предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК за решаване въпросите по чл.371 т.1 от НПК, подсъдимият В. се възползва от тази диференцирана процедура по НПК и на основание чл.371 т.1 от НПК депозира съгласие да не се разпитват част от свидетелите и вещите лица. Съдът, като съобрази съгласието от страна на подсъдимия и неговия защитник, както и на адв. П. като повереник на частните обвинители и граждански ищци, конституирани по делото, да не се провежда разпит на свидетелите Г.А.Ст., М.Д.Ст. и С.Д.Ст., както и да не се изслушват вещите лица В.Я.Н., В.В.Д. и П.Д.М. по изготвените от тях експертизи, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство, с определение от 03.12.2025г. на основание чл. 372, ал. 3 от НПК, определи, одобри изразеното съгласие на страните да не се разпитват в хода на съкратеното съдебно следствие свидетелите Г.А.Ст., М.Д.Ст. и С.Д.Ст. и да не се изслушват вещите лица В.Я.Н. по изготвената съдебно-химическа експертиза № Т-162/2024 г. от 13.08.2024 г., В.В.Д. по изготвената съдебно-медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп № С-38/2023 г. от 08.08.2024 г. и П.Д.М. по изготвената съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК профилирането – Протокол № 25/ДНК-18 от 25.06.2025 г.. Предвид на това в хода на съкратеното съдебно следствие на основание чл.373 ал.1 от НПК не е извършван разпит на свидетелите и вещите лица, за които се отнася одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи за разпит и експертни заключения са прочетени по реда на чл.283 от НПК на 02.04.2026г.. В хода на съкратеното съдебно следствие е разпитана свидетелката Д.Н.Д. и е изслушано вещото лице П.П. по изготвената от него съдебноавтотехническа експертиза. Допусната е и комплексна съдебно медицинска и психиатрична послесмъртна експертиза по отношение на пострадалия Д.Ст.Д..

В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло обвинението срещу Г.Св.В..

Смята, че в хода на съдебно следствие се е потвърдила фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и обвинението е доказано по един безспорен и категоричен начин.. Излага подробно съображенията си, поради които смята, че ПТП е настъпило в резултат на нарушения, допуснати както от движещия се по автомагистрала пострадал, така и от подсъдимия, който е управлявал на къси светлини със скорост, която не му е позволявала да възприеме пешеходеца своевременно, така че да спре в рамките на видимост. Затова смята, че няма никакво значение дали заради предприетото изпреварване му е била нужна повисока скорост. според обвинението. Според прокурора когато подсъдимият е констатирал, че срещу него в насрещното платно се е движел друг автомобил, е било необходимо да превключи на къси светлини, да намали скоростта, включително и да преустанови започнатото изпреварване, като премине на скорост, която му позволява да спре във видимата зона. Акцентира, че според обвинението не е налице случайно деяние, защото подсъдимият е допуснал нарушение на режима на скоростта, който го задължава да я съобрази и намали при конкретни фактори, за които е имал представа в един предхождащ злополуката момент. Намира за безспорно и, че деянието е извършено в условията на съпричиняване, при значителен обем от страна на пострадалото лице. Смята, че независимо от многобройните нарушения по ЗДвП на подсъдимия, които възприема като отегчаващо отговорността обстоятелство, са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като подсъдимият не е осъждан, не е санкциониран по реда на чл. 78а от НК, съдействал е за разкриване на обективната истина, работи, има образцово процесуално поведение както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното производство, както и поради приносът на пострадалото лице. Затова в съответствие с чл. 2, ал. 2 от НК и предвиденото към момента на деянието наказание за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК лишаване от свобода от 3 до 8 години, предлага наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК, а именно„лишаване от свобода“ в размер на 1 година, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 3 години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години. По отношение на МПС, предлага да се върне на бащата на подсъдимия, а по отношение на гражданските искове не излага становище.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци адв. П. намира за доказани всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния акт. Смята, че основната причина, за да не възприеме подсъдимият намиращия се на пътното платно пострадал е движението на автомобила на къси светлини и че не е установено да е имало движение на автомобили в обратна посока, които да са довели до вземане на такова решение от подсъдимия. Намира за изяснена цялата фактическа обстановка, съобразно всички писмени и гласни доказателства и без противоречия. Солидаризира се с прокурора по отношение на посочените от него смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства – сочи, че подсъдимият е изразил съжаление, в досъдебната и в съдебната фаза е с добро поведение и счита, че съдът ще наложи справедливо наказание в параметрите, предвидени от закона към момента на извършване на деянието. Уточнява, че предявените граждански искове от всеки от гражданските ищци в размер на 125 000 лв., съобразно датата на съдебното заседание по централния фиксинг на БНБ следва да се считат за предявени в размер на по 63 911,49 евро за всеки от гражданските ищци, които ги претендират поотделно за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди от причинените им психични и емоционални страдания, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. Сочи подробни аргументи, поради които смята, че претърпяната загуба за тях има душевен и емоционален дискомфорт и страдания и това е в пряка причинно-следствена връзка с извършеното престъпление.

Защитникът на подсъдимия Г. В. - адв. Св.И. от ВАК в защитната си реч, заявява, че прокурорът и повереникът се били насочили към факта, че подсъдимият се е движел на къси светлини, което не му е позволило да види препятствието, но категорично смята за дължимо поведение шофьорът да кара на къси светлини преди, по време и до приключване на изпреварването - докато не мине пред автомобила, който изпреварва. По отношение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП смята, че той изисква водачът да избере скоростта така, че да може да спре пред всяко предвидимо, а не пред всяко препятствие въобще. Според него при наличието на чл.55, ал. 1 от ЗДвП, забраняващ движението на пешеходци по магистралата и факта, че е в тъмната част на денонощието, то той е непредвидимо препятствие. Затова смята, че неочаквана поява на пешеходец на неосветено място при спазване на всички правила за движение от страна на водача на МПС може да се квалифицира като случайно деяние. Акцентира на дементното състояние на пострадалия, при което взимането на решения и поведението му е непредсказуемо и може да създаде опасност за водачите. Позовава се на отговорите на вещото лице по автотехническата експертиза в съдебно заседание и мнението му, че пешеходеца не е предвидимо препятствие. Смята, че ПТП се дължи на поведението на пешеходеца и по изложените от него съображения е налице случайно деяние. Не прави конкретни искания, като оставя преценката относно вината на подзащитния си на съда.

В хода на съдебното следствие подсъдимият дава обяснения и излага факти за личността си и начина си на живот, като изказва съжаления за близките и за случилото се. Поканен да даде ако желае допълнителни обяснения преди приключване на съдебното следствие, подсъдимият заявява, че няма какво да каже повече от това, което вече е казал, съжалява много и че не го е направил нарочно и не се е чувствал изморен докато шофирал тогава. Разпитан в хода на досъдебното производство като обвиняем, В. се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Преди това разпитан като свидетел е дал подробни показания, но този разпит няма процесуална стойност и не е източник на годни доказателства след привличането му като обвиняем. В защитната си реч подсъдимият Г.В. изразява съгласие с казаното от адвоката си и няма какво да добави. Заявява, че съжалява и че е нямало какво да направи. В последната си дума предоставя на съда.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г.Св.В. от гр.Търговище придобил правоспособност за управление на МПС през 2018г. Притежавал валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство, категории М, В, С, ТКТ. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Многократно е санкциониран за различни нарушения по ЗДвП.

Пострадалият Д.Ст.Д. бил на 77 години и живеел в гр.Шумен на у•••• със съпругата си свид. Д.Н.Д. и сина си свид. С.Д.Ст.. През пролетта на 2024г. бил диагностициран с мозъчносъдова болест, неуточнена и Други и уточнени дегенеративни болести на нервната система – свързани с деменция от съдов, невродегенеративен и смесен тип. Дементният синдром обусловил частичен спад във физическото функциониране и самостоятелността на Д. в ежедневни дейности. Д.Ст.Д. е имал запазена базова ориентация и съхранена способност за извършване на рутинни ежедневни дейности (хранене, обличане, индивидуална хигиена). Понякога бил дезориентиран, бъркал имена, говорел несвързани неща свързани с живота в миналото. Движел се активно сам и излизал сам на разходка около блока и до бирената фабрика. Разходките продължавали по няколко часа, но винаги се прибирал в къщи. Излизал с мъжка чантичка, в която носел шофьорска книжка. След обяд на 07.08.2024г. около 15:00 – 15:30 часа излязъл да се поразходи, като твърдял, че бърза за среща с приятелите си /починали/ и говорел несвързано.

На 07.08.2024г. подсъдимият и първият му братовчед свид. Г.С. ползвайки лек автомобил „Мерцедес ••••“ с peг. ••••, норвежка регистрация /собственост на бащата на подсъдимия/ ходили на плаж Карадере в близост до гр.Бяла, обл.Варна и били там до около 18:00 часа. На връщане минали през квартал Аспарухово на гр.Варна, където вечеряли в ресторант „Редрок“ и след това се отправили към гр. Търговище по автомагистрала „Хемус“. Подминавайки отклонението за гр.Провадия вече се стъмнило, а достигайки гр. Шумен вече било през тъмната част на денонощието. Движейки се по автомагистралата в посока от гр. Шумен към гр. Търговище, подсъдимият управлявал автомобила със скорост 120 км./ч. Времето било ясно, пътното платно - сухо.

Така на 07.08.2024г. около 21:30ч. подс. Г.В. управлявал МПС - л. а. „Мерцедес ••••“ с peг. ••••, норвежка регистрация по автомагистрала „Хемус“ и при достигане на автомобила на км. 325 + 250 на неосветена част от автомагистралата подсъдимият предприел изпреварване на друго МПС и се движел в лявата лента за движение. В този момент в насрещното платно на автомагистралата се движел друг автомобил, поради което В. превключил на къси светлини.

В момента, в който отново превключил на дълги светлини възприел движещия се в близост пред автомобила по същото време и на същото платно за изпреварване по магистралата силует на пешеходеца Д.Ст.Д.. В същото време свидетелят С., който преди това гледал телефона си, вдигнал глава, видял силует и извикал, а подсъдимият се стегнал и хванал здраво волана.

Поради малкото разстояние на което бил възприет силуета, водачът не могъл да реагира. С предната си лява част автомобилът ударил пешеходеца. При удара с пешеходеца десният му крак бил притиснат от предната броня към платното и кожата с тъканта му била свалена до кост, а в следващия момент тялото с дясната ръка се ударило в лявата част на предното стъкло, като ръката проникнала до лакът през стъклото в купето. Това станало за части от секундата, като в следващия момент десният крак вече не се съпротивлявал и протривал и тялото задържано от дясната ръка в купето се е завъртяло и с удар се е оказало в лявата странична част на купето почти хоризонтално на нивото на левите странични стъкла. При удара на тялото било счупено лявото странично огледало, стъклото на задната лява врата и лявото стъкло на багажното отделение. Вследствие на страничния удар на тялото в купето е проникнала човешка тъкан по лявата част на задната седалка и лявата част на багажното отделение.

Подсъдимият усетил удара, но не разбрал какво е ударил. В автомобила влетели счупени стъкла от предното стъкло. Свид.С. също усетил удара на колата в лявата й част с нещо тежко, телата им се залюлели напред въпреки коланите и последвал втори удар при който се счупило предното стъкло в лявата част и усетил стъкла по лицето, главата и по лявата си ръка.

Към момента на ПТП автомобилът се намирал в лявата лента за движение. Времето било ясно, пътното платно - сухо, а участъкът от пътя - неосветен.

Ударът на лявата предна част на автомобила с пешеходеца настъпил на 1.10м. вдясно от левия край на пътното платно по ширината на пътното платно, т. е. в лявата част на лявата лента за движение.

След удара части от тялото на пострадалия паднали между мантинелите на автомагистралата.

Подс.В. след удара предприел спиране, насочил автомобила плавно надясно и преустановил движението в дясната част на пътното платно на аварийната лента.

Двамата със свид.Г.С. останали в колата няколко секунди след като спряла. Били стреснати. Подсъдимият възприел човешка ръка в скута си, бил ужасен и останал 5-10 секунди в автомобила. Свидетелят свид.С. излязъл първи и се обадил на ЕТН 112 за да сигнализира, че е станало ПТП.

Свидетелят С. потърсил триъгълник в багажника на колата и видял останки от човешко месо и тъкани. Докато търсил телефона на братовчед си свид.С. също видял човешката ръка пред предната седалка в колата. Тъй като не намерил триъгълник, С. облякъл светлоотразителна жилетка, за да сигнализира за опасност на пътя. Подсъдимият и свидетеля останали до колата и не проверили какво точно се е случило, тъй като се намирали на автомагистрала.

На местопроизшествието първо пристигнали органите на Пътна полиция, а след това медицински екип на Бърза помощ и служители на Пожарна безопасност.

Вследствие на ПТП пешеходецът Д.Ст.Д. получил несъвместими с живота наранявания и починал на место. Медицинският екип констатирал смъртта на пострадалия при ПТП. Пристигнал и екип на ОДМВР - Шумен с разследващ полицай, като бил направен оглед на местопроизшествие.

Видно от заключението на назначената в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД - Варна съдебно-химическа експертиза, в пробите от кръв и урина, взети от трупа на Д.Ст.Д., не са били установени наличие на алкохол, други летливи и редуциращи вещества или наркотични вещества в кръвта и урината му.

Видно от заключението на вещото лице доц. д-р В.Д. д.м., изготвило съдебно - медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп, на пострадалия Д. е била причинена несъвместима с живота съчетана травма - черепно мозъчна травма, многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и черепната основа с пълна евакуация на главния мозък от черепната кухина. Разкъсване и отделяне на меките лицеви тъкани от анатомичното им място. Гръдна травма - двустранно многофрагментно счупване на ребра с излизане на част от десен бял дроб от тялото през отвор в областта на шията, травматично разкъсване на дясна сърцева камера и околосърцевната торбичка, разкъсване на диафрагмата с навлизане на черен дроб и стомах в гръдната кухина. Коремна травма - Разкъсване на черен дроб и навлизането му заедно със стомах в гръдната кухина, кръвонасядания по коремницата и червата, кръвонасядане на рехавите тъкани в областта на двата бъбрека. Травма на крайниците - ампутация на дясна ръка, счупване на кости на предмишница на лява ръка, отделяне на меките тъкани и стъпало на десен крак със счупване на малкопищялната кост на левия крак. Множество разкъсвания, кръвонасядания и ожулвания по лицето, гърдите, корема, гърба, горни и долни крайници. Според вещото лице смъртта на Д. се дължи на несъвместими с живота състояния - травматично откъсване на главен и малък мозък от анатомичното им място и травматично разкъсване на сърцето. Всички увреждания са получени по механизма на действие на твърди тъпи предмети с много висока кинетична енергия, получени са прижизнено и добре отговарят да са резултат от конкретното ПТП. Съществува пряка причинна връзка между получените травми и смъртта.

Видно от заключението на назначената по делото авто-техническа експертиза изготвено от вещо лице П.П., подсъдимият В. е управлявал МПС със скорост от 120 км. ч. Ударът с пешеходеца е станал в лявата част на лявата лента за движение. Опасната зона за спиране на „Мерцедес ••••“ с peг. ••••, норвежка регистрация при тази скорост е 130 м. При движение на МПС на дълги светлини, водачът на автомобила е имал възможност да възприеме движещият се пред него в неговата пътна лента пешеходец на не по-малко от 150 м. и при активно задействане на спирачките би имал възможност да предотврати удара чрез спиране. При превключване на къси светлини, водачът на автомобила е имал възможност да възприеме пешеходеца в своята лента на разстояние не по-малко от 60м. Максималната скорост при движение, с която автомобилът би спрял преди мястото на удара при движение на къси светлини е 70.3 км./ч. Причините за произшествието, според вещото лице, са комплексни, защото пострадалият се е движел по магистралата, а водачът на автомобила, при превключване на къси светлини, се е движел със скорост, която не му позволява, при описаните пътни условия да спре движението на управляваното от него МПС в рамките на осветеното от късите светлини пространство.

Видно от заключението на изготвената в хода на съдебното производство от вещите лица доц.д-р В.Д., д.м. и д-р Ст.Ю.Ст Комплексна съдебно медицинска и психиатрична послесмъртна експертиза: В медицинската документация на Д.Ст.Д. на 77 г. са отбелязани две заболявания на централната нервна система - Мозъчносъдова болест, неуточнена и Други и уточнени дегенеративни болести на нервната система. Това са процеси, увреждащи съдове, корови и подкорови структури в главния мозък. Давността на заболяванията съгласно медицинската документация е няколко години. Изследванията на неврологичен статус при Д. не са показали отклонения. Компютърнотомографското изследване е установило умерено дилатирана (разширена) вентрикулна система без компресия и дислокация, хиподенсно бяло мозъчно вещество, перивентрикуларни промени на левкоенцефалопатия, корова атрофия, масивни калцификати по вертебралните артерии. Тези находки могат да бъдат налични при деменция от съдов, невродегенеративен и смесен тип. Дементният синдром е обусловил частичен спад във физическото функциониране и самостоятелността на Д. в ежедневни дейности. Психичните нарушения при Д.Д. са били количествени разстройства в когнитивните функции: внимание, памет, мислене, интелект с лека към умерена тежест. Наличните когнитивни нарушения са могли да предизвикат епизодични нарушения в ориентацията и способността за разбиране на заобикалящата действителност при Д. (особено в нова, неочаквана ситуация или непозната среда). Не се намира информация за психотични феномени и тежки отклонения в поведението при Д.. Съгласно наличните писмени данни Д.Ст.Д. е имал запазена базова ориентация и съхранена способност за извършване на рутинни ежедневни дейности (хранене, обличане, индивидуална хигиена). През последните години от живота на Д.. при него е настъпил постепенен когнитивен спад, който съгласно медицинската документация от неврологични прегледи след м. октомври 2023г. може да бъде определен като Дементен процес. Деменцията е хронично заболяване с необратим във времето ход, обуславящо прогресиращ спад в когницията и екзекутивните способности. Дементният процес при пострадалия Д.Ст.Д. е причинил функционално ограничение, градиращо от липсващо до незначително нарушение при елементарни автоматизирани ежедневни дейности към значително ограничена автономия при сложни, комплексни процедури, изискващи планиране, контрол и модифицирано прилагане на предходни знания, опит и умения.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимия Г.В. дадени в хода на съкратеното съдебно следствие, показанията на свидетелите – на свид.Д.Д. в хода на съдебното следствие, на свид. Г.А.Ст. депозирани в хода на ДП и приобщени по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 372, ал. 3 вр. чл. 283 от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие, на свид. М.Д.Ст. депозирани в хода на ДП и приобщени по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 372, ал. 3 вр. чл. 283 от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие и на свид. С.Д.Ст. депозирани в хода на ДП /л.84-86/ и приобщени по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 372, ал. 3 вр. чл. 283 от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие в с.з. на 02.04.2026г. Те се потвърждават и от заключението на съдебно-химическата експертиза, от заключението на ДНК експертизата, от заключението на съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп, от заключението на съдебно-автотехническата експертиза и от заключението на комплексната съдебномедицинска и психиатрична послесмъртна експертиза по отношение на пострадалия. Те са в синхрон и със събраните по надлежния процесуален ред в хода на досъдебното производство писмени доказателства и материали събрани, които са приобщени по време на съкратеното съдебно следствие, със събраните в хода на съкратеното съдебно следствие писмени доказателства, а така също и с предявените на страните веществени доказателства, включително на изслушаните записи от ЕТН 112 в хода на съкратеното съдебно следствие.

Показанията на свид. Г.А.Ст., на свид. М.Д.Ст. и на свид. С.Д.Ст. депозирани в хода на ДП са били приобщени по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие в с.з. на 02.04.2026г. предвид одобреното от съда на основание чл. 372, ал. 3 от НПК съгласие на страните да не се провежда техен разпит пред съда, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите за разпита им от ДП. Показанията им в хода на досъдебното производство са били дадени по надлежния процесуален ред и поради това съдът кредитира изцяло изложените в тях факти.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия Г.В. дадени в хода на съкратеното съдебно следствие, и от тях приема, че след изпреварване с около 120 км/ч., тъй като в този момент насрещно идвали коли или камиони, той превключил на къси светлини и продължил още малко в същата лента, за да не засече автомобила, който бил до него; че ударът станал след секунди, като преди да усети удара, той не установил, че пред него има някой човек, препятствие или каквото и да е било; усетил удар и стъкла в очите си; по инстинкт тръгнал плавно към аварийната лента; че шофира редовно от 2018г.; че работи от вкъщи на постоянен трудов договор; че живее в гр. Търговище, в домакинство с баща си, майка си и малката си сестра. Макар и да не пожела да дава подробни обяснения, подсъдимият по същество не отрича случилото се, но отрича вината си и твърди, че не е можел нищо да направи, че ако е можел да направи нещо е щял да го направи.

От показанията на свид. Д.Д. – съпруга на пострадалия, дадени пред настоящия състав в хода на съдебното следствие в с.з. на 12.12.2025г. /л.65-66 от съдебното дело/, съдът приема, че двамата са живели заедно 53 г. и по нейни думи били що-годе добро семейство; че физически бил в добро здравословно състояние, бил пъргав мъж, турист; че цял живот бил монтьор в Бирената фабрика, а след като се пенсионирал работел като домашен майстор; че на 07.08.2024г. бил станал много добър и внимателен през деня, още от обяд бързал да излиза за среща с приятелите си и тя се учудила, защото били починали; че около 15:30 часа съпругът й Д.С. излязъл от дома им за да се поразходи до вилата на местността „Манастира“, където често стоял през деня; че излязъл без телефон и лична карта; че обичайно се връщал от вилата по светло, но на тази дата не се прибрал; че около 19:30 часа споделила с дъщеря си по телефона притесненията си, че Д. не се е прибрал; че здравословното състояние на съпруга й към този период било като на възрастен човек, бил започнал да позабравя, за което посетили нееднократно невролога д-р Т. която му изписала лекарства; че била в голям шок от смъртта му и защото не го видяла на погребението, тъй като бил доста раздробен и известно време дори не вярвала; че пострадалия е бил в много добри отношения с дъщеря си и сина си.

Съдът кредитира показанията й именно в тази част, защото кореспондират на показанията на децата й – свид.М.С.а и свид.Св.С. и на писмените доказателства по делото относно медицинския статус на пострадалия и заключението на послесмъртната съдебномедицинска експертиза.

Съдът не кредитира показанията в частта, че съпругът й не е имал паметови проблеми и такива свързани с дезориентация, тъй като те противоречат на събрания по делото доказателствен материал и на показанията на децата й – свид.М.С.а и свид.Св.С. и на писмените доказателства по делото относно медицинския статус на пострадалия и заключението на комплексната съдебно-медицинска и психиатрична послесмъртна експертиза.

Съдът кредитира показанията на свид. М.Д.Ст. – дъщеря на пострадалия, депозирани в хода на ДП – /л. 81-83/ и приобщени по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 372, ал. 3 вр. чл. 283 от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие в с.з. на 02.04.2026г. и от тях съдът приема за безспорно установено, че тя не е живеела в едно домакинство с родителите си и с брат си, но е поддържала връзка с тях; че пострадалият бил диагностициран в началото на 2024 г. с деменция в начален стадий, изразяваща се в моментно объркване на време и пространство; че пострадалият имал навика да излиза пред входа или да се разхожда до бирената фабрика, където работел дълги години; че около 19:30 часа майка и се е обадила по телефона и споделила притесненията си, че Д. не се е прибрал и около 22:00 часа се разбрали, че ако не се прибере до сутринта ще отидат в полицията.

Съдът кредитира показанията й изцяло, защото те кореспондират на показанията на брат й свид.Св.С. и на кредитираната част от показанията на майка й свид.Д.Д.а, а така също и на писмените доказателства по делото относно медицинския статус на пострадалия и заключението на комплексната съдебно-медицинска и психиатрична послесмъртна експертиза по отношение на пострадалия Д..

От показанията на свид. С.Д.Ст. – син на пострадалия, депозирани в хода на ДП /л.84-86/ и приобщени по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 372, ал. 3 вр. чл. 283 от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие в с.з. на 02.04.2026г., съдът приема за безспорно установено, че той е живеел в едно домакинство с родителите си, а сестра му е живеела отделно в гр.Шумен, но че сестра му е поддържала връзка с тях; че пострадалият бил диагностициран през пролетта на 2024 г с деменция, която се изразявала в бъркане на имена и говорене на несвързани неща, свързани с миналото; че бил активен, движел се, имал навика да излиза на дълги разходки по няколко часа, включително до бирената фабрика, където работел дълги години, но винаги се прибирал; че майка му не давала личната карта на баща му, когато излизал сам, за да не я загуби и той излизал с малка мъжка чантичка през рамо, в която носел шофьорската си книжка; че не вземал телефона със себе си, защото вече не можел да борави с него; че на 07.08.2024г. решил да излиза и си говорел, че го чакали; че след 15:00 часа излязъл от дома им за да се разходи, като взел чантичката си; че около 18:00 часа започнали да се притесняват с майка му защото баща му още не се бил прибрал и до около 20:00 часа слизал няколко пъти да го търси пред входа; че междувременно майка му се е обадила по телефона на сестра му и споделила притесненията си, че Д. не се е прибрал.

Съдът кредитира показанията му изцяло, защото те кореспондират на показанията на сестра му свид.М.С.а и на кредитираната част от показанията на майка й свид.Д.Д., а така също и на писмените доказателства по делото относно медицинския статус на пострадалия и заключението на комплексната съдебно-медицинска и психиатрична послесмъртна експертиза по отношение на пострадалия Д..

Така обсъдени показанията на свид. Д.Д., свид. М.Д.Ст. и свид. С.Д.Ст. са взаимно допълващи се помежду си и кореспондират както помежду си, така и с писмените доказателства по делото относно медицинския статус на пострадалия и извършените му прегледи, а също и със заключението на комплексната съдебно-медицинска и психиатрична послесмъртна експертиза по отношение на здравословното състояние на пострадалия Д.. От тях съдът приема за безспорно установено, че: пострадалият Д.Ст.Д. e живеел в гр.Шумен в едно домакинство със съпругата си свид. Д.Н.Д. и сина си свид. С.Д.Ст.; че през пролетта на 2024г. бил диагностициран с деменция - понякога бил дезориентиран, бъркал имена, говорел несвързани неща свързани с живота в миналото; че се е обслужвал се сам и се е движел активно за възрастта си; че излизал сам на разходка около блока и до бирената фабрика, като разходките продължавали по няколко часа, но винаги се прибирал в къщи; че излизал с мъжка чантичка, в която носел шофьорска книжка, а телефон не вземал, защото вече не можел да борави с него; че след обяд на 07.08.2024г. около 15:00 – 15:30 часа излязъл да се поразходи, като твърдял, че бърза за среща с приятелите си /починали/ и говорел несвързано.

От показанията на свид. Г.А.Ст., който е пряк очевидец, депозирани в хода на ДП /л. 73-75 от ДП/ и приобщени по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 372, ал. 3 вр. чл. 283 от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие в с.з. на 02.04.2026г. съдът приема, за безспорно установено, че: на 07.08.2024г. той заедно с първият си братовчед подсъдимият Г.В. тръгнали с лекия автомобил собственост на бащата на подсъдимия от гр.Търговище и ходили на плажа Карадере в близост до гр.Бяла, Варненска област, където били до около 18:00 часа. На връщане минали през квартал Аспарухово на гр.Варна, където вечеряли в ресторант „Редрок“ и след това се отправили към гр. Търговище, минавайки по автомагистрала „Хемус“; че времето било ясно и достигайки отклонението за гр.Провадия вече се стъмнило; че движейки се по автомагистралата в посока от гр. Шумен към гр. Търговище, на неосветена част от автомагистралата около 21:30 часа подс. Г.В. бил внимателен и управлявал МПС в дясната лента, но предприел изпреварване на друго МПС, което се движело бавно, поради което минал в лявата лента за движение и изпреварвал с максимум 120 км/ч; че свидетеля С. гледал телефона си, но в момента в който си вдигнал главата, видял силует и извикал; че подсъдимият в този момент се стегнал и хванал здраво волана, като останал в лентата за изпреварване; че после усетил удара на колата в лявата й част с нещо тежко, телата им се лашнали напред, но те били с колани и усетил втори удар при който се счупило предното стъкло в лявата част и усетил стъкла по лицето, главата и по лявата си ръка, а подсъдимият след това плавно минал вдясно намалил и спрял в аварийната лента; че когато спрели, подсъдимият бил в ужас от човешката ръка в скута му и останал 5- 10 секунди в л.а., докато С. излязъл първи и се обадил на телефон 112 за да сигнализира; че докато търсил телефона на братовчед си свид.С. също видял ръка пред предната седалка в колата, а докато търсил триъгълник в багажника видял човешки останки – месо и тъкани; че останали до колата и не търсили какво са ударили, защото били на магистрала.

Съдът кредитира показанията му почти изцяло, защото те кореспондират на обясненията на подсъдимия, на заключението на съдебно-автотехническата експертиза и на протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него.

Съдът не кредитира обясненията на свидетеля С. единствено в частта им, че след удара са останали в лявата лента за известно време, защото в тази част кредитира заключението на САТЕ и най-вече разясненията на вещото лице П.П. в съдебно заседание по отношение на това защо е възможно свидетелят Г.С. да е възприел, че са останали в лявата лента и според съда от стреса в момента на удара, той е възприел ставащото за секунди като по-продължителен период.

Обясненията на подсъдимия и показанията на свид.Г.С. кореспондират помежду си и са взаимно допълващи се. Те се потвърждават и от заключенията на съдебно-химическата експертиза, от заключението на ДНК експертизата, от заключението на съдебномедицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп, от заключението на съдебноавтотехническата експертиза. Те са в синхрон и със събраните писмени доказателства и материали в хода на ДП – с протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, протокола за оглед на веществени доказателства ведно с фотоалбум към него, протокол за техническа оглед на МПС, справка за нарушител/водач; копие от констативен протокол за ПТП, удостоверение за наследници, справка от АИС „БДС“, справка за съдимост и от всички останали доказателства събрани по надлежния процесуален ред в хода на досъдебното производство, които са приобщени по време на съкратеното съдебно следствие.

Видно от заключението на съдебно авто-техническа експертиза /л. 205 - л. 220 от ДП/, уточнено в съдебно заседание от вещото лице П.П., същият е допуснал технически грешки в обстоятелствената част на експертизата, а именно: че е сбъркал името на водача при механизма на произшествието - 9-та страница, 3-ти ред където е „посочил погрешно „… Г.А.Ст.…“, а трябва да е „Г.Св.В.“. И освен това на 10-та страница, 9-ти ред отгоре-надолу, в дясната част на изреченията – „…автомобилът е бил насочен плавно към лявата част…“, а трябва да е към дясната част на платното и нататък „ …е преустановил движението в дясната част на платното - в аварийната лента“. Вещото лице заявява, че е сбъркал като е написал „лявата“, а трябва да е „дясната“, защото автомобилът след удара заминава на дясно. По отношение на техническите грешки и заключението страните не са възразили, поради което заключението на вещото лице, ведно с уточненията в съдебно заседание е прието като пълно, обосновано и компетентно дадено.

Затова съдът приема, че според заключението на съдебно авто-техническа експертиза /л. 205 - л. 220 от ДП/, уточнено в съдебно заседание от вещото лице П.П., същият е възприел механизма на ПТП както следва:

На 07.08.2024 г. около 21.30 ч. /през тъмната част на денонощието/ лек автомобил „Мерцедес ••••” с peг. •••• /норвежка регистрация/ управляван от правоспособния водач Г.Св.В. се е движел по дясната лента на северното платно на автомагистрала Хемус в посока от гр. Шумен към гр. Търговище. Времето е било ясно, на неосветен прав участък, пътното платно сухо, като широчината на аварийната лента е 2,70 м. дясната пътна лента е с ширина 3,90 м. /измерено до средата на крайната разделителна линия/, а лявата пътна лента е с ширина 3,70 м. измерено до средата на линията в края на платното вляво. При достигане на автомобила на км. 325+250 водачът е бил предприел изпреварване и се е движел в лявата лента за движение. В този момент в насрещното платно на магистралата се е движел автомобил с включени светлини и водачът на л. а. „Мерцедес ••••” е превключил на къси светлини. В момента на превключване на дълги светлини водачът е възприел в близост пред автомобила силует /пешеходец/. Поради малкото разстояние, на което е бил възприет силуета водачът не е могъл да реагира. С предната си лява част автомобилът е ударил пешеходеца. Имайки предвид оставените следи и находки в огледния протокол от момента на удара л. а. „Мерцедес ••••, а е възможно и малко преди него автомобилът се е насочил и преминавал към дясната част на платното за движение. При удара с пешеходеца десният му крак с бил притиснат от предната броня към платното и кожата с тъканта му е била свалена до кост, в следващия момент тялото с дясната ръка се е ударило в лявата част на предното стъкло, като ръката е проникнала до лакът през стъклото в купето. Описаното е станало за части от секундата, като в следващия момент десният крак вече не се е съпротивлявал и протривал и тялото задържано от дясната ръка в купето се е завъртяло и с удар се е оказало в лявата странична част на купето почти хоризонтално на нивото на левите странични стъкла. При удара на тялото е счупено лявото странично огледало, стъклото на задната лява врата и лявото стъкло на багажното отделение. Вследствие на този страничен удар на тялото в купето е проникнала човешка тъкан по лявата част на задната седалка и лявата част на багажното отделение. След удара водачът на автомобила е предприел спиране, като автомобилът е бил насочен плавно към дясната част на платното и е преустановил движението в дясната част на пътното платно на аварийната лента. Вследствие на ПТП автомобилът е получил описаните в огледния протокол повреди и деформации, а пешеходецът Д.Ст.Д. ЕГН •••••••••• е починал.

Според заключението на вещото лице, подсъдимият Г.В. е управлявал МПС със скорост от 120 км/ч. Ударът на лявата предна част на лекия автомобил с пешеходеца е станал по ширина на платното на 1,10 метра в дясно от левия край на северното пътно платно на АМ „Хемус” по дължина на платното на 9,50 метра след Ор.1 т.е. в лявата част на лявата лента за движение. Опасната зона за спиране на „Мерцедес ••••“ с peг. № ••••, норвежка регистрация при тази скорост е 130 м. Може да се направи извода, че при движение на дълги светлини водачът е имал възможност своевременно да възприеме пешеходеца в своята лента и да предотврати удара чрез аварийно спиране. При движение на къси светлини технически съобразената скорост, при която лек автомобил „Мерцедес ••••” с peг. № •••• би спрял преди мястото на удара е 70,3 км/час. При движение на МПС на дълги светлини, водачът на автомобила е имал възможност да възприеме движещият се пред него в неговата пътна лента пешеходец на не по-малко от 150 м. и при активно задействане на спирачките би имал възможност да предотврати удара чрез спиране. При превключване на къси светлини, водачът на автомобила е имал възможност да възприеме пешеходеца в своята лента на разстояние не по - малко от 60 м. Максималната скорост при движение, с която автомобилът би спрял преди мястото на удара при движение на къси светлини е 70.3 км/ч. Причините за произшествието, според вещото лице, са комплексни, защото пострадалият се е движел по магистралата, а водачът на автомобила, при превключване на къси светлини, се е движел със скорост, която не му позволява, при описаните пътни условия да спре движението на управляваното от него МПС в рамките на осветеното от късите светлини пространство.

В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното от него заключение, с направените от него уточнения и подробно разяснява механизма на настъпване на ПТП. Разяснява, че водачът е задействал за малко спирачките, явно когато е видял изведнъж, че се появява тяло, около 9 м спирачен път, след което отпуска спирачката, защото тялото вече го няма и продължава движението плавно на дясно докато спре автомобила; че ПТП е станало след изпреварването. Според вещото лице, ако водача изпреварва няма как да се движи със 70 км/ч., а ограничението за движение е 140 км/ч на автомагистрала, включително и в тази зона. Заявява, че по принцип водачът когато се движи, на каквито и да е светлини, трябва да се движи с такава скорост, че да успее да спре в рамките на осветената зона и е определил, че ако се движи със 70 км/ч, той ще успее да спре в осветената зона и не би блъснал пешеходеца. Причините за вещото лице са: изключително вината на пешеходеца, който нощно време застрашава сам живота си и на водача, който би следвало в момента на изпреварването, ако поради насрещно движение мине на къси светлини, трябва да намали на 70 км/ч, което за магистрала според него е учудващо. Посочва, че според него предвидимо препятствие е когато при мъгла или дъжд, може да се очаква някакво препятствие при възникнала промяна в пътната обстановка. Заявява, че за него пешеходеца не е предвидимо препятствие, както ако примерно е разкъсана оградната мрежа и проникне животно. Категоричен е, че ПТП е настъпило към края на изпреварването, защото ако е било в началото на изпреварването или по време на изпреварването, той не би могъл да премине безопасно от лявата към аварийната лента надясно. Разяснява, че след удара водача веднага преминава надясно, защото той първо спира и след това спиране, активно, автомобилът веднага заминава на дясно, за да достигне до дясната лента и до аварийната и той няма как да кара по лявата лента и изведнъж да свие и да отиде в аварийната - следите, които е оставил от лявата лента към аварийната били плавни.

Съдебно-автотехническата експертиза прави пълен и всеобхватен анализ на ПТП, като са взети предвид и всички събрани до предявяването доказателства по ДП, приобщени по надлежния ред по ДП и поради това заключението й се възприема от съда като пълно, обосновано и компетентно дадено, ведно с направените уточнения и разяснения в съдебно заседание. Съдът го кредитира защото то кореспондира на гласните и писмените доказателства по делото. Съдът не кредитира единствено мнението на вещото лице досежно дължимото поведение на пешеходец и водач на МПС по автомагистрала, включително в процесния случай, защото отговора има правен характер и се дължи от съда, а не от вещото лице.

Затова съдът приема, че от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, от протокола за оглед на МПС, от заключението на автотехническа експертиза, от обясненията на подсъдимия, от кредитираните показания на свид.С. и от предявените на страните записи на CD-R Maxell 372р-16831/2024 изпратени от Районен център 112 – Варна при Дирекция „Национална система 112“ към МВР, безспорно се установява: че на посочената в обвинителния акт дата подсъдимият Г.В. е управлявал МПС по дясната лента на северното платно на автомагистрала Хемус в посока от гр. Шумен към гр. Търговище. Времето е било ясно, на неосветен прав участък, пътното платно сухо. При достигане на автомобила на км. 325+250 В. предприел изпреварване и се е движел в лявата лента за движение. В този момент в насрещното платно на магистралата се е движел автомобил с включени светлини и водачът на л. а. „Мерцедес ••••” е превключил на къси светлини. В момента на превключване на дълги светлини водачът е възприел в близост пред автомобила силует /пешеходец/. Поради малкото разстояние, на което е бил възприет силуета водачът не е могъл да реагира. С предната си лява част автомобилът е ударил пешеходеца Д.. При удара с пешеходеца десният му крак с бил притиснат от предната броня към платното и кожата с тъканта му била свалена до кост, в следващия момент тялото с дясната ръка се ударило в лявата част на предното стъкло, като ръката проникнала до лакът през стъклото в купето. Това станало за части от секундата, като в следващия момент десният крак вече не се е съпротивлявал и протривал и тялото задържано от дясната ръка в купето се завъртяло и с удар се оказало в лявата странична част на купето почти хоризонтално на нивото на левите странични стъкла. При удара на тялото било счупено лявото странично огледало, стъклото на задната лява врата и лявото стъкло на багажното отделение. Вследствие на този страничен удар на тялото в купето проникнала човешка тъкан по лявата част на задната седалка и лявата част на багажното отделение. След удара водачът на автомобила предприел спиране, като автомобилът е бил насочен плавно към дясната част на платното и е преустановил движението в дясната част на пътното платно на аварийната лента. Вследствие на ПТП автомобилът получил описаните в огледния протокол повреди и деформации, а пешеходецът Д.Ст.Д. ЕГН •••••••••• починал. Ударът с пешеходеца станал в лявата част на лявата лента за движение. Опасната зона за спиране на „Мерцедес ••••“ с peг. № ••••, норвежка регистрация при тази скорост е 130 м. При движение на МПС на дълги светлини, водачът на автомобила е имал възможност да възприеме движещият се пред него в неговата пътна лента пешеходец на не по-малко от 150 м. и при активно задействане на спирачките би имал възможност да предотврати удара чрез спиране. При превключване на къси светлини, водачът на автомобила е имал възможност да възприеме пешеходеца в своята лента на разстояние не по-малко от 60 м. Максималната скорост при движение, с която автомобилът би спрял преди мястото на удара при движение на къси светлини е 70.3 км/ч. Причините за произшествието според вещото лице са комплексни, защото пострадалият се е движел по магистралата, а водачът на автомобила, при превключване на къси светлини, се е движел със скорост, която не му позволява, при описаните пътни условия да спре движението на управляваното от него МПС в рамките на осветеното от късите светлини пространство.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп № С-38/2023 г., изготвена от вещото лице доц. д-р В.В.Д. на 08.08.2024 г., /л. 193- 195 от ДП/, на пострадалия Д. е причинена несъвместима с живота съчетана травма - черепно мозъчна травма, многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и черепната основа с пълна евакуация на главния мозък от черепната кухина. Разкъсване и отделяне на меките лицеви тъкани от анатомичното им място. Гръдна травма - двустранно многофрагментно счупване на ребра с излизане на част от десен бял дроб от тялото през отвор в областта на шията, травматично разкъсване на дясна сърцева камера и околосърцевната торбичка, разкъсване на диафрагмата с навлизане на черен дроб и стомах в гръдната кухина. Коремна травма - Разкъсване на черен дроб и навлизането му заедно със стомах в гръдната кухина, кръвонасядания по коремницата и червата, кръвонасядане на рехавите тъкани в областта на двата бъбрека. Травма на крайниците - ампутация на дясна ръка, счупване на кости на предмишница на лява ръка, отделяне на меките тъкани и стъпало на десен крак със счупване на малкопищялната кост на левия крак. Множество разкъсвания, кръвонасядания и ожулвания по лицето, гърдите, корема, гърба, горни и долни крайници. Според вещото лице смъртта на Д. се дължи на несъвместими с живота състояния - травматично откъсване на главен и малък мозък от анатомичното им място и травматично разкъсване на сърцето, като всички увреждания са получени по механизма на действие на твърди тъпи предмети с много висока кинетична енергия, получени са прижизнено и добре отговарят да са резултат от конкретното ПТП и съществува пряка причинна връзка между получените травми и смъртта.

Съдът кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп № С-38/2023 г. изцяло. То е било приобщено по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие в с.з. на 02.04.2026г. предвид одобреното от съда на основание чл. 372, ал. 3 от НПК съгласие на страните да не се провежда разпит на вещото лице пред съда, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на експертизата му от ДП. Заключението в хода на досъдебното производство е било изготвено по надлежния процесуален ред и поради това съдът го кредитира изцяло.

Съдът кредитира заключението на Съдебно-химическа експертиза № Т – 162/2024 г., изготвена от вещото лице В.Я.Н. на 13.08.2024 г., намиращо се на листи 184-185 от ДП № 108/2024 г. по описа на ОДМВР – Шумен, от което се установява, че в пробите кръв и урина, взети от трупа на Д.Ст.Д., не са били установени наличие на алкохол, други летливи и редуциращи вещества или наркотични вещества в кръвта и урината му. Заключението е било приобщено по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие в с.з. на 02.04.2026г. предвид одобреното от съда на основание чл. 372, ал. 3 от НПК съгласие на страните да не се провежда разпит на вещото лице пред съда, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на експертизата му от ДП. Заключението в хода на досъдебното производство е било изготвено по надлежния процесуален ред и поради това съдът го кредитира изцяло.

Съдът кредитира заключението на Съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК профилирането – Протокол № 25/ДНК-18, изготвено от вещото лице П.Д.М. на 25.06.2025 г., /л.229-231 от ДП/, което безспорно потвърждава, че самоличността на починалия ПТП е на Д.Ст.Д.. То е било приобщено по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие в с.з. на 02.04.2026г. предвид одобреното от съда на основание чл. 372, ал. 3 от НПК съгласие на страните да не се провежда разпит на вещото лице пред съда, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на експертизата му от ДП. Заключението в хода на досъдебното производство е било изготвено по надлежния процесуален ред и поради това съдът го кредитира изцяло.

От протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, от заключението на СМЕОАТ, от заключението на СХЕ и от заключението на СМЕ-ДНК и медицинската документация по делото, събрани по надлежния ред в хода на досъдебното производство, ШОС приема за установено по несъмнен и безспорен начин, че вследствие на удара при ПТП пешеходецът Д.Ст.Д. е получил несъвместима с живота съчетана травма: травматично откъсване на главен и малък мозък от анатомичното им място и травматично разкъсване на сърцето, като всички увреждания са получени по механизма на действие на твърди тъпи предмети с много висока кинетична енергия, получени са прижизнено при ПТП и настъпилата смърт е в пряка причинна връзка с ПТП.

В хода на съдебното следствие по искане от защитата и соглед обезпечаване правото на защита на подсъдимия е допусната и назначена Комплексна съдебно медицинска и психиатрична послесмъртна експертиза по отношение на Д.Ст.Д. с ЕГН ••••••••••, която след запознаване с всички писмени и гласни доказателства събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, да отговори на поставените от защитата въпроси. Видно от заключението на изготвената от вещите лица доц.д-р В.Д., д.м. и д-р Ст.Ю.Ст

Комплексна съдебно медицинска и психиатрична послесмъртна експертиза: 1. В медицинската документация на Д.Ст.Д. на 77 г. са отбелязани две заболявания на централната нервна система - Мозъчносъдова болест, неуточнена и Други и уточнени дегенеративни болести на нервната система. Това са процеси, увреждащи съдове, корови и подкорови структури в главния мозък. Давността на заболяванията съгласно медицинската документация е няколко години. 2. Изследванията на неврологичен статус при осв. Д. не са показали отклонения. Компютърнотомографското изследване е установило умерено дилатирана (разширена) вентрикулна система без компресия и дислокация, хиподенсно бяло мозъчно вещество, перивентрикуларни промени на левкоенцефалопатия, корова атрофия, масивни калцификати по вертебралните артерии. Тези находки могат да бъдат налични при деменция от съдов, невродегенеративен и смесен тип. 3. Дементният синдром е обусловил частичен спад във физическото функциониране и самостоятелността на Осв. в ежедневни дейности. 4. Психичните нарушения при Д.Д. са били количествени разстройства в когнитивните функции: внимание, памет, мислене, интелект с лека към умерена тежест. 5. Наличните когнитивни нарушения са могли да предизвикат епизодични нарушения в ориентацията и способността за разбиране на заобикалящата действителност при Осв. (особено в нова, неочаквана ситуация или непозната среда). 6. Не се намира информация за психотични феномени и тежки отклонения в поведението при Осв. Д.. 7. Съгласно наличните писмени данни Д.Ст.Д. е имал запазена базова ориентация и съхранена способност за извършване на рутинни ежедневни дейности (хранене, обличане, индивидуална хигиена). 8. През последните години от живота на Осв. при него е настъпил постепенен когнитивен спад, който съгласно медицинската документация от неврологични прегледи след м. октомври 2023г. може да бъде определен като Дементен процес. 9. Деменцията е хронично заболяване с необратим във времето ход, обуславящо прогресиращ спад в когницията и екзекутивните способности. 10. Дементният процес при Осв. Д.Ст.Д. е причинил функционално ограничение, градиращо от липсващо до незначително нарушение при елементарни автоматизирани ежедневни дейности към значително ограничена автономия при сложни, комплексни процедури, изискващи планиране, контрол и модифицирано прилагане на предходни знания, опит и умения.

Заключението се поддържа в съдебно заседание от вещите лица, като обстойно се разяснява и е прието без възражения от страните като пълно, обосновано и компетентно дадено, поради което съдът го кредитира изцяло и приема, че действително през последните години от живота на пострадалия Д.Д. при него е настъпил постепенен когнитивен спад, който съгласно медицинската документация от неврологични прегледи може да бъде определен като Дементен процес и дементният процес при него е причинил функционално ограничение, градиращо от липсващо до незначително нарушение при елементарни автоматизирани ежедневни дейности към значително ограничена автономия при сложни, комплексни процедури, изискващи планиране, контрол и модифицирано прилагане на предходни знания, опит и умения. Именно дементния процес обяснява и присъствието му на автомагистрала „Хемус“ в процесния ден по времето на настъпване на ПТП.

Заключенията на всички назначени в хода на ДП експертизи и събраните писмени доказателства по делото са в синхрон помежду си и са взаимнодопълващи се, а така също и кореспондират на показанията на разпитаните по делото свидетели и на обясненията на подсъдимия. Те са в синхрон и с предявените на страните веществени доказателства, включително на изслушаните записи от ЕТН 112 намиращи се в 2 бр. дискове изпратени от Районен център 112 – Варна при Дирекция „Национална система 112“ към Министерство на вътрешните работи и на писмените доказателства приобщени в хода на досъдебното и съдебното производство.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.343 ал.1 б.”в” предл.1 вр. чл.342 ал.1 от НК, по следните правни съображения:

• обект на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата и обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личността и гарантиращи правото на живот;

• от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по "управление на автомобила", което съгласно константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му";

• безспорно се установи, че при управлението на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес •••• ••••“, рег. № ••••, норвежка регистрация подсъдимият В. на 07.08.2024г. около 21:30ч. на км. 325 + 250 на автомагистрала Хемус, в посока от гр. Шумен към гр. Търговище, в тъмната част на денонощието движейки се със скорост от 120 км. ч. след изпреварване на къси светлини, не възприел своевременно движещият се по пътното платно пешеходец Д.Ст.Д., ЕГН ••••••••••, не спрял и по непредпазливост причинил смъртта му, като престъпният резултат е постигнат в условията на независимо съпричиняване с Д.Ст.Д., който по същото време и място нарушил чл.55, ал.1 от ЗДвП, забраняващ на пешеходците да се движат по автомагистралите; ШОС приема, че по този начин подсъдимият е нарушил правилата за движение, а именно не е изпълнил задължението по чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП - Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като не е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, доколкото пешеходецът не може да бъде възприет за предвидима опасност в такъв участък от магистралата, където няма паркинг, разклонение, бензиностанция и липсва знак указващ ремонт или друга опасност, предпоставяща възможност за предвидимо препятствие, включително пешеходец, защото:

• Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да намалят или спрат пред всяко предвидимо или непредвидимо препятствие и чл.20 ал.2 от ЗДвП регулира именно тези случаи. В чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП е уредена "предвидимата опасност". При нея поначало има обективни затруднения в пътната обстановка и водачът е длъжен да подбира скоростта си на движение в съответствие с тях, за да отговори адекватно на изискването за безопасност. Касае се за съответствие между параметрите на "избраната" скорост и пътните условия, охарактеризирани като опасни обстановки на пътя. В чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП пък е уредена "непредвидимата опасност", въвеждаща задължение водачите да намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Опасността е внезапна и в границите на установената избрана съобразена скорост се въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед избягване настъпването на ПТП. Затова когато обвинението касае вменено на дееца поведение за нарушение на режима на скоростта по силата на чл. 20, ал. 2 от ЗДП, е възможно да е налице такова по изр. 2 на ал. 2 на чл. 20 от ЗДП, при положение, че водачът не е изпълнил императивните си задължения по изр. 1, но възникналата опасност е непредвидима и щом осъщественото нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат.

• Настоящият състав на ШОС приема за безспорно, че за подсъдимия В. появата на пешеходеца на пътното платно на автомагистралата, в лентата за изпреварване на автомобили, е била неочаквана. В процесния пътен участък на автомагистрала "Хемус", няма бензиностанция, паркинг или заведение за обществено хранене, които да обусловят извод за възможно наличие на пешеходци в близост. Затова за подсъдимия пострадалият Д. е станал внезапна опасност по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, но той е непредвидима опасност, която предполага регулацията на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП. В случая установената по експертен път видимост на опасността на дълги светлини, даваща възможност за своевременна реакция, респ. за своевременно спиране и предотвратяване на удара, не е била осъществена именно поради факта, че подсъдимият е останал на къси светлини и е превключил на дълги светлини едва след приключване на изпреварването в лявата лента за движение по автомагистралата – именно това е предпоставило невъзможността подс.В. на къси светлини да възприеме пешеходеца, в случая като непредвидима опасност. Това според ШОС не изключва приложението на специалната разпоредба на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП, която категорично се отнася за случаите, в които водачът не е могъл да предотврати ПТП, тъй като сам се е поставил в невъзможност да обгрижи безконфликтното движение по пътя и да осуети настъпването на ПТП. Доказателствата по делото, проверени по експертен път сочат, че подс. В. не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП да намали скоростта и в случай на необходимост, каквато е била налице в конкретния казус, да спре, когато възникне опасност за движението именно защото е изпреварвал с такава скорост, която не му позволява да спре в зоната на видимост за избраната скорост. Той сам се е поставил в невъзможност да реагира на възникналата опасност. В този смисъл са Решение № 76 от 27.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 109/2022 г., I н. о., НК и Решение № 35/26.02.20176 г. на ВКС по н. д. № 96/2016 г., ІІ н. о., НК.

Подсъдимият с активно и съзнателно поведение, при управление на процесния лек автомобил "Мерцедес" е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДП, тъй като пешеходецът е предвиден като предвидима опасност в изр.1, а в конкретния случай на това място на автомагистралата той не може да бъде възприет като такава, но не е изпълнил задължението си по изр. 2 на чл. 20, ал. 2 от ЗДП - да намали скоростта и в случай на необходимост, каквато е била налице в конкретния казус, да спре, когато възникне опасност за движението, т. е. налице е втората хипотеза на чл. 20, ал. 2 от ЗДП, уредена в изр. 2 на същия текст, която касае задължението на водача да намали скоростта или да спре при внезапно възникнала опасност, така че да може да избегне настъпването на пътнотранспортно произшествие. За да може да спре, той следва да управлява автомобила с такава скорост, която му позволява да види своевременно опасността, включително непредвидима. Именно това не е сторил подсъдимия – избраната от него скорост не му е позволявала да види опасността на къси светлини, докато ако беше шофирал на дълги светлини би я възприел своевременно. А е шофирал с такава скорост, защото е изпреварвал. Т.е подсъдимият или е следвало да изпреварва със скорост 120 км/ч на дълги светлини, след като вече се е намирал в лентата за изпреварване или е следвало в момента в който превключи на къси светлини, да намали скоростта до 70 км/ч, дори и да се наложи да се откаже от предприетата маневра изпреварване - защото това именно обезпечава възможността му да спре на къси светлини в тъмната част на денонощието. Именно затова ШОС не възприема учудването на вещото лице П.П., че всъщност не може се кара със 70 км/ч при изпреварване по автомагистралата. Според съда при липса на видимост, въобще не следва да се предприема изпреварване. При необходимост от преминаване от дълги на къси светлини по време на предприета маневра изпреварване, то водачът следва да се откаже от намеренията си за изпреварване, до момента в който има видимост. Според експерта по САТЕ, подсъдимият В. е имал техническа възможност да възприеме своевременно пешеходеца на автомагистралата и да спре, ако е бил на дълги светлини или ако е управлявал автомобила със 70.3 км/ч. ШОС намира, че и в двата варианта той е имал обективната техническа възможност своевременно да реагира чрез аварийно спиране на МПС. Видно е от поведението на водача след удара, че той веднага е предприел отклоняване на автомобила към аварийната лента и намаляване на скоростта, т.е. след удара по безопасен начин е спрял МПС в аварийната лента. Подсъдимият е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП, ако беше възприел по-рано пешеходеца и предприел аварийно спиране на МПС, т.е. ако беше шофирал на дълги светлини или със скорост позволяваща му да спре в зоната на видимост на къси светлини.

• дължимото поведение според ШОС в случай, че подсъдимият е предприел изпреварване на автомагистрала е следното: безспорно намирайки се точно зад автомобила, който има намерение да изпреварва, водачът следва да е на къси светлини; след изнасянето в лявата лента за изпреварване, в момента в който той вече не се намира зад изпреварвания автомобил и неговите светлини не могат да попречат вече на намиращия се в съседната лента автомобил, включително чрез отражение на светлината в огледалото за задно виждане, подсъдимият следва в първия възможен момент да превключи на дълги светлини, което ще му даде видимост при по-високата скорост, а ще обезпечи и видимост на изпреварвания; в случай, че се наложи на изпреварващия автомобил да намали скоростта поради намалена видимост, то той следва да се откаже от предприетата маневра изпреварване и това важи и в случаите, при които поради движение в тъмната част на денонощието видимостта се ограничава поради движение на къси светлини; ШОС категорично приема, че само ако водачът има видимост пред себе си, достатъчна за да спре в нея, би могъл да продължи с избраната скорост, включително и на автомагистрала.

• по гореизложените съображения настоящата инстанция приема, че подс. В. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", а не както прокурора е преценил по чл. 20, ал. 2 от ЗДП, включвайки и двете изречения в текста и възприемайки подсъдимия като предвидима опасност. По тази причина подсъдимият следва да бъде оправдан на основание чл. 304 от НПК по първоначално повдигнатото обвинение срещу него във връзка с възприетото от прокурора допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП само относно възникването на предвидимо препятствие - пешеходец на автомагистрала.

• в конкретния случай е налице независимо съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец Д.Ст.Д., който по същото време и място се е намирал в лявата изпреварваща лента за движение на автомобили на северното платно на автомагистрала Хемус, по която се е движил и лекият автомобил. С това пострадалият е нарушил правилото за движение на чл. 55, ал. 1 от ЗДвП, забраняващ на пешеходците да се движат по автомагистрала. Това поведение на пешеходеца безспорно също е допринесло за настъпване на произшествието, при това в значителна степен, защото при правомерно поведение на пешеходеца до удар не би се стигнало. Следва да се отбележи, че при пострадалия Д.Д. е бил настъпил дементен процес, а деменцията е хронично заболяване с необратим във времето ход, обуславящо прогресиращ спад в когницията и екзекутивните способности. Дементният процес при Д.Ст.Д. е причинил функционално ограничение, градиращо от липсващо до незначително нарушение при елементарни автоматизирани ежедневни дейности към значително ограничена автономия при сложни, комплексни процедури, изискващи планиране, контрол и модифицирано прилагане на предходни знания, опит и умения. Това състояние на пострадалия обаче нито игнорира, нито омаловажава допуснатото от него нарушение на ЗДвП. Несъмнено е установено от заключението на съдебно авто-техническата експертиза, че една от техническите причини за настъпилото ПТП е била намиращия се в лентата за изпреварване пострадал пешеходец и неговия принос за настъпване на ПТП е значителен. По тези съображения ШОС прие, че разгледаното произшествие е настъпило по взаимна вина на двамата участници в него - подс. В. като водач на процесния автомобил и пострадалия Д. като пешеходец. Двамата участници в движението имат принос за настъпването на пътния инцидент, доколкото всеки от тях е допуснал по едно нарушение на правилата за движение. Нужно е обаче да се отбележи, че първопричина за катастрофата е именно неправомерното поведение на пострадалия Д., който като пешеходец е допуснал изключително грубо нарушение на правилото по чл. 55, ал. 1 от ЗДП, като се е намирал в изпреварващата лента на автомагистрала "Хемус" и така е създал необходимите

предпоставки за възникването на автопроизшествието. В този смисъл пострадалият в значителна степен е съпричинил настъпването на вредоносния резултат.

• Възражението на защитата, че пешеходецът не е предвидимо препятствие на автомагистралата, поради което подсъдимият следва да бъде оправдан поради наличието на случайно деяние по чл. 15 от НК не може да бъде уважено. Както бе посочено по-горе, съдът в конкретния случай не възприема пешеходеца като предвидимо, а като непредвидимо препятствие в смисъла на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. В правната доктрина и в съдебната практика еднозначно се приема, че за приложението на чл. 15 от НК е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: 1. деецът да е съобразил предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при управлението на МПС и 2. да съществуват условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици. В съгласие с общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, водачът на МПС не може да се позове успешно на случайно деяние, след като сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици, допускайки нарушения на правилата за движение, които се намират в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Безспорно според ШОС за подсъдимия В. появата на пешеходеца на пътното платно на автомагистралата, в лентата за изпреварване на автомобили, е била неочаквана и за него пострадалият Д. е станал внезапна непредвидима опасност по смисъла на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Независимо, че пострадалият се е намирал неправомерно на пътното платно в нарушение на чл. 55, ал. 1 от ЗДвП, именно избраната скорост от 120 км/ч не е позволила на подсъдимия да спре в осветената пред автомобила на къси светлини зона, тъй като подсъдимият не е могъл да възприеме пострадалия като опасност на пътя. Този извод е в съответствие и със задължителните указания, дадени в т.10 на Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС на РБ, съгласно което "Движение на разстоянието на видимост" се разбира не само възприемането на всяка възникваща опасност в осветеното пространство, но и възможността пътното превозно средство да може да спре в тези граници".

В този смисъл е и Решение № 25 от 10.04.2020 г. на ВКС по н. д. № 40/2020 г., I н. о., НК, според което „При съществуващите неблагоприятни фактори на пътя, усложняващи движението, подсъдимият, въпреки че се е движел със скорост под нормативно разрешената е нарушил изискването да избере такава скорост на движение, която да е съответна с обхвата на видимостта и възможността да спре в осветената част на късите светлини. Именно това нарушение е в причинно-следствена връзка с настъпилия тежък резултат. На следващо място, вярно е, че ударът е настъпил в опасната зона за спиране на автомобила, като е бил непредотвратим. Соченото обстоятелство би било основание за оневиняване на подсъдимия поради това, че деянието му е случайно /поради внезапно възникнала опасност на пътя/, но само когато той не е допуснал нарушение на режима на скоростта, който го е задължавал да я съобрази и намали предвид неблагоприятното влияние на конкретни фактори, за които е имал представа в един предхождащ злополуката момент/предвидима опасност/. В този смисъл, управлявайки превозното средство със скорост, несъответстваща на зоната на видимостта, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да реагира на опасността, каквато е била появата на пресичащата пешеходка. Затова липсват основания за изключване на вината му при условията на чл. 15 от НК.“

В този смисъл и Решение № 60238 от 21.01.2022 г. на ВКС по н. д. № 894/2021 г., I н. о., НК, според което „В контекста на изложеното трябва да се отхвърлят като изцяло неоснователни възраженията относно задължението за движение със скорост, която позволява да се спре пред всяко препятствие в зоната на осветеност от фаровете на автомобила, което е релативно на задължението на водача да се съобрази с видимостта пред себе си. Видът на пътя не е от никакво значение относно абсолютната валидност на това правило, дори и при движение по автомагистрала, каквито доводи се навеждат. Движението по такъв път се подчинява на същите правила и след като видимостта по една или друга причина, в случая движение нощем, се ограничава, включително и при разминаване и превключване на светлините, то скоростта на движение следва да се намали до постигане на възможността на водачите на пътните превозни средства да спрат в рамките на зоната на осветеност. С други думи казано, едно непредвидимо препятствие е това-като антипод на предвидимото, посочено в нормата на чл. 20, ал. 2, изр. 1-во от ЗДвП, което не може да бъде очаквано и/или своевременно възприето в рамките на видимостта на водача. Движението на пострадалия не може да се определи като очаквано, но в рамките на видимостта за позволената скорост той може да бъде възприет своевременно. Поведението на подсъдимия е типично за поставяне сам в невъзможност да възприеме възникналата опасност (състояние, което от римското право води до възникване на института на "actio libera in causa" …“);

За преценка на изложеното във връзка с изводите на съда, че пешеходецът в случая е непредвидимо препятствие и е налице нарушение на изр.2 на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като избраната скорост е била несъответна на зоната му за видимост, съдът съобрази и лансираната от страните практика на ВКС материализирана в: Решение № 68/2022 г. по к.н.д. № 246 от 2022 г. на І н.о., ТР № 2/2016 г. на ВКС, Решение № 205 от 07.05.2025 г. по н.д. № 205/2025 г. на ІІ н.о., Решение № 287/1986 г. по н.д. № 241/86 г. на ІІІ н.о., Решение № 111 от 2017 г. по н.д. № 288/2017 г. на ІІ н.о., Решение № 212/2019 г. по н.д. № 853/2019 г., ІІІ н.о., Решение № 63/2017 г. по н.д. № 1360/2016 г. на ІІ н.о. на ВКС, Решение № 90/2021 г. по н.д. № 276/21 г. на ІІІ н.о.

В обобщение - като не е изпълнил вменените му задължения като водач на МПС и се е поставил в положение да не може да преодолее вредните последици, подсъдимият не може да се позовава на института, предвиден в чл. 15 от НК. Деянието му не може да се преценява като случайно през призмата на виновното поведение на пешеходеца, което не изключва причинно-следствената връзка между допуснатото от подсъдимия нарушение на правилото за движение и настъпилия вредоносен резултат, респективно неговата вина. Както бе посочено по-горе доказателствената съвкупност и установената по експертен път видимост на дълги светлини или възможност да спре своевременно на къси светлини при по-ниска скорост, обосновава извода, че следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия за престъплението, за което е обвинен, макар и в контекста на допуснато нарушение от страна на подсъдимия по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Независимо от значителното съпричиняване на резултата от пострадалия Д., подсъдимият не може да претендира оневиняването си.

• в резултат на това нарушение на правилата за движение от страна на подсъдимия и при нарушението на ЗДвП от страна на пешеходеца, намиращ се в изпреварващата лента на автомагистралата, подс. Г. В. допуснал ПТП и причинил по непредпазливост смъртта на Д.Ст.Д. бил на 77 години, бивш жител на гр.Шумен; в резултат именно на това ПТП на пострадалия е причинена несъвместима с живота съчетана травма - травматично откъсване на главен и малък мозък от анатомичното им място и травматично разкъсване на сърцето. Непосредствена причина за настъпилата на 07.08.2024г. смърт на Д.Ст.Д. е тежката и несъвместима с живота съчетана травма - травматично откъсване на главен и малък мозък от анатомичното им място и травматично разкъсване на сърцето; Между установените травматични увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт на пострадалия е налице пряка причинно-следствена връзка; Подсъдимият на 07.08.2024г. около 21:30ч. движейки се в посока от гр. Шумен към гр. Търговище по автомагистрала „Хемус“ на км. 325 + 250 на неосветена част в област Шумен, е въздействал с управляваното от него МПС – лек автомобил „Мерцедес ••••“ с peг. № ••••, норвежка регистрация, пряко и непосредствено върху пострадалия и по този начин е увредил обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на неговия живот; в резултат на деянието е настъпила биологичната смърт на Д.Ст.Д., с ЕГН ••••••••••, бивш жител на гр.Шумен; между ПТП и настъпилата смърт на пострадалия е налице причинно-следствена връзка, тъй като в резултат именно на нараняванията от това ПТП е настъпила смъртта на пострадалия; т.е. подсъдимият чрез своите действия на 07.08.2024г. противоправно е лишил от живот пострадалия Д.Ст.Д., бивш жител на гр.Шумен и смъртта му е в пряка каузална връзка с посоченото по-горе нарушение на правилата за движение от подсъдимия В., като престъпният резултат е постигнат /смъртта е настъпила/ в условията на независимо съпричиняване с Д.Ст.Д., който по същото време и място също нарушил правило за движение по пътищата.

• субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – подсъдимият е бил пълнолетно вменяемо лице, притежаващо свидетелство за управление на МПС - по време на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;

• от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост във формата на небрежност. Според настоящия състав подс. Г.В. не е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди - т.е. действал е от субективна страна в условията на несъзнавана непредпазливост (небрежност). Този извод следва от обстоятелствата, че е управлявал автомобила през тъмната част от денонощието, при добра видимост, при сух път, извън населено място по автомагистрала, на къси светлини със скорост, която не му е позволявала да преустанови движението при възникналата опасност. При тези фактори подсъдимият е трябвало да предвиди общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици, защото всеки от тях е лесно предвидим, свързан с житейския опит и опита му като водач на МПС от 2018 г., каквито той следва да притежава на тази възраст, макар и все още младежка. Изложеното също налага правния извод за липса на случайно деяние от страна на подсъдимия, което да изключва неговата вина и отговорност за настъпилото ПТП, защото подсъдимият В. сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици. От тази гледна точка също се изключва наличието на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.

По гореизложените съображения настоящата инстанция приема, че подс. В. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343, ал. 1 б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като при управление на МПС е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия Д.. Доколкото прокурорът в обвинителния акт е повдигнал обвинение изцяло по пълния състав на чл. 20, ал. 2 от ЗДП, включвайки и двете изречения в текста и възприемайки подсъдимия като предвидима опасност, за прецизност подсъдимият следва да бъде оправдан на основание чл.304 от НПК по първоначално повдигнатото обвинение срещу него във връзка с възприетото от прокурора допуснато нарушение на чл.20 ал.2 изр. 1 от ЗДвП частично относно възприемането на пешеходец на автомагистрала като предвидимо препятствие -.

К а т о п р и ч и н и за извършване на престъплението следва да се отбележат: несъобразяването на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия и съпричиняването от страна на пострадалия.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени следните обстоятелства:

• степента на обществената опасност на деянието е невисока, независимо, че се касае за управление на МПС и транспортните престъпления принципно се отличават с висока степен на обществена опасност; това е така, защото в конкретния случай е налице независимо съпричиняване от страна на пострадалия, което е значително по своя характер;

• степента на обществена опасност на подсъдимия: от данните за личността му – подсъдимият Г.Св.В. е български гражданин, роден на ••••, и към настоящия момент е на 25 години, с постоянен адрес в •••• и настоящ адрес ••••. Не е женен, работи на трудов договор и е със средно образование. Живее в едно домакинство с родителите и сестра си. Подсъдимият не е осъждан и няма налагани административни наказания по чл.78а от НК. Придобил е право да управлява МПС категория „В“ на 08.08.2018г. и СПУМПС е издадено на 17.08.2018г.. Впоследствие придобил и категории „С“ и „Ткт“. Подсъдимият съдейства на органите на съдебното производство, като с процесуалното си поведение спомага за разглеждането на делото в разумен срок по смисъла на чл.22 ал.1 от НПК. Заявява съжаления за случилото се.

Справката за нарушител от региона /л.57-58 от съдебното дело/ показва, че до деянието той е наказван за нарушения по ЗДвП с 3 /три/ НП издадени по актове за установяване на административно нарушение от 20.02.2021г., 31.03.2022г. и 11.02.2023г.; както и с 15 /петнадесет/ фиша: от 21.5.2019 година, от 08.06.2019 година, от 05.01.29021 година, от 25.02.2021 година, от 25.05.2021година, от 14.09.2021 и 07.11.2021 година, от 06.02.2022 година, от 28.02.2022 година, от 15.02.2023 и 07.03.2023 година, от 16.08.2023 и 26.09.2023 година, от 26.09.2023 година, от 22.10.2023 година, от 03.01.2024 година, от 02.02.2024 година и от 04.03.2024г. След деянието в справката са отразени 1 НП и 3 фиша, които съдът не взема предвид при характеризиране на личността му към момента на деянието. Всички тези данни обуславят категоричния извод, че като цяло у подсъдимия няма изградена антисоциална нагласа към противоправно поведение, но специално във връзка с обществените отношения свързани с транспорта се очертава като личност склонна към незряло шофиране и нарушаване на правилата за движение по пътищата. Наказването по административен ред очевидно не го е поправило и превъзпитало и той е продължил да повтаря вече извършени от него административни нарушения на ЗДвП и да прави нови нарушения на ЗДвП. В този смисъл е и Решение № 84/07.06.2022 г. по н.д. № 356/2022г. на ІІ н.о. на ВКС по отношение на множество нарушения на правилата за движение по пътищата в относително кратко битие на правоспособен водач на моторно превозно средство. Процесното деяние е следствие от поредното нарушение на правилата за движение по пътищата от негова страна. Затова случилото се не може да се приеме за инцидентна проява в неговия съзнателен живот, поради което неговата обществена опасност се приема за невисока, но не и ниска.

• Подбудите за извършване на престъплението – безотговорност по отношение на правилата за движение по пътищата, неглижиране на обществените отношения, гарантиращи безопасното управление на МПС и склонност към незряло шофиране.

Предвид гореизложеното, съдът констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия: Налице са следните смекчаващи вината обстоятелства: значително съпричиняване от страна на пострадалия, който се е движил пеш по автомагистрала; чисто съдебно минало; младежка възраст към датата на деянието /съобразно § 1 от Закона за младежта "младежи" са лица на възраст от 15 до 29 години включително/; съдействие в съдебната фаза, предвид съгласието по чл.371 т.1 от НПК за част от свидетелите и вещите лица; изказаното съжаление;

Подсъдимият действително се е явявал когато е призован пред органите на досъдебното производство, но съдът не приема, че е налице съществено съдействие от негова страна в хода на ДП, тъй като в хода на ДП той е разпитван единствено като свидетел, когато действително е изпълнил задължението си да даде показания. В същото време след привличането му като обвиняем, той не е дал обяснения, а е заявил, че ще се възползва от правото си да не дава обяснения. Безспорно е право на подсъдимия да не дава обяснения, но след привличането му като обвиняем, дадените от него показания в процесуалното качество на свидетел нямат никаква процесуална стойност и няма процедура по която да бъдат приобщени в хода на съдебното следствие по реда на прочитането им.

Съдът констатира и наличие на отегчаващи вината обстоятелства: подсъдимият Г.В. за краткият си стаж като млад шофьор още към датата на деянието има предишни наказания за различни нарушения на правилата за движение по пътищата, като някои от нарушенията му се повтарят във времето; освен това наказването му по административен ред не го е поправило и превъзпитало и след деянието е продължил да извършва такива нарушения; затова той се очертава като млад шофьор склонен към незряло шофиране и системно нарушаване на правилата за движение по пътищата.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като наказанието бъде определено при условията на чл.55 от НК при наличието на констатираните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като отчита и наличието на едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно: Според настоящия състав, в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а се констатира и наличие на изключително сред тях, а именно поведението на пострадалия, което в значителна степен е допринесло за настъпване на противоправния резултат. За престъплението по чл.343 ал.1 б.”в” от НК извършено на 07.08.2024г. в особената част на НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от три до осем години и съобразно чл.343г от НК се предвижда наказание лишаване от право да управлява МПС. Съдът счита, че в съответствие с чл.2 ал.1 от НК следва да приложи именно закона действащ към датата на деянието, защото това е общият принцип и защото действащата към момента на постановяване на присъдата разпоредба предвижда по-високи минимум и максимум на предвиденото наказание, поради което е по-неблагоприятна за дееца. Предвид невисоката степен обществена опасност на деянието обусловена от допринасящото поведение на пострадалия и невисоката степен на обществена опасност на дееца, съдът намира, че и най-ниското предвидено от закона наказание за конкретното престъпление би се оказало несъразмерно тежко, както за деянието, така и за дееца, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл.55, ал. 1, т. 1 от НК, като наказанието бъде определено под най-ниския предел. Съдът счита за справедливо и съответно на извършеното да наложи наказание "лишаване от свобода" в размер близък до общия минимум за наказанието лишаване от свобода, а именно на 9 /девет/ месеца. По отношение на определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК, не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието приложение по отношение на подсъдимия В. са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия, предвид ниската му степен на обществена опасност и заявеното съжаление за случилото се. Поради това, като съобрази чистото му съдебно минало, младата му възраст и съпричиняването от страна на пострадалия, съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок в рамките на минималния предвиден от закона от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Предвид горните констатации, че у подсъдимия има изградена нагласа към противоправно поведение при движението му по пътищата и се очертава като личност склонна към незряло шофиране и нарушаване на правилата за движение по пътищата, като нарушението на ЗДвП довело до процесното деяние, не е инцидентен случай в неговия шофьорски стаж, съдът прецени, че не следва да прилага и чл.55 ал.3 от НК и в съответствие с чл.343 г от НК във връзка с чл.37 т.7 от НК наложи на подсъдимия В. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок надвишаващ с три месеца срока на наложеното наказание лишаване от свобода, а имено – 1 /една/ година. Обсъденото по-горе незряло шофиране на подсъдимия следва да се коригира и в този период от една година той следва да преосмисли начина си на мислене и контрол при управление на МПС, а това не може да се случи за по-кратко време. Подсъдимият следва да бъде лишен за една година от правото да управлява МПС, за да има време сам да осъзнае необходимостта от спазването на правилата за движение по пътищата.

Съдът не приема становището на прокурора, че е необходимо да се наложи наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години на подсъдимия, поради констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия, включително и на безспорно установеното значително съпричиняване от страна на пострадалия. Според настоящия състав по-дълъг срок би бил несправедлив спрямо подсъдимия и той не би отговорил на критериите за постигане на специалната претенция. Наказанието за подсъдимия би било несправедливо, както когато е неоснователно занижено, така и когато е прекомерно завишено.

Наказанието не следва да бъде съобразявано преимуществено със специалната и генералната превенция – то следва да изпълни и двете цели. Определеният размер на тези две наказания в тяхната комбинация, съдът намира за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Съдът счита, че именно определените с присъдата наказания, ще въздействат възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

По този начин и именно с определените от съда комплекс от наказания по вид и размер ШОС счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявените от гражданските ищци граждански искове за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на деянието извършено от подсъдимия, съдът съобрази следното: Предявените от наследниците на починалия - съпругата Д.Н.Д., сина С.Д.Ст. и дъщерята М.Д.Ст. граждански искове в размер от по 125 000,00лв., равностойни на по 63 911,49 евро за всеки един от тях са допустими, тъй като освен, че са наследници на починалия, приживе това са били неговите най-близки – съпруга и низходящи. В този смисъл са т.2 от ППВС № 4/61г., О №55/80г. по н.д. №479/80г. на Ін.о.. Наследници на починалия Д.Д. са съпругата му Д.Н.Д., синът му С.Д.Ст. и дъщеря му М.Д.Ст. и поради това така предявените от тях искове срещу подсъдимия Г.Св.В. са допустими. Също така съдът ги възприема за основателни по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. Всеки носи отговорност ако създава опасност и пречки за здравето и живота на хората и не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората. Правото на живот на хората е гарантирано от конституцията и никой няма право да го отнема. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалите, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от злополуката /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалите за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена.

Смъртта на родния баща на гражданските ищци С. С. и М.С. и на спътника в живота на съпругата – гражданската ищца Д.Д. не може да бъде овъзмездена с парична равностойност. По делото се установи, че пострадалият Д. е живял в общо домакинство със съпругата си Д.Д. и сина си С.Д.Ст., докато дъщерята М.Д.Ст. е живеела на друго място от много години. В семейството имало добра емоционална връзка, базирана на отношения на семейна привързаност, взаимопомощ и уважение. Починалият бил духовна и материална подкрепа за членовете на семейството, макар че доходите му били от пенсия. Безспорен е и ужасът който са изпитали съпругата и децата на Д., научавайки за смъртта на съпруга си и баща си (особено по този травмиращ начин) и погребвайки го. Съпругата, синът и дъщерята на Д.Д. безспорно са лишени занапред от обичта на съпруга си, респ. баща си. Със съпругата си са имали дългогодишен брак повече от 50 години. Съпругата на Д. – Д.Д. е на преклонна възраст и е останала без опора и подкрепа в чувствителен етап от живота си. Изпитала силен стрес и непреодолима мъка и към настоящия момент била тревожна и имала проблеми със съня. Синът и дъщерята на пострадалия са били в много близки отношения с баща си и са преживели депресия във връзка със смъртта му. Те са непосредствено увредени от този факт, защото смъртта на родител е тежка и мъчителна. Загубата им като негови деца е неизмерима, те завинаги са лишена от бащина подкрепа. Това им е донесло душевен и емоционален дискомфорт и страдания. Синът е живеел в едно домакинство с баща си и този факт обуславя извод за непосредствено и ежедневно усещане на липсата на пострадалия. Дъщерята М.С. също е живеела в гр. Шумен и е поддържала близки отношения.

Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. Следва да се овъзмездят техните страдания и загубата на моралната опора и подкрепа вследствие на увреждането. /Пост. №4/61г. на Пленума на ВС/. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено деянието, причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/.

При определяне на размерите на уважената част от гражданските искове, ШОС

съобрази и факта, че процесното деяние е извършено при условията на независимо съпричиняване, като приноса на пострадалия всъщност е значителен. Без значение е обстоятелството, че пострадалия е имал дементно заболяване. В този смисъл съдът взе предвид т.7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г. на Пленума на ВС, според което „ Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно.“

Поради това и значителното съпричиняване от страна на пострадалия, съдът прецени, че гражданските искове не следва да се уважават в пълен размер.

Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираните граждански искове срещу подсъдимия Г.В. да бъдат уважени в размер в от 20 000,00 евро за гражданската ищца Д.Д., в размер от 17 000,00 евро за гражданския ищец С.С. и в размер на 15 00,00 евро за гражданския ищец М.С., като се вземат предвид претърпените лично от тях болки и страдания като най-близки роднини, времето през което всеки от тях е живял с пострадалия в едно домакинство, свикнал е с него, разчитал е на него и е натрупал спомени с него.

Не е от значение и обстоятелството, дали задължението за обезвреда ще се отрази неблагоприятно върху бита на ответника и дали ще ограничи неговия обичаен начин на живот. Размерът на обезщетението се определя само в зависимост от причинената вреда /Р. №2524-59-І-ВС/.

Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта –

престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва определена от Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради това уважените размери на гражданските искове следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва върху всяка присъдена сума, считано от датата на увреждането, а именно – 07.08.2024г. – когато е настъпила смъртта на пострадалия Д.Д.. Съдът не взема предвид дължимата законна лихва и не я включва в размера на обезщетенията за причинените от престъплението неимуществени вреди. /В този смисъл Р №185/98г. по н.д.№148/97г. на V- членен състав и Р.№545/2004г. по н.д.№72/2004г. на ІІІн.о. на ВКС./ В останалата им част до пълния предявен размер исковете срещу подс.В. следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на веществените доказателства:

Веществени доказателства 2 бр. СД дискове, приложени към делото /л.286 и л.289 от ДП/ съдът постанови да се пазят ведно с делото.

Веществено доказателство лек автомобил „Мерцедес •••• ••••“, рег. № ••••,

норвежка регистрация, на съхранение в „М-база" - с.Царев брод съдът постанови да се върне на бащата на подсъдимия Г.Св.В. - С. Г.В., който е собственик на автомобила според представените документи (на норвежки език на л.62 и 63, с превод на л.756-76 от съдебното дело).

Веществени доказателства: тупфер с иззет клетъчен материал от свидетеля С.Д.Ст., тупфер с иззет клетъчен материал от свидетеля М.Д.Ст., марлен тампон с кръв от трупа на Д.Ст.Д. взета по време на аутопсия обективирана в протокол за изготвена съдебномедицинска експертиза, обект № 1 съдържащ парче плат, тъмно на цвят, с размери 43 на 32 см /обозначено е таб. с № 4/; лява, черна на цвят обувка от плат, номер 42 /обозначена с таб. с № 5/; черна на цвят шапка с козирка с надпис USS HAYLER 00т997 /обозначен с таб. с № 6/; дясна, черна на цвят обувка от плат, номер 42 /обозначена с таб. с №7/; парче плат, тъмно на цвят, с неправилна форма, с буква “N” /обозначено с таб. е № 8/; хавлиена кърпа тъмносива на цвят /обозначена с таб. с № 10/, иззет с протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие от 07.08.2024г. - предадени с предавателно- приемателен протокол от 03.11.2025г. на И.И. - съдебен деловодител в Окръжна прокуратура - Шумен; съдът постанови да се пазят до приключване на делото, след което да бъдат унищожени, предвид ниската им себестойност.

Съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в съответствие с чл.189 ал.3 от НПК направени в хода на досъдебното и съдебното производство, както следва: В хода на ДП от страна на ОДМВР - Шумен са направени разходи в общ размер 2707,09 лв. (две хиляди седемстотин и седем лева и девет стотинки), във връзка с заплатени разходи за изготвяне на експертизи, по сметки на МБАЛ Шумен и за транспортиране на л.а. „Мерцедес Б 220 СВГ до „М-база“ - с. Царев брод при ОД МВР Шумен. Тези суми следва да бъдат възстановени в полза на държавата по сметка на този орган на ДП, който ги е направил, а именно на ОДМВР – Шумен, но следва да бъдат превалутирани в евро в съответствие с чл.11 ал.2, чл.12 и чл.13 ал.1 от Закона за въвеждане на еврото в РБ и поради това на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Г.Св.В. да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски: по сметка на ОД на МВР – Шумен в размер на 1384,11 € (хиляда триста осемдесет и четири евро и единадесет евроцента).

В хода на съдебното производство са направени разходи за заплащане на труда на вещи лица за изготвяне на комплексна съдебно-медицинска послесмъртна експертиза и за защита на експертизи в съдебно заседание. Затова на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Г.Св.В. да заплати в полза на държавата по сметка на ОС – Шумен сумата от 993,88 € (деветстотин деветдесет и три евро и осемдесет и осем евроцента).

Съдът възложи на подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОС – Шумен и държавната такса върху уважените размери на гражданските искове за неимуществени вреди – общо в размер на 2080 евро (800 евро д.т. за гражданския иск от съпругата на починалия Д. - Д.Д., 680 евро д.т. за този предявен от сина на починалия С.С. и 600 евро д.т. за този на дъщерята М.С.).

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: